Много закъснелите ми бисквитки за Цветница и отдавна обещаното How to от моята кухня

Ако бях забавила тази публикация още малко смятам, че можех направо да я използвам за следващата Цветница. Но по- добре късно от колкото още по- късно са казали мъдрите хора и аз няма да споря с тях!
За сметка на голямото забавяне обаче този път няма само да споделя крайния резултат от няколкодневната работа, а ще ви поканя да се присъдените и към самия процес на изработката им.
Нека обаче започна с мъничко предистория. Тази година сладките бяха посветени на други две много значими за мен жени- моята баба, която е най- страхотната, всеотдайна и готина баба на света и винаги ме е карала да се гордея безобразно с нея! Тя е бабата, която кара голяма кола, носи тесни дънки, готви фантастично, изглежда безупречно, безгранично отдадена в грижите си към близки и непознати (може би единствения човек, когото познавам, готов да се грижи за целия свят на драго сърце)  и толкова напредничава в мисленето си, че много млади хора са тесногръди пуритани сравнени с нея! За нея бе предвидена червената кошница, в която свиха гнездо няколко нежни, но със силен характер, пеперуди.

Тук е момента да кажа, че баба ми нямаше имен ден тогава- кошницата бе просто ей така. За да й кажа колко много я обичам и колко е незаменима е тя за мен.

Истинската именница бе моята вуйна, която исках да зарадвам с нещо повече от поздрав по телефона. Надявам се изненадата да й е харесала наистина и въпреки крехката си фигура да си е позволила поне една- две от сладките. Би било поредното доказателство на невероятната й воля, ако е устояла! Цветчетата и другата по- свежа част от сладките бе нейна.

Така, след като разказах накратко мотивационния бекграунд на сладките, да се концентрираме отново върху самите тях.

И този път се спрях на любимата си линцерова основа, защото изпекох няколко дни по- рано трите тави сладки, а това тесто е напълно съгласно да поседи по- дълго и да остане вкусно и ароматно.
За декориране е добре да подбирате бисквитено тесто, което не се надига много, не се пука и да не слагате шоколадови парченца и други по- едри допълнения. Трябва ви максимално гладка и равна повърхност за работа. Ето някой от основните ми правила за работа с тестото:

1. Важно е да работите бързо и на малки порции с изваденото от хладилника бисквитено тесто- не го премесвайте отново, не го топлете с ръцете си и не използвайте много брашно при точенето, защото колкото повече брашно поеме, толкова по- твърди ще станат после бисквитите ви. Остатъците тесто от отделните разточвания  не смесвайте с новата порция охладено тесто, а събирайте отделно на топка в хладилника и ги използвайте накрая заедно.

2. Разточвайте между два листа прозрачно фолио или между две незалепващи постелки и с качествена точилка, за да избегнете брашното изцяло.

3. Винаги поставяйте тавата с бисквитите обратно в хладилника за 10-на мин преди да ги сложите в печката. Това намалява шанса да се напукат или да се "разлеят" много при печене.

4. Следете внимателно процеса на изпичане- не оставяйте бисквитите да станат много тъмни- леко почервеняване по ръбовете е сигнал за ваденето им.

5. Изчакайте няколко минути преди да ги вадите от тавата- в първия момент са невероятно крехки и ще ги изпотрошите без усилие.

6. Инвестирайте в голяма решетка за охлаждане или пригодете някоя- трябва ви много пространство върху което те да изстиват без да правят конденз.

За декорирането се изисква време, спокойствие и желание. Без някое от трите нещата се превръщат в кошмар, така че се постарайте да си ги осигурите, ако искате да се насладите на заниманието си и да останете с приятни спомени от него. Аз никога не успявам, така че винаги завършвам бясна и недоспала, но пък съм противно упорита и до момента нищо от несгодите не е било в състояние да ме откаже.

И така, с какво декорирам бисквитите?
Макар да работя с моделираща маса и да притежавам нужната купчина помощни средства за рязане, точене, увиване и оцветяване, намирам декорацията на бисквити с нея подходяща само за случаите, когато мнооого бързам и нямам време за роял айсинг. Ама никакво, никакво време!От една старана с фондан е хиляди пъти по- лесно- няма разтичане, няма чакане, с формички се режат всякакви елементи за секунди и тн. Но аз не познавам човек, който да харесва фонданът на вкус, особено когато върху една относително тънка бисквита се натрупат купища елементи и покритието на места е дори по- дебело от самата основа. Бисквитите с роял айсинг имат много по- деликатен вид и са много по-вкусни. Е, твърде сладки, но пък вкусни, а колкото и да е красиво нещо, то трябва да задоволи сетивата и на следващото ниво, за да е напълно издържано.

Ето най- разпространената рецепта, която използвам и аз самата за приготвяне на роял айсинг. Тя е на Antonia74 и е една от най- широко използваните от любители и професионалисти.

Състав:

5 с.л. белтък на прах
177 мл. топличка вода
1 ч.л. кремотатър
1 кг. пудра захар

Не се плашете от количеството пудра захар- ще видите, че реално няма да получите роял айсинг в доживотна доза. Не съветвам да използвате пресни сурови белтъци, колкото и да сте сигурни в произхода на яйцата, защото сладките най- често се ядът от деца, а престояват поне няколко дни на стайна температура. Ако нямате нужните съставки за тази рецепта, то много добър вариант, който аз самата често дори предпочитам, когато нямам време, е да си закупите готова смес за роял айсинг.


Приготвяне:

В купата на миксера (за предпочитане е да имате миксер с основа, а не ръчен) поставете водата и сухия белтък и започнете да разбивате леко с тел докато стане пенесто за около 30 сек. След това прибавете и кремотатъра и разбивайте за още 10 секунди. Изсипете цялата пудра захар, като предварително сте я пресели поне два пъти, и поставете купата на миксера. Пуснете го на най- ниската скорост с приставката за тесто. Оставете го да разбива съвсем бавно сместа за около 10-15 мин докато тя стане гладка, лъскава и придобие плътност.

Ако сте спазили указанията то сте успели да направите роял айсинг без да вкарате много въздух в нея. Въздух в сместа значи кратери от спукани балончета по бисквитите ви, а освен ако не правите френско сирене като мотив, няма начин тази визия да работи за вас ;-) За това е особено важно да разбърквате през цялото време мнооого внимателно и нежно.
Друго важно правило е съдовете и пособията с които работите да са идеално чисти и да няма и капчица мазнина по тях, защото дори и най- малкото количество може напълно да развали айсинга и дори да го накара да не засъхва.


Тук вече следва малко по- важната част от процеса! Различните декоратори използват различна гъстота на айсинга в работата си. По- педантичните използват по- твърд за контурите и по- течен за запълването. Аз, както и не малко други, обаче съм твърде заета и мързелива, за да разбърквам по две порции от всеки цвят в различни консистенции и съм се спряла на златната среда- използвам средно гъста роял айсинг и за контур и за запълване. Правилото, което се спазва за такава гъстота е че като прокарате чист нож през сместа или вдигнете приставката за тесто от миксера или просто забодете чистия си пръст, падналите едри капки трябва да се сливат добре с основната смес между 5-та и 10-та секунда.

На тази снимка се вижда малко по- ясно- тази голяма капка пада и веднага започвате да броите. Целта ви е тя да се слее с останалото повече към 8-мата секунда, а не към 5-та. Твърде бързо и ще имате течаща глазура, която е неконтролируема, твърде късно и ще бъде невъзможна за гладка работа. Това правило се спазва независимо дали сте избрали готовата смес или сте правили домашна роял айсинг.
Рисковете с използването на една консистенция са, че при запълването трябва да се работи бързо, защото иначе често остават по- грапави участъци. Но пък това е риск, който аз съм съгласна да поемам и жертвите са радушно избавяни от мъките от мъжа в къщата ни.

Оцветяване на айсинга

В практиката си до сега изпробвах всевъзможни боички, но с ръка на сърцето си мога да кажа, че по- добри от тези на Americolor не съм имала. Оцветяват наситено и ярко само с няколко капчици. Дори черното е песен да се постигне, а то заедно с червеното е най- честия антагонист сред декораторите. Лошото е, че хубавите боички все още у нас не се внасят и трябва да се поръчват от чужбина. 


Разделете в отделни чашки или малки купички готовата РА -роял айсинг (ще използвам това съкращение за мое лично улеснение) според това колко цвята ще са ви нужни и в какви количества. Всяка купичка оцветете като добавяте съвсем мъничко боя и смесвате бавно и внимателно с минимален брой движения. Не бързайте да слагате много боя в началото- винаги може да добавите още, за да постигнете цвета плавно!
Важно мое правило е, че добавям бяла боя в бялата си РА- така цвета става наистина бял, а не пепеляв.
Добра идея е да оцветявате айсинга си няколко часа по- рано, защото голяма част от цветовете се засилват с времето. Черното е един от тях. Така ще намалите и риска да сложите твърде много боя, което води до влошаване качеството на айсинга и често до по- силно разтичане на цветовете и много бавното им засъхване.

Завийте с влажна кърпа готовите оцветени порции. Пригответе си пошовете (използвам само еднократни) като поставите накрайник и приставка за накрайник на всеки.
Най- често работя с номера 2 и 3, защото са подходящи и за детайли и за запълване. Ако ще правите съвсем фини линии, тогава изберете № 1, но помнете, че с него се работи малко по- трудно заради лесното му запушване и препоръчвам да разредите една идея айсинга, за да тече по- лесно. Бъдете внимателни- разредите ли повече от необходимото няма да можете да направите изчистен детайл. Номер 4 е добре за контур и най- подходящ за запълване, но твърде голям за рисуване върху стандартния размер бисквити.
Запомнете, че не е подходящо да направите очертанията с голям номер, а да запълвате с много по- малък, защото ще срещнете трудности при сливането на контура!


След като сте поставили накрайници на всеки пош, поставете пошовете във водни чаши, на дъното на които сложете парчета кухненска хартия напоени с вода. Загърнете горната част на поша върху чашата, за да ви е лесно  преливането на РА в него.
Изсипете цветовете и оставете за секунда, за да излязат на повърхността въздушните балончета, които леко оберете с лъжичка. След това завържете плътно горния край на поша на възел или с ластик.

Вече сте почти готови да започнете. Само още няколко важни неща, преди старта:

1. Работете на добре осветена и широка повърхност.
2. Пригответе си една- две влажни кърпи, за да забърсвате инцидентните омазвания, които не са толкова малко.
3. Дръжте кутия клечки за зъби наблизо- те са ви нужни за да сливате чертите при запълването или да отпушвате някой накрайник.
4. Пригответе си съд, където ще слагате готовите сладки да съхнат- широки равни тави или табли са най- подходящи.
5. Постелете работната си повърхност с пергаментова хартия или друго, което после лесно да махнете- не очаквайте съвсем чиста работа ;-)

Започваме!

Първо ще направим очертание, което след това ще запълним. То ще ни помогне да запази пълнежа точно където го искаме. Започнете, като държите върха на накрайника съвсем близо и постепенно отдалечете нагоре, за да имате по- добър контрол над айсинга. Приближавайте, когато предстои завой или преди края.

Направете очертанията на всички бисквити с този цвят. По- малките участъци можете да очертаете и запълните веднага. като тялото на пеперудата тук например

 След това започнете отново от първата да запълвате, като правите дълги черти една до друга от ръб до ръб. Не е нужно да сте съвсем прецизни- малките останали процепи ще слеете веднага с помощта на клечката за зъби. С нейна помощ ще махнете и някой все пак промъкнал се балон, макар такива да са рядкост, ако сте работили според описанието до тук.
Тази бисквита е твърде лежерно запълнена, тъй като съм много схваната в ръцете и не успявам да снимам с едната и да работя с другата, но вие ще се стараете повече от мен тук.

Веднага след като запълните бисквитата и коригирате пропуските с клечката за зъби е добре да вдигнете лекичко цялата бисквита и да я пуснете обратно един- два пъти, за да изравните изцяло РА. Не я вдигайте високо и бъдете много нежни в това мародерстване върху произведението си. Друг вариант е лекичко да разтърсите настрани бисквитата, като отново сте внимателни, особено с бисквити с по- тънки участъци, като цветята тук например, защото лесно се постига този ефект:

 В зависимост от влажността на домът ви ще варира и времето за съхнене на глазурата. Аз оставям бисквитите си около 24 часа, преди да добавям другите елементи (релефни или цели отделни участъци, плътно допрени до контрастиращ цвят) и поне 48 преди да опаковам. Тъмните цветове обикновено имат нужда от по- дълъг период за изсъхване, както и по- големите и по- дебели участъци.
Веднага нанасяте само детайли, които ще сливате в основния цвят, като в този случай работете отново много бързо, защото почти секунди след нанасянето айсинга започва да образува коричка и ако се опитате малко по- късно да добавите точица, която да разлеете с връх на игличка ще получите много неприятно набръчкване на повърхността.
При по- сух климат може да изчаквате и по- малко, но повишавате риска от "протичане" на боята една в друга.
Т. нар. bleeding или протичане е това, което се получава когато например черната боя леко се разлее в по- светла от нея, както при така любимото на всички домакини оцветяване на прането. Много грозен, но ужасно често срещан "ефект". При мен се е получавало дори и след дълго и примерно изчакване, когато сезонът е по- влажен, но все пак правете всичко по силите си да го избегнете. И дано живеете в малко по- сух район от мен.
На снимката на едно от цветята ясно се вижда протичането при калинката на червеното върху зелените листа и на черните точки върху червеното, а също и на розовото върху основата на чашката, които са там благодарение на вечното ми съкратено време и съответната липса на добро изсъхване. Съдба!

Трябва да знаете, че червеното и черното са едни от най- големите вредители в това отношение и най- често протичат в другите цветове, дори и след достатъчно изчакване.

След 24 часа и една добре изсъхнала основа сте готови да пристъпите към следващата част- детайлите.

В тази отзивчива пеперуда, която радушно позира за целите на обучението, аз неблагодарно си забих върха на поша от въртене да снимам с едната си ръка, така че й простете натъртеното крило- замаскирах го с повечко точки и ченгели ;-)


След тази стъпка бисквитите са готови и остава дългото чакане.

Оставете завършените си бисквити да изсъхнат в стая с климатик или парно или просто възможно най- сухата, т.е. не там където простирате или готвите, за поне 48 часа преди да опаковате и поднесете. Така ще намалите шанса да смажете на финала някой шедьовър и да си осигурите опустошителен гняв. Звучи ли сякаш никога не ми се е случвало?

Надявам се прочетеното е било полезно и ви е дало кураж да опитате и вие.
Има още много по темата, което може да се каже, а и аз самата тепърва се уча и непрекъснато откривам нови неща, така че това няма да бъде последната такава публикация, обещавам!

Ако имате още въпроси или интересни допълнения, ще се радвам да ги чуя :-)
Весело творене,

Буба

Малко макарони опаковани с черна панделка

Бижутерските ми занимания продължават, макар да нямах много време за такива неща покрай празниците и последвалите ги делници.
За личната ми колекция успях да направя само едно мъничко...е, добре де, не е съвсем мъничко, пръстенче, което отдавна исках да имам. Доволна съм от резултата и вече няколко пъти го разхождам с мен, но ще трябва да си направя и още цветове от него, защото е много момичешко и кокетно и се нареди сред любимите ми аксесоари, особено в компанията на тясна рокля.

Размерът пак е с повече Х-ве отпред, но се отнесох и не снимах пръстена на ръката си. Ще го направя обаче, защото това му е половината чар.

Другата част от дрънкулките реално няма да ви изненадат- вече сте виждали прототипа им. 

Тези са за две прекрасни дами, които изявиха силно желание за такава- а както е известно аз съм отзивчива млада жена, която споделя щастието си на драго сърце. И съм скромна, но не ми личи!

Все още не са завършени с верижки, но са толкова сладки, че не можах да не ги снимам още топли от фурната....

 Мъничкото бебе макаронче е за мен! То ще се възкачи на пръстен с още нещичко, за да прави компания на големия макарон, който почти не мога да сваля от врата си последно време.

Имах желание за повече бижута, но май преди голямата ни отпуска няма да имам време, така че ще останат в бъдещите планове.

За сметка на това обаче се надявам преди заминаването да успея да довърша публикацията, която подготвям в момента, за декорирането на сладки и на която разчитам да ви държи заети докато се завърна с нови творчески проекти :-)

Великден

Позволете ми да започна първо с "Христос воскресе!" Желая на всички ви празникът да донесе много топлина и разбирателство, да пречисти душите и сърцата ви и да ви даде сили да бъдете по- добри хора всеки ден!

Знае се, че "Не всеки ден е Великден!". Съвсем вярно и безкрайно неприятно! Днес обаче е Великден и слънцето грее не само през прозореца ми, но и във всяка клетка на тялото ми. Подготвям се за този ден седмици наред, чакам го също както чакам и Коледа, и обожавам времето изкарано в красиви очаквания и планове за самия празник. Той винаги е свързан с много запазена от детството превъзбуда, с аромат на козунак и пръсти непоправимо оцапани с боя. Е, тази година геройски скапах яйцата, но пък точно защото е Великден и настроението ми е прекрасно, ще се правя, че не ми пука особено за това, а вие няма да коментирате яйцата с лошо....поне не гласно.

Времето е приказно топло, хората са усмихнати и всичко изглежда много по- свежо и обещаващо. Още с отварянето на очите ни сутринта вече се настъпвахме кой ще слезе пръв, за да грабне най- доброто яйце (изборът на бъдещи борци е по- лесен, когато си пръв, както всеки знае!). След войната с яйцата и унищожаването на половината от солидната козуначена продукция е ред на търсенето на скритите из двора яйца, на състезанието за носене на яйце с лъжица, на традиционната обиколка из познати и съседи за раздаване на яйца и сладкиши и на още ядене.....на яйца..... кой каза нещо за холестерол?! 
Ох, все повече разбирам защо в западните страни хората са наблегнали на шоколадовите яйца- от тях поне никога не може да ти втръсне. 
При шоколада "колкото повече, толкова повече" е неизменно вярно твърдение.

И тъй като подозирам, че не само ние страдаме от яйцо-опротивяване в опасно висока степен, то нека разнообразя леко гастрономичната картина на празника с по- интересната, но религиозно незачетена, част от менюто. Не, няма да ви показвам агнешко под никаква форма! 

Ще говоря в картинки за сладки. Покрити със захар, "изпечени с внимание" и ..........Ей, кой ми изяде сладките?!
Вкусът на Великден тази година у нас е лимонов линцер с маково семе.....Признавам си, пробвах от тестото още преди да ги пека...както и веднага след като ги извадих от фурната. Второто е акт на добра воля спрямо един заек- той нямаше да оцелее с това счупено ухо! Не можех да го оставя да се мъчи в агония и всички други зайци да му се поиграват, нали?!

За цялата пролетна дружина ми бяха нужни две големи дози от тестото и три дни за декорация. Разбира се пак не ми стигна време за подходящо опаковане на подаръците и за това те не бяха удостоени със снимка. Все пак в блога трябва да се води поне някакъв контрол на щетите по реномето ;-) 


И така, какво е пролетта без малко цветя

и много зайци- кокони

Зайка в лице

и в д.....  гръб

И тъй като никога не интересно всички да са само бели и добри, си позволих да направя един герой и за мен. Все пак някой трябва да създава неприятности в захаросаното царство!

И отново към пролетта и нейните, цветя, зайци и пилци

 Кокетни пилци

и по- обикновени пилци

 и още много от тях....

Дружна снимка

 И хайде всички в кошницата! 

Казах ли ви колко много харесвам тази кошница?!  Да, мисля, че вече го споменах поне няколко пъти, но нека го кажа пак- ужасно противно много си харесвам кошницата! Иде ми аз да се снимам в нея.

В края на деня сме изморени, преяли и заредени с много положителни емоции. Децата спят по пода (това не е обичайното им място, но явно денят е бил по-емоционален от нормалното и батериите свършиха неочаквано), къщата е с нагоре краката, а аз се отдадох на следобедната си чаша кафе с любимите си места в интернет в средата на този хаос и ми е добре...това може да се случи само на Великден!

Имаме си победител!!!

Завърши първото Giveaway party на блога и вече имаме победител в него! Тази седмица прекарах в гадаене коя ще бъде победителката и се вълнувах като малко дете, когато дойде време за въвеждането на имената в програмата и натискането на бутона. Беше ми някак тържествено и емоционално- фанфарите си бяха само в моята глава, акомпаниращи на хилядите други звуци и какофонията от мисли, но пък бяха много добър завършек към финала на едноседмичното чакане. 
Нямах фаворит- повечето от вас свързвам с толкова различни неща и сте безценни познати/ приятелки за мен, а и всички вие сте част от моето творческо кътче, така че мога единствено да съм ви благодарна за времето, което изкарваме заедно и за прекрасните емоции, които ми подарявате с коментарите си!
И така, за да не става като в реалити шоу, в което отлагат до максимум името на победителя, ето  и нашата звезда на вечерта! 

Новата собственичка на "Сладкишената гривничка" е Ивейн!!!

Дано тя хареса своето мъничко подаръче, а аз искам отново да благодаря на всички ви за приятната атмосфера, за участието ви, за всяка една дума, която отправихте към мен и за подкрепата ви! Без вас блогът не би имал никакъв смисъл, защото вие сте голяма движеща сила за мен в творческите ми пориви!

Прилагам снимков материал на двата етапа на тегленето от RANDOM.ORG , за да съм съвсем честна и открита в подбора на победителя. 

Въвеждането на имената

И безпристрастното им изтегляне от програмата

Моля да се отбележи, че Random.org поставя печат с дата и час според UTC time, което е с 3 часа назад от българското време. Нарочно снимах целия си монитор, за да се вижда и часовникът долу в дясно.

Още веднъж благодаря на всички ви и дано скоро намерим повод да си организираме още подобни мероприятия, които да ни зареждат с поне мъничко положителна енергия. 

Великденски козунак

През изминалите години изпробвах несметен брой рецепти за козунаци, в търсене на "моята" рецепта. В крайна сметка осъзнах, че разликата в рецептите, ако не отчитаме разни допълнителни екзотични съставки, е минимална. За това прекратих търсенето на най- хвалената/ масово сполучлива рецепта и избрах една, която просто ми се стори някак човешка и лесна. Оказа се, че колкото по- смело пристъпваш към направата на този обреден хляб, толкова по- лесно стават нещата и цялата истерия около месенето с часове, баенето, туширането му по сто- сто и десет пъти  на плота и затоплянето до тропически климат на помещенията за работа са митове от стари времена, след като вече почти няма човек без машина за хляб в кухненския си инвентар.
И така, ето "моята" рецепта, която до сега не е имала провал, която не отнема почти никакво време и изисква минимум усилия. Моя е в дебели кавички, защото рецептата е споделена от дама с псевдоним Лебедуна из форума на Бг мамма. Дама, която аз все още не мога да открия и лично да й благодаря за споделената рецепта, но споменавам с добро всеки път, когато правя козунак.

Снимките за тази публикация са импровизация на козуначената тема. Направих козуначени мъфини, защото трябваше да пратя Великденски подарък на свои близки и цял голям козунак не беше подходящ, а и в малък формат позволяват да се хапват по- лесно, без да се разваля вида на останала част от козунака и без да изсъхва отрязаната страна. Как ще оформите и с какво ще гарнирате е въпрос на въображение и лични предпочитания- аз ще напиша с какво направих козунака този път.

Състав:


125 мл. прясно мляко
3 цели яйца + 1 жълтък за намазване
130 гр. захар
60 мл. масло (използвам някой био вариант или Президент)
30 мл. олио
семена от две пръчици ванилия или 2 пакетчена изкуствени, ако нямате истинска ванилова пръчка
30 мл. ром
1 лимонова есенция 
кората на един лимон, настъргана на ситно
1 пак суха мая
650 гр. брашно


За плънка:
1 ч.ч. стафиди, 
накиснати предварително в топла вода и малко ром
-бланширани бадеми
-течен шоколад- вече има био варианти с различно съдържание на какаова маса 
-какао и смлени орехи/лешници
-локум
*можете да изберете която от тези съставки искате или да комбинирате няколко от тях. Дадох пример за моите фаворити, но възможностите тук са неограничени и зависят изцяло от вашия вкус


Приготвяне:


В купа се разбиват леко с тел яйцата, захарта, ванилията и лимонова есенция с коричките. Добавя се алкохолът, мазнината и прясното мляко, което леко се затопля, за да не е студено от хладилника- не го топлете силно, а малко под телесната температура, т.е. ако си пъхнете пръста да се усеща нормално. 
В моята машина се поставят първо течните съставки, така че изсипах сместа в контейнера й, след което добавих пресятото брашно и най- отгоре изсипах маята (препоръчвам да използвате био мая, защото при нея допълнителни екстри от другите ги няма...поне на етикета ;-) )
До сега не съм имала случай да променям количеството на съставките. Първоначално тестото е доста меко и маже под бъркалката, но скоро се стяга и в крайна сметка винаги е меко и пухкаво. Внимавайте много с добавянето на брашно, ако ви се струва нужно, защото лесно може да прекалите и да направите тежко и твърдо тестото, а от там и крайния резултат ще е различен.
Пускам програмата на месене и втасване за основен бял хляб. При мен тя е около 3 часа. Преди спирах и повтарях по няколко пъти цикъла на месене, но с времето видях, че това е напълно излишно и спрях да го правя. А и вече бракувах една машина с тази практика.

След като машината го измеси и направи първото втасване изваждам тестото със силно намаслени ръце и го поставям на плота, който също съм покрила добре с мазнина. Не меся с добавяне на брашно! Тестото е страхотно удоволствие за работа- еластично, пухкаво и леко. Стаята не трябва да е с отворен прозорец или студена, но не е и нужно да е адска жега вътре. У нас като цяло сме топлолюбиви и винаги е приятно топло, така че не правя нищо допълнително за климата.
Докато ще меся и оформям вече съм включила фурната на малко под 50 С, за да загрява и да имам къде да оставя козунака за последното втасване.

Премесвам тестото леко, като по време на месенето добавям от стафидите (подсушете ги добре преди да ги добавите в козунака). Тестото ги поема всичките доста бързо. След като съм готова го разделям на три фитила и като ги разтеглям и усуквам ги издължавам. Сплитам на обикновена плитка. Ако ще пека цял козунак, сплетената плитка премествам в правоъгълна дълбока тавичка за терин. По дъното на тавичката слагам предварително малко бланширани бадеми. След това добавям тук там още бадеми и козунакът е готов за второто втасване.
В името на цялостната информация, ето и един архивен кадър на цял козунак, тъй като тази година все още не съм правила голям. 

Ако правя козуначени мъфини готовата плитка режа на малки парчета, като всяко след това деля на три малки топчета и отново сплитам на плитка. В този случай на част от мъфните поставих по една препълнена чаена лъжица от течния шоколад и завих на колелце, като шоколада остана в центъра на колелото. Така можете да добавите какъвто пълнеж решите, че ще ви хареса. Ако сте се спряли на локум обаче е добре да го нарежете на малки парченца и да го добавите на принципа на стафидите при месенето. Поставих ги във формички за мъфини, а тях в тава с отделения.
През целия процес на доомесване и оформяне намазнявайте ръцете си когато е нужно.

Оформените козунаци или козуначени мъфини се поставят в загряната печка на 50 С, за да втасат отново. При мен това става относително бързо и отнема средно около 20-на минути, но това отново си зависи от фурната и от климата на самата стая. Внимавайте да не превтасат, защото ще станат на шупли! Когато са готови (по- добре е да е малко преди това дори, а не след като вече са втасали твърде много) пускам фурната на 140 С с вентилатор, отварям вратичката и намазвам козунака с разбит жълтък, към който съм добавила няколко капки лимон, за да не потъмнява при печенето. Наръсвам обилно със захар и поставям обратно във фурната. По средата на печенето спирам вентилатора, а понякога се налага и да поставя парче фолио върху козунака, за да не се препече отгоре преди да е готов.

Ами това е! Изглежда дълго и протяжно, но това е защото аз не съм добър учител, днес ми е ден на силен главобол, а искам да споделя максимално много от практиката си, но не успявам да го синтезирам добре. Пътят към ада е покрит с добри намерения, казват по- мъдрите хора ;-)

Източник: Лебедуна, bg-mamma.com

"История с кошници" част 2

Не знам какво става с мен и тези кошници последно време.....Добрата новина е, че тази беше последната от намерените "гаражни съкровища", така че скоро не се очертава реставриране на друга. И ако все още не сте напълно отегчени от прераждането и бляскавия втори живот на старите кошници, ето и обещаната посестрима на червената кошница.


Тази ще бъде натоварена с тежката задача да бъде пазител на великденските яйца, така че трябваше да има повече свежо усещане в себе си и по- малко камуфлаж, като последното бе възможно заради сравнително добре запазения й външен вид. Ето как започна всичко този път

За тази кошница използвах:


- Бяла спрей боя (с течение на времето ще стане ясно до колко съм пристрастена към този формат боя и неограничените й възможности)
- Едно изкуствено цвете с множество различни по големина дребни цветчета
- Панделка в две различни ширини
- Горещо лепило
- Изкуствена трева (по желание)

Както и преди първо боядисах на два слоя кошницата с бялата боя. След като изсъхна напълно разглобих изкуственото цвете и аранжирах по свой вкус едната страна на дръжката с дребните цветчета, като ги залепях с топлото лепило. Тук е момента да допълня- след предходната кошница имах няколко въпроса дали е нужно лепилото да бъде топло и дали и друго лепило би свършило работа. Истината е, че не знам със сигурност, но смятам, че някое от по- силните и по- солидни като консистенция лепила най- вероятно би свършило добра работа, но работете на открито или поне добре проветриво място, защото с толкова лепене не искам да съм причина за интоксикацията ви.  Аз съм в дълбока любовна връзка с моето горещо лепило и не го заменям за нищо на света, така че не съм опитвала да лепя с друго, но ако все пак някой се престраши и опита, ще се радвам да сподели опита си, за да се учим взаимно. И така, отново към кошницата...
Когато бях готова с това, промуших панделката в основата на цветното букетче, така че да не се забелязва и я залепих отново с лепилото, а след това внимателно я увих по цялата окръжност на кошницата. 
Отделно направих красиво оформена голяма панделка и я закрепих в другата основа на дръжката с горещо лепило.

И готово! Този път упражнението отне само два дни (един за боя и един за декорация) и бе съвсем лесно за изпълнение, а жертва на горещото лепило падна само един пръст, което свидетелства за напредъка ми в концентрацията.

Не мога да реша коя от двете кошници харесвам повече....Всяка ми носи различен заряд, но май бялата е по- близо до сърцето ми поне в този сезон. А и червената не събира достатъчно количество от тези (тук следва да се появи линк към рецептата до ден), така че бързо загуби по точки от по- младата си съперница ;-)

Великден наближава, така че все още имате малко време и добро извинение да изтупате прахта от някой стар кошник и да му добавите мъничко Va va voom!