Тази година имах рядко срещано силна мотивация да празнуваме Св. Валентин, най- вече за да накарам децата да очакват нещо, да изработват украса, бисквити и изобщо да прибавим един специален ден повече към празниците, независимо че за мен самата Купидоновият ден е силно недолюбван, но това важи и за аналога му- Трифон Зарезан. Просто циникът в мен не може да преглътне нито плюща, завехналите червени рози и пошлите еротични "закачки", нито поредния повод да се натряскаме геройски в името на добрата кауза. Както и да е. Тази година бях самата Валентина, но за съжаление кармата не си взе отпуска и направи всичко по силите си да скапе плановете ми, като щедро ме дари с вече 5-та седмица щафетно боледуващи от всеки възможен вирус деца плюс един съпруг в една от паузите. Този период застъпи времето както преди празника, така и това по време и след него и осуети големите ни подготовки, но въпреки това не успя да спре съвсем стремежа ни. За това сега ще ви залея пост- любовно с нашия принос към всеобщата розово- сърцато- романтична треска.
Ммм да- мислехте си, че Св. Валентин е минал и сега поне за година сте си изтърпели квотата от сърчица, дебели голи бебета и сладникави кадри? Грешите! Ето Ви още малко!
При първата вълна на боледуване се заехме да украсим къщата за предстоящия празник. Направихме може би тон най- различни картички с мечета и сърчица.
Основната декорация обаче направихме от последната ми книга, която се оказа такова разхищение на хартия и мастило, че се бе запътила в контейнера за рециклиране преди да намери малко по- ползотворното си приложение като украса. Поне така наистина стана смислена. Ето как доброто побеждава злото- върху болните писания на автора залепихме сърчица, изрязани от брокатен картон, който си харесахме неотдавна без да знаем за какво ли точно ще го използваме. Обичам когато нещата някак сами намират приложението си!
Листовете от книгата подрязахме в долния край с дантелен кътър, а след това залепихме в горната им част към пекарска корда.
Направихме същото сърчице и на бял фон и го поставихме в една от рамките за снимки, за да продължим идеята от банера.
Бях планирала много различни сладки с декорация и какви ли други дребни неща, но покрай болестите тези неща отпаднаха категорично от списъка ми. Успях обаче да направя много набързо три мънички тортички за добри другарчета, които имах късмета да видя в един малък промеждутък около празника.
И трите торти разбира се бяха шоколадови!
На самия празник къщата ни ухаеше повече на оцет и аспартам от Панадола и сходните му, от колкото на вкусни сладкиши, но не оставих малките си герои без мъничко радост.
Този бял шоколад с истински сушени ягоди се оказа повече от божествен на вкус, а оформянето му като устнички на клечка накара малките (и големите в интерес на истината)очички да блеснат от радост!
Мисията изпълнена за мама!
Разбира се имаше и още няколко сладки изкушения, които отбелязаха периода около болнавия Валентин у нас, но за тях ще Ви разкажа в рецепти следващия път.
Може би обаче все пак наистина има някаква любовна магия в този ден, защото точно тогава аз също открих моята голяма любов в момента, а именно фъстъченото масло. Не бях опитвала фъстък от детството си, той като не са едни от добрите и полезни ядки, но това масло в съчетание с шоколад е нещо възхитително, подлудяващо, подкосяващо краката вкусно и аз с радост жертвам малко здраве от време на време за този вкус :-) Новата ми любов вече бе главно действащо лице в повече от четири десерта и скоро някой трябва да ме спре да правя каквото и да е с него, защото съм близо до прилагането му в супите, основните и изобщо да се радват, че все още не ги мажа след баня с него!
Надявам се Вашия празник да е бил полюсно различен и да сте изкарали незабравими мигове в любовни трепети, но ако и Вие не сте, то следващия път ще видите как аз утеших мъката си по пропуснатия празник с това....И то наистина действа!
