четвъртък, 14 юли 2011 г.

Сурови кокосови бонбони....или почти сурови

Обичате ли подаръците? Аз да! А когато подаръкът ми е свързан и с нещо изкусително и традиционно намиращо в черния ми списък за ядене, като шоколад или....ами всичко със захар, то тогава е най- вълнуващо. Все пак не бих могла да проявя такъв лош вкус и да засегна подаряващия, като не изям до дъно поднесеното, нали?!


Ако и във вас живее голямо и ненаситно Бисквитено чудовище, то и вие отдавна мечтаете за нещо, което да насища звяра, но и да бъде полезно и някак незалепващо моментално за дупето ви.
Нека ви направя подарък! Ще ви подаря една съвсем простичка, съвсем лесна и бърза рецепта. Рецепта, която необяснимо за мен се разпространява от много години в различни вариации, но е безизвестна за широката публика.

Нетърпеливи ли сте вече да отворим кутията? Нека не ви карам да чакате повече тогава.


Тези прекрасни бонбони са изобретение на суровоявдстовото, което чудесно пасва и на ползващите температури в кухната си. Тези малки, възхитително вкусни бонбонки, конкуриращи много силно вкуса на Рафаело, са истинска бомба на минерали, протеини и витамини и удрят в земата фабричните си предшественици като хранителна стойност. Децата ги обожават, а те отвръщат на чувствата им с тонове полезни съставки.

Друг огромен техен плюс е това, че дори и най- големия лакомник не може да изяде повече от 4-5. Убиват апетита за сладко и дават страхотно чувство на ситост, което ги прави незаменими за мен сутрин, когато ме очаква хаотичен ден и нямам време- два бонбона са напълно достатъчни да изкарам безпроблемно до късния обяд.



В оригиналния си вид те се приготвят с накиснати ядки и без никаква топлинна обработка. Прекрасни са на вкус и така, но определено аз и околните ми харесват много повече леко промененият им вариант.
Приготвянето им отнема около 25 мин

(почти) Сурови кокосови бонбони


Състав:

400 гр. сурово кашу
8 с.л. суров мед
4 с.л. кокосово масло
100 гр. кокосови стърготини (плюс още за овалване)
2 с.л. сурово натурално какао
ванилови семена
1-2 шепи сурови бадеми

Приготвяне:


На сух тиган запечете леко бадемите. Оставете на страна, за да изстинат.
N.B. Не печете бадемите, ако искате да направите оригиналния съвсем суров вариант на бонбоните.


В кухненски робот поставете кашуто. Смелете го добре. Прибавете всичко без бадемите и отново включете робота на висока скорост. Мелете докато не стане хомогенна, фина и плътна смес.
С ръце взимайте от сместа и оформете топче, като в средата му поставите по един от охладените вече бадеми. Аз ги правя колкото голям орех. Оформеното топче овъргаляйте в кокосови стърготини о поставете в чиния. Когато направите всички бонбони, поставете чинията в хладилник за няколко часа, за да се стегнат.

Това е!
Децата много успешно могат да помагат в направата им, макар после да чистите стърготини с дни от пода си.
Предупреждавам от сега- лесно водят до пристрастяване и изчерпване на количествата сурови ядки в близките до вас магазини могат да ви докарат до бяс.


Друг десерт от веган/ суровоядската кухня, който може да ви допадне е Здравословният сладкиш с кокос, ядки и горски плодове


Адаптирано от:  "Ние сме това, което ядем"

неделя, 10 юли 2011 г.

Шоколадов сладолед с лешници

Тази година открихме сравнително късно сезона на сладоледите вкъщи. Времето някак не беше много сладоледено, но пък сега, когато термометърът вече се движи в живителните за мен диапазони над 25 градуса е време да наваксам пропуснатото с лихвите. За това и започнах да събирам нови и нови рецепти за сладоледи, а докато изпробвам някоя от тях се отдадохме на дългогодишната класика в дома ни- нежно шоколадов, мноооого лешников и замръзнал до забрава.

 Състав:

300 мл. пълномаслено мляко
320 мл. течна сметана
4 жълтъка
100 гр. захар
100 гр. шоколад (млечен или натурален)
200 гр. лешници, запечени леко на сух тиган или във фурната
ванилови семена

Приготвяне:

Поставете в съд с тежко дъно на умерен огън млякото, ваниловите семена и половината от захарта. Загрейте до степен преди да заври и прибавете шоколада, натрошен на парченца.
Разбийте жълтъците с останалата захар. Постепенно и при непрекъснато разбъркване започнете да добавяте от млечната смес в жълтъците. Когато температурите се уеднаквят върнете цялата смес в тенджерата и на слаб огън разбърквайте непрекъснато, докато сместа се сгъсти- тя няма да стане гъста като яйчен крем, но видимо ще придобие лека плътност.
В отделен съд разбийте течната сметана. Смелете на дребно лешниците с блендер, като отделите няколко за украса. Внимателно прибавете към топлата смес разбитата сметана и лешниците и разбъркайте леко, за да се хомогенизира.

Оставете сместа да пренощува в хладилника, като поставите пергаментова хартия върху самата повърхност на крема, за да не се образува коричка.

На следващия ден сложете сместа в машина за сладолед и замразете (ако нямате машина за сладолед, то просто преминете към следваща стъпка, като ще се наложи да разбърквате от самото начало и по- дълго вашия сладолед, за предпочитане с тел, а не просто леко с лъжица или вилица). Прехвърлете в съд, подходящ за фризер, и оставете да стегне напълно, като в началото разбърквате сладоледа от време на време (през поне едни- два часа), за да сте сигурни, че няма да има кристалчета.



Готовият сладолед извадете 10-на минути преди сервиране, за да се отпусне и гарнирайте с леко натрошени лешници. А ако сте съвсем безобразни, можете да добавите и мъничко шоколадов или карамелен сос...ммм.....

ПП. Още по- добър вкус се получава, ако натрошените лешници за гарниране се карамелизират леко и се разбъркат в сместа при поставянето и във фризера.

Овесени бисквити с шамфъстък и шоколад

Обичате ли да съчетавате приятното с полезното? А дъхът на шоколад и портокал липсва ли ви през летните месеци, когато всичко е с аромат на ягоди и дини? Остана да попитам и дали в жегите искате да си спестите времето в кухнята. 


Ако отговорите и на трите въпроса до сега са били "Да!", то тревогите ви бяха до тук, защото на помощ идват тези мързеливи, вкусни малки бисквитки, които са чудесна компания на купичката ванилов сладолед и глезят сетивата с наситена смесица от шоколад- портокал и ядки, а и са с наполовина по- малко угризения.


Състав:

125 гр. безсолно масло
100 гр. кафява захар
1 средно яйце
2 ч.л. ванилов екстракт
125 гр. едри овесени ядки
75 гр. пълнозърнесто брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
100 гр. шамфъстък без черупки
125 гр. тъмен шоколад с портокал

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С (160 С с вентилатор).
С помощта на миксер разбийте до бял и пухкав крем маслото и захарта. Прибавете яйцето, ванилията, овесените ядки, брашното и бакпулвера и размесете до пълното им поемане и смесване.


Нарежете грубо шамфъстъка и начупете на парчета шоколада. Прибавете ги към сместа и разбъркайте.


Със супена лъжица взимайте от сместта и поставяйте върху пергаментова хартия, като оставяте достатъчно място между отделните бисквити, за да не се слепнат по време на печенето. Трябва да направите около 16 бисквити общо. Притиснете леко с гърба на вилица или с леко навлажнени пръсти за да дооформите.
Печете за около 20- на минути докато бисквитите станат златисти. Извадете ги от фурната и ги оставете да изстинат леко преди да ги преместите на решетка, където да изстинат напълно.


Докато са топли са много крехки и не е никак трудно да ги счупите, за това не подценявайте двата етапа на преместване. Не, че и на трохи не са също толкова вкусни.....

Могат да се съхраняват до три дни в плътно затворена кутия, но у нас до сега са изкарвали най- дълго 1 ден и то защото бяха част от нещата за гостите на празник....


Източник: BBC GoodFood

петък, 8 юли 2011 г.

Oh so vintage....

Имам ясен спомен за може би най- прекрасните състарени бели градински мебели, които видях преди години и все още посещават мечтите ми, но които бяха изумително и безочливо скъпи и си останаха само мечта за мен.
За празненството на Яна, което вече споделих тук, изскочи острата нужда от винтидж етажерка, която да завърши декора ми, а една стара, полуразглобена и скучна до безобразие чамова етажерка, датираща от детската стая на мъжа ми, ежедневно се набиваше в очите ми. В новото си амплоа на степфордска съпруга знаех, че съдбата й вече е решена и в първия удобен момент отидох да попълня запаса си от спрей бои (съмнявам се, че си купувам лакове за нокти в такова количество и с такова настървение, както купувам тях).


И в един слънчев съботен ден се заех с трансформацията на старото в....е, не в ново, но в по- модерно старо.

Ето с какво започва моя проект днес


 За преобразяването ще ви бъдат нужни:

- Жертва, т.е. мебел за състаряване
- Бяла боя- поне три флакона бяха нужни при мен за двете ръце
- Накрайник за спрей- боя- спестява тендовагинита на палеца ви и си струва да го имате*
- По- фина шкурка

* Накрайникът е ето това черно нещо, което виждате на снимката. Струва стотинки, но е безценно на практика! Лесно се намира в  големите магазини от семейството на Бриколаж и тн.


На работа: 

Съветвам ви да изберете за работна площ широко и отворено място, особено ако и вие сте се спрели на спрей- боя, защото миризмата е отвратително силна и много токсична.
Почистете добре повърхността на етажерката. Моята избраница имаше нужда от лекичко позатягане и поправяне, така че сега е добър момент да отметнете тези неща, за да не нараните неприятно боята си по- късно.
Напръскайте равномерно един слой навсякъде. Изчакайте да засъхне и повторете. При мен отне около час- два първата ръка и бе готова за втора.


След като минете и втората ръка оставете поне няколко дни, за да изсъхне напълно навсякъде.
Когато боята е изцяло суха и красивата ви етажерка ( или на каквото друго сте се спрели) изглежда като чисто нова , е време да съсипете тежката си и интоксикираща работа. Ако вандалщината не ви е в кръвта, пийте едно за кураж. Боли, но бързо минава, когато видите финалния резултат, обещавам.


Вземете шкурката и започнете лекичко да протривате там, където нормално би се износила една боя от дълги години употреба- по ръбовете, върху следите от чепове на дървото и всички други по- изпъкнали части на дървесната повърхност. Не прекалявайте с търкането. Правете го внимателно и бавно, избърсвайте със суха кърпа, за да прецените дали седи естествено и дали е  достатъчно и тогава продължавайте. Най- добре е да започнете от по- скритите части, за да се ориентирате в силата на натиска и в самия процес на състаряване и едва тогава да продължите върху по- големите и видими части.


Когато сметнете за достатъчно пребита от времето вашата жертва, почистете с леко навлажнена кърпа. 


От тук нататък е въпрос на вкус как ще бъде декорирана и използвана. Моята вече бе показана.


Безкрайно съм щастлива от резултатите си, а и се оказа толкова лесно и простичко, че съвсем недоумявам силно завишените цени на този тип мебели по магазините. А и няма нужда да казвам колко по- приятно е да си направиш нещо толкова красиво сам, така че хващайте боите и на работа!

За мен остава да търся нов проект, макар вече в главата ми да се върти нещо интересно, което или ще бъде чудесен и много сполучлив опит или ще имам сериозни проблеми с половинката си, но само бъдещето ще покаже....

сряда, 6 юли 2011 г.

Покани за градинско парти

Лято е....май! Най- хубавото време за събиране с приятели и роднини е на зелената тревичка в градината. Дали за следобеден чай или за барбекю- нека бъде изискано, с дъх на окосена трева и цветя, дори и в поканите.


Тези бяха за празненството на дъщеря ми, но са подходящи за какви ли не поводи, за това ще споделя с вас освен визията, която аз избрах за тях, така и шаблона, за да си направите свои.
Моите бяха купени с готова форма на лейка, но ми бяха недостатъчни и си направих още от тях, след което ги декорирах.

Изработката е изключително лесна.

Нужни са ви само:
- Цветен картон
- Ножица
- Лепило
- Цветчета и камъчета за декорация


От шаблонът, който ще намерите долу, си изрежете формата. Наложете я върху обратната страна на картона си и очертайте с молив. Изрежете каквато бройка искате от поканите, прегънете по средата и декорирайте предната страна с камъчета и цветчета. Това е! 

За текстово поле можете да използвате вътрешността на поканата или да отпечатате върху паус и да го залепите вътре, както направих аз, тъй като краснописът не ми е силна страна.


Остава само да хванете пощенския гълъб пред блока/ къщата и да го натоварите с мисия!

вторник, 5 юли 2011 г.

Vintage tea cake

Тортата за имения ден на дъщеря ми, повече детайли от който може да видите ТУК, беше един от онези проекти които просто са някак- ами някак правилните и наистина грабващи. Онези, които не искаш да оставяш, онези, за които домашните са по- скоро пречка с желанието си да се хранят , да общуват и изобщо да правят всичко тривиално, което застава между теб и твоето малко творение. Последното в кръга на шегата.....до някъде.

Тя е втората торта от късата поредица, която започнах с ТАЗИ.

Детайлите за нея направих две седмици преди самата торта, като чайникът е покрита със захарно тесто стиропорена топка и е единствената не ядивна част от тортата. Имах планове и за чай, който да присъства в общата картина, но чашата така и си остана празна покрай целия хаос около партито. Въпреки това тортата беше добро продължение на тематиката на празненството и дори бе взета за част от предметите за украса от няколко човека, което за мен е повече от достатъчен комплимент :-)
Пълнежът е от какови пандишпанени блатове, сиропирани с неподсладено какао, крем с маскарпоне, кондензирано мляко и извара с пресни череши и много ванилия.

Имах ужасни неприятности с нея- от напълно унищожена декорация на чайника ден преди самото парти през изтекъл от блатовете крем и до какво ли не друго, но в крайна сметка нещата се получиха, макар и трудно.

Достатъчно излишни приказки, оставям ви с моята ретро чаена торта и нейния малък свят, ухаещ на розово масло и топъл черен чай.








Еньовден, винтидж чаено парти и много, много непредвиден дъжд


Тра -ла-ла- ла-лии, нека да вали! (х2)
От дъждеца, ах, нас не ни е страх! (х2)

Така бих могла да си попея в неделя сутрин, ако употребявах нещо с градус, не беше 6 сутринта и аз не бях станала в тъмни доби за да довърша детайлите преди да пристигнат гостите на дъщеря ми. Но тъй като нито едното, нито другото бе вярно, то дъждеца пропи грозно надеждите ми, че след едноседмично отлагане на така чакания празник с градинско парти и всички изчетени прогнози и хвърлен боб кога ще е най- добре да се избере нова дата, на която слънцето ще се отбележи като за лято, все пак нещата ще се случат поне веднъж по план. А планът беше грандиозен, подготвян месеци наред и изтощителен в последните си дни преди събитието, но се оказахме със слънчева събота (която бе предвидена уж да бъде дъждовна) и мокра и студена неделна сутрин (предполагаемо прекрасния почивен ден), а аз се озовах с очакващо тържество дете, голяма торта в хладилника, купища друга храна и напитки, списък с гости и мокра и прогизнала градина....

След първоначалната половинчасова паника и проклинане на синоптичето племе се взех в ръце и със спешна помощ от приятел се заехме да пригодим домашните условия в арена за скалъпено екс- градинско празненство. Разбира се, резултатите махат с фина бродирана бяла кърпичка на планираното, но това е то- природа. Ще спра до тук, защото имам желание да ви поканя на приятно и слънчево чаено парти в ретро стил, което подготвях толкова дълго и с детайли от което съм дала обещание да ви занимавам още известно време под формата на DIY публикации, а не звуча подобаващо поради силното ми огорчение от непредвидената промяна на нещата. За това ще ви оставя в ръцете на разказа в картинки, а аз ще отида да си сложа пет бучки захар в чая, за да си оправя вкисването.

Заповядайте на чаша чай, мили дами!


Защо винтидж и защо чаено парти? Ами защото просто е толкова нежно, женско и изтънчено. Толкова подхожда на крехката ми малка лейди, която и без това е родена в помпозно- аристократична Англия и която сякаш бе толкова на място в цялата картинка, че се чудя защо изобщо до сега не съм се сетила за това?! А и какво друго може да бъде едно събиране на малки и големи дами и господа в първата част на деня, когато  е време за леки сладкиши и подходящи напитки.




Търсенето на тези прекрасни порцеланови чашки и малките орнаментирани сребърни лъжички бе истинско предизвикателство, но и безкрайно забавен лов на съкровища, който съжалявам, че завърши. Не мога да опиша детското щастие и нетърпение, с което чаках всяка нова пратка, когато ги изравях от интернет и почти неудържимото ми въодушевление, когато открих чайника в едно малко магазинче толкова случайно и неочаквано, че чак не повярвах на късмета си.

Другата ми голяма любов сред декора бе моята прекрасна състарена етажерка, която ще покажа как да си направите сами съвсем скоро, и която бе един от най- основните акценти. Тя пое на крехките си плещи огромно количество дреболийки и тежките сладки и бонбони и се справи блестящо, а сега не мога да изнеса обратно на двора, защото дори мъжът ми е влюбен в нея, а това е огромно признание за труда ми- обикновено се налага да го спъна с творбите си и да си изпрося настоятелно комплименти за тях, за да му се разкарам от главата, но не и този път.


Буквите за името са и първият ми декупажен проект. Това определено звучи и изглежда далеч по- лесно, от колкото е реално и не вярвам скоро да се опитам отново да правя нещо такова...



Тук следват още една малка купчинка съкровища, които купих от различни места в месеците на подготовка.






Пакетчетата чай




И любимото ми прасе-касичка балерина....Не е ли възхитително очарователна!



И за да съм в тон все пак с идеята на блога си в неговата сладкарско- кулинарна страна, да се върнем отново на масата за кратко.

Тези макарони на са мое дело. Аз все още поддържам страхопочитание към тяхното приготвяне. Признавам обаче, че бях силно разочарована от вкуса на този така високо оценяван десерт.....Иска ми се да го отдам на това, че са купени, а не домашни, но френската пекарна е изключително добра във всичко друго, което съм пробвала от тях и се съмнявам точно тук да са си позволили пропуск. Въпрос на вкус очевидно, но май не намерих противоположно на моето мнение и сред гостите. Но пък са изключително красиви и може би това все пак ще ме мотивира да опитам и домашен вариант- просто за да съм сигурна, че не ги харесвам.


Моите Нежни орехови сладки за сметка на това се радваха на голям интерес и надвиха красавците по популярност, макар и далеч от изтънчената им визия.



И на празник като на празник- не би могло да мине без къпкейкове


и торта...




за която ще направя отделна публикация, защото тук вече снимките станаха прекалено много, а тя заслужава своите пет минути слава в различни ракурси и детайли.

Като заключение от деня мога да кажа, че за мен стресът бе повече от нужното, но пък децата си поиграха доволно и в пригодената обстановка, възрастните изкарахме няколко приятни часа в спокойни разговори, а времето....ами времето се оправи веднага след края на партито.....




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...