вторник, 31 юли 2012 г.

За романтиката и шоколада

Романтика. Не е моята силна страна- не ме влече особено и някак не я разбирам съвсем в онзи широко лансиран, христоматиен вид. Не виждам добре единствено на светлината от свещи, не ми се отдава да дъвча еротично в заплашителна близост до лицето на любимия, който също бори пореден залък в опит да изглежда лежерно- елегантен на фона на протяжна музика, в компанията на половин храст червени рози и купчина други плевели из тях, старателно завити в целофан и струващи близо половин месечна заплата.
Животът обаче държи да натрие носа на всеки, дръзнал да махне пренебрежително с ръка на романтиката.


За да се дистанцирам от темата и да избегна всякаква прилика с реални лица и събития ще ви разкажа една малка приказка с отворен край.

"Имало едно време едно момче и едно момиче. Те не се познавали и никога не се били виждали, макара да живеели съвсем близо един до друг. И двамата били още ученици и се радвали на прекрасен живот и грижовни родители, които едни ден решили, че за да подсигурят бляскавото бъдеще, което чертаели за потомците си, е редно те да бъдат изпратени на лятно училище, където да учат език от самия извор, а именно- под крилото на Кралицата.
И така, макар момичето и момчето да направили всичко по силите си да вразумят родителите си и да защитят полагащите им се по право няколко седмици безметежно съществуване, те били натоварени на колите и закарани на летището. Там им била връчена по една "разпознавателна" оранжева тениска, която Тя облякла примиренчески, а той бунтарски отказал да сложи каквото ще да става и с голяма доза помахвания и тихо проронена от майките им сълза младежите били насочени към изходите за излитане.
Ето тук е и моментът, когато всичко започва, с една на вид кратка и простичка фраза като " Да ти помогна ли с това?", отправена кавалерски от Него към младата дама, която се борела отчаяно с куфар, тежащ средно три пъти колкото нея, който упорито отказвал да следва нейното темпо и най- вече - посока!

Няколко часовият полет дал възможност на младежа да покаже най- доброто от себе си с комплименти като " Това перука ли е?", изречено с възторг (?!?) към прическата от студено къдрене на младата дама, последвано от напористо нахлупване на слушалки с размерите на шлемофон, с цел демонстриране на музикален вкус и още няколко хода, които мозъкът на младата дама услужливо е изтрил, за да не завърши всичко още там и тогава. А тя, о,  тя била повече от очарователно прелестна с къдравата си черна коса и очи като на изоставено от майка си малко пале- големи и леко изплашени от постоянното тръскане на самолета.

Пристигайки, някак поети от общия организационен хаос на летището всеки поел в различна посока- Тя отивала в Кеймбридж, а той в Лондон. Всеки от тях попаднал в нова и непозната среда и сякаш за миг забравил прекрасната среща на онзи самолет, а и двамата имали достатъчно гордост, за да не се обадят "първи", така че всичко изглеждало сякаш ще остане само един приятен спомен, ако съдбата не била решила друго.
С присъщия си неразбираем за простосмъртни подход тя някак направила така, че Той все пак да се обади, Тя да успее да отиде до него, уж просто на екскурзия до Лондон, Той да се обади с горещи молби към родителите си да удължат със седмица престоя му там, защото толкова много харесвал училището, когато реално целта била да успее да съвпадне полета му обратно с нейния и да имат отново няколко часа заедно.....сякаш случайно.

И така, малко след завръщането си на родна земя и въпреки пречките от различен характер пред тях Той и Тя скоро станали Те. Светът им станал някак по- малък, всичко друго загубило смисъла си и целта на всеки един била да свърши учебния ден и отново да бъдат заедно- онази истинска, някак детски чиста любов, когато стомахът ти се пълни с пеперуди само при мисълта за другия човек. Дошло време за завършване, балове и планове за бъдещето пред всеки от тях. Тук отново животът изправил двамата пред огромно препятствие, такова което слага край на повечето подобни връзки- докато Тя завършвала първата година в мечтания университет, за постъпването в който била вложила толкова много време и усилия, Той трябвало да замине отново на Острова, където да продължи образованието си. И логично тук би трябвало да свърши всичко.....Но отново съдбата се намесила!
Тя получила разрешение от майка си, напук на всички, които я убеждавали да не го дава,  да прекъсне за няколко години своето следване и да последва любовта си с едни от най- мъдрите и запомнящите се думи, които изискват изумителна майчина сила да бъдат изречени: " Правилният човек идва само веднъж в живота ни, а диплома се взима по всяко време. Ако наистина вярваш, че това е Той, отиди, аз ще съм до теб, мила моя!".

И така започнали месеците на мъчително чакане за виза. Месеци и месеци, през които Те страдали разделени на хиляди километри и без яснота дали и кога отново ще са заедно, докато един ден дошла добрата новина, че Тя вече има официално разрешение!

Само дни по- късно, отново на летище, но този път далеч от България, Той и Тя започнали да пишат новата страница в житейската си история. Заживели щастливо в малкото си подземно апартаментче, в което било жизнено важно да не наддаваш на килограми, за да можеш да минаваш покрай гардероба и леглото, учейки се практически, по трудния начин- далеч от близки и познати, в чужда страна и в лоши битови условия, да бъдат отговорни възрастни, но пък нищо от тези несгоди не било способно да развали прелестния свят, който те имали, двамата.

Годините вървели, те учели житейските си уроци- понякога по- трудно, понякога с лекота, но винаги заедно. Не след дълго дошла новината за предстоящата поява на То. То, което преобърнало света им, направило го още по- непредсказуем и вълнуващ и ги научило на толкова много нови неща- за света около тях, за любовта и за живота, макар То да било толкова малко и крехко и така безпомощно само по себе си.

Дошло време Те да се приберат обратно при всички, които ги обичали и ги чакали толкова дълго. Животът продължил да им изпраща своите изпитания и незабравими мигове, но и онази романтично настроена Съдба продължила да бди над тях и с присъщия си замах добавила към Тях още едно То, което дошло с изцяло нови уроци, нови предизвикателства и донесло ново огромно щастие на новото си семейство. И макар не всичко да било като на приказка, Те продължавали да бъдат все така задружни, обичащи се и най- важното щастливи от това, че са заедно.

И както е редно да завърши всяка една приказка, Те заживели щастливо, пели, пили и се веселили, а сигурно го правят и до днес, там някъде, в своя свят за четирима."

Така....Приказките са хубаво нещо. Далеч от тях, в реалния живот, аз и моята по- добра половинка не чак толкова отдавна направихме цели 11 години заедно. Миналата година не успяхме да отбележим този важен ден, защото борехме високи температури по морето, тази отново не успяхме поради сходни причини, но не на морето, а и защото за този месец аз имам план. План, който е с кодовото име " Аз, моя милост и отново Аз" и включва пълна забрана над проектите ми, извън проект Аз, т.е. малко възстановяване на силите преди да се ликвидирам окончателно. Всичко това доведе до липсата, или по- скоро до строгата забрана над плануваното от мен тържество с торта и всичко останало. За да отбележим празника си обаче не можеше да няма поне нещо захарно, което да споделим над чаша топло мляко с какао и мили спомени, след като децата заспят....И дори успях да му направя мил романтичен колаж- ей така, за да му покажа, че след тези години и две деца по- късно все още го обичам това сладко момче, което ми помогна с куфарите и до ден днешен ми помага да виждам по- цветен живота си, въпреки всичко.


А и това никой не успя да ме хване докато го приготвя, така че нямаше вето.

Може и да нямате годишнина всъщност, но няколко шоколадови бишкоти с чаша топло мляко винаги действат добре в преградките на любимия, а защо не и самостоятелно, заедно пак с любим, но сериал/ филм или книга. Каквото и да решите, тези шоколадови бишкоти ще ви донесат не само удоволствие, но и много мили спомени от детството, ако тогава сте изяждали по пакет шоколадови бисквити Еверест без да се грижите за талията или холестерола си, защото вкусът им е почти автентичен с този на любимите бисквити, но и с добавената екстра на бадемите и дъха на портокал...мммм....

Шоколадово- бадемови бишкоти



Състав:

150 гр. бадеми
150 гр. натурален шоколад- поне 70%
250 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
150 гр. кафява захар
2 яйца- големи
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ампула масло от портокал*
настърганата кора на 1 портокал- необработван химически

Приготвяне:

Загрейте фурната до 160 С и постелете пергаментова хартия върху плоска и голяма тава- такава за бисквити или пандишпанови платки е най- удобна, както и тази от самата фурна. Оставете ги да се охладят.

Запечете бадемите върху сух тиган или във фурната за около 5-10 минути.
Начупете шоколада на относително еднакви парчета и го разтопете на водна баня или в микровълновата, като внимавате да не го пресечете- за начинаещи е по- добре това да става на водна баня, за да имат повече време за реакция и да следят през цялото време процеса. Оставете и него да се охлади настрана.

В голям съд пресейте около половината брашното с бакпулвера, добавете захарта, охладените бадеми (цели), шоколада, леко разбитите яйца, ваниловия екстракт, маслото от портокал и кората. Разбъркайте с дървена лъжица докато се хомогенизира и оформи, а след това продължете да месите на ръка, добавяйки по малко от брашното, за да се получи стегнато, но все пак меко тесто- при мен пое почти цялото количество по рецептата, но от точния грамаж на яйцата, влажността на помещението в което работите, качеството на шоколада и още няколко фактора може значително да промени грамажа на брашното и ако сложите цялото рискувате да получите много сухо тесто.


Разделете тестото на две топки и оформете всяка на фитил с относително 5 см диаметър. Поставете фитилите върху предварително подготвената хартия в тавата и ги притиснете леко отгоре, за да станат около 3 см дебели.

Печете в предварително загряната фурна 20-за минути или докато са леко твърди на допир.
Когато това стане ги извадете от фурната, намалете температурата й на 150 С и ги оставете да се охладят навън за 15 минути.
С помощта на остър нож нарежете изпечените фитили на филии с дебелина около 1 см. и ги върнете отново върху пергаментовата хартия. Запечете ги във фурната за още 5- 10 минути от всяка страна докато станат хрупкави.


Прехвърлете готовите бишкотите върху решетка, за да се охладят.
Когато изстинат напълно ги съхранявайте в буркан за бисквити или друг съд с добре изолираща капачка, за да не се овлажнят.

* Маслото от портокал не е химически синтезираната есенция, която се продава широко, макар да е в същите малки шишенца. Ако използвате есенции го заменете с такава, но аз не го препоръчвам и не знам до колко ще се запази след термичната обработка  вкусът и аромата от такава алтернатива.

Хубаво нещо са приказките, а още по- хубаво е когато те успяват да се преплетат с реалния живот и да докажат на вече порасналите момичета, че романтиката не е само клишета и високопарни фрази в книжките за принцеси, а нещо реално, нещо като малкото чудо в живота ви, което ви кара да заобичате така силно и истински един мъж, че дори и 11 години по- късно да продължавате да го наричате "единствения" с чисто сърце и да се гордеете, че именно той е човека до вас.
И макар да си оставам не съвсем романтична по учебник си позволявам малки залитания към нея по някакъв мой си, особен начин. А когато тези залитания са придружени от най- верния приятел на романтиката, шоколада, то просто няма как да не призная, че има защо всичко това да е така ценено и търсено от по- нежните души в този живот.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...