Покана за една захарна изложба и тортата на аристокотето Ема

Нека започна така:

Захарното ми увлечение започна както при повечето жени- покрай децата и желанието за нещо "специално за тях". Едно нещо доведе до друго и няколко години по- късно имам нужда от по- убедителни обещания, че ще спра да купувам нови и нови неща и втори допълнителен шкаф и за всичките си играчки и материали. Лошо?...Не, прекрасно! Всичко което правя е строго ограничено до близките ми и малки сладки жестове към околните, но този кръг в последната година се разширява все повече и макар да съм категорична, че не искам да превръщам свободата на хобито си в професия, не мога да отрека, че е много приятно да имаш възможност да практикуваш по- често любимите си занимания, а изхождайки от факта, че не планирам разширяване на обитателите на гнездото ни, директно произведени от мен, трябва да се задоволя с няколкото рождени дни и официални празници за правене на торти. Това вече не е добре. И понеже никога не спирам да изпробвам колко още по- заета мога да стана, то все по- често си играя с идеята да спра да отказвам поръчки, поне от по- близки.

Признавам си, че е съвсем различно да правиш торта за някой друг и напрежението е доста голямо, особено когато получателят е едно прелестно малко човече, което разчита свещичките му да блеснат на най- хубавата торта.

Специалното изискване за тортата на малката лейди Ема бе да бъде с нейната текуща любимка- Мари, бялата глезена котарана от Аристокотките, която аз, бидейки майка на две момичета, познавах колкото познавам и Трансформърите, за това ми се наложи бързо да наваксам с материала и да измисля каква торта би била достойна за бъдещата рожденичка.

След бързия аристо- курс имах купища идеи, на нито една не изключваше черното като цвят. Не исках да бъде твърде детинска торта- все пак дамата става на цели 4 години, за това договорих (за моя радост лесно),  да има и черно в тортата- Ура!

Наред с напрежението какво ще се получи в крайна сметка, трябва да си призная, че тази торта и работата по нея ми даваше много положителни емоции в дни, когато всичко друго вървеше наопаки и ме зареждаше с розово и пухено, а моята душа винаги е готова за високи доци от тези две неща.

След една инфарктна нощ на трескаво рисувани, сглобяване, и мини- битка с горен етаж, който реши да се разпадне в последния момент (има защо хората да не прекаляват със сиропирането на фондановите торти!) всичко завърши във френско черно и котешко розово.

 

 Малката Мари се настани удобно до своето пиано и купичката си вода, инкрустирана с камъни. Ах, къде без камъни!

 И така посрещна рожденичката.

Малките черни неща, летящи хаотично насам натам не са котешки бълхи. Те са малко намигване към десена на роклята на малката лейди- така и не можахме да определим дали са комари или цветенца, но паснаха идеално на градския пейзаж.

В крайна сметка тортата бе харесана от дамата и от гостите както на вид, така и на вкус, така че оставям забележките към себе си скрити и си запазвам задоволството от доволните деца!

А сега още по- интересната част- Изложбата:

Чудили ли ли сте се някога къде са границите на творчеството от захар? Където са границите на фантазията, таланта и красотата в живота ни, т.е. няма такива!

Макар и сравнително от скоро, сравнено с други страни, у нас все повече се забелязва желание хората да отбелязват специалните поводи в живота си не само с вкусна, но и с естетически издържана и най- вече неповторима торта- такава, която отразява тяхната уникалност, влечения и интереси или просто донася усмивка на гостите им с приятна закачка. Такива торти много трудно можете да намерите в големите сладкарници с дебели каталози и отработени мотиви на декорациите си, където вие ще сте поредния клиент за седмицата в големия тортен конвейер (с цялото ми уважение към сладкарниците и масовото производство).
Такава торта може да имате само когато тя е направена специално за вас- тя предава частица от вас самия, подсилва акцента на празника ви и е с най- любимия ви вкус на света!  Такава торта може да ви направи само декоратор на торти- и то такъв, който работи не на заплата в споменатите вече фабрики за торти, а със сърцето и душата си, това са именно т. нар. "любители" декоратори у нас, които най- често нямат професионално сладкарско образование и често са жени с кариери и отговорни професии, но са издигнали хобито си в истинско и неповторимо изкуство!

Искате да се убедите сами-  на любимия роден принцип "Око да види, ръка да пипне"? Сега имате възможност да го направите!

Нека ви поканя на една изложба. Изложба на декорирани бутикови торти, фигури и сладки под наслов Великденски сладки етюди, която ще се проведе за първи път тази година  в Руския културно информационен център” на ул. Шипка №34 в София.

Изложбата ще се проведе на 17 и 18 април от 18 до 20 часа.

Своите торти и захарни творби ще представят дамите от Тортената тема на форум bg-mamma- с ръка на сърцето едни от най- добрите декоратори у нас, а посетителите ще имат възможност не само да се насладят визуално на изкуството от захар, но и да закупят и опитат техните произведения, като всички събрани средства ще бъдат дарени на Движение на българските майки за проекта, изпълняван в полза на децата от ДМСГД "Света Параскева" за наемане на висококвалифициран персонал за децата с увреждания.
Към момента този проект е действащ и резултатите от работата на специалистите с децата е много добра.
Всеки желаещ да подкрепи проекта може да го направи и на следната банкова сметка:

Първа инвестиционна банка
BIC FINVBGSF
IBAN BG15FINV91501200148846
"Движение на българските майки" за ДМСГД „Св.Параскева”

Както и на място, без да участва в базара, като дари средства в специално направената за целта каса за дарения.

Повече за събитието, както и за благотворителната кауза можете да прочетете на страницата на събитието във Facebook 

Аз от своя страна се надявам да ви видя там! Очакват ви произведенията на:

Иглика (Iglika's cakes) 

Валерия (vcakes)

 

 Ани

 

 

 

 Руми

Силвия (Marulka)

Таня (Tattit)

 

 Хриси (hrisiv)

 
 И още много, много други!

Очакваме Ви!