Пет минутно брауни ?!

Миналата седмица се оказахме далеч от обичайната си среда през уикенда, т.е. далеч от кухнята на мама и всичките нейни буркани, бурканчета и най- нужни потребности, които осигуряват цвета и аромата на почивните дни и държат зверовете кротки и щастливи :-)
Наистина е прекрасно да се озовеш далеч от шума и мръсотията на града, на място където птичките пеят силно, облаците се влачат мудно по кристално синьото небе и тревата е искрящо зелена, но дори на това малко парче от рая му липсваше нещо...нещо, нещо...сладко, което да прави компания на традиционния следобеден чай.

Всички желания на малки и големи се въртяха около две основни теми- шоколад и сладолед, но не и шоколадов сладолед, нито чист шоколад, нито само обикновен бял сладолед.....И тъй като както вече казах моята кухня бе далеч, заедно с повечето ми продукти, се наложи да проявя особена креативност в измислянето на десерт, който да отговори на тези безумни изисквания и да е съставен само от наличните неща, които бяха малко повече от бира и сода за хляб.

"От нищо нещо" е патент на всяка една добра домакиня, така че нали не си помислихте, че ги оставих с фантазиите за нещо сладко и отидох да си изпия чая далеч от тези нагли същества, които смятат, че времето пред печката е новият масаж на стъпалата?! Ни най- малко! Има ли фурна и повече от две съставки винаги може да се измисли нещо в услуга на домашните любимци, а при особено добро представяне дори може да получите поощрение, като ви гласуват доверие да им приготвите и вечеря! Не е ли възхитително да си майка и съпруга ;-)

Резултатът от търсенето на нещо, което бих могла да направя без подходящи съдове и съставки обаче надмина и най- наглите ми надежди и се оказе един изключително вкусен и пристрастяващ десерт, който освен това се прави за никакво време и с почти подръчни средства. Брауни без шоколад, без сеуетене и за нула време?! О, да!

Самата снимка на десерта идва от телефона ми, тъй като моят арсенал не беше поел на път с нас, но каквото липсва на снимката вие ще си го допредставите- лоша или не, щом различавате десерта на нея, значи върши работа ;-)

Пет минутно брауни

 

Състав:

300 гр. захар
225 гр. меко масло
60 гр. какао
4 яйца
225 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
60 гр. натрошени лешници или 1-2 с.л. ядкова паста (бадемово, фъстъчено, лешниково)*
ванилия

* ядките са по желание и могат да бъдат пропуснати

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С/ 160 С с вентилатор.
Смесете всички съставки по реда им на изброяване.
Печете в правоъгълна тава с относителни размери 20х30 за около 20 минути.
Охладете леко и нарежете на квадратчета докато е още топло.

Гарнирайте с йогурт сладолед за още повече разкош! Рецептата за нашия любим сладолед може да намерите ТУК.

Лесно като пай...брауни! Това е то :-)

И така редът в нашата микровселена бе възстановен, а аз получих моите пет минути наслада с чаша чай в ръка, заслушана в птичките, тишината и потракването на вилиците по чиниите около мен.

А има жени, които не готвят.....Какви ли са техните свръх- сили? Кажете ми, че не си помислихте нещо мръснишко!

Пролетно ми е!

Напоследък толкова силно ме е завладяла пролетната вълна, че дори щафетно течащите носове на отрочетата, температурите и работните ангажименти не ме спират да се наслаждавам на цъфтящите дръвчета, на аромата им, на разпилените по  улиците бели листчета, на щъркелите във високите гнезда, лястовиците и топлите слънчеви лъчи. Пролетта е един от най- любимите ми сезони и е толкова силно заредена със символи, че човек може лесно да се загуби в цялата атмосфера и дори неволно почти винаги попада в прегръдките на новата надежда, на новите сили и на приповдигнатото настроение, което като по чудо не е стимулирано от препоръчителни за съвременния живот дози градус или шарени хапченца.

Както обикновено аз имам повече проекти в главата си от колкото би било по човешките сили да бъдат изпълнени, но това никога не ме е спирало, за това започнах във всяка свободна минутка да отмятам по малко от вечно допълващия се списък от идеи.
Разбираемо за споделянето им времето никога не ми достига, но дори и със задна дата все още има достатъчно време да приложите някои от тях преди един от най- хубавите ни празници- Великден!

Все по- засилващото ми се увлечение към тенденцията " Обратно към основите" и тази година взима безмилостно своите жертви и намаля силно стойността ми като потребител на масово произведени от невръстни китайски деца стоки и силно засилва удоволствието ми от личното участие- мое и на децата ми, в семейната динамика на празниците.

Тази година пролетта леко се позагуби по пътя си към нас и това малко или много поизнерви такива пролетно- ентусиазирани, слънчево- зависими, свежо- търсещи персонажи като мен. За това реших, че след като пролетта не идва категорично навън, то аз ще си я донеса сама вкъщи, където парното спомага за топлото усещане на озъбените слънчеви лъчи.

Този малък проект донесе в домът ни страшно много позитивни емоции! Беше ужасно забавно да се направи с помощта на малките ръчички- помощници. Тя развива в децата любовта и разбирането за природата, кара ги да се грижат за нещо живо и  да наблюдават как то расте пред очите им. Свежото усещане, което дава това покълващо нежно зелено стебло е нещо, което ме изпълва с много енергия по един малко странен и необясним начин, а и е една много красива декорация, дори ако не страдате от моето увлечение по растящите треволяци ;-)

Живата ни украса за Великден е толкова лесна за правене, че не ви трябват почти никакви градинарски умения и изисква само шепа желание и мъничко грижи, за да я имате за много, много дълго време в дома си.

За да си имате същите рошковци и при вас ще ви бъдат нужни:

• малка шепа семена- жито би било особено подходящо, но може да използвате каквото прецените.
• почва
• вода
• съдове, в който да посадите семената

Аз използвах смес от зърна, защото имах такава под ръка, но най-обикновеното жито за варене от магазина ще ви свърши прекрасна работа.

Първа стъпка: Покълване

Поставете необработваните зърна в дълбок съд и ги измийте. Напълнете вода над нивото на зърната в купата разбъркайте- така ще се отделят "кухите" зърна на повърхността и ще можете лесно да ги махнете. Напълнете отново с вода и оставете семената за около 10-12 часа, за да се накиснат.

На следващия ден отцедете водата много добре и поставете семената в буркан, махнете капачката му  и завържете с ластик парче марля на нейно място. За ден- два изплаквайте семената веднъж- два пъти на ден, като всеки път внимателно отцеждате водата след това. Не искате да започнат да се развалят и миришат в малка локва вода на дъното!
Така семената ще започнат да покълват. Когато видите малките кълнове лекичко да се показват- време е за засаждане!

Втора стъпка: Засаждане

Пригответе съдовете, които ще използвате за декорацията си. Аз избрах прозрачни такива, за да могат след това да са видими и корените на растенията в почвата. Определено е интересно, дори и за мен самата, признава си :-) , но можете да използвате всичко, каквото решите или имате на разположение. Поставете в тях по малко почва. Вземете от зърната и ги засадете в почвата, като се стараете да са покрити поне леко от нея. Не е нужна особена прецизност, просто ги заровете там вътре хаотично. Това силно улеснява малките градинари :-)

Полейте почвата леко- целта е тя да е влажна, а не да тече вода от нея, особено ако съдът ви няма отцедник, както е в този случай.

За най- лесно дозиране при поддръжката, особено на децата, е добре да използвате пръскалка, която да напълните с вода и да държите за тази цел наоколо. Така е лесно за децата да поливат редовно растенията.

За да видите първите стръкчета няма да ви се наложи да чакате дълго- още на следващия ден по- плитко заровените семена бяха покарали, а до два дни всички вече бяха излезли над почвата. Предварителното накисване и покълване прави този процес така кратък, но ако го пропуснете отново ще имате добри резултати, просто малко по- бавно.

За да ги имате за дълго време в добър вид, тъй като тревичките не растат равни, е добре да си имате ножичка и да ги подкастряте от време на време, за да не стават твърде високи и да са равни.

Нашите треволяци вече карат успешна четвърта седмица, като се наложи да добавя по малко семена тук- там, защото не ми бяха достатъчно гъсти, така че бъдете щедри при засяването, за да не са рехави украсите ви после :-)

А корените под почвата в стъкления съд са толкова впечатляващи и интересни, че можете да изкарате доста време с децата в обяснения с картинки и да си направите забавен урок :-)

Сега остава да си отглеждаме все така успешно тревичковците до Великден, когато се предполага да бъдат част от основната украса на масата тогава. А ако аз бях успешна в толкова дългосрочното им отглеждане няма никаква причина всеки да не може да се справи и след моя опит с чиста ръка на сърцето мога да кажа, че това е отличен детски проект!

Наслаждавайте се на настъпващото топло време, радвайте се на пролетта и я оставете да ви завладее- обещавам, че ще ви бъде много полезно и зареждащо.....За нас тази година това зареждане ще се изрази в купуването на колела и тяхната редовна употреба по паркове и градинки, така че предупредени сте- не носете сандали, ако са ви мили пръстите, понеже аз не съм се качвала на колело от детството си и не гарантирам правата линия и разумната дистанция ;-)

Вегански кракери животинчета

Добрите деца винаги заслужават награди! А особено добрите деца, които не получават широкоразпространените купешки наградки заслужават особено луди родители, които нямат против да произвеждат сами миниатюрни животинчета след дългия работен ден, носещи усмивка на личицата им и много сила и здраве на телата им.

Тези кракери имитират изключително успешно онези мънички рибки от миксовете солети в кръглите кутии (не знам името им, но предполагам всички сте ги виждали и опитвали), които преди години бяха страхотен хит сред подрастващите и "мезещите" - тази дума я о-б-о-ж-а-в-а-м и всеки път когато я чуя ми се иска да отида и да се изкъпя, просто за да възстановя вътрешната си хармония! Бррр....

Версията е напълно веган, но ако не държите на това или просто не разполагате с флейк в този момент можете да замените хранителната мая с настърган пармезан например.
Приготвят се особено лесно и бързо и ако не си играете с формички нещата биха станали още по- лесно и леко, така че нямате оправдание да купувате солени кракери от магазина, когато можете да си направите ваши и да оставите децата да пощуреят, при това по нещо, което няма захарно съдържание.

Детски веган кракери

Състав:

130 гр. пълнозърнесто брашно от спелта- можете да замените с пшенично

1/2 ч.л. сол- можете да намалите солта, ако ще използвате пармезан или да увеличите, ако обичате по- солено

1/2 ч.л бакпулвер

1/2 ч.л. лук или чесън на прах

2 пълни с.л. хранителна мая/ флейк- можете за замените с прясно настърган пармезан, но тогава не са веган

60-70 мл. соево мляко- отново може да замените с мляко по ваш избор

3 с.л. кокосово масло- или друго растително масло

Приготвяне:

Загрейте фурната на 180 С. В купа смесете сухите съставки. Прибавете към тях млякото и кокосовото масло и омесете меко тесто- ако тестото лепка тръде много може да добавите още мъничко брашно. Разточете между два пергаментови листа или върху силиконова подложка- тестото е приятно меко и достатъчно "мазно" за да не залепва, но все пак не пречи да си направите живота си по- лесен с два листа хартия. По- тънко тесто значи по- хрупкави кракери и обратното. Аз предпочетох по- дебело разточване, защото децата ми не харесват много твърди бисквити.

Изреже в желаната форма. Ако е за по- големи деца без алергии може да поръсите изрязаните кракери с малко сусам. Аз го пропуснах този път, защото царят на джунглата никога те би се овъргалял в сусам.

Печете 10-15 минути като ако искате по- меки кракери не ги препичайте. Оставете да се охладят напълно върху решетка.

Можете да съхранявате кракерите в плътно затворена кутия, но все още не мога да кажа за колко дълго, защото ето какво се случва с тях дори по време на фото сесията им....

Така че ако някой от вас ги направи и успее да ги запази по- дълго от два часа- нека ми пише и аз веднага ще добавя тази информация тук! :-)

 N.B. Хранителта мая/ флейк не е обикновената мая, която се среща навсякъде и тя не би могла да бъде използвана за заместител. Флейкът е неактивна мая, богата на протеини и витамини от група В. Той има привкус на сирене и придава вкусът на тези кракери, като ги запазва веган, за това и съм дала опцията да бъде заменен с настърган пармезан за хората, които не държат да запазят рецептата стриктно веганска.

Свежа пролетна салата с червено козе сирене и нар

Днес ще бъде семпла и кратка. Рецептата или по- скоро идеята, защото рецепта е силно казано, за тази салата обаче трябва да споделя от една страна защото е много пролетна, свежа и зареждаща и цветово и вкусово, а от друга защото това отвратително време ни кара много силно да се напрягаме за да си представим, че е пролет и затруднява новите сили, щастието и позитивизма, което не е никак добре в периода на пролетната умора или както там е прието да се нарича галантно сезонно оправдания вековен човешки мързел. И така, аз ще ви поддържам свежи и щастливи със зелени-розово-бели нюанси докато слънцето все пак се покаже отново и вземе да си свърши работата за която е назначено от вселенските сили.

Когато за пръв път правих тази салата беше периода около Св.Валентин, за това и така тематично са изрязани формичките на сиренето, но от тогава я повторих няколко пъти без сърцераздирателните сърца от сирене и вкусът е същия, така че не губете надежда- и без миниатюрен резец сърчице вкусът е превъзходен, а вие сте поне с 20 минути по- свободни и далеч по- спокойни :-)

Няма да изброявам огромние ползи на всички съставик в салатата- те сами говорят за себе си!

Салата с червено козе сирене и нар

Състав:

200 гр. меко козе сирене
1 малка глава червено цвекло- обелена и настъргана на фино ренде
черен пипер
сух чесън или пресована мъничка част от скиритка пресен
1 нар-почистен и наронен
1 краставица
5-6 репички
2 пакета нарязани салати микс или просто избор от свежи салати по Ваш избор

За дресинга

около 1/4 ч.ч. зехтин
2 с.л. балсамов ябълков оцет
1/2 ч.л. мед-не захаросан
1/2 ч.л. горчица с хрян- може и обикновена, ако нямате със зърна хрян
сух лук- ако имате, не е задължителен
сол

Приготвяне:

С вилица намачкайте сиренето, за да стане като каша. Прибавете настърганото червено цвекло, чесъна и черния пипер на вкус. Ако сиренето Ви е безсолно добавете и сол, но надали ще се наложи. Смесете със сиренето докато то се оцвети в розово и подправките се поемат.
Ако ще изрязвате формички: Оформете на плосък диск и поставете във фризера за около 1 час, за да стегне. Следете сиренето да не се вкамени, а просто да стане стабилно, за да изрежете чисти форми от него. След като е готово изрежете с мини формичка по Ваш избор, като за по- лесно рязане аз топях моята в малко топла вода от време на време.

Ако няма да изрязвате формички: Оформете малки топчета от сместа с ръце и поставете в чиния, която сложете за известно време във фризера- около 30 мин. трябва да са достатъчни, за да стегнат леко и да запазят формата си.

Докато сиренето Ви се охлажда си пригответе/ нарежете салатите в голяма купа, нарежете репичките и краставицата на шайби, като за по- красив вид на салатата запазете кората.

Смесете зехтина, оцета , меда, горчицата и солта. Можете да промените количествата на всичко в дресинга по Ваш вкус. Разбийте добре с помощта на малка бъркалка за фрапе или в шейкър. Дресингът става с почти креместа консистенция. Може да добавите още малко черен пипер, ако Ви понася по- лютиво.

Залейте нарязаните салати с дресинга и разбъркайте добре.

В чинии за сервиране поставете от салатата, поръсете със зърна нар и поставете формичките или топчетата от сирене.

Сервирайте и се насладете!

Joyeux anniversaire, Sylvie!

Ах, Франция.....мода, храна, Прованс, целувки, мелодичен език, музеи.....има ли край на списъка с блаженство? Не правете грешката да повярвате, че аз реално владея повече от два- три, при това голяма част от тях не особено възвишени израза, на този език, така че ако заглавието не е това което си мисля че е, то предварително сте предупредени за невежеството ми и обвинете Google ;-)

Париж и неговата модна култура винаги са били основен двигател на нежната женска душа в търсене на красотата, класата и стандарта, а познаването им и личният досег до тях обикновено личат отдалеч и гарантирано предизвикват завистливите погледи на дамите и въздишките на господата.

Дамата, която е главна героиня на тази публикация е именно една от тези невероятно стилни, красиви и нежни същества, които ви карат да хвърлите бързо нагризания "успокояващ" шоколад, да изхвърчите от удобните си домашни панталони и да си потърсите в Pinterest програма за тренировки и диета с гарантирани 10 килограма за три дни, защото магически целулитът ви, който до тази сутрин в огледалото ви се струваше нормална част от женското тяло започва да прилича на близка гледка на повърхността на Луната.

Ако трябва да съберем в едно име стил, женственост, красива широка усмивка, класа и красота то това трябва да е Силвия!

Какво обединява Франция и Силвия в моя блог? Тази година Силви стана с година по- красива и усмихната, а аз имах щастието и честта да направя тортата за нейния голям празник, което ми достави повече от огромно удоволствие, защото можех да се отдам на една от любимите си теми (която бе с работно заглавие "Нищо френско не ми е чуждо!") както цветово, така и тематично, а и тя е човек, който винаги ме оставя да безчинствам както аз реша след първоначалния разбор без дори веднъж да попита как върви и без да даде допълнителни инструкции- ето това се казва доверие!

Едно от изискванията на Силви бе тази торта да е по- малка от 8 килограмовата торта, която правих за нейната приказно красива племенница преди време и която или аз не откривам в блога или изобщо не съм успяла да публикувам, което само може да потвърди с колко стара дата имам неща за споделяне.

А това е малката прелестна кукла, която празнуваше своя специален ден!

Не е ли приказно красива тази кокетна малка лейди?
Благодаря на Силвия за предоставената снимка!
Сега обратно към тортата на леля. Не мисля, че успях да изпълня съвсем желанието за по- малко от 8 килограма, но се постарах много силно и заслужавам похвала за усърдие! Как ли не въртях в главата си визията на тортата, но никак не ми се събираше всичко, което исках да има по нея само на един етаж, за това си позволих дъми за втори етаж и нещата се наредиха чудесно!

 

Пълнежът е мус от млечен шоколад с малини и какаови блатове, а единственото не ядивно по нея са трите малки диаманта на върха й. Е, разбира се и псевдо- етажът не се предполага да се яде, освен ако не сте на диета. Тогава пред тортата с шоколад по- разумно е да изберете стиропорът- богат на целулоза, никакви мазнини и почти толкова истинска храна колкото повечето продукти в магазините в наши дни!

 

Цялата торта е изпълнена с мънички детайли и закачки- огледалце, парфюм, обувка, рамка и какво ли още не, напомнящи за малкия красив свят на истинската жена и нейната здравословна суета. Онази суета, която е лишена от негативи и е изпълнена единствено с търсене на красивото и пъстрото в света на нежния пол.

Тортата пропътува доста сериозно разстояние по пътищата на България и претърпя съвсем малки щети, което искрено ме зарадва, защото щеше да е много жалко да пристигне в насипен вид.

А ето и красивата Силвия на своя специален ден! 

Щастлива съм, че сподели снимки с мен, която да мога публикувам тук. Благодаря ти, Силви!

 

 

Това бе малката френска авантюра на красивата Mademoiselle Sylvie и нейната торта.

Пожелавам й да е винаги така прекрасна, усмихната и одухотворена млада дама и да живее живота си със стил, каквато и роля да й се налага да играе в различните му моменти!