Маринована салата с краставици и перли от балсамико

Защо ви е обикновена салата с краставици, когато можете да имате нещо толкова по- добро! Тази салата е смехотворно лесна за правене, семпла, но наистина пристрастяващо вкусна дори за недолюбващи туршиите и събратята им като мен. А това че не изисква престой в буркани из мазета и килери- приготвяш и консумираш в същия ден, е огромен плюс в моята таблица за позволени на масата ни храни.

Нека оставим на страна перлите от балсамов оцет за секунда и да се съсредоточим над салатата.....За тях- веднага след това.

Тази салата беше едно от неизброимите неща на коледната ни трапеза и сред прекомерното изобилие там на финал тя бе едно от малкото напълно изконсумирани неща, така че това също говори високо за нейните вкусови качества. Кисела, свежа, без нито грам мазнини и толкова лека, тя е прекрасна нотка към всяко месо, голяма част от рибите или просто така...за мезе на консумиращите алкохол.

Маринована салата от краставици

Състав:

900 гр. краставици
1 глава лук
1 с.л. сол- не я препълвайте
225 мл. бял оцет- аз използвам ябълков, но може да бъде и винен, стига да е светъл и да не е балсамико

Приготвяне:

Измийте и подсушете добре краставиците, като почистите само горната и долната страна, но не ги белите- добре е краставиците да са био или от проверен производител, защото корите ще ви бъдат нужни и не е добре да поглъщате химикалите за обработка и натрупаните нитрати в тях.
Нарежете ги на тънки филийки със съответната част на рендето си или с помощта на кухненски робот- първият и последният резен винаги са реално само кора, така че аз ги отделях и ги изхвърлях, но това е въпрос на личен избор.

Поставете краставиците в дълбок съд, който може да се затваря с капак или просто си пригответе прозрачно фолио за купата.  Добавете към тях обеления, разрязан на две и нарязан на много тънки ленти лук, солта и оцета. Разбъркайте, като внимавате да не натрошите красавиците и поставете капака или фолиото, за да затворите плътно съда.

Оставете салата в хладилник поне за 3-4 часа, за да могат краставиците да се мариноват, да омекнат и да отделят излишната течност. Разбъркайте веднъж- два пъти, когато се сетите.

Сервирайте отцедена от течността и консумирайте в рамките на деня- на следващия ден краставиците вече не са така приятно зелени и се губи от чара и вкусовите качества на салатата.

Източник: BBC Goodfood December 2010


А сега за перлите. Това е по- сложната част от нещата, но пък те изобщо не са задължителна такава от салатата- тях си ги добавих, защото както вече стана ясно, мрязя да ми е твърде лесно.

За рождения ми ден съпругът ми ми подари сет за молекулярна гастрономия. Това е нещо, което вкарва повечето редови граждани консуматори в потрес само при произнасянето си, и макар да бях позапозната частично с него, признавам си потресе и мен. Някак не виждах себе си в ролята на лудия учен- кулинар, чието ястие избухва в син дим, но пък може ли човек да не се възползва от такъв мил и внимателно обмислен подарък и да не направи максимума по силите си да го приложи.

С другата ми позната вече черта- придържането към естествените съставки на храната, се ограничих до използването на растителните агенти и изходни компоненти от тази леко мистериозна и непозната част на кулинарията и макар да е предизвикателство за натовареното ежедневие и ограниченото време на една работеща майка на две малки деца, се оказа изключително забавно начинание! Което значи, че скоро трябва да очаквате още издевателства в тази сфера- предупредени сте!

Молекулярната гастрономия е интересен поглед над обикновената храна- тя представя познати продукти и храни в нов, нестандартен облик и формат, като например спагети от домати, равиоли от кисело мляко и тн. Има много неща, с които човек може да си поиграе там, но за сега ще представя първите си стъпки из това непознато за мен поле:

Перли от балсамов оцет

Ще ви бъдат нужни

1 голяма чаша зехтин
150 мл. тъмен балсамов оцет
1 пакетче агар агар
1 голяма чаша вода
голяма спринцовка

Приготвяне

Поставете чашата със зехтина във фризера за половин час.
Поставете балсамовия оцет в огнеупорен съд, сипете вътре агар агара и загрейте почти до точката на кипване.
Пригответе си чашата вода, която ще ви послужи за изплакване на перлите и извадете зехтина от фризера. С помощта на спринцовката изтеглете от оцета и започнете да капете малки капки в ледено- студения зехтин. Извадете готовите перли от зехтина с помощта на обикновена или решетъчна лъжичка и поставете за кратно във водната баня.

 Voilà!

Технологично съвсем елементарен процес, на демонстрационното видео също такъв (видео демонстрацията можете да видите ТУК ), но реално не чак толкова гладко и леко протичащ, поне при мен.  След корпоративното обединяване на повечето от капките на дъното на чашата зехтин в единно желирано петно и борбата да вадя миниатюрни и едри крехки топченца от чаша вода с петролни петна на повърхността си, признавам, че в един момент ми дойде до гуша и изхвърлих остатъка от оцета, със засилка натиках всички прибори в миялната машина, а почистването на плота от зехтин отне цяла вечност, но пък аз по принцип не страдам от излишно търпение за пипкави дела, така че може би грешката е в моя код.

Така или иначе набавих с усилията на хайверен добив достатъчно перли за салатите на всички и считам проекта за завършен с добър резултат- е, перлите на салатите на снимките бяха участници в учебен експеримент на едното човече, което събра данни дали те са устойчиви на смазване с пръсти и други предмети докато мама си донесе апарата...не са, да ви споделя резултатите от проучването, но пък успях да снимам и няколко изолирани единици, които не взеха участие в опитите и запазиха добър вид.
След като мина първоначалното втрисане и се обърна назад към спомените си оставам с добри чувства към молекулярното издевателство и макар да не изглежда като че скоро мога да очаквам покана за работа из известните вериги ресторанти, практикуващи това изкуство, определено ще го правя отново- може пък и да започне да ми се получава по- лесно с времето.