събота, 17 март 2012 г.

Лимоново сладко или т.нар. Lemon curd


От векове отлагам да направя това така хвалено и обичано от повечето запалени кулинари лимоново сладко. Почти няма да откриете британска готварска книга без поне една рецепта за вариация на lemon curd в нея. Последните три месеца при всяко пазаруване си купувам двойно повече лимони, защото се заричам, че е крайно време да го опитам и аз и всеки път не стигам до него- дали защото напоследък е модерно да има поне двама болни из нас, които лечебно  изпиват лимоните по- бързо, от колкото мога да кажа "Избърши си носа...и Не!, Не с ръкава по дяволите!" Кой ги възпитава тия деца и мъже, че всеки път щом паднат жертви на поредния зимен бацил, принципно прекрасно дресираните отрочета и съпруг се връщат за секунди към неандерталските обноски и навици?! 
Или защото просто седмицата се препълва от други ангажименти и време за варене на сладко не остава, но по една или друга причина ми отне много дълго да стигна до приготвянето на лимоновото сладко, а то от своя страна ми отмъсти като се оказа твърде лесно за направа (има ли реално извинителна причина, че от толкова много книги с рецепти за това сладко реално не бях прочела нито една как се прави то, за да видя, че не би отнело повече от 10 минути?!) и най- вече бе едно от най- вкусните неща, които съм опитвала от....мнооого време насам!


Това т. нар. сладко реално е по- скоро лимонов крем, който обаче намазан на филийка пресен хляб с масло е малко парченце от рая в ръката Ви!

Разказвайки тази изненадващо отегчителна история всъщност изпълних моя граждански дълг да Ви предпазя от отлагане и изчакване за направата на Ваша лична партида lemon curd/ лимоново сладко, а и за да съм сигурна, че това лято няма само аз да разхождам планини от целулит по плажа, защото докато аз съм яла сладко, Вие сте били във фитнеса.

 Лимоново сладко a.k.a Lemon curd

 Източник: BBC Food Channel


Състав:

4 био лимона- уверете се, че не са обработвани с восък или химикали
200 гр. нерафинирана захар
100 гр- масло- безсолно
3 яйца + 1 жълтък
1/2 ч.л. ванилия

Приготвяне:

Настържете кората на лимоните и след това ги изцедете. Поставете кората и лимоновия сок в огнеупорен съд. Прибавете към тях захарта и маслото, нарязано на кубчета.
Поставете съда на водна баня, т.е. над по- голяма тенджера с вряща вода, като се уверите, че водата не докосва дъното на купата Ви.
Разбърквайте докато маслото се стопи, но не завирайте.
В отделен съд разбийте добре целите яйца и жълтъка. Прибавете ги на тънка струйка към маслената смес, като бъркате непрекъснато докато ги добавяте, за да не получите сладки бъркани яйца.


Разбърквайте сместа над водната баня докато се сгъсти и стане като крем- трябва да може да покрие опаката част на супена лъжица.
Готовото сладко оттеглете от огъня и оставете на страна да се охлажда, като го бъркате от време на време.


Докато то изстива може да стерилизирате бурканчетата като ги поставите във вряща вода и след това ги отцедите добре.

Охладеното сладко прехвърлете в бурканчета и съхранявайте в хладилник.

Използвайте с отговорност и мярка! :-)


четвъртък, 8 март 2012 г.

Честит 8-ми март!


Честит най- нежен празник, мили дами! За едни скъп празник, за други просто ден обикновен, но без съмнение днес всяка от нас има повод да се обърне към изминатия път до сега през призмата на женската си страна, на онази нежна страна, която като малко момиченце я е карала да гледа с широко отворени очи към мама, да мечтае някой ден да е точно като нея- красива, грижовна и всеотдайна, която й е помогнала да измине пътя към изграждането на Жената в себе си по един неповторим и толкова съкровен начин и да се превърне в силната дама днес, без значение дали Тя е ръководен кадър с твърда управленска ръка, съвестен професионалист в своята кариера или се е отдала на отглеждането на семейството си, но никога не оставя назад онази своя роля, генетично закодирана в нея- да бъде Жена и Майка. Да плаче тихичко скрита от очите хорски, когато емоциите надделеят над силата й, да търси любовта в малките жестове на близките си, да дарява щастие и грижа без да търси сметка  и без да пести силите си и да мечтае дори когато повечето хора нямат сила за мечти, да гледа романтични комедии с пуканки в ръка и да се вълнува от любовта като малко момиченце, да си спомня за игрите с кукли и белите роклички с дантелки, да си припомня с усмивка първият плач на рожбите си, въпреки че е преминала през нечовешки мъки преди секунди и да е готова да го повтори и потрети, защото децата са смисъла на нейния живот!


Мога да продължа изключително дълго да изреждам малките прекрасни черти на пъстрата палитра, която представлява женската душа, но предпочитам да споделя тук една малка история, чийто автор ми е неизвестен, за мое съжаление, но пък ме трогна силно и разказва толкова много в малко думи.

Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:
- Защо плачеш?
- Защото съм жена - му отговорила тя.
- Не мога да го разбера - продължило да се чуди то.
Майка му само го прегърнала и казала:
- И никога няма да можеш...

По-късно малкото момченце попитало баща си:
- Защо мама плаче, като че ли без причина?
- Всички жени плачат без причина - бил краткият отговор на бащата.

Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:
- Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?

Господ отговорил:
- Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително.
Направих раменете й достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.
Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.
Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.
Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.
И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.

- Виждаш ли, синко - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й - мястото, където живее любовта. 


След тази история не бих могла да кажа нищо повече.
За празника отново нямах време за големи проекти, тъй като като типична жена съм нарамила по 20 дини под всяка мишница и няколко в раницата, но преди работа успях да направя малко къпкейкчета и бонбони, с които да почерпя за празника. 

Искаше ми се да ги украся малко по- тематично, например с товарен кон, накичен с панделка и червило, защото тогава биха били съвсем актуални и женски, но ще го оставя за догодина :-)

Ванилови кексчета с шоколадов ганаш

Състав:

За кексчетата

150 гр. масло- на стайна температура
150 гр. захар
3 яйца
375 гр. брашно с набухвател
1/2 ч.л. ванилов екстракт

За ганаша

250 мл. пълномаслена течна сметана
600 гр. ягодов шоколад (можете да използвате каквъто шоколад искате- бял, млечен)

Приготвяне:

В голяма купа за разбиване поставете маслото и захарта и разбийте леко с миксер. Добавете яйцата, брашното и ванилията и доразбийте леко всички съставки, за да се хомогенизират добре. Не прекалявайте с разбиването.

Изсипете сместа в 12 хартиени чашки за мъфини, поставени във формичка и печете в предварително загряна до 180 С без вентилатор фурна.

Печете до готовност, след това извадете и охладете на решетка кексчетата. 

За ганаша- Затоплете сметаната на котлона до точката малко преди да заври. Поставете шоколада в затоплената сметана и разбъркайте докато се стопи. Поставете я в хладилника за през нощта, за да стегне. На следващата сутрин извадете сметаново- шоколадовата смес и разбийте с миксер до пухкав и стегнат крем.

Върху изстиналите кексчета поставете с помощта на пош с накрайник от ганаша и декорирайте.

N.B. Ако нямате време да направите ганаша предишната вечер, както аз нямах тази сутрин, то разтопете шоколада и оставате да се охлади добре, през това време разбийте сметаната почти до пухкаво, прибавете към нея изстиналия разтопен шоколади ги разбийте до пухкав крем, който сложете в хладилника или направо във фризера, за да се стегне. Следете често крема, ако използвате фризера, за да не замръзне!
Когато стане достатъчно твърд го разбийте леко или разбъркайте с лъжица и използвайте- малко по- рисковано, ако Ви липсва опит, но много по- бързо, ако не сте имали време да планирате нещата.


Бонбоните са съвсем прости- използвах само малко разтопен ягодов шоколад, който темперирах и поставих в молдовете. На част от тях сложих пълнеж от крем кафе, а другите са чисто ягодови.


Опаковах ги в малки пликчета ги раздадох като мънички подаръчета за градината на малките и за друти дами, които няма да са ми под ръка в офиса днес.


Пожелавам Ви един ден с прекрасни изненади, неочаквани мили жестове и поне един- два мечтани подаръка!

неделя, 4 март 2012 г.

Фини орехови пасти

Тази рецепта много напомня на Агнеси, но същевременно отвежда няколко стъпки нагоре познатия вкус, като добавя към него мек и плътен крем и мъничко шоколад- за разкош.
За диетично и здравословно не може да става дума, но за насищащо сетивата и завръщащо към обичаните десерти с лек привкус на "едно време" определено Да!

Няма повече да ви убеждавам защо не трябва да отлагате това малко парченце сладост, а ще се насоча направо към рецептата.

Фини орехови пасти


Състав:

4 с.л. брашно
4 яйца
1 ч.ч. смлени орехи
9 с.л. фина захар + 5 с.л. за жълтъците
150 гр. масло

За крема:

5 с.л. прясно мляко
3 с.л. захар
1 ч.ч. смлени орехи
30 гр. масло
1 среден шоколад- за наръсване

Приготвяне:

В чист и сух съд разбийте белтъците с 1-2 с.л. от захарта до сняг и оставете настрана.
Маслото и захарта се разбиват до пухкаво. Към тях се прибавят добре смлените орехи и брашното на малки порции.  Когато сухите съставки се смесят добавете белтъците и разбъркайте внимателно колкото да се поемат, но да не спаднат.
Изсипете в правоъгълна тава покрита с пергаментова хартия или намазана с масло и поръсена с брашно и поставете в предварително загряна печка на 160/180 С.
Докато сладкишът се печете разбийте жълтъците с 5 с.л. захар. Малко преди да е изпечен блата го извадете от фурната и го залейте с жълтъците, след това го върнете обратно във фурната, за да се позасуши и доизпече.


Готовият блат се изважда от фурната и се оставя да изстине напълно.

В това време може да приготвите крема като поставите млякото, захарта и смлените орехи в огнеупорен съд на котлона и ги загреете леко, за да се сгъстят. Махнете ги от огъня и ги оставете да се охладят малко, а след това прибавете към тях маслото и го разбъркайте. Когато се разтопи изцяло разбъркайте отново сместа.

Изстиналият сладкиш се намазва на равен слой с маслено- млечния крем и се поръсва плътно с настърган шоколад. Разрязва се на малки пастички.


Всяка пастичка може да се декорира с малко плодове преди поднасяне- аз използвам замразени горски плодове директно от фризера.
Не използвайте твърде сладки плодове за гарниране, защото самият десерт е доста сладък и леко киселият вкус го акомпанира по- добре.


Насладете се с чашата следобедно кафе през уикенда, когато всичко ни е позволено, а от понеделник диетата продължава :-)









събота, 3 март 2012 г.

И победителят е....

....Всъщност реално няма победител. Не, не- разбира се, че ще има такъв, но за мен всеки един от включилите се в Играта беше победител. Благодаря Ви! Прочетох толкова трогателни и мили истории за милосърдие и човешка топлина и най- вече за пореден път се убедих се, че каузата на елементарна добрина не е чак толкова самотна, въпреки ежедневните примери, насочващи към обратното.

А дори децата знаят, че добрите дела заслужават награди, независимо от скромността на деятеля, така че нека преминем към най- забавната част от цялата игра- Наградата!


Коментарите са номерирани в реда им на публикуване както следва:

1. Sisley
2. Denitsa Todorova
3. Силвия Миланова
4. mia_aurora
5. Таня
6. Funky_F
7. Елексир
8. traiana
9. Мъх
10. Анна Савенко и Саша
11. pa4e
12. Candy
13. Цветелина Георгиева
14. Bety
15. Марияна
16. eva bor

ПП. В играта са включени само коментарите, отговарящи на условията.

Радвам се, че съществува Random.org , защото аз не бих могла да избера само един победител, пък на него не знам как му дава сърце.


И за да не изчерпвам търпението на всички, малкото червено макаронче отива при:




№ 7- Еликсир

Честито! Надявам се то да ти донесе усмивка и настроение на прага на пролетта!

Благодаря от цялото си сърце на всички, които споделиха малките си добри дела с мен и останалите- вие сте прекрасни хора и всъщност най- големият победител днес съм аз, защото мога да се похваля с такива читатели, познати и приятели като Вас! Обещавам скоро да има още награди (и този път не само една), а до тогава не преставайте да бъдете все така позитивни и щедри на добрина към околните- това винаги се връща тъпкано ;-)


четвъртък, 1 март 2012 г.

Бели и червени...

Честита Баба Марта в последните минути на почти отминалия празник! Да сте здрави и разумни, всичко друго ще се нареди само.

Тази година изцяло изостанах в подготовката за този празник, което всъщност не ме затормози особено много, имайки предвид цялостната ми гледна точка към него, която вече съм споделяла, но пък е кофти да останеш без нещо пъстро за децата, за това като една дисциплинирана и всеотдайна майка (споменах ли и скромна...) до късните часове на нощта подготвях бяло- червените дрешки, мартеничките за децата и възпитателките в градината и реших, че не е честно да няма и нещичко поне от "мама с любов", за това им направих набързо едни диадемки- мартенички, които да завършат първомартенските им тоалети.

Скромно, но пък от сърце, за това ще поздравя и Вас с моите "мартенички" , а ако все пак изпитвате глад за нещо сладко и логично сте го очаквали от мен, то отскочете до миналогодишните ми мартеници ТУК  като опит да компенсирам разочарованието.


 

По- късата бе за малкото човече, а по- дългата за кака, но подозирам, че ще подкъся и нея, защото въпреки ефирната визия би рискувала очите си, ако я носи по- често от веднъж годишно.

Надявам се празникът е бил превъзходен за ценящите го и сте събрали купища красиви ръчно изработени мартенички, които са Ви донесли много положителни емоции днес!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...