събота, 13 ноември 2010 г.

Обущарят ходи бос

В тази стара, но неимоверно вярна поговорка може да бъде открита почти всяка една жена, която познавам, наред с мен самата. Залисани в грижите за околните и изразходвайки до дъно неподозираните си заряди от енергия за доставяне на удоволствие на ближните, просто изведнъж осъзнаваме, че нямаме сила да се погрижим за собствените си малки радости. Дали ще измръзваме пред телевизора, защото няма сила на света, която да ни накара да станем и да си донесем едно одеяло (разбира се освен ако тази сила не се обърне към нас с "Мамо или Мила моя/ Скъпа/ Коте или друг представител на фауната в умалителна форма, студено ми е!", когато ще сме се върнали с топли чорапи и три одеяла преди да са поели дъх за ново изречение)  или ще хапнем нещо на крак след работа, директно измъкнато вкочанено от хладилника, докато редим и декорираме като в най- изискан ресторант порциите на визираните преди малко представители на  семейството или......или просто ще имаме рожден ден- наш, личен рожден ден, за който няма да имаме мотивацията да си подарим очакваните малки сладки удоволствия, които иначе правим с такава охота и желание за другите. По всяка една логика това е чудесен повод за още един проект, за още една възможност да се отдадеш на хобито си и да се покриеш в пудра захар, цветни боички и амбициозни визии за предстоящата торта. Да изкараш дни в обмисляне, планиране и подготовка и нощи в моделиране, сиропиране, покриване и заглаждане. Да, ама не.....
Ето, днес е моя рожден ден! Честит рожден ден на мен! Това е първия ми рожден ден за който изобщо се съгласих да си направя торта и то защото бях заставена да го направя- най-вече заради очакването на децата, със силната подкрепа на тяхното лоби в лицето на баща им. Не съм сигурна защо говоря за децата в множествено число, като едното все още е прекалено малко, за да го вълнуват изобщо тези неща, но пък децата в тази ситуация си остават две- голямото и детската част на вече порасналото дете- таткото, който макар и противоконституционно заема две управленски длъжности в нашия микрокосмос- на порасналото дете и на съпруга. Ако зависеше от мен крем карамел е повече от чудесен начин на повишиш инсулиновите си нива по повод остаряването си и да се приключва- това важи само и единствено за моя личен рожден ден  и за никой друг обаче! И нека не бъда разбирана погрешно- нямам проблеми с остаряването си...все още...мисля.... Просто, неочаквано дори за мен самата, я няма онази неспирна движеща сила, която ни кара да влагаме огромни количества време и труд в подготвянето на празника на скъпите си хора. Очаквах седмици преди Деня да бъда връхлетяна от обичайната си еуфория и да ме засипват купища идеи за визията на тортата, за изпълнението й и вкусовите й комбинации....Но тях ги нямаше. А аз чаках- търпеливо и дълго...
Правила съм и правя с огромен хъс и любов торти за всичките си близки- всяка година месеци преди празника им имам идея- каква да бъде, да бъде част от тях и техните интереси, да не повтаря миналогодишната, да ги изненада и да им донесе истинско удоволствие от големия празник, защото рождените дни са едни от най- прекрасните празници за мен. Но ето, че когато дойде и моя ред музата ми е решила да ме изостави. В следствие на нейното предателство се наложи да вложа цялото си въображение и да си измисля торта "насила".....Това не бе особено сполучлив подход, както се оказа по късно. Харесах си една великолепна торта- прекрасна елегантна обувка върху кутия и тъй като от много време искам да се пробвам да направя обувка, а все не намирам повод, а и смелост да рискувам нечия торта с такава, реших, че сега е момента да си направя тест. И тъй като страдам от прекомерна амбициозност, като прохождащ декоратор и за пръв опит за обувка си избрах ето това съвършенство, дело на Elite cake designs
Да, тук е добър момент да се посмеете, защото дори и да не сте притежатели на острия ум на Поаро ще се досетите до къде стигнах в опита си да пресъздам тази точно обувка без подходящи подпори, без макет за изрязване  и без опит да правя дори и от онези ниските скучни обувки, които се мъдрят по чанти и кутии навсякъде из тортените сайтове. Аз, разбира се, виня и липсата на музата си, но не бих могла да се самозалъгвам, че дори и безмерно вдъхновена щях да постигна това като краен резултат.  Всичко вървеше дори учудващо добре до момента, в който реших да изместя леко подпряната на почти отвесен наклон върху инженерно чудо от кутии и картонени сводове основна част на обувката, за да премеря токчето. В този момент то залепна, макар съвсем да не бе предвидено да се случва, не можеше да се махне без да разкъса все още много меката обувка и от там нататък всичко се свлече...буквално.....Дори ме бе яд да я снимам, за да покажа какво остана от моята обувка като краен резултат и ще си спестя унижението пред вас. Така или иначе вече бях с една готова, измазана правоъгълна торта и без съвсем никаква концепция какво да я правя. Като добавим към това и огромния ми недостатък да не мога да приемам достойно неуспехите, бях силно решена да изхвърля всичко и да обявя, че торта просто няма да има....
Вразумих се няколко часа по- късно и за оставащите ми час и половина реших, че ще правя нещо в движение...каквото и да е то....Определено имам нужда от още практика за моделиране на хора, така че се спрях на това упражнение. Ето какво се получи в крайна сметка от моята измъчена от начало до край торта





Резултатът е плачевно простичък, самотен и далеч от отличен, с множество елементарни недостатъци и за пореден път доказа, че на сила нищо не се получава. Остава ми да се надявам поне на вкусовите й качества, които ще мога да коментирам по- късно този ден. А за догодина- просто ще трябва да ми направят торта, а аз и музата ми да събираме сили за идните рождени дни на хората около мен :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...