неделя, 24 февруари 2013 г.

Пост-валентинско с любов

Обикновено когато силно се заканя да направя нещо то много рядко се случва, но аз упорито продължавам с този гаден навик. А уж практиката учела....

Тази година имах рядко срещано силна мотивация да празнуваме Св. Валентин, най- вече за да накарам децата да очакват нещо, да изработват украса, бисквити и изобщо да прибавим един специален ден повече към празниците, независимо че за мен самата Купидоновият ден е силно недолюбван, но това важи и за аналога му- Трифон Зарезан. Просто циникът в мен не може да преглътне нито плюща, завехналите червени рози и пошлите еротични "закачки", нито поредния повод да се натряскаме геройски в името на добрата кауза. Както и да е. Тази година бях самата Валентина, но за съжаление кармата не си взе отпуска и направи всичко по силите си да скапе плановете ми, като щедро ме дари с вече 5-та седмица щафетно боледуващи от всеки възможен вирус деца плюс един съпруг в една от паузите. Този период застъпи времето както преди празника, така и това по време и след него и осуети големите ни подготовки, но въпреки това не успя да спре съвсем стремежа ни. За това сега ще ви залея пост- любовно с нашия принос към всеобщата розово- сърцато- романтична треска.

Ммм да- мислехте си, че Св. Валентин е минал и сега поне за година сте си изтърпели квотата от сърчица, дебели голи бебета и сладникави кадри? Грешите! Ето Ви още малко!

При първата вълна на боледуване се заехме да украсим къщата за предстоящия празник. Направихме може би тон най- различни картички с мечета и сърчица.


Основната декорация обаче направихме от последната ми книга, която се оказа такова разхищение на хартия и мастило, че се бе запътила в контейнера за рециклиране преди да намери малко по- ползотворното си приложение като украса. Поне така наистина стана смислена. Ето как доброто побеждава злото- върху болните писания на автора залепихме сърчица, изрязани от брокатен картон, който си харесахме неотдавна без да знаем за какво ли точно ще го използваме. Обичам когато нещата някак сами намират приложението си!


Листовете от книгата подрязахме в долния край с дантелен кътър, а след това залепихме в горната им част към пекарска корда.

Направихме същото сърчице и на бял фон и го поставихме в една от рамките за снимки, за да продължим идеята от банера.

Бях планирала много различни сладки с декорация и какви ли други дребни неща, но покрай болестите тези неща отпаднаха категорично от списъка ми. Успях обаче да направя много набързо три мънички тортички за добри другарчета, които имах късмета да видя в един малък промеждутък около празника.


И трите торти разбира се бяха шоколадови!




На самия празник къщата ни ухаеше повече на оцет и аспартам от Панадола и сходните му, от колкото на вкусни сладкиши, но не оставих малките си герои без мъничко радост. 


Този бял шоколад с истински сушени ягоди се оказа повече от божествен на вкус, а оформянето му като устнички на клечка накара малките (и големите в интерес на истината)очички да блеснат от радост! 

Мисията изпълнена за мама!

Разбира се имаше и още няколко сладки изкушения, които отбелязаха периода около болнавия Валентин у нас, но за тях ще Ви разкажа в рецепти следващия път.

Може би обаче все пак наистина има някаква любовна магия в този ден, защото точно тогава аз също открих моята голяма любов в момента, а именно фъстъченото масло. Не бях опитвала фъстък от детството си, той като не са едни от добрите и полезни ядки, но това масло в съчетание с шоколад е нещо възхитително, подлудяващо, подкосяващо краката вкусно и аз с радост жертвам малко здраве от време на време за този вкус :-)  Новата ми любов вече бе главно действащо лице в повече от четири десерта и скоро някой трябва да ме спре да правя каквото и да е с него, защото съм близо до прилагането му в супите, основните и изобщо да се радват, че все още не ги мажа след баня с него!

Надявам се Вашия празник да е бил полюсно различен и да сте изкарали незабравими мигове в любовни трепети, но ако и Вие не сте, то следващия път ще видите как аз утеших мъката си по пропуснатия празник с това....И то наистина действа!




сряда, 13 февруари 2013 г.

Сурово бадемово брауни

Наближава Денят на влюбените. Освен емблематичните плюшени изчадия, прегърнали сърчица с гръмки надписи, показващи топлите чувства, които изпитват потребителите на тези стоки едни към други, бутилките вино и евтиното дантелено бельо, този ден е особено силно маркиран и от консумацията на прекомерни количества шоколад. Е, кои сме ние, че да се противопоставяме на тази традиция....няма да се проявяваме като "хейтъри" все пак. Щом хората са казали шоколад, нека е шоколад, но защо пък сериозната ни любовна връзка с шоколад трябва да личи от километри, изписана върху кръшните извивки на телесата ни?! Традиция, любов, сладкиши и сърца надничат от всеки ъгъл...а от нас се очаква да гризем стрък целина и морков на романтичната вечеря?! Не, това просто не бива да се случва! Ето защо тук идва на помощ едно изумително добро кулинарно хрумване, което не само събира нас с мечтания шоколадов десерт, но и отново ни носи онези точки в графата Добро момиче! Не е ли просто прекрасно....и те ще ми разправят, че само по Коледа ставали чудеса!

Отнема само няколко минути и почти нулева кулинарна практика, изисква малко съставки и носи много ползи. Няма за какво повече да си мечтаем, дами. Усмихнете се и кажете Б-р-а-у-н-и!



Сурово бадемово брауни

Източник: vegansweettooth.wordpress.com


Състав:

2 чаши сурови бадеми
450 гр. фурми- без костилка
5  ч.л. сурово какао- препълнени
1-2 с.л. агаве
ванилия


Приготвяне:

В кухненски робот смелете бадемите до брашно. Прибавете останалите съставки и пуснете отново робота, докато съставките се смесят напълно. Готовото "тесто" прехвърлете в тава или друг съд със средни размери 20х20 см, който преди това сте покрили с пергаментова хартия. С помощта на пръстите си и/ или опъката страна на супена лъжица притиснете тестото плътно и загладете повърхността му добре.
Поставете в хладилник за през нощта или във фризер поне за час, за да се стегне. Готовите браунита можете да нарежете на квадратчета или да изрежете с помощта на формичка за бисквити, както направих аз в този случай.


И сте готови да започнете с празника на любовта с вашия суров, вегански брауни десерт без угризения!









понеделник, 4 февруари 2013 г.

Любимото пилешко барбекю

Макар да е вярно, че това е една от все по- малкото рецепти с месо, които ще се появяват тук след като то вече не присъства в менюто на семейството ни ( да, да...нещо-като-вегетарианци може да се опише сегашната ни вълна, но не съветвам изцяло да се вярва на заспалия хищник в мен), а и да е факт, че тази рецепта "отлежава" вече повече от половин година в опашката, за да бъде публикувана, все пак е редно да споделя вероятно най- превъзходния начин да си направите пилешко барбекю без да се налага да имате реално такова, без нужда от горд мъж с бутилка бира в едната ръка и смущаващо огромни метални щипки в другата да ви призовава да подадете месото, чинията, подправките, кърпата, другата бира и метлата за онова парче, което се изплъзна от щипките и падна на земята, проклето да е!,....всичко това с авторитета на влизащ в операция мозъчен хирург. Пфф....Всъщност за тази рецепта ви е нужна само фурната ви. Точка. И тъй като говорим за още по- опростено барбекю, то и самото приготвяне на месото категорично не отнема никакво време, изисква начални кулинарни умения, а крайният резултат- о, той може да възхити дори взискателните ценители на сладко- соления опушен вкус на сочното пилешко месо на барбекю! 

Пилешки бутчета барбекю


Състав:

8 пилешки бутчета- само долната част
2 с.л. кетчуп
2 с.л. соев сос
2 с.л. пресен портокалов сок
1 с.л. растителна мазнина
3 с.л. мед- ако е захаросан го разтопете
1 голяма скилидка чесън- пресована
1 ч.л. горчица

Приготвяне:

Поставете всички съставки без пилешкото в купа и ги смесете добре. Изсипете сместа в широка плитка тавичка или чиния, подходяща след това да мариновате пилето.
Подсушете пилешкото с кухненска хартия. Направете три големи разреза върху месестата част на всяко бутче. Това ще улесни мариноването на месото.
Постевете пилешкото в тавата/ чинията при марината и оваляте всяко бутче в сос, така че да е изцяло покрито (т.е. изцапано). Покрийте с прозрачно фолио съда и оставете пилешкото да се маринова за 1 час в хладилника. Може и по- дълго, стига да имате време.


Загрейте грила на фурната си до средно. Извадете пилето и оставете марината настрана, за да я използвате по- късно. Поставете алуминиево фолио върху тава. Сложете пилето върху фолиото с ненарязаната страна нагоре. Печете за около 10-на минути, след това с помощта на щипки обърнете бутчетата от другата страна и печете още толкова.
Обърнете отново парчетата. Намажете ги с половината от отделената марина и печете за още 5 минути. След това отново обърнете, намажете с остатъка от мираната и печете за последни 5 минути.

Готовите бутчета сервирайте веднага, като за по- лесно и чисто консумиране можете да завържете в основата на всяко парче пергаментова хартия с готварска корда.



След всичко описано ми е трудно да кажа защо се отказах от месото, но веднага отивам да си взема ябълка и да си внуша, че не помня вкуса на тези божествени пилешки бутчета, а вие изяжте едно- две...може и три от мое име......Моля!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...