четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Поредната годинка в чувала за мен

Независимо колко клиширано парализиращо ми се отразява мисълта за неизбежната старост годинките си вървят тихомълком и сякаш някой хамстер засилва все повече колелото и времето тече все по- бързо и по- бързо в моята микро- вселена. Гадина! Така или иначе вчера отбелязах поредния ден рожден и макар да исках да се отдам на самосъжаление, размишлявайки над бръчките, над това, че не е честно в мислите си да съм още гимназистка , а тялото ми да отброява последната двайсетачка, над това каква ли стафида ще бъда след още така бързо минали почти 30 години и дали ще се почувствам "възрастна" преди неусетно да не познавам изобщо дъртата крава в огледалото и разни такива други силно стимулиращи женски размисли се оказах във вихрушка от изненади, невъобразимо прекрасни и така желани подаръци и толкова неочаквани приятни емоции, че надали бих могла да благодаря достатъчно много и достатъчно силно на мъжа си на първо място ( този човек превърна моя планиран ден за удавено в шоколад самосъжаление в незабравим, вълнуващ водопад от усмивки и емоции), на децата си, които ми направиха най- очарователните и мили подаръчета, на приятелките си, които бяха до мен и ми държаха духовно ръчичка докато премина през шока на деня Х, на семейството си, които дадоха всичко от себе си за да ме зарадват и на майка си, съвсем не на последно място!, която ме е направила човека, който съм и продължава да ме насочва и да ми помага и до днес и благодарение на която имам живота и хората, които описах по- рано, до себе си! И понеже вече цял час благодаря, но никой не се задава към мен със статуетка в ръка ще спирам, защото взе да си става досадно и отегчително, най- вече за хората, които не познават изобщо нито един от изброените герои в моя живот и не ги вълнува цялата тяхна подкрепа за мрънкащото остаряващо момиче.

Като една добра домакиня, каквато съм си, наред със скромна и красива, макар и задъртяваща, аз чувствах дълг да поканя гостите си на нещо повече от стандартната си маса в трапезарията и макар изненадващо да се оказах без време за подготовка на всичко, понеже бях ангажирана неочаквано с приятни дела ;-), се постарах да направя от нищо нещо и в тъмницата на вечерта да донеса малко романтика във вечерята, която бе отдадена на моя пословичен афинитет към миналото и простотата и семплата изисканост на ретро стила на сладкишите- от времето, когато нямаше фондан и  роял айсин, а тортите бяха покрити със сметана и сладките с пудра захар, а "добрата домакиня" й стигаше да може да прави кекс с кисело мляко, питка и няколко манджи.

Нямаше светлина за добра снимка- лампата в хола не се брояла за светлина,  хората бяха гладни и всички вече изтощени по тези часове, за това имах късмет, че празника е мой и все пак ме оставиха да направя няколко бързи снимки без да ми счупят апарата в главата и да ме изблъска тълпа от озверели от глад деца и възрастни :-)




Тортата не е фонданова, но ми достави огромно удоволствие  да я украся набързо, а хартиената декорация допълнително малко я разведри и извади от изцяло бяло- бежовата гама.


Бял ганаш, моето Лимоново сладко , целувки и шоколадови блатове....ммм....Комбинацията видях преди време при Ирина и се възползвах от идеята на сестра й, защото е просто неустоимо добра идея!


Най- сетне си намерих повод да използвам и красивите си рози- рингове за салфетки, които толкова време седяха в шкафа преди дебюта си. Радват ме малките неща в живота....понякога.


До тук издържаха нервите на хората, а и моето чувство за безнаказаност се поизпари, така че така и не стигнах до красивите детайли от основното хранене, но ще си оставя шанс да ги представа отделно по- нататък.

И така- Честит рожден ден на мен ! :-)

А изненадата, която премести вечерята в по- късните часове и изгуби светлината и времето за спокойно документиране на домашната част от празника? О, да! Лабиринтът от изненади завърши с намирането на човек с машинка и мастило в ръка в територията на дома ни и една отлагана във времето моя мечта се превърна в реалност....неочаквано! Ха!


Не е ли невероятен начина по който моят мъж съумя да ми направи подарък, за който ще съм му неимоверно благодарна, но и някак ще се наложи да изтърпя продължителна болка без да мога да го обвиня за страданията си!

Татуирана сладкарка не са двете най- близки думи, които ви идват на ум? Жалко- има нещо прекрасно в идеята :-)

И ето така аз станах с година по- неразумна, по- хаотична и по- щастлива, оставих мислите за пенсионилането си настрана и дори вече не се гневя так асилно на мантрите, които долитат до мен от рода на "Ах, ти си още толкова млада!, Не говори така- живота е пред теб!" и други, които предизвикват силна неприязън в младата ми душа към източниците им и се отдадох на пълноценното изживяване на 29-та си година, а догодина...Догодина не ме търсете на тази дата, аз ще съм в стаята си с Lindt и всички серии на Пълна промяна :-)

Междувременно моето голямо момиче стана още по- голямо неотдавна, но за нейния празник се надявам малко по- подробно да намеря време да ви разкажа скоро :-)



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...