Джинджифилови бисквити за Коледа

Когато кажем 'Коледа' в съзнанието ни изплуват приятни топли часове пред камината/ радиатора/ климатика в компанията на най- близките ни хора, детски глъч, леко наивни, но толкова трогателно емоционални филмчета, малки подаръчета и докосващи сърцето жестове от близки и далечни и въздух, изпълнен с аромат на канела, анасон и джинджифил, обещаващ наслада за сетивата с очаквания коледен вкус, който подчертава и без това изобилстващата магия на предстоящите празници.

В последните години сладките са не по- малко важна част от традиционната подготовка за празниците от подбирането на подаръци и украсяването на домовете ни, а изпращането им на приятели и роднини е точно един от тези малки жестове, които правят тази част от годината изпълнена с толкова топлина и човечност, напук на минусовите температури навън и битовизмите, които напомнят на всички ни, че хората могат да бъдат добри и чистосърдечни, стига да имат общовалидно извинение да покажат меката си страна. А пък Сърдитковците, които цинично сумтят над коледния дух, очевидно имат нужда от двойна доза бисквитки с топъл шоколад, за да си припомнят колко хубаво е да си по детски отворен към света и към магията в него.

И тази година, както и предишните....не помня точно колко години преди това, един вид бисквити бяха сред фаворитите ми за подаръци на специалните хора в живота на семейството ни- джинджифиловите бисквити. Тази Коледа отново те се окичиха с блясък, за разлика от събратята им, които останаха  с уютен домашен вид.
 
И тъй като всички вие, които намирате сили и търпение да изчитате всяка моя публикация, да отправяте толкова мили думи и да ме подкрепяте и стимулирате да продължавам напред сте също мои ценни приятели, исках да почерпя и вас с кутийка сладки и любимата ми рецепта последните две години за джинджифилови бисквитки, макар и само дни преди Коледа.

Джинджифилови сладки с меласа

 

Състав:

6 ч.ч. бяло брашно

1 с.л. бакпулвер

1 с.л. смлян джнджифил

1 с.л. канела

1 ч.л. индийско орехче

1 ч.л. смлян карамфил

1/4 ч.л. смлян черен пипер

240 гр. масло

1 ч.ч. меласа

1 ч.ч. кафява захар- смляна фино

2 яйца

2 ч.л. ванилов екстракт или просто ванилия

Приготвяне:

В голяма купа смесете сухите съставки- пресятото брашно, бакпулвера и всички подправки. 

В друга купа разбийте маслото до побеляване. Добавете последователно захарта, меласата, яйцата (едно по едно) и ваниловия екстракт, като разбивате през цялото време с миксер.

Към масления крем започнете да добавяте на порции от сухите съставки, докато не се смесят напълно- удачно е да смените бъркалката с тази за тесто, за да не претоварите миксера си.

Полученото тесто разделете на три топки и сплескайте всяка до около 4-5 см дебелина. Увийте всеки диск отделно в домакинско прозрачно фолио и поставете в хладилника за най- малко 3 часа (ако нямате толкова време, може да ускорите леко нещата, като поставите тестото във фризера за известно време и го следите да не замръзва, а след това го преместите в хладилника за кратко). Целта на всичко това е масленото тесто да се стегне и да не губи правилната си форма по време на печене, както и да се запази добра плътност на бисквитите. Ако тесто ви е меко и мазно, защото не сте го държали в хладилника, то ще е трудно за работа, ще се наложи да се добави брашно при разточването му, а това ще доведе до по- твърди и ронливи бисквити, което никой не иска.

Загрейте фурната до 180 С. Охладеното тесто поставете на съвсем леко набрашнена повърхност и разточете до дебелина от около 1 1/2 см. Избягвайте да мачкате и пипате много тестото, защото отново ще затоплите маслото. Ако то стане много лепкаво и трудно за работа го върнете отново в хладилника, за да се стегне леко. Стремете се с минимално малко разточвания да оползотворите всяка порция от тестото, а остатъците от изрезки в края на всяко парче тесто събирайте заедно и дръжте в хладилника, за да можете накрая да направите от тях няколко бисквити, които надали ще са така перфектни, но поне ще са вкусни и достъпни за подяждане от нетърпеливите дегустатори.

Изрязаните с помощта на формички бисквити наредете в тава с незалепващо покритие или застлана с пергаментова хартия на разстояние една от друга. Печете до леко зачервяване на краищата и стягане на бисквитите. Готовите сладки оставете за няколко минутки върху тавата, за да не се счупят, а след това нареждайте на решетка, за да се охладят напълно.

Напълно изстиналите бисквити приберете в кутия с плътно затварящ се капак, като ако времето за омекване ви притиска, т.е. нямате 3 седмици да ги чакате да омекват, или пък просто за допълнителен аромат, можете да поставите няколко парченца нарязана прясна ябълка в кутията, които ще овлажнят и ароматизират много приятно вашите джиндифилови бисквити.

Източник на основната рецепта: Glorious Treats

Бисквитите могат да бъдат декорирани малко преди празника с фондан или роял айсинг според вашите умения и предпочитания.

Аз декорирам само с айсинг. Тази година намаленото време за подготовка не промени това. Харесвам нещата направени с фондан като ефект, но за мен лично една бисквита трябва да може да се изяде във вида, в който е поднесена, и взимайки предвид, че аз гледам на фондана като на опаковка за торти, не бих го поднесла за консумация реално. А да белиш бисквита от добре залепен фондан може да бъде голям терор над жадната за сладко по празниците човешка душа. Ето защо щом се касае за бисквити- айсингът е моя избор.

Предимно приготвям айсинга си сама, защото така знам какво слагам в него- ако съм вложила максималното като подбор на съставките и тяхната чистота в бисквитите, не бих искала да прецакам всичко с декорацията отгоре. Достатъчно е, че няма как да избягам от оцветителите.

У нас вече се продава и готова смес за айсинг, но аз бих я ползвала за елементи, не за ядене. По- подробно за използваната от мен рецепта и за самата техника на декориране с роял айсинг писах преди време ТУК .

Роял айсингът крие много повече рискове за крайния резултат, капризен е и изисква малко повече усилия и време, но си заслужава всяка минута.

Сега нека ви представя по- лично и част от Джинджифилковците. Беше особено забавно с тях, а тези са едни от любимците ми:

Този не е с дупка на челото в следствие на коледна депресия- очаква се да има панделка там на по- късен етап.

И тъй като живота е цветен, редно бе и Джинджифилковците да отразяват тази пъстрота. За това бе задължително да има и дядо Джинджифил. Той е стар и мъдър, но още има блясък в брада си.....вероятно защото е бил "в шоу бизнеса".....

А когато човек твърде дълго се занимава старателно с нещо, винаги се стига да нуждата от мъничко смях, дори и да се налага да си се разсмиваш сам....Снимката е направена набързо в сумрака на стаята, но пък трябва да предам цялостния живот на Джинджифилковците, за това нека ви запозная и с добрата съпруга и домакиня Джинджифилка и похотливата, тунингована златотърсачка Джина (тези двете не бяха за показване или гордост, но който е декорирал 100-на сладки ще ме разбере)

Хубаво е да очакваш Коледа. Хубаво е да се суетиш, да се приготвяш, да опаковаш подаръци и да украсяваш сладкиши, потънал в онази необяснима еуфория около този така специален семеен християнски празник. 

За финал искам да ви пожелая весело, задружно и топло посрещане на Коледа тази година. Бъдете здрави, за да се радвате на живота си пълноценно, живейте го достойно и се стремете да сте по- добри хора с всеки ден, като не забравяте, че дори малката добрината е способна да прави чудеса.....не само на Коледа.

Весели празници!