вторник, 30 ноември 2010 г.

Торти за Него


Вече втора година полагам особено голямо старание да озаря Деня на по- добрата си половинка с нещо повече от подаръци и ден без мърморене за битовите му задължения. И за да докажа колко всеотдайна съпруга съм, ще си позволя да включа в разказа си миналогодишната торта по случай неговия рожден ден. Тя е показателна, защото по същото време бях бременна в 6- и месец и прикована принудително на легло, заради тежка бременност. Това обаче не ме спря да положа всяко възможно старание, дори и и от хоризонтален поглед на нещата и се заех да уплътнявам времето си с моделиране на колата за тортата. Пределно ми бе ясно, че няма да мога да направя кой знае каква торта от леглото си, а ставането изобщо не беше възможно, за това вложих цялото си старание във фигурката, като основен акцент.

В сервиза:

Преди


и след авто- боята



Това беше първото ми МПС и ми беше адски забавно да се занимавам с него, признавам си. Дори и с кусурите си, пак ми е много любимо, макар да ми остана само на снимки, защото някой автоджамбаз го отнесе и така и не го видях повече.

Самата торта сглобявах тайно от половинката, не само заради изненадата, а и защото нямаше да е възхитен да ме види в кухнята при изричната забрана да ставам. И понеже аз съм максималист и не съм съгласна нито да рискувам бебето си, нито да оставя мъжа си без торта се възползвах от робовладелскти подходи и гласувах доверие на една невероятно мила моя приятелка, която под моя константен и вероятно безкрайно дразнещ надзор пече блатове и бърка кремове до припадък. Благодарна съм на всеобщата договорка, че на бременните им е простено да се държат като кучки. :-)

Ето го и крайния резултат:












 Тази година, освободена от оковите на принудителното лежане, имах възможност за нещо малко по- интересно. И тъй като в момента съпругът ми е на силно ирландска вълна, контрастно на моето залитане към Обединеното кралство, се отдадох на планирането на ирландско парти. За жалост снимки от самото събитие нямам почти никакви заради големия хаос в самия ден, но поне тортата успях да снимам набързо, преди да премине в историята. 
Цялото събитие бе щедро украсено в мотиви на детелини и огромно разнообразие на зелени аксесоари и детайли. 
Разбира се, храната бе изцяло на същата вълна и се прие изключително позитивно, макар ирландската кухня да е далеч от гурме- концепцията. За моя голяма изненада много радушно бяха посрещнати от гостите така прости храни като традиционната дъблинска яхния Coddle и ирландския соден хляб ( не ме обвинявайте в лош вкус, все пак партито трябваше да е автентично....), които си съперничаха с много други, далеч по- засукани ястия, но станаха фаворити на вечерта. Ето това се казва неочакван обрат- колко често човек яде манджа с хляб на  парти и да му хареса  :-)))

За тортата този път се отказах от моделирането на човечета и други дребни елементи и се спрях на по- изчистен дизайн, който бе допълнен и от големи количества от истинския вариант на главния тортен герой.






И в ръцете на голямото вече момче

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...