Есенна торта с ябълки, орехи и маскарпоне за моето малко момиче

Преди две години и няколко дни в живота ни се появи второто дълго чакано и много трудно доведено до успешен финал щастие, нашето малко момиченце. Времето лети бързо и сякаш вчера я държах за пръв път в прегръдките си, сякаш вчера срещу мен блестяха две прекрасни малки очички, закрити между голямата шапка и белите пелени, а писъците на малкото маймунче изпълваха коридорите на родилното :-)

Сега вече малкото вързопче е самостоятелна единица с характер за двама и мнение по всеки въпрос касаещ нейното добруване, но въпреки ината си е все така възхитително прекрасна. Явно обаче е орисана да стават трудно нещата около нея и за това посрещна празника си с висока температура и кисело настроение, а разпратените покани за празника с децата през идния уикенд бяха отменени с тривиално телефонно обаждане....Е, поне семейно се събрахме да отпразнуваме специалния празник, макар и без голяма торта и купища гости.
В кратката отсечка между работата и болногледачестовото на двете чада - не е ли забавно как винаги са синхронно болни...., единственото което успях да направя бе една семпла, но много вкусна и романтично есенна торта, която е подходяща и за леко пораснали мъници (без алергии), защото що за празник би бил, ако звездата не може да забие две ръце в тортата си и да я опита....
Каката остана разочарована от липсата на всякакво какао и обяви, че това не се брои за торта, но всички останали бяха доволни, а неунищожената на празника част акомпанира две следобедни кафета и определено в момента ми липсва силно.

За да разсея съмненията в неглижиране на празника на малкото човече само ще добавя, че не бива да има заблуда по този въпрос и отбелязване с деца ще има, дори част от героите за тортата чакат на стартовата линия, но това когато му дойде времето, а сега ви оставям с рецептата, която си е моя измислица в по- голямата си част и затова си позволих да й дам име....

Есенна ябълкова торта "Бианка"

Състав:


За блата


4 яйца+ 3 жълтъка
200 гр. захар
1/2 ч.ч. орехи- смлени, като отделите още в началото на меленето малко, за да има и по- едри парченца в блата
1 ч.ч. брашно
1 пакетче бакпулвер

ванилия

1/2 ч.ч. ябълков сок за напояване на блата

За крема

1 кутия маскарпоне (500 гр.)
130 мл. течна сметана
1 кутия рикота (250 гр.) или друга неосолена фина извара
1 ч.ч. фина светло кафява захар
5 сладки ябълки -обелени и нарязани на кубченца
30 гр. масло
канела
ванилия

Приготвяне:

За блата- Отделете белтъците и разбийте седемте жълтъка със захарта (без две-три с.л.) до побеляване. Прибавете пресятото с бакпулвера брашно на малки порции и след това добавете орехите и ваниловите семена. В отделен съд разбийте белтъците с отделената захар до пухкав сняг. Прибавете разбитите белтъци към орехово- яйчена смес с помощта на дървена лъжица, като бъркате само в една посока и използвате максимално малко движения, колкото да се хомогенизират двете смеси, за да не спаднат белтъците. Печете в умерена, предварително загряна фурна до чиста клечка.

Готовия блат оставете да изстине за няколко минути в тортената форма, а след това поставете върху решетка до пълното му охлаждане.
Когато е съвсем студен, разрежете блата на три отделни части (в зависимост от големината на формата ви може да имате възможност за два, три или дори четири пласта, но това може да прецените когато видите колко е дебел вашия блат)

За крема-  Поставете нарязаните на дребно ябълки в огнеупорен съд с дебело дъно и прибавете към тях малко по- малко от половината захар. Сварете на умерен огън до пълното омекване на плодовете. Към готовите ябълки добавете канелата (около 1/2 ч.л. при мен, но е въпрос на вкус. Помнете обаче, че тази канела по- късно ще бъде размита в още крем и ще се загуби, ако е твърде малко). Оставете ябълковото сладко да се охлади напълно.

През това време, с помощта на ел. миксер разбийте течната сметана, като добавите захарта по средата на разбиването. Към разбитата сметана добавете изварата, маскарпонето и ванилията и отново разбийте леко, за да се получи гладък крем.
Отделете по- малко от половината от млечния крем и го смесете с изстиналите ябълки. Разбъркайте. Другата част от крема оставете на страна, за да го използвате за глазура.

Поставете един блат върху избраната чиния и сиропирайте леко със слабо загряния ябълков сок. Намажете щедро с ябълково- сметановия крем. Отгоре поставете следващия блат и повторете същото с него. Завършете със сиропиран блат.

Другата част от крема поставете в пош или намажете с шпатула върху тортата на дебел пласт. Поставете в хладилника, за да се стегне. Препоръчително е да сглобите тортата предишния ден и да я завиете добре в домакинско фолио, за да могат блатовете да поемат от влагата и аромата на крема- така е много по- сочна и вкусна. Поставете глазурата няколко часа преди сервирането. Ако нямате време можете да направите всичко наведнъж, но е добре да дадете на тортата поне няколко часа, за да се овлажни и стегне.

По моята торта има поръсен съвсем деликатен златист ядивен брокат, но той не се вижда на снимките за жалост. Ефекта му на светлината вечерта беше прекрасно- магичен и тържествен, така че ако разполагате с такъв- използвайте го за да придадете и на най- семплата торта малко va-va- voom!

За сега толкова. Аз отивам да бърша нослета, а може би скоро ще мога отново да ви поканя на рожден ден с отложен старт, но пък надявам се цветен и весел :-)

ПП. Добавям една много бърза и кофти снимка на разрез, просто за да се добие представа за нещата "отвътре". Правена е с мъж, чакащ с вилица в движение на масата и по- добро постижение нямах шанс да имам :-)

О, за малко да забравя.......Нека дам и на вас по една покана за бъдещото събитие :-)

С година по- стара...

Днес е моя рожден ден. Година по- мъдра, година по- зряла/ опитна.....нееее.....Само година по- стара. Иска ми се да си пожелая само едно- здраве. Друго като че ли нямам в списъка си с желания. И докато в дамската ми чанта червилата и другите джунджурии отстъпват място на опаковките лекарства с непроизносими имена, а кремовете ми за лице стават все по- скъпи и във все по- златни тонове на опаковките, не пречи да си налагам нови житейски правила, едно от което е обещанието ми към мен самата, че вече ще се грижа и за себе си от време на време.  Напук на депресията и киселото ми настроение по случай годината в архива, напук на естествения ми порив да се пренебрегна в грижите за собственото ми парти и напук на това, че днес си счупих любимия обектив, все пак съм доволна от себе си- тази година не си направих най- претупаната и грозна торта (както направих миналата година и годината преди това и....сещате се, че списъка с години ще продължи дълго предполагам).

Няма да трупам още предисловия, а просто ще ви оставя с моята торта. Тя ще ви разкаже малко по- позитивно за мен и моя 28 годишен "опит", докато аз седя намусена в ъгъла, с празнична шапчица на главата.

Тортата си има своите малки недостатъци, но този път аз и не направих много, за да ги поправя. Харесвам я такава, каквато е- с амбиция да бъде съвършена, но с реално неизбежните малки дефекти.

Първият и последният етаж са пандишпови блатове с маслено- млечен крем в две вариации: горска ягода и портокал с лайм. Вторият етаж е шоколадови- брауни блатове с млечен крем с парченца хрупкав Lion вътре. 

За съжаление другите малки вкусни "бижута" от празника не можаха да се присъединят сега към тази публикация, както ми се искаше да бъде, но ще ги добавя възможно най- скоро, защото бяха перфектното допълнение към цялостната визия на тортата, а и бяха радушно посрещнати от семейството като вкус.

Прекрасна и успешна седмица от рожденичката на всички :-)

Китайски бисквити с късметчета/ Fortune cookies

Покрай тематичното китайско парти ми се отдаде възможност да направя нещо, което отдавна исках, но никога не идваше достатъчно удобен момент за него- всеизвестните китайски бисквити с късметчета. Винаги са ми изглеждали пипкави и трудни за домашна изработка, но за мой късмет не се оказа така. Най- сложната част от задачата бе да си подбера интересни късметчета всъщност....

Идват празници и предполагам, че те ще се появят отново на масата ни, защото баницата с омазнени листчета с късмети вече просто не е достатъчна..... (когато си търся повод отново да направя тези)

Китайски бисквити с късметчета

Състав:


2 белтъка
1/2 ч.л. ванилов екстракт
1/2 ч.л. бадемов екстракт
3 с.л. растителна мазнина
8 с.л. бяло брашно
1 1/2 ч.л. царевично нишесте
1/4 ч.л. сол
8 с.л. фина захар
4 ч.л. вода

Приготвяне:


Загрейте фурната до 150С. Пригответе си две тави за бисквити- намажете ги леко с мазнина- моите не залепват никога, но тук имах малки проблеми, така че наистина бъдете щедри с маслото.
Поставете белтъците в купа и разбийте леко с тел. Добавете ваниловия и бадемовия екстракт и мазнината и разбийте докато белтъците станат леко пенливи.
В отделна купа смесете сухите съставки и добавете към тях водата. С помощта на миксер смесете съставките до нещо подобно на много гъста каша.
Започнете да добавяте по малко от белтъчната смес, докато не получите напълно гладка и малко по- гъста от палачинково тесто смес.

С помощта на голяма супена лъжица изсипете върху тавите за бисквити кръгчета на разстояние едно от друго. Леко обърнете тавата наляво- надясно, за да разпределите и оформите сместа- трябва да е относително симетрично кръгче, макар да не е нужно да е идеално, тъй като при печенето се дооформя.

Съветвам ви да печете най- много по две бисквити на един път, защото оформянето после изисква много бързина при работата и повече от две бисквити изстиват.

Поставете тавата във фурната и печете около 10 минути или докато ръбчетата на бисквитите започнат да стават златисти.

През това време си пригответе една кърпа или чифт текстилни ръкавици и предварително подготвените и изрязани късметчета.

Когато са готови извадете с тънка шпатула една бисквита, поставете я в ръката си, като държите кърпата или сте си сложили ръкавица, защото горят ужасно.

 Много бързо поставете листчето с късметчето в средата на бисквитата, сгънете я на две и след това я прегънете през средата, като приближите ръбчетата леко едно към друго.

Така оформената бисквита поставете в дупката на тавичка за мъфини, където тя да изстине напълно.

Щом се охлади бисквитата става твърда и пази чудесно вида си.

Макар да звучи като много работа, всъщност нещата стават много бързо и лесно щом един път схванете принципа на работа. Обещавам!

За мен беше голямо удоволствие да се занимавам с тях и после дълго им се радвах на готовия вид, признавам си.

Какво ще е вашето късметче?


Точно в тази публикация искам да отделя специално място на моя личен късмет- късметът да срещна толкова интересни и талантливи хора покрай блог- аферата си. В дните на дългото ми отсъствие през последния месец получих няколко прекрасни награди, които искам да споделя и да благодаря публично за тях. Тези жестове винаги носят много приятни вибрации в душата ми. Всеки път! Благодаря ви, момичета!

Първата награда е от Мони от Kochzauber . Благодаря ти, Мони! Съжалявам, че ми отне цяла вечност за да ти се отблагодаря за прекрасните две награди. В онзи момент на дефицитни положителни емоции твоите наградки ми донесоха една голяма усмивка. Благодаря!

Поради безобразното ми забавяне няма да предавам наградите, защото вече повечето дами заслужено ги имат в актива си.

Втората награда получих от Зори от ZorniZZa piZZa и Daeneris от Сoffee break. И двете дами ме изненадаха безкрайно мило. Наградата идва с условие и ви съветвам да отидете и да надникнете при тях, защото и двете авторки са много талантливи и интересни и техните кътчета са изпълнени с много красота. Благодаря ви, че споделихте наградата- предизвикателство с мен!

Условията, вървящи с тази стилна и свежа награда са:

Да споделиш седем неща за себе си. Аз вече споделих немалко и има риск да няма какво да кажа, понеже ми е трудно да се самоанализирам публично, но щом се налага ще рискувам да досадя още малко със себе си. Добре, ето започвам...

1. Не съм романтичка и не обичам романтични филми и вечери на свещи. Цялата тази еуфория около романтиката ми бяга. Всичко сълзливо, емоционално- трогателно ме отегчава изключително бързо. Мога да си играя на романтика и го правя в различни сфери, но това ме уморява.

2. Времето с книга в ръка е много специално за мен. От дете обичам да чета- когато ме беше страх от тъмното или от това, че съм сама вкъщи- четях. Сега отново често бягам в книгите, макар и по различни причини.

3. Параноична майка съм. Децата ми ще имат проблем с мен и късането на пъпната си връв някой ден. Преди да родя имах лошо мнение за такива майки, а ето че сега съм една от тях....и ми харесва :-)

4. Помненето на имена и дати е много, ама много трудна задача за мен, но пък имам прекрасен вграден план- график в главата си, поддържащ повече от сто операции едновременно, който ежедневно използвам с пълна мощност.

5. Обичам да снимам от скоро. Правя го любителски и много държа да остане така. Не чета по темата, не се развивам целенасочено в това начинание. Странно е, но искам да остане спонтанно недодялано това ми хоби. Сама не мога да си повярвам, че правя нещо и не се стремя към по- добри резултати.

6. Пропуших отново насила, т.е. целенасочено търпях, че ми е кофти, защото имах нужда от нещо, което да е моето време да отпускане и моя порок. Пет години съм под властта на бременности и кърмене- искам да имам порок и да не ми е забранено да го правя. Пуша по една цигара на ден или малко повече на кафе с приятелки и ми смърди гадно, но още известно време ще го правя. Ей така..... защото мога. Шантаво, а?!?

7. Имам страст към пазаруването на дрехи, обувки и козметика. Прозаично и клиширано, но ми действа изключително разтоварващо и зареждащо. Няма нищо по- добро от ден по магазините, попадения в картонени чантички и чаша капучино за финал.

Ето, изказах си не чак толкова розовите страни, но човек не може да е винаги захаросан. Нужен е и по малко пипер във всяко ястие- за баланс.

Второто условие е да предадеш наградата. Аз бих искала да я предам на толкова много хора, че ще ми бъде наложен запор на блога от администрацията, а и доста момичета вече я имат, така че ще я препратя на:

Пипилотка

Мони

Катерина

Успешна и късметлийска седмица на всички!

Кунг фу панда е на 6!

Толкова дълго вече не съм писала нищо ново, че преди да започна да пиша нещо трябваше да разтикам купчините прах и паяжини. Е, живота не винаги се съобразява с мощната сила на блоговоденето и неговата нужда от системност. Така или иначе, завръщането ще бъде с един много мил и безценен за мен повод, който както направих и преди година, искам да споделя с вас.

Поводът- голямото момиче на мама е вече на цели 6 години! Колко бързо лети само времето....Сякаш вчера бе малкото розово облаче, което отне "едва" три дни да се появи на белия свят, а днес вече е голяма госпожица със специално изискване за тема на празненството си, въпреки ограниченото в седмица и малко време за подготовка. Е, поне не може да се отрече, че има силен характер и ясни цели.

Темата- Кунг фу панда! ...и моя тих ужас от неуспеха да я придумам за нещо малко по- човешко и постижимо за мен....

Едно вдишване, две вдишвания (две- три малки хапченца с етикет Дръжте далеч от деца) и започваме....

За изобилието от китайски неща на нашия пазар се оказа неподозирано трудно да се открият красиви традиционни китайски предмети и детайли, когато ти трябват. Е, сувенири на тема нашето черноморие, мартеници (?!?) и други, директен внос от Китай, е просто въпрос на три минути в мрежата, но за класически китайски неща е комично невъзможно.

Ето какво успях да направя все пак:

Поканите

По нелепа случайност успях да попадна на тези прекрасни китайски та китайски пликове за писма. Те бяха отправната точка за самите покани, сглобени за няколко часа една нощ, от където идват и ужасните тъмни снимки.

След като вече имах готовите и изпратени покани бе ред на главния герой за тортата. Е, реално заявката бе за По и Тигрицата, но се наложи да се задоволим само с единия от двамата.

По се появяваше от главата....

...част по част ...

 ...към корема....

 Имах сериозни опасения, че ще се наложи да направя проклетата панда затънала в блато до кръста, защото просто не успявах с времето и всички други малки детайли, но в крайна сметка му се размина тази позорна съдба, макар да не го подмина подаграта, но за това по- късно.

За сцената на По ми бе нужен много късмет. Първо- започнах да правя тортата без никаква, ама никаква концепция какво изобщо ще правя. Имах приготвени от предния ден две торти- едната с шоколадови блатове и сметанов крем с черни череши и другата с какаови блатове и лешниково-шоколадово- карамелен крем. До тук бях стигнала с концепцията и в минутата, когато извадих стегналите торти от хладилника и имах 5 часа да ги превърна в торта за рождения ден. Кофти!
Казват, че най- далеч стига този, който върви без посока. Макар да имам своите резерви към тази мисъл този път се оказаха прави- стигнах чаааак до Долината на мира при учителя Шифу. Не го търсете по тортата- той е вътре в пародията на пагода ;-)

Предполагаемо това е името на детето на китайски. Дано Гугъл не ме е подвел и не значи нещо нецензурно....

За храната нещата бяха малко по- лесни. Там се отдадох да отдавна чакащите в листа ми приготвяне китайски бисквити с късметчета ( скоро следва рецептата и стъпка по стъпка за тях- адски забавно начинание), пролетни рулца, вегански кюфтенца и разбира се вечните главни герои- сладкишите.

Хайде, нека отидем за кратко и на самото парти. Ще бъде кратко, защото тази година време за снимки не остана и имам само няколко бързи и лоши кадъра от мястото, но и това е нещо в целия неорганизиран хаос.

За подаръчета на гостите събрах много сладки малки дреболийки, които исках да снимам, защото бяха просто приказно тематични- плетени меки шапчици като главичка на панда, ключодържателчета кимоно, малки пандички с клатещи се глави, захранвани от слънцето, червено- златни тюлени торбички с бонбони бадем в шоколад в червено и черно, красиви пъстри китайски пръчици за хранене и тн. 

Самите подръчни торбички бяха с отвратителни бели дръжки като връзки на евтин анцунг. Наложи се да ги заменя със зелени хартиени дръжчици, добавих китайски монети за щастие на малка панделка и по едно пъстро птиче да бди над цялото съкровище вътре- още малко кич и щях да притъпя естетиката си завинаги.

Самото парти мина много весело и шумно, макар и организирано в последния момент и с доста малки гафове. 

Моето пораснало момиче беше много доволна и толкова красива в розовото си кимоно, прости ми липсата на някои неща, които бе пожелала- най- вече на Тигрицата, и това направи всичко перфектно за мен.

Децата поиграха добре, аниматорката се справи прилично, предвид че тази година аз не бях подготвила детайлно какво искам да се прави, но понякога се налага да се примирим със събитията и да приема факта, че не винаги мога да направя всичко както аз искам. 

Надявам се и за вас да е било интересно и да сте изкарали няколко приятни минути с мен и моите майчини усилия в света на кунг фу, Китай и дебелата готина панда. 

За догодина, ако се приемат предварителни заявки, си пожелавам нещо малко по- женствено и близко до сърцето ми, защото този път тотално не бях в свои води и това си личи.