четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Sugar coated Converse

Вярвате ли в любовта от пръв поглед? Отне ми 27 години за да отговоря положително на този въпрос, когато от мига в който видях захарните Converse  просто знаех, че това ще бъде акцентът за тортата на прощъпулника на мъничкото човече, при все то да бе новородено пеленаче по онова време. Доста дълго се наложи да почакам, за да осъществя мечтата си, но най- сетне дойде и този ден! И както винаги става, поне при мен, времето не бе мой съюзник и се наложи да действам в условията на боледуващи деца, работни ангажименти и обичайната семейна динамика, която не е приятелски настроена към време за лично творчество на обслужващия персонал на домакинството. Така или иначе се заинатих и направих всичко по силите си да не пренебрегна малките детайли в организацията на събитието, едни от най- важните от които бяха именно Те:


Излишно е да казвам какво удовлетворение ми достави работата по тях. Всеки малък детайл е достоен да скъси живота на нерваци като мен, но е толкова сладък, че човек просто не би могъл да се сърди на такова съвършенство. Не знам кой точно е първоизточника на тези красиви обувки, защото историята мълчи кой е дал модела за изработка, но който и да е той е бил гениален и му благодаря!





Както и сами виждате, малката емблема остана незалепена обаче, така че това са Converse limited edition, без опознавателни знаци. И без горните си връзки, което не беше по план, а по лошо стечение на обстоятелствата- идеята бе да ги поставя в последния момент, когато се възкачат на тортата, защото исках да останат развързани настрани, но не им било писано. Въпреки тези си малки минуси аз си ги обожавам...


Не знам защо бях останала с впечатление, че обувките са малко по- големи, а реално се оказаха изключително малки и нежни, напълно достойни за една bad-diaper-ass лейди.


Чашката за кафе ми беше единственото нещо под ръка, което да сложа, за да се придобие по- добра представа за "внушителния" размер на обувчиците. Щях да бъда благодарна някой преди мен да бе направил една мащабно- ориентираща снимка, за да знам какво ме очаква и да не се захващам с толкова пипкава работа ;-)

А ето и другия ми модел за изработката им- оригиналните кецове за партито на малката, които също облепих с камъни за пълна хармония ;-). Дали вече стана ясно, че съм класически случай на сврака?! Всичко с камъчета е добре дошло! В големи количества!!! 



Ако и вие искате да направите едни за вашето малко момиче или момче или просто да се пробвате с тях, ето малко от моя опит за това:

Шаблонът за отделните части на обувката може да намерите ТУК . Принтирате го, изрязвате старателно и до тук с канцеларската работа. 
За моите използвах бързо-съхнеща моделираща маса, но също добър успех ще бъде постигнат с Руска мастика II предполагам. Не е добре тестото да е от бавно съхнещите, подходящи за покриване на самата торта, защото трудно ще задържите обувката права докато стегне.

Работете поетапно с изрязването на отделните части- предварително изрязаните елементи изсъхват и няма да могат да се огъват и напасват при сглобяването.

Правих ги по нощите, но все пак успях да направя няколко лоши снимки на различни етапи в сглобяването на обувките, които може да са от полза:


За да държат форма отпред бомбетата на обувките без да се налага да чакам да изсъхва първата розова част сложих по едно дебело фитилче от моделираща маса, което си свърши работата чудесно и определено се радвам, че остана там, защото когато се насложи и бялата част става доста тежко.

След като сглобих изцяло обувките ги оставих да изсъхнат преди да поставя камъчетата върху тях. Те не са ядивни, но не виждах смисъл да инвестирам състояние в такива, при положение, че никой никога няма да има честта да забие зъби в тези обувки докато аз съм жива, а и по принцип никой в обкръжението ни не яде покритията и фигурките. На снимките долу се виждат и първите връзки, които сложих, но някак ми се сториха груби и оставих да поставя по- нежни развързани връзки по- късно, както вече казах, и за които така и не остана време в крайна сметка.



И за финал, макар да смятах да поставя тортата в отделна публикация, заедно с останалата част от прощъпулника, реших, че е по- добре да заеме мястото си тук като логичен завършек на всичко. 




Розово, черно, дантела и много блясък- това бе основната тема на партито и тортата изцяло покриваше тези изисквания!






6 коментара:

  1. Милейди, невероятна торта! Завиждам, и за розовото, и за камъчетата, и за дантелата! попътен вятър на малката принцеса!

    ОтговорИзтриване
  2. Милейди, пожелавам на малките краченца да стъпват смело и уверено напред, прекрачвайки всякакви препятствия по пътя си!
    Винаги с огромно удоволствие чета публикациите ти. :)
    И захарни и истински кецки са страхотни. Тортата е просто невероятна! :)
    Поздрави, Свещичка.

    ОтговорИзтриване
  3. Много ви благодаря, момичета! И за нежните пожелания към малкото човече и за комплиментите към тортата- от вас тези оценки така силно ми топлят творческата душа :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна торта и страхотни кецове! Пожелавам на малката ти принцеса да стъпва смело и решително по пътя на живота! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  5. Разкошна е тортата, много ми допада стилът ти! Поздравления!!!

    ОтговорИзтриване
  6. Mina, R. Angelova, благодаря ви! Както вече казах, мнението ви е истинско удоволствие за мен! Благодаря и от името на малкото човече.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...