сряда, 30 март 2011 г.

Канелени мъфини със сини сливи и яйчено- бананов крем

Състав:

 За мъфините

175 гр. самонадигащо се пълнозърнесто брашно (става и с бяло, ако не ползвате пълнозърнесто)
50 гр. фини овесени ядки
140 гр кафява захар мусковадо
2 пълни ч.л. канела
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1 яйце
150 мл. бътърмилк (заменям го с кефир или си правя сама, като слагам прясно мляко и добавям две- три с.л. пресен лимонов сок. Изчаквам да се пресече и е готово, но ако го правите така не го сипвайте цялото наведнъж, а добавяйте по малко, за да следите консистенцията, тъй като е по- течно от бътърмилка и е нужно по- малко понякога)
1 ч.л. ванилов екстракт
6 с.л. растителна мазнина
175 гр. сушени сини сливи без костилка- ако са сухи ги накиснете, за да омекнат
85 гр. орехи

За крема:

400 мл. пълномаслено прясно мляко
1 ванилова пръчица
3 големи жълтъка
1 с. л. кафява захар или агаве сироп
2-3 с.л. пшенично или царевично нишесте
2 узрели банана
100 гр. йогурт

Приготвяне:

Загрейте фурната до 200 С/ 180 С с вентилатор.
Пригответе си тава за мъфини и поставете вътре хартиените формички или намаслете отделенията, ако не разполагате с такива.
В купа смесете брашното, овесените ядки, захар, канела и сода бикарбонат и смесете добре с пръсти, сякаш правите маслено тесто, за да сте сигурни, че всички съставки са добре смесени.
В друга купа разбийте яйцето след което  добавете към него бътърмилка, ваниловия екстракт и растителната мазнина. Леко добавете и размесете яйчената смес със сухите съставки.Прибавете без твърде много разбъркване нарязаните на ситно сушени сили сливи и накълцаните орехи.
Разпределете във формичките, като пълните почти до ръба и печете около 20-25 мин. докато станат златисти и се надигнат.



Докато мъфините се пекът пригответе яйчено- банановия крем.
Разрежете по дължина ваниловата пръчица и изстържете семената от вътрешността й. Поставете в тенджера ваниловата пръчица, заедно със семената, и млякото и загрейте до малко преди да заври. Оттеглете от огъня и махнете ваниловата пръчица.
В купа разбийте жълтъците, захарта и нишестето. На много тънка струйка започнете да добавяте от млякото, като бъркате непрекъснато, за да не се пресекат жълтъците.
Върнете в тенджерата на котлона и загрейте, като бъркате непрекъснато докато сместа се сгъсти. Не позволявайте да заври! Оттеглете от огъня и оставете да се охлади.
Пюрирайте бананите заедно с киселото мляко в блендер и внимателно прибавете към яйчения крем.


ПП. Можете да замразите от този крем във формичка за лед и да го размразявате при нужда, като го загрявате добре преди сервиране. Винаги е удобно да имате под ръка, особено за децата

Сервирайте мъфините поляти с яйчения крем или отделно в купичка към всеки мъфин.



ПП. Когато правя мъфини за децата не добавям никаква захар нито в тях, нито в крема. Не добавям и орехови ядки  (ако децата са по- големи може да се смелят добре орехите- така няма да се ощети вкуса, но ще се избегне риска от задавяне).
Сушените плодове са напълно достатъчни и дори по мои вкус захарта е малко в повече, но пък има хора, които обичат да е мноооого сладко, какъвто е моя съпруг, за това написах и нея в рецептата :-)

Източник: основната рецепта е адаптирана от BBC GoodFood







петък, 25 март 2011 г.

Лазаня

Състав:

За доматената плънка

1 голяма бутилка доматената пасата ( или доматен сос, ако нямате пасата)
1 глава лук, нарязана на ситно
2 скилидки чесън, пресовани
1 средно голям морков, нарязана на дребно или настърган
350 гр. телешка кайма без мазнини (може да бъде и смес телешко и свинско, ако ползвате такава обичайно или изцяло да я замените с нарязана на ситно шунка)
нарязани на тънко гъби- по желание
босилек и риган
зехтин
сол и пипер на вкус

За сос бешамел

1 литър мляко
1 дафинов лист
щипка индийско орехче
50 гр. масло
40-50 гр. брашно
сол и пипер на вкус

1 пакет кори за лазаня без варене
2 пълни ч.ч. настърган кашкавал
1 ч.ч. настърган пармезан

Приготвяне:

Приготвяне на доматения сос: В огнеупорен съд с тежко дъно загрейте растителната мазнина с 1 ч.л. вода. Прибавете нарязаните на ситно лук и чесън и задушете за минута. Прибавете морковът и задушете и него. Ако ще използвате гъби, прибавете ги сега и ги задушете до изпаряване на водата. Прибавете каймата- за да не стане на бучици можете предварително да я размиете с мъничко вода. Аз не я разреждам- изсипвам я вътре и бъркам с дървена шпатула, като разбивам бучиците в процеса. Задушете и каймата, след което добавете сол и пипер на вкус. Добавете доматената пасата, намалете на тих огън и оставете да се вари около 20-30 мин, докато сосът се сгъсти. Пет минути преди готовност добавете сухите подправки. Ако ползвате свежи ги сложете щом оттеглите сосът от огъня.

За сос бешамел: Облейте със студена вода дъното на тенджера с дебело дъно. Това се прави с цел да се предотврати появяването на онзи досаден пласт от млякото по дъното на съда по време на варене. Поставете прясното мляко, заедно с дафиновия лист и оставете на тих огън докато достигне температура, малко преди завиране. Оттеглете от огъня и оставете още малко да поеме аромата на дафиновия лист. През това време, в друг съд, поставете маслото да се разтопи, прибавете брашното като бъркате непрекъснато, за да не се получат бучици. Снемете от огъня за малко и на тънка струйка добавете прясното мляко, от което вече сте извадили дафиновия лист. Продължавайте да бъркате с тел през цялото време, за да остане сосът гладък. Ако все пак се провалите в старанието си- използвайте пасатора да заличите следите си ;-)
Върнете сместа на огъна, добавете индийското орехче, сол и пипер на вкус и бъркайте с тел докато сосът се сгъсти достатъчно- моят съвет е да го оставите една идея по- рядък от обикновено!


За да сглобите лазанята- на дъното на широка правоъгълна тава поставете тъничък слой от доматения сос. Върху него наредете плътно кори за лазаня без предварително варене- Barilla, вече и предлаганите био варианти са идеални. Аз намазвам всяка кора с мъничко масло- просто взимам маслото, като леко махам опаковката му в предната част и минавам с него по кората. Върху първия пласт кори сложете от доматената плънка, отгоре сложете мъничко  сос бешамел (бъдете относително скромни с него, той ви е нужен за най- отгоре), поръсете с по малко кашкавал и пармезан и наредете следващия слой кори за лазаня. Продължете така докато не запълните чинията и не използвате наличните ви кори и доматен сос. Завършете с пласт кори за лазаня върху които изсипете обилно сос бешамел и поръсете щедро с настъргания кашкавал и мъничко пармезан.

Поставете готовата лазаня в предварително загряна фурна, като покриете тавата с олуминиево фолио за първата част от печенето. Печете около 30 мин или докато лазанята е готова- времето зависи от фурната, дебелината на самата лазаня и тн. Малко преди да е готова махнете фолиото и оставете да се запече кашкавалът отгоре. Следете да не изсушите лазанята от печене- тя трябва да остане сочна.
Попийте със салфетка излишната мазнина, отделена от кашкавалът по повърхността, оставете да изстине леко в съда и сервирайте!



Тази рецепта е моя начин на правене на лазаня, макар рецептите като цяло да нямат някаква съществена разлика. С годините тя е фаворитът на мъжките екземпляри в нашето голямо и шумно семейство и дори победи в съревнованието с лазанята в Италия, арбитрирано от моя свекър, който още със завръщането си заяви "моята" лазаня за Добре дошли.
Червена точка за мен, черна за Италия ;-)))))

Ах, суета...

Тези дни бяха, а и все още са, изпълнени с много нюанси на сивото в емоционален план за мен. И тъй като шоколадът като спасител отпада поради несъвместимост с отслабващия процес (това ако не е една от най- големите неправди в световен мащаб, не знам кое е!), а за време за терапия по магазините и дума не може да става, то остана отново да прибегна до метода на барон Мюнхаузен и да се извадя сама от водата, теглейки се за косата. Последното е прекомерно болезнено по мои предварителни сметки, за това се задоволих с украсяването на косата си с нещо, което от много от време отлагам да направя. А именно една декорирана с цветя диадема, за която най- сетне дойде мига, и то зареден с повече от обичайното очаквания за оправдаване от нейна страна. Просто сполучливото й ушиване нямаше да бъде никак достатъчно- тя трябваше да се получи добре, като обаче не ми отнеме твърде много време за това, да ме направи щастлива като ученичка, да ми отива,  да задоволи мъничко поне от болната ми страст за пазаруване и буквално маниакалното ми колекциониране на аксесоари и бижута..... и какво ли още не. Трудна работа за една диадема, би казал човек! Трудна, но не невъзможна, ако се постарае...диадемата имам предвид.




В крайна сметка моят нов аксесоар се оказа изключително изпълнителен и направи деня ми мъничко по- хубав, а аз останах приятно изненадана от задоволството, което човек изпитва, когато сътвори нещо такова сам.




За това й направих и другарче...



Обожавам големите пръстени. И тъй като сама бях дизайнерът на този, си позволих да го направя наистина мноооого голям. Размерът винаги е имал значение за мен, съжалявам!Първоначално снимах пръстенът до ключодържателя си, за да се придобие представа за размера му, но това не бе добра идея, защото от къде да знае някой колко ми е голям самия ключодържател! Казвала ли съм, че съм много умна преди? Излъгала съм!

Искаше ми се да спестя публичната поява на крайника си, особено когато ми липсва всякакъв търговски вид под формата на маникюр, но просто нямаше как иначе да онагледя размерът :-)


Ето толкова е голям пръстенът! И го обожавам- всеки километър от диаметъра му ;-)


Правенето на тези два аксесоара определено ми достави страхотно удоволствие, така че подозирам появата на още от този вид съвсем скоро....

сряда, 23 март 2011 г.

Млечна каша с грис и банан


Състав:

2 големи банана- добре узряли
1 и 1/2 к.ч. пълнозърнест грис- пшеничен или спелта
3-3 1/2 ч.ч. прясно мляко или вода, ако използвате адаптирано мляко
1 с.л. масло- използвам Гхи
ванилови семена

Приготвяне:

В съд с дълбоко дъно разтапяме маслото на умерен огън. Когато то се загрее (внимавайте да не се стига до твърде висока температура на маслото и не запържвайте в нито един момент от приготвянето на кашата!) изсипваме гриса и разбъркваме, докато равномерно поеме мазнината. Запичаме го леко още секунда- две и добавяме бананите, които предварително сме обелили и намачкали с вилица. Веднага след това изсипваме прясното мляко или водата (ако използвате адаптирано мляко, при термичната обработка използвайте само вода и прибавете АМ едва когато кашата е свалена от котлона и е леко охладена). При непрекъснато бъркане сваряваме пълнозърнестия грис- той се нуждае от малко повече време от обикновения. Ако ви се стори твърде гъста, добавете още малко вода или прясно мляко. Готовата, сгъстена, каша отдръпваме от огъня и пресипваме в купичка. Овкусяваме с ванилия и сервираме топла.



Много лесна и бърза закуска, която се харесва от децата заради сладкия вкус и нежната консистенция. Приготвена с АМ е подходяща и за бебета под една годинка!
Измислих си тази каша още когато първата ми дъщеря беше мъничка и до ден днешен тя присъства поне веднъж седмично в менюто на децата, особено когато бързам за работа сутрин, но трябва да оставя нещо наистина любимо за закуска на малките. 






Здравословен сладкиш с кокос, ядки и горски плодове

Беше ми трудно да синтезирам всичко, което искам да кажа за този десерт в заглавието му- да показва, че е обещаващо вкусен поради заряда от съставки, изключително лесен, тъй като се прави без печене и други особени кулинарни техники и съвсем не на последно място, че е един от онези сладкиши, които можете да държите в хладилника си и да не въздишате по тях с тъга, а просто да им се наслаждавате с голямата лъжица и без угризения!

Сладкишът е част от богатата гама суровоядни рецепти, които в последно време ме грабват и изненадват приятно. Имам своите мотиви да не съм една от представителките на суровоядството, но не може да се отрече, че има много съкровища в тази хранителна култура. Този десерт е един от тях! Кой казва, че всичко здравословно трябва да е неприятно на вкус?!? Сега можете спокойно да се наслаждавате на голямо парче със следобедното си кафе, а след това гордо да си добавите червена точка за добро поведение към здравословното си хранене.
Сладкишът е богат на полезни мазнини, зарежда Ви с енергия и повдига настроението- какво повече може да иска човек?
Децата също не мислят два пъти преди да го опитат, а Вашата родителска съвест ще е спокойна и горда от факта, че едновременно угажда на малкото човече и не изневерява на здравословното му и пълноценно хранене.

ПП. Не е подходящ за деца с хранителни алергии към мед или ядки!



Състав:


За блата
2 ч.ч. бадемово брашно
1/4 ч.ч. кокосово масло
1/4 ч.ч. какаово масло
ванилия

За крема

2 ч.ч. кашу или бадеми, накиснати предварително
1 1/2 ч.ч. кокосово мляко или сметана
1 1/2 кокосово масло, разтопено
1/2 ч.ч. агаве или мед (вкусовете са различи, предвидете си малко повече за хората с по- сладки представи за живота)
1 ч.ч. горски плодове- боровинки, ягоди или микс
3/4 накълцани орехи (по желание)
1 ч.л. желатин -непълна
1 банан

Заливка:

Вариант 1
Плодов сос:

1 ч.ч. горски плодове, каквито сте използвали в рецептата по- горе
1/4 ч.ч агаве или мед
1/4 ч.ч. кокосово масло

Вариант 2
Шоколадов топинг

1/2 ч.ч. какао
1/2 ч.ч. агаве или мед
1/4 ч.ч. кокосово масло

Приготвяне:

Смесете бадемовото брашно с двата вида мазнини. Кокосовата мазнина се топи сама на стайна температура, а за да разтопите какаовата мазнина може да я поставите  на тих огън и за следите внимателно процеса, за да не потъмнява или загаря.
Разстелете готовата смес във форма за торта с падащо дъно като притискате добре. Може да разпределите и част от блата по стените на формата за борд. Аз този път не го направих, но определено следващия няма да пропусна. Би изглеждало по- добре след махане на ринга, а и би държало крема докато стегне по-лесно. Поставете основата в хладилника, за да стяга.
За крема- В блендер поставете накиснатите и отцедени кашу или бадеми и кокосовото мляко и пасирайте до кремообразна смес. Може да отнеме сравнително доста време- не се предавайте!
Добавете в блендера агавето или меда, ваниловите семена и кокосовата мазнина и смесете отново.
В друг съд нарежете на дребно плодовете и орехите, ако ще добавите- аз ги пропуснах, защото има достатъчно ядки. В малък съд накиснете желатина в малко вода и оставете да набъбне. След това разтопете до телесна температура- внимавайте да не заври!, използвайки водна баня или микровълнова, следейки внимателно процеса на затопляне. Прибавете ги към готовия крем като разбърквате леко с лъжица, за да не раздробите плодовете.
Изсипете половината крем върху основата, отгоре наредете нарязания на кръгчета банан, като не поставяте в самия край, за да не се личи отстрани. Отгоре изсипете останалата част от крема и поставете в хладилника, за да се стегне. Ако не разполагате с достатъчно време може да го сложите във фризера.

Заливка- Вариант 1- За плодовия топинг- ако използвате замразени плодове, използвайте сокът от разтапянето на плодовете, прецедете го през цедка, за да махнете семчиците и след това  смесете с кокосовата мазнина и меда/агавето. Ако използвате пресни плодове може да ги пасирате до гладко и да ги прекарате през цедка, за да се отдели гъст сок, който да смесите с мазнината и меда. Полейте леко на чертички, за да изглежда непринудено. Декорирайте с пресни плодове.

Вариант 2- този път избягах от оригиналния топинг, защото исках нещо пролетно и леко, но ще го напиша като вариант, защото звучи обещаващо и вкусно. Смесете агавето/меда с кокосовото масло. Разделете сместа на две и оцветете едната част с какаото. Декорирайте пожелание с двата цвята.

Готовия сладкиш върнете обратно в хладилника. Преди сервиране извадете за около 20-25 мин., за да се отпусне, тъй като блатът става доста твърд от охлаждането на маслата.



Приятен апетит!

Адаптирано от http://www.recipemagician.com/

неделя, 20 март 2011 г.

Кюфтета с риба тон

Състав:

250 гр. картофи
щипка сол
350 гр. риба тон от консерва (отцедено тегло)
2 ч.л. горчица
1 пресен лук, нарязан на ситно
сол и пипер
2 ч.л. магданоз
2 ч.л. естрагон-непълни, ако ви се струва силен за вкуса ви
90 гр. брашно
150 гр. галета
2 яйца
малко растителна мазнина

Приготвяне:

Картофите се обелват и нарязват, след което се сваряват с щипката сол във вода. Когато са готови се намачкват и се отделят настрани.
В друга купа смесете рибата тон, горчицата, пресния лук и магданоза. Разбъркват се добре, за да не останат бучки от рибата. Готовата рибна смес се добавя към картофите, разбъркват се до пълното им хомогенизиране и се подправят на вкус със сол, пипер и подправките.
С набрашнени ръце се оформят кюфтенца, които се подреждат в чиния и се покриват с фолио за свежо съхранение, след което се оставят в хладилника за поне 30 мин.
В три отделни купички си приготвяме разбитите яйца, галета и брашно. Всяко кюфтенце се овалва последователно в брашно, яйце и след това галета и се нареждат в тавичка. Обърнете ги при нужда- това си зависи от фурната и силата с която нагряват горните и долните реотани. На мен рядко ми се налага да обръщам. Отгоре се поръсват с малко растителна мазнина и се пекат в предварително загряна фурна до готовност. Друг вариант е да се направят на тиган с незалепващо дъно, като се слага по една с.л. мазнина в началото и от време на време в процеса на приготвяне на останалите кюфтета- не ги давете в олио и не правете силни запръжки- напълно излишни са, освен че са нездравословни, и правят мазни и неприятни кюфтетата, колкото и да ги попивате върху салфетки след това. Тези на снимката са правени на тиган.



Сервирайте с резенчета лимон и свежа салата.

вторник, 15 март 2011 г.

Баунти...или поне много близък роднина

Обожавам шоколад! А когато към този шоколад добавим кокос, то просто нямам избор, освен да го унищожа със завидна бързина. Обаче пък мразя да похапвам в моменти на пълно удоволствие овкусители, подобрители, консерванти и другата част от компанията весели прахчета, спестяваща купища пари на производителите в наши дни. За това геройски се лишавах дълго от един от най- любимите си шоколади от The Big Five (Mars, Bounty, Snickers, Twicks, Milky Way). Но стига геройства в мирно време! С невярващи очи попаднах на рецепта за Баунти в един полски сайт и едвам дочаках да дойде сутринта, за да изпробвам какво ще се получи. Признавам си, бях скептична, но само до момента, в който опитах резултата!

Състав:

100 мл. течна сметана
200 гр. масло
200 гр. захар
250-300 гр. кокосови стърготини
За шоколадовата глазура:
200 гр. шоколад (смесих млечен с натурален 1:1)
50 гр. масло




Приготвяне:

В тенджера с дебело дъно смесете сметаната, маслото и захарта и загрейте на умерен огън до разтапянето на захарта и маслото, но не позволявайте да завира. Оттеглете от огъня и към още горещата сметанова смес добавете кокосовите стърготини. Разбъркайте добре. Не оставяйте сухи участъци- сместа трябва да не е течна, а да е сочна, без да се рони като пясък. Понякога ми се налага да добавям още малко стърготини или да слагам малко по- малко, за това прибавяйте кокоса на етапи и следете сместа. Предполагам, че тези малки отклонения зависят от самите кокосови стърготини, които вземете, както и вида сметана, която използвате. Аз използвам Президент, не мога да кажа как би се държала сместа с някоя от растителните сметани.
В съд, покрит с пергаментова хартия или фолио изсипете сместа и загладете като притискате силно надолу, за да стане плътна. Старайте се да не оставяте ръбчета по стените, а изравнете навсякъде. Оставете в хладилника за поне 2 часа, докато изстине и се втвърди.
Когато е готова, нарежете на средни кубчета или правоъгълничета и ги поставете отново в хладилника, където да изчакат шоколадовата си глазура.


За да приготвите шоколада, разтопете на водна баня начупените два вида шоколад заедно с маслото. Когато е готово, потапяйте всяко квадратче, отцеждайте излишния шоколад и ги подреждайте на пергаментова хартия, където да се стегне глазурата. Отгоре може да декорирате с още малко шоколад по желание.



Аз държах моите в хладилника през цялото време, защото навън се отпускат и са по- мазни.


Остава да седнете на дивана с хубав филм и да помечтаете за лятото.....


Източник: Адаптирано от чуждестранен блог, който се опитвам да намеря отново и ще цитирам веднага щом успея!

Снимките са с воден знак от стария ми блог, но не пазя оригиналите за съжаление 

Капучино кейк

Състав:

1 ч.л. какао плюс малко за поръсване
2 с.л. гранулирано кафе, с връх (от типа на Нескафе)
225 гр. масло на стайна температура
220 гр. захар
4 яйца
225 гр. брашно с набухвател
1 ч.л. бакпулвер

За глазурата
100 гр бял шоколад
50 гр. масло
3 с.л. прясно мляко
175 гр. пудра захар

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С (160С с вентилатор). Покрийте с хартия или намажете с малко масло плитък съд с размери 28х18 см. Смесете какото и кафето с 2 с.л. топла вода. Разбийте маслото със захарта до бяло и пухкаво. Добавете яйцата едно по едно, като изчаквате да се поеме изцяло едното, преди да добавите друго. Добавете какаовата смес, а след това добавете и брашното, смесено с бакпулвера.

Разбъркайте за около 1-2 минути и прехвърлете в приготвената форма. Изравнете повърхността. Печете за около 35-40 мин. или докато кексът е напълно готов.
Извадете от фурната, оставете за първите 10-на минути във формата отвън, за да се охлади първоначално, а след това преместете върху решетка.
За да направите глазурата, разтопете шоколада, маслото и млякото на водна баня, като бъркате непрекъснато- сложете ги в огнеупорна купа, нея самата  в по- голяма тенджера с вода, която да покрива малко под средата на купичката. Водата в тенджерата трябва да ври съвсем леко, а не бурно.

Когато се разтопят и смесят, оттеглете от огъня и добавете пудрата захар, като я пресявате директно върху сместа. Разбийте с миксера до гладко и пухкаво и разстелете върху поохладения вече кейк.

Поръсете леко върху бялата глазура какао за декорация.


Източник: 52 Cakes, Bakes and Chocolate

Ванилов яйчен крем с тиква и орехи

Състав:

600 мл. прясно мляко
60 мл течна сметана
60 гр.. захар
4 с.л. нишесте без връх (заменете го с брашно, ако нямате нишесте)
4 яйца (разделени жълтъци от белтъци)
ванилова пръчица
половин тиква цигулка или друг сладък сорт
две шепи орехи

Приготвяне:


Измийте и нарежете тиквата на парчета, които наредете в тавичка, полейте с мъничко разтопено масло и вода, колкото да не загаря по дъното, и запечете във фурната до готовност.
През това време размийте нишестето в част от студеното прясно мляко, като не позволявате да остават бучици. Получената смес прибавете към разбитите до пухкаво жълтъци. Разрежете по дължина от едната страна ваниловата пръчица, изстържете с обратната част на нож или с малка лъжичка семената отвътре и заедно със самата пръчица ги поставете в тенджера с тежко дъно, заедно с останалата част от млякото и захарта. Загряват се на среден огън до пълното стопяване на захарните кристалчета, но без да завирате. Извадете пръчицата, оттеглете за малко от котлона и тогава прибавете на тънка струйка жълтъчната смес, като бъркате непрекъснато за изравняване на температурите. Ако все пак се получи гаф и не стане съвсем гладка смес, винаги имате пасатора си за спасител!
Върнете тенджерата на огъня и варете до сгъстяване на сместа. Бъркайте непрекъснато, като обръщате особено внимание на ъглите, където най- бързо загарят кремовете. Оттеглете от огъна.

Отделяме част от готовия яйчен крем. Изпечената тиква се поставя в блендер и се смила гладко. Смилате и част от ореховите ядки на дребно. Смесвате готовия крем с пюрираната тиква и смлените на дребно орехови ядки и разбърквате добре. В десертни купички се сипва от тиквения крем, отгоре са поставя пласт чист яйчен крем и се декорира с парченца орехови ядки, начукани леко.

ПП. В момента, когато е готов яйчения крем и преди да се добави тиквата, може да се добавят разбитите на сняг белтъци с малко захар. За тази цел яйченият крем трябва да е леко охладен. За мен кремове със сурови белтъци не са за предпочитане, но го споделям, защото разбитите белтъци правят крема много по- пухкав и нежен и може да не са проблем за много хора. За деца обаче не съветвам  да се правят опити, независимо дали яйцата ви са домашни или не.

Пилешки бонфилета с фалшива панировка

Тези малки парченца пилешко са идеалният заместник на пълните с целия прогрес на химията пилешки хапки. Изключително любими на децата, а и на възрастните, те са лесен вариант за бърза вечеря с нещо вкусно и здравословно- все още рядко срещана комбинация за по- "старомодните" вкусове. Освен това са напълно подходящи и за деца над една годинка, които обаче са уверени в дъвченето- яденето с ръце е пълно удоволствие.....за тях, не за вас!





















Състав:

400 гр. плешки бонфилета
1 кофичка йогурт или по- гъсто кисело мляко
3 с.л. свежи подправки, нарязани на ситно:
-магданоз
-салвия
-босилек
*можете да замените или добавяте подправки по ваш вкус и предпочитание, също така може да замените със сушени, ако нямате пресни
- на върха на ч.л. къри, ако няма да се консумира от малки деца
-червен пипер
-куркума
сол и пипер
галета за овалване
зехтин за поръсване

Приготвяне:

Смесете йогурта със зелените подправки, куркумата, кърито и мъничко черен пипер и отделете малка част от готовата смес сос към филетата при сервиране. С останалата част покрийте добре пилешките бонфилета, като разбъркате добре и се уверите, че цялото месо е покрито. Оставете да се маринова поне за час в хладилника, а още по- добре за цяла нощ.
Загрейте фурната до 180 С. Смесете галетата с червения пипер и малко черен пипер, потапяйте всяко филе в сухата смес и подреждайте върху пергаментова хартия. Поръсете филетата съвсем леко със зехтин и гответе около 25-30 мин докато станат златисти.
ПП. По- бърз вариант е да ги запечете в сух тиган с тежко незалепващо дъно, както често правя аз, когато нямам време да ги изпичам. Стават също толкова вкусни и крехки. Не ги пържете, ако тиганът ви не е с достатъчно добро покритие, съвсем леко със салфетка намазнете дъното му преди да ги поставите.


Сервирайте с йогуртовия сос за топене и свежа салата.


Източник: The healthy baby eating planner от Аманда Гранд








Манго Ласи/ Mango Lassi

Макар и да не можах да изпадна в безпаметна любов с индийската кухня- а правих множество опити да ме понесе тази модерна вълна на кулинарното удоволствие, но винаги оставах на брега, едно нещо ме грабна истински и това бе йогуртовата напитка с манго, която ни поднесоха в едно малко и кокетно индийско ресторантче в Англия това лято. Разбира се, дължа половината от живота си на нея, защото гасеше пожара след всяка хапка "не много лютиво" ястие, препоръчано от домакините ни, и всъщност бе основната ни прехрана по време на цялата вечеря, след като приключихме с дегустацията на течната лава, дегизирана като храна, но и самата тя е едно безценно камъче, което остана в списъка на любимите на цялото семейство и често присъства в менюто ни. И като казвам цялото семейство визирам и най- малкия член на сериозна възраст от година и четири месеца, който изпива смайващи количества, за моя радост.


Състав:

250 гр. йогурт
100 мл. мляко
3-4 бр. манго
3 с.л. захар
джинджифил или кардамон*

Приготвяне:

Обелете и махнете костилката на мангото. В блендер поставете всички съставки и смелете до напълно гладка консистенция.
Прехвърлете в кана и сервирайте или съхранете в хладилника до едно денонощие.

Количеството захар може да се увеличи или намали по Ваш вкус, аз не слагам никаква захар, но за по- широкия вкус няма да е достатъчно сладко, така че е въпрос на проба в процеса на приготвяне. Подправките са подходящи, ако не е предназначено за деца.

Прекалено лесно за приготвяне, но изумително приятно и насищащо.

неделя, 13 март 2011 г.

Сладкарят и златната рибка

Запознайте се с Голди!



Тя е главното без- действащо лице на тортата, която правих за моя близка, за чийто син пък бе ето тази торта преди доста време. 
Имах големи проекти за нея, тъй като получателката й е една уникална жена, която заслужава не една, а поне дузина торти, далеч по- ефектни и незабравими от това, което успях да направя за една нощ, но времето е безмилостно в хода си и просто отказа да намали темпото в името на моите проектни реализации.  Първоначалната идея бе по тортата да има една голяма сценка, с много представители на флората и фауната. Както става ясно, това не се случи.

Тортата е малко детска, но тази жена е една от малкото, съумели да запазят много от детето в себе си в идеален синхрон с порасналото си, отговорно и целеустремено Аз, и стилизирана торта за възрастни просто нямаше да бъде на място за нея! Тя е човекът, с когото моето дете играе ненаситно и толкова диво и весело, че надали и някой връстник би могъл да я замести в щуротиите им! Освен това може би не познавам друг, освен нея, който всеки ден след работа се втурва да играе футбол със сина си и неговите приятели или да правят снежни човеци и да се пързалят с шейни до късни доби. Остава загадка от къде намира енергия след изморителния работен ден, а и кога най- накрая ще я приберат от профсъюза на родителите за нарушаване на общоприетия график и мотото "След работа сме изморени, не ни закачайте, хлапета!"

Обратно към Голди, която е моя изключителна любимка и съвсем искрено мога да кажа, че си я харесвах толкова много, та чак ми идеше да й помахам драматично с копринена кърпичка и сълзи на очи за сбогом, а голямата ми дъщеря ме закле да направя същата, ама "едно към едно" за следващата нейна торта. Последното е съмнително да се случи, но за какво са родителите, освен да послъжат, когато се налага....

И така, обратно към Голди и нейната сцена!

След като два дни постоя на прозореца в очакване да види света с очите си...


Най- сетне прогледна...... с леко по- сластен поглед от нужното ...


... и бе пусната да плува на свобода...


...в боксониера....


Но пък колко са тези, които могат да се похвалят с обширен първи дом!


Тя все пак изглеждаше щастлива...







И най- важното, получателката и също изглеждаше така, което винаги е всъщност смисъла на всичко!

Неизпълнените планове и всички останали несгоди избледняват при усмивката на тези, за които е била предназначена тортата, а това ме прави истински щастлива и ми дава нови сили за следващи проекти.

Честит рожден ден, Рени!!! 

вторник, 8 март 2011 г.

Честит 8-ми март!!!

Много модерни жени отричат този празник като комунистически/ обиден, защото уважение е нужно всеки ден/ досаден и безсмислен и други подобни доводи, но за мен той е ден, в който ни се дава шанс да почетем дружно, като пионерчета пред знаме, майките си и за нищо на света не бих го пропуснала! Сега, когато и аз самата съм майка, с огромна радост слушам стихчетата, рецитирани с такова старание от дечко с гуреливи още очички и пижама и получавам най- трогателната картичка, рисувана с прехапано езиче и надписана с умилително старание, което е довело до пробиване на листа чак от натискане при изографисването на някои от буквичките. Звучи захаросано? Навярно да, но пък е вярно и в този случай колкото по- захаросано, толкова по- добре!!!


И така, както винаги с крайно ограничено време и отново посрещайки зората, но пък с невероятно желание, се отдадох на осъществяването на една отдавна мечтана торта, чийто основен дизайн е взаимстван от един от шедьоврите на The Caketress  (чийто произведенията просто спират дъха ми) и много време търсеше своя повод. И ето, че той на сетне дойде! Имах желанието да съчетая във визията на тортата голямото богатство на душата и характера на две неповторими и забележителни жени. 
Едната от тях бе моята майка! Тя е човек, дарен с огромно сърце, тя е креативна и находчива, смела и в същото време толкова лесно ранима, тя е огромната сянка, която цял живота е бдяла над мен и ме е предпазвала от несгодите на живота, които не липсваха в миналото ни, но тя съумя да ги направи много по- леки за мен, тя е Жената с главно Ж, на която аз винаги ще се възхищавам, на която знам, че винаги ще мога да разчитам и на която винаги ще се старая да подражавам! 


Другата дама, за която бе предвидена тортата е моята свекърва. Да, тук се очаква да ми премерите температурата и да ме питате дали съпругът ми или самата ми свекърва чете това и с  тази цел ли го пиша, но отговорът ще бъде Не! Моята свекърва е втората неповторима жена в живота ми. Тя е една впечатляваща, неуморна, красива, чистосърдечна, добронамерена и всеотдайна жена, която освен неизброимите си лични качества е съумяла да отгледа и възпита най- прекрасния мъж- съпруг и баща, което не е по силите на всяка мъжка майка! Тя е сложна смесица от интереси, пълна с енергия за всеки проект, който е приела присърце и е моя абсолютен душевен близнак. С нея сме коренно различни като външност, но душите ни са като препечатани и смело мога да кажа, че е една от най- добрите ми приятелки!




Тези две жени вдъхновиха визията на тортата и й придадоха плътност- тя е нежна, леко хаотична и прекомерно богата, но издържана естетически, а в сърцето си авантюристична и непокорна, но пък отново със стил! Не е ли именно такава женската същност?!? Тя не може да бъде разбрана от всеки и не може да бъде сложена в шкафа с етикетче. Тя е бурна, всеобхватна, непостоянна, нежна и крехка, а същевременно силна и категорична, но винаги търсеща хармонията и красотата. И сладка в сърцевината си. Много, много сладка дори :-)
Честит празник, мили дами! Бъдете истински жени, всеотдайни майки и съпруги и понякога мъничко егоисти, за да угаждате на капризната нежна страна в душите си- тя е вашата отличителна черта. Гордейте се, с нея и с това че сте жени!









Сърцето изглежда червено, но реално е нежно розово с перлени отблясъци и мноооого брокат, което обаче бе отнето от снимките. Също така се загуби и прекрасния перлен блясък на цялата торта, но каквото и да опитах не можах да го хвана, а трябваше да тръгвам за работа и нямах време за повече опити. Не че ако имах щях, де, но поне имам какво да ме успокоява. Използвайте въображението си, моля, и си ги добавете там някъде.






Дано денят днес е донесъл и на вас много положителни емоции, много мили пожелания, внимание и е бил споделен със специални хора! И нека този ден е само 1 от всичките 365 такива дни от всяка година от живота ви!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...