неделя, 20 октомври 2013 г.

За Еньовден в ретроспекция и сладките Горски гъбки

Макар да мина много време от Еньовден и по- скоро да е време за есенни рецепти и кадри от пожълтяващата вече природа, все пак ще си позволя да направя последна препратка към отминалите топли дни, да си спазя отдавна даденото обещание за кратък разказ в картинки и еретично да изневеря на заливащите пространството тиквени напитки, бисквити, торти, супи, декорации и какво ли още не. Тиквите могат да си отдъхнат....за малко.

И така...Еньовден! Всяка година този празник е особено чакан за мен, защото раждайки и двете си деца през зимата той е единствената ни възможност да празнуваме на открито някой от техните празници. И всяка година времето неумолимо и категорично проваляше тази моя мечта, както може да се види тук и тук . Тази година не очаквах нищо по- малко неприятно в последния момент, но пък и не се отказах от упоритата си мечта, за това отново смело планирах градинско парти за Яна и дори не помислих за резервен вариант, защото просто не желаех да приема възможността за пореден провал.
И като че да потвърди твърдението, че обикновено третият опит е на късмет, то най- сетне се случи! Градинското парти стана факт!


Времето беше леко влажно, но прекрасно топло, слънчево и зареждащо, а късните следобедни часове в Ботаническата градина осигуриха на децата и родителите възможност за едно приятно, отпускащо и  весело изкарване на открито на този специален ден за моето момиче.


Поради факта, че храната седи навън се придържах към безопасните пикник- опции, но дори и с ограниченията, всичко бе напълно достатъчно и разнообразно и гостите останаха доволни.
Солени мъфни, пресни сандвичи с маслинов хляб, хумус, царевица с масло и домашна малинова лимонада бяха само част от нещата, които приготвих за гостите на празника ни.


Тези  шоколадови кремчета заблудиха дори няколко от по- капризните деца и никое от тях не успя да се досети, че вместо шоколадов крем с удоволствие похапна голяма порция банани, сурово какао и авокадо. Едно на нула за здравословната парти храна срещу децата :-)


 

Всичко на масата бе предвидено да кореспондира с природата и градинската тематика- простичко, вкусно и лесно за хапване на крак.


Всичко вървеше като по вода....От неописуемата жега обаче семплата ми кексо- торта, a.k.a. Victoria sponge, отнел ми часове наред проучване за правилната му направа и не малко време религиозно методологично приготвяне, тръгна като по вода, тъй като масленият крем просто се разтече, но все пак не можем да бъдем максималисти, нали?! По- смели гости опитаха тортата в наливен вид и въпреки неугледната й форма я похвалиха високо, което помогна да не се разплача от яд за съдбата й и дори в крайна сметка тя бе изядена до последната троха...или капка.....


За гостите по поляната бях предвидила големи пъстри одеяла и меки възглавнички, а децата имаха организирана весела програма с много състезателни игри и дребни порадъчета, които всяко дете обича като гумен топчета и сапунени балони.



И тъй като не мога да ви почерпя за нашия празник реално, то поне мога да ви дам рецептата за едно от нещата, които се оказаха много харесвани и свършиха бързо на масата, а именно тези малки  вкусни маслени сладки гъбки, които се приготвят много бързо и лесно, ефектни са и най- важното- много вкусни!

Маслени сладки Горски гъбки

Източник: www.turkishcookbook.com/


Състав:

125 гр. масло на стайна температура
1/2 ч.ч. захар
1 яйце на стайна температура
1 1/2 ч.ч. нишесте
1/2 ч.ч брашно
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ч.л. бакпулвер

какао за декориране

Приготвяне:

Разбийте маслото със захарта. Добавете яйцето и ванилията. След това прибавете нишестето и брашното в което сте сложили бакпулвера и месете докато се поеме. Получава се много меко и нежно тесто. Оставете да почине 5 минути в хладилника, а през това време загрейте фурната до 190 С. Подгответе си прегаментова хартия върху тава за бисквити.

Извадете тестото от хладилника и оформете малки топчета, колкото орех, и ги поставете върху тавата с пергаментовата хартия. В малка купичка поставете какаото, а в друга сипете малко вода. За да придадете формата на гъбка на сладките ще ви е нужна една празна стъклена бутилка. С помощта на нейното гърло, което сте измили и подсушили предварително, притиснете всяка сладка леко отгоре, за да оформите пънчето, като преди всяко притискате намокряте леко бутилката с вода я потапяте в какаото. Забърсвайте от време на време гърлото на бутилката със салфетка или чиста кърпа.

Печете сладките до леко зачервяване и оставете готовите да се охладят върху решетка.


Аз направих три дози от рецептата, защото само една е сравнително малка- около 15/20 малки сладки.

За тази година мечтата ми за прекрасен имен ден се изпълни и не бих могла да искам повече от празника ни. За догодина си пожелавам може би още един такъв прекрасен ден със същите силни емоции и красиви изживявания и същите прекрасни приятели, които да го споделят с нас :-)

И тъй като съм хванала вълната на пропуснатите за споделяне празници, то няма да е лошо да продължа с пропуснатите миналогодишни рождени дни на момичетата преди да е станало време за тазгодишните им, но това е само в сферата на пожеланията ми към мен самата за наваксване на недовършените публикации.

А сега нека отново тиквите залеят блогосферата, защото есента е прекрасен и много вкусен сезон, а аз все още не съм правила нищо тиквено, за да я отбележа. Срам за мен!



четвъртък, 1 август 2013 г.

Просто ей така....

Дори няма да поглеждам датата на последната си публикация. Ще затворя очи и ще си представя, че не минават все повече месеци между малките прозорци, които намирам за моето виртуално място и ще си позволя да пусна може би една от най- различните си като съдържание публикации просто за да кажа, че липсата ми не означава постепенно оттегляне от блога и превес на ежедневните грижи над зареждащите мигове, нито пък че не ми липсват страшно много всички онези мои любими места и хора, които споделят толкова много от иначе самотния ми в ежедневието свят на творческа и кулинарна лудост. За това си позволявам и леката маневра в основната насока на блога си, просто ей така.....,за да си дам шанс за повече свобода в темите и да си напомня онова приятно усещане на тъмнината и тишината на къщата и тихото потракване на клавишите под пръстите си, потънала в микросферата на моя вътрешен свят и неготово запазено пространство- блогът.

Имам купища неща- кулинарни, празнични, творчески, които очакват своите пет минути слава, но както вече казах този път няма да е нито едно от тях.... Ще бъде нещо, което отдавна отлагам да включа в блога и което застъпва силно суетната ми страна, а в нея, повярвайте ми, се крие чудовище, чудовище, което не само готви и декорира торти, не само играе с децата си, води битка с неврологичната диагноза на малкото си момиче, лепи тапети и пребоядисва хладилници, стени и шкафове, но и което не може да мине покрай огледална повърхност без да си провери прическата и е готово на всякакви крайности, за да изглежда добре. Мда, дълбоко в мен има част, която е силно повърхностна, признавам си, но както винаги съм твърдяла- все някой трябва да поеме отговорността да поддържа клишетата живи, а има ли по- голямо клише от жената, която лекува всяка депресия с шоколад и пазаруване и винаги ползва шампоан с най- малко 345 витамина и маска с поне тройно по- голяма доза безценни елексира и екстракта. От Клеопатра до днес - кое момиче би отказало вана от магарешко мляко и красива бяла рокля?!

И сега по същество към една от темите в новия аспект на блога.....

Обувките. Това е тихата лудост на повечето жени. Нещо като нормата за женственост, ако имаше наръчник 'Как да познаем, че сме от женски пол' и там бяха заложени средни стойности на общите поведенчески изяви на дамите. Аз не бих казала, че имам този проблем. В момента имам точно толкова обувки, колкото са ми били нужни.....през живота ми. Това, че обувките на децата седят в кошове в коридора не значи, че моите обувки са твърде много, значи че техните са по- удобни за тях самите по този начин....мисля. Каквото и да е, алибито ми е желязно и дори просълзяващо майчинско с тази мисъл за удобството на рожбите ми, така че кой може да докаже противното!

Колкото и обувки да имам обаче, а те вече казах не са твърде много по моя преценка, в последните години само един вид са тези, които неизменно са първият ми избор и това са гумените балеринки. Човекът, който се е сетил, че може да направи красиви обувки от гума е гении, защото за мен по- лесна за поддръжка, удобна и функционална обувка не би могло да има. Под последните твърдения може би бих могла да намеря и поне половин дузина баби- градинарки, които да се подпишат, но техните нямат камъчета, така че не правете паралел между галошите на баба и моите фаворитки, моля, а се поучете от мъдростта на поколенията- гумените обувки са като малката черна рокля- евъргрийн!
Вече трета година съм пристрастена към тях и се надявам никога да не спрат да ги произвеждат, защото планирам да съм бабата с гумените галоши на Новото време.

Повод за последната ми висока доза щастие в кутия донесе моята майка, която прекрасно се е сетила, че принципът на Мечо Пух е абсолютно приложим за моята връзка с гумените обувки, а когато тези обувки са Ted Baker, то няма как човек да сбърка. Три цвята еднакви обувки? Обичам те, мамо!


Ted Baker е може би един от моите абсолютни фаворити за този тип обувки и чанти, защото съумява да направи огромно разнообразие от цветове, нежни форми и малки детайли, които да направят от обикновената гумена обувка едно цяло изживяване, носещо комфорт и стил, като същевременно запазва цените на ниво "масова употреба", особено когато се намерят със сезонно намаление. Тези балеринки не правят изключение. Дизайнерски обувки на човешки цени- прекрасно!
Да, тези обувки могат да бъдат намерени при намаления на цени не по- различни от тези на китайските производни, заливащи нашите магазини със силно завишени цени и занижени качествени характеристики.


Сами може да се убедите в количеството на детайлите по всяка една обувка- цветния принт на стелката, панделките с гравирани с инициали метални пирамиди, металната табелка на петата. При това всеки един от тези детайли е много устойчив и при вече едномесечната засилена употреба на обувките цветът на стелките не се е променил или изтрил ни най- малко, което за мен беше изненадващо.



И за да бъде още по- прекрасно, там от където идват тези обувки има и чанти. И то какви чанти- същите удобни, гумени чанти, които прекрасно допълват комфорта и красотата на обувките и които дават същата свобода да бъдат притежавани без големите цифри на етикетите, но със страхотния ефект и издръжливост. Тази година чантите са със стъпка нагоре по отношение на качеството си, защото материалът им е много по- мек и гъвкав и не се деформира трайно когато чантата седи прибрана в гардероба по- дълго време, което беше сериозен минус на предходните. Ted Baker получават допълнителни точки за подобряване на продуктите си, при това без това да се отразява на цените им.



И тъй като вече отбелязах склонността на фирмата към детайли, тук панделката на Шаро е само един от тях. Защото освен, че Шаро е конте, той си има и друга страна.....


....задна страна! ;-)

Не е ли прекрасен!

Целта на новата графа в блога ми е от една страна да поднесе интересни за по- широк кръг от хора теми и да разнообрази съдържанието му, а от друга да споделя моя опит от различни продукти и практики и да спестя разочарованието и излишните разходи на някого- като цяло в България са много малко местата, които можеш да намериш със споделено лично мнение и опит, освен засиленото ровене из форумите, но там нивото на анонимност е доста по- голямо и мотивите за различните мнения не винаги са доброжелателни и реални. Споделеното по никакъв начин не е и няма да бъде рекламно мотивирано и ще бъде само моето лично мнение, което не ангажира никого и цели само споделяне на лични впечатления.

Не мога да си обещая, че това ще ми даде възможност за по- чести публикации, но винаги ми остава надеждата.....А през останалото време ще продължа да готвя, декорирам и да правя всичко останало, което правих и до сега и да го споделям тук винаги, когато намеря време. И понеже напоследък само дадените обещания ме принуждават да намеря време за извън- семейните си и работни ангажименти, то нека ви обещая вече доста позакъснелия разказ за именния ден на голямата госпожица и една рецепта за лесни и ефектни сладки към него....но това- следващия път :-)





вторник, 18 юни 2013 г.

Малка кипра торта с много калории

С година по- красива и блестяща стана моят свекърва. Вече използвах случая да ви разкажа за нея в миналогодишната си публикация, в която освен нея главен герой бе и гигантската торта куче .

Всяка година около рождения й ден изпадам в дълбок размисъл какво и как да направя този път, за да й доставя радост на специалния й ден. Разбира се, всяка година в крайна сметка изникват купища непредвидени обстоятелства, които в крайна сметка ми остават два- три дни в особено щастливите случаи,за реализация на големите си планове и няколко часа, за да сглобя някаква торта. Тази година логично не направи изключение, а дори напротив- може би бе най- амбициозната от всички, но въпреки това смея да кажа, че се получи по- добре от всяка друга в организационен план. Е, тортата пострада най- сериозно от към време за изработка и идеи, но във всяка битка има жертви, а миналата година именно тя пък остана главна атракция за празника, така че й бе ред да отстъпи първото място.

Няма да се впускам в детайлен  разказ за самото тържество, най- вече защото може да ви засрамя каква снаха за чудо и приказ съм (никога не пропускам сгоден случай за самоизтъкване в тази насока, защото всяко нещо повторено 100 пъти ставало истина, казват хората....) и да ви внуша непоносимо чувство на вина спрямо вашите свекърви, като ви накарам моментално да се заемете усилено да демонстрирате положителните си чувства към майките на половинките си, а това пък би нарушило традиция на "топли" отношения в тези два лагера и би дестабилизирало вековните семейни динамики. За да не предизвиквам такива катаклизми ще прескоча самото парти и ще отида направо на най- важната му част- тортата!

Не бих била честна със себе си, ако кажа, че съм напълно недоволна от резултата, но той е по- скоро удовлетворителен, от колкото възхитителен. Най- вече защото самата торта е силно продължение и ехо на една- две вече правени торти, а повтарянето не носи голямо удоволствие в света на тортеното дело. Нещо, което сигурна съм повечето от вас знаят от опит.


Голямата ми слабост в тази торта е обувката, признавам си! Всичко друго направих в оставащите минути след като отделих около час на нея и не съжалявам ни най- малко за претупването им, защото тази обувка много отдавна ме дебнеше от тъмната зона на неопитаните за изработка елементи и сега бе прекрасен случай да опитам, а и моята свекърва е може би най-добрия вдъхновител за точно тази нежна обувка, която така добре я описва без думи.



Макар и да не успях да направя снимка на разрез на тази торта, ще си позволя да ви дам нещо като рецепта за нея без такава, от една страна защото твърде дълго обещавам да започна да пиша рецептите за вътрешната част на тортите си, а все не отделям време за това и от друга, защото самата торта бе изключително бързо и лесно нааправена и макар доста калорична и насищаща, бе страхотно вкусна, сочна и много харесана от гостите на тържеството.
Въпреки всичко беше голяма късмет да имаме медицинско лице на събитието, ако се наложеше да спасяваме някого от холестеролен шок обаче, така че бъдете предупредени- тук не е за малки бебета, а за големи, здрави и калени в сладко-яденето шокохолици!

Шоколадова торта с карамел

 


За блата:

Рецептата, по която направих блатовете е вече повсеместно утвърдената за уникална такава на Ири от Sunshaine's Kitchen за Най- вкусната шоколадова торта .

За моята торта изпекох две дози, като диаметърът на тавата ми е 23 см. Обичам тортите ми да са много високи, но ако не искате висока торта и само с една доза се получава стандартна височина. Всеки от блатовете разделих на три части след като бяха напълно изстинали.

Блатовете са достатъчно сочни и не се налага да бъдат сиропирани, ако са се получили както би трябвало по рецептата. Ако все пак вашите се окажат сухи, то просто ги напоете със сироп по ваш избор при сглобяването.

За крема:

1 кутия маскарпоне
200 мл. течна сметана
захар на вкус
1 опаковка желатин
ванилия

За гарниране:

1/2 ч.ч. Дулче де лече/сгушенка
шепа лешници
100 гр. черен шоколад
1 пълна ч.ч. корнфлейкс

Приготвяне:

С миксер започнете да разбивате добре охладената сметана, като след 1-2 минути добавете част от захарта. Разбийте до твърдо. Прибавете маскарпонето и останалата захар и разбийте още малко, за да се отпусне то и да се смеси със сметаната. Добавете ванилията. 
В отделен съд накиснете желатина в мъничко студена вода. Когато набъбне го затоплете на водна баня или в микровълновата печка за кратко, докато се разтопи, като внимавате да не го загреете прекомерно.

Добавете разтопения желатин към крема и разбъркайте.

Лешниците запечете леко във фурната или на сух тиган и обелете, след това начукайте, за да се получат дребни парченца.

В малка купа разтопете шоколада и оставете да се охлади преди да прибавите към него корнфлейкса. Разбъркайте добре, за да се покрие изцяло всяко парче от зърнената закуска. Това ще я изолира от влагата и ще я запази хрупкава.

Сглобяване:

Подреждате тортата като поставите за основа един блат, след това поставете около него ринг за торта, който да държи кремовете докато все още не са стегнали. За моята торта аз използвах два ринга един над друг.

Върху първия блат поставете от крема, след това поставете втори блат и отново крем. Върху този крем разпределете покрития в шоколад корнфлейкс, а отгоре сложете нов блат и крем. След това отново сложете блат, крем и разпределете отгоре карамеленото сладко на тъничък слой, защото иначе ще изтече при махането на ринга,  наръсете го с парчета печени лешници. След това поставете нов блат, крем и завършете отново с блат. 
Така сглобената торта стегнете добре с ринга и увийте с фолио за свежо съхранение. 
Оставете в хладилника за една нощ, за да се поемат ароматите и да се стегне, а на следващия ден може да бъде декорирана по желание.


Комбинацията между бял сметанов крем, силно какаови блатове, карамел и лешници е абсолютно неустоима.


Наистина ме е яд, че не можах да направя и снимка на самото парче, защото това винаги дава по- ясна представа какво се крие под килограмите захарно тесто, но може би това просто е повод отново да направя тази торта в скоро време и да имам извинение да се наградя с още едно голямо парче от нея.




За финал, в духа на темата свекърва- снаха, ще си позволя да си пожелая повече свекърви и снахи като нас- не защото ние сме най-прекрасните и добри такива, нито защото в душите си двете сме бели и добри, а защото се надявам все повече жени да имат желанието да откриват доброто в семейните си отношения, да поставят акцента върху положителните качества на роднините си по тази линия , да работят над собственото си духовно и човешко израстване и да се научат да ценят и уважават не само половинките си, но и жените, които са стояли зад тях, насочвали са ги и са ги възпитавали, за да се появят в живота ни точно такива, каквито ги обичаме, а свекървите от своя страна- жените, които от тук нататък ще бъдат зад техните синове и ще запазят и доразвиват техните грижи и усилия. 

А за да стане още по- лесно всичко....просто направете нещо сладко и го занесе на снаха си/ свекърва си и изпиите по чаша кафе заедно, по женски.....Няма да повярвате колко добър събеседник и верен другар в мъже-оплюването ще имате в нейно лице :-)





неделя, 16 юни 2013 г.

Шоколадови мъфини с изненада

Обещах Ви сладко, а обещания свързани със сладкиши трябва винаги да се спазват. Така е по закон! А ако не е, то трябва веднага да се гласува такъв!

Шоколадовите мъфини не са нещо ново и няма да изненадат никого, но шоколадови мъфини с топящ се център от бял трюфел- ето това е нещо, което никой не очаква да има в един на пръв поглед обикновен шоколадов мъфин и точно това е голямата малка изненада в една иначе бърза и лесна за изпълнение рецепта, която с малко усилие ще пожъне голям 'УАУ' ефект сред гостите Ви, а пък ако няма такива, то не е лошо човек да се изненадва сам от време на време....например през десетина минути :-)

Няма да отделям повече време за интродукция, защото е неделя и ми е мързеливо да пиша, а пък и какво ли още мога да напиша, когато те сами ще Ви разкажат историята си в картинки.

Шоколадови мъфини с топящ се бял център

 

Източник: Woman&Home


Състав:

225 гр. брашно
2 ч.л. бакпулвер
50 гр. какао
100 гр. кафява захар
2 яйца
4 с.л. растителна мазнина- зехтин, кокосово масло или друго по избор
300 мл. заквасена сметана
4 с.л. мляко
12 бели бонбона Lindor
пудра захар

Приготвяне:

Замразете бонбоните във фризера за поне два часа.

Загрейте фурната до 150С. В голяма купа пресейте бакпулвера и какаото, добавете захарта. В друга купа разбийте яйцата, мазнината, заквасената сметана и млякото до гладко. Прибавете към сухите съставки и разбъркайте леко, като не вкарвате въздух, а просто ги смесите, за да няма сухи петна. Сместа ще бъде леко на бучки и това е нормално.

Поставете хартиени формички в тава за мъфини с 12 отделения. Сложете смес във всяка формичка, поставете бонбон в средата на всяка и го потопете с пръст, за да потъне напълно и сместа да го покрие напълно.


Печете докато се стегнат и леко се зачервят краищата им, а клечка за зъби излиза все още леко влажна, но не със сурова смес. Важно е да не препичате мъфините, за да не стават сухи.

Оставете да се охладят 15 минути преди да поръсите с пудра захар. Сервирайте пресни, за да е още течен центъра им. Иначе може да бъдат съхранявани в затворен плътно буркан или друг съд с плътно затваряне и затопляте леко преди сервиране, но определено са най- хубави в деня на приготвяне.







четвъртък, 13 юни 2013 г.

Бързи скоунс с пушена сьомга и млечен крем

Лятото е времето на дългите разходки през уикенда и леките и бързи обеди със семейството след това. И макар тази година лятото да е позабравило, че трябва да се появи и да превърне мокрите и кални пътечки в прекрасни и раззеленени алеи, а унилите и апатични 'сенки' в превъзбудени и оптимистични  хора, очакващи лятната си почивка и усмихващи се смело, без страх от пареза на лицето, ако нарушат намръщена си ежедневна гримаса.

И тъй като за оптимистите чашата е винаги полу- пълна, а аз сега съм на военен курс по оптимизъм, ще си представя, че не ми измръзва носа и топлината от климатика е летен ветрец, галещ кожата ми и ще ви дам една превъзходно вкусна и монго, много бърза рецепта за идните дни, която от скитане по паркове и планини или пък удължения престой на плажа сте останали само с няколко минути, за да приготвите атрактивен и неустоим обяд, който няма да отстъпва по нищо на префърцунените блини по коктейлните партита. Нещо като ежедневен шик в чиния :-)

Рецептата претендира за аналог на добре познатите британски скоунс, но за себе си не бих казала, че вкусът е съвсем като техния, за това запазих оригиналното им име за документална акуратност , но трудно се сдържах да не ги прекръстя изцяло на бухтички или нещо по- разбираемо за нашите ширини, а и предполагащо по- ясно очакване за вкусът им, за това в текста на рецептата по- долу ще си позволя да ги наричам така. Как ще ги наричате е ваше решение, но каквото и име да им сложим, тези скоунс/бухтички си остават едни възхитително вкусни дори сами по себе си основи, които смело може да поднесете с каквато солена или сладка гарнитура изберете и харесвате.

Бързи скоунс/ бухтички с пушена сьомга и млечен крем 

 


Състав:

За бухтичките

125 гр.  брашно с набухвател
2 средни яйца- разделени на белтъци и жълтъци
150 мл. мляко- аз използвам соево
сол и пипер на вкус
мъничко зехтин за намазняване на тигана

За млечния крем:

150 гр. крем сирене или извара
50 гр. гъсто кисело мляко
3 с.л. сибирски лук- накълцан на ситно
3 с.л. магданоз- накълцан на ситно
1 к.л. сух чесън
сол и пипер по желание

200 гр. пушена сьомга
няколко резена лимон
*За вегетарианци сьомгата може да бъде заменена с гриловани чери домати, тиквички и моркови, авокадо и парче лимон

Приготвяне:

Разбийте в чиста и суха купа белтъци на сняг.

Пресейте брашното в купа и подправете с черен пипер и сол по желание. Аз пропускам солта, но ние се храним доста безсолно за повечето вкусове, за това винаги оставам преценката за солта и пипера на всеки и не пиша количества.
Направете кладенче в следата на брашното и поставете жълтъците. Сипете малко мляко и започнете да разбърквате като постепенно събаряте по малко от брашното. Добавете останалото мляко, за да се получи гъста и гладка каша.

Внимателно прибавете към кашата белтъците, като внимавате да не бъркате бързо или твърде много, така че да се запази обемът им.

Загрейте широк и плосък тиган на котлона и намазнете леко повърхността му, колкото да не загарят бухтите ви. Когато е достатъчно горещ, гребнете супена лъжица от сместа и я изсипете смело в тигана, като я оставите да се разлее до кръг с около 7 см. диаметър. Сместа е достатъчно гъста, за да може да дооформите с обратната страна на лъжицата, ако се изкриви формата на бухтичката. Поставете още няколко в тигана- в зависимост от големината му, и оставете да се зачервят за няколко минути, след това обърнете и от другата страна. Готовите бухтички съхранявайте на топло докато приготвяте останалите.
Намазвайте тигана със зехтин от време на време, когато прецените, че има нужда.

В купа смесете крем сиренето и киселото мляко и разбъркайте, за да се хомогенизират. Добавете подправките и посолете според вкуса си, но опитайте преди това, защото някои марки крем сирене слагат сол, която ще ви е повече от достатъчна.

Сервирайте скоуновете/ бухтичките гарнирани с млечен  крем и парче сьомга или поставете добавките в отделни чинии оставете всеки сам да нареди своята според вкуса си.

След този лек обяд днес, утре се надявам да успея да ви върна изгубените калории с нещо по- захаросано и определено много вкусно, макар и без оглед на тънката талия :-)





неделя, 12 май 2013 г.

Проект: Буркан за размисъл


Като майка на две силно емоционални деца, едното от които с диспраксия, ми се налага често да бъда по- креативна от обикновено, за да вървят нещата гладко за всички.

Моите момичета са от онзи тип деца, които приемат всичко твърде емоционално и често трудно се справят с тези свои вътрешни урагани от тревоги, негативни или положителни вълнения и всякакви други нюанси на ранимата и бурна женска душа, което съчетано с неопитността на децата да канализират и да се справят адекватно с тези силни чувства неминуемо води до моменти на излишни избухвания, мрънкане и сцени, които е трудно за един родител да отиграе правилно в натовареното ни и изневерено ежедневие. За това винаги когато мога от една страна търся добри идеи за занимания, които да ангажират вниманието им и да ги държат заети с нещо продуктивно, а от друга чета тонове литература около случая на малката ми дъщеря и начините за асистиране на неврологичното развитие, както и различните начини за подпомагане на тези деца в ежедневните битки, които имат със света около себе си.

Несправянето с тревожността при децата е нещо съвсем нормално и характерно за всяко умно и будно дете и ние като родители трябва да сме до него в пътя му към приучаване да контролира и канализира своите емоции, защото себевладеенето е едно много подценявано, но  изключително важно качество в света на възрастните и не бива да бъде оставяно без нужното внимание и подкрепа от наша страна. За децата с говорни и други смущения това важи още по- силно, защото при тях е силно намалена и възможността за себеизразяване и комуникация на тези тревоги.

Когато попаднах на този проект преди време бях особено нетърпелива да го изпробвам, защото звучеше много обещаващо и поне за нас това се оказа точно така. Той е не само едно прекрасно домашно занимание за малките ръчички, но и има допълнителното качество, че е страхотен помощник за родителя при моменти, когато малкото човече има нужда от малко време да се поуспокои и разсее. А и не на последно място е толкова красив :-)

Смисълът на Буркана за размисъл е следния: Когато детето се почувства разстроено или твърде завладяно от някаква силна емоция и започна да проявява характерните за такива състояния нервност, хленчене, тръшкане и тн. е време да вземе своя буркан, да седне на приятно за него място вкъщи и да го разклати силно. Малките блестящи прашинки в него започват да се въртят бясно и то неизбежно се заглежда в тях, като така мозъкът му се фокусира върху нещо различно, то неусетно успява да се разсее, а очите си почиват, гледайки магическата буря от нюанси и движения в буркана. В повечето случаи докато прашинките се уталожат и разделят вече имате едно далеч по- спокойно и склонно към "чуване" дете, с което може много по- лесно да се разберете и да изгладите проблема. Когато става въпрос за някаква тревога, като напр. неприятен ден в градината/ училището или предстоящ изпит или изява, просто взимаме буркана и сядаме заедно, като докато го гледаме си говорим по малко за това, което тревожи детските мисли и по малко за това колко ли са прашинките вътре,дали им се повръща от това въртене като луди или каквато друга странна тема може да ви се стори интересна, за да откъснете мислите на дечко от проблема и да им дадете по- широка перспектива.


Добре е брокатът да бъде в цветове, които успокояват- синьо, зелено, тъмно лилаво, но в края на краищата всичко е въпрос на личен избор и предпочитания. За нашите каката избра златно и лилаво.

Ако и вие искате да си направите такъв и да опитате дали би работил за вас или пък просто като проект за един ден с малките вкъщи, ето колко лесно може да стане това.

Блестящ буркан за размисъл

 

  
Материали:

1 лепило с брокат
1 шишенце глицерин
Брокат в цвета на лепилото
Гореща вода- според това колко голям е бурканът ви е и нейното количество
1 буркан- здрав, но не много голям и тежък, за да бъде удобен за детските ръчички
Здраво лепило- за да залепите капачката към буркана


С помощта на малките ръчички ще ви покажем как точно децата сами могат да си направят този проект под надзора на възрастен.

Първо: Изсипете лепилото в буркана. Аз много трудно успях да намеря брокатено лепило в относително нормално количество. Повечето на пазара са в миниатюрни тубички и направих опит да го заменя с бяло училищно лепило смесено с брокат, но резултатът беше мътна гадост, която изхвърлихме веднага, така че не правете моята грешка и търсете готово лепило с брокат.


Второ: Поставете в буркана сухия брокат, като не прекалявате с неговото количсетво. Около 2-3 с.л. с връх бяха достатъчни при нас.


Съветвам да сложите малко и когато добавите водата в последната стъпка и разбъркате да прецените дали има нужда от още. Не искате гъста брокатена каша, а отделящи се пластове в покой, които да се смесват и движат при разклащане.



Трето: Прибавете глицерина. Ние добавихме цялото шише, но вие може да сложите и по- малко. Неговата роля е да прави движението на брокатените прашинки по- плавно и бавно. Намира се лесно във всяка аптека, но ако не разполагате с глицерин той не е задължителен.


Четвърто: Добавете горещата вода. Тук е добре да има помощ от родител, защото деца и гореща вода никога не са добра комбинация. На снимката просто съм прикрила моята ръка, която държи каната, защото Малечко държеше да участва в кадъра с тази стъпка :-)


Важно е водата да е гореща, защото това предотвратява появата на бучки, но не е нужно да е вряща и кипяща все пак.
Количеството вода зависи от големината на буркана, който ще използвате, като е добре тя да достига почти до горе.

След това просто затворете плътно с капачката и разтръскайте силно, за да се смесят всички материали. Ако ви се струва нужно- добавете още брокат, лепило или вода, така че да имате добре напълнен с течност и плътно въртящ се брокат, който обаче се отделя в последствие на един или два слоя.

След като сте доволни от резултата просто поставете секундно лепило по вътрешния ръб на капачката и я залепете, за да предотвратите случайни наводнения от брокат в средата на хола си и за безопасност на самото дете.

Нашите буркани са вече на повече от два месеца и не се забелязва помътняване или друго, което за разваля търговския им вид.

Терапевтичният буркан за размисъл е проект, който има много качества и се надявам той да донесе на вас и вашите дечковци същите ползи, каквито имаше и при нас.
Трябва да си призная, че самата аз изкарах доста време да " размишлявам", загледана в него в началото- има нещо много магнетично в тези блещукащи прашинки, което ме дърпа натам като комар към лампа :-)

N.B. Макар и логично, аз съм длъжна да кажа- Моля, не оставяйте малки деца без надзор с буркана- той е стъкло и въпреки лепилото не се знае какъв късмет биха имали да успеят да го отворя и опитат. Не го давайте на деца, които в пристъп на ярост са склонни да хвърлят хаотично, защото е опасно за тях и околните.

ПП. С тази публикация ще сложа началото и на нова графа в категориите в блога, която ще съдържа различните успешни игри, проекти и занимания, които използваме в терапията на неврологичното състояние на малката буболечка с цел това да допринесе и за други родители, които минават по този трънлив път. Тя няма за цел да бъде тъжна или потискаща, а да дава сили и увереност с собствените способности да сме полезни на децата си с особени способности. Всички тези занимания ще бъдат напълно приложими за деца без никакви проблеми и биха могли само допълнително да повишат тяхната сензорна активност и да благоприятстват развитието им :-)

неделя, 5 май 2013 г.

Великден в козунаци и истински яйца

Малко преди настъпването на един от най- любимите ми празници, който носи толкова силен религиозен и емоционален заряд, нека Ви пожелая да го посрещнете смирени, чисти в душите си и готови за ново начало- начало на по- достоен и стойностен живот, на повече добри дела и по- мъдри решения.

Освен важен религиозен празник, Великден винаги е бил и много вълнуващ за малки и големи, които обичат пъстротата на шарените яйца и уханието на вкусните топли козунаци, които мама или баба месят с толкова много любов. Ах, този аромат никога не се забравя!

Както всяка година и тази не направи изключение и в нашия дом отново замириса на прясно изпечени домашни козунаци, но тази година традицията се промени леко, но много съдбоносно ;-)

В тон с естествената вълна, която следвам, този Великден в боядисването на яйцата не взеха участие никакви купешки химикали в нескопосани картонени опаковки, което се оказа изключително добро решение не само защото нямам притеснение да дам и на децата да ядат от шарените яйца, но и защото противно на очакванията ми този метод на боядисване е далеч по- лесен и бърз. По- здравословно и по- лесно...защо ли съм чакала толкова дълго?!


Виждала съм много пъти боядисани с обелки от лук яйца, но честно казано никога не изглеждаха особено добре според мен в тези мътни кафеникави тонове. Случайно обаче попаднах в Pinterest на една- две снимки на яйца с ярки цветове, които твърдяха, че са боядисвани с естествени материали и това много силно ме грабна. След известно проучване бях сигурна, че тази година това ще бъде опитано.

За съжаление не ми остана време да си поиграя по- детайлно с това, но от двата опита съм изключително впечатлена от лекотата и най- вече от резултатите, които се постигат.

Боядисване на яйца с естествени бои

 


За да боядисате яйца по този начин дори не ви е нужна особена предварителна подготовка и повечето от нещата ги имате в кухнята си така или иначе. Малко по- надолу в текста съм направила табличка, която ще ви улесни в избора на източници за цветовете, но бъдете смели, импровизирайте и добавяйте и своите идеи, а ако ги споделите с мен ще ги добавя в таблицата, за да помогнат и на други.

1) Измийте добре сварените яйца с топла вода и гъба, за да премахнете остатъчни мазнини по повърхността им, които биха попречили на доброто поемане на боята.


2) В малка тенжерка сипете вода (около две чаши средно), поставете избраният източник на цвят (цвекло, куркума, чай и т.н.) и сипете щедро количество бистър оцет (1/3 ч.ч. напр.). Оцетът е много важен и не бива да бъде пропускан, защото той спомага поемането на боята от черупката на яйцето!

Няма определени точни количества от нещата, които ще използвате за боя. Просто сложете една- две шепи от зеленчуците или другите едри неща или по около две големи супени лъжици от подправките.

3) Поставете на котлона и оставете да заври, като след завиране намалете огъня и следете колко наситен става цвета на "отварата" ви. За добро насищане около 10-20 минути са повече от достатъчни според мен, но това е въпрос на вкус все пак.

4) Готовата течност минете през филтър за кафе или много фина цедка, за да получите чиста боя. Пресипете я в съд, който ще е достатъчно голям да побере яйцата и да може течността да ги покрива добре.

5) Поставете яйцата във водата и оставете настрана, като от време на време проверявате колко дълбок е станал цвета. Извадете ги, когато ви хареса нюанса- това може да отнеме от 30 минути до една нощ, като ако ги оставяте за цяла нощ то задължително приберете изстиналата боя с яйцата в нея в хладилника!

Ето и таблица за цветовете и техните източници в реалния, не- промишлен свят ;-)
Цвят
Продукти

Лилаво
Червено вино
Чай от хибискус
Сварени люспи от червен лук

Синьо
Листа от червено зеле- сварени
Тъмно лилав гроздов сок
Консервирани боровинки


Зелено


Спанак- сварен

Пресен босилек- сварен

Зелено- жълто
Магданоз- сварен

Кори от златна превъзходна ябълка


Жълто
Кори от лимони или портокали- сварени
Куркума- смляна
Чай от лайка
Зелен чай
Семена целина- сварени

Кафяво
Силно или разтворимо кафе

Черен чай

Оранжево
Червен пипер
Моркови- сварени
Обелки от жълт лук
Чили

Розово

Сок или пресни червени боровинки
Цвекло
Сок от консервирано цвекло
Малини

Червено
Много обелки от червен лук- сварени
Череши консервирани със сок
Сок от нар


Моите яйца тази година са боядисани в жълто с куркума и в сиво с чай от боровинки по описаната горе технология. Просто сварих в един съд куркумата с оцет и вода, а в друг чая с оцет и вода, поставих яйцата вътре след това и ги забравих докато месех козунаци. След по- малко от час имаха този интензитет на цветовете и щастливо ги извадих от боята им.


Сивите яйца имат особено небрежен и състарен вид, а жълтите са толкова изскрящи, че чак е трудно да повярва човек, че са боядисани с едно проста подправка! Не мога да си избера фаворит....Но може би яйцето с мустака ще ми помогне в подбора ;-)


Така боядисаните яйца са напълно безвредни и годни за консумация като аз препоръчвам силно да съхранявате яйцата си в хладилника!

И сега нека продължа с козунака.


Тази година отново направих козунаците по двете вече любими у нас рецепти- тази за Класически козунак  и тази за Козунак със заквасена сметана , с тази разлика, че вместо прясно мляко използвах соево и вместо животинска сметана- отново соева.
И този път съм изключително доволна и от двете, а сега с още по- голяма сигурност мога да твърдя, че изводите ми миналата година за сравнението между тези две рецепти, които можете да почетете ТУК в началото на текста, са съвсем правилни.

Остава ми само да ви пожелая весели, спокойни и незабравими празници сред близките на сърцето ви хора и да ви напомня, че не всеки ден е Великден, за това направете така че да си струва този един специален ден в годината!


И не изяждайте сами козунаците- те остават с вас доста след празника, за да ви напомнят, че няма неплатени грехове :-)




вторник, 30 април 2013 г.

Пет минутно брауни ?!

Миналата седмица се оказахме далеч от обичайната си среда през уикенда, т.е. далеч от кухнята на мама и всичките нейни буркани, бурканчета и най- нужни потребности, които осигуряват цвета и аромата на почивните дни и държат зверовете кротки и щастливи :-)
Наистина е прекрасно да се озовеш далеч от шума и мръсотията на града, на място където птичките пеят силно, облаците се влачат мудно по кристално синьото небе и тревата е искрящо зелена, но дори на това малко парче от рая му липсваше нещо...нещо, нещо...сладко, което да прави компания на традиционния следобеден чай.

Всички желания на малки и големи се въртяха около две основни теми- шоколад и сладолед, но не и шоколадов сладолед, нито чист шоколад, нито само обикновен бял сладолед.....И тъй като както вече казах моята кухня бе далеч, заедно с повечето ми продукти, се наложи да проявя особена креативност в измислянето на десерт, който да отговори на тези безумни изисквания и да е съставен само от наличните неща, които бяха малко повече от бира и сода за хляб.

"От нищо нещо" е патент на всяка една добра домакиня, така че нали не си помислихте, че ги оставих с фантазиите за нещо сладко и отидох да си изпия чая далеч от тези нагли същества, които смятат, че времето пред печката е новият масаж на стъпалата?! Ни най- малко! Има ли фурна и повече от две съставки винаги може да се измисли нещо в услуга на домашните любимци, а при особено добро представяне дори може да получите поощрение, като ви гласуват доверие да им приготвите и вечеря! Не е ли възхитително да си майка и съпруга ;-)

Резултатът от търсенето на нещо, което бих могла да направя без подходящи съдове и съставки обаче надмина и най- наглите ми надежди и се оказе един изключително вкусен и пристрастяващ десерт, който освен това се прави за никакво време и с почти подръчни средства. Брауни без шоколад, без сеуетене и за нула време?! О, да!

Самата снимка на десерта идва от телефона ми, тъй като моят арсенал не беше поел на път с нас, но каквото липсва на снимката вие ще си го допредставите- лоша или не, щом различавате десерта на нея, значи върши работа ;-)

Пет минутно брауни

 


Състав:

300 гр. захар
225 гр. меко масло
60 гр. какао
4 яйца
225 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
60 гр. натрошени лешници или 1-2 с.л. ядкова паста (бадемово, фъстъчено, лешниково)*
ванилия

* ядките са по желание и могат да бъдат пропуснати

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С/ 160 С с вентилатор.
Смесете всички съставки по реда им на изброяване.
Печете в правоъгълна тава с относителни размери 20х30 за около 20 минути.
Охладете леко и нарежете на квадратчета докато е още топло.

Гарнирайте с йогурт сладолед за още повече разкош! Рецептата за нашия любим сладолед може да намерите ТУК.

Лесно като пай...брауни! Това е то :-)

И така редът в нашата микровселена бе възстановен, а аз получих моите пет минути наслада с чаша чай в ръка, заслушана в птичките, тишината и потракването на вилиците по чиниите около мен.

А има жени, които не готвят.....Какви ли са техните свръх- сили? Кажете ми, че не си помислихте нещо мръснишко!






сряда, 24 април 2013 г.

Пролетно ми е!

Напоследък толкова силно ме е завладяла пролетната вълна, че дори щафетно течащите носове на отрочетата, температурите и работните ангажименти не ме спират да се наслаждавам на цъфтящите дръвчета, на аромата им, на разпилените по  улиците бели листчета, на щъркелите във високите гнезда, лястовиците и топлите слънчеви лъчи. Пролетта е един от най- любимите ми сезони и е толкова силно заредена със символи, че човек може лесно да се загуби в цялата атмосфера и дори неволно почти винаги попада в прегръдките на новата надежда, на новите сили и на приповдигнатото настроение, което като по чудо не е стимулирано от препоръчителни за съвременния живот дози градус или шарени хапченца.

Както обикновено аз имам повече проекти в главата си от колкото би било по човешките сили да бъдат изпълнени, но това никога не ме е спирало, за това започнах във всяка свободна минутка да отмятам по малко от вечно допълващия се списък от идеи.
Разбираемо за споделянето им времето никога не ми достига, но дори и със задна дата все още има достатъчно време да приложите някои от тях преди един от най- хубавите ни празници- Великден!

Все по- засилващото ми се увлечение към тенденцията " Обратно към основите" и тази година взима безмилостно своите жертви и намаля силно стойността ми като потребител на масово произведени от невръстни китайски деца стоки и силно засилва удоволствието ми от личното участие- мое и на децата ми, в семейната динамика на празниците.

Тази година пролетта леко се позагуби по пътя си към нас и това малко или много поизнерви такива пролетно- ентусиазирани, слънчево- зависими, свежо- търсещи персонажи като мен. За това реших, че след като пролетта не идва категорично навън, то аз ще си я донеса сама вкъщи, където парното спомага за топлото усещане на озъбените слънчеви лъчи.

Този малък проект донесе в домът ни страшно много позитивни емоции! Беше ужасно забавно да се направи с помощта на малките ръчички- помощници. Тя развива в децата любовта и разбирането за природата, кара ги да се грижат за нещо живо и  да наблюдават как то расте пред очите им. Свежото усещане, което дава това покълващо нежно зелено стебло е нещо, което ме изпълва с много енергия по един малко странен и необясним начин, а и е една много красива декорация, дори ако не страдате от моето увлечение по растящите треволяци ;-)



Живата ни украса за Великден е толкова лесна за правене, че не ви трябват почти никакви градинарски умения и изисква само шепа желание и мъничко грижи, за да я имате за много, много дълго време в дома си.


За да си имате същите рошковци и при вас ще ви бъдат нужни:

  • малка шепа семена- жито би било особено подходящо, но може да използвате каквото прецените.
  • почва
  • вода
  • съдове, в който да посадите семената
Аз използвах смес от зърна, защото имах такава под ръка, но най-обикновеното жито за варене от магазина ще ви свърши прекрасна работа.

Първа стъпка: Покълване

Поставете необработваните зърна в дълбок съд и ги измийте. Напълнете вода над нивото на зърната в купата разбъркайте- така ще се отделят "кухите" зърна на повърхността и ще можете лесно да ги махнете. Напълнете отново с вода и оставете семената за около 10-12 часа, за да се накиснат.

На следващия ден отцедете водата много добре и поставете семената в буркан, махнете капачката му  и завържете с ластик парче марля на нейно място. За ден- два изплаквайте семената веднъж- два пъти на ден, като всеки път внимателно отцеждате водата след това. Не искате да започнат да се развалят и миришат в малка локва вода на дъното!
Така семената ще започнат да покълват. Когато видите малките кълнове лекичко да се показват- време е за засаждане!

Втора стъпка: Засаждане

Пригответе съдовете, които ще използвате за декорацията си. Аз избрах прозрачни такива, за да могат след това да са видими и корените на растенията в почвата. Определено е интересно, дори и за мен самата, признава си :-) , но можете да използвате всичко, каквото решите или имате на разположение. Поставете в тях по малко почва. Вземете от зърната и ги засадете в почвата, като се стараете да са покрити поне леко от нея. Не е нужна особена прецизност, просто ги заровете там вътре хаотично. Това силно улеснява малките градинари :-)



Полейте почвата леко- целта е тя да е влажна, а не да тече вода от нея, особено ако съдът ви няма отцедник, както е в този случай.

За най- лесно дозиране при поддръжката, особено на децата, е добре да използвате пръскалка, която да напълните с вода и да държите за тази цел наоколо. Така е лесно за децата да поливат редовно растенията.


За да видите първите стръкчета няма да ви се наложи да чакате дълго- още на следващия ден по- плитко заровените семена бяха покарали, а до два дни всички вече бяха излезли над почвата. Предварителното накисване и покълване прави този процес така кратък, но ако го пропуснете отново ще имате добри резултати, просто малко по- бавно.


За да ги имате за дълго време в добър вид, тъй като тревичките не растат равни, е добре да си имате ножичка и да ги подкастряте от време на време, за да не стават твърде високи и да са равни.


Нашите треволяци вече карат успешна четвърта седмица, като се наложи да добавя по малко семена тук- там, защото не ми бяха достатъчно гъсти, така че бъдете щедри при засяването, за да не са рехави украсите ви после :-)

А корените под почвата в стъкления съд са толкова впечатляващи и интересни, че можете да изкарате доста време с децата в обяснения с картинки и да си направите забавен урок :-)


Сега остава да си отглеждаме все така успешно тревичковците до Великден, когато се предполага да бъдат част от основната украса на масата тогава. А ако аз бях успешна в толкова дългосрочното им отглеждане няма никаква причина всеки да не може да се справи и след моя опит с чиста ръка на сърцето мога да кажа, че това е отличен детски проект!

Наслаждавайте се на настъпващото топло време, радвайте се на пролетта и я оставете да ви завладее- обещавам, че ще ви бъде много полезно и зареждащо.....За нас тази година това зареждане ще се изрази в купуването на колела и тяхната редовна употреба по паркове и градинки, така че предупредени сте- не носете сандали, ако са ви мили пръстите, понеже аз не съм се качвала на колело от детството си и не гарантирам правата линия и разумната дистанция ;-)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...