събота, 30 април 2011 г.

Малко макарони опаковани с черна панделка

Бижутерските ми занимания продължават, макар да нямах много време за такива неща покрай празниците и последвалите ги делници.
За личната ми колекция успях да направя само едно мъничко...е, добре де, не е съвсем мъничко, пръстенче, което отдавна исках да имам. Доволна съм от резултата и вече няколко пъти го разхождам с мен, но ще трябва да си направя и още цветове от него, защото е много момичешко и кокетно и се нареди сред любимите ми аксесоари, особено в компанията на тясна рокля.


Размерът пак е с повече Х-ве отпред, но се отнесох и не снимах пръстена на ръката си. Ще го направя обаче, защото това му е половината чар.

Другата част от дрънкулките реално няма да ви изненадат- вече сте виждали прототипа им


Тези са за две прекрасни дами, които изявиха силно желание за такава- а както е известно аз съм отзивчива млада жена, която споделя щастието си на драго сърце. И съм скромна, но не ми личи!

Все още не са завършени с верижки, но са толкова сладки, че не можах да не ги снимам още топли от фурната....


 Мъничкото бебе макаронче е за мен! То ще се възкачи на пръстен с още нещичко, за да прави компания на големия макарон, който почти не мога да сваля от врата си последно време.


Имах желание за повече бижута, но май преди голямата ни отпуска няма да имам време, така че ще останат в бъдещите планове.

За сметка на това обаче се надявам преди заминаването да успея да довърша публикацията, която подготвям в момента, за декорирането на сладки и на която разчитам да ви държи заети докато се завърна с нови творчески проекти :-)

неделя, 24 април 2011 г.

Великден



Позволете ми да започна първо с "Христос воскресе!" Желая на всички ви празникът да донесе много топлина и разбирателство, да пречисти душите и сърцата ви и да ви даде сили да бъдете по- добри хора всеки ден!



Знае се, че "Не всеки ден е Великден!". Съвсем вярно и безкрайно неприятно! Днес обаче е Великден и слънцето грее не само през прозореца ми, но и във всяка клетка на тялото ми. Подготвям се за този ден седмици наред, чакам го също както чакам и Коледа, и обожавам времето изкарано в красиви очаквания и планове за самия празник. Той винаги е свързан с много запазена от детството превъзбуда, с аромат на козунак и пръсти непоправимо оцапани с боя. Е, тази година геройски скапах яйцата, но пък точно защото е Великден и настроението ми е прекрасно, ще се правя, че не ми пука особено за това, а вие няма да коментирате яйцата с лошо....поне не гласно.



Времето е приказно топло, хората са усмихнати и всичко изглежда много по- свежо и обещаващо. Още с отварянето на очите ни сутринта вече се настъпвахме кой ще слезе пръв, за да грабне най- доброто яйце (изборът на бъдещи борци е по- лесен, когато си пръв, както всеки знае!). След войната с яйцата и унищожаването на половината от солидната козуначена продукция е ред на търсенето на скритите из двора яйца, на състезанието за носене на яйце с лъжица, на традиционната обиколка из познати и съседи за раздаване на яйца и сладкиши и на още ядене.....на яйца..... кой каза нещо за холестерол?! 
Ох, все повече разбирам защо в западните страни хората са наблегнали на шоколадовите яйца- от тях поне никога не може да ти втръсне. 
При шоколада "колкото повече, толкова повече" е неизменно вярно твърдение.




И тъй като подозирам, че не само ние страдаме от яйцо-опротивяване в опасно висока степен, то нека разнообразя леко гастрономичната картина на празника с по- интересната, но религиозно незачетена, част от менюто. Не, няма да ви показвам агнешко под никаква форма! 




Ще говоря в картинки за сладки. Покрити със захар, "изпечени с внимание" и ..........Ей, кой ми изяде сладките?!
Вкусът на Великден тази година у нас е лимонов линцер с маково семе.....Признавам си, пробвах от тестото още преди да ги пека...както и веднага след като ги извадих от фурната. Второто е акт на добра воля спрямо един заек- той нямаше да оцелее с това счупено ухо! Не можех да го оставя да се мъчи в агония и всички други зайци да му се поиграват, нали?!




За цялата пролетна дружина ми бяха нужни две големи дози от тестото и три дни за декорация. Разбира се пак не ми стигна време за подходящо опаковане на подаръците и за това те не бяха удостоени със снимка. Все пак в блога трябва да се води поне някакъв контрол на щетите по реномето ;-) 


И така, какво е пролетта без малко цветя




и много зайци- кокони




Зайка в лице


и в д.....  гръб


И тъй като никога не интересно всички да са само бели и добри, си позволих да направя един герой и за мен. Все пак някой трябва да създава неприятности в захаросаното царство!


И отново към пролетта и нейните, цветя, зайци и пилци



 Кокетни пилци


и по- обикновени пилци


 и още много от тях....


Дружна снимка


 И хайде всички в кошницата! 


Казах ли ви колко много харесвам тази кошница?!  Да, мисля, че вече го споменах поне няколко пъти, но нека го кажа пак- ужасно противно много си харесвам кошницата! Иде ми аз да се снимам в нея.

В края на деня сме изморени, преяли и заредени с много положителни емоции. Децата спят по пода (това не е обичайното им място, но явно денят е бил по-емоционален от нормалното и батериите свършиха неочаквано), къщата е с нагоре краката, а аз се отдадох на следобедната си чаша кафе с любимите си места в интернет в средата на този хаос и ми е добре...това може да се случи само на Великден!

вторник, 19 април 2011 г.

Имаме си победител!!!


Завърши първото Giveaway party на блога и вече имаме победител в него! Тази седмица прекарах в гадаене коя ще бъде победителката и се вълнувах като малко дете, когато дойде време за въвеждането на имената в програмата и натискането на бутона. Беше ми някак тържествено и емоционално- фанфарите си бяха само в моята глава, акомпаниращи на хилядите други звуци и какофонията от мисли, но пък бяха много добър завършек към финала на едноседмичното чакане. 
Нямах фаворит- повечето от вас свързвам с толкова различни неща и сте безценни познати/ приятелки за мен, а и всички вие сте част от моето творческо кътче, така че мога единствено да съм ви благодарна за времето, което изкарваме заедно и за прекрасните емоции, които ми подарявате с коментарите си!
И така, за да не става като в реалити шоу, в което отлагат до максимум името на победителя, ето  и нашата звезда на вечерта! 


Новата собственичка на "Сладкишената гривничка" е Ивейн!!!

Дано тя хареса своето мъничко подаръче, а аз искам отново да благодаря на всички ви за приятната атмосфера, за участието ви, за всяка една дума, която отправихте към мен и за подкрепата ви! Без вас блогът не би имал никакъв смисъл, защото вие сте голяма движеща сила за мен в творческите ми пориви!

Прилагам снимков материал на двата етапа на тегленето от RANDOM.ORG , за да съм съвсем честна и открита в подбора на победителя. 

Въвеждането на имената


И безпристрастното им изтегляне от програмата



Моля да се отбележи, че Random.org поставя печат с дата и час според UTC time, което е с 3 часа назад от българското време. Нарочно снимах целия си монитор, за да се вижда и часовникът долу в дясно.

Още веднъж благодаря на всички ви и дано скоро намерим повод да си организираме още подобни мероприятия, които да ни зареждат с поне мъничко положителна енергия. 



понеделник, 18 април 2011 г.

Великденски козунак

През изминалите години изпробвах несметен брой рецепти за козунаци, в търсене на "моята" рецепта. В крайна сметка осъзнах, че разликата в рецептите, ако не отчитаме разни допълнителни екзотични съставки, е минимална. За това прекратих търсенето на най- хвалената/ масово сполучлива рецепта и избрах една, която просто ми се стори някак човешка и лесна. Оказа се, че колкото по- смело пристъпваш към направата на този обреден хляб, толкова по- лесно стават нещата и цялата истерия около месенето с часове, баенето, туширането му по сто- сто и десет пъти  на плота и затоплянето до тропически климат на помещенията за работа са митове от стари времена, след като вече почти няма човек без машина за хляб в кухненския си инвентар.
И така, ето "моята" рецепта, която до сега не е имала провал, която не отнема почти никакво време и изисква минимум усилия. Моя е в дебели кавички, защото рецептата е споделена от дама с псевдоним Лебедуна из форума на Бг мамма. Дама, която аз все още не мога да открия и лично да й благодаря за споделената рецепта, но споменавам с добро всеки път, когато правя козунак.



Снимките за тази публикация са импровизация на козуначената тема. Направих козуначени мъфини, защото трябваше да пратя Великденски подарък на свои близки и цял голям козунак не беше подходящ, а и в малък формат позволяват да се хапват по- лесно, без да се разваля вида на останала част от козунака и без да изсъхва отрязаната страна. Как ще оформите и с какво ще гарнирате е въпрос на въображение и лични предпочитания- аз ще напиша с какво направих козунака този път.


Състав:


125 мл. прясно мляко
3 цели яйца + 1 жълтък за намазване
130 гр. захар
60 мл. масло (използвам 
някой био вариант или Президент)
30 мл. олио
семена от две пръчици ванилия или 2 пакетчена изкуствени, ако нямате истинска ванилова пръчка
30 мл. ром
1 лимонова есенция 

кората на един лимон, настъргана на ситно
1 пак суха мая
650 гр. брашно



За плънка:
1 ч.ч. стафиди, 
накиснати предварително в топла вода и малко ром
-бланширани бадеми
-течен шоколад- вече има био варианти с различно съдържание на какаова маса 
-какао и смлени орехи/лешници
-локум
*можете да изберете която от тези съставки искате или да комбинирате няколко от тях. Дадох пример за моите фаворити, но възможностите тук са неограничени и зависят изцяло от вашия вкус


Приготвяне:


В купа се разбиват леко с тел яйцата, захарта, ванилията и лимонова есенция с коричките. Добавя се алкохолът, мазнината и прясното мляко, което леко се затопля, за да не е студено от хладилника- не го топлете силно, а малко под телесната температура, т.е. ако си пъхнете пръста да се усеща нормално. 
В моята машина се поставят първо течните съставки, така че изсипах сместа в контейнера й, след което добавих пресятото брашно и най- отгоре изсипах маята (препоръчвам да използвате био мая, защото при нея допълнителни екстри от другите ги няма...поне на етикета ;-) )
До сега не съм имала случай да променям количеството на съставките. Първоначално тестото е доста меко и маже под бъркалката, но скоро се стяга и в крайна сметка винаги е меко и пухкаво. Внимавайте много с добавянето на брашно, ако ви се струва нужно, защото лесно може да прекалите и да направите тежко и твърдо тестото, а от там и крайния резултат ще е различен.
Пускам програмата на месене и втасване за основен бял хляб. При мен тя е около 3 часа. Преди спирах и повтарях по няколко пъти цикъла на месене, но с времето видях, че това е напълно излишно и спрях да го правя. А и вече бракувах една машина с тази практика.


След като машината го измеси и направи първото втасване изваждам тестото със силно намаслени ръце и го поставям на плота, който също съм покрила добре с мазнина. Не меся с добавяне на брашно! Тестото е страхотно удоволствие за работа- еластично, пухкаво и леко. Стаята не трябва да е с отворен прозорец или студена, но не е и нужно да е адска жега вътре. У нас като цяло сме топлолюбиви и винаги е приятно топло, така че не правя нищо допълнително за климата.
Докато ще меся и оформям вече съм включила фурната на малко под 50 С, за да загрява и да имам къде да оставя козунака за последното втасване.




Премесвам тестото леко, като по време на месенето добавям от стафидите (подсушете ги добре преди да ги добавите в козунака). Тестото ги поема всичките доста бързо. След като съм готова го разделям на три фитила и като ги разтеглям и усуквам ги издължавам. Сплитам на обикновена плитка. Ако ще пека цял козунак, сплетената плитка премествам в правоъгълна дълбока тавичка за терин. По дъното на тавичката слагам предварително малко бланширани бадеми. След това добавям тук там още бадеми и козунакът е готов за второто втасване.
В името на цялостната информация, ето и един архивен кадър на цял козунак, тъй като тази година все още не съм правила голям. 




Ако правя козуначени мъфини готовата плитка режа на малки парчета, като всяко след това деля на три малки топчета и отново сплитам на плитка. В този случай на част от мъфните поставих по една препълнена чаена лъжица от течния шоколад и завих на колелце, като шоколада остана в центъра на колелото. Така можете да добавите какъвто пълнеж решите, че ще ви хареса. Ако сте се спряли на локум обаче е добре да го нарежете на малки парченца и да го добавите на принципа на стафидите при месенето. Поставих ги във формички за мъфини, а тях в тава с отделения.
През целия процес на доомесване и оформяне намазнявайте ръцете си когато е нужно.




Оформените козунаци или козуначени мъфини се поставят в загряната печка на 50 С, за да втасат отново. При мен това става относително бързо и отнема средно около 20-на минути, но това отново си зависи от фурната и от климата на самата стая. Внимавайте да не превтасат, защото ще станат на шупли! Когато са готови (по- добре е да е малко преди това дори, а не след като вече са втасали твърде много) пускам фурната на 140 С с вентилатор, отварям вратичката и намазвам козунака с разбит жълтък, към който съм добавила няколко капки лимон, за да не потъмнява при печенето. Наръсвам обилно със захар и поставям обратно във фурната. По средата на печенето спирам вентилатора, а понякога се налага и да поставя парче фолио върху козунака, за да не се препече отгоре преди да е готов.
Ами това е! Изглежда дълго и протяжно, но това е защото аз не съм добър учител, днес ми е ден на силен главобол, а искам да споделя максимално много от практиката си, но не успявам да го синтезирам добре. Пътят към ада е покрит с добри намерения, казват по- мъдрите хора ;-)




Източник: Лебедуна, bg-mamma.com

неделя, 17 април 2011 г.

"История с кошници" част 2

Не знам какво става с мен и тези кошници последно време.....Добрата новина е, че тази беше последната от намерените "гаражни съкровища", така че скоро не се очертава реставриране на друга. И ако все още не сте напълно отегчени от прераждането и бляскавия втори живот на старите кошници, ето и обещаната посестрима на червената кошница.


Тази ще бъде натоварена с тежката задача да бъде пазител на великденските яйца, така че трябваше да има повече свежо усещане в себе си и по- малко камуфлаж, като последното бе възможно заради сравнително добре запазения й външен вид. Ето как започна всичко този път




За тази кошница използвах:


- Бяла спрей боя (с течение на времето ще стане ясно до колко съм пристрастена към този формат боя и неограничените й възможности)
- Едно изкуствено цвете с множество различни по големина дребни цветчета
- Панделка в две различни ширини
- Горещо лепило
- Изкуствена трева (по желание)




Както и преди първо боядисах на два слоя кошницата с бялата боя. След като изсъхна напълно разглобих изкуственото цвете и аранжирах по свой вкус едната страна на дръжката с дребните цветчета, като ги залепях с топлото лепило. Тук е момента да допълня- след предходната кошница имах няколко въпроса дали е нужно лепилото да бъде топло и дали и друго лепило би свършило работа. Истината е, че не знам със сигурност, но смятам, че някое от по- силните и по- солидни като консистенция лепила най- вероятно би свършило добра работа, но работете на открито или поне добре проветриво място, защото с толкова лепене не искам да съм причина за интоксикацията ви.  Аз съм в дълбока любовна връзка с моето горещо лепило и не го заменям за нищо на света, така че не съм опитвала да лепя с друго, но ако все пак някой се престраши и опита, ще се радвам да сподели опита си, за да се учим взаимно. И така, отново към кошницата...
Когато бях готова с това, промуших панделката в основата на цветното букетче, така че да не се забелязва и я залепих отново с лепилото, а след това внимателно я увих по цялата окръжност на кошницата. 
Отделно направих красиво оформена голяма панделка и я закрепих в другата основа на дръжката с горещо лепило.




И готово! Този път упражнението отне само два дни (един за боя и един за декорация) и бе съвсем лесно за изпълнение, а жертва на горещото лепило падна само един пръст, което свидетелства за напредъка ми в концентрацията.




Не мога да реша коя от двете кошници харесвам повече....Всяка ми носи различен заряд, но май бялата е по- близо до сърцето ми поне в този сезон. А и червената не събира достатъчно количество от тези (тук следва да се появи линк към рецептата до ден), така че бързо загуби по точки от по- младата си съперница ;-)








Великден наближава, така че все още имате малко време и добро извинение да изтупате прахта от някой стар кошник и да му добавите мъничко Va va voom!

сряда, 13 април 2011 г.

Леден шоколадов терин с целувчена подложка

В неделната сутрин ми се искаше да направя нещо бързо, но и ефектно за следобедното кафе. Разбира се не разполагах с никакво време за завъртяни десерти с двете деца на моите родителски грижи, така че трябваше да е нещо от типа "от нищо- нещо и за нула време". В една от игрите на гоненица случайно забелязах пакетче лешници върху опаковка бял шоколад в сухото ни помещение и реших, че тази комбинация би била особено подходяща за съпругът ми, който е новоизлюпен фен на белия шоколад, а моето силно желание за предизвикване на пролетно- лятно настроени подшушна сладоледната нотка във фантазията. Десертът придоби нови измерения поради битови причини, като например, че никога не се разтапя шоколад, когато играеш на гоненица и съответно добавих нежелателно (но пък изключително сполучливо) карамелизиран вкус към терина, защото шоколада загоря....Простете ми, ще го спестя като стъпка в рецептата, но ако имате желание да експериментирате- опитайте да карамелизирате беля шоколад леко- определено ще си заслужава допълнителната нотка ;-)


Състав:

За терина

1 опаковка качествен бял шоколад- използвам Lindt
300-350 мл. пълномаслена течна сметана
1 голяма опаковка заквасена сметана
1/2 ч.ч. захар или друг подсладител (агаве, стевия, мед и тн, като коригирате количеството според вкуса си и вида на използвания продукт)
1 пълна ч.л. желатин
2 с.л. хладка вода
1 пълна шепа сушени червени боровинки, предварително накиснати в топла вода, за да омекнат
ванилия
За целувчената подложка

4 средни белтъка
1 ч.ч. пудра захар
1 ч.ч. натрошени на дребно лешници


Приготвяне:

Терин:

Начупваме шоколада на парченца и го прибавяме към течната сметана в тенджерка с дебело дъно. Поставяме ги на умерен огън и загряваме докато шоколадът се разтопи. Не завирайте сместа. Тук беше моментът, когато аз бях възпрепятствана да се върна при котлона и шоколадът се покарамелизира, което както вече е ясно се оказа не толкова лошо всъщност.
Когато шоколадът и сметаната се смесят се оттеглят от огъня и се поставят в хладилник за една нощ. Аз нямах толкова време и ги сложих в камерата за няколко часа, като през това време направих подложката.
Когато сместа е добре охладена се разбива с миксер на пухкав крем. Внимателно разбъркваме с вилица захарта със заквасената сметана и добавяме към шоколадовата смес, като не разбиваме бързо и дълго, за да не втечним много сметаната. На края добавяме предварително накиснатите червени боровинки и ванилията и леко разбъркваме.
Накисваме желатина във водата и когато набъбне го разтапяме в микровълновата печка за няколко секунди. Добавяме и него към сметановата смес, изсипваме във форма за терин или друг съд, ако не разполагате с такъв. Преди поставянето на крема в съда е добре да го облепите с прозрачно домакинско фолио, за да може по- късно да го извадите лесно от там.
Поставете терина в хладилника за няколко часа, а след като е добре охладен го преместете във фризера.


Подложката:

Белтъците се разбиват на сняг в сух и чист съд-първоначално на ниска скорост, а после постепенно се увеличава. Като продължавате да разбивате прибавете внимателно малко по малко от захарта докато се усвои напълно от разбитите белтъци и няколко капки лимонов сок.
Върху хартия за печене леко си отбележете големината на съда в който ще поставите терина, за да знаете колко голяма трябва да е подложката ви. Като отстъпване малко навътре от очертанията, защото целувката се раздува при печене, разстелете натрошените ядки равномерно, а върху тях разпределете и белтъчната смес като заравните до колкото е възможно. Сушете на около 80-100 градуса за час или докато  целувката се втвърди.
Когато е готова отделете от хартията и оставете да се охлади напълно.

Стегналия добре терин се обръща върху целувчената подложка и се оставя да се отпусне за час- два преди сервиране в хладилника. Залива се със плодов сос и се декорира с лешници по желание.



Това е! Звучи сложно и протяжно, но далеч не е така. Аз го правих в промеждутъците на игрите и пак се получи, а това си е сериозен тест :-) Рецептата е моя, така че ако не ви се получи знаете кого да мразите, но дано и вие останете толкова доволни от резултата, колкото моите питомци вкъщи.

вторник, 12 април 2011 г.

Моето първо Giveaway party


Както вече споделих сутринта, искаше ми се да направя специален подарък на един от Последователите на блога си, за да благодаря за отделеното време всеки път да се изчитат лирическите ми отклонения и да се споделят творческите ми набези, а още по- приятното за мен- да се коментират!
Така че ето го и него, първото, но далеч не и последното блог- парти, което да направи идната седмица много по- интересна и забавна. Наградата вече стана ясна в сутрешната ми публикация, а именно




Правилата:


1. Станете Последовател на блога (ако вече не сте такъв) и напишете коментар под публикацията за наградата- ТУК . Коментарите ще бъдат там, за да не карам момичетата, които вече са писали, да пренасят наново участията си. Коментари от хора, които не са явни последователи на блога няма да бъдат взимани под внимание при избирането на печелившия!


2. Времето за тази игра е точно една седмица. Крайният срок за участие е 18.04.2011 до 23.59 часа, т.е. до края на идния понеделник. 


3. Моля, оставяте имейл за обратна връзка, за да мога лесно да се свържа с Вас, ако Вие сте избран за победител. Знам, че някои от Вас са ми познати и в други "общества", но моля Ви, не ме карайте да се притеснявам дали ще се свържа на време, за да Ви изпратя наградата. Липсата на контакт значи, че на Ваша отговорност ще проверявате блога и ще следите за спазването на срока след избирането на победител.


4. Ако до 4 дни след края на играта (т.е. 22.04.2011, петък ) победителят не отговори на мейлите ми и не се свърже с мен, то наградата отива при втория избран в списъка.


5. Тегленето на победител ще се извърши на база Вашите имена, които ще бъдат избрани от Random.org и резултатът ще публикувам тук като снимка.


Стига толкова правила, защото отиде половината удоволствие, но се налагаше да ги напиша предварително. Надявам се всички да се забавляват и да направим подобни игри традиция. Тази е първата за мен и аз много се вълнувам дали ще мине според блог-очакванията.


Успех на всички и благодаря за времето, което изкарвате заедно с мен и моите хобита! Винаги е огромно удоволствие да знам, че сте били тук, особено когато оставяте кратък коментар. Малкото подаръче очаква своята бъдеща притежателка!


ПП. Нормално ли е да съм нетърпелива да разбера кой ще е печелившият?!







Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...