Великден

Позволете ми да започна първо с "Христос воскресе!" Желая на всички ви празникът да донесе много топлина и разбирателство, да пречисти душите и сърцата ви и да ви даде сили да бъдете по- добри хора всеки ден!

Знае се, че "Не всеки ден е Великден!". Съвсем вярно и безкрайно неприятно! Днес обаче е Великден и слънцето грее не само през прозореца ми, но и във всяка клетка на тялото ми. Подготвям се за този ден седмици наред, чакам го също както чакам и Коледа, и обожавам времето изкарано в красиви очаквания и планове за самия празник. Той винаги е свързан с много запазена от детството превъзбуда, с аромат на козунак и пръсти непоправимо оцапани с боя. Е, тази година геройски скапах яйцата, но пък точно защото е Великден и настроението ми е прекрасно, ще се правя, че не ми пука особено за това, а вие няма да коментирате яйцата с лошо....поне не гласно.

Времето е приказно топло, хората са усмихнати и всичко изглежда много по- свежо и обещаващо. Още с отварянето на очите ни сутринта вече се настъпвахме кой ще слезе пръв, за да грабне най- доброто яйце (изборът на бъдещи борци е по- лесен, когато си пръв, както всеки знае!). След войната с яйцата и унищожаването на половината от солидната козуначена продукция е ред на търсенето на скритите из двора яйца, на състезанието за носене на яйце с лъжица, на традиционната обиколка из познати и съседи за раздаване на яйца и сладкиши и на още ядене.....на яйца..... кой каза нещо за холестерол?! 
Ох, все повече разбирам защо в западните страни хората са наблегнали на шоколадовите яйца- от тях поне никога не може да ти втръсне. 
При шоколада "колкото повече, толкова повече" е неизменно вярно твърдение.

И тъй като подозирам, че не само ние страдаме от яйцо-опротивяване в опасно висока степен, то нека разнообразя леко гастрономичната картина на празника с по- интересната, но религиозно незачетена, част от менюто. Не, няма да ви показвам агнешко под никаква форма! 

Ще говоря в картинки за сладки. Покрити със захар, "изпечени с внимание" и ..........Ей, кой ми изяде сладките?!
Вкусът на Великден тази година у нас е лимонов линцер с маково семе.....Признавам си, пробвах от тестото още преди да ги пека...както и веднага след като ги извадих от фурната. Второто е акт на добра воля спрямо един заек- той нямаше да оцелее с това счупено ухо! Не можех да го оставя да се мъчи в агония и всички други зайци да му се поиграват, нали?!

За цялата пролетна дружина ми бяха нужни две големи дози от тестото и три дни за декорация. Разбира се пак не ми стигна време за подходящо опаковане на подаръците и за това те не бяха удостоени със снимка. Все пак в блога трябва да се води поне някакъв контрол на щетите по реномето ;-) 


И така, какво е пролетта без малко цветя

и много зайци- кокони

Зайка в лице

и в д.....  гръб

И тъй като никога не интересно всички да са само бели и добри, си позволих да направя един герой и за мен. Все пак някой трябва да създава неприятности в захаросаното царство!

И отново към пролетта и нейните, цветя, зайци и пилци

 Кокетни пилци

и по- обикновени пилци

 и още много от тях....

Дружна снимка

 И хайде всички в кошницата! 

Казах ли ви колко много харесвам тази кошница?!  Да, мисля, че вече го споменах поне няколко пъти, но нека го кажа пак- ужасно противно много си харесвам кошницата! Иде ми аз да се снимам в нея.

В края на деня сме изморени, преяли и заредени с много положителни емоции. Децата спят по пода (това не е обичайното им място, но явно денят е бил по-емоционален от нормалното и батериите свършиха неочаквано), къщата е с нагоре краката, а аз се отдадох на следобедната си чаша кафе с любимите си места в интернет в средата на този хаос и ми е добре...това може да се случи само на Великден!