понеделник, 28 февруари 2011 г.

Булгур с цукини и козе сирене

Състав:

1 ч.ч. булгур
1 средно голяма тиквичка цукини
1/2 ч.ч. доматена пасата или по- гъст сос
1 скилидка чесън
2 с.л. рафинирана кокосова мазнина или друга растителна, по ваш избор (ако се спрете на кокосовата, обърнете специално внимание да е добре пречистена и да няма миризма на кокос)
червен пипер
копър
сол и пипер

Приготвяне:

Измийте добре тиквичката. Ако сте сигурни в произхода й и знаете, че е чиста и добре гледана, то оставете кората- тя съдържа много ценни хранителни вещества. Ако не- обелете тиквичката. Настържете я. В тенджерка поставете растителната мазнина с една лъжица вода, за да се избегне запържването, и задушете пресования чесън . След това добавете тиквичката и задушете и нея за около 2 минути, докато съвсем леко омекне. Добавете червения пипер, доматения сос и разбъркайте за минута. Прибавете булгура и залейте с гореща вода или бульон. Варете до готовност на булгура. Ако използвате сушен копър го добавете три- четири минути преди да оттеглите от котлона. Ако използвате пресен го добавете след сваряването на ястието. Посолете и подправете с пипер на вкус, ако използвате такива добавки и ястието не е предвидено за деца.
Козето сирене се натрошава на дребно и се поръсва обилно върху порцията преди сервиране.

Рецептата е авторска, както е модерно да се казва, а снимката е с воден знак от предишния ми блог- не е крадена ;-)

Рулца с кълнове и прошуто

Състав:

1 опаковка качествено прошуто крудо
1 опаковка крем сирене
кълнове от лук
свежи подправки-магданоз, див лук, копър
2 малки кисели краставички, нарязани на съвсем ситно
малка шепа орехи, смлени

Приготвяне:

В малка купичка поставяме крем сиренето и с вилица разбъркваме към него нарязаните на много ситно подправки (може да ги замените с други, според вашия вкус и това, с какво разполагате, но препоръчвам да са пресни!), киселите краставички и орехите.
Разстиламе отделните парчета прошуто, с лъжичка поставяме по малко в единия край от крем сиренето с подправките и върху него поставяме по малко от добре измитите и подсушени лучени кълнове. Завиваме на руло и подреждаме в сервизни чинии.



Рецептата е "измишльотинка", както казва една моя добра позната, но стана любима на силната част от домакинството. Надявам се да допадне и на вас!

неделя, 27 февруари 2011 г.

Прощъпулникът

Добре, признавам си, че заглавието звучи гръмко и плоско, но толкова си мога. Литературата винаги ми е била слаба страна и това си личи от километри. А и напоследък пиша повече лично творчество, от колкото е позволено на хора като мен, лишени от талант в тази насока, така че нека не ви отегчавам с модерните напоследък дъъъълги разкази на никому ненужни детайли и в кратка ретроспекция да ви поканя на Прощъпулника на малката госпожица!


Нека започна с малка част от подаръците за гостите. Вече ви запознах с натуралния вид на един от тях в края на тази публикация. Имах доброто желание да снимам стъпка по стъпка всеки от проектите си, но грипът, какъвто и животински подвид да е модерен тази година, не подмина децата в крайна сметка, и всичко бе правено много набързо, а доста неща отново останаха за по- добри дни. За това мога да споделя само финалния им облик, който не е точно каквото ми се искаше...






А ето и няколко от другите дреболии за гостите и малко от декорациите на самата маса.






Чинийките с отпечатък на лапичката на бебка са много мили. Останаха без надпис, какъвто бе предвиден, но дори и така са чаровни според мен. Рисувани са с боя за керамика, която се предполага да издържа на измиване в съдомиялна, но последното все още не съм го изпробвала. Имам още поне пет нови чинии, които обаче очакват моето внимание с идеи за тях, така че се надявам скоро да мога да споделя повече за рисуването върху керамика. 


Разбира се, едно парти не е забавно, ако няма достатъчно захар, за да държи инсулиновите нива висоооко горе и усмивките на лицата широки, независимо от гафовете около организацията! 














Признавам си, че просто обожавам крайния вид на бисквитите! Толкова бяха сладки, че обмислях варианта да ги скрия от всички и да ги добавя към кутията със спомени на малката, за да им се радвам дълго след прощъпулника. Това не звучи лудо, нали? 
Но пък вкусът им се оказа по- силен от волята ми и аз самата прегреших с цели три от тях, след като, като добро момиче, ги оставих да извървят естествения си житейски път. 


Мястото на което бе проведено партито бе изключително лошо осветено и почти няма добра снимка, която да става за показване, но въпреки това ето няколко кадъра от основната маса 



















И както винаги, за финал, една от малкото снимки на главната звезда на вечерта, малко след като е спряла да реве от недоволство. Явно трябваше да консултирам тематиката на партито с нея....

 




четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Sugar coated Converse

Вярвате ли в любовта от пръв поглед? Отне ми 27 години за да отговоря положително на този въпрос, когато от мига в който видях захарните Converse  просто знаех, че това ще бъде акцентът за тортата на прощъпулника на мъничкото човече, при все то да бе новородено пеленаче по онова време. Доста дълго се наложи да почакам, за да осъществя мечтата си, но най- сетне дойде и този ден! И както винаги става, поне при мен, времето не бе мой съюзник и се наложи да действам в условията на боледуващи деца, работни ангажименти и обичайната семейна динамика, която не е приятелски настроена към време за лично творчество на обслужващия персонал на домакинството. Така или иначе се заинатих и направих всичко по силите си да не пренебрегна малките детайли в организацията на събитието, едни от най- важните от които бяха именно Те:


Излишно е да казвам какво удовлетворение ми достави работата по тях. Всеки малък детайл е достоен да скъси живота на нерваци като мен, но е толкова сладък, че човек просто не би могъл да се сърди на такова съвършенство. Не знам кой точно е първоизточника на тези красиви обувки, защото историята мълчи кой е дал модела за изработка, но който и да е той е бил гениален и му благодаря!





Както и сами виждате, малката емблема остана незалепена обаче, така че това са Converse limited edition, без опознавателни знаци. И без горните си връзки, което не беше по план, а по лошо стечение на обстоятелствата- идеята бе да ги поставя в последния момент, когато се възкачат на тортата, защото исках да останат развързани настрани, но не им било писано. Въпреки тези си малки минуси аз си ги обожавам...


Не знам защо бях останала с впечатление, че обувките са малко по- големи, а реално се оказаха изключително малки и нежни, напълно достойни за една bad-diaper-ass лейди.


Чашката за кафе ми беше единственото нещо под ръка, което да сложа, за да се придобие по- добра представа за "внушителния" размер на обувчиците. Щях да бъда благодарна някой преди мен да бе направил една мащабно- ориентираща снимка, за да знам какво ме очаква и да не се захващам с толкова пипкава работа ;-)

А ето и другия ми модел за изработката им- оригиналните кецове за партито на малката, които също облепих с камъни за пълна хармония ;-). Дали вече стана ясно, че съм класически случай на сврака?! Всичко с камъчета е добре дошло! В големи количества!!! 



Ако и вие искате да направите едни за вашето малко момиче или момче или просто да се пробвате с тях, ето малко от моя опит за това:

Шаблонът за отделните части на обувката може да намерите ТУК . Принтирате го, изрязвате старателно и до тук с канцеларската работа. 
За моите използвах бързо-съхнеща моделираща маса, но също добър успех ще бъде постигнат с Руска мастика II предполагам. Не е добре тестото да е от бавно съхнещите, подходящи за покриване на самата торта, защото трудно ще задържите обувката права докато стегне.

Работете поетапно с изрязването на отделните части- предварително изрязаните елементи изсъхват и няма да могат да се огъват и напасват при сглобяването.

Правих ги по нощите, но все пак успях да направя няколко лоши снимки на различни етапи в сглобяването на обувките, които може да са от полза:


За да държат форма отпред бомбетата на обувките без да се налага да чакам да изсъхва първата розова част сложих по едно дебело фитилче от моделираща маса, което си свърши работата чудесно и определено се радвам, че остана там, защото когато се насложи и бялата част става доста тежко.

След като сглобих изцяло обувките ги оставих да изсъхнат преди да поставя камъчетата върху тях. Те не са ядивни, но не виждах смисъл да инвестирам състояние в такива, при положение, че никой никога няма да има честта да забие зъби в тези обувки докато аз съм жива, а и по принцип никой в обкръжението ни не яде покритията и фигурките. На снимките долу се виждат и първите връзки, които сложих, но някак ми се сториха груби и оставих да поставя по- нежни развързани връзки по- късно, както вече казах, и за които така и не остана време в крайна сметка.



И за финал, макар да смятах да поставя тортата в отделна публикация, заедно с останалата част от прощъпулника, реших, че е по- добре да заеме мястото си тук като логичен завършек на всичко. 




Розово, черно, дантела и много блясък- това бе основната тема на партито и тортата изцяло покриваше тези изисквания!






сряда, 23 февруари 2011 г.

Лек крем с йогурт и ягоди

Състав:


1 кофичка гъст йогурт
1 компот от ягоди
5 с.л. кафява захар или сироп от агаве
пакетче желатин
мента и боровинки или пресни ягоди за гарниране

Приготвяне:

Разделяме желатина 2:1 в две купички и накисваме с мъничко хладка вода. Когато набъбне го затопляме в микровълновата за по няколко секунди, като проверяваме да достигне телесна температура, но да не заври. Трябва да се усеща леко топличко на пръста.
В купа разбъркваме леко йогурта със захарта/сиропа от агаве и добавяме по- малкото количество желатин към него.
В друг съд пюрираме компота от ягодите и го смесваме с по- голямото количество желатин. Оставяме леко да хване желатина и в двете смеси. Когато имат по- стабилна плътност се нареждат на слоеве в отделни чашки, декорират се по желание с ментови листа и пресни горски плодове и се поставят в хладилник да стегнат напълно.



Компотът от ягоди може да се замени с всякакъв друг компот, по желание.
Желатинът е по- добре да се замени с агар- агар, но аз в този момент нямах и за това използвах желатин.


събота, 12 февруари 2011 г.

Заешко по нормандски

Състав:

5 бр. заешки бутчета или цял заек на порции
500 гр. картофи
4 средни пресни домата или малка консерва стерилизирани домати без сока
50 мл. ябълков сок
2 големи глави лук
1 мъничка глава чесън
1 с.л. нишисте или брашно
1 с.л. заквасена сметана
пресни подправки: мащерка, градински чай/салвия, розмарин
сол и пипер на вкус
растителна мазнина

Приготвяне:

В тенджера под налягане се сварява заешкото месо, заедно с едната глава лук, малко растителна мазнина и по малко от пресните подправки. Изваждаме готово месо и прецеждаме бульона от варенето. След това в голям тиган с дебело дъно загряваме растителната мазнина с мъничко вода и поставяме леко сварените заешки бутчета. Когато се зачервят от едната страна и преди да ги обърнем добавяме нарязаният на ситно лук и пресования чесън, завъртаме бутчетата от другата им страна и върху тях разпределяме нарязаните домати, а между тях стръковете подправки. Заливаме с ябълковия сок и 1 ч.ч. от бульона. Слага се сол и черен пипер на вкус и ястието се завира, веднага след което се намаля на тих огън и се вари до хубавото смесване и поемане на ароматите.
През това време картофите се режат на едри парчета. Когато месото е готово се изважда от тигана и се оставя на топло. Вадят се и стръкчетата подправки.
В останалия в тигана сос се поставят картофите и се варят до пълното и сваряване- зависи от сорта, но около 25-30 мин са достатъчни. Внимавайте да не използвате салатни сортове картофи, които седят с по- твърда сърцевина и не са толкова нишестени, защото развалят вкуса на ястието.
Когато и картофите са готови се изваждат от соса, а той се сгъстява с нишестето/брашното съвсем леко и към него се добавя заквасената сметана, която се разбърква до хомогенизирането й със соса.

Сервира се парче месо, гарнирано с картофи и се полива със сос.



Източник: Адаптирано от Веселият готвач


Бебешки мус от извара с грозде и овесени бисквити















Състав:

50 гр. фина извара- безсолна и пълномаслена
около 100 гр. гроздови зърна от сладък сорт без семки
ванилови семена
1 с.л. фини овесени ядки или неутрална бебешка зърнена каша
половин добре узрял банан или малка шепа стафиди*

Приготвяне:

В блендер поставяме добре измитите гроздови зърна. Ако сорта позволява да се обелят е за предпочитане това да се направи. Смиламе гроздето и добавяме в блендера изварата, ванилията и овесените ядки. Смиламе до пълното хомогенизиране на сместа и до увеличаването на обема й- става много нежна и пухкава от вкарания в нея въздух. Ако има нужда добавете още мъничко овесени ядки, за да сгъстите или лъжица- две извара, за да олекотите муса.
*В случай, че гроздето не е от много сладките сортове може да добавите половин банан или мъничка шепа стафиди, предварително накиснати в топла вода,при добавянето на изварата и другите продукти, за да овкусите без да добавяте захар ли други подслаждащи. Ако гроздето е сладко не съветвам излишно да повишавате сладостта на муса, за да не привиквате детето си към твърде сладките храни.

Сервирайте върху натурални фини овесени бисквити, а ако детето не е уверено в дъвкането, поднесете с в чашка  с лъжичка.

петък, 11 февруари 2011 г.

Подготовка за прощъпулник

Когато един блог твърде дълго няма нова публикация, той просто спира да съществува. Това започна с бавни, или не до там бавни всъщност, стъпки да се случва и с този блог, а това никак, ама никак не ми хареса. Той бе предвиден да събира всичките ми творчески пориви- най- вече сладкарски, но далеч не само тях, а явно с края на майчинството свърши и времето за развиване на "мечтателната" творческа част в познатото работно- домашно ежедневие. Дали бих могла да ви заинтригувам с моя снимка пред компютъра на бюрото ми и протяжно преразказване на еднообразните документи, които "сътворявам" там всеки ден? Дори ще  приложа стъпка по стъпка как да ги направите и вие! Все пак едва ли, макар тогава да можех всеки ден да ви пиша дъъълги нови истории за офис живота на една работеща майка.
Звучи ви познато?! Жалко, беше добра идея за скучен блог!


Натовареното ежедневие и физиологичната нужда от поне няколко часа сън обаче не е причина да се лишим от възможността да направим живота си малко по- шарен и да се насладим на хобитата си, а когато за това има и прекрасен повод- още по- добре! За това и се заех да подготвя прощъпулника за малкото ми човече, което най- после се сети за какво служат двата му крака и се зае сериозно да ги използва. Серизоно! Мислех, че ще се наложи да сервирам алкохол на партито по този случай, защото щеше да е навършила възраст да гласува с темпото с което  вървеше към това умение , а въпреки нетърпението си аз все отлагах отпразнуването на това събитие с подобаваща езическа церемония по врачуване на бъдещата му професия. Не, няма да сложа компютър сред предметите-искам тя да има много вълнуващи истории за блога си, а не да следва стъпките на мама  ;-).


Искаше ми се да публикувам всички детайли и цялото парти в завършен вид след като мине, но реших, че не мога да чакам толкова дълго и ще споделям в процеса на работа по- интересните елементи.
За начало този път се заех с поканите, които все още не са надписани, но поне са изцяло готови. Направих ги в цветовете на бъдещото парти и честно казано съм доволна от резултата, който този път е далеч по- добър от първите ми ръчни покани. Тях също си харесвах, ако трябва да съм честна, макар всичките им недостатъци. Явно ценя труда си високо! :-)


Това са първите две, които направих



А това е цялата компания- събирането ще е в тесен кръг и бройката покани е малка, което допринесе за страшно положителното изживяване по време на изработването им. Ако трябваше да направя 100 или дори 20 такива щеше ужасно да ми дотегне монотонната работа по тях. Не съм от хората дарени с голямо търпение!




Картоните са със страхотен перлен ефект и са много нежни и приятни в действителност, но снимките отнеха от тази им черта, което е много жалко. Пеперуденият фон е първият ми опит в нанасянето на фонови печати и работата с Перфектните перли, за това там има какво да се желае.


Остават ми още купища малки, прекрасни детайли над които да работя, което ме изпълва със страхотно нетърпение да посветя дните си от сутрин до вечер на това, макар да няма никакъв шанс това да се случи! С надеждата да предам малко от това нетърпение и на вас, ще ви покажа само началната част на това върху което работя в момента.....




, а продължението- скоро!




ПП. Обещавам този път да включа и повече обяснения за стъпките в изработката на някои от нещата, които биха могли да са интересни.






Мъфини с червени боровинки и маково семе










Една бърза и много ароматна рецепта за мъфни в събота сутрин- поляти обилно с кленов сироп, контрастиращ на киселия привкус на червените боровинки и може би чашата силно черно кафе.Но побързайте преди малките ръчички да са се докопали до тях, защото ще си останете само с кленовия сироп и кафето!




Състав:


100 гр безсолно масло
290 гр. заквасена сметана
2 големи яйца
280 гр. брашно
2 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода бикарбонат
1/2 ч.л. сол
200 гр. кафява захар
4 ч.л. маково семе
140 гр. червени боровинки
ванилия семена
кленов сироп или мед за сервиране

Приготвяне:

Загрейте фурната до 190С/ 170С с вентилатор и си пригответе тава за мъфини, като поставите хартиени формички във всяка дупка. Разтопете маслото, оставете го да се охлади леко за една- две минути и разбийте към него последователно сметаната, яйцата и ваниловите семена. В друга купа смесете брашното, бакпулвера, содата, солта, захарта и маковите семена. Добавете и смесете внимателно сухата към сметановата смес и добавете червените боровинки.
Разпределете сместа в хартиените форми и печете за около 20-25 мин. Проверете за готовност с дървена клечка за зъби или шишче- трябва да са съвсем чисти.
Преместете готовите мъфини на решетка, за да се охладят леко. Сервирайте топли, поляти с кленов сироп или мед, а защо не и чисти. Съхраняват се чудесно до три дни в хладилник.



Източник: BBC GoodFood

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...