сряда, 28 декември 2011 г.

Коледно пънче, Bûche de Noël или просто едно възхитително вкусно руло

След огромните количества сладки, щолени и какво ли още не, се зарекох да не правя торта за Коледа. Реших, че след 10 стъпковото меню хората просто няма да имат място и желание за тежък десерт, за това просто направих нещо семпло, изчистено от украси и излишна помпозност, което да съчетава интригуващ вкус без да предизвиква недоверие в по- традиционната част от семейството, за които продукти с трудно произносими имена и десерти с нестандартен вид извикват сигнали за опасност и предварително биват бойкотирани.

Рецептата за блата бях видяла доста отдавна при една от големите си любимки Ивейн и нейното възхитително руло- бутилка .

Кремът измених с моя интерпретации на темата, но няма съмнение и че в оригиналния си вид това руло е просто изумително вкусно!


Състав:

За блата:


4 яйца
120 гр. кафява захар
120 гр. натурален шоколад 70 %
1 ч.л. разтворимо кафе
2 с.л. гореща вода

За крема:


200 мл. течна сметана с висока масленост
100 гр. качествен бял шоколад (използвам Lind, за предпочитане без мекия център, макар да се намира по- трудно)
50 гр. масло
1 опаковка крем сирене
2-3 с.л. пудра захар
шепа сушени червени боровинки, накиснати в малко ром, за да омекнат
1 ч.л. ванилов екстракт
няколко капки ром

Приготвяне:

Блата:

Загрейте фурната до 180 С.
Разтворете кафето в двете лъжици вода и оставете да се охлажда. Можете да пропуснете кафето, ако ще поднасяте сладкишът на деца и да добавите само 1 с.л. вода и малко ванилия за аромат.

Поставете шоколада на водна баня или в купичка, подходяща за микровълнова и го разтопете, като внимавате да не го пресечете. Най- добре е да спрете загряването в момента, в който останат няколко неразтопени парченца , които ще се разтопят при разбъркването сами, защото иначе рискувате много да пресечете вече разтопената част. Оставете да се охлади леко.

Разделете белтъците от жълтъците на яйцата. Поставете белтъците в идеално чиста и суха купа. Разбийте белтъците с 2/3 от захарта, като първоначално започнете да разбивате без захар и след това прибавяйте по малко от захарта, като бъркате непрекъснато до получаване на почти твърд бял сняг. Аз винаги разбивам първо белтъците, за да не се налага да мия и подсушавам до несвяст бъркалките след разбиването на другите съставки, а и жълтъците не са капризни като белтъците и могат да се обработят с вече изцапаните бъркалки. Никога не съм имала проблеми да ме изчакат белтъците докато направя другата част от сместа.
Разбийте жълтъците с останалата захар, добавете охладените вече кафе и шоколад и разбийте добре. Прибавете белтъците и разбъркайте внимателно, колко да се хомогенизира сместа.
Изсипете сместа в широка правоъгълна тава, покрита с пергаментова хартия, и заравнете. Печете около 20 минути, извадете върху съвсем леко влажна кърпа и завийте леко на руло с кърпата, за да заеме форма, след това го разгънете и оставете да се охлади.


За крема:


В малка тенджерка с дебело дъно загрейте сметаната без да я завирате. Оттеглете от огъня и поставете в нея натрошения на парченца бял шоколад. Разбъркайте, за да се разтопи. Оставете леко да се охлади и го приберете в хладилника за една нощ или ако нямате толкова време поставете млечната смес във фризера, като я наглеждате да не замръзне. Извадете я, когато се охлади напълно и се сгъсти и я оставете поне за още два часа в хладилника.
На другия ден разбийте с миксер докато се получи пухкав крем, добавете маслото и разбийте добре, прибавете крем сиренето, пудрата захар, ванилията и рома. Доразбийте добре крема. Получава се страшно вкусен крем. Добавете червените боровинки, като преди това сте ги отцедили от рома и ги разбъркайте.

Намажете крема върху блата, завийте плътно на руло и поставете в десертна чиния. Поръсете с пудра захар и оставете в хладилника, за да се стегне.

Остава ви само да имате силна воля и да успеете да минете с едно парченце на ден.
Благодарна съм на Ивейн за прелестната идея за този блат! Ще присъства често на нашите празници, сигурна съм.


Желая ви леки и мързеливи работни дни между празниците и весело и незабравимо посрещане на Новата година. И дано както прекрасно я посрещнете, така прекрасно и да мине тя за всички вас!


петък, 23 декември 2011 г.

Джинджифилови бисквити за Коледа

Когато кажем 'Коледа' в съзнанието ни изплуват приятни топли часове пред камината/ радиатора/ климатика в компанията на най- близките ни хора, детски глъч, леко наивни, но толкова трогателно емоционални филмчета, малки подаръчета и докосващи сърцето жестове от близки и далечни и въздух, изпълнен с аромат на канела, анасон и джинджифил, обещаващ наслада за сетивата с очаквания коледен вкус, който подчертава и без това изобилстващата магия на предстоящите празници.


В последните години сладките са не по- малко важна част от традиционната подготовка за празниците от подбирането на подаръци и украсяването на домовете ни, а изпращането им на приятели и роднини е точно един от тези малки жестове, които правят тази част от годината изпълнена с толкова топлина и човечност, напук на минусовите температури навън и битовизмите, които напомнят на всички ни, че хората могат да бъдат добри и чистосърдечни, стига да имат общовалидно извинение да покажат меката си страна. А пък Сърдитковците, които цинично сумтят над коледния дух, очевидно имат нужда от двойна доза бисквитки с топъл шоколад, за да си припомнят колко хубаво е да си по детски отворен към света и към магията в него.

И тази година, както и предишните....не помня точно колко години преди това, един вид бисквити бяха сред фаворитите ми за подаръци на специалните хора в живота на семейството ни- джинджифиловите бисквити. Тази Коледа отново те се окичиха с блясък, за разлика от събратята им, които останаха  с уютен домашен вид.
 
И тъй като всички вие, които намирате сили и търпение да изчитате всяка моя публикация, да отправяте толкова мили думи и да ме подкрепяте и стимулирате да продължавам напред сте също мои ценни приятели, исках да почерпя и вас с кутийка сладки и любимата ми рецепта последните две години за джинджифилови бисквитки, макар и само дни преди Коледа.

Джинджифилови сладки с меласа


Състав:

6 ч.ч. бяло брашно
1 с.л. бакпулвер
1 с.л. смлян джнджифил
1 с.л. канела
1 ч.л. индийско орехче
1 ч.л. смлян карамфил
1/4 ч.л. смлян черен пипер
240 гр. масло
1 ч.ч. меласа
1 ч.ч. кафява захар- смляна фино
2 яйца
2 ч.л. ванилов екстракт или просто ванилия

Приготвяне:

В голяма купа смесете сухите съставки- пресятото брашно, бакпулвера и всички подправки. 
В друга купа разбийте маслото до побеляване. Добавете последователно захарта, меласата, яйцата (едно по едно) и ваниловия екстракт, като разбивате през цялото време с миксер.
Към масления крем започнете да добавяте на порции от сухите съставки, докато не се смесят напълно- удачно е да смените бъркалката с тази за тесто, за да не претоварите миксера си.
Полученото тесто разделете на три топки и сплескайте всяка до около 4-5 см дебелина. Увийте всеки диск отделно в домакинско прозрачно фолио и поставете в хладилника за най- малко 3 часа (ако нямате толкова време, може да ускорите леко нещата, като поставите тестото във фризера за известно време и го следите да не замръзва, а след това го преместите в хладилника за кратко). Целта на всичко това е масленото тесто да се стегне и да не губи правилната си форма по време на печене, както и да се запази добра плътност на бисквитите. Ако тесто ви е меко и мазно, защото не сте го държали в хладилника, то ще е трудно за работа, ще се наложи да се добави брашно при разточването му, а това ще доведе до по- твърди и ронливи бисквити, което никой не иска.


Загрейте фурната до 180 С. Охладеното тесто поставете на съвсем леко набрашнена повърхност и разточете до дебелина от около 1 1/2 см. Избягвайте да мачкате и пипате много тестото, защото отново ще затоплите маслото. Ако то стане много лепкаво и трудно за работа го върнете отново в хладилника, за да се стегне леко. Стремете се с минимално малко разточвания да оползотворите всяка порция от тестото, а остатъците от изрезки в края на всяко парче тесто събирайте заедно и дръжте в хладилника, за да можете накрая да направите от тях няколко бисквити, които надали ще са така перфектни, но поне ще са вкусни и достъпни за подяждане от нетърпеливите дегустатори.



Изрязаните с помощта на формички бисквити наредете в тава с незалепващо покритие или застлана с пергаментова хартия на разстояние една от друга. Печете до леко зачервяване на краищата и стягане на бисквитите. Готовите сладки оставете за няколко минутки върху тавата, за да не се счупят, а след това нареждайте на решетка, за да се охладят напълно.
Напълно изстиналите бисквити приберете в кутия с плътно затварящ се капак, като ако времето за омекване ви притиска, т.е. нямате 3 седмици да ги чакате да омекват, или пък просто за допълнителен аромат, можете да поставите няколко парченца нарязана прясна ябълка в кутията, които ще овлажнят и ароматизират много приятно вашите джиндифилови бисквити.

Източник на основната рецепта: Glorious Treats

Бисквитите могат да бъдат декорирани малко преди празника с фондан или роял айсинг според вашите умения и предпочитания.


Аз декорирам само с айсинг. Тази година намаленото време за подготовка не промени това. Харесвам нещата направени с фондан като ефект, но за мен лично една бисквита трябва да може да се изяде във вида, в който е поднесена, и взимайки предвид, че аз гледам на фондана като на опаковка за торти, не бих го поднесла за консумация реално. А да белиш бисквита от добре залепен фондан може да бъде голям терор над жадната за сладко по празниците човешка душа. Ето защо щом се касае за бисквити- айсингът е моя избор.


Предимно приготвям айсинга си сама, защото така знам какво слагам в него- ако съм вложила максималното като подбор на съставките и тяхната чистота в бисквитите, не бих искала да прецакам всичко с декорацията отгоре. Достатъчно е, че няма как да избягам от оцветителите.

У нас вече се продава и готова смес за айсинг, но аз бих я ползвала за елементи, не за ядене. По- подробно за използваната от мен рецепта и за самата техника на декориране с роял айсинг писах преди време ТУК .

Роял айсингът крие много повече рискове за крайния резултат, капризен е и изисква малко повече усилия и време, но си заслужава всяка минута.


Сега нека ви представя по- лично и част от Джинджифилковците. Беше особено забавно с тях, а тези са едни от любимците ми:


Този не е с дупка на челото в следствие на коледна депресия- очаква се да има панделка там на по- късен етап.


И тъй като живота е цветен, редно бе и Джинджифилковците да отразяват тази пъстрота. За това бе задължително да има и дядо Джинджифил. Той е стар и мъдър, но още има блясък в брада си.....вероятно защото е бил "в шоу бизнеса".....


А когато човек твърде дълго се занимава старателно с нещо, винаги се стига да нуждата от мъничко смях, дори и да се налага да си се разсмиваш сам....Снимката е направена набързо в сумрака на стаята, но пък трябва да предам цялостния живот на Джинджифилковците, за това нека ви запозная и с добрата съпруга и домакиня Джинджифилка и похотливата, тунингована златотърсачка Джина (тези двете не бяха за показване или гордост, но който е декорирал 100-на сладки ще ме разбере)


Хубаво е да очакваш Коледа. Хубаво е да се суетиш, да се приготвяш, да опаковаш подаръци и да украсяваш сладкиши, потънал в онази необяснима еуфория около този така специален семеен християнски празник. 
За финал искам да ви пожелая весело, задружно и топло посрещане на Коледа тази година. Бъдете здрави, за да се радвате на живота си пълноценно, живейте го достойно и се стремете да сте по- добри хора с всеки ден, като не забравяте, че дори малката добрината е способна да прави чудеса.....не само на Коледа.


Весели празници!


понеделник, 19 декември 2011 г.

Пълнозърнести сладки подкови

Тази рецепта бе една от първите, които публикувах в блога си, защото това са едни от най, ама най- любимите ми сладки от детството и сега с лекота зарибих и поколението си с тях. Ако сте прочели поне няколко от публикациите ми вече знаете, че имам силно влечение към детските спомени и отминалите дни. Публикувам я отново само защото искам да е освежа и да е в тон с таз годишния ни коледен дух в бяло и червено, а и тази година си взех формичка за подковките и макар да се проклех хиляда пъти, защото е много по- пипкаво и дълго с нея, останах много доволна от вида им на финала.

Хайде, стига увертюри и предисловия, взимайте чашите с мляко и да започваме...

Сладки подковки





Състав:

250 гр масло
1 ч.ч. захар
1 яйце
4 ч.ч. пълнозърнесто брашно (или 2 ч.ч. бяло и 2 ч.ч. пълнозърнесто, ако не искате да са изцяло пълнозърнести )
ванилия (истински семена, не химическия заместител, популярен у нас)
1-2 шоколада (млечни или натурални зависи от вашите предпочитания)

Приготвяне:

Маслото се разбива със захарта. Добавя се яйцето и се бие до пълното му инкорпориране. Без да се пресява, се добавя малко по малко брашното и ванилията. Полученото бисквитено тесто се оформя на подковки и се нарежа в тава, застлана с хартия за печене. Сладките се пекът в предварително загряна до 180 С фурна до леко златисто. След изваждане се оставят за малко в тавата, защото са много чупливи и крехки, а когато леко поизстинат се преместват на решетка, за да се охладят напълно.


На водна баня или в микровълновата разтапяме шоколада в по- малка купичка, за да може да е максимално "дълбок" след разтапянето- така се покрива по- голяма част от сладката и става равна черта.
Потапяме всяка сладка в долната част, изтръскваме излишното и отново поставяме на решетката, докато се стегне шоколада.


По- вкусни са с млечен шоколад, но пък 70% черен ги прави с по- характерен вкус- въпрос на личен вкус е на какъв шоколад ще се спрете. Аз винаги избирам черния.


От тази доза и с помощта на формичката при мен се получиха около 140 малки сладки. Оформени на ръка са по- малко, но пак зависи от това колко големи и дебели ги правите.

Остава ви да ги приберете в кутии  и да спите с пушката на стража наоколо, ако сте решили да подарявате от тях на приятелите си, защото изчезват изумително бързо....

петък, 9 декември 2011 г.

Празник с отложен старт и тортата на малкото мече

След като любезно изпратих покана за гостуване на отложеното парти на малкото човече и след като отново минаха векове от последния път, когато писах тук, е редно поне репортажно да отбележа и основното събитие. Ако съм си мислела, че отлагането ще ми донесе празненство със здрави деца и пълно щастие за мама, съм се лъгала, но пък не мога да не кажа, че дори и при поредната вирусна криза от последния месец, празникът бе много приятен за малкото човече, а за мен остана удоволствието от поне едно щастливо дете, малко време сред добри приятели и далеч от лекарствата и термометрите, което винаги си е плюс.
Снимките от събитието са обидно малко, но символът на всеки рожден ден не пропусна своята фотосесия, за това нека ви почерпя по парче от тортата, която скъси живота ми с поне две години, но пък зарадва малките хора на празника, а това винаги е най- важното...така казват хората поне. Защо толкова драматично я категоризирам? Историята започва горе долу така (всички цитати по- долу са пряко предаване на моите безценни мисли и съждения):

- Седмица преди самата торта всяка вечер се правят части от фигурки в различни отрязъци от време, хирургически определени покрай работата и домашните дела.
- Ден преди денят за съединяване на тортата се пекат прекрасни, ароматни блатове.
- Денят за тортата настъпва. Инцидентно блатовете биват счупени на две......

16.30 същия ден- Започва печене на нови блатове след известно време неблагоприлични думи

17.30 Блатовете се оставят да изстиват на решетката. "Изстивайте, изстивайте в името на блатовия светия, че мътните ще ви вземат....."

В паузата се бъркат два крема. Два, защото един би било скучно и някак по- лесно....защо не се сетих да ги направя три?!

18.00 Блатовете са поизстинали, но са далеч от нужното студено състояние. Отиват на терасата, пък каквото сабя покаже. "Дали пък няма да замръзнат там.....да взема да ги внеса вътре".....Финално лошо решение- внасям ги.

18.30 Правя фигурки и проклинам съдбата. Блатовете още не са студени достатъчно. "Балкона? Не, не....ще се прецакат там, пък и комините пушат, ще ги налепят с нещо гадно....."

19.00 "Ще ги сглобявам. Не са топли, ще стане. Кремове- готови! Блатове- готови! Правоъгълен ринг за стягане- ....готов, готов, ама с три сантиметра по- голям....гадост! Нищо, и така ще стане, аз ще я стегна с фолио. Намазване, редене...тра, ла ла.....Не ви чувам, че крещите, че сте гладни....... не ви чувам....... не ви чувам....Божичко, ако още някой дойде с кисела физиономия да ме пита кога ще се яде ще го удуша и ще го замажа в тортата....."

19.20 "Завивам и съм готова да слагам вечерята. Ето, само да взема фолиото .....О, м***ка му- къде отива тортата ми!!!!!"  Пред очите ми се разиграва сцена от тортен филм на ужасите- всеки блат пътува в различна географска посока, заедно с част от крема и плодовете. Веднага подпирам от едната страна "Ха! Готово! Някаква си торта ще ме прецака...аз къде, къде по- големи кризи съм спасявала", но всичко се излива в другата посока и така без да се предавам 10 минути. От хола отново се чува вик, подканящ ме да сложа най- после вечерята, защото е късно. Почти с крак вадя дълбока купа и събирам цялата си торта в нея в насипен вид на сладка попара......Започвам да плача. Не, не истерично, а тихо и напоително, като от сцена на протяжна драма по Hallmark.
19.40 Натиквам купата с тортена попара в хладилника и вадя вечерята от там. Веднага щом разчистя купчините останал крем и блатове от плота си ще сложа проклетата вечеря....
20.00 Вечарят. Аз обмислям дали да не взема един голям чувал и да натъпча вътре всички сладкарски пособия. " Мразя тортите! И най- вече мразя тази торта.... Ще бъде рожден ден без торта. Ще купя първата от близката сладкарница. На, и това е торта, нали.....Хората най. често това правят, пък пак си преживяват празниците....."

Отивам да си свърша майчините задължения, след което...ами след което ще изпека нови блатове.....и нов крем....само един крем обаче! "Е, нека са два...ще е тъпо само с един..."

Ще спра до тук.

Торта все пак имаше и то не купена от близката сладкарница, но временно съм сърдита на тортите си и няма да правя скоро друга.




Всичко по тортата е от захарно тесто. Не стават за ядене само капакът на сандъчето и подложката. Още от сега казвам, че пантофките са готов елемент, който се въргаляше из шкафовете ми още от началото на тортената ми мания и чийто срок изтичаше в обозримо бъдеще, за това реших да сложа тук. И без това взех своя дал от правене на балетни пантофки за тортата на голямата ми дъщеря преди година и от кецове за прощъпулника , така че не виждах никакво предизвикателство в правенето на макетни пантофи за  декор.





Малкото човече остана доволно. Не защото я впечатли тортата, а защото най- после имаше достъп до шарените "играчки" и безмилостно намачка мечо до втечняване. Децата се радват на странни неща!


За най- малките гости на празника обаче тортата не беше подходяща, тъй като на края се оказа с високо съдържание на шоколад, за това за тях сутринта преди събитието направих бананови мъфини, които аз лично харесах повече и от тортата и подядох лееекичко децата.....не ме е срам, не очаквайте скрупули тук. Малките и без това не трябва да ядът сладко!

Тях може да видите ТУК

Тройно бананови мъфини

Бананов мъфин с бананов крем и гарниран с парченца сушени банани....тройно бананово изкушение. Тези мъфини направих за най- малките гости на рождения ден на бебка, за да съм сигурна, че малките ще имат с какво да отбележат празника и няма да съжаляват за пропусната торта. Кремът за мъфините е моя измислица, която до момента не е имала първа среща без доживотно влюбване, така че го препоръчвам силно за любителите на банановия вкус. И за да не решите, че страдам от излишно самочувствие и обилен талант- рецептата е съвсем елементарна и бърза..... просто няма как да не се влюбиш в банани с маскарпоне върху малко пухкаво кексче :-)

Бананови мъфини с крем


Състав:

За мъфините

125 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
75 гр. масло- разтопено
75 гр светла захар мусковадо
2 яйца- разбити
2 банана- намачкани

За крема

500 гр. маскарпоне
200 гр. масло
1 голям или 2 малки банана
7 с.л. пудра захар
ванилия
няколко капки пресен  лимонов сок- по желание

кръгчета сушени банани за декорация- по желание

Приготвяне:

Мъфините

Пресейте заедно брашното, бакпулвера и содата. В отделен съд поставете разтопеното масло, разбитите яйца, захарта и намачканите с вилица банани и разбийте добре. Прибавете сухите съставки и смесете докато се хомогенизира напълно.
Пригответе си 12 хартиени формички за мъфини в подходяща за техния размер тава или силиконови формички за мъфини. Разпределете сместа между формичките.
Печете в предварително загряна до 160 С фурна за около 20-25 мин. или докато се надигнат и  стегнат.
Прехвърлете готовите мъфини върху решетка, за да изстинат напълно.

През това време пригответе крема. С помощта на блендер пасирайте банана/бананите до гладко пюре. В купа разбийте маслото със стайна температура до гладко, прибавете пудрата захар и доразбийте до пухкаво. Прибавете маскарпонето, ванилията, лимоновия сок (слага се, за да подчертае и засили вкуса на основните съставки и за да намали окисляването на бананите, т.е. тяхното потъмняване в крема, но може спокойно да бъде пропуснат) и бананите и разбийте съвсем малко, за да се хомогенизира крема, но да не се втечни. 

NB. Ако правите крема за малки деца и бананите са добре узрели и сладки може да не се наложи добавянето на захар. Преценете сладостта на крема си и спестете или намалете захарта, ако ви е по вкуса.


Когато мъфините са напълно охладени поставете крема в пош и декорирайте или намажете с лъжица. Украсете с парченца сушени банани.

ПП. Банановият крем има по- тъмен, кафеникав цвят, който се засилва леко с престояването, защото бананите потъмняват от контакта с въздуха. Вземете това предвид, ако целите определен нюанс на крема на мъфините си.

вторник, 29 ноември 2011 г.

Есенна торта с ябълки, орехи и маскарпоне за моето малко момиче


Преди две години и няколко дни в живота ни се появи второто дълго чакано и много трудно доведено до успешен финал щастие, нашето малко момиченце. Времето лети бързо и сякаш вчера я държах за пръв път в прегръдките си, сякаш вчера срещу мен блестяха две прекрасни малки очички, закрити между голямата шапка и белите пелени, а писъците на малкото маймунче изпълваха коридорите на родилното :-)

Сега вече малкото вързопче е самостоятелна единица с характер за двама и мнение по всеки въпрос касаещ нейното добруване, но въпреки ината си е все така възхитително прекрасна. Явно обаче е орисана да стават трудно нещата около нея и за това посрещна празника си с висока температура и кисело настроение, а разпратените покани за празника с децата през идния уикенд бяха отменени с тривиално телефонно обаждане....Е, поне семейно се събрахме да отпразнуваме специалния празник, макар и без голяма торта и купища гости.
В кратката отсечка между работата и болногледачестовото на двете чада - не е ли забавно как винаги са синхронно болни...., единственото което успях да направя бе една семпла, но много вкусна и романтично есенна торта, която е подходяща и за леко пораснали мъници (без алергии), защото що за празник би бил, ако звездата не може да забие две ръце в тортата си и да я опита....
Каката остана разочарована от липсата на всякакво какао и обяви, че това не се брои за торта, но всички останали бяха доволни, а неунищожената на празника част акомпанира две следобедни кафета и определено в момента ми липсва силно.

За да разсея съмненията в неглижиране на празника на малкото човече само ще добавя, че не бива да има заблуда по този въпрос и отбелязване с деца ще има, дори част от героите за тортата чакат на стартовата линия, но това когато му дойде времето, а сега ви оставям с рецептата, която си е моя измислица в по- голямата си част и затова си позволих да й дам име....

Есенна ябълкова торта "Бианка"


Състав:


За блата


4 яйца+ 3 жълтъка
200 гр. захар
1/2 ч.ч. орехи- смлени, като отделите още в началото на меленето малко, за да има и по- едри парченца в блата
1 ч.ч. брашно
1 пакетче бакпулвер

ванилия

1/2 ч.ч. ябълков сок за напояване на блата

За крема

1 кутия маскарпоне (500 гр.)
130 мл. течна сметана
1 кутия рикота (250 гр.) или друга неосолена фина извара
1 ч.ч. фина светло кафява захар
5 сладки ябълки -обелени и нарязани на кубченца
30 гр. масло
канела
ванилия

Приготвяне:

За блата- Отделете белтъците и разбийте седемте жълтъка със захарта (без две-три с.л.) до побеляване. Прибавете пресятото с бакпулвера брашно на малки порции и след това добавете орехите и ваниловите семена. В отделен съд разбийте белтъците с отделената захар до пухкав сняг. Прибавете разбитите белтъци към орехово- яйчена смес с помощта на дървена лъжица, като бъркате само в една посока и използвате максимално малко движения, колкото да се хомогенизират двете смеси, за да не спаднат белтъците. Печете в умерена, предварително загряна фурна до чиста клечка.

Готовия блат оставете да изстине за няколко минути в тортената форма, а след това поставете върху решетка до пълното му охлаждане.
Когато е съвсем студен, разрежете блата на три отделни части (в зависимост от големината на формата ви може да имате възможност за два, три или дори четири пласта, но това може да прецените когато видите колко е дебел вашия блат)

За крема-  Поставете нарязаните на дребно ябълки в огнеупорен съд с дебело дъно и прибавете към тях малко по- малко от половината захар. Сварете на умерен огън до пълното омекване на плодовете. Към готовите ябълки добавете канелата (около 1/2 ч.л. при мен, но е въпрос на вкус. Помнете обаче, че тази канела по- късно ще бъде размита в още крем и ще се загуби, ако е твърде малко). Оставете ябълковото сладко да се охлади напълно.

През това време, с помощта на ел. миксер разбийте течната сметана, като добавите захарта по средата на разбиването. Към разбитата сметана добавете изварата, маскарпонето и ванилията и отново разбийте леко, за да се получи гладък крем.
Отделете по- малко от половината от млечния крем и го смесете с изстиналите ябълки. Разбъркайте. Другата част от крема оставете на страна, за да го използвате за глазура.

Поставете един блат върху избраната чиния и сиропирайте леко със слабо загряния ябълков сок. Намажете щедро с ябълково- сметановия крем. Отгоре поставете следващия блат и повторете същото с него. Завършете със сиропиран блат.

Другата част от крема поставете в пош или намажете с шпатула върху тортата на дебел пласт. Поставете в хладилника, за да се стегне. Препоръчително е да сглобите тортата предишния ден и да я завиете добре в домакинско фолио, за да могат блатовете да поемат от влагата и аромата на крема- така е много по- сочна и вкусна. Поставете глазурата няколко часа преди сервирането. Ако нямате време можете да направите всичко наведнъж, но е добре да дадете на тортата поне няколко часа, за да се овлажни и стегне.


По моята торта има поръсен съвсем деликатен златист ядивен брокат, но той не се вижда на снимките за жалост. Ефекта му на светлината вечерта беше прекрасно- магичен и тържествен, така че ако разполагате с такъв- използвайте го за да придадете и на най- семплата торта малко va-va- voom!

За сега толкова. Аз отивам да бърша нослета, а може би скоро ще мога отново да ви поканя на рожден ден с отложен старт, но пък надявам се цветен и весел :-)

ПП. Добавям една много бърза и кофти снимка на разрез, просто за да се добие представа за нещата "отвътре". Правена е с мъж, чакащ с вилица в движение на масата и по- добро постижение нямах шанс да имам :-)


О, за малко да забравя.......Нека дам и на вас по една покана за бъдещото събитие :-)

понеделник, 14 ноември 2011 г.

С година по- стара...

Днес е моя рожден ден. Година по- мъдра, година по- зряла/ опитна.....нееее.....Само година по- стара. Иска ми се да си пожелая само едно- здраве. Друго като че ли нямам в списъка си с желания. И докато в дамската ми чанта червилата и другите джунджурии отстъпват място на опаковките лекарства с непроизносими имена, а кремовете ми за лице стават все по- скъпи и във все по- златни тонове на опаковките, не пречи да си налагам нови житейски правила, едно от което е обещанието ми към мен самата, че вече ще се грижа и за себе си от време на време.  Напук на депресията и киселото ми настроение по случай годината в архива, напук на естествения ми порив да се пренебрегна в грижите за собственото ми парти и напук на това, че днес си счупих любимия обектив, все пак съм доволна от себе си- тази година не си направих най- претупаната и грозна торта (както направих миналата година и годината преди това и....сещате се, че списъка с години ще продължи дълго предполагам).

Няма да трупам още предисловия, а просто ще ви оставя с моята торта. Тя ще ви разкаже малко по- позитивно за мен и моя 28 годишен "опит", докато аз седя намусена в ъгъла, с празнична шапчица на главата.



Тортата си има своите малки недостатъци, но този път аз и не направих много, за да ги поправя. Харесвам я такава, каквато е- с амбиция да бъде съвършена, но с реално неизбежните малки дефекти.




Първият и последният етаж са пандишпови блатове с маслено- млечен крем в две вариации: горска ягода и портокал с лайм. Вторият етаж е шоколадови- брауни блатове с млечен крем с парченца хрупкав Lion вътре. 






За съжаление другите малки вкусни "бижута" от празника не можаха да се присъединят сега към тази публикация, както ми се искаше да бъде, но ще ги добавя възможно най- скоро, защото бяха перфектното допълнение към цялостната визия на тортата, а и бяха радушно посрещнати от семейството като вкус.

Прекрасна и успешна седмица от рожденичката на всички :-)

вторник, 8 ноември 2011 г.

Китайски бисквити с късметчета/ Fortune cookies

Покрай тематичното китайско парти ми се отдаде възможност да направя нещо, което отдавна исках, но никога не идваше достатъчно удобен момент за него- всеизвестните китайски бисквити с късметчета. Винаги са ми изглеждали пипкави и трудни за домашна изработка, но за мой късмет не се оказа така. Най- сложната част от задачата бе да си подбера интересни късметчета всъщност....

Идват празници и предполагам, че те ще се появят отново на масата ни, защото баницата с омазнени листчета с късмети вече просто не е достатъчна..... (когато си търся повод отново да направя тези)

Китайски бисквити с късметчета



Състав:


2 белтъка
1/2 ч.л. ванилов екстракт
1/2 ч.л. бадемов екстракт
3 с.л. растителна мазнина
8 с.л. бяло брашно
1 1/2 ч.л. царевично нишесте
1/4 ч.л. сол
8 с.л. фина захар
4 ч.л. вода

Приготвяне:


Загрейте фурната до 150С. Пригответе си две тави за бисквити- намажете ги леко с мазнина- моите не залепват никога, но тук имах малки проблеми, така че наистина бъдете щедри с маслото.
Поставете белтъците в купа и разбийте леко с тел. Добавете ваниловия и бадемовия екстракт и мазнината и разбийте докато белтъците станат леко пенливи.
В отделна купа смесете сухите съставки и добавете към тях водата. С помощта на миксер смесете съставките до нещо подобно на много гъста каша.
Започнете да добавяте по малко от белтъчната смес, докато не получите напълно гладка и малко по- гъста от палачинково тесто смес.


С помощта на голяма супена лъжица изсипете върху тавите за бисквити кръгчета на разстояние едно от друго. Леко обърнете тавата наляво- надясно, за да разпределите и оформите сместа- трябва да е относително симетрично кръгче, макар да не е нужно да е идеално, тъй като при печенето се дооформя.

Съветвам ви да печете най- много по две бисквити на един път, защото оформянето после изисква много бързина при работата и повече от две бисквити изстиват.

Поставете тавата във фурната и печете около 10 минути или докато ръбчетата на бисквитите започнат да стават златисти.

През това време си пригответе една кърпа или чифт текстилни ръкавици и предварително подготвените и изрязани късметчета.

Когато са готови извадете с тънка шпатула една бисквита, поставете я в ръката си, като държите кърпата или сте си сложили ръкавица, защото горят ужасно.


 Много бързо поставете листчето с късметчето в средата на бисквитата, сгънете я на две и след това я прегънете през средата, като приближите ръбчетата леко едно към друго.


Така оформената бисквита поставете в дупката на тавичка за мъфини, където тя да изстине напълно.

Щом се охлади бисквитата става твърда и пази чудесно вида си.


Макар да звучи като много работа, всъщност нещата стават много бързо и лесно щом един път схванете принципа на работа. Обещавам!

За мен беше голямо удоволствие да се занимавам с тях и после дълго им се радвах на готовия вид, признавам си.



Какво ще е вашето късметче?


Точно в тази публикация искам да отделя специално място на моя личен късмет- късметът да срещна толкова интересни и талантливи хора покрай блог- аферата си. В дните на дългото ми отсъствие през последния месец получих няколко прекрасни награди, които искам да споделя и да благодаря публично за тях. Тези жестове винаги носят много приятни вибрации в душата ми. Всеки път! Благодаря ви, момичета!

Първата награда е от Мони от Kochzauber . Благодаря ти, Мони! Съжалявам, че ми отне цяла вечност за да ти се отблагодаря за прекрасните две награди. В онзи момент на дефицитни положителни емоции твоите наградки ми донесоха една голяма усмивка. Благодаря!



Поради безобразното ми забавяне няма да предавам наградите, защото вече повечето дами заслужено ги имат в актива си.

Втората награда получих от Зори от ZorniZZa piZZa и Daeneris от Сoffee break. И двете дами ме изненадаха безкрайно мило. Наградата идва с условие и ви съветвам да отидете и да надникнете при тях, защото и двете авторки са много талантливи и интересни и техните кътчета са изпълнени с много красота. Благодаря ви, че споделихте наградата- предизвикателство с мен!


Условията, вървящи с тази стилна и свежа награда са:

Да споделиш седем неща за себе си. Аз вече споделих немалко и има риск да няма какво да кажа, понеже ми е трудно да се самоанализирам публично, но щом се налага ще рискувам да досадя още малко със себе си. Добре, ето започвам...

1. Не съм романтичка и не обичам романтични филми и вечери на свещи. Цялата тази еуфория около романтиката ми бяга. Всичко сълзливо, емоционално- трогателно ме отегчава изключително бързо. Мога да си играя на романтика и го правя в различни сфери, но това ме уморява.

2. Времето с книга в ръка е много специално за мен. От дете обичам да чета- когато ме беше страх от тъмното или от това, че съм сама вкъщи- четях. Сега отново често бягам в книгите, макар и по различни причини.

3. Параноична майка съм. Децата ми ще имат проблем с мен и късането на пъпната си връв някой ден. Преди да родя имах лошо мнение за такива майки, а ето че сега съм една от тях....и ми харесва :-)

4. Помненето на имена и дати е много, ама много трудна задача за мен, но пък имам прекрасен вграден план- график в главата си, поддържащ повече от сто операции едновременно, който ежедневно използвам с пълна мощност.

5. Обичам да снимам от скоро. Правя го любителски и много държа да остане така. Не чета по темата, не се развивам целенасочено в това начинание. Странно е, но искам да остане спонтанно недодялано това ми хоби. Сама не мога да си повярвам, че правя нещо и не се стремя към по- добри резултати.

6. Пропуших отново насила, т.е. целенасочено търпях, че ми е кофти, защото имах нужда от нещо, което да е моето време да отпускане и моя порок. Пет години съм под властта на бременности и кърмене- искам да имам порок и да не ми е забранено да го правя. Пуша по една цигара на ден или малко повече на кафе с приятелки и ми смърди гадно, но още известно време ще го правя. Ей така..... защото мога. Шантаво, а?!?

7. Имам страст към пазаруването на дрехи, обувки и козметика. Прозаично и клиширано, но ми действа изключително разтоварващо и зареждащо. Няма нищо по- добро от ден по магазините, попадения в картонени чантички и чаша капучино за финал.

Ето, изказах си не чак толкова розовите страни, но човек не може да е винаги захаросан. Нужен е и по малко пипер във всяко ястие- за баланс.

Второто условие е да предадеш наградата. Аз бих искала да я предам на толкова много хора, че ще ми бъде наложен запор на блога от администрацията, а и доста момичета вече я имат, така че ще я препратя на:

Пипилотка

Успешна и късметлийска седмица на всички!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...