понеделник, 17 декември 2012 г.

И ето пак идва Коледа!

Има нещо странно във времето напоследък! Дните минават като секунди, месеците като минути, а годините...годините не са това, което бяха. Сякаш още не съм си изтупала брашното от ръцете след щолените за миналата Коледа и ето отново е...о, да- Коледа! Кога мина цяла година така и не разбрах. Съвсем не защото беше много благодатна и спокойна година- нито в личен, нито в общо социален план. Просто защото времето е решило да се забърза и да види дали ще успеем да наваксаме ритъма му...ей така, за забавление.
И макар Коледа да се опита да ме издебне в гръб и да не ми даде време да се подготвя тази година аз упорито не се дадох на този пъклен план. Коледата невъзможна, ама не съвсем! Наистина, тази година ми се налага повече да си самовнушавам, че ме залива коледно настроение, но пък с упоритост ще го докарам до там в подходящото време.
За начало си украсих малка елхичка в хола, налепих може би 7 метровите кабеляци с лампи по прозорците и дори религиозно ги включвам всяка вечер, за да напомнят- на мен и на хората навън, че каквото и да се случва в ежедневието ни все пак трябва да допуснем магията на празника в сърцето си да си помечтаем за нужните ни чудеса, за по- доброто бъдеще и да заредим отново запаса си с вяра, който не без основание бързо се изчерпва през годината.

Разбира се, съвсем в тон с вечно намаляващото субективно време, моето тази година е още по- малко дори и от предходната, но плановете ми винаги са смели и упорито не се отказах от традиционното раздаване на сладки на близки и приятели. Е, вярно е, че списъкът бе съкратен от 100 на 50; че визуално нямах време да направя дизайна, който исках, защото 50 кутии с по 5-6 сладки от различен вид изискват бройка от около 300 сладки, като в нея не включвам подяждането от домашните любимци при процеса на производство, съответно декорирани една по една, опаковани и тн., а всичко това предполага време, което аз най- вече нямам за съжаление покрай работа, семейни ангажименти и общи други спънки пред безметежното ми сладкарстване.
На принципа малко, но от сърце ето какъв ще бъде малкия ми принос за една усмивка и искрица топлина към приятелите ни тази година. Не мога да скрия, че макари така набързо и леко претоварващо всичко това ми донесе голяма доза щастие и силно подпомогна коледното настроение в домът ни. Ето защо казват, че доброто винаги се отплащало :-)

Как би могло да има Коледа без джинджифилови човеци! Но понеже вече на всеки ъгъл надничат оригиналните, нека нашите да демонстрират "раждането" на тези малки вкусни човечета :-)


За заблуда на противника основата са лимонени маслени сладки, а вкусът на джинджифил прие причудливи форми, присъщи по- често за узурпаторите на джинджъровите хора.


 В един момент обаче двата лагера решиха да се обединят и се сляха в коледна хармония, в името на кратката си фотосесия и общата си кауза по носене на радост за децата и сетивата.




Може и да не съм се престрашила все още да се опитам с истинските френски макарони, но тези, което виждам така често този сезон, декорирани с листенца и малки плодчета имел  ме грабнаха силно, за това ги пренесох на бисквитите си, макар и само от захар.



И разбира се не можах да мина съвсем без нещо малко винтидж. За децата- реално или само по душа....


Тази година темата на Коледа у нас е бяло и розово, за това и повечето бисквити приеха тези тонове в украсата си. Прекрасно е, когато у дома има женски превес- можеш безпардонно да си украсиш само в бяло и розово и няма кой да ти каже нищо....или поне не нещо, което да си струва да послушаш. Дамите царуват!

 

Неее......не се каня да си бъркам в ухото. Позирам си така безгрижно, което не мога да правя, с розово- бялата елха, за да се документира тази малка лудост.


 Но пък за да е справедливо, редно бе да има по нещо и за кавалерите! Ето, поредния пример колко сме великодушни ние, нежните представители на силния пол.




 Разбира се, не се сдържах да си поиграя с любимия си pin up ретро стил, но държах нещата все пак в относително прилични граници. Този път...защото все пак е Коледа!


И така! Изкарах няколко дни, в които имаше много, много такива кътчета


Но в неделя намерих време да организирам бисквитеното надмощие над масата си и всичко започна да върви към кулминацията си. Сглобих 50 кутийки, подготвих метри с панделки, украси и хартия и започнах голямото подреждане.




В измерения на моя ръст, купчината кутии ме надминаваше поне двойно, но заплашваше да се подаде на гравитацията, за това отново бе разквартирувана на различни места.


Сега вече няма за пореден път да се извинявам, че пропуснах толкова много неща последната половин година. Имам тонове, тонове снимки, които чакат по- добри и свободни времена, имам да наваксвам с месеци с любимите си места при любими блогъри, но този момент все още не е дошъл. Защо? Може би някой ден ще събера смелост да кажа, но за сега ще се придържаме към хубавите емоции и добрите неща от живота.

А за да продължа с добрия и вкусен коледен дух, следващия път ще ви споделя най- вкусната рецепта за шоколадови сладки, който дори отидоха стъпка напред и станаха още по- вкусни с малко карамел....Мммм......карамел!!!!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...