Mum's the wor(l)d!

Започвам тази публикация с игра на думи с този израз, защото е изключително уместен за случая! Поводът за творчество този път е моята майка, която поради далечното разстояние на което се намира от мен, не мога да зарадвам с торта и подходящо парти, но мога поне да се опитам да я накарам да се усмихне на своя празник, изпращайки и частица топлина и най- близкото до торта, което има поне малък шанс да оцелее прелитането до Островът. Връщайки се отново на израза- той е също така подходящ и във възприетия си смисъл, защото по времето когато пиша това, празникът й тепърва предстои, а сладката част от подаръка й замина едва днес, което го прави все още тайна, така че mum's the word! ;-) *


И така- бисквитите се оказаха единствения достоен заместник на торта, който би издържал дълъг международен транспорт с любезното съдействие на пощите, които знаем колко грижовно се отнасят с поверените им товари, така че нека ви представя празничните рожден-ден-ически бисквити, във вида, в който заминаха

Роял айсингът е поле, което тепърва започвам да изследвам за работа и определено ми е страшно интересно! Разбира се, има много неща, които си представях различно и вече съм нетърпелива да коригирам, макар това да зависи от много фактори и тяхната склонност да ми отпуснат време за среща реванш с айсинга и бисквитата.... Не, че не е забавно да доразбивам неколкократно засъхналата из пошовете захарна глазура, защото се е наложило "кратко" прекъсване и да закърпвам издънките по бисквитите от рисуването и запълването "на парче", но все пак кой би могъл да откаже малко монотонна работа от време на време.

Първоначалната идея бе всички бисквити да са нарисуван с момиченцето с тортата (на снимката все още не е почистен излишният блясък)

Но в процеса на работа ми се стори някак скучно като идея  за това направих и няколко с различни мотиви.

Определено пристрастията ми са към рисунките без предварителен флъдинг на основата. Допада ми контрастът между нежната рисунка и естествената повърхност на изпечената бисквита. Обещавам обаче да направя и от другия вид скоро!

Готовите за дългия път сладки подредих между дебели пластове тишу хартия в голяма кутия, с надеждата да се запазят невредими до крайния си получател. Успехът на този план предстои да се разбере!

Червеното не беше първия ми избор за цвят, тъй като бисквитите трябваше да бъдат в цветови синхрон с ръчно направената с много любов и почти детско старание картичка, подписана с отпечатъците на ръчичките на двете внучета

но поради безследно изчезналата ми кутия с бои, която предателски се показа чак когато вече бе твърде късно, се вмъкна малко коледна тематика в линията и на този проект (червеното бе на ръка разстояние поради засилената му злоупотреба върху коледните сладки, които се надявам скоро да успея да споделя и тук).

Сега вече само времето ще покаже дали бъдещата рожденичка ще получи декорирани бисквити и картичка в биещи се цветове или пълна кутия фин захарен прах и омазнена хартия...отново в биещи се цветове....

* Допълнително обяснение на фразата има тук

Mum's the word- не се визира "майка", а звукът, който се издава с напълно затворена уста- мммм. Използва се в смисъл на : Да не се чува друг звук, освен мммм! Пази тишина! Не говори!