Подготовка за прощъпулник

Когато един блог твърде дълго няма нова публикация, той просто спира да съществува. Това започна с бавни, или не до там бавни всъщност, стъпки да се случва и с този блог, а това никак, ама никак не ми хареса. Той бе предвиден да събира всичките ми творчески пориви- най- вече сладкарски, но далеч не само тях, а явно с края на майчинството свърши и времето за развиване на "мечтателната" творческа част в познатото работно- домашно ежедневие. Дали бих могла да ви заинтригувам с моя снимка пред компютъра на бюрото ми и протяжно преразказване на еднообразните документи, които "сътворявам" там всеки ден? Дори ще  приложа стъпка по стъпка как да ги направите и вие! Все пак едва ли, макар тогава да можех всеки ден да ви пиша дъъълги нови истории за офис живота на една работеща майка.
Звучи ви познато?! Жалко, беше добра идея за скучен блог!


Натовареното ежедневие и физиологичната нужда от поне няколко часа сън обаче не е причина да се лишим от възможността да направим живота си малко по- шарен и да се насладим на хобитата си, а когато за това има и прекрасен повод- още по- добре! За това и се заех да подготвя прощъпулника за малкото ми човече, което най- после се сети за какво служат двата му крака и се зае сериозно да ги използва. Серизоно! Мислех, че ще се наложи да сервирам алкохол на партито по този случай, защото щеше да е навършила възраст да гласува с темпото с което  вървеше към това умение , а въпреки нетърпението си аз все отлагах отпразнуването на това събитие с подобаваща езическа церемония по врачуване на бъдещата му професия. Не, няма да сложа компютър сред предметите-искам тя да има много вълнуващи истории за блога си, а не да следва стъпките на мама  ;-).


Искаше ми се да публикувам всички детайли и цялото парти в завършен вид след като мине, но реших, че не мога да чакам толкова дълго и ще споделям в процеса на работа по- интересните елементи.
За начало този път се заех с поканите, които все още не са надписани, но поне са изцяло готови. Направих ги в цветовете на бъдещото парти и честно казано съм доволна от резултата, който този път е далеч по- добър от първите ми ръчни покани. Тях също си харесвах, ако трябва да съм честна, макар всичките им недостатъци. Явно ценя труда си високо! :-)


Това са първите две, които направих

А това е цялата компания- събирането ще е в тесен кръг и бройката покани е малка, което допринесе за страшно положителното изживяване по време на изработването им. Ако трябваше да направя 100 или дори 20 такива щеше ужасно да ми дотегне монотонната работа по тях. Не съм от хората дарени с голямо търпение!

Картоните са със страхотен перлен ефект и са много нежни и приятни в действителност, но снимките отнеха от тази им черта, което е много жалко. Пеперуденият фон е първият ми опит в нанасянето на фонови печати и работата с Перфектните перли, за това там има какво да се желае.


Остават ми още купища малки, прекрасни детайли над които да работя, което ме изпълва със страхотно нетърпение да посветя дните си от сутрин до вечер на това, макар да няма никакъв шанс това да се случи! С надеждата да предам малко от това нетърпение и на вас, ще ви покажа само началната част на това върху което работя в момента.....

, а продължението- скоро!




ПП. Обещавам този път да включа и повече обяснения за стъпките в изработката на някои от нещата, които биха могли да са интересни.