Онези стари удобни обувки...

Всяка жена има в гардероба си поне няколко чифта обувки, които нагло предпочита пред другите 100.....и малко чифта, защото колкото и да са божествени онези, които купи миналия месец, или пък другите, за които спестява цяла вечност и изхаби молбите си към всевишния отговорник за женските малки мечти да не се намери някоя гад, която да ги купи преди нея, то просто онези стари обувки са толкова удобни, а днес предстои натоварен ден.
В категорията обувки с ток моите фаворити, купени преди векове от едно пътуване до Гърция, когато все още там бе най- близката Zara (ах, колко е романтично да имаш баба на разположение за звероукротител и мъж, луд колкото и ти самата, който да иска да пиете кафе и да хапнете набързо в Goodies в мола.....в Гърция) вече служат дълго на каузата и са били с мен в добри и лоши моменти. Но вярната служба се отплаща зле и те започнаха да изглеждат все по- кофти. Е, вярно е, че ще се наложи да си търся друг любимец, но пък сърце не ми даваше да захвърля старите приятели, а и ми беше ден за нещо творческо, така че отделих час, в който си направих стари- нови 'фръцнати' обувки за идното лято. А и който е виждал цените на обувките с малко "блясък в токовете" знае колко добре се е отразило това едночасово приятно занимание и на портфейла ми, което отваря врати за други по- добри покупки...като нови удобни обувки с токове :-)

Ето така изглеждаха те преди да започне пълната им промяна

На първо място имаха нужда от малко най- общо обгрижване след престоя из архивните летни шкафове, а след това започна наистина забавната част.

Най- сетне имах шанс да използвам неотваряния си все още "поялник" за камъни- супер е, става бързо, но е още нещо на което мога да си докарам с лекота изгаряне трета степен....Това приспособление трябва да се продава след съгласие на родител, с подпис, че си над 18 и ръцете не са ти  в......джобовете. Аз нямаше да мога да го купя поради последната клауза.

Така, малко време за запознаване с на вид проста машинка и започваме. Отбелязвам предварително, че моите камъни са с фабрично поставено лепило на гърба си и предвидени за текстил и други инкрустации, но не по- лош ефект може да се постигне и с обикновени камъни и силно лепило, подходящо за кожа/текстил или каквато материя ще използвате за залепване. Моите обувки са изцяло от сатениран плат.

Винаги съм искала едни от онези прелъстителни секси обувки с ток и дълга декоративна лента на тока, стигаща чак до върха на петата, за това реших, че сега е момента да си направя едни.

И от това

Се получи това

 

Та даа! Секси, а? :-)

 

За предната част на обувката избрах дантела в черно, която набрах и залепих с топло лепило на място. Предполагам, че ще е ад за почистване, но пък изглежда много романтично и придаде на иначе съвсем изчистената от акценти обувка малко по- "дизайнерски" вид.

Само час игра и вече си имам романтични "нови" обувки за малката черна рокля. Е, те носят белезите на опита си, но пък са с ново кожухче и сега си обичам дори повече от преди.

ПП. Простете вида на крайниците ми- някак не са особено фотогенични в близък план, но пък позираха с желание за целите на каузата.

И тъй като апетита идва с яденето скоро ще има още нещичко към позабравената ми творческа колекция, но не и преди да компенсирам днешната липса на храна с нещо вкусно и най- вече здравословно, което отдавна бях обещала да споделя!

Маринована салата с краставици и перли от балсамико

Защо ви е обикновена салата с краставици, когато можете да имате нещо толкова по- добро! Тази салата е смехотворно лесна за правене, семпла, но наистина пристрастяващо вкусна дори за недолюбващи туршиите и събратята им като мен. А това че не изисква престой в буркани из мазета и килери- приготвяш и консумираш в същия ден, е огромен плюс в моята таблица за позволени на масата ни храни.

Нека оставим на страна перлите от балсамов оцет за секунда и да се съсредоточим над салатата.....За тях- веднага след това.

Тази салата беше едно от неизброимите неща на коледната ни трапеза и сред прекомерното изобилие там на финал тя бе едно от малкото напълно изконсумирани неща, така че това също говори високо за нейните вкусови качества. Кисела, свежа, без нито грам мазнини и толкова лека, тя е прекрасна нотка към всяко месо, голяма част от рибите или просто така...за мезе на консумиращите алкохол.

Маринована салата от краставици

Състав:

900 гр. краставици
1 глава лук
1 с.л. сол- не я препълвайте
225 мл. бял оцет- аз използвам ябълков, но може да бъде и винен, стига да е светъл и да не е балсамико

Приготвяне:

Измийте и подсушете добре краставиците, като почистите само горната и долната страна, но не ги белите- добре е краставиците да са био или от проверен производител, защото корите ще ви бъдат нужни и не е добре да поглъщате химикалите за обработка и натрупаните нитрати в тях.
Нарежете ги на тънки филийки със съответната част на рендето си или с помощта на кухненски робот- първият и последният резен винаги са реално само кора, така че аз ги отделях и ги изхвърлях, но това е въпрос на личен избор.

Поставете краставиците в дълбок съд, който може да се затваря с капак или просто си пригответе прозрачно фолио за купата.  Добавете към тях обеления, разрязан на две и нарязан на много тънки ленти лук, солта и оцета. Разбъркайте, като внимавате да не натрошите красавиците и поставете капака или фолиото, за да затворите плътно съда.

Оставете салата в хладилник поне за 3-4 часа, за да могат краставиците да се мариноват, да омекнат и да отделят излишната течност. Разбъркайте веднъж- два пъти, когато се сетите.

Сервирайте отцедена от течността и консумирайте в рамките на деня- на следващия ден краставиците вече не са така приятно зелени и се губи от чара и вкусовите качества на салатата.

Източник: BBC Goodfood December 2010


А сега за перлите. Това е по- сложната част от нещата, но пък те изобщо не са задължителна такава от салатата- тях си ги добавих, защото както вече стана ясно, мрязя да ми е твърде лесно.

За рождения ми ден съпругът ми ми подари сет за молекулярна гастрономия. Това е нещо, което вкарва повечето редови граждани консуматори в потрес само при произнасянето си, и макар да бях позапозната частично с него, признавам си потресе и мен. Някак не виждах себе си в ролята на лудия учен- кулинар, чието ястие избухва в син дим, но пък може ли човек да не се възползва от такъв мил и внимателно обмислен подарък и да не направи максимума по силите си да го приложи.

С другата ми позната вече черта- придържането към естествените съставки на храната, се ограничих до използването на растителните агенти и изходни компоненти от тази леко мистериозна и непозната част на кулинарията и макар да е предизвикателство за натовареното ежедневие и ограниченото време на една работеща майка на две малки деца, се оказа изключително забавно начинание! Което значи, че скоро трябва да очаквате още издевателства в тази сфера- предупредени сте!

Молекулярната гастрономия е интересен поглед над обикновената храна- тя представя познати продукти и храни в нов, нестандартен облик и формат, като например спагети от домати, равиоли от кисело мляко и тн. Има много неща, с които човек може да си поиграе там, но за сега ще представя първите си стъпки из това непознато за мен поле:

Перли от балсамов оцет

Ще ви бъдат нужни

1 голяма чаша зехтин
150 мл. тъмен балсамов оцет
1 пакетче агар агар
1 голяма чаша вода
голяма спринцовка

Приготвяне

Поставете чашата със зехтина във фризера за половин час.
Поставете балсамовия оцет в огнеупорен съд, сипете вътре агар агара и загрейте почти до точката на кипване.
Пригответе си чашата вода, която ще ви послужи за изплакване на перлите и извадете зехтина от фризера. С помощта на спринцовката изтеглете от оцета и започнете да капете малки капки в ледено- студения зехтин. Извадете готовите перли от зехтина с помощта на обикновена или решетъчна лъжичка и поставете за кратно във водната баня.

 Voilà!

Технологично съвсем елементарен процес, на демонстрационното видео също такъв (видео демонстрацията можете да видите ТУК ), но реално не чак толкова гладко и леко протичащ, поне при мен.  След корпоративното обединяване на повечето от капките на дъното на чашата зехтин в единно желирано петно и борбата да вадя миниатюрни и едри крехки топченца от чаша вода с петролни петна на повърхността си, признавам, че в един момент ми дойде до гуша и изхвърлих остатъка от оцета, със засилка натиках всички прибори в миялната машина, а почистването на плота от зехтин отне цяла вечност, но пък аз по принцип не страдам от излишно търпение за пипкави дела, така че може би грешката е в моя код.

Така или иначе набавих с усилията на хайверен добив достатъчно перли за салатите на всички и считам проекта за завършен с добър резултат- е, перлите на салатите на снимките бяха участници в учебен експеримент на едното човече, което събра данни дали те са устойчиви на смазване с пръсти и други предмети докато мама си донесе апарата...не са, да ви споделя резултатите от проучването, но пък успях да снимам и няколко изолирани единици, които не взеха участие в опитите и запазиха добър вид.
След като мина първоначалното втрисане и се обърна назад към спомените си оставам с добри чувства към молекулярното издевателство и макар да не изглежда като че скоро мога да очаквам покана за работа из известните вериги ресторанти, практикуващи това изкуство, определено ще го правя отново- може пък и да започне да ми се получава по- лесно с времето.

 

 

Руло от сушени смокини и орехи

Всички обичаме специалните вечери. Онези, в които атмосферата е някак особена, храната е изтънчена, виното е деликатно, облеклото ни кара да се чувстваме неотразими и толкова, толкова уникални. А защо е нужно да чакаме цялата тази тържественост, когато всеки един ден може да бъде превърнат в празник за сетивата толкова лесно- трябват ни само един- два малки детайла  и обикновената вечеря се превръща в достатъчен повод да се насладим на мига, на комфорта на собствения си дом, удобните си дрехи и компанията само и единствено на най- приятните хора на света след дълъг ден на прекаляване с кафе, търчане по улиците и задръстванията и преборването на ежедневната доза офис емоции, които рядко за положителни и освежаващи. Тази рецепта е именно един такъв малък детайл, който е безкрайно неангажиращ и лесен за направа, а носи в себе си толкова неподправена изтънченост и предизвиква вкусовите възприятия по един някак фриволен, но стилен начин. Съчетан с ароматно, плътно сирене, пресни хрупкави бисквити и чаша добро вино той може да ви осигури изтънчената вечеря с половинката или приятели без досадата на снобския ресторант с изпънати като жартиер келнери, кръжащи наоколо. И без крайната сума, разбира се ;-)

Състав:

50 гр. цели бадеми

250 гр. сушени смокини

50 гр. сушени кайсии

50 гр. орехи

1/2 с.л. бренди или ром

1/2 с.л. мед

шипка смлян карамфил

Приготвяне:

В сух тиган леко запечете бадемите, като внимавате да не ги изгорите, защото става бързо. Охладете ги и след това ги поставете в блендер и леко ги смелете- не на брашно! Прехвърлете ги в отделна купа.

Почистете дръжките на смокините с кухненска ножичка. Сложете смокините в блендера и ги смелете на лепкава, плътна маса. Прехвърлете при бадемите. Нареже сушените кайсии грубо, натрошете съвсем леко с пръсти орехите. Добавете всички останали съставки към бадемите и смокините и омесете добре. Оформете на саламче и оставете непокритото руло да изсъхне за около седмица на сухо и хладно място или в хладилника (там рискувате да поеме миризми обаче).

Готово руло увийте в пергаментова хартия. Може да се съхранява до 2 месеца на хладно. При сервиране нарежете на тънки филийки  и предложете с пълнозърнести кракери и меко, плътно сирене. Аз използвах козе сирене фета и  комбинацията беше превъзходна!

Източник: GoodFood December 2010 UK edition

Това руло е идеален подарък за любител на виното и естет, ако бъде опаковано в пергаментова хартия и завързано с малко готварска корда- семпло, красиво и толкова вкусно.

Лесно като пай

Е, добре де, може да не оглавява класацията Cooking for dummies, но пък си струва човек да инвестира малко време и усилия в това парче от рая на солените храни. Опитвала съм различни рецепти, различни комбинации и технологии за направата на пай, но до момента не съм имала по- вкусен и сравнително доста лесен резултат от основата на рецептата на Nigella Lawson, на която попаднах случайно в едно старо издание на GoodFood UK.

Ако искате храна, която да очарова домашните любимци и която ще бъде също толкова уникално вкусна и на следващия ден (ако допуснете това да се случи и да остане изобщо нещо до следващия ден), то това е вашата рецепта. Топъл или студен, този пай няма да намери нито един критик.

Аз измених рецептата съвсем мъничко, за да я направя по- близка до продуктите в нашите магазини и до нашите познати и очаквани вкусове.

Pizza rustica или просто пай с месо

Състав:


За тестото


250 гр. фино бяло брашно- пресято
125 гр. студено безсолно масло- нарязано на кубчета
2 жълтъка
2 с.л. много студена вода
1 ч.л. сол
1 с.л. захар

За пълнежа


200 гр. крехко телешко месо- без мазнини и жилки
100-150  гр. бекон или прошуто- мазните ленти отделени
125 гр. кашкавал
100 гр. краве сирене- натрошено
250 гр. извара- за предпочитане не нашенската , а тази от типа cottage cheese (намира се в повечето големи магазини и в био и в обикновен вариант)
3 стръка зелен лук или няколко див лук- нарязани на ситно
1 скилидка чесън- пресована
2 с.л. магданоз- нарязан ситно
2 яйца- леко разбити
1 с.л. галета- с връх


За глазурата


1 жълтък
2 с.л. прясно мляко
щипка сол

Приготвяне:

За масленото тесто

Поставете пресятото брашно и нарязаното на малки кубчета масло в купа и я сложете във фризера за 10 минути.
Разбъркайте жълтъците, солта и водата в чаша и ги сложете в хладилника.
След изтичането на 10-те минути прехвърлете брашното и маслото в каната на кухненски робот. Добавете захарта и смелете до ронлива мека текстура- нещо средно между пясък и фини овесени ядки.
Добавете яйчената смес от хладилника и пуснете отново робота до момента, в който изглежда сякаш всеки момент всичко ще се смеси и оформи- първоначално ще ви се строи, че сте объркали нещо и това сухо нещо никога няма да стане на тесто, но имайте търпение! Следете внимателно, защото трябва да спрете робота секунди преди тестото да се хомогенизира.
Прехвърлете почти готовото маслено тесто на плота и съвсем леко го доомесете с ръце- не прекалявайте, за да не затоплите много маслото.

Разделете тестото на две- средно 1/4 за капака и 3/4 за долната част на пая. Оформете двете топчета на нещо подобно на дискове и ги поставете в хладилника, увити в домакинско прозрачно фолио за около 15-20 минути.

За пълнежа

В блендер смелете телешкото и почистения от мазни ивици бекон/прошуто. В тигат поставете мазните ивици или просто мъничко мазнина и загрейте леко. Запържете смлените меса леко, като през цялото време ги начупвате и бъркате, за да не се оформят никакви бучки. Прехвърлете в купа и охладете напълно.
Когато са студени, добавете към тях настъргания кашкавал, натрошеното сирене и изварата, която предварително сте отцедили, ако е имало нужда, и сте смлели в блендера до гладко. Добавете лука, чесъна, магданоза и яйцата и разбъркайте добре, за да се смесят всички съставки. Овкусете с черен пипер.
Не добавяйте галетата към тази смес!

Сглобяване


Загрейте фурната до 200С/ 180С с вентилатор.
Извадете по- големия диск тесто от хладилника. Върху пергаментова хартия или подложка за разточване оформете кръг с диаметър около 1- 1 1/2 см по- голям от този на формата ви за пай (в това включвам основата и стените!). Моята форма е около 20 см. За да ви е по- лесно препоръчвам да разточвате тестото между два листа пергаментова хартия, като при пренасянето махнете единия и с помощта на долния обърнете масленото тесто върху формата. Хванете цялата форма и я тръснете няколко пъти върху плота, за да помогнете на тестото саво да се намести и ако се налага помогнете леко с пръсти тук там.

Поръсете дъното с галетата, след това пресипете пълнежа.

Разточете по- малкото парче тесто на кръг, който да покрива пая и го пренесете върху пълнежа. Отново използвайте технологията за разточване и пренасяне с хартия. Капачето трябва да се пада малко под ръба на основата от тесто, така че да можете да завиете леко ръбовете на стените и да оформите края на пая си.

Пригответе глазурата като разбиете жълтъка с млякото и щипката сол преди печене намажете с четка върху пая. Набодете го с върховете на вилица тук- там, за да излиза от някъде парата и да не деформира и надуе горната кора. Поставете го в предварително загряната фурна и печете на тази температура за 10 мин. След това намалете фурната до 180С /160С с вентилатор, и печете още около 50 минути.

Готовия пай оставете да се охлади за 20-30 минути преди сервиране. Остатъците се съхраняват чудесно в хладилник и са безкрайно вкусни без никакво притопляне.

Източник: Nigella Lawson

Нова година, стари рецепти и нито грам ретроспекции

Честита Нова година! Измина доста време от звуците на шампанско и фойерверки, а аз едва сега успях да проявя елементарно възпитание и да ви поздравя. Нека от сърце ви пожелая 2012 да донесе много здраве, вяра, покорени върхове и хълмчета и споделени с най- скъпите хора мигове, които и след години да извикват усмивката на лицата ви.

Това казано, трябва да си призная, че съм леко лишена от особена сантименталност към този административно- делови повод за всенародни веселия. Не, не съм Гринч на Новата година- обожавам суетенето около заялата тапа на шампанското; прекъсната внезапно от речта на президента Новогодишна програма, и то точно когато си мислиш, че очевидно нещо не ти е наред, защото въпреки часовете старание не успяваш на хванеш хумора на скечовете, а лицата от екрана ти напомнят колко си остарял ти самия, щом тези младежи от детството ти са вече баби и дядовци; последните 30 секунди на големия часовник; зарята на площада и хората, ах тези хора, които карат всеки с капка българска кръв да стане- тези неща ме умиляват от дете с цялата си тържественост и емоция , но пък мога да ви уверя, че няма да видите подробно резюме на изминалата ми година в дела и документи, нито ще чуете обещанията ми за по- добро Аз, траещи средно около седмица- две при повечето хора :-)  Никакви ретроспективни анализи.

След като се уверих, че и тази година след като часовника удари 12.00 аз не се превърнах в тиква (бел. авт. Преди години все се надявах, че ще се превърна в принцеса, но това се оказа еднократна и доста краткотрайна трансформация, която се случи само веднъж, средно между лятото на запознанството и първия положителен тест), затворих вратата на старата година и отидох да спя.

А сега, в новата 2012, дали не бихте искали да изпиете чаша топъл шоколад?

Чудесно! Вземете си на път към офиса утре сутрин, а аз ще ви почерпя с нещо много, много по- добро от това- с абсолютно пристрастяващия ми фаворит сред кремовете: Домашния Данет, базиран на рецептата на Nadja_sp  

Не съм особен фен на кремовете,  но този е просто изумително добър! С добавката на белия крем се превръща в пълно копие на купешкия си събрат, но за сравнение в качеството на двата е немислимо да се говори. Рецептата отново е нещо, което вече бях публикувала, т.е. тя е моето "нещо старо" от годините, но исках да редактирам и освежа, а и именно този крем правеше след- празничните ни следобеди тази година отново празник за сетивата, акомпаниран от филм под дебелото одеяло в приятните почивни дни.


Домашен Данет

 

Състав:

За шоколадовия крем:

1 литър пълномаслено прясно мляко
200 мл. течна сметана
100 гр. какао
100 гр. захар
50 гр. нишесте

За белия крем:

малка кофичка заквасена сметана
100 мл. течна сметана
1-2 с.л. фина захар

Приготвяне:

Какаото и нишестето се пресяват заедно. Смесват се в тенджера с дебело дъно. Постепенно прибавяме студеното прясно мляко, смесено със сметаната. Разбъркваме леко през цялото време, за да не се образуват бучици.
Поставяме на умерен огън и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти.

Готовия крем пресипваме в купички и поставяме в хладилника, като върху повърхността на всяко кремче слагаме кръгче пергаментова хартия, за да не се получава онази противна кора.

След като се охлади добре, се добавя белят крем, който се приготвя като течната сметана се разбива до пухкаво със захарта и постепенно към тях се добавя заквасената сметана, бъркайки внимателно с виличка или тел.

N.B. Ако нямате заквасена сметана можете просто да разбийте течната сметана с мъничко захар и да гарнирате с нея- отново е вкусно.

Подходящо е за по- големи деца, ако захарта не ви притеснява. Пробвах да заменя с мед и агаве, но не се получава добре по мое мнение.

Десерта е с доста мазнини, но пък си заслужава всяка хапка, така че оставете диетите за след още ден- два и се възползвайте от празниците като извинение за още сантиметър тук- там, а аз ви обещавам, че следващите дни ще споделя с вас един много, много специален чийзкейк, който не само е изумително вкусен, но и е безкрайно нестандартен и най- вече- полезен до последната троха!

И не забравяйте да бъдете по- добри, по- целеустремени и по- търпеливи тази година! Най- малкото не пречи да опитаме :-)