Вегански чийзкейк вариации с елементи на преяждане без угризения

Последните седмици съвсем не пиша толкова често, колкото би ми се искало. Това се дължи на особено неприятен период от живота ми, но с надеждата, че той ще отмине рано или късно реших, че все пак е добре да отделя малко време за моите любими неща, просто ей така, за зареждане.

Ако сте малко по- отдавна с мен ще знаете две неща:

1. Аз съм пословично лакома жена, която единствено суетата я спасява да не се превърне в автобус. А ако има проклятие за една жена, на чийто бедра се лепи даже мисълта за сладкиши и хляб, то е да може да си приготви повечето от любимите си неща и да не й липсва ентусиазъм за това, дори и да минава полунощ. Лошо....

2. Упорита съм в каузата да докажа, че има светлина в тъмния тунел на "Сладкото е вредно за вас, яжте моркови!" и на този свят съществуват истински кулинарни изкушения, които не само ще разтопят сетивата на сладкофилите, но и ще бъдат добри към тялото и здравето ви.. Много, много добри, обещавам! 

А това значи, че Тя не трябва да въздиша тъжно с поглед, впит в парчето торта в евтина прозрачна пластмасова кутийка, което обитава хладилната витрина в супермаркета по- дълго от средното време за навършване на пълнолетие в повечето страни и което при равни други обстоятелства не би изяла, дори и да й плащат, а Той ще може да продължи да вижда човешка храна из семейния хладилник  и чинията си, без да чува болезнено често името на поредния диетичен хит, който рефлектира пряко в празни надежди за вечеря и чаша вино с половинката и изливането на справедливия й гняв върху плещите му, че Той не оказва подкрепа в процеса и гризе скрит до кръста в кухненския шкаф парче шоколад, когато Тя трябва да изяде 135 гр. краставица и да вдиша дълбоко точно три пъти....три, не повече, иначе просто калориите стават твърде много и ефекта е завинаги загубен, дами. Трябва си дисциплина в тия работи!

Първите ми няколко открития бяха този превъзходен сладкиш с ягоди и моите абсолютни фаворити в ежедневното хранене- Суровите кокосови бонбони .

Сега обаче е време да стъпим още по- високо и да преминем към пълната промяна на един обичан от всички десерт, който до вчера в оригинал може и да добавяше твърде много към наситените ви мазнини и тревогите за талията, но от днес ще бъде в графата ви "Бях добро момиче и ядох само полезни за мен неща...о, да, ще хапна малко и след вечеря...в името на здравето де, не за друго...." Та то дори на вид е здравословно....колко нездравословно може да бъде парче чийзкейк, което изглежда така?!

Как се стигна до него? Ето малко предистория за желаещите, а другите просто отивайте надолу да ядете.

Тази година градината на децата организира прекрасна "Бъдни вечер" за малките, като се постараха да пресъздадат една истинска традиционна "вечер" на обяд и да разкажат малко повече за този празник. Задачата за майките беше да осигурят храната за поста, но типично в мои стил аз се мотах до последно да си "заплюя" какво ще готвя и разбира се всичко тривиално бе разпределено заграбено преди векове. Няма лошо, аз обичам да ми е трудно очевидно, така че започнах да прехвърлям останалите опции. Вече имаше толкова много солени неща, че бързо ми отпаднаха възможностите за основни ястия, а и не мога да скрия, че сладкишите са моята истинска страст, така че започнах търсене в тази насока. Не е лесно да се намери наистина добър десерт, който да е напълно веган и в същото време да успее да изкуши деца да го изядат. 

Рецептата за това малко бижу дойде от една крехка дама с нежното име Галя, която въпреки благия си вид и заблудата на противника с това име далеч не гали, а системно упражнява тормоз над лакомата ми душа и ме принуждава да извършвам тежък физически труд като хамстер в клетка, за да се отърва от тези така апетитни обли форми, които трябва да отбележа,  всъщност са много полезни в студените зимни дни, както и за омекотяване на по- твърди повърхности за посядване при нужда.

Тази жена е истинска енциклопедия на интересните веган рецепти, научени по времето, прекарано във веган общество в Норвегия, и които рецепти тепърва аз от своя страна ще се постарая да измъквам от нея с мили очи и благи думи.

А ето и какво получиха децата за празничния обяд:

Вегански чийзкейк

Състав:

За блата:

3 ч.ч смлени сурови бадеми
1 ч.ч кафява захар
1/2 ч.ч соево олио
1 ч.ч бяло брашно

малко сладко, подбрано според избора на топинг

За чийз крема:

2 ч.ч соево олио
2 ч.ч соево мляко
6 с.л кафява захар
1 1/2 л. кокосови стърготини, смлени в блендера до крем
сока на половин лимон
ванилия
   
За топинг:

1 голям компот от белени праскови/ пресни ягоди или друго по ваш вкус
агар агар или желатин

или

1 буркан био натурален течен шоколад


Приготвяне:


Блат

Загрейте фурната до 170 С. В голяма купа смесете смлените на ситно бадеми, захарта, брашното и соевото олио. Разстелете в максимално голяма тава с падащо дъно и притиснете силно с пръсти или опъката част на супена лъжица, за да се получи плътен блат, с дебелина около един пръст.
N.B. Дозата е за доста голяма чийзкейк. Ако искате по- малко количество или не разполагате с достатъчно голяма тава и блатът ви става твърде дебел, то можете да намалите наполовина продуктите или да използвате две- три тавички, като така можете да направите няколко различно завършени сладкиша, както направих аз последния път.

Загладеният и оформен блат поставете в предварително загрятата фурна и печете около 15-20 минути, докато се зачерви. Блатът е крехък и бъдете внимателни с него- колкото по- малко го местите докато е топъл, толкова по- добре.

Изстиналият напълно блат се намазва леко със сладко, подходящо за плодовете избрани за топинг. Не вадете блата от тавата- ще използвате да стегнете и крема в нея, за това е много важно тя да е с падащо дъно.

Крем

Първата стъпка е да направите от кокосовите стърготини кокосов крем. Това е тест за вашите нерви и силата на блендера ви, така че пригответе си търпение. За да ви дам малко сила в обезкуражителното мелене и за да не изхвърлите голямо количество кокосови стъргонити, решавайки, че нещо сте объркали, направих няколко снимки на процеса, макар да беше вече почти тъмно и кадрите да не са от най- красивите.
И така, поставете отмерените стърготини в блендера си и започнете да ги мелите. Етапите през които ще преминат са нещо такова:

Известно време след началото на меленето:

 

След още толкова време:

Когато почти сте на път да спрете с всичко това и да отделите пет минути да поздравите близките ми роднини за парите похабени по продукти:

След още 10 минути и молби моторът на блендера ви да не се предаде, въпреки приближаването към точката на кипене:

И накрая О, чудо! :

След като смелите до крем кокосовите стърготини ги оставете настрана. Поставете в каната на блендера соевото олио, соевото мляко, захарта и ванилията и смесете на висока скорост за около 4 минути. Прехвърлете сместа в купата на миксера и като включите на средно висока скорост бъркалките добавете изцедения лимонов сок на тънка струя. От течна сместа почти веднага преминава към консистенция на майонеза. Към вече сгъстената смес прибавете кокосовия крем и оставете в хладилника да се стегне леко.

Върху напълно изстиналия блат поставете крема и заравнете добре.

Топинг

Ако използвате компот от праскови ги отцедете добре от сока. Наредете ги красиво върху крема.
Сокът на компота поставете в малка тенджерка заедно с една пълна с.л. агар агар и загрейте. Варете на слаб огън докато се разтвори агар- агара. Оттеглете от огъня и оставете за минута- две леко да се охлади, след което изсипете върху плодовете. За детската градина аз използвах двойна доза желиран сок, защото децата имат необяснима любов към желетата и бях сигурна, че то ще е едно от най- оценените неща в десерта- оказах се права, но като цяло не е нужно да правите толкова дебел желиран слой- седи много по- красиво с по- малко, колкото да глазира красиво плодовете.

Ако искате да направите и шокохолиците щастливи, то използвайте за топинг едно бурканче натурален течен шоколад- няма никаква особена тайна при заливането с него. Затоплете го съвсем леко, за да стане по- течен и лесен за покриване и го изсипете върху крема.

Завършения чийзкейк поставете в хладилника за през нощта. На следващия ден махнете стената на тортената форма, като внимавате да не разкъсате блата или крема. За тази цел прекарайте тънко ножче по ръба на формата, за да отделите евентуално залепнати участъци преди да разтворите формата.

Каквато и комбинация за заливка да изберете съм сигурна, че ще останете очаровани и наистина впечатлени от този нов поглед върху традиционния любим на всички десерт, времето за което ще стигнете от току що отрязаното парче до празна чиния и план да ново отбиване до кухнята ще бъде нереално кратко. Казвам го от личен опит ;-)

 ПП. За финал искам да благодаря от сърце за прекрасните награди, които получих. Искам да мога да отделя специално време и място за тях, когато успея да подредя хаоса около мен напоследък. Благодаря ви, момичета! Правите ме толкова щастлива с вниманието си!