събота, 30 юни 2012 г.

Сладоледени вариации или с какво кръшкам на диетата през лятото

Днес не ми е многословно, но пък ми е сладоледено. Дойде ли лято сладоледи- изкусители изкачат от всеки ъгъл из интернет и реалното пространство и саботират и без това крехкия напредък в загубата на телесна маса на дамите със слаб ангел като мен.

Изневерите са неизбежни- диетата трябва да приеме факта, че ще се срещам и с други, но пък винаги ще се връщам при нея в края на деня с нови обещания, че този път беше за последно и с ясното съзнание, че това е било грешка и ще си платя за нея :-)

Ако ще трупаме гузна съвест обаче, то поне прегрешението трябва да си заслужава и да бъде направено със стил. Ето с какво изневерявам аз на моята вечно пренебрегната диета тези дни....Ставам закоравял кръшкач- вече дори не изпитвам особени скрупули! Лошото е, че винаги ме хващат и съдията без капка съжаление показва присъдата в цифри, далечни от мечтаните за мен, но пък живота не е идеален.

На първо място най- безобидният и дори трупащ точки в графата 'Добро момиче' вариант, който най- често присъства в менюто, защото е най- подходящ и за децата, а и защото е най- мързелив и бърз.

Веган бананово- ягодов сладолед

 


Състав:

3 банана
2- 3 шепи ягоди- може да се заменят с други дребни червени плодове или да се пропуснат, но тогава е скучно
ванилия
лукума, прах от акай бери или друго- по желание

Приготвяне:

Обелете бананите и ги нарежете на няколко парчета. Измийте и почистете ягодите, подсушете ги добре и заедно с бананите ги поставете в хладилника за една нощ, за да замръзнат добре.
На другия ден поставете замразените плодове в блендера или кухненския робот и започнете да ги мелите докато не станата на гладка паста. Малко преди края добавете ванилията, а ако желаете и малко лукума, прах от акай бери или друго по Ваш вкус и желание.
Сервирайте веднага и се насладете на изкушение без угризения. Децата го обожават, защото е много сладко и нежно като текстура, а в същото време вие сте със спокойна съвест, та дори и пробутвате малко полезни добавки успоредно.
Добавяла съм към вече готовия сладолед парченца био шоколадов чипс и става много, много вкусно, но вече не така безобидно ;-)



Втората любима за сезона версия е плодовия йогурт, който е фаворит най- вече на мъжкия половин, но и аз никога не отказвам, особено след като му давих "нещо за разкош".
Основната рецепта е на Лулу от Something.... - изключително сполучлива и вече най- любима за нас, благодаря ти Лу!

Йогурт сладолед с горски плодове и лимоново сладко

 


Състав:

1 кофичка мек йогурт- голяма
250 мл. течна сметана
200 гр. горски плодове
150 гр. захар- аз замествам с агаве, но оригиналът си е със захар
ванилия- екстракт или семена

За гарниране

Лимоново сладко

Малко свежи горски плодове

Приготвяне:

Киселото мляко се смесва със сметаната, захарта/ агавето и ванилията. Ако някой от плодовете са по- едри- напр. ягоди, се нарязват на дребни парченца и се добавят към млечната смес.
Сипва се в машината за сладолед и се оставя да се втвърди. Ако не разполагате с машина пресипете в подходяща за замразяване купа и поставете във фризера, като разбърквате сладоледа на всеки няколко часа през основната част на замразяване, за да предотвратите образуването на едри кристали в сместа. Машината ви спестява точно тази част и го прави далеч по- бързо, особено ако сте почитатели на италианския стил сладоледи, които са по- кремести и не толкова солидни.

N.B. Не препоръчвам да използвате обикновено кисело мляко за тази рецепта. Нужно ви е такова с по- ниско съдържание на вода в него, така че или се ибърнете към вносните меки йогурти или към изцеденото кисело мляко. Аз използвам най- често първите, но когато си квася сама млякото имам време да го изцедя и второто е много сполучливо.

Преди сервиране оставете сладоледа извън фризера, за да се отпусне и да позволи порциониране.

Поставете по няколко топки в купа, добавете лимоново сладко и поръсете с пресни горски плодове и имате една фантастична комбинация от вкусове и прекрасен синхрон в текстурите на солидния сладолед с горски плодове и кисела нотка и по- топлото лимоново сладко, което допълва страхотно основата и добавя цитрусовия привкус. Пресните плодове са просто финална екстра във вкуса на всяка хапка с допълнителна свежест.


Разбира се, ако нямате лимоново сладко под ръка нищо не пречи да се насладите на чистия сладолед- не по- малко прекрасен и само така- гол от добавен блясък :-)


Последното е най- обикновен сметанов сладолед, така че за него няма да ви давам рецепта, но ще ви покажа просто за да съм пълна в самопризнанията си за иневерите.


Тази година все още не сме посегнали на шоколадовите сладоледи, но пък имаме няколко месеца да злоупотребим и с тях все пак. Мисля, че имам там някъде няколко грама, изгубени с пот и мъка, които могат да приютят обратно тези мои забежки :-)

А сега отивам да ям сладолед- след 24.00 вече се брои към утре, а утре още не съм яла и хапка цял ден, така че извинете ме, но дългът зове!

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Отново бе Еньовден...

...и отново бе време да вали! Всяка година, всяка! Обаче тази не разчитахме на късмета си, както всички предишни,  и организирахме празненството на закрито. Точка за отбор Миланови!

Отново стартирах с никакво време за подготовка и амбициозни планове, старателно разписани в розов тефтер (нали не си мислехте, че тефтерът ми не е розов?!), който пази плановете на празненства с години назад и мога да видя какво е било менюто, скиците на тортите и останалата част от дреболиите около всяко едно- става ми смешно, но и някак тъжно, че все някога ще трябва да го сменя.

Сега към празника и от там в обратен ред към дребните неща, които правят живота цветен, а по време на подготовката моя поне- черен.


Залата която избрахме бе предварително решена в любимите цветове на голямата госпожица- лилаво и бяло (бялото е по- скоро фон, не толкова любимо всъщност). Това ми спести голямата украса на помещението, но и ме ангажира с два цвята, които в комбинация не са съвсем по сърце за мен.


Като храна се спрях предимно на свежи плодове, защото е грехота да не се яде точно това в този сезон, далеч по- полезно е за децата, а и защото спестява много време пред печката.

Разбира се имаше и сладкиши- много, много сладкиши, но първо към някои от  детайлите за масата.

Всеки от съдовете трябваше да бъде декориран с някой от двата тона лилаво- от една страна защото самата храна бе по- изчистена като визия, от друга за да си създам повече пипкава работа.

Любимият ми буркан стана още по- любим след разкрасяването си....


...и най- любим след като приюти съдържанието си, а именно био маршмелоуз, които бяха уникално вкусни и без грам гадории в тях, което позволи на Яна дори да пробва един- два за пръв път в живота си :-)


За съжаление диспенсърът ми за лимонада не пристигна, за това се наложи лека импровизация при напитките с всичките ми налични (две) кани




При плодовете цветово имах огромни притеснения как би стояло лилавото, но в крайна сметка страшно ми допадна странната комбинация при черешите


 А и тази при кайсиите, макар с тях да не съм чак толкова доволна.


(Тази панделка я нанизвах поне четири пъти на различни места, докато не ми хареса.....Според приближени само аз мога да вложа толкова време за такова безсмислено занимание.....)


Имаше много клетки! Много, много клетки за птици- символиката каква ли е не мога да отговоря, особено след като на финал в тях нямаше нито една птица, но пък явно имам някаква страст към тях, защото можете да ги видите на много места из живота ми, не само тук.


Тази бе клетката, която в последствие се оказа допълнение към тортата- нещо, което никога не правя в тортите си, т.е. използването на готови купени предмети, но този път времето ми изви ръцете прекомерно и моята захарна такава остана само в мислите ми.
Тази само се наложи да боядисам в нужния цвят и да изолирам добре от самата торта. За нея по- късно обаче.


Всички цветя са от тишу- хартия и не са розови, а два тона лилаво, но аз не успях да ги снимам по- достоверно, защото толкова си мога.


И преди да спрете да ме четете заради странните ми наклонности към клетки, нека ви покажа нещо различно


И тук липсата на време си каза думата и не успях да направя буквите от хартия, поради което нагло си откраднах едно блестящо нещо- си- 3D- пишещо от запасите на госпожицата и с него и грознописа си скапахме дружно банера на финала.
Не е майсторлък, ако не прецакаш работата със замах!

На самата маса обаче повечето от нескопосаните ми пропуски някак се замазаха, като този че не можах да набера лилавите цветя, които си бях харесала край пътя към София сутринта преди празника и кошничката ми остана самотна и странно стърчаща сред декорациите- за това е добре да имаш много неща, които разсейват погледа в такива моменти.
 

 

И понеже няма как да метнеш децата само с плодове и някакви си бонбони, разбира се че имаше и захар!

Под формата на малки кексчета


На потопени в шоколад бананови близалки


И разбира се- на торта!







От тортата съм тотално неудовлетворена- като започнем от използването на металната клетка и стигнем до купищата й кусури, претупани набързо. Може би една от най- смотаните ми торти, но пък за сметка на това една от най- вкусните, защото макар и предвидена за консумиране от деца си поиграх смело с ароматите и текстурите в нея. Блатовете са равен брой ванилови и кокосови, а кремовете са лимоново- млечен (добавянето на лимоново сладко към млечния крем се оказа много сполучливо и вкуууусно) и боровинково- сметанов с цели парченца плодове. В нея ясно се усещаха
Смесицата на цитрус, кокос и боровинки е много интересна и нестандартна, но се хареса еднакво от възрастни и малки, като за вторите съм най- доволна, защото обикновено нестандартното не е толерирано по никакъв начин сред тази аудитория, особено когато има силен аромат на лимон и ясно се усещат лимоновите корички и кокосовите стърготини, придружени със свежестта на пресните боровинки.

За доброто настроение на малките се погрижи приказно облечена "горска фея", а малко по- късно се пренесоха на масата, която им бях подготвила, където имаха широко поле за творчество, украсявайки сами своите мъфини.

Омазахме се до уши с пошовете, но пък беше супер забавно!



Когато всички малки сладкари бяха готови си направихме малка изложба на произведенията, преди те да бъдат изядени- това бе най- кратката изложба в историята!



В заключение какво ли бих могла да кажа....Беше прекрасно, забавно и много зареждащо за малката и за мен самата. Щастлива съм, че въпреки ограниченото време успях да направя повечето от замислените неща и макар многото дребни недостатъци които имаха доста детайли, останах доволна от празнуването на нашия тази-година- сух Еньовден!

Честит празник и на всички други, празнували този ден- бъдете здрави, обичани от близки и приятели и закриляни от името и покровителя си!

сряда, 20 юни 2012 г.

Снахи, свекърви и други породи кучета

Жените са една от големите загадки на Вселената. А когато тези нежни създания със силен характер започнат да се настъпват по палците в предаването на житейската щафета на отглеждането и опазването на крехките наследници на Марс в контролирана битова среда Вселената се отдръпва, открехва се кутията на Пандора и от там насетне е най- здравословно всяка жива твар с малко здрав разум да запази самообладание, да не се поддава на паниката и без да показва първичния си и напълно оправдан страх да се отдалечи на безопасно разстояние от "дамите"...а това разстояние е наистина далеч, далеч....

Дори и най- фините и възвишени нежни представителки не могат да отрекат, че съгласно старата поговорка

           " Когато ние бяхме снахи, свекървите бяха лоши, лоши!
             Сега ние станахме свекърви и снахите са лоши, лоши!"

са имали поне няколко епизода в живота си, в които вражеския лагер не е отговарял на високите им лични критерии за очаквано поведение и е получил заслужена доза съскане и добри думи с другарчета, също така перфектни като самите нас, както се полага на такова нахалство :-)


Е, това са си нещата от живота бих казали повечето хора, но в живота е добре да има и разнообразие. За това е разведряващо, когато две дами не си мерят черпаците, полите и възможностите за геройска саможертва в името на съпруга/ децата и другите подопечни, а се радват на новата приятелка в живота си и работят в правилната посока, т.е. правят лагер и сформират стегната стратегия за правилно дресиране и контролиране на общия враг- Мъжът, защото то е трудно за обуздаване животно с опак нрав и обществено узаконени възможности да бъде магаре и да е гордо с това ;-)


В такава правилна посока се стремим да работим с моята свекърва. Отборът ни е строен и винаги добре синхронизиран, различията ни не са пречка, защото имаме толкова много други обединяващи черти на които акцентираме. За това и когато една от нас има повод за радост, другата се опитва да допринесе за това, макар по алманах да е редно да направи всичко по силите си да изтрие усмивчицата от лицето на снахището/ свекървището със замах и класа точно когато най-малко го очаква- Ха!

Така, моята свекърва стана на 28. Ех, хубава възраст е това 28- децата са пораснали, мъжът ти вече е добре дресиран и не създава повече проблеми от нужното, наясно си със себе си и приоритети си в живота и си постигнал повечето от мечтите си. В нейния случай само кучето не е умряло, иначе щеше да е постигнала рая според виждането на равина (бел. авт. Тук се надявам да сте чували стария виц, защото иначе вече имате съмнение че или съм антисемит или слънцето не ми се отразява добре).


И понеже споменах вече за кучето- то реално не само не е умряло, но имаше наглостта да се появи в живота й неотдавна и сега се радва на грижи и внимание в изобилие. Йоркшир да си в този живот!  За това и не ми беше трудно да избера с каква тематика ще бъде тортата за празника. Реално тази идея я имам вече година и малко, но някак чак сега дойде време за нея. Време разбира се обаче на финала отново нямаше- може да планирам година и нещо, но за реализация винаги оставам с ден- два най- много. Този път обаче се озовах с още по- ефектен график. Единственото, което успях да направя що годе навреме бяха блатовете- всички тях изпекох на спокойствие една нощ и всичко ухаеше на шоколад...на много, много шоколад. От там насетне нещата бяха лавинообразно против мен и идеята ми, като в крайна сметка в петък в 14.00 се озовах пред купчината си блатове, съставки за крем и краен срок до 18.00 часа, защото тогава трябваше да съм слязла с багажа и децата и да заминем. Мъжът ми не обича да чака и тортата на майка му не е нещо, което би го накарало да промени това си качество. Ура за мен и моя късмет!

Няма да да ви отегчавам с подборна разбивка на инфарктните 4 часа, защото и аз не знам как изобщо нещата успяха да се случат за това време, но дори и за моя изненада само с 10 минути закъснение тортата бе натикана с рамо и лакът в хладилника, а аз тичах по стълбите с крясъци "Слизам де, по дяволите, слизам!!!" Всичко зависи от зора и желанието явно...поне понякога.

Сега само посмейте да не кажете, че съм перфектната снаха, да си пожелаете едно такова като мен и за вас, в случай че сте мъжки майки и да ми се възхитите каква съм сръчна! Ако не го направите ще насъскам Шаро, т.е. Бъки за да сме коректни!


Бъки (това е името на едно от най- щастливите кучета на този свят) си има изцяло тортено тяло, но за жалост топката за главата му се разпадна под напора на липсата на време и се наложи да импровизирам. И да я проклинам докато го правя!

Първоначално сложих една случайно останала от друг проект стиропорена топка, но на фона на огромния торс заприлича на героя от Мъже в черно с онази мъничката главичка на голямото тяло. Гадост! Реших, че ще сложа отгоре моделираща маса и с нея ще замаскирам, но се оказа че имам достатъчно едва да покрия животното и подложката му. Двойна гадост! Остана ми само да взема алуминиево фолио и с него да направя най- доброто, което мога. Намачках го около топката за сърцевина и моделирах с пръсти основните черти. От там насетне започна добавянето на козината и останалите елементи. Искаше ми се да снимам стъпка по стъпка, но с толкова кратко време за работа време за снимки изобщо нямаше. Няма да го правя скоро, но ако отново реша да се жертвам с такъв проект се надявам да ми остане шанс за малко вътрешна информация в кадри.


В духа на нямането на това и онова се оказа, че нямам и бяла боя, което принуди йорки да прилича повече на кафява балканска мечка. Това много го мразя!




Като цяло съм доволна от полученото, не мога да бъда нахална....тоест мога и то доста добре, но сега ще запазя приличие. Опитва се да поляга, държа се като кучка и се разплу повечко от нужното, стара се да ми отмъсти, защото никой нормален човек не прави 3D торта с безумно количество крем, в задушливо топъл следобед и то без да има време да стяга, но на финала се държа като добро кученце и се стегна, очарова рожденичката и допълни чудесно подаръка и останалата част от йорки- ориентираното парти.
 

Хубаво нещо са това свекървите- раждат, отглеждат и култивират бъдещите ни мъже, а ние от своя страна им връщаме услугата като им ги махаме от главата в сгоден момент и саможертвено позволяваме да се катерят по нашата, т.е. и снахите не са за изхвърляне. Остава само да се научим да се ценим и да се съюзяваме правилно, пък защо и да няма торта някъде по пътя към победата- в този живот човек не може винаги да бъде "куче".

петък, 8 юни 2012 г.

Две лесни и бързи идеи за шоколадови сладки

При все, че писането в блога ми носи огромно удоволствие и непрекъснато трупам нови и нови снимки и идеи, които искам да споделя тук, реално времето от една публикация до друга тенденциозно се увеличава. Дали ще е заради битови причини или пък заради природни катаклизми, но време за писане все не остава.
И тъй като това положение никак не ми харесва, реших, че днес просто ще пусна две малки и бързи идеи за оползотворяване на големите количества суров, полезен и прекрасен шоколад, ако сте се решили на голямата стъпка. А ако не сте, то нищо не пречи да затворите очи и да посегнете към купешките, но поне обещайте да прочетете съдържанието и да изберете най- малкото зло!

Ще ми бъде почти невъзможно да ви дам точни пропорции за тези два сурови десерта, защото всичко зависи от количеството, което искате да почути на финала, а и те са толкова простички и лесни, че всеки може сам на око да си ги направи.

Започнах с идеята, че ще направя нещо непретенциозно за каката, когато се върне от градина и при условие, че ми донесе доброто си настроение, относително чисти и не отново скъсани по колената дрехи и най- сетне реши, че слагането на масата не ограбва реално нейното време за игра (!?!) и не е моят таен начин да съсипя детството й!

И тъй като в момента е на вълна земята, растенията и фазите им на растеж, то аз продължих темата в десерта.

Шоколадови "кални" купчинки

 
Състав:

Натурален шоколад
Ядки по избор- аз използвах микс от бадеми, орехи и лешници
Стафиди и/ или фурми- без костилка и нарязани на дребно
няколко капки етерично масло от портокал- по желание, то не е задължително, но придава много хубава нотка. 

Приготвяне:

Разтопете шоколада на водна баня.
Предварително запечете леко ядките на сух тиган, ако не държите десертите да останат съвсем сурови и полезни. Аз направих малка част с изпечени за таткото, а другите ядки си оставих сурови, каквито е най- добре да бъдат.
Прибавете към разтопения шоколад ядките и стафидите/ фурмите и разбъркайте докато добре се покрият в шоколад.
Прибавете етеричното масло, ако използвате.

С помощта на супена лъжица взимайте от шоколадовите ядки и поставяйте на купчинки върху пергаментова хартия.  Оставете в хладилника да стегнат. Преди сервиране може да декорирате с малко листа от мента или други подобни, за да завършите идеята за почва и растения.


Втората рецепта просто се наложи като продължение на първата, защото бях разтопила повече шоколад, който остана излишен. Получиха се превъзходни измислени бисквити.

Сурови кокосови бисквити

 
Състав:

Разтопен на водна баня шоколад
Кокосови стърготини- неизбелвани
Сушени червени боровинки- заменете със стафиди, ако нямате
Мъничко захар или сироп от агаве- аз използвах кокосова захар
Ванилия

Приготвяне:

В разтопения суров шоколад, който както казах вече можете да замените с друг качествен шоколад по Ваш избор,  поставих достатъчно кокосови стърготини, за да стане много гъста смес и подсладих с малко сушени червени боровинки, кокосова захар и ванилия.
Готовата смес оформих като бисквити с помощта на ринг за сервиране, но всяка кръгла формичка ще ви свърши същата работа. Поставя се по малко от сместа в ринга и се притиска плътно с опакото на супена лъжица.
Оформените сладки поставих в хладилника да стегнат.

 
Измислени и лесни, но пък много вкусни и добре посрещнати от семейното жури, особено кокосовите бисквитоподобни :-)

И за финал едно творческо откровение. Всички сме свикнали, та дори сме се пренаситили и разглезили,  да се наслаждаваме на кои от кои по- красиви снимки на порции храна и изящни сладкиши из пространството. При блоговете с кулинарна насоченост е въпрос на чест да поднесеш интересно и  красиво храната, която описваш и това е наслада за очите на четящия. Но както совите не са това, което бяха, то и планове за снимки не винаги са това, което са били в главата на задапаратното кулинарно чудо на природата. И защото не е честно да си показваме само хубавата страна на фотографските авантюри, ето един кадър, който доказва казаното по- рано


Тази снимка извиква в мен неистов смях всеки път щом я видя и просто не можех да не я споделя! В главата ми това беше прекрасен кадър, но главата ми очевидно има нужда от творчески тайм- аут, защото това откровено докарва на дело на кучето ми по средата на двора, но не и на иначе прекрасно вкусните шоколадовки. Какво изобщо съм с и мислела?!

Дояде ли ви се? Нямате търпение да опитате тази наслада за небцето? Не?! О, отивате да разходите кучето, разбирам!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...