Снахи, свекърви и други породи кучета

Жените са една от големите загадки на Вселената. А когато тези нежни създания със силен характер започнат да се настъпват по палците в предаването на житейската щафета на отглеждането и опазването на крехките наследници на Марс в контролирана битова среда Вселената се отдръпва, открехва се кутията на Пандора и от там насетне е най- здравословно всяка жива твар с малко здрав разум да запази самообладание, да не се поддава на паниката и без да показва първичния си и напълно оправдан страх да се отдалечи на безопасно разстояние от "дамите"...а това разстояние е наистина далеч, далеч....

Дори и най- фините и възвишени нежни представителки не могат да отрекат, че съгласно старата поговорка

           " Когато ние бяхме снахи, свекървите бяха лоши, лоши!
             Сега ние станахме свекърви и снахите са лоши, лоши!"

са имали поне няколко епизода в живота си, в които вражеския лагер не е отговарял на високите им лични критерии за очаквано поведение и е получил заслужена доза съскане и добри думи с другарчета, също така перфектни като самите нас, както се полага на такова нахалство :-)


Е, това са си нещата от живота бих казали повечето хора, но в живота е добре да има и разнообразие. За това е разведряващо, когато две дами не си мерят черпаците, полите и възможностите за геройска саможертва в името на съпруга/ децата и другите подопечни, а се радват на новата приятелка в живота си и работят в правилната посока, т.е. правят лагер и сформират стегната стратегия за правилно дресиране и контролиране на общия враг- Мъжът, защото то е трудно за обуздаване животно с опак нрав и обществено узаконени възможности да бъде магаре и да е гордо с това ;-)


В такава правилна посока се стремим да работим с моята свекърва. Отборът ни е строен и винаги добре синхронизиран, различията ни не са пречка, защото имаме толкова много други обединяващи черти на които акцентираме. За това и когато една от нас има повод за радост, другата се опитва да допринесе за това, макар по алманах да е редно да направи всичко по силите си да изтрие усмивчицата от лицето на снахището/ свекървището със замах и класа точно когато най-малко го очаква- Ха!

Така, моята свекърва стана на 28. Ех, хубава възраст е това 28- децата са пораснали, мъжът ти вече е добре дресиран и не създава повече проблеми от нужното, наясно си със себе си и приоритети си в живота и си постигнал повечето от мечтите си. В нейния случай само кучето не е умряло, иначе щеше да е постигнала рая според виждането на равина (бел. авт. Тук се надявам да сте чували стария виц, защото иначе вече имате съмнение че или съм антисемит или слънцето не ми се отразява добре).

И понеже споменах вече за кучето- то реално не само не е умряло, но имаше наглостта да се появи в живота й неотдавна и сега се радва на грижи и внимание в изобилие. Йоркшир да си в този живот!  За това и не ми беше трудно да избера с каква тематика ще бъде тортата за празника. Реално тази идея я имам вече година и малко, но някак чак сега дойде време за нея. Време разбира се обаче на финала отново нямаше- може да планирам година и нещо, но за реализация винаги оставам с ден- два най- много. Този път обаче се озовах с още по- ефектен график. Единственото, което успях да направя що годе навреме бяха блатовете- всички тях изпекох на спокойствие една нощ и всичко ухаеше на шоколад...на много, много шоколад. От там насетне нещата бяха лавинообразно против мен и идеята ми, като в крайна сметка в петък в 14.00 се озовах пред купчината си блатове, съставки за крем и краен срок до 18.00 часа, защото тогава трябваше да съм слязла с багажа и децата и да заминем. Мъжът ми не обича да чака и тортата на майка му не е нещо, което би го накарало да промени това си качество. Ура за мен и моя късмет!

Няма да да ви отегчавам с подборна разбивка на инфарктните 4 часа, защото и аз не знам как изобщо нещата успяха да се случат за това време, но дори и за моя изненада само с 10 минути закъснение тортата бе натикана с рамо и лакът в хладилника, а аз тичах по стълбите с крясъци "Слизам де, по дяволите, слизам!!!" Всичко зависи от зора и желанието явно...поне понякога.

Сега само посмейте да не кажете, че съм перфектната снаха, да си пожелаете едно такова като мен и за вас, в случай че сте мъжки майки и да ми се възхитите каква съм сръчна! Ако не го направите ще насъскам Шаро, т.е. Бъки за да сме коректни!

Бъки (това е името на едно от най- щастливите кучета на този свят) си има изцяло тортено тяло, но за жалост топката за главата му се разпадна под напора на липсата на време и се наложи да импровизирам. И да я проклинам докато го правя!

Първоначално сложих една случайно останала от друг проект стиропорена топка, но на фона на огромния торс заприлича на героя от Мъже в черно с онази мъничката главичка на голямото тяло. Гадост! Реших, че ще сложа отгоре моделираща маса и с нея ще замаскирам, но се оказа че имам достатъчно едва да покрия животното и подложката му. Двойна гадост! Остана ми само да взема алуминиево фолио и с него да направя най- доброто, което мога. Намачках го около топката за сърцевина и моделирах с пръсти основните черти. От там насетне започна добавянето на козината и останалите елементи. Искаше ми се да снимам стъпка по стъпка, но с толкова кратко време за работа време за снимки изобщо нямаше. Няма да го правя скоро, но ако отново реша да се жертвам с такъв проект се надявам да ми остане шанс за малко вътрешна информация в кадри.

В духа на нямането на това и онова се оказа, че нямам и бяла боя, което принуди йорки да прилича повече на кафява балканска мечка. Това много го мразя!

Като цяло съм доволна от полученото, не мога да бъда нахална....тоест мога и то доста добре, но сега ще запазя приличие. Опитва се да поляга, държа се като кучка и се разплу повечко от нужното, стара се да ми отмъсти, защото никой нормален човек не прави 3D торта с безумно количество крем, в задушливо топъл следобед и то без да има време да стяга, но на финала се държа като добро кученце и се стегна, очарова рожденичката и допълни чудесно подаръка и останалата част от йорки- ориентираното парти.
 

Хубаво нещо са това свекървите- раждат, отглеждат и култивират бъдещите ни мъже, а ние от своя страна им връщаме услугата като им ги махаме от главата в сгоден момент и саможертвено позволяваме да се катерят по нашата, т.е. и снахите не са за изхвърляне. Остава само да се научим да се ценим и да се съюзяваме правилно, пък защо и да няма торта някъде по пътя към победата- в този живот човек не може винаги да бъде "куче".