Как да се преборим с мангото и да го направим на крем за 60 секунди

Добре де, може и малко да поизлъгах, че ще го направите за 60 секунди, но обещавам, че ще е много бързо. И много по- чисто от редовната плодова касапница, която си устройват повечето хора с този вкусен, но подъл плод- мангото. А за да не се на вятър усилията ви в практика, ще го направим и на вкусен и бърз крем, който е истински хит при моите домашни възпитаници най- вече за следобедната закуска.

Бърз крем с манго и извара

Състав:

1 бр. манго- голямо
150 гр. безсолна извара
3-4 с.л. гъст йогурт или по- меко на вкус кисело мляко
3 с.л. овесени ядки, предварително накиснати в малко топла вода и отцедени добре
1 с.л. ленено семе- смляно фино
1 ч.л. рапично масло

Приготвяне:

Плодът трябва да е добре узрял и леко мека на допир, но не трябва да е презрял или с тъмни петна, защото тогава костилката пуска власинките си из месестата част и става неприятна за консумация.

Как да обелим и нарежем мангото-  наскоро си купех едно чудо на техническия прогрес, което значително улеснява отделянето на костилката. Но преди да имам такова, същото правех и с добър остър нож, така че ако намерите подобна джаджа- инвестирайте в нея, а ако не- то просто си изберете добър нож за целта.

Поставете мангото настрани и разрежете с ножа успоредно от двете страни на костилката. Костилката на мангото е плоска и дълга, съставена от множество плътни власинки. Съветвам да отрежете малко по- далеч от нея и след това да оберете плодът в близост, защото иначе рискувате да захванете и тези власинки. Използвайте за ориентир снимката долу и по тези линии отрежете от двете страни на костилката с ножа.

Получавате две две части и една централна секция с костилка, която просто внимателно трябва да изрежете и да отберете само плодовата част. Хванете в длан страничното парче и с малък нож направете решетка от черти в противоположни посоки. Звучи неясно, но на снимката по- долу ще разберете какво имам предвид надявам се, защото самите черти не се виждаха добре преди следващата стъпка.
След това хванете и обърнете цялата кора наопаки, като по този начин малките парченца ще изскочат напред. Ето така

Вече лесно можете да изрежете от основата кубченцата манго, като внимавате да не захванете и кората. Или използвайте лъжица и ги изстържете с нея.

Обратно към крема- Поставете мангото в блендер и го пасирайте до пухкав крем. Добавете изварата, млякото, овесените ядки и лененото семе. Добавете рапичното масло (или друго растително, студено пресовано олио, което има неутрален вкус). Целта на мазнината е да подобри усвояването на ценните вещества от ядките, но по принцип може да бъде пропусната, ако нямате желание да я използвате. Пуснете блендера за още няколко секунди, докато всичко се хомогенизира.

Пресипете в чашки и сервирайте. Аз добавям и по малко от зърнените смеси, които си правя, но и без тях е достатъчно хранително и полезно.

Кремът няма нужда от допълнително подслаждане. 

Приятен апетит- тук няма място за угризения, взимайте големите лъжици :-)

Салата Бижута и безценни приятелски наградки

Тези дни отново работата надделя над времето за удоволствия, т.е. за обновяване на моя и най- вече за четене на приятелските ми блогове вечер, след като цялата къща заспи. Това води до силно понижаване на моите положителни енергийни запаси, за това тази нощ, независимо от умората, отредих на бързо наваксване с пропуснатите ползи и бързам на първо място да споделя с вас една изключително сполучлива и интересна салатка от уикенда и една не малка порция награди от мои любими блог- другарчета, които ме накараха да се усмихна широко и ме направиха толкова щастлива!

И така, салата....

Салата Бижута

Състав:

200 гр арабски кускус

300 мл. гореща вода или зеленчуков бульон

250 гр. чери домати или ситно нарязани обикновени

1/2 краставица

1 нар

30 мл. зехтин

1 лимон- сок и кора

1 малка глава червен лук- нарязана на ситно

200 гр. сирене фета-натрошена

1-2 стръка прясна мента- нарязана на ситно

Приготвяне:

Поставете кускуса в купа и го залейте с горещата вода или бульон. Покрийте докато течността се абсорбира напълно. Отцедете, ако все пак е останала някаква вода, разбъркайте с вилица, за да се разделят зърната и го оставете да изстине напълно- ако бързате го поставете във фризера и го проверявайте да не замръзне.

Разрежете чери доматите на две (този път нямах чери, за това нарязах на ситно един градински домат и стана също толкова добре).

Разрежете краставицата по дължина на две половинки и махнете семките с лъчижка. Нарежете на филийки.

Разполовете нара и отделете зърната.

В напълно студения кускус поставете лимоновата кора, настъргана на ситно, сокът от лимон и зехтина. Добавете ментата, доматите, краставиците, лука, фетата и нара и разбъркайте.

Ням да казвам колко съм влюбена във вкусовите и хранителни стойности на тази салата. Дано се убедите сами.

Източник: The ultimate children's cookbook


Сега отново към наградите. След като получих първата си награда и дни наред й се радвах, бях удостоена с още не една, а цели три нови! Това истински ме трогна, а и самия факт, че ги получих от толкова опитни и креативни кулинарки, ме накара да се чувствам още по- поласкана. Имам голям грях към тях, защото доста се забавих с благодарностите си за жеста им, но се надявам те да ми простят. Благодаря ви, момичета- накарахте ме да се почувствам много щастлива!

Първата награда е от Мони- толкова мила и внимателна, тя винаги посреща с готин коментар всяка нова моя дивотия. Страхотна си, Мони, благодаря ти!!! Радвам се, че толкова талантлива мацка като теб е сред блог- дружинката ми!

Втората награда е от другата ми пътеводна светлина из дебрите на кулинарията- Мина , която е една изключителна магьосница в кухнята и страшно позитивен и мил човек. Благодаря ти, Мила, за прекрасната светеща наградка, която аз така и не можах да си взема...а съм почти сигурна, че някъде ми беше дала кода й, но аз съм уникално отплеснат човек и не можах да го намеря....Можете обаче да видите тази малка красота, заедно с уникалната идея за сладолед с пъпеш ТУК , ако все още не сте го направили.

Третата (и четвърта всъщност) награда е отново от Мони ! Разглезваш ме, но пък е тооолкова хубаво...Благодаря ти още веднъж от все сърце за тази двойна награда!!!

От своя страна бих искала да споделя тази двойна доза щастие с Мина , Катерина , Милена , Мариета и Елексир.

Зеленчуково ястие с нахут и прошуто

Когато трябва да предложа нещо "манджесто" на семейството винаги съм в особено затруднена ситуация. Особено когато искам да избягам от месото. Не е ли забавно да имаш за цел да пробуташ сготвени зеленчуци на две малки деца и един подчертано месояден мъж?!
Как да бъде вкусно едновременно за Него и за децата, но да не е в забранения списък с храни за последните; да е без месо, но пък да остава възможност за добавяне на нещо расло на кокал и не на последно място- да се готви бързо и лесно, защото кой има време за пипкави манджи, когато храната е само едно от хилядите задължения за деня, а в списъка ти има останали поне още 440 точки за изпълнение.

Като цяло гледам леко скептично към бобовите култури и избягвам твърде честата им употреба, но за нахута се намира все повече и повече информация относно това колко по- различен и по- добър е от братята си, за това и започнах да си намирам всякакви поводи да го прибавям към храната на децата, освен в обичайния хумус.

Рецептата за това ястие е плод на фантазиите ми с подръчното в килера и хладилника, но се оказа особено сполучлива и приета с единодушие. Особено мил бе коментарът на главата на семейството, който с толкова невинен тон каза "Това е адски вкусно, а изглеждаше толкова отвратително. Браво!"
Изумително е просто как топлят душата такива нежни думи. За това живея аз- едната блага дума от близък човек ;-)
Ето и рецептата за дегизираното като гадост вкусно нещо, ако решите, че би харесало и на вас:

Зеленчуково ястие с нахут и прошуто

Състав:


1 голяма ли 2 по- малки месести червени чушки
1 глава лук
2 скилидки чесън
2 моркова
1 консерва/ 400 гр. нарязани на дребно домати
червен пипер
1 консерва/ 400 гр. нахут- отцеден, измит и обелен
1 опаковка прошуто
1 с.л. растително масло
1 ч.л. магданоз
2 ч.л. розмарин
1/2 ч.л. червен пипер

Приготвяне:

В тенжера задушете в мазнината и 1 с.л. вода нарязания на дребно лук и пресования чесън.

Когато омекнат, добавете червената чушка и морковите-и двете нарязани на кубчета. Задушете като бъркате непрекъснато около 6-7 минути.

Прибавете консервата нарязани на дребно домати и почистения нахут и разбърквайте за още 5-6 минути.

Сложете червения пипер.

Добавете вода (ако използвате бульони, може да добавите бульон вместо вода), за да покрие едва зеленчуците и варете до пълното омекване на съставките и изпаряване на течността. Не трябва де воднисто като супа.
Прибавете подправките 3-4 минути преди края на готвенето, ако са сухи или при оттеглянето на ястието от огъня, ако са пресни.

Докато манджата се вари, в тиган с незалепващо покритие запържете нарязаното на дребни парченца прошуто. Поставете върху кухненска хартия, за да се отцеди от излишната мазнина.
Преди сервиране поставете по малко от него върху всяка порция.

Това е т.познатото у нас вече ястие "Онова, дето е гадно на вид, а е толкова вкусно" и сравнително често "краси" масата ни с непретенциозния си вид- и то по заявка на по- добрата ми половинка. Може и да не е манекен на кулинарното изкуство, но гарантирам, че всеки, обичащ зеленчукови манджи, ще остане доволен от приятния му и мек вкус, който дори и децата харесват (е, поне моите де...., ако вашите ви замерят с чинията и отидат да си купят хамбургер, не поемам отговорност ;-) )

Моята поредна жертва

Напоследък ви занимавам основно с рецепти и храна. Не, че в това има нещо лошо, но е добре човек да се махна от кухнята за малко от време на време и да разшири терора и над нехранителни обекти.
Неотдавна споделих, че след приключването на един от проектите си вече имах еретични мисли за следващия, но и силно съмнение дали бракът ми ще оцелее след евентуалното му реализиране. Е, аз съм смело момиче по душа, за това реших, че в името на едната идея си струва да тествам устоите на връзката си и....отидох за поредната доза спрей боя. Възможно ли е да има зависимост към тези, защото започвам да се съмнявам в такава?!
И така, въоръжена до зъби, започнах. Какво падна жертва този път ли? Колкото и да прозвучи странно- избраният бе хладилник. Този, който не се вписваше цветово във вижданията ми и имаше нужда от малко грижа, за да стане част от женския свят у нас- тук единственият представител от мъжки пол с разрешение за пребиваване е съпругът ми (дори две мъжки кучета не можаха да виреят тук и скоро ще ви запозная с малката ни прекрасна лейди, която запълни сърцата на децата с толкова радост...но за това друг път).

Ето и жертвата с полицейски снимки в момента на залавянето си:

Облепих частите, които не исках да сменят цвета си, покрих огромен радиус около хладилника и веселбата започна. За пръв път боядисвах в закрито помещение и мога да кажа, че няма да го повторя по собствена воля. Миризмата беше непоносима, фините частици прах покриха и последната пукнатина, а се оказаха истински гадини за чистене. Отне ми два дни да боядисам хладилника и мисля, че ще ми е нужна поне година да изчистя всичката прах от боята. Не ви съветвам да повтаряте грешката ми- спрей боята е чудесна, но само за навън! Всичко друго трябва да се боядисва с четка.

След като приключих с трите ръце боя, нещата изглеждаха ето така

Оставяйки настрана битовите ми неволи, както и факта, че не попаднах на боята, която ползвам обичайно и съответно резултатите не са достатъчно добри, мога да кажа, че харесвам новата кожа на стария войн.

И последната надежда за мъжкарски стил на съпругът ми отлетя със завършването на това боядисване, а коментарът към  цялостния ми принос към новия вид на хладилника бе трогателен и се изчерпа с "Хм, бяла техника" и "Кой нормален човек боядисва иноксов хладилник бял?!" . Прави го от чиста злоба, сигурна съм ;-)

Оставаше единствено да добавя детайлите и скоро всичко щеше да е готово....и да не бъде просто "бяла  техника", което чопли душата ми и до ден днешен.

В горната част, където имаше надпис на марката на хладилника боята не хвана добре- вижда се при по- близките снимки. Така или иначе там щеше да има нещо, но този факт направи нещата наложителни.

Не посмях да оцветявам с шаблон, за това просто използвах детайлен стикер, който доукрасих с три камъчета.

От страни на хладилника реших да поставя панели черна дъска, за да могат децата също да имат полза от него, а и защото така си спестявам нуждата от отделна черна дъска, в която да се спъваме и рано или късно да изхвърля в гнева си срещу надмощието на играчките у нас.

Разбира се, нямаше да съм аз, ако нямаше малко от сврачешката ми природа дори и при черната дъска ;-) 

Не, в интерес на истината имам още малко работа в горната част над дъската, но към момента просто исках да сложа нещичко, което да пази мястото на довършителните ми идеи.

И готово- имаме си нов, многофункционален хладилник, в подходящ цвят и в тон с другите неща из помещението, както и с дизайнерски почерк, но без дизайнерската си цена. Само за два дни и един един бял дроб по- малко от надишването с боя.

За жалост при мен беше нужен бял хладилник, което не прави проекта особено предизвикателен, но само си представете колко други възможности има, ако можете да избягате от бялото! Гамата с бои е просто страхотна- искаше ми се да можех да го боядисам в по- характерен цвят, но може би и това ще стане, когато предекорирам в бъдеще.

В крайна сметка начинанието се оказа успешно и бе одобрено от малки и големи, а съпругът ми ме впечатли с нови измерения на търпението си към мен и моите хобита и идеи, като остана съвсем спокоен през двата дни на издевателства над техниката от моя страна. Обичам го! Макар да ми отказа категорично разрешение да сменя тапетите в коридора.....а дори не исках да ми помага....

Кокосовият чийзкейк и моята първа награда

Добре, сега ще вдишам дълбоко няколко пъти, за да се успокоя и ще започна първо с рецептата, защото така е редно...

И така....Отново кокос. Не, нямам собствена кокосова плантация. Имам килограми кокос поради презареждането ми с такъв с цел производство на бонбоните на които живея. Но тъй като моят Kenwood ме предаде като подмолно се самоуби, инсценирайки претоварен мотор и миризма на пърлено, си останах и без голям блендер, а без него няма бонбони....За това сега съм се отдала на кокосови сладкиши и честно казано не се измъчвам особено. От край време обожавам кокоса във всичките му форми.

Идеята за чийзкейк с кокос бе породена от пристигането на моята майка за кратко гостуване, а тя е всеизвестна с любовта си към чийзкековете. Но тъй като аз съм на мисия по унищожаването на кокосовите резерви, разбира се чийзкейкът също трябваше да е кокосов- нищо, че тя не обича кокос...... Ужасно звучи, но като цяло съм добра дъщеря, честно!
Имах големи притеснения, че майка ми няма да одобри кокосовата ми авантюра с любимия й десерт, но за моя радост тя го хареса, както и съпругът ми, който пък е като цяло придирчив на десерти, така че си поставям още едно камъче в тенекиената корона и отивам на лов за следващата интересна рецепта. А до тогава, ако и вие искате нещо кокосово, плътно и различно като вкус, опитайте го- няма да съжалявате :-)

Кокосов чийзкейк 

Състав:


За блата
1 ч.ч. кокосови стърготини
1/2 ч.ч. бадеми, смлени ситно (могат да се заменят с ядки по ваш вкус)
7 с.л. масло или кокосова мазнина- течни


За крема
600 гр. крем сирене
1/2 ч.ч. кокосова захар „може да се замени с кафява захар, ако не разполагате с такава
3 яйца
1 с.л. лимонов сок
ванилия
2 с.л. семена от чиа (по желание- целта им е само добавена хранителна стойност, така че могат безпроблемно да бъдат пропуснати, ако ги нямате)


За глазурата
1 белтък
1/2 ч.л. ванилова есенция
1/4 ч.ч. кокосова захар
1/2 ч.ч. кокосови стърготини


Приготвяне:


Блат- Смесете в купа кокосовите стърготини и смлените ядки. Прибавете разтопената мазнина и разбъркайте, докато сместа се овлажни и няма сухи участъци. За жалост на снимката не си личи съвсем точно какво имам предвид.

Прехвърлете във форма с падащо дъно и притиснете силно, за да се получи плътен блат. Оставете в хладилника да стегне.


Крем- С купа смесете крем сиренето и захарта и разбийте с миксер добре. Прибавете едно по едно яйцата, като изчаквате едното да бъде изцяло поето от сместа, преди да добавите другото. Когато и трите яйца са прибавени добавете лимоновия сок и ванилията,  разбъркайте за съвсем кратко и прехвърлете сместа върху охладения блат. Поставете чийзкейка в предварително загряна до 180 С фурна и печете до стягане и зачервяване на крема- около 30-35 мин.


Глазура- Разбийте белтъка с ванилията. Постепенно добавете захарта и доразбийте. Прибавете кокосовите стърготини към белтъчната смес леко и внимателно.  Разстелете внимателно глазурата  върху почти готовия чейзкейк (той трябва вече да се е стегнал значително, но не и да е напълно готов), и допечете още около 15 минути, за да се зачерви и стегне и тя.

Готовия чийзкейк оставете да се охлади във формата. След това го извадете внимателно от там- ако тавата ви не е от съвсем незалепващите е добре да го отделите от страните на формата с нож внимателно преди да разтворите ринга.
Поставете в хладилника за поне 4 часа, най- добре за през нощта, за да се охлади напълно преди да сервирате.

ПП. Аз пекох моя чийзкейк съвсем умишлено по- дълго от нужното, защото има доста яйца, а се консумира и от деца, но ако е предвиден само за възрастни може да бъде изваден и по- рано. И в двата случая разликата не е значителна вкусово.


ПП 2. В рецептата използвах кокосова захар, защото е много по- добра като характеристики и защото тя има особен карамелен вкус и цвят, които допълнително придават характер на този десерт, освен че го прави и по- здравословен. Намира се все по- лесно на нашия пазар, но няма никакъв проблем да бъде заменена и с обикновена захар, ако не разполагате с кокосова.


Източник: адаптирано от www.gastronom.bg 
Снимката към рецептата в линка е"заета" от интернет, защото я срещнах на още едно място, твърдящо, че е на Beth Nakamura/ The Oregonian, за това и не мога да гарантирам дали това е първоизточник и на самата рецепта, но аз я видях там.


Стига толкова готвене, сега по- интересната част. Днес получих първата си награда!!! 

Йеееи!!!! Щастлива съм като малко детенце- толкова, толкова много. Искам да благодаря за тази огромна споделена радост на Елексир,  която освен че винаги намира време за моето кътче и  толкова мили думи за кулинарните ми дела и документи, реши да сподели с мен и прекрасната си награда, за което съм й толкова благодарна и признателна!
Елексир, ти направи деня ми толкова по- хубав, а трудът покрай блога стана още по- приятен и удовлетворяващ! Благодаря ти!!!

И тъй като традициите трябва да се спазват, ще продължа вълната с предаването на тази награда на Мина , Ани , Daeneris , Ивейн , Лулу , Мариета , Аелис , Мира ,Дани , Катерина и Мони.

Завършвам тази публикация много щастлива. Радвам се, че тук не се отбелязва кой кога и къде чете, защото щеше да е някак неловко да ме видите колко пъти ще си наглеждам наградката още...

Свежа морковена салата с млечен дресинг

Състав:

10 моркова
сокът на 2 малки или 1 голям лимон
3 кисели ябълки
100 гр. крем сирене от типа на Филаделфия
120 мл. прясно мляко
магданоз или копър за декорация
сол- по желание и на вкус

Приготвяне:


Измийте и обелете морковите. Настържете ги и полейте с прясно изцедения лимонов сок. Оставете ги настрана за около 20 минути. Посолете, ако желаете. Аз не слагам сол в тази салата, но всичко е въпрос на вкус.


Измийте и обелете и ябълките и ги настържете.
Крем сиренето и прясното мляко се смесват в купичка и се разбиват на крем.

В рингове се реди пласт моркови, следван от пласт ябълки и се завършва отново с морковен пласт. Отгоре се поставя по малко от млечния дресинг и се наръсва с прясна подправка по избор (на тези снимки моята прясна подправка беше ме предала и прибягнах до сухите резерви).

Много подходяща за деца, с мек и приятен вкус- не добавяйте сол, ако ще се консумира от деца обаче!

Адаптирано от: Хранене на детето от 3 до 18 години, изд. Bookmark Publishing House

Още един бърз ронлив плодов десерт

Тук няма голяма история...няма дори и мъничка такава всъщност. Просто още една вариация на вече познатия Ронлив сладкиш , който отново ще ви спести време, ще засити и най- лакомите за сладко и ще бъде приятел на кантара ви. Би било по- добре единствено и само ако можеше и да измие чиниите след всичко това.
Аз използвах каквото имах във фруктиерата си и се нуждаеше от пенсиониране, но вие може да замените плодовете с такива по ваш вкус и да адаптирате сладкиша към личните си предпочитания.

Плодов ранлив сладкиш с ванилов сладолед

Състав:


3 ябълки
1-2 праскови, обелени
1 шепа дребни горски плодове- боровинки в моя случай
ванилия

За ронливия топинг:

120 гр. фини овесени ядки
60 гр. масло
3 с.л. кафява захар
2 с.л. натрошени на дребно лешници или бадеми (по желание)
щипка канела

Приготвяне:

Измийте, обелете и нарежете на кубчета плодовете. Дребните плодове само измийте и подсушете добре.
Поставете ги на дъното на тавичка, прибавете ванилията и разбъркайте леко.
Пригответе топинга като смесите в купичка фините овесени ядки, захарта, (можете да намалите или увеличите количеството й по ваш вкус), канелата и ядките. Нарежете маслото на кубчета и го поставете в сухите съставки, след което започнете да претривате с пръстите си маслото и овесените ядки докато не се получи смес като трохи. Ако бързате и наистина нямате време можете просто да смесите сухите съставки с разтопеното масло и да разбъркате с вилица докато овесените ядки поемат равномерно и напълно маслото и няма сухи части от сместа- не по- малко успешен вариант ;-)


Поставете сладкиша в загряна до 180С фурна и печете до зачервяване на ядките.
Оставете леко да се охлади и сервирайте с топка сметанов сладолед. Моят беше отново по ТАЗИ рецепта.

Неделната сутрин и млечната баница

Обичам неделните сутрини. От дете това са едни от най- любимите ми моменти- наситени с приятно и лежерно настроение в компанията на семейството. Преди беше и времето, когато мама прави нещо мазно и вкусно за закуска и никой не брои колко изяжда. Сега, когато ролята на мама е моя, е времето в което мога да поглезя семейството си с нещо подобно. Е, съвестта ми не позволява да дам мекички или бухти, но се движа по острието на възприятията си за комбинация на храна за душата и полезност.

Тази неделя на закуска ни събра аромата на сладка млечна баница, точно като тази на мама, но с поне кило захар по- малко ;-)

Млечна баница с юфка

Състав:


1 опаковка домашна юфка (не тази, която прилича на макарони!)
4 яйца
1/2 ч.ч. кафява захар демерара
1 л. прясно мляко
ванилови зърна
4 малки бучици масло
пудра захар за поръсване

Приготвяне:


В тавичка изсипете юфката и поставете маслото отгоре, нарязано на кубченца. Загрейте фурната до 200 С и поставете тавата с юфката, за да се запече леко- разбъркайте веднъж- два пъти леко.
В дълбока купа разбийте с тел яйцата, прибавете захарта, ванилията и накрая прясното мляко. Залейте юфката, разбъркайте леко и върнете обратно във фурната. Печете до зачервяване на повърхността и стягане на баницата.
Извадете от печката и оставете леко да се охлади, след което я поръсете щедро с пудра захар.
Сервирайте още топла.

ПП. Ако не разполагате с домашна юфка, може да направите баницата с обикновени тънки кори, като ги накъсате леко и ги запечете малко по- дълго (до леко зачервяване) преди да ги залеете с млечната смес.

Не би могло да има нещо по- лесно и бързо за закуска от това. Отново в графата "Любими на мама" :-)

O, Mojito!

Цяло лято не спрях да мрънкам, че не мога да открадна и два часа, за да отида някъде и на изпия на спокойствие едно прекрасно, студено Мохито....Надали е останал някой, който ме познава дори слабо, и който не е разбрал за тази моя лятно- алкохолна драма. И тъй като към днешна дата нещата стояха все още по този начин, реших, че след като толкова много харесвам персонажа на Барон Мюнхаузен, е редно да взема отново пример от него и да се извадя за пореден път сама от собствената си локва нещастие.
Проблем бе единствено, че времето преди залязване на слънцето и по- скоро клонящо към обяда от колкото към следобедните часове е отхвърлено от обществото като подходящо за алкохолни наслади на мама, така че в моя вариант продължава да липсва градуса....но той няма да липсва в рецептата, която използвах за направата на първото си Мохито, чийто резултат бе изненадващо задоволителен според дегустатори, предвид пълната липса на бармански потенциал в мен.
Е, моята чаша беше просто ментова лимонада, поради което и тя да не бе удостоена със снимка.

Това обаче не значи, че моето търсене на съвършеното Мохито е приключило- приемете го по- скоро като пролог на едно дълго пътуване :-)
И преди да започна и със самата рецепта, бързам да внеса малко яснота- моето Мохито не е така кристално прозрачно поради употребата на кафява захар и тъмен ром (алкохолните ми запаси са комични- имам само това, което използвам когато готвя). За наистина префектната чаша Мохито е по- добре да се използва бяла захар и светъл ром, но аз не разполагах с нито едно от двете.

Mojito

Състав:


2 стръка прясна мента (плюс още един за декориране)
2 с.л. захар
30 мл. пресен сок от лайм
кората на 1 лайм (нетретиран с химикали)
60 мл. светъл ром (използвах Havana club)
90 мл. газирана минерална вода
лед- за предпочитане натрошен леко


Приготвяне:


В чаша сипете захарта, ментовите листа (добре измити и подсушени) и кората от лайм. Размачкайте ги заедно, за да се слеят ароматите. Това размесване се прави с една подобна на малка точилка пръчка, но такъв инструментариум аз нямах наличен и за това използвах задната част на лъжица, като натисках към чашата, за да ги смачкам. Върши същата работа, макар и да няма чар в хамалското мачкане с подръчни средства. Важно е да не направите съставките на пастет- леко размачкване е достатъчно!

Прибавете в чашата сока от лайм, ромът и газирана вода. Сипете натрошения лед и разбъркайте със сламка. И....

Voilà!

Имате си страхотна чаша Мохито, направена с любов и старание- не по- малко важни съставки от всички останали, за да се получи правилната комбинация.
Остава да хвърлите обувките си настрани, да облечете нещо удобно, да пуснете тиха музика и да се насладите на чашата си сладко лимонено удоволствие в спокойната и приятна атмосфера на малкото оставащи летни нощи. О, Mojito......

Пълнен картоф и пилешки бонфилета на грил

Неделя по обяд. Работа- повече от нужното. Време- оскъдно. Идеи- никакви. Гладни деца и мъже- в изобилие! (тук би била удачна тиха съспенс музика от стар трилър....).
Но има слънце зад дъждовния облак- на помощ идват любимите мързеливи пълнени картофи и верният им партньор в живота- месото на скара. Мама винаги е щастлива, когато има лесен изход от задаващата се гладна стачка на подопечните.

Пълненият картоф е семеен любимец. Дава възможност за безкраен списък от пълнежи и вариации- част от моите най- чести избори ще попълня скоро в друга публикация, както и възможност за избор дали плънката да бъде запечена допълнително или просто оставена студена.
Технологията за приготвянето е съвсем лесна, а времето на печене без нужда от допълнителни грижи дава време за приготвянето на останалата част от менюто или просто за доглеждане на предаването по телевизията с крака опънати на дивана.

Пълнен картоф и пилешки бонфилета на грил

Състав:

За картофите

6 по- едри картофа
2 с.л. зехтин
сол на вкус
настърган кашкавал
царевица
чесново масло*

За маслото

150 гр. масло- размекнато
3 скилидки чесън
сол- по желание
пресен магданоз, нарязан на дребно

За пилешкото

1 опаковка пилешки бонфилета
1 ч.ч. кокосово мляко
2 с.л. суха подправка Тикка масала

Приготвяне:

Картофите:

Измийте добре с четка под  течаща вода картофите. Подсушете ги с кърпа и с помощта на вилица набодете хаотично всеки картоф на няколко места. След това поставете по малко от зехтина върху всеки и го обтрийте добре, за да се покрие равномерно с мазнина. Посолете леко и отново разтъркайте. Така приготвените картофи поставете директно върху решетката на фурната, загряна предварително до 200 С. Оставете във фурната без повече ангажименти до изпичането им- имат нужда най- малко от половин час, понякога и до час, в зависимост от големината и сорта картофи.

През това време можете да приготвите Чесновото масло- обелете скилидките чесън и ги смачкайте с пресичка. Размекнатото масло смесете с пресования чесън и разбъркайте добре. Можете да добавите сол или пресен магданоз, нарязан на ситно- става още по- вкусно. Поставете в хладилника, за да се стегне.

Готовите картофи извадете с щипка и наредете да изстиват. Те трябва да са с плътна коричка и мека сърцевина.

Когато леко се поохладят, вземете с кърпа един картофи и направете леко неправилен Х- разрез с помощта на остър нож, ето така

След това стиснете внимателно в долната част на картофа, така ме направения разрез да се отвори като цвете

Така вече сте готови да напълните картофа си с каквато плънка пожелаете- в този случай аз сложих в още горещите картофи настърган кашкавал и зърна царевица, а отгоре добавих бучка от чесновото масло, за да се разтопи и разлее върху картофите до поднасянето им. Това е съвсем мързеливият вариант на този тип картофи. По- "сложните", както вече казах, ще отделя в идна публикация.

За пилето:

Преди да започнете да приготвяте картофите поставете в дълбока купа кокосовото мляко и разбъркайте в него тикка подправката. Поставете вътре пилешките бонфилета и оставете в хладилника поне за час. Загрейте грил тигана или скарата силно. Извадете пилешкото и го поставете да се запече за кратко от двете страни.

Сервирайте пилешките бонфилета гарнирани с пълнения картоф и свежа салата.

Съвсем бързичка и лесна комбинация, която се харесва и от децата, особено, ако могат сами да си пълнят картофите с разни неща и след това да дълбаят с лъжички из тях :-)

Сметанов сладолед с горски плодове

Лятото е в най- прекрасната си част- все още ни подарява прекрасни топли дни, но без да ни стопява от жега, а нощите са прохладни и свежи. Ах, как искам да бъде така 365 дни в годината.....

Все още има време и за сладоледени прегрешения (йеи!!!), а природата предлага изобилие на свежи плодове от които да избираме за акомпанимент на основните наложени вкусове сладоледи. И макар това лято да не мога да се отдам на сладоледопроизводство в неприлично големи размери, тъй като у нас се боледува щафетно, поне ми остава много време да обмислям вкусовете на тези, които успявам да включа в менюто.

Силно заинтригувана от божествения шоколадов сладолед на di_ani се спрях на нейната рецепта като основа за моята интерпретация на темата и се радвам, че и се доверих! Благодаря ти, Ди! Ти си истинска сладоледена фея!

В хладилника ми имаше доста дребни плодове, а десертът трябваше да бъде съвсем лек като вкус, за това се отказах от шоколада и заложих на класическия сметанов вкус, който да бъде допълнен от леко киселите боровинки и малини.

За съжаление моята машинка за сладолед ме предаде за първи път и доста понижи качеството на така старателно забърквания ми сладък лед. След повече от 30 минути бъркане с нищожен резултат се принудих да преместя сместа в голяма купа във фризера

и да разбърквам на определени интервали, което не се получи по план, поради други занимавки край децата и съответно се озовах с големи тлъсти кристали в крайния продукт. Гадост! Но дори това не пречи на страхотния вкус, които има сладоледът и ме амбицира съвсем скоро да направя още една порция от същия.

Сметанов сладолед с горски плодове

Състав:

2 ч.ч. течна сметана с висока масленост
1 ч.ч. пълномаслено мляко
2 ч.л. натурално нишесте
100 гр. кафява захар
1 ванилова пръчица
1 ч.л. натурална малинова есенция (може и без нея)
1 препълнена чаша горски плодове (при мен малини и боровинки)
1 ч.л. ром (ако няма да се консумира от деца)

Приготвяне:

Отделете малка кафена чашка от млякото. Разрежете ваниловата пръчица по дължина и изстържете от вътрешността й ваниловите семена. В тенджера с дълбоко дъно поставете прясното мляко,  захарта и ванилията- пръчицата и семената.
Загрейте на умерен огън и разбърквайте докато се захарта се разтопи напълно. Не завирайте млякото. Разтворете нишестето в предварително отделеното мляко и на тънка струйка го прибавете към топлата смес. Бъркайте на умерен огън докато млечната смес леко се сгъсти. Когато е готово извадете ваниловата пръчица от сместа и оставете леко да се охлади, като бъркате често, за да не образува коричка на повърхността.

В друг съд разбийте сметаната до пухкаво. Прибавете малиновата есенция и алкохола (аз не сложих, тъй като момичетата са основни консуматори, но в последствие установих, че би бил идеално допълнение, а и се предполага да намаля шанса от кристалчета в сладоледа).



Смесете внимателно топлата млечна смес и сметана, като бъркате в една посока с лъжица.
Поставете сладоледа в машината и замразете. Ако нямате машина прехвърлете сладоледената смес в голяма купа и поставете в хладилника, като го вадите на всеки 20-30 минути и го разбърквате хубаво, за да намалите водните кристалчета в него.





 Дребните плодове измийте добре и подсушете в кухненска харния съвсем нежно. Добавете ги към вече замразения в машината сладолед или в купата, когато сместа вече е започнала да стяга. Не бъркайте много енергично, за да запазите целостта им.

Замразете напълно сладоледа. Преди сервиране го извадете 10-на минути по- рано, за да се отпусне. За  да оформите по- лесно перфектна топка, потопете предварително лъжицата в чаша гореща вода за секунда и подсушете.

За мен детската леко разтопена порция беше дори по- изкушаваща и от топчетата, за това мисля, че може да си спестите цапането и мазането и просто да направите голяма купчина сладолед в дълбока купичка, който да си изядете сами без излишни превземки :-)

Остава ви да се насладите на това бижу в пика на жегите през деня или вечер, на прохлада на терасата, след прекрасна лека вечеря и докато се вглеждате в потайните светлини на нощния градски живот....



Адаптирано от: Опитайте...