вторник, 31 юли 2012 г.

За романтиката и шоколада

Романтика. Не е моята силна страна- не ме влече особено и някак не я разбирам съвсем в онзи широко лансиран, христоматиен вид. Не виждам добре единствено на светлината от свещи, не ми се отдава да дъвча еротично в заплашителна близост до лицето на любимия, който също бори пореден залък в опит да изглежда лежерно- елегантен на фона на протяжна музика, в компанията на половин храст червени рози и купчина други плевели из тях, старателно завити в целофан и струващи близо половин месечна заплата.
Животът обаче държи да натрие носа на всеки, дръзнал да махне пренебрежително с ръка на романтиката.


За да се дистанцирам от темата и да избегна всякаква прилика с реални лица и събития ще ви разкажа една малка приказка с отворен край.

"Имало едно време едно момче и едно момиче. Те не се познавали и никога не се били виждали, макара да живеели съвсем близо един до друг. И двамата били още ученици и се радвали на прекрасен живот и грижовни родители, които едни ден решили, че за да подсигурят бляскавото бъдеще, което чертаели за потомците си, е редно те да бъдат изпратени на лятно училище, където да учат език от самия извор, а именно- под крилото на Кралицата.
И така, макар момичето и момчето да направили всичко по силите си да вразумят родителите си и да защитят полагащите им се по право няколко седмици безметежно съществуване, те били натоварени на колите и закарани на летището. Там им била връчена по една "разпознавателна" оранжева тениска, която Тя облякла примиренчески, а той бунтарски отказал да сложи каквото ще да става и с голяма доза помахвания и тихо проронена от майките им сълза младежите били насочени към изходите за излитане.
Ето тук е и моментът, когато всичко започва, с една на вид кратка и простичка фраза като " Да ти помогна ли с това?", отправена кавалерски от Него към младата дама, която се борела отчаяно с куфар, тежащ средно три пъти колкото нея, който упорито отказвал да следва нейното темпо и най- вече - посока!

Няколко часовият полет дал възможност на младежа да покаже най- доброто от себе си с комплименти като " Това перука ли е?", изречено с възторг (?!?) към прическата от студено къдрене на младата дама, последвано от напористо нахлупване на слушалки с размерите на шлемофон, с цел демонстриране на музикален вкус и още няколко хода, които мозъкът на младата дама услужливо е изтрил, за да не завърши всичко още там и тогава. А тя, о,  тя била повече от очарователно прелестна с къдравата си черна коса и очи като на изоставено от майка си малко пале- големи и леко изплашени от постоянното тръскане на самолета.

Пристигайки, някак поети от общия организационен хаос на летището всеки поел в различна посока- Тя отивала в Кеймбридж, а той в Лондон. Всеки от тях попаднал в нова и непозната среда и сякаш за миг забравил прекрасната среща на онзи самолет, а и двамата имали достатъчно гордост, за да не се обадят "първи", така че всичко изглеждало сякаш ще остане само един приятен спомен, ако съдбата не била решила друго.
С присъщия си неразбираем за простосмъртни подход тя някак направила така, че Той все пак да се обади, Тя да успее да отиде до него, уж просто на екскурзия до Лондон, Той да се обади с горещи молби към родителите си да удължат със седмица престоя му там, защото толкова много харесвал училището, когато реално целта била да успее да съвпадне полета му обратно с нейния и да имат отново няколко часа заедно.....сякаш случайно.

И така, малко след завръщането си на родна земя и въпреки пречките от различен характер пред тях Той и Тя скоро станали Те. Светът им станал някак по- малък, всичко друго загубило смисъла си и целта на всеки един била да свърши учебния ден и отново да бъдат заедно- онази истинска, някак детски чиста любов, когато стомахът ти се пълни с пеперуди само при мисълта за другия човек. Дошло време за завършване, балове и планове за бъдещето пред всеки от тях. Тук отново животът изправил двамата пред огромно препятствие, такова което слага край на повечето подобни връзки- докато Тя завършвала първата година в мечтания университет, за постъпването в който била вложила толкова много време и усилия, Той трябвало да замине отново на Острова, където да продължи образованието си. И логично тук би трябвало да свърши всичко.....Но отново съдбата се намесила!
Тя получила разрешение от майка си, напук на всички, които я убеждавали да не го дава,  да прекъсне за няколко години своето следване и да последва любовта си с едни от най- мъдрите и запомнящите се думи, които изискват изумителна майчина сила да бъдат изречени: " Правилният човек идва само веднъж в живота ни, а диплома се взима по всяко време. Ако наистина вярваш, че това е Той, отиди, аз ще съм до теб, мила моя!".

И така започнали месеците на мъчително чакане за виза. Месеци и месеци, през които Те страдали разделени на хиляди километри и без яснота дали и кога отново ще са заедно, докато един ден дошла добрата новина, че Тя вече има официално разрешение!

Само дни по- късно, отново на летище, но този път далеч от България, Той и Тя започнали да пишат новата страница в житейската си история. Заживели щастливо в малкото си подземно апартаментче, в което било жизнено важно да не наддаваш на килограми, за да можеш да минаваш покрай гардероба и леглото, учейки се практически, по трудния начин- далеч от близки и познати, в чужда страна и в лоши битови условия, да бъдат отговорни възрастни, но пък нищо от тези несгоди не било способно да развали прелестния свят, който те имали, двамата.

Годините вървели, те учели житейските си уроци- понякога по- трудно, понякога с лекота, но винаги заедно. Не след дълго дошла новината за предстоящата поява на То. То, което преобърнало света им, направило го още по- непредсказуем и вълнуващ и ги научило на толкова много нови неща- за света около тях, за любовта и за живота, макар То да било толкова малко и крехко и така безпомощно само по себе си.

Дошло време Те да се приберат обратно при всички, които ги обичали и ги чакали толкова дълго. Животът продължил да им изпраща своите изпитания и незабравими мигове, но и онази романтично настроена Съдба продължила да бди над тях и с присъщия си замах добавила към Тях още едно То, което дошло с изцяло нови уроци, нови предизвикателства и донесло ново огромно щастие на новото си семейство. И макар не всичко да било като на приказка, Те продължавали да бъдат все така задружни, обичащи се и най- важното щастливи от това, че са заедно.

И както е редно да завърши всяка една приказка, Те заживели щастливо, пели, пили и се веселили, а сигурно го правят и до днес, там някъде, в своя свят за четирима."

Така....Приказките са хубаво нещо. Далеч от тях, в реалния живот, аз и моята по- добра половинка не чак толкова отдавна направихме цели 11 години заедно. Миналата година не успяхме да отбележим този важен ден, защото борехме високи температури по морето, тази отново не успяхме поради сходни причини, но не на морето, а и защото за този месец аз имам план. План, който е с кодовото име " Аз, моя милост и отново Аз" и включва пълна забрана над проектите ми, извън проект Аз, т.е. малко възстановяване на силите преди да се ликвидирам окончателно. Всичко това доведе до липсата, или по- скоро до строгата забрана над плануваното от мен тържество с торта и всичко останало. За да отбележим празника си обаче не можеше да няма поне нещо захарно, което да споделим над чаша топло мляко с какао и мили спомени, след като децата заспят....И дори успях да му направя мил романтичен колаж- ей така, за да му покажа, че след тези години и две деца по- късно все още го обичам това сладко момче, което ми помогна с куфарите и до ден днешен ми помага да виждам по- цветен живота си, въпреки всичко.


А и това никой не успя да ме хване докато го приготвя, така че нямаше вето.

Може и да нямате годишнина всъщност, но няколко шоколадови бишкоти с чаша топло мляко винаги действат добре в преградките на любимия, а защо не и самостоятелно, заедно пак с любим, но сериал/ филм или книга. Каквото и да решите, тези шоколадови бишкоти ще ви донесат не само удоволствие, но и много мили спомени от детството, ако тогава сте изяждали по пакет шоколадови бисквити Еверест без да се грижите за талията или холестерола си, защото вкусът им е почти автентичен с този на любимите бисквити, но и с добавената екстра на бадемите и дъха на портокал...мммм....

Шоколадово- бадемови бишкоти



Състав:

150 гр. бадеми
150 гр. натурален шоколад- поне 70%
250 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
150 гр. кафява захар
2 яйца- големи
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ампула масло от портокал*
настърганата кора на 1 портокал- необработван химически

Приготвяне:

Загрейте фурната до 160 С и постелете пергаментова хартия върху плоска и голяма тава- такава за бисквити или пандишпанови платки е най- удобна, както и тази от самата фурна. Оставете ги да се охладят.

Запечете бадемите върху сух тиган или във фурната за около 5-10 минути.
Начупете шоколада на относително еднакви парчета и го разтопете на водна баня или в микровълновата, като внимавате да не го пресечете- за начинаещи е по- добре това да става на водна баня, за да имат повече време за реакция и да следят през цялото време процеса. Оставете и него да се охлади настрана.

В голям съд пресейте около половината брашното с бакпулвера, добавете захарта, охладените бадеми (цели), шоколада, леко разбитите яйца, ваниловия екстракт, маслото от портокал и кората. Разбъркайте с дървена лъжица докато се хомогенизира и оформи, а след това продължете да месите на ръка, добавяйки по малко от брашното, за да се получи стегнато, но все пак меко тесто- при мен пое почти цялото количество по рецептата, но от точния грамаж на яйцата, влажността на помещението в което работите, качеството на шоколада и още няколко фактора може значително да промени грамажа на брашното и ако сложите цялото рискувате да получите много сухо тесто.


Разделете тестото на две топки и оформете всяка на фитил с относително 5 см диаметър. Поставете фитилите върху предварително подготвената хартия в тавата и ги притиснете леко отгоре, за да станат около 3 см дебели.

Печете в предварително загряната фурна 20-за минути или докато са леко твърди на допир.
Когато това стане ги извадете от фурната, намалете температурата й на 150 С и ги оставете да се охладят навън за 15 минути.
С помощта на остър нож нарежете изпечените фитили на филии с дебелина около 1 см. и ги върнете отново върху пергаментовата хартия. Запечете ги във фурната за още 5- 10 минути от всяка страна докато станат хрупкави.


Прехвърлете готовите бишкотите върху решетка, за да се охладят.
Когато изстинат напълно ги съхранявайте в буркан за бисквити или друг съд с добре изолираща капачка, за да не се овлажнят.

* Маслото от портокал не е химически синтезираната есенция, която се продава широко, макар да е в същите малки шишенца. Ако използвате есенции го заменете с такава, но аз не го препоръчвам и не знам до колко ще се запази след термичната обработка  вкусът и аромата от такава алтернатива.

Хубаво нещо са приказките, а още по- хубаво е когато те успяват да се преплетат с реалния живот и да докажат на вече порасналите момичета, че романтиката не е само клишета и високопарни фрази в книжките за принцеси, а нещо реално, нещо като малкото чудо в живота ви, което ви кара да заобичате така силно и истински един мъж, че дори и 11 години по- късно да продължавате да го наричате "единствения" с чисто сърце и да се гордеете, че именно той е човека до вас.
И макар да си оставам не съвсем романтична по учебник си позволявам малки залитания към нея по някакъв мой си, особен начин. А когато тези залитания са придружени от най- верния приятел на романтиката, шоколада, то просто няма как да не призная, че има защо всичко това да е така ценено и търсено от по- нежните души в този живот.


23 коментара:

  1. Скъпа моя, аз също не съм от романтичните натури, дори съм забравяла собствената ни сватбена годишнина, но този разказ почти ме просълзи ... докосна ме, накара ме да се сетя за нашата среща със съпругът ми, за десетките парченца от пъзела, които Съдбата така подреди, че да се срещнем и да сме заедно вече 14 години. Много прегръдки за теб, Бубе!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дина, сега ти на свой ред ме накара да се засмея, защото нашата годишнина всеки път я предизвестява с поздравителен sms моя мила приятелка, благодарение на която изобщо празнувам нея, имения си ден и още няколко такива празника.
      Ще ми бъде много интересно някой ден да споделиш малко и от вашата приказка на страниците на блога си, а защо не и с помощта на малко красиви кадри, но това си остава пожелание към мен самата за сега, а на теб изпращам огромна приятелска прегръдка с пожелание за прекрасен слънчев ден!

      Изтриване
  2. Бубе, страхотен и емоционално зареден разказ! Разказ, потапящ читателя в твоя свят! Бишкотите са великолепни и със сигурност съдържат най-сладката съставка, а именно - много любов! Сърдечен поздрав! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, благодаря ти! Наистина основна съставка за успех на всяка рецепта е любовта, с която се приготвя :-)

      Изтриване
  3. Бубе, аз от малка много обичам тези приказки, а когато дойде време за романтика, ставам истински слон сред стъкларии:)) Но теб, как обичам да те чета ... за миг се пренесох в детството и си припомних всички онези красиви чувства и емоции, които сме таили тайничко, дълбоко в сърцето! А как ме караш да се смея ... и да си спомням ... моята приказка и онези 14-15 години, които минаха като сън:)
    Честит празник и много прегръдки Бубе!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еви, толкова съм щастлива, че съм успяла да те върна назад, там в онова време на чистите чувства и трепети! Благодаря ти за топлите думи. Както казах и по- рано- и за теб и твоята история ми би било повече от интересно да прочета, стига да имаш желание да ни разкажеш някой ден. Дано!

      Изтриване
  4. Ех, Бубе! Май повечето от нас не си падат по романтиката, поне не по онази бонбонената, червената, пълна със сърца и свещи. Обаче приказката, която разказа, е една от истинските красиви приказки на живота. А в него винаги има място за малко повече шоколад и една добра половинка, пък била тя и в панталони;)
    И ние наскоро отбелязахме своята 14-годишнина, но както казваш и ти, при нас тя мина под знака на високата температура!
    Още много по толкова ви желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, колко е тържествено да мирише на оцет и Панадол в този трепетен ден. Съчувствам! Но пък се радвам, че имам сродни души сред нестандартно- романтичните, дълго- бракувани дами! А за шоколада- винаги може още, независимо от повода ;-)

      Изтриване
  5. Много ми хареса приказката ти Бубе.Даже малко си поплаках припомних си и аз отминали прекрасни спомени,които с някакво банално оправдание за забързаното ежедневие съм закътала някъде и си седя и си чакам предстоящи.Благодаря ти за прекрасният разказ.Желая ти още много много години да похапвате вкусни бишкотки направени с най-важната съставка любов.:) :) :)Сърдечни поздрави!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря от все сърце за милото пожелание! На теб желая по- често да протягаш ръка към красивите спомени от миналото и да изкарваш приятни мигове с тях, а нека има много, много предстоящи, които някой ден да са също така красиви моменти в историята, носещи много щастие и една- две мили сълзи.

      Изтриване
  6. Страхотен разказ, истински романтичен, поне аз така разбирам романтиката- в дребните уж незабелижими жестове, в ежедневието, в здравото рамо, когато имаш нужда от него...

    Много усмихнати дни ви желая и незабравими преживявания!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бети, точно това чувство исках да споделя- онази романтика, която е извън клишето и именно в малките, привидно ежедневни жестове.
      Прекрасни летни дни желая и на теб, мила!

      Изтриване
  7. И ти ако казваш,че това не е романтика!Около вашето невероятно семейство ,мисля че винаги има страхотна атмосфера и тя е навсякъде във въздуха.А като си спомня,че те мислех за манекенка още от първия път, когато те видях,няма как човек да не иска да повтори срещата си с теб :)Така че Ванката е невинен :))Продължавайте да се обичате и да отглеждате децата си с тази огромна любов!Прегръдки от мен за всички!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бубенце, благодаря ти за топлината! Толкова си мила и искрена в изказа си- щастливи сме да те имаме до нас- в добри и в лоши моменти :-)
      Манекенка казваш, ха ха.....Манекенка съм била преди векове, но пък поласка душата ми за пореден път, за което отново благодаря :-)

      Изтриване
  8. Страшно кефиш! Светло, весело и безметежно съществуване във вашия свят за четирима ви пожелавам! Като във всеки малък свят, сигурно вали понякога, но по- важното е слънцето винаги да изгрява.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Лулу, благодарим от сърце! Да, вали разбира се- кога стихийно, кога просто нежен летен дъждец, но пък слънцето винаги съумява да изсуши подгизналите и да заличи щетите. Желая същото и на теб, във вашия свят за четирима- винаги happy end, винаги заедно!

      Изтриване
  9. Бубе, с шоколад или без шоколад, от разказа ти струи толкова любов... Честита годишнина и да се обичате все така още много пъти по толкова!
    Прегръдки и хубав празник!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мира, благодарим!!! С шоколад, с шоколад- винаги с поне мъничко шоколад...да лекува стреса от брака ;-)

      Изтриване
  10. Какво да кажа, като ти всичко си казала...Насълзиха ми се очите... Аз лично съм романтична, но не в напудрената романтика, а в онази скрита в малките неща... Пожелавам ви много щастие заедно на цялото семейство!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За теб е някак задължително да бъдеш романтична- изисква го осанката, която имаш. Тя просто някак струи от всичко, което правиш и споделяш с нас. Благодаря ти, Candy, нека пожелая същото и на теб от сърце!

      Изтриване
  11. Ако някога напишеш книга за каквото и да е,първия екземпляр да е подписан за мен,разбрахме се,нали?!
    Страхотна си,благодаря ти за този разказ!
    Пожелавам ти....да си просто все такава и той да е все такъв,за да сте все-така или още по-все така!
    Прегръдки,мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Имаме сделка! Така поне едно копие имам гарантирано, освен тези за половината роднини ;-)
      И аз ти благодаря- за енергията и силата, която ми даваш всеки път, благодаря ти!!!

      Изтриване
  12. Може и да не обичаш романтиката, но цялата публикация е издържана тъкмо в този стил. Много емоционално разказано, и с думи, и със снимки и с рецепта :-)

    ОтговорИзтриване