неделя, 26 декември 2010 г.

Пилешко в черупка

Състав:

За пареното тесто

300 мл вода
200 гр. брашно
100 гр. масло
6 яйца
щипка сол
1 ч.л. горчица на прах
75 гр. настъргано сирене Чедър
*по желание щипка- две сушени подправки

За пълнежа

450 гр пилешки бонфилета или гърди
2- 3 с.л. брашно, подправено със сол и черен пипер
225 гр. праз лук
2 с.л. зехтин/кокосова мазнина или друга, по ваш избор
100 мл. пилешки бульон
100мл. мляко
100 мл. течна неподсладена сметана
100-120 гр. крем сирене със зелени подправки
настъргано сирене Чедър
шепа замразен грах по желание

Приготвяне:

На пареното тесто

Поставете маслото във водата и заврете. Оттеглете от огъня и добавете всичкото брашно на един път. Много е важно водата да ври силно преди да добавите брашното- иначе просто ще се получи каша, а не тесто!!! Разбърквайте с дървена лъжица. Върнете отново на котлона и бъркайте непрекъснато докато тестото започне да се отделя от страните и се оформи на топка в средата на съда. Преместете тестото в друг съд и охладете- не охлаждайте изцяло, но и не прибързвайте, за да не пресечете яйцата. Започнете да добавяте едно по едно яйцата, като смесвате изцяло добавеното яйце преди да добавите другото. Добавете горчицата и сиренето Чедър, когато всички яйца са инкорпорирани в тестото. Отделете малко от един жълтък, за намазване на черупките.
С лъжица оформете големи кръгове от тестото, глазирайте с разбития с една- две капки лимонов сок жълтък и печете в предварително загрята фурна до 180С за около 30-35 мин. Не отваряйте вратата на фурната по време на печенето, защото ще спаднат! След като са готови, оставете готовите черупки да изстинат на леко открехната врата на фурната напълно или намалете градусите на печката и ги оставете да се поохлаждат вътре. Важно е да не ги вадите рязко от много силна на доста по- ниска температура.
Готовите черупки разделете, за да се получи основа и капаче.

За пълнежа

Оваляйте нарязаното на малки парченца месо в подправеното брашно. Загрейте намазнения тиган и запечатайте парчетата месо от всички страни.  Добавете нарязания на тънки ивици праз лук и го задушете с месото. Като бъркате непрекъснато прибавете пилешкия бульон, млякото, сметаната и крем сиренето. Ако сте решили да добавите и грах- поставете и него сега. Гответе на умерен огън около 10 минути, докато се сгъсти.
 В долната част на приготвените черупки поставете по малко от пилешкия пълнеж, отгоре поръсете с настърганото сирене Чедър. Може да запечете до леко зачервяване или без да печете да поставите капачетата и да сервирате със свежа салата.

Бон апети!

Моя рецепта

Easy mincemeat pies или Мързеливи коледни пайчета

Състав:

225 гр. студено масло
350 гр брашно
100 гр. фина захар
410 гр. готов mincemeat (обещавам да кача моята рецепта за него скоро)
пудра захар за декориране

Приготвяне:

Загрейте фурната до 200С/180С с вентилатор.
Нарежете студеното масло на дребно и го втрийте в брашното и захарта с пръсти докато се събере на топка тесто- няма нужда да добавяте течност или да го охлаждате преди употреба. Доомесете го леко и го разделете на 12 равни части.
От всяко парче тесто вземете по две трети и го поставете в метална формичка за мъфин, като го притиснете и оформите с пръсти по дъното и стените. Напълнете тестените черупки с плодовата смес.


След като напълните всички 12 формички, вземете всяко малко останало парченце, направете топчица и я сплескайте, за да направите капачета за пайчетата. Поставете капаче и загърнете стърчащите краища, за да "запечатате". Надупчете с вилица повърхността на всяко.
*Тук е момента да замразите, ако желаете. Могат да бъдат държани във фризера до 6 седмици и трябва да бъдат напълно размразени преди изпичането им.
Печете за около 12-15 минути докато придобият златиста коричка. Охладете известно време преди да завъртите лекичко всеки във формичката му, за да ги предпазите от залепване. Когато се охладят напълно могат да се извадят от формичките, поръсват се щедро с пудра захар и са готови за сервиране!

Източник: BBC Good food

За разлика от всички други рецепти за маслени теста, тази не изисква дълга и сложна обработка на тестото, не изисква особени умения за оформяне и подготовка на черупките, а всичко това спестява много нерви и време, особено по празниците. За това и с голяма радост споделям рецептата, макар в България да се намира изключително трудно готов mincemeat. Тези пайчета могат да бъдат напълнени с най- различни пълнежи и да се пригодят към безкрайно много вкусове и празници и обещавам скоро да дам повече идеи в картинки и описания за такива, както и да кажа как се държи тестото с по- течни плънки.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Коледа идва

Наближава един от най- любимите на моето семейство празници- Коледа! Наситена с дъх на канела и джинджифил и свързвана с толкова много положителни емоции. Всяка година с трепет чакам да наближи времето за подготовка за този прекрасен празник и броя дните до настъпването му като малко дете. Сега дори е още по- хубаво, защото мога да споделя моята силна привързаност към празника и със своите деца- подготвянето на различни сладкиши, украсяването на къщата, писането на писмо до Дядо Коледа (Мраз за малко по- порасналите деца), опаковането на подаръците за близките, украсяването на зеленото ароматно дръвче и поставянето на вкусни сладки и чаша мляко под елхата за подкрепа на добрия старец, както и морковче за Рудолф. Дори това, че трябва да се промъквам по чорапи и да изяждам силно захаросаните бисквити, гарнирани с морков и щедра чаша мляко по нощите, не помрачава необяснимото дори за мен детско вълнение от "идването на Дядо Коледа". Е, не го чакам наистина, макар да би бил голямо облекчение в бюджета ни, но къде е лошото човек да съхрани в себе си частица от детското си Аз.
В последните години Коледа силно се опорочи от консуматорското ни общество и се превърна в подчертано състезание кой ще похарчи повече пари за най- кратко време. Месеци преди коледната нощ започват "невижданите" намаления, атаката от дядо Коледовци и прилежащите им Снежанки зад всеки ъгъл, бомбардирането с коледни песнички по магазините, и то не с цел да ни потопят в коледно блаженство, а да ни напомнят, че е време щедро да отворим джобовете си и да накупим купчини никому ненужни вещи, защото нали това е начина да покажем колко обичаме ближните си. И хората купуват ли купуват, в детските магазини се води кървава война за поредните пластмасови изделия и хората коледно са готови да си издерат очите, за да грабнат "мечтаната" от децата им, рекламирана до безобразие, хитова играчка. Не е ли чудесно да е Коледа.... :-)
Напук на цялата тази пазарно- ориентирана коледна истерия, вече пета година (т.е.от както аз самата се превърнах в майка и  водя парада за създаването на празнични традиции) се старя да създам и възпитам съвсем различна, старомодна дори, представа за протичането на този голям християнски празник. Защото нека не забравяме, че Коледа е именно това! Месец преди празника в къщата ни започва да ухае на първите коледни сладкиши- меденки, джиндифилови сладки, коледният кекс. Цялото суетене около приготвянето им, изрязването на формичките и подреждането на изпечените сладки в големите метални кутии поставя началото на приготовленията за празника! Всичко това сплотява още повече семейството ни около общите ценности и създава неповторими мигове с децата ни, когато заедно украсяваме къщата, четем книжки за Дядо Коледа и неговите неуморни джуджета, пеем коледни песнички, надписваме поздравителните картички и декорираме купищата сладки, които да изпратим до близките си хора, за да е сладък и неповторим и техния празник и да им кажем, че ги обичаме!


Това са част от тазгодишните ни бисквити, които успяхме да украсим и опазим от унищожение. Дано поне няколко доживеят предназначението си и стигнат благополучно до получателите си или до коледната вечер


Захарни бисквити с крем сирене
тези не са особено трайни и ги правя максимално близо до празника, като ги съхранявам в хладилник


Джинджифилови сладки с меласа
Меденки с агаве
 
Има още толкова много неща, които ни очакват до Коледа и се надявам да успея да споделя и тук, но бях нетърпелива и за това те ще бъдат в отделни публикации...А до тогава- нека коледното вълшебство бъде с вас в оставащите дни до празника!

Футболна торта

До скоро правех торти само за най- близките си. Това доста стесняваше възможностите ми за практика на старателно попиваната от мен теория. Ето защо, когато наближи рождения ден на синът на моя близка, реших, че като част от подаръка за сладкото й момченце ще направя една торта на футболна тематика, каквато надали ще ми се отдаде да направя за друг. Все пак като майка на две момичета и съпруга на мъж, който не долюбва този спорт, възможност на хоризонта не се очертава никаква ;-)
За това с голямо желание се заех с този проект. Много дълго време се двоумях дали да бъде футболна топка или по- разнообразен "пейзаж". Все пак се спрях на второто.
Детето играе в местния футболен отбор, чийто цветове са жълто и черно, за това и с такъв екип "облякох" моя футболист.






С футболната врата ми беше неочаквано трудно, защото не можах да си намеря правоъгълна подпора и използвах овална, но пък мога да твърдя, че съм искала да е стилизирана :-)






В крайна сметка обаче детето е било повече от очаровано, а това за мен е най- ценното признание!




Надявам се скоро да ми се отдаде възможност за среща реванш във футболната сфера, защото определено имам още какво да направя!

Детска торта

Тази торта направих съвсем набързо, но пък с много желание, за събирането на група майки с дечица, родени през ноември. С жените от тази група се виждаме много рядко, което е жалко, но виртуално отгледахме децата си заедно и те, както и децата ни, са много важни и скъпи за мен. За това вложих цялото си старание в ограниченото време, с което разполагах, да направя нещо шарено, детско и приятно за събирането ни. Да, да....знам, че навън е зима и наближава Коледа и сега не е време за летни мотиви по тортите....
Най- голямо щастие за мен бе, че тортата се хареса на всички и достави радост на децата!



И още малко различни гледни точки...





събота, 11 декември 2010 г.

Mum's the wor(l)d!

Започвам тази публикация с игра на думи с този израз, защото е изключително уместен за случая! Поводът за творчество този път е моята майка, която поради далечното разстояние на което се намира от мен, не мога да зарадвам с торта и подходящо парти, но мога поне да се опитам да я накарам да се усмихне на своя празник, изпращайки и частица топлина и най- близкото до торта, което има поне малък шанс да оцелее прелитането до Островът. Връщайки се отново на израза- той е също така подходящ и във възприетия си смисъл, защото по времето когато пиша това, празникът й тепърва предстои, а сладката част от подаръка й замина едва днес, което го прави все още тайна, така че mum's the word! ;-) *


И така- бисквитите се оказаха единствения достоен заместник на торта, който би издържал дълъг международен транспорт с любезното съдействие на пощите, които знаем колко грижовно се отнасят с поверените им товари, така че нека ви представя празничните рожден-ден-ически бисквити, във вида, в който заминаха




Роял айсингът е поле, което тепърва започвам да изследвам за работа и определено ми е страшно интересно! Разбира се, има много неща, които си представях различно и вече съм нетърпелива да коригирам, макар това да зависи от много фактори и тяхната склонност да ми отпуснат време за среща реванш с айсинга и бисквитата.... Не, че не е забавно да доразбивам неколкократно засъхналата из пошовете захарна глазура, защото се е наложило "кратко" прекъсване и да закърпвам издънките по бисквитите от рисуването и запълването "на парче", но все пак кой би могъл да откаже малко монотонна работа от време на време.

Първоначалната идея бе всички бисквити да са нарисуван с момиченцето с тортата (на снимката все още не е почистен излишният блясък)


Но в процеса на работа ми се стори някак скучно като идея  за това направих и няколко с различни мотиви.







Определено пристрастията ми са към рисунките без предварителен флъдинг на основата. Допада ми контрастът между нежната рисунка и естествената повърхност на изпечената бисквита. Обещавам обаче да направя и от другия вид скоро!

Готовите за дългия път сладки подредих между дебели пластове тишу хартия в голяма кутия, с надеждата да се запазят невредими до крайния си получател. Успехът на този план предстои да се разбере!





Червеното не беше първия ми избор за цвят, тъй като бисквитите трябваше да бъдат в цветови синхрон с ръчно направената с много любов и почти детско старание картичка, подписана с отпечатъците на ръчичките на двете внучета


но поради безследно изчезналата ми кутия с бои, която предателски се показа чак когато вече бе твърде късно, се вмъкна малко коледна тематика в линията и на този проект (червеното бе на ръка разстояние поради засилената му злоупотреба върху коледните сладки, които се надявам скоро да успея да споделя и тук).


Сега вече само времето ще покаже дали бъдещата рожденичка ще получи декорирани бисквити и картичка в биещи се цветове или пълна кутия фин захарен прах и омазнена хартия...отново в биещи се цветове....


Mum's the word- не се визира "майка", а звукът, който се издава с напълно затворена уста- мммм. Използва се в смисъл на : Да не се чува друг звук, освен мммм! Пази тишина! Не говори!


неделя, 5 декември 2010 г.

Бебешко телешко по марокански

Състав:

1 с.л. зехтин
450 гр. телешко месо, смляно или нарязано на ситно
1 глава лук- нарязана на дребно
1 скилидка чесън- нарязана на дребно
100 гр. сушени кайсии, нарязани на дребно
75 гр. стафиди
щипка канела
400 гр. доматена пасата
200 мл. вода
кус кус, ориз или макарони за сервиране

Приготвяне:

Нагрейте силно тиган с тежко дъно. В него добавете половината от мазнината, лъжица- две вода и месото. Задушете до готовност и прехвърлете в отделна чиния.
Отделно задушете лука и чесъна докато омекнат и станат прозрачни. Добавете към тях кайсиите, стафидите, канелата, доматената пасата, телешкото и водата. Заврете ястието и след това намалете котлона и го оставете за още 30 минути.
Пригответе кускуса или избраната от Вас паста според инструкциите на пакета и сервирайте с готовото ястие.
Ако е за възрастни, аранжирайте в кръг кускуса, а в средата сипете от задушеното. Ако е за бебе- смесете и пасирайте или намачкайте с вилица, според възрастта на детето.



Порции: 4 бебешки или 2 бебешки и 2 за възрастни
Съхранение: до 48 часа в хладилник
Подходяща възраст: 12 месеца +


Източник: The baby healthy eating planner 

Ореховките на баба

















Състав:

250 гр. орехи- смлени фино
150 гр. захар
3 белтъка



Приготвяне:

В огнеупорен съд, поставен на водна баня, слагаме белтъците и захарта и разбиваме с тел да се хомогенизират и да поемат малко въздух, но не стават на сняг. След това добавяме смлените орехи и продължаваме да бъркаме сместта до лекото й сгъстяване.
Загряваме фурната до 180 С. Със супена лъжица гребваме от сместа и с навлажнени ръце оформяме топчета, които поставяме в тавичка за бисквити. Ако тя не е с наистина добро незалепващо покритие, то е по-добре да поставите намаслена пергаментова хартия на дъното на тавата. Притискаме топчетата леко и ги поставяме във фурната. Пекът се до леко покафевяване. Тук отново, както и при ореховите сладки, е важно да не ги препичате, защото стават сухи и хрупкави. Освен ако не ги обичате точно така, разбира се!
Когато се извадят в правилния момент те са с твърда коричка и меки и сочни в средата.

ПП. С даденото количество захар в рецептата се получават ореховки, които са сладки, но не доминантно захарни. Но ако сте любители на много сладките ореховки, то може да увеличите захарта до 200 или дори 250 гр.






Тарталети с боровинки, праскови и бадеми


Съставки:

За тестото:

150 гр брашно
25 гр фина захар
125 гр масло, нарязано на кубчета
1 с.л. вода

За пълнежа:

200 гр безсолно масло
200 гр захар
1 яйце
2 жълтъка
5 с.л. брашно- пресято
175 гр. смлени бадеми
4 с.л. течна сметана с висока масленост
1 буркан компот от белени нарязани праскови- отцедени
125 гр пресни боровинки

Приготвяне:

 За приготвяне на масленото тесто поставете пресятото брашно и захар в дълбока купа и с пръсти втрийте маслото, докато не се получат дребни трохи. Добавете водата и внимателно оформете тестото на топка. Увийте тестото в прозрачно домакинско фолио и оставете в хладилника поне за половин час.
N.B. Масленото тесто е капризно. Важно е да се работи в хладна кухня, да не прекалявате с месенето и мачкането, защото маслото се разтапя напълно и тестото става лепкаво, като честа грешка в този момент е да добавите още брашно, в желанието си да оформите не- лепкащо тесто, което на свой ред е гаранция за провал на тестото ви, което ще стане трошливо и невъзможно за работа. Спазвайте рецептата точно и работете бързо!

Разточете готовото охладено тесто на леко набрашнена повърхност и го разделете във формички за тарталети- или 24 см форма за киш или флан. За предпочитане са тези, чиито стени и дъно се разделят. За да застелите добре формата, след като изрежете кръга тесто и го поставите в нея, лекичко тупнете формичката в работната повърхност- така се получават идеални ръбове, без да натискате с пръсти и да деформирате тестото.



Надупчете тарталетите с вилица и оставете отново в хладилника да се охладят поне 30 мин. След това ги застелете с фолио и сипете baking beans или просто боб,леща или друго вариво, което да ги притиска при първото печене и да не им позволява да се деформират. Поставете ги в предварително загрята до 190 С фурна за 15 мин, след това махнете фолиото и използваната от вас тежест и ги допечете още 10-на минути.

За пълнежа: Разбийте маслото и захарта до бял пухкав крем. Добавете едно по едно яйцето и жълтъците, като разбивате напълно преди да добавите следващото. След това разбъркайте в яйчено- маслената смес бадемите, брашното и сметаната.
Подредете парчетата праскови и боровинки в изпечените тарталети и поставете с лъжица върху тях от крема.
Печете ги във вече загрятата фурна около 1 час, докато заливката се стегне. Извадете ги и ги оставете да изстинат леко във формичките, след което ги прехвърлете върху решетка да се охладят напълно.
Сервирайте топли или студени по Ваш вкус!



вторник, 30 ноември 2010 г.

Торти за Него


Вече втора година полагам особено голямо старание да озаря Деня на по- добрата си половинка с нещо повече от подаръци и ден без мърморене за битовите му задължения. И за да докажа колко всеотдайна съпруга съм, ще си позволя да включа в разказа си миналогодишната торта по случай неговия рожден ден. Тя е показателна, защото по същото време бях бременна в 6- и месец и прикована принудително на легло, заради тежка бременност. Това обаче не ме спря да положа всяко възможно старание, дори и и от хоризонтален поглед на нещата и се заех да уплътнявам времето си с моделиране на колата за тортата. Пределно ми бе ясно, че няма да мога да направя кой знае каква торта от леглото си, а ставането изобщо не беше възможно, за това вложих цялото си старание във фигурката, като основен акцент.

В сервиза:

Преди


и след авто- боята



Това беше първото ми МПС и ми беше адски забавно да се занимавам с него, признавам си. Дори и с кусурите си, пак ми е много любимо, макар да ми остана само на снимки, защото някой автоджамбаз го отнесе и така и не го видях повече.

Самата торта сглобявах тайно от половинката, не само заради изненадата, а и защото нямаше да е възхитен да ме види в кухнята при изричната забрана да ставам. И понеже аз съм максималист и не съм съгласна нито да рискувам бебето си, нито да оставя мъжа си без торта се възползвах от робовладелскти подходи и гласувах доверие на една невероятно мила моя приятелка, която под моя константен и вероятно безкрайно дразнещ надзор пече блатове и бърка кремове до припадък. Благодарна съм на всеобщата договорка, че на бременните им е простено да се държат като кучки. :-)

Ето го и крайния резултат:












 Тази година, освободена от оковите на принудителното лежане, имах възможност за нещо малко по- интересно. И тъй като в момента съпругът ми е на силно ирландска вълна, контрастно на моето залитане към Обединеното кралство, се отдадох на планирането на ирландско парти. За жалост снимки от самото събитие нямам почти никакви заради големия хаос в самия ден, но поне тортата успях да снимам набързо, преди да премине в историята. 
Цялото събитие бе щедро украсено в мотиви на детелини и огромно разнообразие на зелени аксесоари и детайли. 
Разбира се, храната бе изцяло на същата вълна и се прие изключително позитивно, макар ирландската кухня да е далеч от гурме- концепцията. За моя голяма изненада много радушно бяха посрещнати от гостите така прости храни като традиционната дъблинска яхния Coddle и ирландския соден хляб ( не ме обвинявайте в лош вкус, все пак партито трябваше да е автентично....), които си съперничаха с много други, далеч по- засукани ястия, но станаха фаворити на вечерта. Ето това се казва неочакван обрат- колко често човек яде манджа с хляб на  парти и да му хареса  :-)))

За тортата този път се отказах от моделирането на човечета и други дребни елементи и се спрях на по- изчистен дизайн, който бе допълнен и от големи количества от истинския вариант на главния тортен герой.






И в ръцете на голямото вече момче

неделя, 28 ноември 2010 г.

Щолен

Винаги съм мислела, че не харесва щолен, защото бях пробвала един- два пъти купешките творби. Аромата на бадемови есенции и съмнителни захаросани парчета из устата ми не успя да ме спечели. За една Коледа обаче реших, че дори и на мен да не ми е по вкуса си заслужава да дам шанс на останалата част от хората вкъщи да преценят връзката си с него. Направих един по първата рецепта, която ми попадна и....любовната ни авантюра започна. Вече поредна година най- чакания вкус на Коледа е този на домашно приготвения щолен, с неговата бяла захарна коричка и ароматна и плътна вътрешна част.... Признавам си, че по- голямата част е с моето име на нея, издълбано дълбоко в захарта....Е, и аз другите има, но по- малко.....да си опекат сами, ако искат те да разпределят кой колко получава.


Състав:

600 гр. брашно
1/2 ч.л сол
1 ч.ч. захар
120 мл. хладко прясно мляко
1 с.л. суха мая
120 гр. меко масло
1 яйце
1 с.л. ром
1 ч.л. ванилов екстракт или просто ванилия
1 с.л. кора от лимон
1 с.л. кора от портокал
и двата цитруса не трябва да са химически обработвани
4 с.л. захаросани кори от лимон и портокал или сладко от портокалови корички
1 ч.ч. бадеми
1 ч.ч. стафиди
1/2 ч.ч. сушени череши или червени боровинки

За коричката:
2 с.л. прясно мляко за намазване преди печене
50 гр. разтопено масло
много пудра захар

Приготвяне:

Брашното се пресява и се смесва със солта. Оформя се кладенче, в което се сипват 1 с.л. от захарта и 4 с.л. от млякото. Прибавя се маята, разбърква се с лъжица и всичко се посипва леко с брашно. Оставя се да втаса 20 мин. В кладенчето се добавят останалите продукти и, ако е необходимо, се сипват още 1-2 с.л. мляко. Оформя се твърдо тесто. Слага се в намаслена купа, покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя да втаса през нощта.
На другия ден тестото се омесва отново. Разточва се на правоъгълник и двата края се навиват на рула един срещу друг, като едната част се прави малко по- голяма от другата. Слага се в намазана с масло или покрита с пергаментова хартия тава и се оставя да втаса отново 30 мин. След това се намазва с млякото и се слага да се пече в загряна фурна на 180°С за около 50 мин., като трябва да стане златист на цвят
Горещият щолен се намазва със слой масло и се поръсва с пудра захар. Тази процедура се повтаря още 2-3 пъти, за да получи дебела бяла коричка, която ще го запази пресен дълго време.


Готовият щолен може да се съхранява дълго време добре опакован във фолио в невлажна част от хладилника и да бъде компания на следобедното ви кафе дни наред.

Източник: списание Меню

Нежни орехови сладки

Състав:

200 гр. масло на стайна температура
125 гр. фина захар
щипка сол
1 пръчица ванилия
3 жълтъка
2 с.л. течна сметана
250 гр. брашно
2 ч.ч. смлени орехи



Приготвяне:

Маслото се разбива на пухкав бял крем с миксер. Към него се добавят последователно захарта, солта, семенцата от ваниловата пръчица и се разбиват добре. След това се слагат жълтъците един по един. Добавят се двете лъжици течна сметана. Сместа се хомогенизира, след което се изсипва брашното и се доразбива до неговото поемане.
От готовото тесто се оформят малки топчета, които се овалват в смлените добре ядки (може да замените орехите с лешници, бадеми или други, по ваш избор) и се поставят в незалепваща тава за бисквити или върху пергаментова хартия на малко разстояние една от друга. Пекът се около 10 мин в предварително загряна до 200 С фурна без вентилатор. Много важно е да не покафевяват, а да се извадят малко пред това- когато съвсем леко променят цвета си. Така остават много нежни и сочни в средата. Ако се зачервят леко са по- хрупкави, но не по- малко вкусни. Въпрос на вкус.
Готовите сладки оставете да се охладят леко, защото са страшно крехки и ще се счупят, ако се опитате да ги извадите веднага. След 10-на минути може да ги преместите да се охлаждат на решетка.

ПП. Преди поставянето им в печката може да сложите по една цяла ядка в средата- така ще бъдат още по- орехови и вкусни.

Коледни елхички


Тази година, макар в края й, реших да открия нова страница в хобитата и интересите си и се отдадох на творческите си пориви. За това и когато видях, че наближава време за Коледния благотворител базар на БГ-Мамма реших, че този път ще взема макар и малко участие в него не само като купувач на едни от най- красивите творби, излезли от нежните женски ръце, които не само люлеят люлката, допринасят наравно с мъжката половинка от брачния съюз в семейния финансов баланс и играят още толкова много други социални роли, че дори и Марта Стюард трябва да си вземе лист и химикалче и да седна да си води записки, а на края на деня намират време, сили и разполагат с такъв голям заряд от талант, че създават неповторима красота, за която човек може само да цъка с език и да не вярва на очите си.
Така, след като вече така или иначе споменах името на гуруто на перфектната, всестранно развита домакиня- жена- съпруга- приятелка и бизнес дама, е ред да кажа, че почерпих не за първи път именно от нейния опит и избрах своя проект с любов от пръв поглед.


Както винаги, макар вродената ни женска заложба да вършим над 4 неща едновременно, времето отново не бе на моя страна и се наложи да "творя" в най- различни битови ситуации, като например по време на частните уроци на детето си, където видимо смутих и обърках учителката й, вадейки купчини списания, тиксо и тн и тн и отдавайки се на еретични дейности по сгъване и засукване на така "ценните" женски четива докато на детето ми му наливат знания безценни за кандидатстване в първи клас (!!!), на вместо да се облегна назад и да потъна в света на съветите как да подлудим мъжа си са 60 секунди, да боядисаме косата си в нов цвят за още пет и да сменим грима си с находчивите за сезона ярко жълто и лилаво....
Но нека се върна на съществената част.

Ето какво е нужно:

- Стари списания
- Спрей боя в избран цвят- моята беше златен металик
- Брокат на прах- спрей брокат не се получава добре, поне този , който аз пробвах
- Картонен кръг, изрязан от кашон или друг по- дебел картон
- Декорация за връх- използвах леки пластмасови звездички

Отворете списанието и леко размачкайте средната част, където са захванати страниците, за да я пречупите и омекотите. Това не е нужно за списания, хванати с телбод, а за лепените. Моя "манекен" е доста изстрадал, защото бе връхлетян от едногодишната унищожителна сила на малкото, докато си открия фотоапарата, но вие ще се правите, че не го забелязвате. Стъпките за показното тук направих едва вчера, след като няколко човека попитаха как точно съм ги направила и за това само маркират действията. Още не съм придобила навик да снимам процеса си на работа за блога, но и това ще стане. И така, списанието, което вече е с пречупена основа- мястото на залепването на страниците.


 Започвате да прегъвате всяка страница на половина до средата по един път, като прегъвате по този начин цялото списание от корица до корица- тях включително.




И след това отново на половина всяка отделна, вече прегъната страница, за да се получи т.нар. вратовръзка. Отново всички страници и кориците.




След това трябва да се подгънат останалите отдолу "триъгълници"



Като те се сгъват и се мушкат между краищата на вече сгънатата страница. Отново се подгъват така всички страници една по една.




   

След тази стъпка вашето дръвче вече има плоска основа, върху която да  седи стабилно и вече е готово за декорация!

N.B. В упътването, което следвах казват, че ако сте направили всички стъпки правилно то дръвчето ще е равномерно от всички страни. Аз направих пет. Не съм жалила старание за нито едно, но въпреки това всички имаха малко или много част при кориците, която седи по- отворена. Ако това не ви допада и имате желание може да го коригирате с малко тиксо в основата на дръвчето, за да посъберете краищата. Аз го сметнах за дефекта в ефект и го оставих, като поставих малки камъчета в процепите- така има две страни и всеки може да избере коя от тях харесва повече и да използва нея за лице на декорацията.

От тук нататък е въпрос на въображение. Аз нанесох два слоя спрей- боя, като на втората "ръка" поръсих с броката, за да залепне по влажната все още боя. След това с пергел си отмерих радиуса на осовата на дръвчето и изрязах от картон кръг, който също боядисах в златно. Залепих дръвчето на тази основа и доукрасих с камъчета и други дребни декорации.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Първият рожден ден


Ето, че дойде и първият рожден ден на моята втора дъщеря! Ура, ура !!!
След като не можах  да отделя нужното време и внимание за наистина сполучлива торта за нейната половин годинка, просто й дължах особено старание за този така важен празник. За това веднага след празника на кака й се заех с проекта на нейната торта. Изключително ме грабна картинка от една детска книжка за оцветяване- сцена от балета Лешникотрошачката в страната на Захарната фея, където всичко бе обсипано с бонбони и захарни изделия (не ме питайте какво има с мен и балета.....чак сега си давам сметка, че все от балетни тематики ми идват музите...Може би защото когато бях малка ми отказаха да ме приемат в балетна школа заради кръшната ми снага и сега имам неразрешени сметки с това изкуство....). Направих три- четири проекта, няколко фигурки и какво ли още не, тъй като разполагах с уж доста време за предварителни подготовки преди датата, но времето ми в последните дни преди самия празник изведнъж бе ангажирано изцяло с други неотложни дейности и голяма част от идеите ми останаха нереализирани, което ме натъжава мъничко, но пък ми оставя вратичка да ги приложа на бъдещите детски торти.
Така или иначе, ето какво се получи от голямото ми желание и оскъдното ми време за изработка




И от птичи поглед





А това е силно гримираното и дебело начервено дете, прекалило със захарта- ето до къде го докарва човек, когато заживее в Страната на сладкишите...




За съжаление времевият ресурс бе недостатъчен и за подходяща декорация на помещението, но направих каквото можах за няколкото часа, преди да дойдат гостите, които този път бяха в съвсем ограничен семеен състав и търпяха леко небрежно отношение към детайла.


Бисквити с млечен марципан


Какаови мъфини с пълнеж от вишнево сладко и маслен топинг


Захарни близалки (в десния край на снимката)




 В бързината и целия хаос от посрещане на подранилите гости, привеждане в търговски вид на допреди малко търкалящите се по земята деца и оставането им в него поне за час- два, нареждането на масата и довършването на полу- залепения банер, който минути преди влизането на  поканените гласеше ЧРД Б..Б.., както и опитите да среша евентуално косата си преди да съм отказала завинаги всички неродили жени да имат деца и още повече да празнуват рождените им дни, се оказа, че забравих балоните, които трябваше да завършват масата, но го установих по средата на вечерта и бе просто лицемерно да ги поставям тогава, за това оставих нещата така- недовършени. Не всичко в живота е идеално все пак :-)


 Може би преди да започна с разказа в картинки бе редно да отбележа, че за разлика от голямото количество страхотни кулинарки, който освен всичко друго са и невероятни фотографки, аз съм напълно лишена от тази дарба и снимките ми са по- скоро в графата "Доразвийте сами реално какво съм снимала", което често ощетява старанието ми и не представя в истинска светлина резултатите от труда ми, но може би някой ден ще успея да посетя курс по фотография за любители...Може би....До тогава ще разчитам на вашия толеранс към този отдел в уменията и в блога ми :-)


 И тъй като при разказа за рождения ден на едната си дъщеря завърших със снимка на главния герой на деня, е редно да отбележа и сега как всичко си е струвало, заради усмивката на малкото човече. Но за разнообразие- ето реакцията, която получих :-) 




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...