Великденски козунак

През изминалите години изпробвах несметен брой рецепти за козунаци, в търсене на "моята" рецепта. В крайна сметка осъзнах, че разликата в рецептите, ако не отчитаме разни допълнителни екзотични съставки, е минимална. За това прекратих търсенето на най- хвалената/ масово сполучлива рецепта и избрах една, която просто ми се стори някак човешка и лесна. Оказа се, че колкото по- смело пристъпваш към направата на този обреден хляб, толкова по- лесно стават нещата и цялата истерия около месенето с часове, баенето, туширането му по сто- сто и десет пъти  на плота и затоплянето до тропически климат на помещенията за работа са митове от стари времена, след като вече почти няма човек без машина за хляб в кухненския си инвентар.
И така, ето "моята" рецепта, която до сега не е имала провал, която не отнема почти никакво време и изисква минимум усилия. Моя е в дебели кавички, защото рецептата е споделена от дама с псевдоним Лебедуна из форума на Бг мамма. Дама, която аз все още не мога да открия и лично да й благодаря за споделената рецепта, но споменавам с добро всеки път, когато правя козунак.

Снимките за тази публикация са импровизация на козуначената тема. Направих козуначени мъфини, защото трябваше да пратя Великденски подарък на свои близки и цял голям козунак не беше подходящ, а и в малък формат позволяват да се хапват по- лесно, без да се разваля вида на останала част от козунака и без да изсъхва отрязаната страна. Как ще оформите и с какво ще гарнирате е въпрос на въображение и лични предпочитания- аз ще напиша с какво направих козунака този път.

Състав:


125 мл. прясно мляко
3 цели яйца + 1 жълтък за намазване
130 гр. захар
60 мл. масло (използвам някой био вариант или Президент)
30 мл. олио
семена от две пръчици ванилия или 2 пакетчена изкуствени, ако нямате истинска ванилова пръчка
30 мл. ром
1 лимонова есенция 
кората на един лимон, настъргана на ситно
1 пак суха мая
650 гр. брашно


За плънка:
1 ч.ч. стафиди, 
накиснати предварително в топла вода и малко ром
-бланширани бадеми
-течен шоколад- вече има био варианти с различно съдържание на какаова маса 
-какао и смлени орехи/лешници
-локум
*можете да изберете която от тези съставки искате или да комбинирате няколко от тях. Дадох пример за моите фаворити, но възможностите тук са неограничени и зависят изцяло от вашия вкус


Приготвяне:


В купа се разбиват леко с тел яйцата, захарта, ванилията и лимонова есенция с коричките. Добавя се алкохолът, мазнината и прясното мляко, което леко се затопля, за да не е студено от хладилника- не го топлете силно, а малко под телесната температура, т.е. ако си пъхнете пръста да се усеща нормално. 
В моята машина се поставят първо течните съставки, така че изсипах сместа в контейнера й, след което добавих пресятото брашно и най- отгоре изсипах маята (препоръчвам да използвате био мая, защото при нея допълнителни екстри от другите ги няма...поне на етикета ;-) )
До сега не съм имала случай да променям количеството на съставките. Първоначално тестото е доста меко и маже под бъркалката, но скоро се стяга и в крайна сметка винаги е меко и пухкаво. Внимавайте много с добавянето на брашно, ако ви се струва нужно, защото лесно може да прекалите и да направите тежко и твърдо тестото, а от там и крайния резултат ще е различен.
Пускам програмата на месене и втасване за основен бял хляб. При мен тя е около 3 часа. Преди спирах и повтарях по няколко пъти цикъла на месене, но с времето видях, че това е напълно излишно и спрях да го правя. А и вече бракувах една машина с тази практика.

След като машината го измеси и направи първото втасване изваждам тестото със силно намаслени ръце и го поставям на плота, който също съм покрила добре с мазнина. Не меся с добавяне на брашно! Тестото е страхотно удоволствие за работа- еластично, пухкаво и леко. Стаята не трябва да е с отворен прозорец или студена, но не е и нужно да е адска жега вътре. У нас като цяло сме топлолюбиви и винаги е приятно топло, така че не правя нищо допълнително за климата.
Докато ще меся и оформям вече съм включила фурната на малко под 50 С, за да загрява и да имам къде да оставя козунака за последното втасване.

Премесвам тестото леко, като по време на месенето добавям от стафидите (подсушете ги добре преди да ги добавите в козунака). Тестото ги поема всичките доста бързо. След като съм готова го разделям на три фитила и като ги разтеглям и усуквам ги издължавам. Сплитам на обикновена плитка. Ако ще пека цял козунак, сплетената плитка премествам в правоъгълна дълбока тавичка за терин. По дъното на тавичката слагам предварително малко бланширани бадеми. След това добавям тук там още бадеми и козунакът е готов за второто втасване.
В името на цялостната информация, ето и един архивен кадър на цял козунак, тъй като тази година все още не съм правила голям. 

Ако правя козуначени мъфини готовата плитка режа на малки парчета, като всяко след това деля на три малки топчета и отново сплитам на плитка. В този случай на част от мъфните поставих по една препълнена чаена лъжица от течния шоколад и завих на колелце, като шоколада остана в центъра на колелото. Така можете да добавите какъвто пълнеж решите, че ще ви хареса. Ако сте се спряли на локум обаче е добре да го нарежете на малки парченца и да го добавите на принципа на стафидите при месенето. Поставих ги във формички за мъфини, а тях в тава с отделения.
През целия процес на доомесване и оформяне намазнявайте ръцете си когато е нужно.

Оформените козунаци или козуначени мъфини се поставят в загряната печка на 50 С, за да втасат отново. При мен това става относително бързо и отнема средно около 20-на минути, но това отново си зависи от фурната и от климата на самата стая. Внимавайте да не превтасат, защото ще станат на шупли! Когато са готови (по- добре е да е малко преди това дори, а не след като вече са втасали твърде много) пускам фурната на 140 С с вентилатор, отварям вратичката и намазвам козунака с разбит жълтък, към който съм добавила няколко капки лимон, за да не потъмнява при печенето. Наръсвам обилно със захар и поставям обратно във фурната. По средата на печенето спирам вентилатора, а понякога се налага и да поставя парче фолио върху козунака, за да не се препече отгоре преди да е готов.

Ами това е! Изглежда дълго и протяжно, но това е защото аз не съм добър учител, днес ми е ден на силен главобол, а искам да споделя максимално много от практиката си, но не успявам да го синтезирам добре. Пътят към ада е покрит с добри намерения, казват по- мъдрите хора ;-)

Източник: Лебедуна, bg-mamma.com