петък, 25 март 2011 г.

Ах, суета...

Тези дни бяха, а и все още са, изпълнени с много нюанси на сивото в емоционален план за мен. И тъй като шоколадът като спасител отпада поради несъвместимост с отслабващия процес (това ако не е една от най- големите неправди в световен мащаб, не знам кое е!), а за време за терапия по магазините и дума не може да става, то остана отново да прибегна до метода на барон Мюнхаузен и да се извадя сама от водата, теглейки се за косата. Последното е прекомерно болезнено по мои предварителни сметки, за това се задоволих с украсяването на косата си с нещо, което от много от време отлагам да направя. А именно една декорирана с цветя диадема, за която най- сетне дойде мига, и то зареден с повече от обичайното очаквания за оправдаване от нейна страна. Просто сполучливото й ушиване нямаше да бъде никак достатъчно- тя трябваше да се получи добре, като обаче не ми отнеме твърде много време за това, да ме направи щастлива като ученичка, да ми отива,  да задоволи мъничко поне от болната ми страст за пазаруване и буквално маниакалното ми колекциониране на аксесоари и бижута..... и какво ли още не. Трудна работа за една диадема, би казал човек! Трудна, но не невъзможна, ако се постарае...диадемата имам предвид.




В крайна сметка моят нов аксесоар се оказа изключително изпълнителен и направи деня ми мъничко по- хубав, а аз останах приятно изненадана от задоволството, което човек изпитва, когато сътвори нещо такова сам.




За това й направих и другарче...



Обожавам големите пръстени. И тъй като сама бях дизайнерът на този, си позволих да го направя наистина мноооого голям. Размерът винаги е имал значение за мен, съжалявам!Първоначално снимах пръстенът до ключодържателя си, за да се придобие представа за размера му, но това не бе добра идея, защото от къде да знае някой колко ми е голям самия ключодържател! Казвала ли съм, че съм много умна преди? Излъгала съм!

Искаше ми се да спестя публичната поява на крайника си, особено когато ми липсва всякакъв търговски вид под формата на маникюр, но просто нямаше как иначе да онагледя размерът :-)


Ето толкова е голям пръстенът! И го обожавам- всеки километър от диаметъра му ;-)


Правенето на тези два аксесоара определено ми достави страхотно удоволствие, така че подозирам появата на още от този вид съвсем скоро....

3 коментара:

  1. Ей, страхотно бижу си си сътворила Буба. И венчето и пръстенът много ми допадат. Честито :)

    ОтговорИзтриване
  2. Дани, много се радвам, че и на теб са харесали дрънкулките! Благодаря ти!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотни са и двете неща! Преди време ги беше пуснала в "нови придобивки" и се влюбих в пръстена ; ))))
    Продаваш ли такива?

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...