Следвеликденско за Великден, един козунак и моя принос за изложбата

По- дълго име на публикация може би не съм писала до сега, но днес съм особено многословна и бъбрива. Ще се постарая този факт да не превърне цялата публикация в проява на логорея, а това може да стане само ако наблегна предимно на картинките от изминалите празнични дни и хубавите неща, които се случиха през това време. За съжаление имаше и едно изключително лошо събитие, но към този момент ще се огранича със справедливото му отбелязване в ретроспекцията на всичко.

Христос Воскресе! Нека този светъл празник донесе на всички Вас много мир, здраве и сили да бъдете по- добри и смирени хора. Надявам се празниците да са донесли много положителни емоции и незабравими семейни мигове за всички ви, а ако те са били гарнирани с пухкави домашни козунаци и пъстри и здрави яйца, то не би могло да бъде по- добре!

Както всяка година и тази в нашия дом ухаеше на прясно изпечени козунаци, боядисваха се несметни количества яйца и всички очакваха трепетно Големия ден.

Макар моите любими две кошници да бяха в готовност да съхранят произведенията на целия усърден труд, реших да поднеса яйцата по малко по- различен начин този път. Затруднява старателното опипване на всяко яйце в търсене на борец от "опитните" яйцеборци, но пък е толкова свежо и пъстро :-)

За децата и по- здравословно ориентираните възрастни направихме и достатъчно количество красиви пъдпъдъчи яйца. Те реално са толкова ефектни сами по себе си, че биха могли изобщо да не се оцветяват, но златото е на сърцето на почти всеки, така че няколко такива яйца винаги са добре дошли.

И след като дълго преди Великден от не един и два любими блога бях изкушена от прекрасни снимки на козунаци, протягащи дебели и примамващи конци пред мен, не можах да устоя и да не опитам и още една рецепта, освен моята абсолютна фаворитка, която използвам всяка година, а именно рецептата за козунак със заквасена сметана на Ева Тонева , който аз промених съвсем козметично според нашите предпочитания.

Направих общо7 козунака по двете рецепти и мога да обобщя принципните им разлики така:

- Ако обичате плътен и наситен вкус и усещане на козунака, то дългогодишната ми фаворитка ще Ви го даде, за разлика от този със заквасена сметана, който е лек и пухкав на усещане.

- Козунакът на Ева е чудесен и на следващия ден, докато този на Лебедуна е най- добър в деня на приготвяне (сравнението е много, ама много критично и най- вече набляга на степента и скоростта на изсъхване на козунака, като се съхранява при еднакви условия- добре завит и защитен от въздух).

- Козунакът на Ева е със сметана, което повишава мазнините- нещо, което на фона на това, че говорим за козунак не е чак толкова водещо, но все пак трябва да се отбележи.

- И двата козунака се месят изключително лесно и някак на шега и докато този на Лебедуна е в машината, имате спокойно време да замесите този на Ева без да сте особено напреднали в месенето и пак да Ви се получи чудесно.

- И двата козунака са превъзходни, лесни за направа и още по- лесни за изяждане, а конците им са километрични. Който и да изберете ще направите изключително добър избор. Въпросът е най- вече какво търсите като текстура.


Козунак със заквасена сметана

източник: Ева Тонева

Състав:

650-700 гр брашно
1 пакетче суха мая
150 гр кафява захар
1/2 ч.л. сол
1 с.л. настъргана лимонова кора - бъдете сигурни, че лимоните не са химически третирани
няколко капки лимонов сок за разбиване на жълтъка за глазура
1 ч.л. ванилия- не препоръчвам ваниловия екстракт, защото се усеща някак странно поне за мен
50 гр стафиди
1-2 шепи бадеми
2-3 с.л. ром
60 гр краве масло
3 големи яйца (отделете жълтък за намазване)
200 гр заквасена сметана
150 мл топло прясно мляко
 Захар за наръсване

Приготвяне:

Накиснете стафидите във вряла вода за 30-на минути, след това добавете рома и оставете поне още половин час.
В купичка поставете яйцата и ги разбийте, добавете ванилията, заквасената сметана и прясното мляко.
В друга купа смесете пресятото брашно, захарта, солта, маята и лимоновата кора и разбъркайте, за да се смесят. Направете кладенче в средата и изсипете там течните съставки.
Започнете да месите. Тестото ще е доста меко и лепкаво, ако има нужда добавяйте съвсем по малко брашно, колкото да постигнете много меко тесто, което може леко да задържа формата на топка. Оформете го на топче и го оставате в купата, като я покриете добре с кърпа или намазнено прозрачно фолио, което не докосва директно самото тесто. Оставете да втасва на топло 30 минути.
В това време разтопете маслото и го оставете да се охлади и отцедете и подсушете с кухненска хартия или чиста кърпа стафидите много внимателно.

След половин час вземете тестото и започнете да го месите отново, като му прибавяте по малко от мазнината докато не я поеме цялата. Върнете пак на топло да втаса докато не удвои обема си.
Следете го, за да не превтаса. Готовото тесто поставете върху намазнена с малко растителна мазнина повърхност и премесете, като добавяте от сухите вече стафиди и бадемите.
Разделете на фитили и сплетете според предпочитанията и възможностите си.
Поставете готовите плитки в тавичките и отново сложете да втасат за 20- 30 минути.
Намажете козунаците с разбития с няколко капки лимонов сок жълтък и наръсете щедро със захар- аз поръсих със захар от цвекло отгоре, защото седи по- красиво от кафявата захар, но ако искате можете да поръсите и с кафява. Печете в предварително загряна до 180 С без вентилатор фурна, като следите и проверявате с клечка за готовност.
Готовите козунаци поставете върху решетка, за да изстинат и съхранявайте добре увити след като са напълно студени.

При мен от една доза се получиха два толкова големи козунака- единият изпекох в правоъгълна, а другия в кръгла форма.

Направих грешката да сложа един от тях в иенски съд, защото вече нямах свободни тави, но това увеличи значително времето на печене, забави изпичането на долната част на козунака и ме принуди да правя сложни системи с покриване на горната му част, за да не загори, така че Ви съветвам да се придържате към тавите си.

И сега, тъй като неотдавна Ви поканих на една благотворителна изложба , на която се надявам поне част от Вас да са успели да дойдат и да са видели лично колко много красота и талант бе събран на едно място в тези два дни, а защо не и да са опитали част от прекрасните захарни изкушения, които момичетата бяха подготвили за всички посетители с големи сърца и слабост към сладкото, то е време да покажа и моя скромен принос към това събитие.

Поради дългата подготовка на всички стотици бройки се наложи да се спра на дълготрайна и сигурна рецепта и да пренебрегна любимата си захарна бисквитка в името на меденките. Дори и така обаче поне успях добре да се позабавлявам (дори твърде добре и граничещо с втръсване) с декорацията на самите бисквити, всяка от които е правена ръчно и е уникална и различна.

Част от бисквитите бяха направени с ядивна вафлена хартия и борд от роял айсинг.

Винаги съм залитала много по винтидж мотивите във всяка сфера, а това, че изложбата- базар беше в Руския културно- информационен център ми предостави чудесна възможност да направя бисквити с ретро мотиви на руски поздравителни картички за Великден, които се оказаха едни от най- красивите картички, които съм виждала някога и съжалявам, че не мога да притежаван наистина част от тях. Но пък мога да ги изям от яд, което пак си е нещо!

След няколко дни работа по тях, всички сладки бяха старателно опаковани и подготвени за заминаване.

Друга част от меденките декорирах с фондан- нещо, което избягвам да правя, защото за мен той е само опаковка и не е най- добрият избор за ядене, но времето не ми позволи да се отдам на дългото и пипкаво декориране с роял айсинг за жалост.

Айсинг или фондан, малките жълти пилета са винаги страшно симпатични и тематични по това време на годината.

 

И едни от абсолютните фаворити на децата от моите сладки на самото събитие, които свършиха толкова бързо.

 

Останалата част от сладките бе нещо като тематичен мост към визията на тортата, нещо като реверанс към домакините ни. Доста по- тежък и наситен стил, но пък за мен бе най- голямо удоволствие да ги направя, ако трябва да съм честна.

Те също получиха своите златни панделки преди да отпътуват, но не успяха да се класират за финална снимка.

Тортата от своя страна бе вдъхновена от парадните униформи, присъщи за руските царе- наситено синьо, много златни елементи и тук- там червено. Видът трябваше да не бъде така строг и внушителен, а по- нежен и женствен, за това на помощ дойдоха малко панделки, цветя и други по- фини елементи, които да омекотят визията. И разбира се къде без матрьошка щом става въпрос за Русия :-)

 

В заключение мога да кажа, че за мен беше страхотно удоволствие да взема участие в това начинание. Приготвянето на всичко отне голяма част от празниците и ангажира много дни и нощи, но всичко си струваше, защото благодарение на организаторите, участниците и на всички, посетили изложбата- базар успяхме да съберем една страхотна сума за децата.