Отново бе Еньовден...

...и отново бе време да вали! Всяка година, всяка! Обаче тази не разчитахме на късмета си, както всички предишни,  и организирахме празненството на закрито. Точка за отбор Миланови!

Отново стартирах с никакво време за подготовка и амбициозни планове, старателно разписани в розов тефтер (нали не си мислехте, че тефтерът ми не е розов?!), който пази плановете на празненства с години назад и мога да видя какво е било менюто, скиците на тортите и останалата част от дреболиите около всяко едно- става ми смешно, но и някак тъжно, че все някога ще трябва да го сменя.

Сега към празника и от там в обратен ред към дребните неща, които правят живота цветен, а по време на подготовката моя поне- черен.

Залата която избрахме бе предварително решена в любимите цветове на голямата госпожица- лилаво и бяло (бялото е по- скоро фон, не толкова любимо всъщност). Това ми спести голямата украса на помещението, но и ме ангажира с два цвята, които в комбинация не са съвсем по сърце за мен.

Като храна се спрях предимно на свежи плодове, защото е грехота да не се яде точно това в този сезон, далеч по- полезно е за децата, а и защото спестява много време пред печката.

Разбира се имаше и сладкиши- много, много сладкиши, но първо към някои от  детайлите за масата.

Всеки от съдовете трябваше да бъде декориран с някой от двата тона лилаво- от една страна защото самата храна бе по- изчистена като визия, от друга за да си създам повече пипкава работа.

Любимият ми буркан стана още по- любим след разкрасяването си....

...и най- любим след като приюти съдържанието си, а именно био маршмелоуз, които бяха уникално вкусни и без грам гадории в тях, което позволи на Яна дори да пробва един- два за пръв път в живота си :-)

За съжаление диспенсърът ми за лимонада не пристигна, за това се наложи лека импровизация при напитките с всичките ми налични (две) кани

При плодовете цветово имах огромни притеснения как би стояло лилавото, но в крайна сметка страшно ми допадна странната комбинация при черешите

 А и тази при кайсиите, макар с тях да не съм чак толкова доволна.

 

(Тази панделка я нанизвах поне четири пъти на различни места, докато не ми хареса.....Според приближени само аз мога да вложа толкова време за такова безсмислено занимание.....)

Имаше много клетки! Много, много клетки за птици- символиката каква ли е не мога да отговоря, особено след като на финал в тях нямаше нито една птица, но пък явно имам някаква страст към тях, защото можете да ги видите на много места из живота ми, не само тук.

Тази бе клетката, която в последствие се оказа допълнение към тортата- нещо, което никога не правя в тортите си, т.е. използването на готови купени предмети, но този път времето ми изви ръцете прекомерно и моята захарна такава остана само в мислите ми.
Тази само се наложи да боядисам в нужния цвят и да изолирам добре от самата торта. За нея по- късно обаче.

Всички цветя са от тишу- хартия и не са розови, а два тона лилаво, но аз не успях да ги снимам по- достоверно, защото толкова си мога.

И преди да спрете да ме четете заради странните ми наклонности към клетки, нека ви покажа нещо различно

И тук липсата на време си каза думата и не успях да направя буквите от хартия, поради което нагло си откраднах едно блестящо нещо- си- 3D- пишещо от запасите на госпожицата и с него и грознописа си скапахме дружно банера на финала.
Не е майсторлък, ако не прецакаш работата със замах!

На самата маса обаче повечето от нескопосаните ми пропуски някак се замазаха, като този че не можах да набера лилавите цветя, които си бях харесала край пътя към София сутринта преди празника и кошничката ми остана самотна и странно стърчаща сред декорациите- за това е добре да имаш много неща, които разсейват погледа в такива моменти.
 

 

И понеже няма как да метнеш децата само с плодове и някакви си бонбони, разбира се че имаше и захар!

Под формата на малки кексчета

 

На потопени в шоколад бананови близалки

И разбира се- на торта!

От тортата съм тотално неудовлетворена- като започнем от използването на металната клетка и стигнем до купищата й кусури, претупани набързо. Може би една от най- смотаните ми торти, но пък за сметка на това една от най- вкусните, защото макар и предвидена за консумиране от деца си поиграх смело с ароматите и текстурите в нея. Блатовете са равен брой ванилови и кокосови, а кремовете са лимоново- млечен (добавянето на лимоново сладко към млечния крем се оказа много сполучливо и вкуууусно) и боровинково- сметанов с цели парченца плодове. В нея ясно се усещаха
Смесицата на цитрус, кокос и боровинки е много интересна и нестандартна, но се хареса еднакво от възрастни и малки, като за вторите съм най- доволна, защото обикновено нестандартното не е толерирано по никакъв начин сред тази аудитория, особено когато има силен аромат на лимон и ясно се усещат лимоновите корички и кокосовите стърготини, придружени със свежестта на пресните боровинки.

За доброто настроение на малките се погрижи приказно облечена "горска фея", а малко по- късно се пренесоха на масата, която им бях подготвила, където имаха широко поле за творчество, украсявайки сами своите мъфини.

Омазахме се до уши с пошовете, но пък беше супер забавно!

Когато всички малки сладкари бяха готови си направихме малка изложба на произведенията, преди те да бъдат изядени- това бе най- кратката изложба в историята!

В заключение какво ли бих могла да кажа....Беше прекрасно, забавно и много зареждащо за малката и за мен самата. Щастлива съм, че въпреки ограниченото време успях да направя повечето от замислените неща и макар многото дребни недостатъци които имаха доста детайли, останах доволна от празнуването на нашия тази-година- сух Еньовден!

Честит празник и на всички други, празнували този ден- бъдете здрави, обичани от близки и приятели и закриляни от името и покровителя си!