неделя, 27 февруари 2011 г.

Прощъпулникът

Добре, признавам си, че заглавието звучи гръмко и плоско, но толкова си мога. Литературата винаги ми е била слаба страна и това си личи от километри. А и напоследък пиша повече лично творчество, от колкото е позволено на хора като мен, лишени от талант в тази насока, така че нека не ви отегчавам с модерните напоследък дъъъълги разкази на никому ненужни детайли и в кратка ретроспекция да ви поканя на Прощъпулника на малката госпожица!


Нека започна с малка част от подаръците за гостите. Вече ви запознах с натуралния вид на един от тях в края на тази публикация. Имах доброто желание да снимам стъпка по стъпка всеки от проектите си, но грипът, какъвто и животински подвид да е модерен тази година, не подмина децата в крайна сметка, и всичко бе правено много набързо, а доста неща отново останаха за по- добри дни. За това мога да споделя само финалния им облик, който не е точно каквото ми се искаше...






А ето и няколко от другите дреболии за гостите и малко от декорациите на самата маса.






Чинийките с отпечатък на лапичката на бебка са много мили. Останаха без надпис, какъвто бе предвиден, но дори и така са чаровни според мен. Рисувани са с боя за керамика, която се предполага да издържа на измиване в съдомиялна, но последното все още не съм го изпробвала. Имам още поне пет нови чинии, които обаче очакват моето внимание с идеи за тях, така че се надявам скоро да мога да споделя повече за рисуването върху керамика. 


Разбира се, едно парти не е забавно, ако няма достатъчно захар, за да държи инсулиновите нива висоооко горе и усмивките на лицата широки, независимо от гафовете около организацията! 














Признавам си, че просто обожавам крайния вид на бисквитите! Толкова бяха сладки, че обмислях варианта да ги скрия от всички и да ги добавя към кутията със спомени на малката, за да им се радвам дълго след прощъпулника. Това не звучи лудо, нали? 
Но пък вкусът им се оказа по- силен от волята ми и аз самата прегреших с цели три от тях, след като, като добро момиче, ги оставих да извървят естествения си житейски път. 


Мястото на което бе проведено партито бе изключително лошо осветено и почти няма добра снимка, която да става за показване, но въпреки това ето няколко кадъра от основната маса 



















И както винаги, за финал, една от малкото снимки на главната звезда на вечерта, малко след като е спряла да реве от недоволство. Явно трябваше да консултирам тематиката на партито с нея....

 




2 коментара:

  1. Здравей!

    По някаква невероятна случайност попаднах на блога ти и просто не мога да повярвам как не съм го знаела досега. Прегледах всичко на един дъх и съм страшно впечатлена от всичко, което правиш!

    Реших да коментирам под тази публикация, за да те поздравя за уникалното празненство, което си организирала! Не съм срещала човек, който толкова детайлно да е подготвил всичко - от поканите, до малките подаръци, храната, тортата. Всичко е просто невероятно и те поздравявам за положения труд!

    Веднага включвам блога ти в reader-a си :-)

    Поздрави,
    Ирина

    ОтговорИзтриване
  2. Не бих могла да скрия огромното удоволствие с което прочетох коментара. Благодаря най- искрено за прекрасните думи и комплиментите- трогнаха ме истински, особено изказани от човек с такъв огромен талант като твоя!
    Радвам се, че си изкарала приятни минути при мен и благодаря за добавянето в блогрола ти!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...