събота, 2 април 2011 г.

Първа пролет....и новият живот на старите неща

Всяка година пролетта носи свеж заряд от нови надежди и мечти, свежо начало на предстоящите топли месеци, обещаващо отърсване от студените, мрачни зимни дни и емоции. 
Животни и растения се пробуждат и поставят поредното ново начало на жизнения цикъл в природата. И колкото и обременени да са хората от своите изкуствено създадени, но болезнено реални и неизбежни проблеми, те също се влияят от свежия дъх на пролетта и тайно или явно вярват на дадените от нея обещания. 
В този свят на равнопоставеност и силна чувствителност към дискриминацията, би било просто престъпно да изолираме предметите от цялата пролетна какофония и да ги оставим безславно да завършат житейския си път захвърлени в кофата или забравени в някой прашен ъгъл на гаража. За това аз също реших да дам своя принос към зачитането на правата на старите вехтории и да "съживя" няколко от тях. За жалост в България все още не излиза никак по- евтино да реставрираш нещо старо, от колкото да отидеш и да отделиш скромна сума от бюджета си в полза на продукти от принудителен труд в някое китайско мазе, но аз упорито отказвам да се предам пред този натиск и предпочитам ръчно направените с много желание и малко фантазия неща, пък дори и да не са съвсем добре финансово мотивирани.


 И така, на лов за предстоящия Великден, се оглеждам от седмици за красива кошница и други аксесоари. Такива така и не открих, за това когато ми попадна пред очите една неугледна и скромно казано противна стара кошница в мазето (нямам представа от колко поколения тя живее там, но съм склонна да я припиша на правнучката си като семейна реликва), реших да опитам късмета си с нея. 
Да наречем за сега проекта "Пролет за всички"- в държавата на силовите акции с гръмки имена, не е редно да се цепим от колектива :-)


Ето как изгледаше кошницата в началото на експеримента (когато натиснете върху снимката можете да я разгледате детайлно)....
Гнуслива съм до степен, която ме накара да помисля два пъти преди да посегна към тази вещ, но с малко помощ от латексовите ръкавици прескочих етапа на двоумението и се заех за работа. 




Със стрелка съм отбелязала част от отскубнатите с помощта на голяма и тежка ножица "аксесоари" по кошницата, които бяха закрепени с дебела тел, по- здрава и от самата кошница. Предполагам че след сто години кошницата можеше и да я няма, но телените красоти по нея щяха да надживеят поколения. Поздравления за твореца на украсата- изкуството през вековете не е просто израз благодарение на хора като него!


За останалата част от проекта ми бяха нужни:


- Черна спрей боя
- Изкуствени цветчета
- Топло лепило
- Панделка
- Дребни декорации
- Изкуствена трева


След като лиших кошницата от декорация я почистих и боядисах коша й със спрей боя в черно. Когато първият пласт изсъхна, направих и втори, за да покрие недобре боядисаните участъци.
На следващия ден, когато боята бе напълно суха и не миришеше, започнах да я украсявам. За тази цел си купих няколко изкуствени цветя с дребни цветчета, които махнах от клонките им, но запазих "тичинките". Започнах да залепям с горещото лепило всяко малко цветенце по отделно като поставях малка капка лепило от основата на кошницата към върха. Когато облепих цялата кошница, поставих цветчета и по ръба на коша. Целият този процес отне около два дни извънкласна работа и само два средно изгорени пръста, което си е успех!




Когато приключих изцяло с поставянето на цветчетата, бе ред на дръжката на кошницата. Нея облепих с широка панделка в същия цвят, като на всеки оборот завъртане на панделката поставях отново по капчица от топлото лепило, за да фиксира стабилно облицовката и да няма неприятни изненади щом кошницата бъде взета в ръка.
Добре е да не режете предварително парче панделка, а да я държите навита цялата и внимателно да намотавате около дръжката. Така няма опасност да се налага да правите кръпки по средата на дръжката, защото не сте изчислили правилно нужната дължина, а и това, че я държите навита ще ви спести оплитането в нея по време на навиването, което никак не е за подценяване....от личен опит....




Накрая оформих голяма панделка в единия ъгъл и поставих няколко дървени калинки около нея, за да прикрият крайния шев на панделката и за да дадат допълнително пролетно усещане на кошницата. Тук отново тествах температурата на горещото лепило (боже, колко по- ясно от това трябва да се нарича, за да съм по- внимателна!) върху един- два пръста, но красотата иска жертви....понякога твърде болезнени жертви...




За финал напълних кошницата с малко изкуствена зелена трева, за да пречупи червено- черната комбинация и да я освежи и Voila!- от "Гнус! до С вкус" за три дни и малко бинтовани пръсти :-)




В края на експеримент "Пролет за всички" смятам, че дадох втори шанс на забравената гаражна кошница, а та от своя страна ми даде желание и ентусиазъм да продължа с реставраторските си проекти, което бе една съвсем честна сделка.


Надявам се и на вас да е харесала новата пролетна премяна на старата кошница с новите дръжки и да бъдете отново с мен и за следващата такава, защото като в истински турски сериал, се оказа, че тя има сестра полу- близначка, която също се нуждае от пълна промяна, заради тежкия си живот и несправедливата съдба на някогашните празнични кошници.




Честита пролет!


2 коментара:

  1. Буба,
    невероятна кошница. Настина интересен проект, много вдъхновяващ. Поздрави и прекрасна нова седмица желая

    ОтговорИзтриване
  2. Дани, благодаря ти!!! Толкова си мила и никога не оставяш творческите ми напъни неоценени с мила дума и кураж! Прекрасна и слънчева седмица и на теб желая! :X O X O:

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...