понеделник, 17 декември 2012 г.

И ето пак идва Коледа!

Има нещо странно във времето напоследък! Дните минават като секунди, месеците като минути, а годините...годините не са това, което бяха. Сякаш още не съм си изтупала брашното от ръцете след щолените за миналата Коледа и ето отново е...о, да- Коледа! Кога мина цяла година така и не разбрах. Съвсем не защото беше много благодатна и спокойна година- нито в личен, нито в общо социален план. Просто защото времето е решило да се забърза и да види дали ще успеем да наваксаме ритъма му...ей така, за забавление.
И макар Коледа да се опита да ме издебне в гръб и да не ми даде време да се подготвя тази година аз упорито не се дадох на този пъклен план. Коледата невъзможна, ама не съвсем! Наистина, тази година ми се налага повече да си самовнушавам, че ме залива коледно настроение, но пък с упоритост ще го докарам до там в подходящото време.
За начало си украсих малка елхичка в хола, налепих може би 7 метровите кабеляци с лампи по прозорците и дори религиозно ги включвам всяка вечер, за да напомнят- на мен и на хората навън, че каквото и да се случва в ежедневието ни все пак трябва да допуснем магията на празника в сърцето си да си помечтаем за нужните ни чудеса, за по- доброто бъдеще и да заредим отново запаса си с вяра, който не без основание бързо се изчерпва през годината.

Разбира се, съвсем в тон с вечно намаляващото субективно време, моето тази година е още по- малко дори и от предходната, но плановете ми винаги са смели и упорито не се отказах от традиционното раздаване на сладки на близки и приятели. Е, вярно е, че списъкът бе съкратен от 100 на 50; че визуално нямах време да направя дизайна, който исках, защото 50 кутии с по 5-6 сладки от различен вид изискват бройка от около 300 сладки, като в нея не включвам подяждането от домашните любимци при процеса на производство, съответно декорирани една по една, опаковани и тн., а всичко това предполага време, което аз най- вече нямам за съжаление покрай работа, семейни ангажименти и общи други спънки пред безметежното ми сладкарстване.
На принципа малко, но от сърце ето какъв ще бъде малкия ми принос за една усмивка и искрица топлина към приятелите ни тази година. Не мога да скрия, че макари така набързо и леко претоварващо всичко това ми донесе голяма доза щастие и силно подпомогна коледното настроение в домът ни. Ето защо казват, че доброто винаги се отплащало :-)

Как би могло да има Коледа без джинджифилови човеци! Но понеже вече на всеки ъгъл надничат оригиналните, нека нашите да демонстрират "раждането" на тези малки вкусни човечета :-)


За заблуда на противника основата са лимонени маслени сладки, а вкусът на джинджифил прие причудливи форми, присъщи по- често за узурпаторите на джинджъровите хора.


 В един момент обаче двата лагера решиха да се обединят и се сляха в коледна хармония, в името на кратката си фотосесия и общата си кауза по носене на радост за децата и сетивата.




Може и да не съм се престрашила все още да се опитам с истинските френски макарони, но тези, което виждам така често този сезон, декорирани с листенца и малки плодчета имел  ме грабнаха силно, за това ги пренесох на бисквитите си, макар и само от захар.



И разбира се не можах да мина съвсем без нещо малко винтидж. За децата- реално или само по душа....


Тази година темата на Коледа у нас е бяло и розово, за това и повечето бисквити приеха тези тонове в украсата си. Прекрасно е, когато у дома има женски превес- можеш безпардонно да си украсиш само в бяло и розово и няма кой да ти каже нищо....или поне не нещо, което да си струва да послушаш. Дамите царуват!

 

Неее......не се каня да си бъркам в ухото. Позирам си така безгрижно, което не мога да правя, с розово- бялата елха, за да се документира тази малка лудост.


 Но пък за да е справедливо, редно бе да има по нещо и за кавалерите! Ето, поредния пример колко сме великодушни ние, нежните представители на силния пол.




 Разбира се, не се сдържах да си поиграя с любимия си pin up ретро стил, но държах нещата все пак в относително прилични граници. Този път...защото все пак е Коледа!


И така! Изкарах няколко дни, в които имаше много, много такива кътчета


Но в неделя намерих време да организирам бисквитеното надмощие над масата си и всичко започна да върви към кулминацията си. Сглобих 50 кутийки, подготвих метри с панделки, украси и хартия и започнах голямото подреждане.




В измерения на моя ръст, купчината кутии ме надминаваше поне двойно, но заплашваше да се подаде на гравитацията, за това отново бе разквартирувана на различни места.


Сега вече няма за пореден път да се извинявам, че пропуснах толкова много неща последната половин година. Имам тонове, тонове снимки, които чакат по- добри и свободни времена, имам да наваксвам с месеци с любимите си места при любими блогъри, но този момент все още не е дошъл. Защо? Може би някой ден ще събера смелост да кажа, но за сега ще се придържаме към хубавите емоции и добрите неща от живота.

А за да продължа с добрия и вкусен коледен дух, следващия път ще ви споделя най- вкусната рецепта за шоколадови сладки, който дори отидоха стъпка напред и станаха още по- вкусни с малко карамел....Мммм......карамел!!!!


четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Поредната годинка в чувала за мен

Независимо колко клиширано парализиращо ми се отразява мисълта за неизбежната старост годинките си вървят тихомълком и сякаш някой хамстер засилва все повече колелото и времето тече все по- бързо и по- бързо в моята микро- вселена. Гадина! Така или иначе вчера отбелязах поредния ден рожден и макар да исках да се отдам на самосъжаление, размишлявайки над бръчките, над това, че не е честно в мислите си да съм още гимназистка , а тялото ми да отброява последната двайсетачка, над това каква ли стафида ще бъда след още така бързо минали почти 30 години и дали ще се почувствам "възрастна" преди неусетно да не познавам изобщо дъртата крава в огледалото и разни такива други силно стимулиращи женски размисли се оказах във вихрушка от изненади, невъобразимо прекрасни и така желани подаръци и толкова неочаквани приятни емоции, че надали бих могла да благодаря достатъчно много и достатъчно силно на мъжа си на първо място ( този човек превърна моя планиран ден за удавено в шоколад самосъжаление в незабравим, вълнуващ водопад от усмивки и емоции), на децата си, които ми направиха най- очарователните и мили подаръчета, на приятелките си, които бяха до мен и ми държаха духовно ръчичка докато премина през шока на деня Х, на семейството си, които дадоха всичко от себе си за да ме зарадват и на майка си, съвсем не на последно място!, която ме е направила човека, който съм и продължава да ме насочва и да ми помага и до днес и благодарение на която имам живота и хората, които описах по- рано, до себе си! И понеже вече цял час благодаря, но никой не се задава към мен със статуетка в ръка ще спирам, защото взе да си става досадно и отегчително, най- вече за хората, които не познават изобщо нито един от изброените герои в моя живот и не ги вълнува цялата тяхна подкрепа за мрънкащото остаряващо момиче.

Като една добра домакиня, каквато съм си, наред със скромна и красива, макар и задъртяваща, аз чувствах дълг да поканя гостите си на нещо повече от стандартната си маса в трапезарията и макар изненадващо да се оказах без време за подготовка на всичко, понеже бях ангажирана неочаквано с приятни дела ;-), се постарах да направя от нищо нещо и в тъмницата на вечерта да донеса малко романтика във вечерята, която бе отдадена на моя пословичен афинитет към миналото и простотата и семплата изисканост на ретро стила на сладкишите- от времето, когато нямаше фондан и  роял айсин, а тортите бяха покрити със сметана и сладките с пудра захар, а "добрата домакиня" й стигаше да може да прави кекс с кисело мляко, питка и няколко манджи.

Нямаше светлина за добра снимка- лампата в хола не се брояла за светлина,  хората бяха гладни и всички вече изтощени по тези часове, за това имах късмет, че празника е мой и все пак ме оставиха да направя няколко бързи снимки без да ми счупят апарата в главата и да ме изблъска тълпа от озверели от глад деца и възрастни :-)




Тортата не е фонданова, но ми достави огромно удоволствие  да я украся набързо, а хартиената декорация допълнително малко я разведри и извади от изцяло бяло- бежовата гама.


Бял ганаш, моето Лимоново сладко , целувки и шоколадови блатове....ммм....Комбинацията видях преди време при Ирина и се възползвах от идеята на сестра й, защото е просто неустоимо добра идея!


Най- сетне си намерих повод да използвам и красивите си рози- рингове за салфетки, които толкова време седяха в шкафа преди дебюта си. Радват ме малките неща в живота....понякога.


До тук издържаха нервите на хората, а и моето чувство за безнаказаност се поизпари, така че така и не стигнах до красивите детайли от основното хранене, но ще си оставя шанс да ги представа отделно по- нататък.

И така- Честит рожден ден на мен ! :-)

А изненадата, която премести вечерята в по- късните часове и изгуби светлината и времето за спокойно документиране на домашната част от празника? О, да! Лабиринтът от изненади завърши с намирането на човек с машинка и мастило в ръка в територията на дома ни и една отлагана във времето моя мечта се превърна в реалност....неочаквано! Ха!


Не е ли невероятен начина по който моят мъж съумя да ми направи подарък, за който ще съм му неимоверно благодарна, но и някак ще се наложи да изтърпя продължителна болка без да мога да го обвиня за страданията си!

Татуирана сладкарка не са двете най- близки думи, които ви идват на ум? Жалко- има нещо прекрасно в идеята :-)

И ето така аз станах с година по- неразумна, по- хаотична и по- щастлива, оставих мислите за пенсионилането си настрана и дори вече не се гневя так асилно на мантрите, които долитат до мен от рода на "Ах, ти си още толкова млада!, Не говори така- живота е пред теб!" и други, които предизвикват силна неприязън в младата ми душа към източниците им и се отдадох на пълноценното изживяване на 29-та си година, а догодина...Догодина не ме търсете на тази дата, аз ще съм в стаята си с Lindt и всички серии на Пълна промяна :-)

Междувременно моето голямо момиче стана още по- голямо неотдавна, но за нейния празник се надявам малко по- подробно да намеря време да ви разкажа скоро :-)



сряда, 31 октомври 2012 г.

Хей- хоу, Хелоуин е тук!

Позволих си да цитирам припева на песничката, която днес децата в училище пяха на тържеството си по случай празника (ден преди самия него?!?!), защото е толкова  заразна, че цял следобяд се върти в главата ми, въпреки усилията да я изтикам от там с доста по- стойностна музика. И макар този празник да е толкова близо до сърцето и общото ми разбиране за такова бурно честване на католически празници, колкото е близо до моралните възгледи на Папата аборта, не мога да не призная, че щом той прави децата ни щастливи и те намират толкова вдъхновение и емоция в него, то аз съм изцяло на борда на експрес Хелоуин БГ! А и това е един чудесен начин да се отърсят растящите хора от онзи първичен вроден страх от таласъми и други измислени твари.

Тази година може да се каже, че дъщеря ми е достатъчно голяма, за да осъзнае напълно и да се потопи изцяло в усещането за този празник, което автоматично значеше, че тази година от своя страна аз се озовах с още един ангажимент в и без това препълнения си график. Украсите и сладките на тази тема никога не са ми били втора природа, но пък човек трябва да е готов да излиза от клишето. И в навечерието на страховития празник, ето какъв финален резултат се получи от ентусиазма на младата дама и желанието на нейната майка да донесе още една усмивка на лицето й. Ах, тези деца....

1. Тиквата- емблемата на Хелоуин

Става ясно, че тиквата и гимнастиката с нея е нещо като алфата и омегата на този ден, за това нямаше съмнение, че аз няма да се размина с тикво- украсата по никакъв начин, а това съмнение отпадна още по- категорично щом стана ясно, че се очаква да занеса тиквата за украса в училище. Но тъй като карвингът е прекрасно нещо, което аз не владея и не разбирам, а да осакатявам тиквата просто за спорта нямах нито време, нито желание, подходих малко по- деликатно към тази част от празника. Преди години бях виждала из интернет прекрасна дантелена тиква, която тогава много ме грабна с визията си- някаква си проста тиква, а излъчваше толкова стил. Поставена пред факта, че имам само час вечерта преди да трябва да занеса украсения зарзават на следващия ден, се наложи да мисля бързо и ето какво се получи по интерпретацията на темата:


Едната тиква направих "дантелена" , като за целта намазах тиквата с лепило за декупаж и след като леко позасъхна с немалко борба, в която до последно не се знаеше коя от нас двете ще спечели натъпках проклетото нещо в нов дантелен чорапогащник, като двата края се постарах да оставя при дръжката и основата, където ги залепих обилно с още декупажно лепило. Оставих да засъхне добре през нощта. Ако разполагах с поне ден повече исках да боядисам първо самата тиква в бяло и едва тогава да я натиквам в облицовката й, но това ще остане за догодина. Така контрастът щеше да е доста по- добър и ефекта много по- красив.


Втората тиква отново намазах със същото лепило, но нея поръсих обилно с брокат в златно, като на места направих малки корекции на лепилото и отново поръсвах, докато стане плътен слой и не се личи цвета на тиквата отдолу. Оставих и нея да засъхне добре през нощта.


На сутринта и двете бяха готови и след като нито една от тях не пожела да се превърне в каляска и да ме отведе на бал в далечен дворец ги натиках в багажника на моята си стара каляска и ги  откарах при децата. И това, ако не е вендета!

След като приключих с тиквите продължих нататък по списъка. Сладкишите- ето тук вече нещата са далеч по- интересни!

Никой не иска номер, за това всеки дава на драго сърце лакомства. Нека обаче си вземат от  моите, ако им стиска на малките изнудвачи...(тук следва зловещ смях, в духа на празника , а и просто защото съм си зла)!

N.B. Предупреждавам, че преди да продължите е добре да не сте яли скоро, защото следват някои леко смущаващи кадри, които се отдалечават от общото ми чувство за естетика и добър вкус. Предупредени сте, продължавате на Ваша отговорност!

Започваме от по- красивата част от нещата. 
Всеки знае, че ябълките са полезни. Но дали е така, ако са пропити с черна отрова?!? Не знам, само смелите ще разберат!


Трябваше да имат и проядено от червеи, но времето отново подкастри плановете ми. Така или иначе на живо са страхотни, а аз имам нужда от уроци как да снимам черни обекти :-)

И след като минахме през отровните ябълки, нека видим кой ги е сътворил все пак. Не би могло в такова злокобно дело да има пръст друг, освен някоя вещица! 


О, да! Има пръст...и то не един, а цяла купчина от пръсти!!!!


Тези сладки ме грабнаха при не една творяща около празника дама и за това не останах назад в приготвянето им. 


Пръстите на вещицата 


Състав: 
 
225 гр. масло
1 ч.ч. пудра захар
1 яйце
1 ч.л. бадемов екстракт - ако не обичате аромат на бадеми не го слагайте
1 ч.л. ванилия
340 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер- не пълнете много лъжичката
1 ч.л. сол
бланширани бадеми
зелена хранителна боя, ако искате да оцветите тестото зелено. Аз не исках излишна химия 
малко червен шоколад за залепяне на "ноктите"
Приготвяне:

В голяма купа смесете маслото, захарта, яйцето, бадемовия екстракт, ванилията и боята, ако използвате такава. Добавете пресятото брашно с бакпулвера и солта. Омесете тестото и го оставете в хладилника поне за един час.
Като взимате малки части от тестото, а останалото държите в хладилника, гребвайте от тестото с чаена лъжичка и оформяйте на пръчица- правете ги много тънки, тъй като тестото се надува при печене. Поставете бадем в единия край на всяко "пръстче" и оформете с притискане кокалчето. С помощта на нож направете леки разрези тук там, за да добият съвсем реалистичен вид.
Подредените в незалепваща тава пръстчета изпечете в предварително загряна до 160 С фурна. 
Готовите пръстчета поставете върху решетка, за да изстинат. 

N.B. Много важно е да държите тестото в хладилника и да работите с части от него. Аз направих грешката да извадя цялото и за това само първата ми партида имаха хубава форма, а следващите пръстчета се разливаха, тъй като масленото тесто се бе отпуснало и сега вещицата ми страда от тежък артрит и/ или слонска болест. Не работя  за пръв път с такова тесто и правилата са ми съвсем ясни, но от претоварването със задачи се омотах. Нямаше сила на света, която да ме накара да правя нова партида, но Вие не повтаряйте моята грешка.

Когато пръстчетата са напълно изстинали, разтопете на водна баня червения шоколад. Като го държите леко топъл, за да не стяга, отлепяйте едно по едно бадемчетата и поставайте по мъничко шоколад под тях, след което ги връщайте на мястото им и притискайт, за да получите кървавия ефект. 

Лесно и просто, а много ефектно и най- вече- вкусно!!!

А сега нещата загрубяват! След като тотално ми писна да украсявам тикви, да правя фитилчета и да меся ми падна пердето и превърнах кухнята си в сцена от CSI или Декстър! Ха ха ха (ето го пак този зловещ смях). То си било творчество да оплискаш всичко с кръв, не е като да е за всеки тази работа. Жертвите? Ето ги!
  

Кървави бисквити

Източник: annies-eats.com


Декстър би се гордял с мен и чистата ми работа! Ето как можете да станете касапи за ден и Вие, но бъдете предупредени- води до пристрастяване!

Върху захарните бисквити поставих моделираща маса в искрящо бяло. Закрепих я като намазах съвсем леко самата бисквита със затоплено сладко. Можете и да направите основата от айсинг, както бе предложено в оригиналната идея, но това ще изисква време за съхнене преди следващата стъпка, което аз никога нямам, а и винаги крие риска от "протичане" на червеното в бялото и разваляне на чистата работа. За протичането на цветовете при работа с роял айсинг говорих по- подробно преди доста време ТУК .

След като поставите моделиращата маса и я пригладите добре е време да направите оцветен в тъмно червено роял айсинг, който обаче ви е нужен толкова рядък, че да можете на пръскате лесно с него, но да има плътност и релеф и да не е воднист. Разреждайте внимателно, за да не втечните твърде много консистенцията!

С помощта на зъбците на вилица или чиста четка започнете да правите пръски върху бисквитите си докато не ви се стори достатъчно добра "кървава баня". Моята изглеждаше така: 


След като приключите с "клането" преместете бисквитите в голяма тава, където оставете да изсъхнат напълно преди да опаковате. Времето за съхнене на айсинга зависи от влажността в помещението, в което работите.

Тези бисквити са ми абсолютен фаворит!!! До толкова, че дори не ми се дават утре :-)

И последно, но на заслуженото първо място по гнусотия остават...Клечките за уши!


Мхм...Съжалявате ли вече, че продължихте да четете? Сами сте си виновни!

Колко от Вас им стиска да опитат такова локомство? И кой ще прави номера в този случай- децата или аз?! Който се смее последен може и да загрява най- бавно, но пък най- дълго се наслаждава на триумфа си, така че последният смях е мой.....Ето, чувате ли го отново.....Ха ха ха!

Запазете спокойствие, няма да дам на обичните ни отрочета използваните си клечки за ушички, макар депозита по тях да е впечатляващ и да си заслужава да бъде показан на света. Това всъщност са едни изключително апетитни и неустоими....


Противни клечки за уши


Състав:

Бонбони маршмелоуз
Дървени или пластмасови клечки за близалки
1 1/2 ч.ч. захар
20 гр. масло

Приготвяне:

Набучете на всяка клечка по едно бонбонче маршмелоу. Пригответе всички клечки по този начин. Постелете тава или голяма решетка с пергаментова хартия. 
В огнеупорен съд с тежко дъно поставете захарта на равен пласт и сложете на котлона, за да се карамелизира. Не добавяйте вода- просто я  следете постояннно, за да не загори.
Разбъркайте леко когато започне да се топи и следете през цялото време. Когато леко покафенее, няма бучки и замирише приятно на карамел дръпнете от огъня и добавете маслото. Разбъркайте докато се разтопи- то ще започне да кипи и ври първоначално, но ще му мине бързо ;-) 
Така приготвения карамел поддържайте топъл и започнете бързичко да потапяте всяка страна на "клечките за уши" в него. Подредете ги една до друга върху пергаментовата хартия, за да се стегне карамела. Маслото в него ще го държи мек и приятен за ядене, така че да няма счупени зъби при дегустацията на този авангарден десерт.

Клечки за уши, стабилно омазани с ушна кал- колко по- противно би могло да стане?!

С това ще спра потока от творчество, защото дори на мен ми идва повече и обещавам съвсем скоро да има реванш в по- нежен стил, но за сега ви оставям с мислите за тези кулинарни изкушения и ако е вярно, че храната първо се поглъща с очите, то вие сериозно трябва да си прегледате диетата след посещението си тук- засрамете се, що за неща изядохте само?!

Весел и страховит Хелоуин на всички!!!



сряда, 24 октомври 2012 г.

Keep calm and pay it forward

Не, не- не съм позабравила родния език през изминалите месеци на ефирна тишина. Просто не можех да не си поиграя с този израз, особено след като ми отне почти цяла една година, за да стигна до днешната публикация.
Какво друго ми остава, освен с достойнство и хладнокръвие да отбележа, че все пак съм в график и спокойно да продължа по същество.

В началото на годината (!!!) събрах смелост и се впуснах в така популярната през последните две години игра "Предай нататък" при Мариянка .

В отговор на тази моя проявена смелост получих прекрасна изненада от нея, която направи Великденските ни празници още по- пролетни и лъчезарни. Този красив, ръчно изработен венец дойде приказно опакован и с толкова мило послание, че наистина донесе много топли емоции и широка усмивка не само на моето, но и на лицата на децата и посетителите в домът ни по това време. Мариянка, благодаря ти от все сърце за положения труд и вложеното време в изработката на подаръкът ми!



Условията на играта бяха, и все още са, следните:

Първите пет души, поместили коментар под тази публикация ще получат подарък, лично изработен от "домакинята". В отговор на това те трябва да направят подарък на следващите петима, които коментират тяхното обявяване за участие в играта. Щафетата продължава до края на 2012 година. Ти получаваш парченце щастие, даряваш още пет други с такова- някак мило и романтично, нали!

Сега тук е момента да не акцентирате върху това, че ми отне само някаква  си половин година да предам нататък моята част от сделката и за да ви помогна в това аз лекичко изкривих правилата на играта и подготвих предварително петте си подаръка. Така изненадани няма да има, но пък не исках да поемам риска да забавя с толкова много време вече обещан подарък на цели пет човека, а времето след новия скок в ангажиментите ми се е превърнало в твърде луксозна стока, която рядко мога да инвестирам в творчество.

И така- към подаръците! Те не са пет еднакви неща, просто защото нямах търпение и желание да направя пет пъти едно и също. Не обичам повтарящи се задачи, за това си позволих да направя няколко неща, които отдавна си търсех повод да опитам. Ето какво се получи за тези само няколко месеца от февруари до сега.

Проект 1- Малкото цветно бурканче


Шиенето е едно от домакинските умения, които ми се отдават най- слабо. Всичко шито от моите ръце наподобява дело на третокласник по Труд и техника...и то на един от онези третокласници, които не носят често вкъщи "огърлица от шестици"!
Въпреки тази своя липса на талант в шивашката сфера обаче съм притежател на цяла голяма кутия кончета, иглички и други подобни, а в гардероба ми дори се намира шевна машина- девица, която най- вероятно ще си остане непорочна цял живот или пък ще я пробутам зестра на някое от момичетата, та поне свекървата да шие ританки на внуците с нея.....Така де, аз ще съм поела вече готвенето така или иначе, няма сама да ги гледам тия деца!
Наличието на толкова много игли и карфици неминуемо води до системното им разпиляване и болезненото им събиране в последствие почти всеки път, когато имам нещастието да трябва да позашия нещичко и започна да бърникам из споменатата по- рано кутия. Това стимулира особено силно желанието ми да опитам да въдворя по- траен ред сред шивашките си консумативи, а от там се стигна и до "Нов дом за бодливите работни средства".
За жалост в България трудно се намират точно такива бурканчета, каквито биха били идеални за този тип проект- или поне аз трудно ги намирам, но с подръчни средства се получиха няколко прекрасни "пухени бурканчета", които сега приютиха иглите и карфичките ми и на които удобно можеш да си забождаш ползваните в момента такива, без да ги търсиш по килима или да ги вадиш от петата си.

Едно от тези малки бурканчета ще отиде при един от моите пет- за неговите иглички и карфички или пък за други джунджутерии, които си търсят местенце.


Искаше ми се да снимам стъпка по стъпка как да си направите всяко едно от нещата
и сами, но това щеше да ме измести извън полагаемия срок от декември 2012, за това ще го оставя за друг път, но ще обясня най- общо където е възможно какво съм правила. 

 Проект 2- Дъските за съобщения


Винаги съм намирала много романтика в малките кратки бележки на хладилника с послания от рода на Купи мляко и сирене, обичам те! и други подобни телеграфни съобщения. От друга страна обаче малко класа над магнитчето за хладилник на никого няма да е излишна. И въпреки, че подобни тапицирани рамки за съобщения струват колкото половин хладилник в повечето магазини за аксесоари, не значи че трябва да се лишим от идеята за тях или реално да отделим исканата сума за подобно малко бижу.
Направих своите от две обикновени рамки от Jumbo с огледала в тях и намиращите се из къщи творчески материали- плат, декоративни кабърчета, дантели, корк и тн.




За първото табло ми бяха нужни:

- Рамка
- Вата
- Парче плат
- Панделка
- Декоративни кабърчета
- Топло лепило
- Дантела





След като извадих огледалото от рамката го измерих и отрязах правъгълник от плата, който да е достатъчно голям, за да мога да поставя пълнеж отдолу и да завия краищата му. Изрязах точно парче от ватата с големината на огледалото и я закрепих за него с помощта на толпото лепило. След това поставих ватата и огледалото в средата на парчето плат и като опъвах максимално добре запелих краищата на плата на гърба на огледалото отново с топло лепило.
След това поставих по диагонал панделката, като се стремях тя да е толкова опъната, че да притиска ватата и да създава тези "възглавнички"- краищата на панделката са закрепени за гърба на огледалото отново с лепило.
На всяко място на прекръстосване на панделките поставих по едно кабърче, като притисках внимателно, за да се огъне без да счупи стъклото. Закрепих ги с мъничко лепило за да съм сигурна, че няма да паднат при поставянето на бележките.


Декорирах с дантелата и върнах отново стъклото в рамката, като на гърба поставих парче черен филц, за да прикрие закрепването на плата и другите елементи.

Второто табло бе по- различно. При него не исках плат, а по- скоро коркова дъска, но не в онзи блудкав корков цвят, сякаш сте все още под флуоресцентното осветление в офиса. Трябваше ми нещо далеч по- романтично и подканващо за бележка "Липсваш ми!", а не " Да си готов с доклада до 15.30!"


Ето такова нещо :-)

Тук отново стартирах с огледало в рамка.


Този път обаче ми бяха нужни:

- Корков лист
- Бяла акрилна боя
- Фасетирани сваровски камъчета
- Топло лепило
- Уред за поставяне на камъчетата

Отново започнах като извадих огледалото от рамката и по него изрязах точен овал от корковия лист. С помощта на домакинска гъба боядисах в бяло корка и го оставих да изсъхне. През това време поставих на няколко места камъни. От тук нататък е ясно- всичко обратно в рамката и Voila! Имаме си прелестна малка коркова дъска!

Проект 3- Чаените свещи



Този проект ми беше много отдавна отлаган, но така силно желан. Сега беше чудесен момент да го осъществя и за това не се колебах. Самият той ми се струваше особено елементарен и бърз, за това и не си направих труда да прочета нещо повече по темата как точно се правят свещи, а направо пристъпих към действие- лошо, лошо решение от моя страна.
За две свещи ми се видя безсмислено да си поръчвам килограм парафин, оцветители и ароматизатори. Ето какво използвах:

1 средно голяма дебела свещ
2 чаени чаши с чинийките- добре измити и подсушени.
млековар или уред за водна баня, който не използвате за хранителни цели

* Не използвайте прибори и съдове, които употребявате за храна при топенето на свещи или други нехранителни материали. В магазините за 1 левче се намират много долнопробни съдове за готвене, които с лека ръка можете да предназначите за подобни опити. Също така не забравяте да работите в проветриво помещение, защото при топенето на восъка на котлона се отделят изпарения, които не бихте искали да издишате настървено.

В съд с двойно дъно (аз използвах млековар) поставете свещта. Наблюдавайте я докато тя започне да се топи. Бъркайте постоянно разтапящия се восък. Когато стане възможно извадете фитила на свещта и продължете да я топите.
Разрежете фитила на две. Когато разтопите достатъчно восък,  за да напълните чашките си изключете котлона и дръпнете восъка от огъня. Изсипете в чашите течния восък, след което поставете фитилите, като ги закрепите на дървени шишчета, така че да са прави и точно в средата на чашите ви. Ето така (аз се сетих да снимам чак когато восъкът леко бе започнал да изстива, но все пак...)


Оставете свещите си без да ги пренасяте да се стегнат.

Сега тук идва "веселата" част, която ме накара да съжаля, че не прочетох как се прави преди да се хвърля. След като изстинаха и изглеждаха невероятно красиви, а аз бях особено доволна от резултата си, восъчните ми чаши започнаха да хлътва все по- жестоко в средата. Гадост!!! Това не го очаквах и за това не бях реагирала на време, оставяйки си разтопен восък, за да доливам. В резултата на това се озовах с две отвратително деформирани в средата чаши, които никак, ама никак не ми допадаха. Наложи се цял ден да топя отново и да доливам, заглаждам, проклинам и все такива смислени занимания, преди да получа каквото искам от тези чаши отново.
Ето на тази снимка се вижда началото на хлътването на восъка, което няколко часа по- късно бе просто отвратителен кратер в средата на прекрасните ми свещи.


Оказва се, че това е съвсем нормална реакция при свиването на восъка и няма как да се избегне, освен ако не ползваш специален восък, който не се свивал, но пък бил по- мек от другия и тн тн. Така или иначе, с ден- два повече работа от предвиденото и с леко променен пост- снимков вид чашките ми бяха готови и аз останах доволна от финала и натрупания опит след този експеримент, макар че надали ще го повторя в близко бъдеще ;-)

Чаено парти на свещи? Защо не :-)

И така! Ето това са моите пет подаръка за първите пет, които пожелаят да се включат в последния влак за играта Предай нататък за 2012!
Може и да няма изненади, но пък всяко едно е направено с много желание и любов и ще отнесе на получателя си огромен заряд от положителни чувства, които той да предаде в своите пет творби и да достави още повече радост.

P.S. Моля ако нямате лесно достъпен мейл, на който да се свържа с Вас, да ми оставите такъв в коментара си, за да не се лутам как да Ви открия. Аз колата си на паркинга трудно откривам без помощ, не ме карайте да издирвам хора! :-)

P.S. 2 Чувствайте се свободни да си изберете кое от петте неща искате, ако то вече не е избрано.

За финал искам да благодаря отново на Мариянка за увлекателното предизвикателство, красивият подарък и всички приятни емоции, които ми донесе с него!

петък, 10 август 2012 г.

Торта от какво?!

Торта от моркови? Вече е изтъркано! Торта с блатове и крем? Прелест!, но кой може да си го позволи с тези вечни диети, здравословно хранене....бла, бла, бла... (бел. авт. следва дълбока въздишка с тъга).
Имала съм забрана за правене на торти освен това!
От дете особено силно ненавиждам строгите забрани. Ако искаш да си гарантираш, че нещо няма начин да не го направя, то забрани ми го! На Ева й се чудя как само една хапка от тази пуста ябълка е взела, а не си е направила ябълков пай от половината продукция на дървото...

Няма начин сега да не направя торта, но поради по- рано споменатите скрупули около голямата ми снага, а и защото нямам време за по- сериозни дела, се наложи да бъде креативна.
Торта, но не каква да е, а сезонна. Сега е сезонът на дините, така че ще трябва да е торта от диня! На първо четене- блях!, това няма начин да става за ядене в трезво състояние. На второ обаче има надежда за идеята :-)

Торта от диня и горски плодове



Състав:

1 диня
2 кутийки безсолно крем сирене
4 с.л. йогурт/ пълномаслено кисело мляко
ванилия
захар или мед- на вкус
сокът на половин лимон, пресен
синьо грозде, боровинки или друг дребен плод

Приготвяне:

Измиите добре динята и я нарежете на дебели "филии" / пластове- напречно или по дължина няма значение. Аз я разрязах напречно, защото ми се стори по- удобно.
От централната част (тази без семки) на всеки пласт с помощта на ринг отрежете кръг. Подсушете леко парчетата.
В купа разбъркайте с помощта на вилица или миксер крем сиренето с киселото мляко. Добавете сока на лимона, ванилията и захар/мед на вкус- тук е момента да опитвате честичко с оправданието, че тествате сладостта на крема. Аз не сложих много, защото динята е достатъчно сладка сама по себе си.
Измийте и подсушете боровинките/ синьото грозде.
Във всяка чиния поставете по един пласт диня, отгоре намажете от млечния крем и подрете боровинките. Едва тогава поставете следващия пласт диня и повторете- височината зависи от това за колко бройки тортички се стремите.
В никакъв случай не пропускате дребните плодове при реденето- те са вашата арматура! Първата тортичка направих без боровинките и пластовете просто се свлякоха, размазвайки крема навсякъде.
Когато поставите и последния ред диня завършете с крем и украсете с дребните плодове.
Съветвам ви да поставите по една клечка за зъби в средата на всяка преди да завършите с крема, за да се по- стабилни при рязане, като не забравяте да предупредите дегустаторите си за нея. Последното не е задължително, ние се справихме и без допълнително подсилване, но следващия път ще сложа.

Сервирайте веднага. Не ги приготвяте предварително, защото динята пуска вода в чинията и разваля визията на десерта ви.

Това е! Не би могло да е по- лесно и просто, а също така и по- диетично.



Забранено ми било да правя торти....Аз не правя торти, режа плодова салата ;-)

вторник, 31 юли 2012 г.

За романтиката и шоколада

Романтика. Не е моята силна страна- не ме влече особено и някак не я разбирам съвсем в онзи широко лансиран, христоматиен вид. Не виждам добре единствено на светлината от свещи, не ми се отдава да дъвча еротично в заплашителна близост до лицето на любимия, който също бори пореден залък в опит да изглежда лежерно- елегантен на фона на протяжна музика, в компанията на половин храст червени рози и купчина други плевели из тях, старателно завити в целофан и струващи близо половин месечна заплата.
Животът обаче държи да натрие носа на всеки, дръзнал да махне пренебрежително с ръка на романтиката.


За да се дистанцирам от темата и да избегна всякаква прилика с реални лица и събития ще ви разкажа една малка приказка с отворен край.

"Имало едно време едно момче и едно момиче. Те не се познавали и никога не се били виждали, макара да живеели съвсем близо един до друг. И двамата били още ученици и се радвали на прекрасен живот и грижовни родители, които едни ден решили, че за да подсигурят бляскавото бъдеще, което чертаели за потомците си, е редно те да бъдат изпратени на лятно училище, където да учат език от самия извор, а именно- под крилото на Кралицата.
И така, макар момичето и момчето да направили всичко по силите си да вразумят родителите си и да защитят полагащите им се по право няколко седмици безметежно съществуване, те били натоварени на колите и закарани на летището. Там им била връчена по една "разпознавателна" оранжева тениска, която Тя облякла примиренчески, а той бунтарски отказал да сложи каквото ще да става и с голяма доза помахвания и тихо проронена от майките им сълза младежите били насочени към изходите за излитане.
Ето тук е и моментът, когато всичко започва, с една на вид кратка и простичка фраза като " Да ти помогна ли с това?", отправена кавалерски от Него към младата дама, която се борела отчаяно с куфар, тежащ средно три пъти колкото нея, който упорито отказвал да следва нейното темпо и най- вече - посока!

Няколко часовият полет дал възможност на младежа да покаже най- доброто от себе си с комплименти като " Това перука ли е?", изречено с възторг (?!?) към прическата от студено къдрене на младата дама, последвано от напористо нахлупване на слушалки с размерите на шлемофон, с цел демонстриране на музикален вкус и още няколко хода, които мозъкът на младата дама услужливо е изтрил, за да не завърши всичко още там и тогава. А тя, о,  тя била повече от очарователно прелестна с къдравата си черна коса и очи като на изоставено от майка си малко пале- големи и леко изплашени от постоянното тръскане на самолета.

Пристигайки, някак поети от общия организационен хаос на летището всеки поел в различна посока- Тя отивала в Кеймбридж, а той в Лондон. Всеки от тях попаднал в нова и непозната среда и сякаш за миг забравил прекрасната среща на онзи самолет, а и двамата имали достатъчно гордост, за да не се обадят "първи", така че всичко изглеждало сякаш ще остане само един приятен спомен, ако съдбата не била решила друго.
С присъщия си неразбираем за простосмъртни подход тя някак направила така, че Той все пак да се обади, Тя да успее да отиде до него, уж просто на екскурзия до Лондон, Той да се обади с горещи молби към родителите си да удължат със седмица престоя му там, защото толкова много харесвал училището, когато реално целта била да успее да съвпадне полета му обратно с нейния и да имат отново няколко часа заедно.....сякаш случайно.

И така, малко след завръщането си на родна земя и въпреки пречките от различен характер пред тях Той и Тя скоро станали Те. Светът им станал някак по- малък, всичко друго загубило смисъла си и целта на всеки един била да свърши учебния ден и отново да бъдат заедно- онази истинска, някак детски чиста любов, когато стомахът ти се пълни с пеперуди само при мисълта за другия човек. Дошло време за завършване, балове и планове за бъдещето пред всеки от тях. Тук отново животът изправил двамата пред огромно препятствие, такова което слага край на повечето подобни връзки- докато Тя завършвала първата година в мечтания университет, за постъпването в който била вложила толкова много време и усилия, Той трябвало да замине отново на Острова, където да продължи образованието си. И логично тук би трябвало да свърши всичко.....Но отново съдбата се намесила!
Тя получила разрешение от майка си, напук на всички, които я убеждавали да не го дава,  да прекъсне за няколко години своето следване и да последва любовта си с едни от най- мъдрите и запомнящите се думи, които изискват изумителна майчина сила да бъдат изречени: " Правилният човек идва само веднъж в живота ни, а диплома се взима по всяко време. Ако наистина вярваш, че това е Той, отиди, аз ще съм до теб, мила моя!".

И така започнали месеците на мъчително чакане за виза. Месеци и месеци, през които Те страдали разделени на хиляди километри и без яснота дали и кога отново ще са заедно, докато един ден дошла добрата новина, че Тя вече има официално разрешение!

Само дни по- късно, отново на летище, но този път далеч от България, Той и Тя започнали да пишат новата страница в житейската си история. Заживели щастливо в малкото си подземно апартаментче, в което било жизнено важно да не наддаваш на килограми, за да можеш да минаваш покрай гардероба и леглото, учейки се практически, по трудния начин- далеч от близки и познати, в чужда страна и в лоши битови условия, да бъдат отговорни възрастни, но пък нищо от тези несгоди не било способно да развали прелестния свят, който те имали, двамата.

Годините вървели, те учели житейските си уроци- понякога по- трудно, понякога с лекота, но винаги заедно. Не след дълго дошла новината за предстоящата поява на То. То, което преобърнало света им, направило го още по- непредсказуем и вълнуващ и ги научило на толкова много нови неща- за света около тях, за любовта и за живота, макар То да било толкова малко и крехко и така безпомощно само по себе си.

Дошло време Те да се приберат обратно при всички, които ги обичали и ги чакали толкова дълго. Животът продължил да им изпраща своите изпитания и незабравими мигове, но и онази романтично настроена Съдба продължила да бди над тях и с присъщия си замах добавила към Тях още едно То, което дошло с изцяло нови уроци, нови предизвикателства и донесло ново огромно щастие на новото си семейство. И макар не всичко да било като на приказка, Те продължавали да бъдат все така задружни, обичащи се и най- важното щастливи от това, че са заедно.

И както е редно да завърши всяка една приказка, Те заживели щастливо, пели, пили и се веселили, а сигурно го правят и до днес, там някъде, в своя свят за четирима."

Така....Приказките са хубаво нещо. Далеч от тях, в реалния живот, аз и моята по- добра половинка не чак толкова отдавна направихме цели 11 години заедно. Миналата година не успяхме да отбележим този важен ден, защото борехме високи температури по морето, тази отново не успяхме поради сходни причини, но не на морето, а и защото за този месец аз имам план. План, който е с кодовото име " Аз, моя милост и отново Аз" и включва пълна забрана над проектите ми, извън проект Аз, т.е. малко възстановяване на силите преди да се ликвидирам окончателно. Всичко това доведе до липсата, или по- скоро до строгата забрана над плануваното от мен тържество с торта и всичко останало. За да отбележим празника си обаче не можеше да няма поне нещо захарно, което да споделим над чаша топло мляко с какао и мили спомени, след като децата заспят....И дори успях да му направя мил романтичен колаж- ей така, за да му покажа, че след тези години и две деца по- късно все още го обичам това сладко момче, което ми помогна с куфарите и до ден днешен ми помага да виждам по- цветен живота си, въпреки всичко.


А и това никой не успя да ме хване докато го приготвя, така че нямаше вето.

Може и да нямате годишнина всъщност, но няколко шоколадови бишкоти с чаша топло мляко винаги действат добре в преградките на любимия, а защо не и самостоятелно, заедно пак с любим, но сериал/ филм или книга. Каквото и да решите, тези шоколадови бишкоти ще ви донесат не само удоволствие, но и много мили спомени от детството, ако тогава сте изяждали по пакет шоколадови бисквити Еверест без да се грижите за талията или холестерола си, защото вкусът им е почти автентичен с този на любимите бисквити, но и с добавената екстра на бадемите и дъха на портокал...мммм....

Шоколадово- бадемови бишкоти



Състав:

150 гр. бадеми
150 гр. натурален шоколад- поне 70%
250 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
150 гр. кафява захар
2 яйца- големи
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ампула масло от портокал*
настърганата кора на 1 портокал- необработван химически

Приготвяне:

Загрейте фурната до 160 С и постелете пергаментова хартия върху плоска и голяма тава- такава за бисквити или пандишпанови платки е най- удобна, както и тази от самата фурна. Оставете ги да се охладят.

Запечете бадемите върху сух тиган или във фурната за около 5-10 минути.
Начупете шоколада на относително еднакви парчета и го разтопете на водна баня или в микровълновата, като внимавате да не го пресечете- за начинаещи е по- добре това да става на водна баня, за да имат повече време за реакция и да следят през цялото време процеса. Оставете и него да се охлади настрана.

В голям съд пресейте около половината брашното с бакпулвера, добавете захарта, охладените бадеми (цели), шоколада, леко разбитите яйца, ваниловия екстракт, маслото от портокал и кората. Разбъркайте с дървена лъжица докато се хомогенизира и оформи, а след това продължете да месите на ръка, добавяйки по малко от брашното, за да се получи стегнато, но все пак меко тесто- при мен пое почти цялото количество по рецептата, но от точния грамаж на яйцата, влажността на помещението в което работите, качеството на шоколада и още няколко фактора може значително да промени грамажа на брашното и ако сложите цялото рискувате да получите много сухо тесто.


Разделете тестото на две топки и оформете всяка на фитил с относително 5 см диаметър. Поставете фитилите върху предварително подготвената хартия в тавата и ги притиснете леко отгоре, за да станат около 3 см дебели.

Печете в предварително загряната фурна 20-за минути или докато са леко твърди на допир.
Когато това стане ги извадете от фурната, намалете температурата й на 150 С и ги оставете да се охладят навън за 15 минути.
С помощта на остър нож нарежете изпечените фитили на филии с дебелина около 1 см. и ги върнете отново върху пергаментовата хартия. Запечете ги във фурната за още 5- 10 минути от всяка страна докато станат хрупкави.


Прехвърлете готовите бишкотите върху решетка, за да се охладят.
Когато изстинат напълно ги съхранявайте в буркан за бисквити или друг съд с добре изолираща капачка, за да не се овлажнят.

* Маслото от портокал не е химически синтезираната есенция, която се продава широко, макар да е в същите малки шишенца. Ако използвате есенции го заменете с такава, но аз не го препоръчвам и не знам до колко ще се запази след термичната обработка  вкусът и аромата от такава алтернатива.

Хубаво нещо са приказките, а още по- хубаво е когато те успяват да се преплетат с реалния живот и да докажат на вече порасналите момичета, че романтиката не е само клишета и високопарни фрази в книжките за принцеси, а нещо реално, нещо като малкото чудо в живота ви, което ви кара да заобичате така силно и истински един мъж, че дори и 11 години по- късно да продължавате да го наричате "единствения" с чисто сърце и да се гордеете, че именно той е човека до вас.
И макар да си оставам не съвсем романтична по учебник си позволявам малки залитания към нея по някакъв мой си, особен начин. А когато тези залитания са придружени от най- верния приятел на романтиката, шоколада, то просто няма как да не призная, че има защо всичко това да е така ценено и търсено от по- нежните души в този живот.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...