вторник, 5 юли 2011 г.

Еньовден, винтидж чаено парти и много, много непредвиден дъжд


Тра -ла-ла- ла-лии, нека да вали! (х2)
От дъждеца, ах, нас не ни е страх! (х2)

Така бих могла да си попея в неделя сутрин, ако употребявах нещо с градус, не беше 6 сутринта и аз не бях станала в тъмни доби за да довърша детайлите преди да пристигнат гостите на дъщеря ми. Но тъй като нито едното, нито другото бе вярно, то дъждеца пропи грозно надеждите ми, че след едноседмично отлагане на така чакания празник с градинско парти и всички изчетени прогнози и хвърлен боб кога ще е най- добре да се избере нова дата, на която слънцето ще се отбележи като за лято, все пак нещата ще се случат поне веднъж по план. А планът беше грандиозен, подготвян месеци наред и изтощителен в последните си дни преди събитието, но се оказахме със слънчева събота (която бе предвидена уж да бъде дъждовна) и мокра и студена неделна сутрин (предполагаемо прекрасния почивен ден), а аз се озовах с очакващо тържество дете, голяма торта в хладилника, купища друга храна и напитки, списък с гости и мокра и прогизнала градина....

След първоначалната половинчасова паника и проклинане на синоптичето племе се взех в ръце и със спешна помощ от приятел се заехме да пригодим домашните условия в арена за скалъпено екс- градинско празненство. Разбира се, резултатите махат с фина бродирана бяла кърпичка на планираното, но това е то- природа. Ще спра до тук, защото имам желание да ви поканя на приятно и слънчево чаено парти в ретро стил, което подготвях толкова дълго и с детайли от което съм дала обещание да ви занимавам още известно време под формата на DIY публикации, а не звуча подобаващо поради силното ми огорчение от непредвидената промяна на нещата. За това ще ви оставя в ръцете на разказа в картинки, а аз ще отида да си сложа пет бучки захар в чая, за да си оправя вкисването.

Заповядайте на чаша чай, мили дами!


Защо винтидж и защо чаено парти? Ами защото просто е толкова нежно, женско и изтънчено. Толкова подхожда на крехката ми малка лейди, която и без това е родена в помпозно- аристократична Англия и която сякаш бе толкова на място в цялата картинка, че се чудя защо изобщо до сега не съм се сетила за това?! А и какво друго може да бъде едно събиране на малки и големи дами и господа в първата част на деня, когато  е време за леки сладкиши и подходящи напитки.




Търсенето на тези прекрасни порцеланови чашки и малките орнаментирани сребърни лъжички бе истинско предизвикателство, но и безкрайно забавен лов на съкровища, който съжалявам, че завърши. Не мога да опиша детското щастие и нетърпение, с което чаках всяка нова пратка, когато ги изравях от интернет и почти неудържимото ми въодушевление, когато открих чайника в едно малко магазинче толкова случайно и неочаквано, че чак не повярвах на късмета си.

Другата ми голяма любов сред декора бе моята прекрасна състарена етажерка, която ще покажа как да си направите сами съвсем скоро, и която бе един от най- основните акценти. Тя пое на крехките си плещи огромно количество дреболийки и тежките сладки и бонбони и се справи блестящо, а сега не мога да изнеса обратно на двора, защото дори мъжът ми е влюбен в нея, а това е огромно признание за труда ми- обикновено се налага да го спъна с творбите си и да си изпрося настоятелно комплименти за тях, за да му се разкарам от главата, но не и този път.


Буквите за името са и първият ми декупажен проект. Това определено звучи и изглежда далеч по- лесно, от колкото е реално и не вярвам скоро да се опитам отново да правя нещо такова...



Тук следват още една малка купчинка съкровища, които купих от различни места в месеците на подготовка.






Пакетчетата чай




И любимото ми прасе-касичка балерина....Не е ли възхитително очарователна!



И за да съм в тон все пак с идеята на блога си в неговата сладкарско- кулинарна страна, да се върнем отново на масата за кратко.

Тези макарони на са мое дело. Аз все още поддържам страхопочитание към тяхното приготвяне. Признавам обаче, че бях силно разочарована от вкуса на този така високо оценяван десерт.....Иска ми се да го отдам на това, че са купени, а не домашни, но френската пекарна е изключително добра във всичко друго, което съм пробвала от тях и се съмнявам точно тук да са си позволили пропуск. Въпрос на вкус очевидно, но май не намерих противоположно на моето мнение и сред гостите. Но пък са изключително красиви и може би това все пак ще ме мотивира да опитам и домашен вариант- просто за да съм сигурна, че не ги харесвам.


Моите Нежни орехови сладки за сметка на това се радваха на голям интерес и надвиха красавците по популярност, макар и далеч от изтънчената им визия.



И на празник като на празник- не би могло да мине без къпкейкове


и торта...




за която ще направя отделна публикация, защото тук вече снимките станаха прекалено много, а тя заслужава своите пет минути слава в различни ракурси и детайли.

Като заключение от деня мога да кажа, че за мен стресът бе повече от нужното, но пък децата си поиграха доволно и в пригодената обстановка, възрастните изкарахме няколко приятни часа в спокойни разговори, а времето....ами времето се оправи веднага след края на партито.....




6 коментара:

  1. Гледам ти нещата и цъкам само в захлас...уникално :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ели, и тук да ти благодаря. Знаеш колко много значи за мен твоето мнение и колко съм поласкана. Когато направя захарна количка и столче ще ме поканиш да ти погостувам с иновативен бебешки дизайн ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно чаено парти, направо ми се прииска да съм била сред гостите :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ири, винаг иси добре дошла! За теб ще направим VIP чаено парти специално ;-)

      Изтриване
  4. Сега ти виждам партито, ама направо изглежда невероятно. Тортата я знам, тя ми спря дъха отдавна! Браво на теб, следващият път градинско :)

    ОтговорИзтриване
  5. Дани, тук явно ще си коментираме с големи забавяния, макар че аз бия твоето. Градинско явно няма да имаме късмет да направим, но пък не пречи да се надяваме, тази година също не ни подведе и отново валя :-)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...