четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Първият рожден ден


Ето, че дойде и първият рожден ден на моята втора дъщеря! Ура, ура !!!
След като не можах  да отделя нужното време и внимание за наистина сполучлива торта за нейната половин годинка, просто й дължах особено старание за този така важен празник. За това веднага след празника на кака й се заех с проекта на нейната торта. Изключително ме грабна картинка от една детска книжка за оцветяване- сцена от балета Лешникотрошачката в страната на Захарната фея, където всичко бе обсипано с бонбони и захарни изделия (не ме питайте какво има с мен и балета.....чак сега си давам сметка, че все от балетни тематики ми идват музите...Може би защото когато бях малка ми отказаха да ме приемат в балетна школа заради кръшната ми снага и сега имам неразрешени сметки с това изкуство....). Направих три- четири проекта, няколко фигурки и какво ли още не, тъй като разполагах с уж доста време за предварителни подготовки преди датата, но времето ми в последните дни преди самия празник изведнъж бе ангажирано изцяло с други неотложни дейности и голяма част от идеите ми останаха нереализирани, което ме натъжава мъничко, но пък ми оставя вратичка да ги приложа на бъдещите детски торти.
Така или иначе, ето какво се получи от голямото ми желание и оскъдното ми време за изработка




И от птичи поглед





А това е силно гримираното и дебело начервено дете, прекалило със захарта- ето до къде го докарва човек, когато заживее в Страната на сладкишите...




За съжаление времевият ресурс бе недостатъчен и за подходяща декорация на помещението, но направих каквото можах за няколкото часа, преди да дойдат гостите, които този път бяха в съвсем ограничен семеен състав и търпяха леко небрежно отношение към детайла.


Бисквити с млечен марципан


Какаови мъфини с пълнеж от вишнево сладко и маслен топинг


Захарни близалки (в десния край на снимката)




 В бързината и целия хаос от посрещане на подранилите гости, привеждане в търговски вид на допреди малко търкалящите се по земята деца и оставането им в него поне за час- два, нареждането на масата и довършването на полу- залепения банер, който минути преди влизането на  поканените гласеше ЧРД Б..Б.., както и опитите да среша евентуално косата си преди да съм отказала завинаги всички неродили жени да имат деца и още повече да празнуват рождените им дни, се оказа, че забравих балоните, които трябваше да завършват масата, но го установих по средата на вечерта и бе просто лицемерно да ги поставям тогава, за това оставих нещата така- недовършени. Не всичко в живота е идеално все пак :-)


 Може би преди да започна с разказа в картинки бе редно да отбележа, че за разлика от голямото количество страхотни кулинарки, който освен всичко друго са и невероятни фотографки, аз съм напълно лишена от тази дарба и снимките ми са по- скоро в графата "Доразвийте сами реално какво съм снимала", което често ощетява старанието ми и не представя в истинска светлина резултатите от труда ми, но може би някой ден ще успея да посетя курс по фотография за любители...Може би....До тогава ще разчитам на вашия толеранс към този отдел в уменията и в блога ми :-)


 И тъй като при разказа за рождения ден на едната си дъщеря завърших със снимка на главния герой на деня, е редно да отбележа и сега как всичко си е струвало, заради усмивката на малкото човече. Но за разнообразие- ето реакцията, която получих :-) 




2 коментара:

  1. Влязох специално за да те поздравя за труда ти, за желанието и вкуса, които влагаш в работата си.
    Благодаря за думите, които ми отправяш в темата, аз от моя страна с радост виждам колко много си постигнала за толкова кратко време.
    Отделно - с възхищение за начина, по който пишеш!

    ОтговорИзтриване
  2. Нелка, толкова мили думи! Благодаря ти безкрайно!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...