събота, 28 април 2012 г.

Торта Санта Лучия

Тази торта отлежава толкова дълго в купищата снимани проекти за публикации, че вече дори забравих вкусът й, но съм почти сигурна, че беше фантастично бананова , а за бананофили като мен и околните ми това е достатъчен спомен, за да бъде направена повече от веднъж. Явно е време за втори кръг!

А и с настъпващото лято пред нас малко вкус от Карибите би прояснил мечтите за бански, слънце и крака, заровени в топлия пясък...е, не- не ровете много дълбоко все пак, защото може да станете горди собственици на фас между пръстите, опаковка или нещо още по- екзотично, добре залепнало върху част от ходилото ви и тотално скапващо романтиката на момента.
Обратно към тортата, моля!

Тортата е прекрасна и ненатрапчива комбинация от тропически вкусове, като в същото време има по- домашна и уютна нотка от очакваното за една торта с екзотичен замисъл. И изчезва за отрицателно време, ако бъде оставена без надзор, предупредени сте!

Торта Санта Лучия



Състав:

За блатовете

350 гр. брашно с набухвател
1 ч.л. сода бикарбонат
2 ч.л. микс подправки- джинджифил, шафран, индийско орехче, канела, карамфил и тн.
175 гр. светла захар мусковадо
4 яйца
200 мл. растителна мазнина
2 банана- намачкани
100 гр. ананас- нарязан много ситно
сокът и кората на един портокал
100 гр. лешници- начукани леко

За крема

400 гр. безсолно крем сирене
200 гр. много фина захар/ пудра захар
ванилия
около 50 гр. покрити с мед сушени банани


Приготвяне:


Загрейте фурната до 180 С/ 160 С с вентилатор. Пригответе си форма с падащо дъно с пергаментова хартия или я намаслете и поръсете с малко брашно, за да не залепва.

Пресейте в голяма купа брашното със содата, подправките и захарта.
Разбийте яйцата и мазнината до гладко, прибавете ги към брашното, заедно с бананите, ананаса, сокът и кората на портокала и лешниците. Разбъркайте добре всичко.
Прехвърлете сместа в подготвената форма. Ако не искате да разрязвате блата по- късно, може да го изпечете в две еднакви малки форми.
Печете до готовност- т.е. чиста дървена клечка. Готовият блат извадете и оставете във формата за 10 минути, след което поставете на решетка, за да се охлади напълно.

През това време подгответе крема като разбиете крем сиренето до пухкаво, прибавете малко по малко захарта и ванилията и продължете да разбивате докато стане гладък крем.

Изстиналия блат разрежете внимателно на две равни части. Намажете половината крем между двата блата, притиснете ги съвсем леко. Разпределете другата част от крема върху тортата с кръгови движения. За финал подредете банановите кръгчета.

Оставете да стегне в хладилник.

Много вкусен и ефектен десерт за обедите през уикенда, който е и прекрасна компания за чаша силно черно кафе.








вторник, 24 април 2012 г.

Бадемово мляко

След силната доза захар по празниците и съпътстващите ги специални събития е време отново да се върна към по- здравословната храна, която не само храни сетивата, но и наистина дава на тялото ни нужните му вещества, към онази пълна с "полезности" храна, която не ви преследва в моментите на равносметка "Какво погълнах днес?" и "Все пак диетата ще започне от утре, нали?!".

За да сме в мир и хармония и с лакомията си за сладко и с добрата храна идва на помощ отново суровоядството, което ни предлага една прекрасна и много вкусна алтернатива на млякото, която е не само прекрасна на вкус и съвсем податлива на различни допълнения и вариации, но и е чудесна и засищаща закуска "на крак" във вечно забързания ритъм на деня. Освен това е напълно подходяща и за деца и за възрастни, което улеснява много мениджъра на домашната микроикономика, като му спестява приготвянето на няколко различни неща за подопечните, за да отговори на изискванията и нуждите на всички.

Сурово бадемово мляко



Състав:

1 ч.ч. сурови бадеми
2-3 ч.ч. вода
2 банана
ванилия
сироп от агаве/ фурми или просто мед- на вкус
лукума, чиа* - по желание
1 с.л. растителна мазни- най- добре соева или друга, която няма характерен вкус и аромат

Приготвяне:

Накиснете бадемите за около 16 часа в студена вода. Съхранявайте ги в хладилник. Това се прави, за да можете лесно да ги обелите. Ако не успявате да премахнете лесно люспата ги оставете още мъничко във водата- при мен по- голямата част се белеха на 10-11 час, но се наложи да оставя другите до 16-я.


Обелете всички бадеми и ги поставете в блендер. Добавете 2-3 чаши чиста вода и пуснете на средна скорост. През отвора отгоре добавете ванилията, растителната мазнина и подсладителя, който се избрали.


Увеличете скоростта и обработвайте до постигане на гладко мляко, с консистенция подобна на по- рядък шейк. Преценете според вкуса си колко сладък и колко рядък искате да го направите.

Можете да добавите каквото се сетите и мислите, че ще ви допадне в млякото. 

Сервирайте веднага. 


Прекрасно е за закуска, защото дава усещане за ситост и много енергия. 
Ако не използвате мед е подходящо за деца над 1 година, които нямат проявени или наследствени алергии от ядки.

ПП. Растителната мазнина не бива да се пропуска- тя се добавя заради по- доброто усвояване на мастно разтворимите вещества и пропускането й няма да направи млякото по- полезно и нискомаслено :-)

събота, 21 април 2012 г.

Следвеликденско за Великден, един козунак и моя принос за изложбата

По- дълго име на публикация може би не съм писала до сега, но днес съм особено многословна и бъбрива. Ще се постарая този факт да не превърне цялата публикация в проява на логорея, а това може да стане само ако наблегна предимно на картинките от изминалите празнични дни и хубавите неща, които се случиха през това време. За съжаление имаше и едно изключително лошо събитие, но към този момент ще се огранича със справедливото му отбелязване в ретроспекцията на всичко.

Христос Воскресе! Нека този светъл празник донесе на всички Вас много мир, здраве и сили да бъдете по- добри и смирени хора. Надявам се празниците да са донесли много положителни емоции и незабравими семейни мигове за всички ви, а ако те са били гарнирани с пухкави домашни козунаци и пъстри и здрави яйца, то не би могло да бъде по- добре!

Както всяка година и тази в нашия дом ухаеше на прясно изпечени козунаци, боядисваха се несметни количества яйца и всички очакваха трепетно Големия ден.


Макар моите любими две кошници да бяха в готовност да съхранят произведенията на целия усърден труд, реших да поднеса яйцата по малко по- различен начин този път. Затруднява старателното опипване на всяко яйце в търсене на борец от "опитните" яйцеборци, но пък е толкова свежо и пъстро :-)

За децата и по- здравословно ориентираните възрастни направихме и достатъчно количество красиви пъдпъдъчи яйца. Те реално са толкова ефектни сами по себе си, че биха могли изобщо да не се оцветяват, но златото е на сърцето на почти всеки, така че няколко такива яйца винаги са добре дошли.


И след като дълго преди Великден от не един и два любими блога бях изкушена от прекрасни снимки на козунаци, протягащи дебели и примамващи конци пред мен, не можах да устоя и да не опитам и още една рецепта, освен моята абсолютна фаворитка, която използвам всяка година, а именно рецептата за козунак със заквасена сметана на Ева Тонева , който аз промених съвсем козметично според нашите предпочитания.

Направих общо7 козунака по двете рецепти и мога да обобщя принципните им разлики така:

- Ако обичате плътен и наситен вкус и усещане на козунака, то дългогодишната ми фаворитка ще Ви го даде, за разлика от този със заквасена сметана, който е лек и пухкав на усещане.

- Козунакът на Ева е чудесен и на следващия ден, докато този на Лебедуна е най- добър в деня на приготвяне (сравнението е много, ама много критично и най- вече набляга на степента и скоростта на изсъхване на козунака, като се съхранява при еднакви условия- добре завит и защитен от въздух).

- Козунакът на Ева е със сметана, което повишава мазнините- нещо, което на фона на това, че говорим за козунак не е чак толкова водещо, но все пак трябва да се отбележи.

- И двата козунака се месят изключително лесно и някак на шега и докато този на Лебедуна е в машината, имате спокойно време да замесите този на Ева без да сте особено напреднали в месенето и пак да Ви се получи чудесно.

- И двата козунака са превъзходни, лесни за направа и още по- лесни за изяждане, а конците им са километрични. Който и да изберете ще направите изключително добър избор. Въпросът е най- вече какво търсите като текстура.


Козунак със заквасена сметана

източник: Ева Тонева


Състав:

650-700 гр брашно
1 пакетче суха мая
150 гр кафява захар
1/2 ч.л. сол
1 с.л. настъргана лимонова кора - бъдете сигурни, че лимоните не са химически третирани
няколко капки лимонов сок за разбиване на жълтъка за глазура
1 ч.л. ванилия- не препоръчвам ваниловия екстракт, защото се усеща някак странно поне за мен
50 гр стафиди
1-2 шепи бадеми
2-3 с.л. ром
60 гр краве масло
3 големи яйца (отделете жълтък за намазване)
200 гр заквасена сметана
150 мл топло прясно мляко
 Захар за наръсване

Приготвяне:

Накиснете стафидите във вряла вода за 30-на минути, след това добавете рома и оставете поне още половин час.
В купичка поставете яйцата и ги разбийте, добавете ванилията, заквасената сметана и прясното мляко.
В друга купа смесете пресятото брашно, захарта, солта, маята и лимоновата кора и разбъркайте, за да се смесят. Направете кладенче в средата и изсипете там течните съставки.
Започнете да месите. Тестото ще е доста меко и лепкаво, ако има нужда добавяйте съвсем по малко брашно, колкото да постигнете много меко тесто, което може леко да задържа формата на топка. Оформете го на топче и го оставате в купата, като я покриете добре с кърпа или намазнено прозрачно фолио, което не докосва директно самото тесто. Оставете да втасва на топло 30 минути.
В това време разтопете маслото и го оставете да се охлади и отцедете и подсушете с кухненска хартия или чиста кърпа стафидите много внимателно.






След половин час вземете тестото и започнете да го месите отново, като му прибавяте по малко от мазнината докато не я поеме цялата. Върнете пак на топло да втаса докато не удвои обема си.
Следете го, за да не превтаса. Готовото тесто поставете върху намазнена с малко растителна мазнина повърхност и премесете, като добавяте от сухите вече стафиди и бадемите.
Разделете на фитили и сплетете според предпочитанията и възможностите си.
Поставете готовите плитки в тавичките и отново сложете да втасат за 20- 30 минути.
Намажете козунаците с разбития с няколко капки лимонов сок жълтък и наръсете щедро със захар- аз поръсих със захар от цвекло отгоре, защото седи по- красиво от кафявата захар, но ако искате можете да поръсите и с кафява. Печете в предварително загряна до 180 С без вентилатор фурна, като следите и проверявате с клечка за готовност.
Готовите козунаци поставете върху решетка, за да изстинат и съхранявайте добре увити след като са напълно студени.


При мен от една доза се получиха два толкова големи козунака- единият изпекох в правоъгълна, а другия в кръгла форма.

Направих грешката да сложа един от тях в иенски съд, защото вече нямах свободни тави, но това увеличи значително времето на печене, забави изпичането на долната част на козунака и ме принуди да правя сложни системи с покриване на горната му част, за да не загори, така че Ви съветвам да се придържате към тавите си.

И сега, тъй като неотдавна Ви поканих на една благотворителна изложба , на която се надявам поне част от Вас да са успели да дойдат и да са видели лично колко много красота и талант бе събран на едно място в тези два дни, а защо не и да са опитали част от прекрасните захарни изкушения, които момичетата бяха подготвили за всички посетители с големи сърца и слабост към сладкото, то е време да покажа и моя скромен принос към това събитие.

Поради дългата подготовка на всички стотици бройки се наложи да се спра на дълготрайна и сигурна рецепта и да пренебрегна любимата си захарна бисквитка в името на меденките. Дори и така обаче поне успях добре да се позабавлявам (дори твърде добре и граничещо с втръсване) с декорацията на самите бисквити, всяка от които е правена ръчно и е уникална и различна.

Част от бисквитите бяха направени с ядивна вафлена хартия и борд от роял айсинг.






Винаги съм залитала много по винтидж мотивите във всяка сфера, а това, че изложбата- базар беше в Руския културно- информационен център ми предостави чудесна възможност да направя бисквити с ретро мотиви на руски поздравителни картички за Великден, които се оказаха едни от най- красивите картички, които съм виждала някога и съжалявам, че не мога да притежаван наистина част от тях. Но пък мога да ги изям от яд, което пак си е нещо!


След няколко дни работа по тях, всички сладки бяха старателно опаковани и подготвени за заминаване.




Друга част от меденките декорирах с фондан- нещо, което избягвам да правя, защото за мен той е само опаковка и не е най- добрият избор за ядене, но времето не ми позволи да се отдам на дългото и пипкаво декориране с роял айсинг за жалост.

Айсинг или фондан, малките жълти пилета са винаги страшно симпатични и тематични по това време на годината.



И едни от абсолютните фаворити на децата от моите сладки на самото събитие, които свършиха толкова бързо.


Останалата част от сладките бе нещо като тематичен мост към визията на тортата, нещо като реверанс към домакините ни. Доста по- тежък и наситен стил, но пък за мен бе най- голямо удоволствие да ги направя, ако трябва да съм честна.






Те също получиха своите златни панделки преди да отпътуват, но не успяха да се класират за финална снимка.

Тортата от своя страна бе вдъхновена от парадните униформи, присъщи за руските царе- наситено синьо, много златни елементи и тук- там червено. Видът трябваше да не бъде така строг и внушителен, а по- нежен и женствен, за това на помощ дойдоха малко панделки, цветя и други по- фини елементи, които да омекотят визията. И разбира се къде без матрьошка щом става въпрос за Русия :-)



 



В заключение мога да кажа, че за мен беше страхотно удоволствие да взема участие в това начинание. Приготвянето на всичко отне голяма част от празниците и ангажира много дни и нощи, но всичко си струваше, защото благодарение на организаторите, участниците и на всички, посетили изложбата- базар успяхме да съберем една страхотна сума за децата.








четвъртък, 5 април 2012 г.

Ах, сватбите и техните торти

Прекрасно нещо са сватбите! Може да не са модерни, може много хора да ги виждат като бреме, отнемащо им тръпката от връзката, но за мен бракът е несправедливо подценяван и силно почернен с битови клишета от хора, които просто не го умеят- да си женен е изкуство и е само за напреднали и такива без страх от "отнемане на свободата"-  този стремеж към "свобода" и до сега ми убягва с какво се компрометира в брака повече от съвместно съжителство: и в двата случая има ли деца не можеш просто да си хванеш шапката и да си тръгнеш, ако това е така ревностно бранената вечна свобода на не- бракуваните, но пък ако си минал под венчило, освен че най- сетне си изиграла главната роля на ходеща дантелена възглавница, репетирана от невръстна възраст с обувките на мама и част от пердето върху главата си, то и можеш да откъснеш половината сърце на този гад, който ти проваля живота, като му вземеш любимата кола, придобита по време на брака разбира се, и я натъпчеш с трохи от бисквити докато гризеш зад волана и минаваш опасно близо до подрязаните храсти, та да си сигурна, че ще оставят дебела грозна черта на боята чааак до капачката на резервоара. Някак по- удовлетворяващо ми се струва.
О, да- бракът и романтиката бе началната идея! За да няма грешка колко много харесвам сватбите мога да вметна, че аз самата съм омъжена два пъти! Е, все за един и същи мъж, така че няма интрига в този сценарии, а просто доказателство за пристрастията ми към брачната институция.


Сърцата на всички малки момичета пърхат като пеперуди, когато дойде шанс да бъдат шаферки- това е нещо като практически курс за бъдещите малки булки- те попиват всяко движение на булката, въртят се суетно с белите си роклички и са най- преданите помощнички при пренасянето из ритуалните зали и църквите на метрите фусти и воали, нейде след които се намира и звездата на деня.

А колко момичета могат да се похвалят, че са били шаферки, редом с дъщерите си, на собствените си майки? Не много. Но пък за щастие аз съм една от не многото. Е, моето сърце нямаше време да пърха особено или поне не от безметежна радост, защото бе заето да ме мотивира да се натъпча в два размера по- малка рокля, която изискваше прилагане на йогийско плитко дишане, за да остане върху тялото ми в началния си вид и да не отстреля с копчето си в упор някой. В това състояние, тестващо цялата сила на духа ми, имах цел да набутам двете си деца в техните специални, изискващи предварително обучение от трениран кадър за употребата им, шаферски рокли, да ги накарам да ги запазят относително бели поне до снимките и да спрат да тичат из църквата в-е-д-н-а-г-а! , оставайки привидно лежерна и фриволна в този светъл ден.
И после супер героите били само в комиксите...ха!

Най- важното от вече отминалата сватба бе, че моята майка имаше своя втори специален ден, на който аз не бях само дразнител, изкривяваш линията на роклята в областта на корема й, и й желая този път човекът до нея да е Той- правилният, отговорният, нейната половинка в живота, която тя заслужава повече от всичко!

Второто по важност бе поверяването на мен на сватбената торта- нещо, което до сега не бях правила и  което има защо да е отговорна и сложна задача, за която хората си отделят много време за планиране и изпълнение. Аз разбира се отново не изневерих на себе си и се озовах първоначално с три, а в последствие само с един ден и половина за направата на сватбената торта на най- специалната булка на света за мен! Стресът придоби нови измерения с този проект.


На лист хартия нахвърлях какво трябва да има в тортата- бъдещата булка поиска да има връзка с Боженци, да има чай и кафе, защото всеки от тях е страстен фен на едното или другото и да има самолет, символизиращ това, че са от различни страни и вечно пътуваха. Е, не получи самолета си, но аз имах маалко по- различно виждане за тортата и тъй като имах свобода да правя каквото си искам се възползвах от нея.




Самолетът бе заменен от два големи куфара и бордни карти, с които да си летят щастливо и занапред, а младоженецът не е човекът- амфибия, а е запален водолаз и за това се обзаведе с плавници и кислородна бутилка на гърба.




За това пък си получиха Боженци- не съм играла съвсем извън правилата.


Тортата трябваше да пропътува огромно разстояние до друг град, за това и някои детайли от нея се промениха от първоначалния план, но като цяло запази общата си визия.



Табелката, оставена от булката, че ще отсъства за едно кафе беше висока и на нея висеше булото й, но представляваше твърде голям риск за транспортиране и се замени от по- скромна бележка в златисти оттенъци на нейно място- може би това е единственият детайл, който ми липсва и ме е яд, че се наложи да сменя.



В най- общи линии може да се каже, че съм доволна от себе си, предвид невероятно кратките срокове за работа и считам първата си сватбена торта за успешен проект. Скромна!



Най- хубавото бе, че младоженците си я харесаха и останаха приятно изненадани от тортата си, което ме направи страшно щастлива и трескавите ден и половина работа по нея, разнасянето й в багажници в съседство с огромни тежки сакове по родните пътища и сглобяването и разглобяването й поне три пъти през това време бяха бързо забравени.



вторник, 3 април 2012 г.

Покана за една захарна изложба и тортата на аристокотето Ема

Нека започна така:

Захарното ми увлечение започна както при повечето жени- покрай децата и желанието за нещо "специално за тях". Едно нещо доведе до друго и няколко години по- късно имам нужда от по- убедителни обещания, че ще спра да купувам нови и нови неща и втори допълнителен шкаф и за всичките си играчки и материали. Лошо?...Не, прекрасно! Всичко което правя е строго ограничено до близките ми и малки сладки жестове към околните, но този кръг в последната година се разширява все повече и макар да съм категорична, че не искам да превръщам свободата на хобито си в професия, не мога да отрека, че е много приятно да имаш възможност да практикуваш по- често любимите си занимания, а изхождайки от факта, че не планирам разширяване на обитателите на гнездото ни, директно произведени от мен, трябва да се задоволя с няколкото рождени дни и официални празници за правене на торти. Това вече не е добре. И понеже никога не спирам да изпробвам колко още по- заета мога да стана, то все по- често си играя с идеята да спра да отказвам поръчки, поне от по- близки.

Признавам си, че е съвсем различно да правиш торта за някой друг и напрежението е доста голямо, особено когато получателят е едно прелестно малко човече, което разчита свещичките му да блеснат на най- хубавата торта.

Специалното изискване за тортата на малката лейди Ема бе да бъде с нейната текуща любимка- Мари, бялата глезена котарана от Аристокотките, която аз, бидейки майка на две момичета, познавах колкото познавам и Трансформърите, за това ми се наложи бързо да наваксам с материала и да измисля каква торта би била достойна за бъдещата рожденичка.




След бързия аристо- курс имах купища идеи, на нито една не изключваше черното като цвят. Не исках да бъде твърде детинска торта- все пак дамата става на цели 4 години, за това договорих (за моя радост лесно),  да има и черно в тортата- Ура!

Наред с напрежението какво ще се получи в крайна сметка, трябва да си призная, че тази торта и работата по нея ми даваше много положителни емоции в дни, когато всичко друго вървеше наопаки и ме зареждаше с розово и пухено, а моята душа винаги е готова за високи доци от тези две неща.

След една инфарктна нощ на трескаво рисувани, сглобяване, и мини- битка с горен етаж, който реши да се разпадне в последния момент (има защо хората да не прекаляват със сиропирането на фондановите торти!) всичко завърши във френско черно и котешко розово.






 Малката Мари се настани удобно до своето пиано и купичката си вода, инкрустирана с камъни. Ах, къде без камъни!


 И така посрещна рожденичката.


Малките черни неща, летящи хаотично насам натам не са котешки бълхи. Те са малко намигване към десена на роклята на малката лейди- така и не можахме да определим дали са комари или цветенца, но паснаха идеално на градския пейзаж.


В крайна сметка тортата бе харесана от дамата и от гостите както на вид, така и на вкус, така че оставям забележките към себе си скрити и си запазвам задоволството от доволните деца!

А сега още по- интересната част- Изложбата:

Чудили ли ли сте се някога къде са границите на творчеството от захар? Където са границите на фантазията, таланта и красотата в живота ни, т.е. няма такива!

Макар и сравнително от скоро, сравнено с други страни, у нас все повече се забелязва желание хората да отбелязват специалните поводи в живота си не само с вкусна, но и с естетически издържана и най- вече неповторима торта- такава, която отразява тяхната уникалност, влечения и интереси или просто донася усмивка на гостите им с приятна закачка. Такива торти много трудно можете да намерите в големите сладкарници с дебели каталози и отработени мотиви на декорациите си, където вие ще сте поредния клиент за седмицата в големия тортен конвейер (с цялото ми уважение към сладкарниците и масовото производство).
Такава торта може да имате само когато тя е направена специално за вас- тя предава частица от вас самия, подсилва акцента на празника ви и е с най- любимия ви вкус на света!  Такава торта може да ви направи само декоратор на торти- и то такъв, който работи не на заплата в споменатите вече фабрики за торти, а със сърцето и душата си, това са именно т. нар. "любители" декоратори у нас, които най- често нямат професионално сладкарско образование и често са жени с кариери и отговорни професии, но са издигнали хобито си в истинско и неповторимо изкуство!

Искате да се убедите сами-  на любимия роден принцип "Око да види, ръка да пипне"? Сега имате възможност да го направите!

Нека ви поканя на една изложба. Изложба на декорирани бутикови торти, фигури и сладки под наслов Великденски сладки етюди, която ще се проведе за първи път тази година  в Руския културно информационен център” на ул. Шипка №34 в София.

Изложбата ще се проведе на 17 и 18 април от 18 до 20 часа.

Своите торти и захарни творби ще представят дамите от Тортената тема на форум bg-mamma- с ръка на сърцето едни от най- добрите декоратори у нас, а посетителите ще имат възможност не само да се насладят визуално на изкуството от захар, но и да закупят и опитат техните произведения, като всички събрани средства ще бъдат дарени на Движение на българските майки за проекта, изпълняван в полза на децата от ДМСГД "Света Параскева" за наемане на висококвалифициран персонал за децата с увреждания.
Към момента този проект е действащ и резултатите от работата на специалистите с децата е много добра.
Всеки желаещ да подкрепи проекта може да го направи и на следната банкова сметка:

Първа инвестиционна банка
BIC FINVBGSF
IBAN BG15FINV91501200148846
"Движение на българските майки" за ДМСГД „Св.Параскева”


Както и на място, без да участва в базара, като дари средства в специално направената за целта каса за дарения.


Повече за събитието, както и за благотворителната кауза можете да прочетете на страницата на събитието във Facebook 

Аз от своя страна се надявам да ви видя там! Очакват ви произведенията на:


Иглика (Iglika's cakes) 







Валерия (vcakes)
 
 Ани  

 
 Руми




Силвия (Marulka)











Таня (Tattit) 














 Хриси (hrisiv)

 
 И още много, много други!

Очакваме Ви! 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...