Домашен хумус

Преди много години за пръв път опитах вкуса на хумуса в една далеч от романтична и изискана първа среща. 'Той' беше в най- обикновена пластмасова опаковка от магазина, а 'Аз' го бях взела по грешка. Реших, че след като така или иначе е вече в хладилника ми, то на шопския принцип "пени се, не пени се- ще го ядем" ще го опитам. Оставяйки липсата на всякаква магия около дегустацията, това бе любов от първа хапка. Хумусът стана необичайно чест гост на студентската ни маса и се превърна в изключителен любимец, който сега е също така любим и на порасналото човече, а предполагам скоро и на дребното.

С годините се убедих, че купешките неща са винаги в пъти по- кофти и като качество и като вкус от домашните, за това дълго търсих добра рецепта за домашен хумус. А и защото след като се завърнахме в нашата родина, се оказа, че тук това нещо няма почва и не се познава все още. Хората казват, че който търси- намира. Е, аз също намерих моята!

Хумусът е една изключително полезна и пълноценна храна, която учудващо лесно се приема и от по- малките, а за тях е истинска златна мина от здравословна гледна точка. Само им дайте голяма купа и вкусни крекери/гризини или друго подобно и ги оставете да дълбаят.
В интернет има много рецепти- повечето от тях използват консервиран нахут. Макар това да е наистина доста по- лесен и бърз вариант, то нищо не може да се сравни с качеството и вкусовите характеристики на приготвения със сварен нахут хумус. Ако не бързате изключително много- отделете време и сварете нахута си сами...моля ви!

Домашен хумус

Състав:


1 ч.ч. нахут- сух
1/3 до 1/2 ч.ч. тахан- пълнозърнест за предпочитане
сокът на един лимон
1-2 скилидки чесън
1/2 ч.л. кимион
2 с.л. зехтин
1 щипка червен пипер
сол- на вкус

Приготвяне:

Измийте нахута докато водата тече чиста от него. Накиснете го във вода за една нощ. Важно е да смените водата поне един- два пъти (е, не е нужно да ставате през нощта за това обаче). Дръжте купата в хладна стая или хладилник, иначе  рискувате да получите вкисната гнус. Зърната набъбват доста и стават почти двойни.
Преди да започнете да варите нахута го измийте максимално добре още веднъж. Поставете го в тенджера и го залейте с вода. Не добавяйте сол на този етап! Сменете водата по времена варенето около момента, когато нахута започне да става леко мек. Обирайте пяната и падналите люспи по повърхността на водата от време на време. Ако имате тенджера под налягане можете да сварите нахута в нея и да съкратите времето за обработка. Варенето при мен отнема около 2 часа, но това си зависи от самия сорт на който попаднете. Нахутът у готов когато зърната са съвсем меки и лесно се смачкват с пръсти- ако не доварите добре нахута няма да получите гладък хумус.

Ако сте минали през всичко това и вече имате своя домашно сварен нахут- поздравления, усилията ви си заслужават!

Готовият нахут отцедете добре, като запазите водата от варенето. Обелете зърната, които не са с паднали люспи при варенето. Това става доста лесно, ако сте сварили добре нахута.

Поставете сварения нахут в кухненски робот или блендер и го смелете добре. Оставете го да се охлади.

Добавете останалите съставки- тахана, лимоновия сок, кимиона, зехтина, червения пипер, сол на вкус и чесъна.
N.B. Препоръчва се чесънът да се добави на този етап само ако количеството хумус ще бъде консумирано веднага. Иначе след като престои известно време чесновия аромат започва да преобладава и става натрапчив. 

Смелете до гладък крем всички съставки. Ако хумусът е твърде гъст, то добавете малко от водата от варенето, за да го разредите.
Консистенцията трябва да е твърда, но да се стича от лъжицата.

Вашият хумус е готов за консумация след като се охлади напълно. За декорация може да бъде поръсен с още малко зехтин и червен пипер, но аз си спестяват тези ненужни мазнини- въпрос на предпочитания.

ПП. За постигане на добри резултати е препоръчително да се използват максимално качествени продукти. Нахутените зърна трябва да са максимално дребни и добре почистени преди варенето си. Таханът трябва да има светло кафяв цвят и добър вкус още в суров вид.

* 1 ч.ч. е около 240 мл

Адаптирано от: The hummus blog

За жената зад блога и за блога пред нея

Всеки блог има своята секция За мен. Аз самата често чета именно там преди да съм последовател на нов блог, защото колкото и чудесно да е цялото блого- начинание, съм носталгична към миналото и намирам човешката страна на общуването за най- ценна. Там е мястото, където поне в чуждестранните блогове, можеш да научиш най- общо кой седи зад всичките тези уж така лични и често толкова интересни публикации и можеш да оформиш някаква плътност на виртуалната връзка, "запознавайки" се с човека зад блога. Казвайки всичко това, до този момент аз така и не бях направила нищо по въпроса в собствения си блог, за това реших, че е крайно време това да се промени.

Нека ви сипя чаша чай и да ви разкажа малко за себе си....

За жената за блога

Аз съм Борислава (a.k.a. Буба) и съм щастливо омъжена за ученическата си любов жена на 27 (бел.авт.- към деня на писане на статията това е все още вярно..... ) и майка на две прекрасни деца.

Семейството заема най- високото място в моята ценностна система и целият ми живот е посветен на него. Това, което започна като необходимост, за да осигурявам нужното в ролята си на съпруга и майка, много скоро се превърна в огромна страст и кулинарията зае своето специално място в сърцето ми. Не съм професионалист в това- имам страст да колекционирам хобита и готвенето е просто едно от многото, но го правя с огромно желание и мотивация за развитие. Дали ще успея в това начинание е въпрос на време и практика, за да се види.

Вярвам в израза, че човек е това което яде и държа на качеството в състава и визията на всичко, което предлагам на семейството си.

Когато съм нервна или ядосана- готвя! Голямата ми страст за сладкишите. Основните ястия са по- скоро необходимост, но се отпускам истински само с неща със захарно съдържание. А колкото съм по- ядосана, толкова по- сладки неща правя. Това е планът ми за отмъщения спрямо съпругът ми "Ти ме ядосваш, аз те изкушавам с калории. Ти пускаш шкембенце, а аз съм отмъстена!!!" Тук следва лукав смях...
Самата аз съм с ужасна страст към сладките и тестени изделия, но живота е несправедлив и ми се налага да ги гледам от дистанция.

Вярваща православна християнка съм. Далеч не спазвам каноните по букви, но държа на изграждането на ценности в децата си. Също така уважавам религията на другите и не съдя за хората по това в какво вярват или не.

Изключително упорит перфекционист съм и трудно се примирявам с посредственото в сферите, които ме вълнуват. Нищо по- малко от най- доброто по силите ми не е достатъчно и това често ми носи повече негативи от ползи. Рядко съм доволна от себе си.

Обичам красотата и я търся непрекъснато във всяка сфера на живота си. Красивата храна, домашна обстановка, красиви места за почивка и нови емоции, красивите човешки отношения- това са неща, които ме зареждат неимоверно. О, нека не прикривам и личната си суета зад възвишени търсения- образът в огледалото и малките женски удоволствия са едни от основните ми слабости, признавам си.

Отвратителен домошар съм- шумния нощен живот е нещо, от което имам нужда веднъж- два пъти годишно. През останалото време предпочитам шумното си семейство, собствения си дом, чаша топъл чай и любимите си блогове след като къщата заспи, пред посрещане на зората в дискотека.

Обичам да се смея, макар да го правя доста по- малко от колкото ми се иска.

По- често ще ме видите сериозна и забързана от колкото весела и отпусната- всъщност последните години загубих един голям чувал със способност да се отпускам....ако го видите, моля върнете ми го, защото ми липсва.

И тъй като вече доста време ви занимавам със себе си, нека кратко ви разкажа и за това, което до голяма степен ми помага да оставя напрегнатия ден зад гърба си и да си почина...

Блогът пред жената

Започнах този блог съвсем на шега и без никакво намерение да ставам част от блог- обществото, още по- малко от готвещото такова. Просто исках да напиша една рецепта за няколко приятелки и ми трябваше удобно място в интернет, където да го направя, така че тя да остане лесна за достъп. И като човек, прикован на легло в процес на произвеждане на второ дете, имах повече от нужното време за регистрация и всичко останало. Така започна всичко......

И аз самата не знам кое доведе до повторното ми завръщане в блога и цялата лавинообразна любов към всичко това, но знам, че съм неимоверно благодарна. То ме срещна с изключителни таланти и хора, разшири кръгозора ми за толкова много неща и не на последно място ми дава възможност за развитие и споделяне на всевъзможните ми проекти и идеи с хора, страдащи от същата тази моя творческо- кулинарна лудост.
За кратко време този блог се превърна в едно от важните неща в живота ми и стана неразделна част от мен и моя вътрешен свят, от моето Аз.

Рядко ми остава време да подготвям особено публикациите си- снимам винаги набързо, пиша по нощите с мисълта колко рано трябва да стана на следващия ден и често рецептите си остават на етап Чернова, но всяка възможност за публикуване на нещо нови ми носи огромно удовлетворение.

В ежедневието си срещам често хора, които сриват вярата ми в доброто начало в човека. Моят блог е мястото, където бягам от всичко това. То е моето положително заредено кътче, което ми дава сили и подхранва убеждението ми, че животът ни не се е превърнал в такъв плосък битовизъм, че хората все още носят в себе си положителното към човека до тях и има много, много интересни неща, които пропускаме, забързани в ежедневните задачи всеки ден, и е чудесно, че има кой да ни покаже колко красота е затворена в малко парче сладкиш, пръстен или снимка на клонче от дърво в парка....

Надявам се, че и за вас този блог носи поне мъничко такъв заряд. Надявам се да намирате по нещичко интересно и за вас тук и да се отбивате с удоволствие от време на време- за мен е истинско удоволствие да ви виждам!

А ако вие сте и един от хората, които отделяте време, за да напишете по няколко думи за едно или друго, то искам лично да ви кажа, че вие правите всичко тук още по- значимо и удовлетворяващо за мен. Благодаря ви!

Е, чаят май свърши за жалост....време да спра до тук, но ако за вас е било интересно, то останете с мен по пътя към нови вкусове, пъстри торти и бисквити и разнообразни творчески идеи и проекти,  с които да направим дните си малко по- цветни и "мечтателни".

Зеленчукова крем- супа с червен боб

В нашето семейство има разделение на два лагера- единият, представляван от нежните създания, които харесват супите си на гладък крем и с мек вкус и втория, който видимо е малцинство, но с тежка дума, изискващ супи с парчета сварени зеленчуци из тях и бойкотира пасираните варианти (както май вече бях споменала по- рано). Като медиатор между двата лагера е моя отговорност да остана политически коректна и да угодя и на двете страни, без никой да се чувства прецакан, защото тогава без разрешение започват гладните стачки. А гладни стачки значи безредици в кратък срок и с тежки психологични последици за централната власт, т.е. за мен.
Ето какво бе решението ми за неделния обяд- отново набързо и доста семпло, но приятно и вкусно.

Зеленчукова крем- супа с червен боб

Състав:

2 бр. тиквички
3 бр. средни картофа- обелени и нарязани на едро
1 чушка
1 морков
1 гл. лук
1-2 скилидки чесън
1 ч.ч. доматено пюре или консерва белени домати в сос
1/2 ч.ч. течна сметана
1 консерва червен боб
1 с.л. копър
1-2 щипки джоджен
червен пипер на върха на ч.л.
сол и пипер- по желание
див лук- по желание

Приготвяне:

В голяма тенджера задушете с малко мазнина и вода лукът и чесъна, нарязани на ситно.
Прибавете картофите, нарязани на кубчета, чушката и морковът- нарязани на едро.
Когато твърдите зеленчуци се позадушат, прибавете тиквичката, също нарязана грубо, разбъркайте и добавете доматеното пюре. Сипете топла вода да покрие добре зеленчуците и варете до леко омекване.
Прибавете копъра и оттеглете супата от котлона. Пасирайте, прибавете течната сметана и отцеденият боб от консервата и върнете на огъня докато супата се сгъсти- 10-15 мин.

Готовата супа сервирайте гарнирана с нарязан див или пресен лук.

Едно момче на 27 и неговата торта...

Вчера моето голямо момче имаше празник. То стана на цели 27! Не страдам от псевдо майчински чувства към него, наричайки го "моето момче". Правя го, защото с него сме заедно от деца- буквално- и той за мен ще е винаги онова момче, което така галантно ми предложи помощ с куфара....Но за това друг път ;-)

Някой би казал, че не е кой знае колко, но за тези 27 години той съумя да се превърне от дете във възрастен, от нехаен младеж с големи панталони и изрусени вежди в сериозен млад мъж, от безгрижен чаровник в най- всеотдайният и грижовен съпруг и баща на света!
И тъй като трите му жени го обичат безкрайно много, се постараха да му осигурят поне мъничко радост на този така специален ден- която с колкото може. Голямата госпожица го целува и поздравява горещо от ранни зори, както и нарисува картичка за тати, която забрави в градината в петък обаче; малкото човече спа 1 часа на обяд и сравнително спокойно през нощта, което пък от своя страна даде възможност на мама да сглоби една бърза торта, с която да отпразнуваме по- сладко празника на мъжа в къщата ни.
Е, проектите ми бяха грандиозни и отново непостижими около всички непредвидени ситуации през изминалата седмица, но пък малко, но от сърце е пак нещо. За жалост всяка година има нещо, което ме спъва да осигуря на половинката си това, което заслужава на празника си....

Искаше ми се да направя и малко по- подробно описание на процеса на изработване на тортата, но....Изненада!- и за това не остана време..... :-)

Тортата беше едно леко носталгично намигване към времето в гимназията, когато не е имал все още своя духовен водач (т.е мен ;-) ), правил е своите грешки и съмнителни избори и би ги повторил отново, ако сега трябваше да минава по този път....Лошо момче такова!
Имах малко по- различно виждане, но тъй като каката ни е достатъчно голяма и разпитва доста, се стремях да вървя по границата на темата.
Минах между капките и не се наложи да обяснявам....ох, добре, че не се наложи да обяснявам.....

А темата на тортата беше продължена дори и във вътрешността й- обичам завършените в детайли проекти, друг е въпросът колко често ми се получават...И за това искам още сега, преди да продължа към основната част на писанията си, да благодаря на авторката на една толкова нестандартна и интересна рецепта и на друга прекрасна кулинарка, която опита първа тази рецепта- те направиха възможно това, да не изменя на себе си и био- пристрастията си и да избегна употребата на химикали за постигане на търсения ефект. Благодаря на Аелис за популяризирането на страхотната рецепта и на дамата, която първа я е споделила във форума! Променила съм и съм добавила някои неща в рецептата, но в общи линии е взета от ТАЗИ тема . 
След морковената ми торта, тази е просто логично продължение. Очаквайте скоро торта от лук, домати и/или арпаджик с шоколадов ганаш ;-)

Олях се с писането, но ако сте имали търпението и желанието да го прочетете ви благодаря! Вие сте истински другарчета :-)
Сега нека се отправим към тортата и краткото 'how to' поне за началния процес за нея.

Тънка законна ивица и спаначената торта с боровинки 

Състав:


За зеления блат


4 яйца
1 и 1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.л. ванилови семена
200 гр. спанак - размразен и отцеден добре
1 ч.ч. растителна мазнина
2 ч.ч. брашно
1 пакетче бакпулвер

Аз използвах двойна доза от тези съставки, за да направя два блата

В моя крем с двойна доза блатове:

5 големи кофички заквасена сметана- една кофичка е 400 гр.
1 1/2 ч.ч.  захар- може да увеличите или намалите според вашия вкус
2-3  ч.л. ванилов екстракт- пълни
1 ч.ч. червени боровинки- накиснати предварително в гореща вода, за да омекнат и добре подсушени след това
1 ч.л. желатин

Приготвяне на блатовете:

Загрейте фурната на 180 С / 160 С с вентилатор.
Пюрирайте спанака с мазнината в кухненски робот или блендер. В отделен съд разбийте добре яйцата със захарта и ваниловите семена. Прибавете към яйчената смес спанака и като бъркате непрекъснато добавете на порции брашното, пресято с бакпулвера.
Прехвърлете сместа във форма за торта и печете до готовност- т.е. дървено шишче, боцнато в средата на блата, излиза сухо.
Изпечете втория блат по същия начин.
Оставете двата блата да се охладят напълно върху решетка.

За крема


Поставете заквасената сметана със захарта, подсушените червени боровинки и ваниловата есенция в голяма купя и разбъркайте съвсем леко с вилица или лъжица, колкото да се смесят съставките. Ако разбивате твърде дълго или енергично рискувате да втечните заквасената сметана!
Разтворете желатина в 1-2 ч.л. студена вода и оставете да набъбне. Когато е готов го поставете в микровълновата печка за една- две секунди и го следете да се разтопи, като е важно да не завира- като си мушнете пръстчето в него трябва да можете да понесете температурата.
Изсипете така приготвения желатин към сметановата смес и отново разбъркайте съвсем леко.
Сложете крема за кратко в хладилника.

Напълно изстиналите блатове изрежете за да заравните и разрежете на две през средата внимателно. Ще получите 4 относително еднакви половинки- в идеалния случай съвсем еднакви ;-)

Сглобете тортата като редувате блат и крем и завършите с блат отгоре. За да запазя максимално добре формата и крема където го искам, аз слагам ринг около тортата още в самото начало на реденето и след това пристягам леко с него. В случая тортата е по- висока, а аз все още не съм намерила време да си взема още един ринг, за това довърших притискането с прозрачно фолио отгоре.

Поставете добре увитата с фолио за свежо съхранение торта в хладилника за една нощ, за да могат блатовете да се напоят от крема и тя самата да слегне.
Запазете изрезките и трохите- те ще са ви необходими в следваща стъпка.

В идеалния свят ще имате съвсем равни и прави блатове. При мен това рядко се получава и както се вижда от една от снимките, която сложих нарочно за да онагледя това, единият блат е силно деформиран в краищата си от пергаментовата хартия. За да изравните всякакви такива неприятни места се използва т. нар. crumb coating или грубо казано покриване с трохи. За целта натрошете изрезките от блатовете на трохи и ги смесете с част от масления крем. За масления крем ще са ви нужни:

Маслен крем:

300 гр. масло на стайна температура
400-500 гр. пудра захар
2 с.л. прясно мляко- съвсем леко затоплено
1/2 ч.л. ванилов екстракт- може да замените с друга есенция по ваш избор

В купа поставете маслото и започнете да разбивате. Когато постигнете кремообразна консистенция започнете да добавяте по малко от пудрата захар. Добавете прясното мляко и ваниловия екстракт внимателно и продължете да разбивате на високи обороти, докато кремът не стане бял и пухкав- отнема време, но бъдете търпеливи.

При смесването с трохите се получава нещо такова:

С тази смес започваме внимателно да запълваме и изглаждаме тортата, за да получим максимално добра форма на страните преди финалното измазване. По този начин и спираме роненето на трохи от блатовете на тортата, които да зацапват последния маслен слой- това е особено важно ако ще покриваме цялата торта с маслен крем и не искаме из него да се мотаят трохи!

Така замазана торта е добре да поставите поне за кратко в хладилника, за да се стегне леко масления крем.
След това преминете към измазване на цялата торта с останалата част от масления крем, като започнете от страните и накрая измажете горната част.

Стремете се да измажете максимално гладко на този етап, защото от това зависи до колко гладко ще е по- късно и покритието ви. След като измажете поставете отново тортата в хладилника, като следите от време на време кога кремът започва да се стяга и вече не е мек и мазен, но все още не е твърд като камък- просто пипнете леко с пръстче. В този момент извадете тортата и с помощта на парче плътна кухненска хартия започнете да дозаглаждате, поставяйки парчето хартия върху тортата и приглаждайки с ръка върху нея бързо и внимателно. Минете по цялата повърхност на тортата по този начин, за да загладите изцяло последните неравности.

Надявам се скоро да успея да направя кратко клипче, защото така е малко трудно за обяснение.

Поставете отново тортата в хладилника и се пригответе да разточите моделиращата маса. Аз използвам мъничко нишесте върху работната си повърхност и непрекъснато местя тестото докато разточвам, за да не залепва. Когато сте разточили достатъчно голям кръг (измерете страните и горната повърхност на тортата си и си отделете още поне няколко сантиметра излишък. Това е диаметърът, който трябва да разточите) поставете тортата в близост и с помощта на точилка или само с ръце (аз поне така и не се научих с точилката) прехвърлете моделиращата маса върху тортата.

Загладете и прилепете добре покритието- изключително удобни за тази цел са тези бели пластмасови "ютии" ;-) , но и без тях бихте се справили с малко повече търпение и желание- аз ги купих сравнително скоро, другите ми торти са заглаждани с ръце.

Изрежете излишъка с помощта на нож за пица- онези с колелцето.

В този случай оцветих покритието след поставянето му върху тортата, но по принцип оцветявам тестото си предварително с гел боя. Малко повече за този процес се надявам да успея да обясня при следващата торта, но в интернет има доста материали за по- нетърпеливите.

Ако нямате време или желание за моделиране на елементи можете да изрисувате тортата с боя, разтворена с малко чист алкохол ( повече алкохол = по- светъл цвят и обратното) и четка.

Остана ми единствено да допълня публикацията си със снимка на разрез и може би на самия рожденик, но тъй като не намирам време дори да прехвърля снимките от ресторанта, ще оставя тази довършителна дейност за малко по- късно.

През това време вие можете смело да си представите, че това е една от най- вкусните, нежни и сочни торти, а необичайните й съставки я правят абсолютно запомняща се за всички гости.

Моралната страна на една рецепта....

Към тази рецепта съм със смесени чувства- от една страна е възмутително вкусна, но пък от друга главната роля се играе от етикетно обозначени като "Бейби петлета" пилци, които някак ти засядат на гърлото след като чуеш името. Бях изрично уверена, че тези същества не са погубени в бебешка възраст петлета, а са просто такъв "модел", но пак ми беше леко криво, макар и да е малко лицемерно може би, взимайки предвид, че не се отказах от консумацията....

Като оставим морала настрана и се отдадем на довода "така ни е създала природата- хищници без скрупули" обаче, това е едно от най- крехкото пилешко месо и ако не страдате от дилеми около бюрократични наименования, то ви препоръчвам да опитате.

Ако пък не искате или няма от къде да намерите точно бейби варианта, то просто заменете месото с цяло пиле (но не дърта кокошка или петел), което ще стане също толкова ароматно и вкусно, без да тества майчинските възприятия у вас.

Бейби петлета с ароматно масло и картофи

Състав:


4 бр. бейби петлета или 1 голямо цяло пиле
1 кг. картофи
3-4 моркова
200 гр. масло- стайна температура
2-3 скилидки чесън- пресован
магданоз, мащерка, копър
сол и черен пипер
4 с.л. кокосова мазнина
1 ч.ч. настърган пармезан

Приготвяне:

В малка купа смесете мекото масло, пресованите скилидки чесън и на вкус от сухите подправки, сол и черен пипер.
Аз не използвам сол, а и пармезановата коричка по- късно добавя нужното спорен нашия вкус.
Внимателно отлепете кожата от месото и поставете с мъничка лъжичка по малко масло навсякъде, докъдето можете да достигнете.
В тавичка нарежете картофите и морковите. Поръсете ги с пресен или сух копър, сол (ако използвате) и добавете кокосовата мазнина. Разбъркайте добре и подравнете, като оформите нещо като празни места за пилешкото, за да могат всички картофки да се запекът и да не остават задушени под месото.

Поставете пилешкото в отделените легла, сипете водичка (можа да добавите и мъничко бяло вино, ако няма да се консумира от деца) докато покрие на половина картофките , завийте с алуминиево фолио като внимавате да не докосва кожата на пилетата, защото залепва и после я разкъсва грозно. Сложете в предварително загряна фурна.

От време на време наглеждайте, за да добавите течност, ако е нужно- тя никога не бива да покрива картофите, но трябва да има на дъното, за да ги задушава, или за да разбъркате зеленчуците.

Когато картофите омекнат и месото е почти готово махнете фолиото, полейте леко пилетата с течността в тавичката и поръсете щедро с пармезан. Оставете да се пече непокрито, за да се зачерви добре месото и да се получи хрупкава коричка от пармезан отгоре.

След изваждане оставете 10-на минути да се охлади и сервирайте.

Любими сандвичи с пушена сьомга и крем сирене

Все още лятото е щедро и ни предлага топли дни, които да изкараме навън- сутринта  разхождайки кучето и пиейки ароматната си чаша кафе в компанията само на мислите си; разходките с децата из парковете- щастието от бързото каране на колело, от изкачената катерушка, от намереното красиво листо; топлите вечери, изкарани до късни часове из градината.....и храната....храната, която по традиция през знойните летни дни трябва да е лека и бърза. Ох, как само ще ми липсва всичко това след месец най- много....

Вече споделих не една от бързите ми рецепти за дни като тези, но все още не съм показала една от най- мързеливите и същевременно може би най- любимата за мен такава, а именно комбинацията от тънки питки, плътно крем сирене и наситен вкус на пушена сьомга.....ммм....

О, гадост- огладнях отново докато пишех всичко това! Добре, ето "рецептата", а аз отивам до магазина, за да проверя дали не е останал поне един пакет от питките....

Сандвич с пушена сьомга и крем сирене

Състав:

5 тънки арабски хлебчета

1 опаковка крем сирене

10 тънки резена пушена сьомга

1 с.л. лимонов сок- прясно изцеден

пресен див лук

хайвер от сьомга- по желание

10 яйца от пъдпъдък- твърдо сварени и обелени

Приготвяне: 

Загрейте сух тиган на котлона. Една по една поставяйте питките, за да ги запечете леко от двете страни- внимавайте, това става доста бързо, а ако ги прегорите ще са много твърди  и чупливи.

Готовите питки покрийте с кърпа. 

В отделен съд разбийте леко крем сиренето с лимоновия сок. Нарежете дивия лук на дребно.

Върху всяка питка намажете по малко от крем сиренето, поставете по едно две парчета сьомга в едната половина на питката, поръсете с див лук и хайвер, ако използвате, и прегънете по средата.

Разчупете на две малки части и сервирайте, гарнирани със сварени пъдпъдъчи яйца.

В идеалния вариант се придружава от чаша студена лимонада, а за вас остава цялото време на света за следобедна почивка и наслаждаване на галещите лъчи на прегорящото слънце.

Морковен кейк и моята любима глазура

Надали има човек, който да не е чувал онзи стар виц за Зайко:

Заекът отишъл в сладкарница:
- Имате ли торта с моркови? - попитал.
- Нямаме - отвърнал Вълчо.

На следващия ден заекът пак отишъл.
- Имате ли торта с моркови?
- Не - отново бил отговорът.

Накрая Вълчо решил да поръча торта с моркови за заека.

Когато Зайо отново отишъл:
- Имате ли торта с моркови?
- Имаме!
- Брр.....Много е гадна, нали? - попитал заекът.


И в онези времена нямаше някой, който да не се съгласи със Зайо. Но не и днес! Днес вече всички обичаме да ходим в близкия "кофи шоп", да си вземем парче от онази семпла, но изкушаваща "керът кейк" и да я комбинираме с чаша "лате макиято".
Тъй като моето работно място и постоянно местожителство не предлагат в близост тези така модерни чуждоезични екстри, се наложи да се спасявам сама и да си приготвя и "латето" и тортата от моркови сама. И да им се насладя в българската си градина на съвсем обикновена пейка с боси крака на тревата. Някак не съжалявах за липсата на мол наблизо :-)

Рецептата е сполучлива, макар че е малко по- ронлив от моите предпочитания, но на фона на вкуса си му беше простено с лека ръка, за това и реших да я споделя с вас.

Морковен кейк с вълшебна глазура

Състав:

200 гр. мусковадо захар или просто кафява захар
220 гр. растително масло (не зехтин или друго със силен аромат обаче)
3 големи яйца
щипка сол
1/2 ч.л. сода
250 гр. брашно с набухвател
4 големи моркова
1/2 ч.ч. счукани лешници
1 ч.л. канела
1 ч.л. индийско орехче
ванилия

За глазурата

50 гр. меко масло
100 гр. пудра захар
250-300 гр крем сирене- безсолно
1 ч.л. ванилова есенция


Приготвяне:


Загрейте фурната до 180 С. Настържете морковите на най- ситното ренде.
Разбийте захарта и маслото до сгъстяване и започнете да прибавяте яйцата едно по едно до пълното им инкорпориране. Много е важно яйцата да са големи- аз нямах L  и сложих М и това до голяма степен допринесе са по- ронливата структура.

Прибавете щипката сол, содата, брашното, подправките, лешниците и морковите и разбъркайте  с дървена лъжица до уеднаквяване на сместа.
Преместете в незлепваща или добре намазнена форма за торта и печете около 30-40 минути или докато дървена клечка, забодена в най- дебелата част на кекса, излиза чиста.

Готовия кекс оставете във формата след изваждането му за около 10- на минути, а след това прехвърлете на решетка, за да се охлади напълно.

За глазурата- разбийте мекото масло със захарта до пухкав крем.

Внимателно прибавете крем сиренето и ваниловата есенция и продължете да бъркате на малко по- високи обороти,  като следите много внимателно кремът да стане пухкав и гладък, но да не прекалите с разбиването, защото се пресича рязко и неприятно.

Можете да поставите глазурата в пош с накрайник или просто да намажете с лъжица- еднакво вкусно и красиво.

Източник: адаптирано от http://thecakemistress.com

Сега отново е време за малко награди, които последните седмици се предават от кулинар на кулинар и само мога да се радвам, че и при мен има толкова много споделено приятелство и признание от такива страхотни майсторки, като момичетата, които ги споделиха с мен.
Благодарение на силната вълна от приятелски награди научих и за още няколко невероятно впечатляващи блога, което направи цялата щафета още по- интересна и полезна, популяризирайки младите блогчета на талантливи момичета и момчета.

Първата награда е от Жани. Благодаря ти, мило другарче- истински ме зарадва и поласка с награда си към мен! Твоето блогче е едно от любимите ми места за гостуване в последно време и винаги разглеждам с интерес не само рецептите от съседската ни кухня, но и всички истории и запечатани мигове, които споделящ с нас! Благодаря ти!

Втората награда е от една моя изключително скъпа дружка, с която от две години мътим, раждаме, възпитаваме и готвим заедно, макар и дистанционно и която ми е дала клетва, че на стари години ще сме бабички- разбойнички с плетки в ръка на бреговете на лазурното море. Пипилотке , благодаря за награда и за трогателните думи от споделянето й. За мен е истинска радост да съм твоя приятелка! Ти си ми помогнала не малко във визуално- документално направление и изтърпя всичките ми маймунски въпроси до един без нито веднъж да се престориш, че те няма в скайп. Благодаря ти!

И последната награда е от едно от големите имена из форумско- блогърските кулинарни среди и  истински ме изненада и трогна от все сърце. За мен беше истинско удоволствие да получа тази награда не от кого да е, а от ЗИ4Е от Черпак с мерак. Благодаря ти!!!

Тъй като вече не остана мой любим блог, който да не получил от някой друг наградите, ще се въздържа да ги предавам, макар да ми се иска да сложа целия си списък със следени блогове тук- прекрасно е, че има толкова много млади таланти в страната ни!

Нека з афинал благодаря на тези дами за споделеното признание и отделеното внимание към мен! Нека благодаря и на всички други, които вече ме удостоиха с награди, както и на всички, които ми гостуват често и изкарват приятни минути с мен и моята малка лудница от творчески пориви в кухнята и извън нея, а и намират време за по няколко думи- прекрасно е да знам, че ви има!!!