сряда, 31 октомври 2012 г.

Хей- хоу, Хелоуин е тук!

Позволих си да цитирам припева на песничката, която днес децата в училище пяха на тържеството си по случай празника (ден преди самия него?!?!), защото е толкова  заразна, че цял следобяд се върти в главата ми, въпреки усилията да я изтикам от там с доста по- стойностна музика. И макар този празник да е толкова близо до сърцето и общото ми разбиране за такова бурно честване на католически празници, колкото е близо до моралните възгледи на Папата аборта, не мога да не призная, че щом той прави децата ни щастливи и те намират толкова вдъхновение и емоция в него, то аз съм изцяло на борда на експрес Хелоуин БГ! А и това е един чудесен начин да се отърсят растящите хора от онзи първичен вроден страх от таласъми и други измислени твари.

Тази година може да се каже, че дъщеря ми е достатъчно голяма, за да осъзнае напълно и да се потопи изцяло в усещането за този празник, което автоматично значеше, че тази година от своя страна аз се озовах с още един ангажимент в и без това препълнения си график. Украсите и сладките на тази тема никога не са ми били втора природа, но пък човек трябва да е готов да излиза от клишето. И в навечерието на страховития празник, ето какъв финален резултат се получи от ентусиазма на младата дама и желанието на нейната майка да донесе още една усмивка на лицето й. Ах, тези деца....

1. Тиквата- емблемата на Хелоуин

Става ясно, че тиквата и гимнастиката с нея е нещо като алфата и омегата на този ден, за това нямаше съмнение, че аз няма да се размина с тикво- украсата по никакъв начин, а това съмнение отпадна още по- категорично щом стана ясно, че се очаква да занеса тиквата за украса в училище. Но тъй като карвингът е прекрасно нещо, което аз не владея и не разбирам, а да осакатявам тиквата просто за спорта нямах нито време, нито желание, подходих малко по- деликатно към тази част от празника. Преди години бях виждала из интернет прекрасна дантелена тиква, която тогава много ме грабна с визията си- някаква си проста тиква, а излъчваше толкова стил. Поставена пред факта, че имам само час вечерта преди да трябва да занеса украсения зарзават на следващия ден, се наложи да мисля бързо и ето какво се получи по интерпретацията на темата:


Едната тиква направих "дантелена" , като за целта намазах тиквата с лепило за декупаж и след като леко позасъхна с немалко борба, в която до последно не се знаеше коя от нас двете ще спечели натъпках проклетото нещо в нов дантелен чорапогащник, като двата края се постарах да оставя при дръжката и основата, където ги залепих обилно с още декупажно лепило. Оставих да засъхне добре през нощта. Ако разполагах с поне ден повече исках да боядисам първо самата тиква в бяло и едва тогава да я натиквам в облицовката й, но това ще остане за догодина. Така контрастът щеше да е доста по- добър и ефекта много по- красив.


Втората тиква отново намазах със същото лепило, но нея поръсих обилно с брокат в златно, като на места направих малки корекции на лепилото и отново поръсвах, докато стане плътен слой и не се личи цвета на тиквата отдолу. Оставих и нея да засъхне добре през нощта.


На сутринта и двете бяха готови и след като нито една от тях не пожела да се превърне в каляска и да ме отведе на бал в далечен дворец ги натиках в багажника на моята си стара каляска и ги  откарах при децата. И това, ако не е вендета!

След като приключих с тиквите продължих нататък по списъка. Сладкишите- ето тук вече нещата са далеч по- интересни!

Никой не иска номер, за това всеки дава на драго сърце лакомства. Нека обаче си вземат от  моите, ако им стиска на малките изнудвачи...(тук следва зловещ смях, в духа на празника , а и просто защото съм си зла)!

N.B. Предупреждавам, че преди да продължите е добре да не сте яли скоро, защото следват някои леко смущаващи кадри, които се отдалечават от общото ми чувство за естетика и добър вкус. Предупредени сте, продължавате на Ваша отговорност!

Започваме от по- красивата част от нещата. 
Всеки знае, че ябълките са полезни. Но дали е така, ако са пропити с черна отрова?!? Не знам, само смелите ще разберат!


Трябваше да имат и проядено от червеи, но времето отново подкастри плановете ми. Така или иначе на живо са страхотни, а аз имам нужда от уроци как да снимам черни обекти :-)

И след като минахме през отровните ябълки, нека видим кой ги е сътворил все пак. Не би могло в такова злокобно дело да има пръст друг, освен някоя вещица! 


О, да! Има пръст...и то не един, а цяла купчина от пръсти!!!!


Тези сладки ме грабнаха при не една творяща около празника дама и за това не останах назад в приготвянето им. 


Пръстите на вещицата 


Състав: 
 
225 гр. масло
1 ч.ч. пудра захар
1 яйце
1 ч.л. бадемов екстракт - ако не обичате аромат на бадеми не го слагайте
1 ч.л. ванилия
340 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер- не пълнете много лъжичката
1 ч.л. сол
бланширани бадеми
зелена хранителна боя, ако искате да оцветите тестото зелено. Аз не исках излишна химия 
малко червен шоколад за залепяне на "ноктите"
Приготвяне:

В голяма купа смесете маслото, захарта, яйцето, бадемовия екстракт, ванилията и боята, ако използвате такава. Добавете пресятото брашно с бакпулвера и солта. Омесете тестото и го оставете в хладилника поне за един час.
Като взимате малки части от тестото, а останалото държите в хладилника, гребвайте от тестото с чаена лъжичка и оформяйте на пръчица- правете ги много тънки, тъй като тестото се надува при печене. Поставете бадем в единия край на всяко "пръстче" и оформете с притискане кокалчето. С помощта на нож направете леки разрези тук там, за да добият съвсем реалистичен вид.
Подредените в незалепваща тава пръстчета изпечете в предварително загряна до 160 С фурна. 
Готовите пръстчета поставете върху решетка, за да изстинат. 

N.B. Много важно е да държите тестото в хладилника и да работите с части от него. Аз направих грешката да извадя цялото и за това само първата ми партида имаха хубава форма, а следващите пръстчета се разливаха, тъй като масленото тесто се бе отпуснало и сега вещицата ми страда от тежък артрит и/ или слонска болест. Не работя  за пръв път с такова тесто и правилата са ми съвсем ясни, но от претоварването със задачи се омотах. Нямаше сила на света, която да ме накара да правя нова партида, но Вие не повтаряйте моята грешка.

Когато пръстчетата са напълно изстинали, разтопете на водна баня червения шоколад. Като го държите леко топъл, за да не стяга, отлепяйте едно по едно бадемчетата и поставайте по мъничко шоколад под тях, след което ги връщайте на мястото им и притискайт, за да получите кървавия ефект. 

Лесно и просто, а много ефектно и най- вече- вкусно!!!

А сега нещата загрубяват! След като тотално ми писна да украсявам тикви, да правя фитилчета и да меся ми падна пердето и превърнах кухнята си в сцена от CSI или Декстър! Ха ха ха (ето го пак този зловещ смях). То си било творчество да оплискаш всичко с кръв, не е като да е за всеки тази работа. Жертвите? Ето ги!
  

Кървави бисквити

Източник: annies-eats.com


Декстър би се гордял с мен и чистата ми работа! Ето как можете да станете касапи за ден и Вие, но бъдете предупредени- води до пристрастяване!

Върху захарните бисквити поставих моделираща маса в искрящо бяло. Закрепих я като намазах съвсем леко самата бисквита със затоплено сладко. Можете и да направите основата от айсинг, както бе предложено в оригиналната идея, но това ще изисква време за съхнене преди следващата стъпка, което аз никога нямам, а и винаги крие риска от "протичане" на червеното в бялото и разваляне на чистата работа. За протичането на цветовете при работа с роял айсинг говорих по- подробно преди доста време ТУК .

След като поставите моделиращата маса и я пригладите добре е време да направите оцветен в тъмно червено роял айсинг, който обаче ви е нужен толкова рядък, че да можете на пръскате лесно с него, но да има плътност и релеф и да не е воднист. Разреждайте внимателно, за да не втечните твърде много консистенцията!

С помощта на зъбците на вилица или чиста четка започнете да правите пръски върху бисквитите си докато не ви се стори достатъчно добра "кървава баня". Моята изглеждаше така: 


След като приключите с "клането" преместете бисквитите в голяма тава, където оставете да изсъхнат напълно преди да опаковате. Времето за съхнене на айсинга зависи от влажността в помещението, в което работите.

Тези бисквити са ми абсолютен фаворит!!! До толкова, че дори не ми се дават утре :-)

И последно, но на заслуженото първо място по гнусотия остават...Клечките за уши!


Мхм...Съжалявате ли вече, че продължихте да четете? Сами сте си виновни!

Колко от Вас им стиска да опитат такова локомство? И кой ще прави номера в този случай- децата или аз?! Който се смее последен може и да загрява най- бавно, но пък най- дълго се наслаждава на триумфа си, така че последният смях е мой.....Ето, чувате ли го отново.....Ха ха ха!

Запазете спокойствие, няма да дам на обичните ни отрочета използваните си клечки за ушички, макар депозита по тях да е впечатляващ и да си заслужава да бъде показан на света. Това всъщност са едни изключително апетитни и неустоими....


Противни клечки за уши


Състав:

Бонбони маршмелоуз
Дървени или пластмасови клечки за близалки
1 1/2 ч.ч. захар
20 гр. масло

Приготвяне:

Набучете на всяка клечка по едно бонбонче маршмелоу. Пригответе всички клечки по този начин. Постелете тава или голяма решетка с пергаментова хартия. 
В огнеупорен съд с тежко дъно поставете захарта на равен пласт и сложете на котлона, за да се карамелизира. Не добавяйте вода- просто я  следете постояннно, за да не загори.
Разбъркайте леко когато започне да се топи и следете през цялото време. Когато леко покафенее, няма бучки и замирише приятно на карамел дръпнете от огъня и добавете маслото. Разбъркайте докато се разтопи- то ще започне да кипи и ври първоначално, но ще му мине бързо ;-) 
Така приготвения карамел поддържайте топъл и започнете бързичко да потапяте всяка страна на "клечките за уши" в него. Подредете ги една до друга върху пергаментовата хартия, за да се стегне карамела. Маслото в него ще го държи мек и приятен за ядене, така че да няма счупени зъби при дегустацията на този авангарден десерт.

Клечки за уши, стабилно омазани с ушна кал- колко по- противно би могло да стане?!

С това ще спра потока от творчество, защото дори на мен ми идва повече и обещавам съвсем скоро да има реванш в по- нежен стил, но за сега ви оставям с мислите за тези кулинарни изкушения и ако е вярно, че храната първо се поглъща с очите, то вие сериозно трябва да си прегледате диетата след посещението си тук- засрамете се, що за неща изядохте само?!

Весел и страховит Хелоуин на всички!!!



сряда, 24 октомври 2012 г.

Keep calm and pay it forward

Не, не- не съм позабравила родния език през изминалите месеци на ефирна тишина. Просто не можех да не си поиграя с този израз, особено след като ми отне почти цяла една година, за да стигна до днешната публикация.
Какво друго ми остава, освен с достойнство и хладнокръвие да отбележа, че все пак съм в график и спокойно да продължа по същество.

В началото на годината (!!!) събрах смелост и се впуснах в така популярната през последните две години игра "Предай нататък" при Мариянка .

В отговор на тази моя проявена смелост получих прекрасна изненада от нея, която направи Великденските ни празници още по- пролетни и лъчезарни. Този красив, ръчно изработен венец дойде приказно опакован и с толкова мило послание, че наистина донесе много топли емоции и широка усмивка не само на моето, но и на лицата на децата и посетителите в домът ни по това време. Мариянка, благодаря ти от все сърце за положения труд и вложеното време в изработката на подаръкът ми!



Условията на играта бяха, и все още са, следните:

Първите пет души, поместили коментар под тази публикация ще получат подарък, лично изработен от "домакинята". В отговор на това те трябва да направят подарък на следващите петима, които коментират тяхното обявяване за участие в играта. Щафетата продължава до края на 2012 година. Ти получаваш парченце щастие, даряваш още пет други с такова- някак мило и романтично, нали!

Сега тук е момента да не акцентирате върху това, че ми отне само някаква  си половин година да предам нататък моята част от сделката и за да ви помогна в това аз лекичко изкривих правилата на играта и подготвих предварително петте си подаръка. Така изненадани няма да има, но пък не исках да поемам риска да забавя с толкова много време вече обещан подарък на цели пет човека, а времето след новия скок в ангажиментите ми се е превърнало в твърде луксозна стока, която рядко мога да инвестирам в творчество.

И така- към подаръците! Те не са пет еднакви неща, просто защото нямах търпение и желание да направя пет пъти едно и също. Не обичам повтарящи се задачи, за това си позволих да направя няколко неща, които отдавна си търсех повод да опитам. Ето какво се получи за тези само няколко месеца от февруари до сега.

Проект 1- Малкото цветно бурканче


Шиенето е едно от домакинските умения, които ми се отдават най- слабо. Всичко шито от моите ръце наподобява дело на третокласник по Труд и техника...и то на един от онези третокласници, които не носят често вкъщи "огърлица от шестици"!
Въпреки тази своя липса на талант в шивашката сфера обаче съм притежател на цяла голяма кутия кончета, иглички и други подобни, а в гардероба ми дори се намира шевна машина- девица, която най- вероятно ще си остане непорочна цял живот или пък ще я пробутам зестра на някое от момичетата, та поне свекървата да шие ританки на внуците с нея.....Така де, аз ще съм поела вече готвенето така или иначе, няма сама да ги гледам тия деца!
Наличието на толкова много игли и карфици неминуемо води до системното им разпиляване и болезненото им събиране в последствие почти всеки път, когато имам нещастието да трябва да позашия нещичко и започна да бърникам из споменатата по- рано кутия. Това стимулира особено силно желанието ми да опитам да въдворя по- траен ред сред шивашките си консумативи, а от там се стигна и до "Нов дом за бодливите работни средства".
За жалост в България трудно се намират точно такива бурканчета, каквито биха били идеални за този тип проект- или поне аз трудно ги намирам, но с подръчни средства се получиха няколко прекрасни "пухени бурканчета", които сега приютиха иглите и карфичките ми и на които удобно можеш да си забождаш ползваните в момента такива, без да ги търсиш по килима или да ги вадиш от петата си.

Едно от тези малки бурканчета ще отиде при един от моите пет- за неговите иглички и карфички или пък за други джунджутерии, които си търсят местенце.


Искаше ми се да снимам стъпка по стъпка как да си направите всяко едно от нещата
и сами, но това щеше да ме измести извън полагаемия срок от декември 2012, за това ще го оставя за друг път, но ще обясня най- общо където е възможно какво съм правила. 

 Проект 2- Дъските за съобщения


Винаги съм намирала много романтика в малките кратки бележки на хладилника с послания от рода на Купи мляко и сирене, обичам те! и други подобни телеграфни съобщения. От друга страна обаче малко класа над магнитчето за хладилник на никого няма да е излишна. И въпреки, че подобни тапицирани рамки за съобщения струват колкото половин хладилник в повечето магазини за аксесоари, не значи че трябва да се лишим от идеята за тях или реално да отделим исканата сума за подобно малко бижу.
Направих своите от две обикновени рамки от Jumbo с огледала в тях и намиращите се из къщи творчески материали- плат, декоративни кабърчета, дантели, корк и тн.




За първото табло ми бяха нужни:

- Рамка
- Вата
- Парче плат
- Панделка
- Декоративни кабърчета
- Топло лепило
- Дантела





След като извадих огледалото от рамката го измерих и отрязах правъгълник от плата, който да е достатъчно голям, за да мога да поставя пълнеж отдолу и да завия краищата му. Изрязах точно парче от ватата с големината на огледалото и я закрепих за него с помощта на толпото лепило. След това поставих ватата и огледалото в средата на парчето плат и като опъвах максимално добре запелих краищата на плата на гърба на огледалото отново с топло лепило.
След това поставих по диагонал панделката, като се стремях тя да е толкова опъната, че да притиска ватата и да създава тези "възглавнички"- краищата на панделката са закрепени за гърба на огледалото отново с лепило.
На всяко място на прекръстосване на панделките поставих по едно кабърче, като притисках внимателно, за да се огъне без да счупи стъклото. Закрепих ги с мъничко лепило за да съм сигурна, че няма да паднат при поставянето на бележките.


Декорирах с дантелата и върнах отново стъклото в рамката, като на гърба поставих парче черен филц, за да прикрие закрепването на плата и другите елементи.

Второто табло бе по- различно. При него не исках плат, а по- скоро коркова дъска, но не в онзи блудкав корков цвят, сякаш сте все още под флуоресцентното осветление в офиса. Трябваше ми нещо далеч по- романтично и подканващо за бележка "Липсваш ми!", а не " Да си готов с доклада до 15.30!"


Ето такова нещо :-)

Тук отново стартирах с огледало в рамка.


Този път обаче ми бяха нужни:

- Корков лист
- Бяла акрилна боя
- Фасетирани сваровски камъчета
- Топло лепило
- Уред за поставяне на камъчетата

Отново започнах като извадих огледалото от рамката и по него изрязах точен овал от корковия лист. С помощта на домакинска гъба боядисах в бяло корка и го оставих да изсъхне. През това време поставих на няколко места камъни. От тук нататък е ясно- всичко обратно в рамката и Voila! Имаме си прелестна малка коркова дъска!

Проект 3- Чаените свещи



Този проект ми беше много отдавна отлаган, но така силно желан. Сега беше чудесен момент да го осъществя и за това не се колебах. Самият той ми се струваше особено елементарен и бърз, за това и не си направих труда да прочета нещо повече по темата как точно се правят свещи, а направо пристъпих към действие- лошо, лошо решение от моя страна.
За две свещи ми се видя безсмислено да си поръчвам килограм парафин, оцветители и ароматизатори. Ето какво използвах:

1 средно голяма дебела свещ
2 чаени чаши с чинийките- добре измити и подсушени.
млековар или уред за водна баня, който не използвате за хранителни цели

* Не използвайте прибори и съдове, които употребявате за храна при топенето на свещи или други нехранителни материали. В магазините за 1 левче се намират много долнопробни съдове за готвене, които с лека ръка можете да предназначите за подобни опити. Също така не забравяте да работите в проветриво помещение, защото при топенето на восъка на котлона се отделят изпарения, които не бихте искали да издишате настървено.

В съд с двойно дъно (аз използвах млековар) поставете свещта. Наблюдавайте я докато тя започне да се топи. Бъркайте постоянно разтапящия се восък. Когато стане възможно извадете фитила на свещта и продължете да я топите.
Разрежете фитила на две. Когато разтопите достатъчно восък,  за да напълните чашките си изключете котлона и дръпнете восъка от огъня. Изсипете в чашите течния восък, след което поставете фитилите, като ги закрепите на дървени шишчета, така че да са прави и точно в средата на чашите ви. Ето така (аз се сетих да снимам чак когато восъкът леко бе започнал да изстива, но все пак...)


Оставете свещите си без да ги пренасяте да се стегнат.

Сега тук идва "веселата" част, която ме накара да съжаля, че не прочетох как се прави преди да се хвърля. След като изстинаха и изглеждаха невероятно красиви, а аз бях особено доволна от резултата си, восъчните ми чаши започнаха да хлътва все по- жестоко в средата. Гадост!!! Това не го очаквах и за това не бях реагирала на време, оставяйки си разтопен восък, за да доливам. В резултата на това се озовах с две отвратително деформирани в средата чаши, които никак, ама никак не ми допадаха. Наложи се цял ден да топя отново и да доливам, заглаждам, проклинам и все такива смислени занимания, преди да получа каквото искам от тези чаши отново.
Ето на тази снимка се вижда началото на хлътването на восъка, което няколко часа по- късно бе просто отвратителен кратер в средата на прекрасните ми свещи.


Оказва се, че това е съвсем нормална реакция при свиването на восъка и няма как да се избегне, освен ако не ползваш специален восък, който не се свивал, но пък бил по- мек от другия и тн тн. Така или иначе, с ден- два повече работа от предвиденото и с леко променен пост- снимков вид чашките ми бяха готови и аз останах доволна от финала и натрупания опит след този експеримент, макар че надали ще го повторя в близко бъдеще ;-)

Чаено парти на свещи? Защо не :-)

И така! Ето това са моите пет подаръка за първите пет, които пожелаят да се включат в последния влак за играта Предай нататък за 2012!
Може и да няма изненади, но пък всяко едно е направено с много желание и любов и ще отнесе на получателя си огромен заряд от положителни чувства, които той да предаде в своите пет творби и да достави още повече радост.

P.S. Моля ако нямате лесно достъпен мейл, на който да се свържа с Вас, да ми оставите такъв в коментара си, за да не се лутам как да Ви открия. Аз колата си на паркинга трудно откривам без помощ, не ме карайте да издирвам хора! :-)

P.S. 2 Чувствайте се свободни да си изберете кое от петте неща искате, ако то вече не е избрано.

За финал искам да благодаря отново на Мариянка за увлекателното предизвикателство, красивият подарък и всички приятни емоции, които ми донесе с него!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...