неделя, 26 февруари 2012 г.

Пикантни карамелизирани ядки

От дете имам прекрасен спомен за захаросаните бадеми от малките сергии по столичните улици, които мама ми купуваше и заедно похапвахме докато се разхождахме из центъра и си говорехме "по женски" след края на работния/ учебния ден. И до днес мога да извадя кристален вкусов спомен за тези дни, но за съжаление вече не си позволявам да си купувам такива неща поради възгледите ми за качеството на храната.
Как човек да си припомня детските дни като не може да напълни шепата си със сладко- солени ядки, които да помогнат в мислените мостове назад във времето?!

Този проблем обаче наскоро откри своето решение, а въпрос на време, най- вече чисто атмосферно, е да напълня една хартиена торбичка с 'решението' и да завлека моето момиче из централните улици, за да съпреживее с мен тези прекрасни часове, които аз съм имала със своята майка, далеч от телевизори, ангажименти и други хора- само ние двете и следобедното слънце около Витошка и НДК.

Рецептата, която ще ви предложа днес, е толкова елементарна и бърза, а предлага в себе си двойна доза щастие. От една страна получавате голямо количество невероятно вкусни карамелизирани адки, а от друга ви остава една пълна бутилка гъст солен карамелен сироп, с който можете да гарнирате ванилов сладолед или поширани круши. Високото съдържание на захар запазва сиропът дълго време, съхраняван в хладилник.

Пикантни карамелизирани ядки
източник: Lorraine Pascale


Състав:

300 гр. захар
450 гр. ядки (аз използвах бадеми, бразилски орех, кашу и лешници)
1 с.л. морска сол
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. канела
1 ч.л. кимион
щипка индийско орехче
1 ч.л. сух джинджифил
300 мл вода

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С и поставете пергаментова хартия върху най- голямата си и широка тава.
Поставете в тенджера с дебело дъно захарта, ядките, солта и подправките. Поставете водата, разбъркайте и сложете на котлона. Оставете да заври, като бъркате докато захарта се разтопи, след това намалете леко котлона и продължете да бъркате за около 15-20 минути докато сместа се сгъсти и сиропът стане плътен и започне да бълбука.


Изсипете ядките в голям гевгир, поставен върху купа, след което поставете отцедените от захарния сироп ядки върху предварително подготвената пергаментова хартия. Разстелете ги на един пласт и ги сложете във фурната.


Печете ядките докато станат леко златисти, но бъдете внимателни да не ги прегорите. Въпрос на много фактори е кога ще бъдат готови, за това и не давам конкретно време.


Останалият от ядките сироп прехвърлете в бутилка и използвайте, както вече казах в началото, за сладолед, поширани круши или друго, което бихте искали да допълните с прекрасния му контрастиращ вкус.


След като извадите ядките от фурната ги оставете да се охладят върху хартията, а след това ги начупете, за да ги отделите една от друга.

Съхранявайте в добре затворен съд до няколко дни, но реално не се надявайте да останат по- дълго от няколко часа.

Лесно като детска игра!

И докато си похапвате от готовите захаросани ядки можете да наминете и към другата игра в блога, която може да ви донесе мъничко шарено щастие тук .











сряда, 22 февруари 2012 г.

Хайде да си поиграем!

Измина толкова много време от както освежих вида на блога си, че вече дори не помня как изглеждаше преди ремонта, но пък все още помня, че плановете ми бяха с новата визия да дойде време и за малко забавление, какво по- забавно има от дребничка награда за един от вас. А тя чака вече толкова дълго за своя ред да излезе на сцената...


За никого не е тайна, че имам неизлечима страст към малките творчески проекти, а особено удоволствие преди време ми донесоха два от тях, защото освен всичко друго бяха свързани с бляскави камъчета и панделки. Моята душа е тривиално женска и тези неща винаги са добре дошли в големи количества, наред с всичко с високо захарно- шоколадово съдържание, но това е отделна болна тема.
Тези два проекта бяха моите Сладкишени бижута- макарони и така любимите ми и до днес аксесоари , които често биват отвлечени от по- голямото човече и май е време да си направя едни само за мен.


За мое още по- голямо щастие тези неща бяха по сърце не само на свраката в мен, но и на други сродни души, за които имах удоволствието да повторя и потретя правенето на тези малки дрънкулки. Йеи! Те пък от своя страна бяха така добри да ми пратят снимки, за да направят всичко още по- удовлетворяващо за мен, но не всички бяха съгласни на публичност, за това ето една от тях с моите творения. Не е ли прекрасна!




Благодаря ти за съгласието да се похваля с теб! Не бих могла да имам по- слънчев и красив модел :-)
* Снимките не са правени от мен, но не знам името на фотографа, за да му отдам дължимото за добрата работа. Използвам ги със съгласието на модела, направени са и са ми дадени с тази цел, така че никакво нарушаване на авторски права.


Малките макарончета не получиха нагледна фотосесия с такъв супер модел, но пък тръгнаха за получателите си с обещаващ старт и все още се радват на любовта им. Отново голямо погалване по козинката за мен :-)



И готови за път...




Цялото щастие от работата по тези неща, както и сравнителното ми удовлетворение от самостоятелната ми дейност над редизайна на блога- нещо, което е толкова далеч от техническите ми способности, че любителски е дори комплимент за подходът ми към задачата, доведоха логично до днешната позакъсняла във времето публикация, в която искам да отпразнувам ремонта на любимото си място с малка игра и симпатична наградка, направена  с много любов.

И тъй като напоследък животът по един или друг начин ме накара отново да си сверя часовника за реално важните неща в него, условието на играта ще е свързано с нещо съвсем елементарно:

За да участвате ми напишете в коментар кое е последното добро дело/ малък жест, които сте направили за друг човек и които не са били с никаква особена лична полза. Няма значение дали е нещо съвсем малко- просто нека е човешка постъпка от добро сърце!


Вярвам, че това няма ви затрудни, защото тук срещнах толкова талантливи и добри хора, които не само създават красота с ръцете си и представят дори обикновените битови гледки като частици от картини, но и често ми помагат да не забравям, че е толкова лесно човек да бъде положителен както към света около себе си, така и към хора, които не познава лично. Просто ей така, защото е прекрасно да си добър, напук на модата да се пробива с високомерие и злоба в наши дни.

Наградата този път ще бъде малка компилация от двата ми любими проекта преди време, за това и отделих малко внимание на тях в началото на цялата публикация. Позволих си, макар и набързо, да си поиграя отново с тях, за да се получи това симпатично макаронено аксесоарче в цветовете на блога, което може да се използва за освежаване на черна чанта или просто за ключодържател през идните свежи и топли дни.....когато свърши Ледниковата епоха.



Победителят ще бъде избран на случаен принцип чрез Random.org  на 03.03.2012 (събота), като всеки коментар ще получи своя пореден номер.

Коментарите, които ще бъдат включени в играта ще бъдат тези, оставените от сега до 24.00 часа на 02.03.2012 (петък).

Право на участие имат всички, регистрирани като последователи тук или в страницата във Facebook, за да съм сигурна, че мога да се свържа по някакъв начин с тях.
Моля, не оставяйте анонимни коментари без никаква обратна връзка- невъзможно е за мен да издирвам хора...за жалост ;-)


Ако е вярно, че можем сами да предизвикваме положителните емоции, нека се опитаме да го направим заедно, може пък по- лесно да дочакаме слънцето и хубавите дни :-)

ПП. Няма значение какво и колко голямо ще бъде Вашето добро дело. Дали ще сте отворили вратата за някого, отбили сте в преспата сняг, за да се разминете с друг шофьор и сте му подарили усмивка,  купили сте бонбон за дете, вдигнали сте боклуците, изхвърлени небрежно на улицата от колата минала покрай вас или сте помогнали с тежките торби на възрастната дама- всяко дребно добро дело от деня ви е чудесен пример за човещина и сърдечност. 

Направих това условие с ясна цел. Не знам дали сами можем да предизвикваме позитивните емоции, но съм сигурна, че добрината е заразна. Нека повече хора видят, че добрината тук и сега не е само мит и благопожелание, а е факт и добрите хора са сред нас, т.е. те са нас. Не приемайте условието като провокация за самохвалство, а като провокация да покажем и на другите, че да си добър без лична изгода е прекрасно и не е самотна кауза- добрите ви дела са факт, не сте ги направили, за да ги сложите на стената си във Facebook, а аз ви приканих да ги споделите. Гордейте се с добрите си постъпки, правете ги максимално често и ги окуражавайте в децата и близките си. Както вече казах- заразно е и това е най- хубавото!

Споделете това, което се чувствате комфортно да кажете и бъдете удовлетворени от себе си- в това няма нищо лошо- правите това, което майка ви ви е възпитавала от малки да правите и се справяте добре, тя също ще се гордее с вас! Всички знаем, че няма добро дело, което не носи поне мъничко вътрешно удоволствие и на нас самите, но това не променя резултата от постъпката ни- да си добър човек носи огромно щастие и удовлетвореност и ни стимулира да го правим отново и отново.

За мен е огромно щастие да чета Вашите истории! Благодаря Ви, че се включихте в играта :-)

неделя, 12 февруари 2012 г.

Направи си сам лава лампа

Последните три седмици с моите момичета изкарваме вкъщи, тъй като те си играят на пинг понг с някакъв вирус с екстри. Времето навън е полудяло, както и сами виждате най- вероятно, и пингвини и бели мечки дебнат в засада. Това ме остави с две кисели на смени деца, заложници на скуката вкъщи. След като минахме повечето от познатите занимания, трябваше да стана по- креативна, за да ги държа кротки и щастливи. Реших, че е време да съберем в едно играта с опознаването на света, защото от толкова стоене вкъщи дупетата ни пораснаха, но мозъците приеха обратен курс.

Ето с какво уплътнихме един от дните, а и случайно създадох прекрасно средство за стимулиране на доброто поведение на голямото човече, защото само добрите дела носят консумативите за забавлението :-)

Е, не очаквайте да е като работещите с ток лампи, но пък е адски добра алтернатива, лесно се обяснява нагледно как и защо водата и мазнината не се смесват и кое и как поема цветове, както и основното за реакцията на водата с таблетката. Изобщо- забавно, умно и служещо за изнудване, какво още да иска една майка?!

Лава лампа

За да си направите своя ще ви бъдат нужни:


- едно стъклено шише с капачка
- вода
- бебешко олио или някаква евтина растителна мазнина
- боя за храна
- таблетки Алка- Зелцер

За шише аз използвах едно от био- боза. След като вече има такова чудо на природата на пазара, което аз така и не се научих да харесвам, но пък съпругът ми е пристрастен към този вкус от детството,  и не се налага аз да правя сама боза в домашни условия , то поне мога да се възползвам от красивата бутилка като награда за упоритото ми бъркане на закваски преди :-)

Отне ми два дни да търкам лепилото от етикета- категорична съм, че производители на боза търпят огромни пропуснати ползи, след като все още не са се свързали с НАСА, за да им продадат лепилото с което лепят тези етикети за поправки на совалките! Това нещо просто няма махане!

След като се преборите с почистването на бутилката, сте готови да започнете :-)

Сипете в бутилката около 3/4 вода. В нея изсипете боята за храна в цвета, който малките са избрали. Нашата лава трябваше да бъде червена. Разтръскайте леко, за да се разтвори боята.


Започнете да наливате внимателно мазнината, като стигнете почти до горе, но все пак оставите малко пространство, за да не излезе пенещата се лава по- късно!


Ще ви трябва малко търпение мазнината да се избистри от сипването.
След като сте готови или пък просто нямате повече търпение, отворете една таблетка Алка- Зелцер и я счупете на две.


Пуснете я в бутилката и веднага щом таблетката докосне водата започва веселата част!


ПП. Снимките са след много, много таблетки и вече мазнината се беше оцветила, но общо взето става да се придобие представа за крайния резултат ;-)


Не се лъжете да сложите цяла таблетка! Или поне не го правете, ако не сте в мивката.

Когато се остави за няколко часа мазнината отново се изчиства и е готова за нови и нови приключения. Таблетките са вашата разменна монета за различни цели, използвайте ги мъдро драги родители! 

Лампата може да седи дълго време затворена плътно с капачката.

Това е! Лесно и бързо, децата могат да вземат дейно участие в изработването и запълва известно време от деня вкъщи.


събота, 11 февруари 2012 г.

Пухкави домашни питки за хамбургери

Като човек, обичащ лично да подбира и обработва съставките на храната си и държащ на тяхното качество, не е е нужно да казвам в какви отношения съм с веригите за бързо "хранене". Мотиви за това няма да изтъквам сега- обещала съм си, че ще довърша все някога дългата публикация, която започнах преди толкова много време, за моя поглед върху съвременните навици на хранене и широко предлаганите продукти, но кога ли ще стане това все още е загадка.

В тези места обаче продават една от основните съставки в кръвта на почти всеки мъж- хамбургерите, и това кара дори трезво мислещите, мозъчно промити в здравословни тактики и похвати представители на силния пол, като моя съпруг, да продължават да правят отбивка до Drive- in за един бърз бургер от време на време. Ъх......

"Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях" са казали мъдрите хора. Това направих и аз. Щом не мога с часове говорене за вредите от тази "храна" да го накарам да спре, то нека му покажа поне как наистина би трябвало да изглежда и да се усеща на вкус тази иначе съвсем не лоша идея за сандвич, защото нека не се лъжем, кой се отказва от сочен бургер с картофки с лека ръка, независимо от пола си?!

 
Определено видът не бива да е стандартно получавания достолепния спаружен дядо на сандвича от рекламата, старателно опакован от подрастващ тийнеджър на обидно ниска заплата в неомазняваща се хартия или картон, гарниран с блокиращи сетивата солени пържени подобия на картофи, чийто вкус би се получил също толкова сполучлив и ако изпържеха и осоляха лентички от картонената кутия, в която се продават.

Най- важните съставки за един вкусен бургер са мекото, пухкаво и с нотка сладост хлебче и качествения сочен телешки бургер. И макар второто да е малко трудно постижимо без да си истински факир в подбора на месо за тази цел (у нас все пак се намират места, където продават наистина добри и чисти месни заготовки за бургери, но това не са големите хранителни магазини!), то първото е лесно като детска игра. Помахайте за сбогом на изкуствените химически обогатени, овкусени и оцветени купешки хлебчета и набързо направете свои, с които да очаровате бургеро- любителите около себе си, а защо не и самите себе си!

Бургер хлебчета със сусам


Състав:

525 гр. бяло брашно
1-2 ч.л. сол
2 с.л. светло кафява захар
1 пакетче суха мая
150 мл. топличко мляко + мъничко за намазване
125-150 мл. топличка вода
сусам

Приготвяне:

Поставете брашното и солта в дълбока купа. Направете кладенче в следата и изсипете маята, 1 с.л. от захарта и малко топло мляко в него. Разбъркайте леко и "заровете" с малко брашно кладенчето си, за да се активизира маята.
След като съвсем леко шупне прибавете останалата захар, мляко и достатъчно вода, за да направите меко тесто. Колкото по- меко е тестото, толкова по- леки и приятни ще са хлебчетата.
Месете около 10 минути на ръка или 5, ако използвате миксер с  приставка за тесто- аз меся в миксера си. За да проверите дали е готово тестото, оформете го на топка и леко натиснете с пръст, покрит с брашно- ако тестото възвърне почти изцяло формата си, значи е готово и няма нужда от повече месене.
Разделете го на 5 напълно еднакви топчета. N.B. Стават доста големи питки, така че ако искате по- малки, увеличете бройката на топчетата, като отново ги направите еднакво големи.
Като оформяте питчиците е добре да дръпнете страните на питката в долната част и леко да ги повиете, за да имат красив вид готовите хлебчета.

 

Наредете питките в тава, като оставите достатъчно място между тях, защото се надуват доста, и ги притиснете съвсем леко отгоре.
След като сте готови с петте хлебчета, завийте цялата тава с намазнено прозрачно фолио, като то трябва да не е плътно опънато върху питките, за да могат те да имат пространство да втасват, но да покрива изцяло тавата и да държи топлината вътре.
Поставете да втасва на топло за около час или докато питките почти удвоят обема си.

Загрейте фурната до 200С. Втасалите питки внимателно намажете изцяло с топличко мляко и поръсете щедро със сусам.
Напълнете малка огнеупорна купичка с вода. С ръка хвърлете няколко пъти вода в нагрятата фурна, след това поставете на дъното на фурната купата с вода и тавата с питките. Целта е да създадете пара във фурната и да поддържате високо влагата, за да получите меки хлебчета.

Печете около половин час или докато хлебчетата станат златисти и звучат кухо, ако ги потупате с пръсти  по дъното. Времето за печене зависи много от това колко вода сте вложили в тестото, както и до колко са били втасали преди печенето.

Готовите питки оставете да изстинат върху решетка.

Източник: Lorraine Pascale


За да направите хамбургер разрежете питката през средата и запечете леко вътрешната част на всяка половинка върху тиган- става много бързо, не ги прегаряйте! Поставете вътре телешки бургер (или друго месо, според вкуса), тънко парченце кашкавал, краставички, лук и домати, нарязани на филийки, зелена салата и майонеза или кетчуп, ако обичате такива неща.

 
За да завършите изцяло менюто си, защо не опитате и


Домашни "пържени" картофки на фурна

1 кг. картофи
3-4 с.л. растителна мазнина
сол и/ или щипка- две сухи подправки- по желание

Обелете, измийте и нарежете картофите на пръчици. Подсушете ги много добре с кърпа. В голяма тава, покрита с пергаментова хартия, разстелете картофите, поръсете ги с мазнината и ги разбъркайте добре, за да ги покрие изцяло. Посолете и поръсете с подправките, ако сте решили да използвате- разбъркайте отново. Поставете картофите в предварително загряна фурна и печете до готовност, като периодично ги разбърквате, за да се изпекат равномерно.

Сервирайте топли.

вторник, 7 февруари 2012 г.

Момичешки истории

Няма майка на малка госпожица, която да не познава кошмара на преливащите кутии и чекмедженца с шнолки и фибички. Тези прекрасни аксесоари не биха били никакъв проблем, стига да се намираха наистина в тези кутийки и чекмедженца обаче, защото реално погледнато те изкарват около 15-20 минути на главата на прелестната млада дама след което, потънала в сюжета на поредната игра, тя ги сваля и захвърля с отработено небрежен жест някъде, а това някъде най- често вие го откривате или с босия си крак или в устата на невръстното отроче, което си набавя желязото за деня, смучейки настървено някоя ярко розова или зелена шнолка на кака. Поне моя личен опит показва така.

И след като установих, че би било по- лесно и щадящо за нервите и лицевите ми мускули да си изработя табелка с надпис "Прибирай си шнолите да му се невиди!" и да се разхождам по цял ден с нея под мишница, отколкото да се надявам, че любезните ми апели към организиран хаос в личните вещи ще бъдат взети под внимание скоро, стана ясно, че е време за смяна на тактиката. "Ако не можеш да накараш с прости думи някой да прави каквото искаш, направи желанията си неустоими за него самия!" е тактика, която до момента ми върши винаги добра работа.

Отдавна отлагах този проект, но ето, че сега спешно се нуждаех от него, за да превърна това:


в нещо по- приемливо за майчините очи, без да се продължава агонията с молбите ми и детския еквивалент на любимото родителско "Ще видим!", касаещо неща, които просто няма да се случат - "След малко деее!"

Как да накараш една малка разпиляна госпожица да си подреди всичко това сама?
Само с тюл, панделка и камъчета!

Рокля- поставка за шноли? О, да- това няма как да не свърши работа!


Ще ви бъдат нужни:

- Картон
- Парче плат
- Тюл
- Различни панделки, в подходящи цветове
- Вата
- Горещо лепило/ шевна машина- според уменията и желанието
- Обикновено лепило

За начало си изрязах на око от картон основа за корсета. Не прилагам шаблон, защото наистина рязах просто ей така- въпрос на желание и лично виждане как искате да оформите горната част на роклята.
След като бях готова с формата изрязах по нея парче от ватата. Залепих го с малко лепило за картона. 
Парчето плат прегънах на две и поставих вътре картонената форма. Очертах грубо по нея, като си предвидих около един- два пръста излишък, за да мога да зашия/ залепя плата там. Просто очертавайте с пръст и половина по- широко. Не е нужно да сте особено прецизни в чертите, дръжте основната идея. Извадете картона и изрежете по очертанията. Правите го двойно, защото не бихте искали роклята ви да изглежда добре само отпред- нужен ви е и добре изглеждащ гръб.
Тук е момента да вметна, че шевната машина все още е непозната за мен. Купих си, ще се науча и да я ползвам, но все още не съм стигнала до това. И тъй като и на ръка с шиенето съм на нивото на второкласник в час по Труд и творчество, изобщо не се опитах да шия, а преминах към това, в което съм добра- горещото лепило! :-)

Подгънах и залепих плата към картона от всички страни. Ако пистолета ви за горещо лепило има степени, то използвайте средната, а не най- високата, защото ще бъде твърде висока температурата за плата и картона.

Получи се ето това:


За полата:

Пригответе си достатъчно количество тюл- колкото повече, толкова повече е съвсем на място тук. Трябва ви хубав обем за пачката, иначе ще изглежда проскубано.
Нарежете тюла на ленти широки около 10 см и с дължина два пъти по- дълги от желаната от вас крайна такава на пачката- т.е. ако искате пачката ви да е 50 см, то ви трябва лента с дължина 100 см.
Отрежете панделка, достатъчно дълга, за да може да се завърже на ханша на корсета и да остане за красива панделка на гърба. Привържете я към гърба на стол, за да ви е удобно да работите. Вземете една лента тюл, сгънете я на две и поставете горната част при сгъвката от вътрешната страна до панделката. След това прекарайте краищата на лентата през така полученото "ухо" и пристегнете възела леко, като по този начин завързвате тюлената лента върху панделката. N.B. Съзнавам колко неясно звучи. Нямах време да снимам процеса, но ще се опитам тези дни да направя примерни постъпкови снимки, за да онагледя идеята.
Продължете така да завързвате една до друга лентите, като гледате да не променяте страната от която връзвате възлите, за да може коланчето на полата ви да има гладък и завършен вид.
На финала на цялото това вързване и рязане ще имате ето това:


След като сте готови с двете основни части на "роклята" вече може да пристъпите към сглобяването й.

Поставете тънка ивица топло лепило в предната част на корсета и залепете на място полата. Завържете зад гърба панделката и оформете красив възел. Може да поставите мъничко лепило и там, за да държите панделката на място. Не е нужно да оставяте тюл на гърба, ако нямате достатъчно- съберете го отпред и отстрани, за да изглежда полата плътна.

Оформете две красиво вързани  панделки като оставите долните им части с дължината на полата- това са частите върху които ще се закачат шнолите, така че е добре да подберете достатъчно дебела и здрава панделка, която има достатъчно площ, за да се сложи нормална детска шнолка и ще издържи употреба.


 На моята рокля аз сложих и две тънки панделки  просто за допълнителна украса, както и малко камъчета тук там по корсета.


За закачане поставете голяма панделка в горната част, която прикрепете отново със зашиване или залепяне (както направих аз). Внимавайте възелът да е точно на средата, защото иначе роклята ви ще стои изкривена на една страна. 

Сега вече всички малки шноли имат своето специално място тук (снимах в процеса на редене и не ми бе предоставено много поле за различни кадри...какво да се прави, частна собственост)


 Вече сте готови да намерите къде да окачите новата поставка за шноли на малката госпожица и да й дадете време да подреди всичките си безценни аксесоари по нея. 


За моята малка лейди това отне толкова малко време, че дори се наложи да я помоля да ги свали, за да снимам роклята без шнолите- беше успяла да сложи почти всички докато аз отида да си взема апарата!

И готово! С малко хитрост и вълкът е сит и агнето е цяло, т.е. аз не намирам шноли между зъбите си, а тя има нов аксесоар за стаята си, който носи особена радост да бъде реден с шноли и да се избират от него други- всичко в този живот е игра, важното е да можеш да я играеш честно и с финес! ;-)



четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Вегански чийзкейк вариации с елементи на преяждане без угризения

Последните седмици съвсем не пиша толкова често, колкото би ми се искало. Това се дължи на особено неприятен период от живота ми, но с надеждата, че той ще отмине рано или късно реших, че все пак е добре да отделя малко време за моите любими неща, просто ей така, за зареждане.

Ако сте малко по- отдавна с мен ще знаете две неща:

1. Аз съм пословично лакома жена, която единствено суетата я спасява да не се превърне в автобус. А ако има проклятие за една жена, на чийто бедра се лепи даже мисълта за сладкиши и хляб, то е да може да си приготви повечето от любимите си неща и да не й липсва ентусиазъм за това, дори и да минава полунощ. Лошо....

2. Упорита съм в каузата да докажа, че има светлина в тъмния тунел на "Сладкото е вредно за вас, яжте моркови!" и на този свят съществуват истински кулинарни изкушения, които не само ще разтопят сетивата на сладкофилите, но и ще бъдат добри към тялото и здравето ви.. Много, много добри, обещавам! 

А това значи, че Тя не трябва да въздиша тъжно с поглед, впит в парчето торта в евтина прозрачна пластмасова кутийка, което обитава хладилната витрина в супермаркета по- дълго от средното време за навършване на пълнолетие в повечето страни и което при равни други обстоятелства не би изяла, дори и да й плащат, а Той ще може да продължи да вижда човешка храна из семейния хладилник  и чинията си, без да чува болезнено често името на поредния диетичен хит, който рефлектира пряко в празни надежди за вечеря и чаша вино с половинката и изливането на справедливия й гняв върху плещите му, че Той не оказва подкрепа в процеса и гризе скрит до кръста в кухненския шкаф парче шоколад, когато Тя трябва да изяде 135 гр. краставица и да вдиша дълбоко точно три пъти....три, не повече, иначе просто калориите стават твърде много и ефекта е завинаги загубен, дами. Трябва си дисциплина в тия работи!

Първите ми няколко открития бяха този превъзходен сладкиш с ягоди и моите абсолютни фаворити в ежедневното хранене- Суровите кокосови бонбони .

Сега обаче е време да стъпим още по- високо и да преминем към пълната промяна на един обичан от всички десерт, който до вчера в оригинал може и да добавяше твърде много към наситените ви мазнини и тревогите за талията, но от днес ще бъде в графата ви "Бях добро момиче и ядох само полезни за мен неща...о, да, ще хапна малко и след вечеря...в името на здравето де, не за друго...." Та то дори на вид е здравословно....колко нездравословно може да бъде парче чийзкейк, което изглежда така?!


Как се стигна до него? Ето малко предистория за желаещите, а другите просто отивайте надолу да ядете.

Тази година градината на децата организира прекрасна "Бъдни вечер" за малките, като се постараха да пресъздадат една истинска традиционна "вечер" на обяд и да разкажат малко повече за този празник. Задачата за майките беше да осигурят храната за поста, но типично в мои стил аз се мотах до последно да си "заплюя" какво ще готвя и разбира се всичко тривиално бе разпределено заграбено преди векове. Няма лошо, аз обичам да ми е трудно очевидно, така че започнах да прехвърлям останалите опции. Вече имаше толкова много солени неща, че бързо ми отпаднаха възможностите за основни ястия, а и не мога да скрия, че сладкишите са моята истинска страст, така че започнах търсене в тази насока. Не е лесно да се намери наистина добър десерт, който да е напълно веган и в същото време да успее да изкуши деца да го изядат. 

Рецептата за това малко бижу дойде от една крехка дама с нежното име Галя, която въпреки благия си вид и заблудата на противника с това име далеч не гали, а системно упражнява тормоз над лакомата ми душа и ме принуждава да извършвам тежък физически труд като хамстер в клетка, за да се отърва от тези така апетитни обли форми, които трябва да отбележа,  всъщност са много полезни в студените зимни дни, както и за омекотяване на по- твърди повърхности за посядване при нужда.
Тази жена е истинска енциклопедия на интересните веган рецепти, научени по времето, прекарано във веган общество в Норвегия, и които рецепти тепърва аз от своя страна ще се постарая да измъквам от нея с мили очи и благи думи.

А ето и какво получиха децата за празничния обяд:

Вегански чийзкейк


Състав:

За блата:

3 ч.ч смлени сурови бадеми
1 ч.ч кафява захар
1/2 ч.ч соево олио
1 ч.ч бяло брашно

малко сладко, подбрано според избора на топинг

За чийз крема:

2 ч.ч соево олио
2 ч.ч соево мляко
6 с.л кафява захар
1 1/2 л. кокосови стърготини, смлени в блендера до крем
сока на половин лимон
ванилия
   
За топинг:

1 голям компот от белени праскови/ пресни ягоди или друго по ваш вкус
агар агар или желатин

или

1 буркан био натурален течен шоколад


Приготвяне:


Блат

Загрейте фурната до 170 С. В голяма купа смесете смлените на ситно бадеми, захарта, брашното и соевото олио. Разстелете в максимално голяма тава с падащо дъно и притиснете силно с пръсти или опъката част на супена лъжица, за да се получи плътен блат, с дебелина около един пръст.
N.B. Дозата е за доста голяма чийзкейк. Ако искате по- малко количество или не разполагате с достатъчно голяма тава и блатът ви става твърде дебел, то можете да намалите наполовина продуктите или да използвате две- три тавички, като така можете да направите няколко различно завършени сладкиша, както направих аз последния път.


Загладеният и оформен блат поставете в предварително загрятата фурна и печете около 15-20 минути, докато се зачерви. Блатът е крехък и бъдете внимателни с него- колкото по- малко го местите докато е топъл, толкова по- добре.

Изстиналият напълно блат се намазва леко със сладко, подходящо за плодовете избрани за топинг. Не вадете блата от тавата- ще използвате да стегнете и крема в нея, за това е много важно тя да е с падащо дъно.

Крем

Първата стъпка е да направите от кокосовите стърготини кокосов крем. Това е тест за вашите нерви и силата на блендера ви, така че пригответе си търпение. За да ви дам малко сила в обезкуражителното мелене и за да не изхвърлите голямо количество кокосови стъргонити, решавайки, че нещо сте объркали, направих няколко снимки на процеса, макар да беше вече почти тъмно и кадрите да не са от най- красивите.
И така, поставете отмерените стърготини в блендера си и започнете да ги мелите. Етапите през които ще преминат са нещо такова:

Известно време след началото на меленето:


След още толкова време:


Когато почти сте на път да спрете с всичко това и да отделите пет минути да поздравите близките ми роднини за парите похабени по продукти:


След още 10 минути и молби моторът на блендера ви да не се предаде, въпреки приближаването към точката на кипене:


И накрая О, чудо! :



След като смелите до крем кокосовите стърготини ги оставете настрана. Поставете в каната на блендера соевото олио, соевото мляко, захарта и ванилията и смесете на висока скорост за около 4 минути. Прехвърлете сместа в купата на миксера и като включите на средно висока скорост бъркалките добавете изцедения лимонов сок на тънка струя. От течна сместа почти веднага преминава към консистенция на майонеза. Към вече сгъстената смес прибавете кокосовия крем и оставете в хладилника да се стегне леко.

Върху напълно изстиналия блат поставете крема и заравнете добре.

Топинг

Ако използвате компот от праскови ги отцедете добре от сока. Наредете ги красиво върху крема.
Сокът на компота поставете в малка тенджерка заедно с една пълна с.л. агар агар и загрейте. Варете на слаб огън докато се разтвори агар- агара. Оттеглете от огъня и оставете за минута- две леко да се охлади, след което изсипете върху плодовете. За детската градина аз използвах двойна доза желиран сок, защото децата имат необяснима любов към желетата и бях сигурна, че то ще е едно от най- оценените неща в десерта- оказах се права, но като цяло не е нужно да правите толкова дебел желиран слой- седи много по- красиво с по- малко, колкото да глазира красиво плодовете.


Ако искате да направите и шокохолиците щастливи, то използвайте за топинг едно бурканче натурален течен шоколад- няма никаква особена тайна при заливането с него. Затоплете го съвсем леко, за да стане по- течен и лесен за покриване и го изсипете върху крема.

Завършения чийзкейк поставете в хладилника за през нощта. На следващия ден махнете стената на тортената форма, като внимавате да не разкъсате блата или крема. За тази цел прекарайте тънко ножче по ръба на формата, за да отделите евентуално залепнати участъци преди да разтворите формата.

Каквато и комбинация за заливка да изберете съм сигурна, че ще останете очаровани и наистина впечатлени от този нов поглед върху традиционния любим на всички десерт, времето за което ще стигнете от току що отрязаното парче до празна чиния и план да ново отбиване до кухнята ще бъде нереално кратко. Казвам го от личен опит ;-)


 ПП. За финал искам да благодаря от сърце за прекрасните награди, които получих. Искам да мога да отделя специално време и място за тях, когато успея да подредя хаоса около мен напоследък. Благодаря ви, момичета! Правите ме толкова щастлива с вниманието си!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...