вторник, 30 ноември 2010 г.

Торти за Него


Вече втора година полагам особено голямо старание да озаря Деня на по- добрата си половинка с нещо повече от подаръци и ден без мърморене за битовите му задължения. И за да докажа колко всеотдайна съпруга съм, ще си позволя да включа в разказа си миналогодишната торта по случай неговия рожден ден. Тя е показателна, защото по същото време бях бременна в 6- и месец и прикована принудително на легло, заради тежка бременност. Това обаче не ме спря да положа всяко възможно старание, дори и и от хоризонтален поглед на нещата и се заех да уплътнявам времето си с моделиране на колата за тортата. Пределно ми бе ясно, че няма да мога да направя кой знае каква торта от леглото си, а ставането изобщо не беше възможно, за това вложих цялото си старание във фигурката, като основен акцент.

В сервиза:

Преди


и след авто- боята



Това беше първото ми МПС и ми беше адски забавно да се занимавам с него, признавам си. Дори и с кусурите си, пак ми е много любимо, макар да ми остана само на снимки, защото някой автоджамбаз го отнесе и така и не го видях повече.

Самата торта сглобявах тайно от половинката, не само заради изненадата, а и защото нямаше да е възхитен да ме види в кухнята при изричната забрана да ставам. И понеже аз съм максималист и не съм съгласна нито да рискувам бебето си, нито да оставя мъжа си без торта се възползвах от робовладелскти подходи и гласувах доверие на една невероятно мила моя приятелка, която под моя константен и вероятно безкрайно дразнещ надзор пече блатове и бърка кремове до припадък. Благодарна съм на всеобщата договорка, че на бременните им е простено да се държат като кучки. :-)

Ето го и крайния резултат:












 Тази година, освободена от оковите на принудителното лежане, имах възможност за нещо малко по- интересно. И тъй като в момента съпругът ми е на силно ирландска вълна, контрастно на моето залитане към Обединеното кралство, се отдадох на планирането на ирландско парти. За жалост снимки от самото събитие нямам почти никакви заради големия хаос в самия ден, но поне тортата успях да снимам набързо, преди да премине в историята. 
Цялото събитие бе щедро украсено в мотиви на детелини и огромно разнообразие на зелени аксесоари и детайли. 
Разбира се, храната бе изцяло на същата вълна и се прие изключително позитивно, макар ирландската кухня да е далеч от гурме- концепцията. За моя голяма изненада много радушно бяха посрещнати от гостите така прости храни като традиционната дъблинска яхния Coddle и ирландския соден хляб ( не ме обвинявайте в лош вкус, все пак партито трябваше да е автентично....), които си съперничаха с много други, далеч по- засукани ястия, но станаха фаворити на вечерта. Ето това се казва неочакван обрат- колко често човек яде манджа с хляб на  парти и да му хареса  :-)))

За тортата този път се отказах от моделирането на човечета и други дребни елементи и се спрях на по- изчистен дизайн, който бе допълнен и от големи количества от истинския вариант на главния тортен герой.






И в ръцете на голямото вече момче

неделя, 28 ноември 2010 г.

Щолен

Винаги съм мислела, че не харесва щолен, защото бях пробвала един- два пъти купешките творби. Аромата на бадемови есенции и съмнителни захаросани парчета из устата ми не успя да ме спечели. За една Коледа обаче реших, че дори и на мен да не ми е по вкуса си заслужава да дам шанс на останалата част от хората вкъщи да преценят връзката си с него. Направих един по първата рецепта, която ми попадна и....любовната ни авантюра започна. Вече поредна година най- чакания вкус на Коледа е този на домашно приготвения щолен, с неговата бяла захарна коричка и ароматна и плътна вътрешна част.... Признавам си, че по- голямата част е с моето име на нея, издълбано дълбоко в захарта....Е, и аз другите има, но по- малко.....да си опекат сами, ако искат те да разпределят кой колко получава.


Състав:

600 гр. брашно
1/2 ч.л сол
1 ч.ч. захар
120 мл. хладко прясно мляко
1 с.л. суха мая
120 гр. меко масло
1 яйце
1 с.л. ром
1 ч.л. ванилов екстракт или просто ванилия
1 с.л. кора от лимон
1 с.л. кора от портокал
и двата цитруса не трябва да са химически обработвани
4 с.л. захаросани кори от лимон и портокал или сладко от портокалови корички
1 ч.ч. бадеми
1 ч.ч. стафиди
1/2 ч.ч. сушени череши или червени боровинки

За коричката:
2 с.л. прясно мляко за намазване преди печене
50 гр. разтопено масло
много пудра захар

Приготвяне:

Брашното се пресява и се смесва със солта. Оформя се кладенче, в което се сипват 1 с.л. от захарта и 4 с.л. от млякото. Прибавя се маята, разбърква се с лъжица и всичко се посипва леко с брашно. Оставя се да втаса 20 мин. В кладенчето се добавят останалите продукти и, ако е необходимо, се сипват още 1-2 с.л. мляко. Оформя се твърдо тесто. Слага се в намаслена купа, покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя да втаса през нощта.
На другия ден тестото се омесва отново. Разточва се на правоъгълник и двата края се навиват на рула един срещу друг, като едната част се прави малко по- голяма от другата. Слага се в намазана с масло или покрита с пергаментова хартия тава и се оставя да втаса отново 30 мин. След това се намазва с млякото и се слага да се пече в загряна фурна на 180°С за около 50 мин., като трябва да стане златист на цвят
Горещият щолен се намазва със слой масло и се поръсва с пудра захар. Тази процедура се повтаря още 2-3 пъти, за да получи дебела бяла коричка, която ще го запази пресен дълго време.


Готовият щолен може да се съхранява дълго време добре опакован във фолио в невлажна част от хладилника и да бъде компания на следобедното ви кафе дни наред.

Източник: списание Меню

Нежни орехови сладки

Състав:

200 гр. масло на стайна температура
125 гр. фина захар
щипка сол
1 пръчица ванилия
3 жълтъка
2 с.л. течна сметана
250 гр. брашно
2 ч.ч. смлени орехи



Приготвяне:

Маслото се разбива на пухкав бял крем с миксер. Към него се добавят последователно захарта, солта, семенцата от ваниловата пръчица и се разбиват добре. След това се слагат жълтъците един по един. Добавят се двете лъжици течна сметана. Сместа се хомогенизира, след което се изсипва брашното и се доразбива до неговото поемане.
От готовото тесто се оформят малки топчета, които се овалват в смлените добре ядки (може да замените орехите с лешници, бадеми или други, по ваш избор) и се поставят в незалепваща тава за бисквити или върху пергаментова хартия на малко разстояние една от друга. Пекът се около 10 мин в предварително загряна до 200 С фурна без вентилатор. Много важно е да не покафевяват, а да се извадят малко пред това- когато съвсем леко променят цвета си. Така остават много нежни и сочни в средата. Ако се зачервят леко са по- хрупкави, но не по- малко вкусни. Въпрос на вкус.
Готовите сладки оставете да се охладят леко, защото са страшно крехки и ще се счупят, ако се опитате да ги извадите веднага. След 10-на минути може да ги преместите да се охлаждат на решетка.

ПП. Преди поставянето им в печката може да сложите по една цяла ядка в средата- така ще бъдат още по- орехови и вкусни.

Коледни елхички


Тази година, макар в края й, реших да открия нова страница в хобитата и интересите си и се отдадох на творческите си пориви. За това и когато видях, че наближава време за Коледния благотворител базар на БГ-Мамма реших, че този път ще взема макар и малко участие в него не само като купувач на едни от най- красивите творби, излезли от нежните женски ръце, които не само люлеят люлката, допринасят наравно с мъжката половинка от брачния съюз в семейния финансов баланс и играят още толкова много други социални роли, че дори и Марта Стюард трябва да си вземе лист и химикалче и да седна да си води записки, а на края на деня намират време, сили и разполагат с такъв голям заряд от талант, че създават неповторима красота, за която човек може само да цъка с език и да не вярва на очите си.
Така, след като вече така или иначе споменах името на гуруто на перфектната, всестранно развита домакиня- жена- съпруга- приятелка и бизнес дама, е ред да кажа, че почерпих не за първи път именно от нейния опит и избрах своя проект с любов от пръв поглед.


Както винаги, макар вродената ни женска заложба да вършим над 4 неща едновременно, времето отново не бе на моя страна и се наложи да "творя" в най- различни битови ситуации, като например по време на частните уроци на детето си, където видимо смутих и обърках учителката й, вадейки купчини списания, тиксо и тн и тн и отдавайки се на еретични дейности по сгъване и засукване на така "ценните" женски четива докато на детето ми му наливат знания безценни за кандидатстване в първи клас (!!!), на вместо да се облегна назад и да потъна в света на съветите как да подлудим мъжа си са 60 секунди, да боядисаме косата си в нов цвят за още пет и да сменим грима си с находчивите за сезона ярко жълто и лилаво....
Но нека се върна на съществената част.

Ето какво е нужно:

- Стари списания
- Спрей боя в избран цвят- моята беше златен металик
- Брокат на прах- спрей брокат не се получава добре, поне този , който аз пробвах
- Картонен кръг, изрязан от кашон или друг по- дебел картон
- Декорация за връх- използвах леки пластмасови звездички

Отворете списанието и леко размачкайте средната част, където са захванати страниците, за да я пречупите и омекотите. Това не е нужно за списания, хванати с телбод, а за лепените. Моя "манекен" е доста изстрадал, защото бе връхлетян от едногодишната унищожителна сила на малкото, докато си открия фотоапарата, но вие ще се правите, че не го забелязвате. Стъпките за показното тук направих едва вчера, след като няколко човека попитаха как точно съм ги направила и за това само маркират действията. Още не съм придобила навик да снимам процеса си на работа за блога, но и това ще стане. И така, списанието, което вече е с пречупена основа- мястото на залепването на страниците.


 Започвате да прегъвате всяка страница на половина до средата по един път, като прегъвате по този начин цялото списание от корица до корица- тях включително.




И след това отново на половина всяка отделна, вече прегъната страница, за да се получи т.нар. вратовръзка. Отново всички страници и кориците.




След това трябва да се подгънат останалите отдолу "триъгълници"



Като те се сгъват и се мушкат между краищата на вече сгънатата страница. Отново се подгъват така всички страници една по една.




   

След тази стъпка вашето дръвче вече има плоска основа, върху която да  седи стабилно и вече е готово за декорация!

N.B. В упътването, което следвах казват, че ако сте направили всички стъпки правилно то дръвчето ще е равномерно от всички страни. Аз направих пет. Не съм жалила старание за нито едно, но въпреки това всички имаха малко или много част при кориците, която седи по- отворена. Ако това не ви допада и имате желание може да го коригирате с малко тиксо в основата на дръвчето, за да посъберете краищата. Аз го сметнах за дефекта в ефект и го оставих, като поставих малки камъчета в процепите- така има две страни и всеки може да избере коя от тях харесва повече и да използва нея за лице на декорацията.

От тук нататък е въпрос на въображение. Аз нанесох два слоя спрей- боя, като на втората "ръка" поръсих с броката, за да залепне по влажната все още боя. След това с пергел си отмерих радиуса на осовата на дръвчето и изрязах от картон кръг, който също боядисах в златно. Залепих дръвчето на тази основа и доукрасих с камъчета и други дребни декорации.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Първият рожден ден


Ето, че дойде и първият рожден ден на моята втора дъщеря! Ура, ура !!!
След като не можах  да отделя нужното време и внимание за наистина сполучлива торта за нейната половин годинка, просто й дължах особено старание за този така важен празник. За това веднага след празника на кака й се заех с проекта на нейната торта. Изключително ме грабна картинка от една детска книжка за оцветяване- сцена от балета Лешникотрошачката в страната на Захарната фея, където всичко бе обсипано с бонбони и захарни изделия (не ме питайте какво има с мен и балета.....чак сега си давам сметка, че все от балетни тематики ми идват музите...Може би защото когато бях малка ми отказаха да ме приемат в балетна школа заради кръшната ми снага и сега имам неразрешени сметки с това изкуство....). Направих три- четири проекта, няколко фигурки и какво ли още не, тъй като разполагах с уж доста време за предварителни подготовки преди датата, но времето ми в последните дни преди самия празник изведнъж бе ангажирано изцяло с други неотложни дейности и голяма част от идеите ми останаха нереализирани, което ме натъжава мъничко, но пък ми оставя вратичка да ги приложа на бъдещите детски торти.
Така или иначе, ето какво се получи от голямото ми желание и оскъдното ми време за изработка




И от птичи поглед





А това е силно гримираното и дебело начервено дете, прекалило със захарта- ето до къде го докарва човек, когато заживее в Страната на сладкишите...




За съжаление времевият ресурс бе недостатъчен и за подходяща декорация на помещението, но направих каквото можах за няколкото часа, преди да дойдат гостите, които този път бяха в съвсем ограничен семеен състав и търпяха леко небрежно отношение към детайла.


Бисквити с млечен марципан


Какаови мъфини с пълнеж от вишнево сладко и маслен топинг


Захарни близалки (в десния край на снимката)




 В бързината и целия хаос от посрещане на подранилите гости, привеждане в търговски вид на допреди малко търкалящите се по земята деца и оставането им в него поне за час- два, нареждането на масата и довършването на полу- залепения банер, който минути преди влизането на  поканените гласеше ЧРД Б..Б.., както и опитите да среша евентуално косата си преди да съм отказала завинаги всички неродили жени да имат деца и още повече да празнуват рождените им дни, се оказа, че забравих балоните, които трябваше да завършват масата, но го установих по средата на вечерта и бе просто лицемерно да ги поставям тогава, за това оставих нещата така- недовършени. Не всичко в живота е идеално все пак :-)


 Може би преди да започна с разказа в картинки бе редно да отбележа, че за разлика от голямото количество страхотни кулинарки, който освен всичко друго са и невероятни фотографки, аз съм напълно лишена от тази дарба и снимките ми са по- скоро в графата "Доразвийте сами реално какво съм снимала", което често ощетява старанието ми и не представя в истинска светлина резултатите от труда ми, но може би някой ден ще успея да посетя курс по фотография за любители...Може би....До тогава ще разчитам на вашия толеранс към този отдел в уменията и в блога ми :-)


 И тъй като при разказа за рождения ден на едната си дъщеря завърших със снимка на главния герой на деня, е редно да отбележа и сега как всичко си е струвало, заради усмивката на малкото човече. Но за разнообразие- ето реакцията, която получих :-) 




неделя, 21 ноември 2010 г.

Flapjack без печене


Съставки:

100 гр. микс сушени плодове или подбрани по вкус- сушени кайсии, ананас, фурми, стафиди
100 гр овесени ядки
50 гр експандирана оризова зърнена закуска от типа на Rice Krispies- има такава с мед в био магазините
85 гр. кокосови стърготини
50 гр. бланширани лешници или бадеми
50 гр. слънчогледови, сусамови и тиквени семки
100 гр мускавадо захар
125 гр. golden syrup или мед
100 гр. масло, нарязано на кубчета

Приготвяне:

Нарежете сушените плодове на малки парченца, използвайки кухненска ножица. Поставете нарязаните плодове в голяма купа и добавете към тях овесените ядки, зърнената закуска и кокоса. Смесете ги добре.
Поставете лешниците и семената в голям тиган без мазнина и ги запечете докато леко променят цвета си на средна температура. След като ги оставите да се охладят леко ги добавете и тях към купата с останалите съставки и ги размесете добре.
Сложете захарта, сиропа/ меда и маслото в малък огнеупорен съд и ги загрейте леко, бъркайки с дървена лъжица докато се разтопят. Задръжте ги на огъня около 2 минути, докато се сгъстят и заприличат на сироп. Бързо размесете готовия сироп със сухите съставки докато не останат никакви сухи места. Ако е нужно добавете още съвсем малко мед с масло- разтопени.
Преместете в квадратна тава или кутия (20 х 20) и притиснете с опаката част на лъжица, за да стане компактно и да се изравни повърхността. Оставете да се стегне в хладилник или по- хладно помещение около 2 часа.

Чудесни са за в колата сутрин с бързото кафе или за ученическите кутии на децата.



Бебешко Рататуй с паста

Състав:

1 среден патладжан
2 малки тиквички- цукини или обикновени
2 с.л. зехтин
1 средна глава червен лук- обелен и нарязан на дребно
1 малка скилидка чесън
2 малки сладки червени чушки
400 гр. нарязани на дребно консервирани домати
прясно смлят черен пипер
мъничко розмарин
дребни фигурки паста за сервиране

Приготвяне:

Нарежете патладжана и тиквичките на дребни парчета. В тиган с дебело дъно загрейте леко зехтина, разреден с мъничко вода и в него задушете лука до омекване, добавете чесъна и патладжаните. Задушете до омекването им, като добавите още малко зехтин, ако е нужно.
Добавете червените чушки и тиквичките и гответе на ниска температура около 25 мин., след което добавете и доматите, пипера и розмарина. Покрийте тигана с капак и гответе още 20 минути, като разбърквате периодично.
След като  ястието е готово, оставете да изстине и пасирайте, ако детето е още малко. Сварете макароните според инструкциите на пакета и смесете. За допълнително овкусяване може да се гарнира с настърган пармезан, чедър или обикновен кашкавал. пастата може да се замени с варени и намачкани картофи или ориз.

Може да прехвърлите готовата храна в контейнерчета за замразяване (за предпочитане в такива без бисфенол) и да замразите до два месеца, като преди употреба я загреете добре.

Порции- 6-8 бебешки порции


ПП. Тъй като патладжанът е тежка храна аз го изключвам от рецептата за бебе по- малко от година и половина. Не съм променяла останалите пропорции.
Ако имате био цукини то е добре да не белите кората им, която има много полезни в-ва и е ценна. Изм
иите добре и нарежете тиквичката заедно с нея.


Във всички рецепти, които приготвям, използвам био продукти до колкото успявам да ги намеря. Това важи особено силно за бебешките такива.

ПП2. Ако се направи в по- голямо количество спокойно може да бъде поднесено като вечеря за цялото семейство.

Източник: The baby healthy eating planner

Пълнозърнести кифлички с мармалад

Състав:
4 яйца
120 гр. масло на стайна температура
120 гр. захар
200 мл съвсем леко топло прясно мляко
около 800 гр. пълнозърнесто брашно
1 пакетче суха мая- ако не е упоменато, че е достатъчна за 1 кг брашно, увеличете малко количеството й
щипка сол
пръчица ванилия
лимонова кора от необработвани лимони или есенция
мармалад за пълнеж
1 жълтък+ няколко капки пресен лимонов сок за намазване
малко захар за поръсване

Приготвяне:

В купичка разбивате леко яйцата, прясното мляко и захарта. Добавяте ванилията-само семената от пръчицата, и лимоновите корички или есенцията. Добавяте щипка сол и изсипвате в контейнерчето на машината за хляб. Ако месите на ръка, отделяте сместа и от брашното правите кладенче, в което я изсипвате. Добавяте маслото, брашното и маята.
N.B. Съобразете се с указанията за употреба на вашата машина за хляб- има модели, които изискват първо сухите съставки и едва след това течните.
Пуснете машината на един цял цикъл на месене и втасване. Аз използвам програмата си за обикновено тесто с втасване, която е около 2 часа и 20 минути. Наблюдавайте в началото тестото- поради различния грамаж на яйцата и не винаги еднакво оразмерените мерителни съдове се получават разминавания в крайното количество течност и за това трябва да коригирате грамажа на брашното, което използвате в рецептата. Тестото трябва да е стегнато и плътно, без да лепне, но не прекалено твърдо. Ако месите на ръка ще е по- лесно да усетите точната консистенция, но в машината трябва да следите да наподобява средно стегната топка- да не се разлива и да не маже силно под бъркалките.
След като тестото втаса се разточва в кръг и се разрязва на триъгълници, които се мажат с мармалад по цялата си дължина само в средата и се завиват на кифлички. Оставят се да втасат още веднъж- това правя на включена на 50 С фурна, след което се мажат с жълтък с няколко капки лимонов сок и се поръсват със захар. Пекът се в загрята до около 200 С без вентилатор фурна.

Бон апети!




Рецептата е споделена от моя приятелка, а нейният източник е неизвестен за мен.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Крем супа от тиквички и пармезан

Продукти:


2 тиквички- цукини
1 голям картоф
50 гр кокосова мазнина- без аромат на кокос! или друга растителна мазнина
50 мл течна сметана
Настърган на люспи пармезан
копър, сол, сух чесън на гранули
Пушена сьомга
Ситно нарязани пера на пресен лук или чесън

Приготвяне:

Нарежете на дребни кубчета зеленчуците и задушете за секунди в мазнината.
Посолете леко и залейте с гореща вода.
Варете зеленчуците до готовност и до редуциране на течността.
Накрая добавете сметаната и оставете да се вари още 5 мин. докато се сгъсти леко, като през това време добавите и копъра. Махнете от котлона, разбъркайте и пасирайте.
Сервирайте супата  гарнирана с пушената сьомга и люспи пармезан на вкус. Поръсете отгоре с малко ситно нарязан пресен лук- от перата, или пресен чесън.

Източник на основната рецепта: vkusnoikrasivo.com

Супа от печен карфиол

Състав:

750 гр. карфиол
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
2 стръка копър
1 дафинов лист
1/2 ч.л. мащерка
3-4 с.л. зехтин
2 кубчета пилешки бульон*
1 ч.ч. сметана
2 филийки хляб
4-5 с.л. зехтин
масло за намасляване



Приготвяне:

Карфиолът се измива старателно и се накъсва на малки розички, които се поставят в намаслена тава, заедно със скилидките чесън- необелени, и цялата глава лук. Наръсват се със зехтин и се пекат до златисто около 20 мин. в предварително загрята до 200 С фурна.

Няколко изпечени розички карфиол могат да бъдат отделени за декорация на готово ястие. Останалите розички се поставят в тенджера с 1.5 литра гореща вода. Към тях се добавят чесънът и лукът, който вече сме обелили. Добавят се пилешките бульони (* избягвам използването на бульони, поради две основни причини- едната е наличието на твърде много сол в повечето марки, а другата е дрождовите екстракти, които също избягвам, когато е възможно. Супата става прекрасна и без бульон). Когато супата кипне се добавят мащерката и дафиновия лист. Вари се около 25 мин., дафиновия лист се изважда и супата се пасира.
В отделна купичка към сметана се добавя постепенно черпак от супата, разбъркват се до пълно смесване и внимателно се връща обратно в супата.
Хлябът се нарязва на малки кубчета, наръсва се със зехтина и се пече в предварително загряна до 220 С фурна да златисто.

Супата се сервира декорирана с карфиолени розички, крутони и пресен копър.

N.B. На снимката е лишена от красивата си украса, защото моите домашни дегустатори са недружелюбни към плаващите парчета в крем- супите, но човек трябва да се съобразява с публиката си. "Разкрасявам" я с малко натрошено сирене.

Бяла риба със спаначен сос

Състав:

25 гр. несолено масло
25 гр. брашно- пшенично или спелта
200 мл кърма/ адаптирано мляко/ обогатено с калции соево мляко/прясно мляко за по- големите деца
50 гр Чедър
100 гр. спанак- сварен и нарязан на ситно
съвсем малко щипка индийско орехче
200 гр. бяла риба, обезкостена и бе кожа



Приготване:

За да приготвите соса разтопете маслото и добавете брашното. Гответе около минута, като бъркате непрекъснато. Свалете от огъня и добавете малко вода (в оригиналната рецепта се използва млякото в този момент, но тъй като загряването на кърмата и адаптираното мляко не е препоръчително, заради унищожаването на ценни техни съставки, аз замених тази стъпка с вода, колкото да хомогенизира соса и да е достатъчна, за да "сваря" брашното, а едва когато е готов му добавям млякото,  за да го разредя до правилната консистенция). След като добавите течността, върнете съда на огъня и бъркайте непрекъснато докато сосът се сгъсти и изглади. Охладете леко готовия сос и добавете към него нарязаните на ситно сирене Чедър, спанака и индийското орехче.
Поставете рибата в малък огнеупорен съд и покрийте с мляко или вода. Поширайте за около 5 минути докато е готова. Извадете рибата внимателно с решетъчна лъжица и сервирайте, гарнирана със соса.

Намачкайте леко с вилица или пюрирайте до гладко според уменията на бебето да дъвче.



Сладки "Ментов крем"



Състав:

450 гр пудра захар- пресята добре
120 до 135 мл подсладено кондензирано мляко
няколко капки ментова есенция
една- две капки зелена боя
150 гр. натурален шоколад

Приготвяне:

В голяма купа поставете пресятата пудра захар и добавете към нея кондензираното мляко. Размесете докато сместа стане на трохи. Добавете няколко капки от есенцията и от боята и месете до получаване на стегнато и гладко тесто.
Леко поръсете с пудра захар повърхността върху която ще работите и разточете тестото до 5 мм дебелина. Изрежете малки кръгчета с формичка за сладки или с малка чашка. Оставете сладките да изсъхнат върху пергаментова хартия- препоръчвам ви да ги обърнете когато се стегнат достатъчно, за да се изсушат добре и от долната си страна.
Разтопете шоколада на водна баня, след което потопете всяка сладка в него, изтръсквайки излишното и отново ги поставете да се стегне шоколада.

Много лесни и вкусни сладки, които можете да направите заедно с децата си.

събота, 13 ноември 2010 г.

Торта Лебедово езеро

Ето една торта от това лято, която отново бе посветена на балета и по- конкретно на постановката, в която игра роля дъщеря ми. Лебедово езеро е един великолепен балет, който лесно пленява дори и не особено големите привърженици на балетното изкуство. Още по- пленително е , когато тези тежки за изпълнение роли са поверени на начинаещите мънички балерини. Притеснението, вълнението в очите им, добре тренираните движения, репетирани толкова дълго и изпълнени с толкова старание, но и притеснение на сцената са просто великолепни и незабравими, особено за една майка. Това бе първата сценична изява на моето дете и тя и аз се вълнувахме дълго преди и след събитието. Бе напълно предвидимо каква торта ще поиска тя за  именния си ден, който бе малко след представлението и тя все още играеше ролята си на черен лебед вкъщи ежедневно. 
Балерините ми в лице са по- скоро лелки с прекомерно много грим, отколкото деца, но като за първи опит за моделиране на хора бяха задоволителни.






А това е долният етаж на тортата в разрез- първата ми торта-дъга и определено моя фаворитка за пъстроцветни детски партита!

Обущарят ходи бос

В тази стара, но неимоверно вярна поговорка може да бъде открита почти всяка една жена, която познавам, наред с мен самата. Залисани в грижите за околните и изразходвайки до дъно неподозираните си заряди от енергия за доставяне на удоволствие на ближните, просто изведнъж осъзнаваме, че нямаме сила да се погрижим за собствените си малки радости. Дали ще измръзваме пред телевизора, защото няма сила на света, която да ни накара да станем и да си донесем едно одеяло (разбира се освен ако тази сила не се обърне към нас с "Мамо или Мила моя/ Скъпа/ Коте или друг представител на фауната в умалителна форма, студено ми е!", когато ще сме се върнали с топли чорапи и три одеяла преди да са поели дъх за ново изречение)  или ще хапнем нещо на крак след работа, директно измъкнато вкочанено от хладилника, докато редим и декорираме като в най- изискан ресторант порциите на визираните преди малко представители на  семейството или......или просто ще имаме рожден ден- наш, личен рожден ден, за който няма да имаме мотивацията да си подарим очакваните малки сладки удоволствия, които иначе правим с такава охота и желание за другите. По всяка една логика това е чудесен повод за още един проект, за още една възможност да се отдадеш на хобито си и да се покриеш в пудра захар, цветни боички и амбициозни визии за предстоящата торта. Да изкараш дни в обмисляне, планиране и подготовка и нощи в моделиране, сиропиране, покриване и заглаждане. Да, ама не.....
Ето, днес е моя рожден ден! Честит рожден ден на мен! Това е първия ми рожден ден за който изобщо се съгласих да си направя торта и то защото бях заставена да го направя- най-вече заради очакването на децата, със силната подкрепа на тяхното лоби в лицето на баща им. Не съм сигурна защо говоря за децата в множествено число, като едното все още е прекалено малко, за да го вълнуват изобщо тези неща, но пък децата в тази ситуация си остават две- голямото и детската част на вече порасналото дете- таткото, който макар и противоконституционно заема две управленски длъжности в нашия микрокосмос- на порасналото дете и на съпруга. Ако зависеше от мен крем карамел е повече от чудесен начин на повишиш инсулиновите си нива по повод остаряването си и да се приключва- това важи само и единствено за моя личен рожден ден  и за никой друг обаче! И нека не бъда разбирана погрешно- нямам проблеми с остаряването си...все още...мисля.... Просто, неочаквано дори за мен самата, я няма онази неспирна движеща сила, която ни кара да влагаме огромни количества време и труд в подготвянето на празника на скъпите си хора. Очаквах седмици преди Деня да бъда връхлетяна от обичайната си еуфория и да ме засипват купища идеи за визията на тортата, за изпълнението й и вкусовите й комбинации....Но тях ги нямаше. А аз чаках- търпеливо и дълго...
Правила съм и правя с огромен хъс и любов торти за всичките си близки- всяка година месеци преди празника им имам идея- каква да бъде, да бъде част от тях и техните интереси, да не повтаря миналогодишната, да ги изненада и да им донесе истинско удоволствие от големия празник, защото рождените дни са едни от най- прекрасните празници за мен. Но ето, че когато дойде и моя ред музата ми е решила да ме изостави. В следствие на нейното предателство се наложи да вложа цялото си въображение и да си измисля торта "насила".....Това не бе особено сполучлив подход, както се оказа по късно. Харесах си една великолепна торта- прекрасна елегантна обувка върху кутия и тъй като от много време искам да се пробвам да направя обувка, а все не намирам повод, а и смелост да рискувам нечия торта с такава, реших, че сега е момента да си направя тест. И тъй като страдам от прекомерна амбициозност, като прохождащ декоратор и за пръв опит за обувка си избрах ето това съвършенство, дело на Elite cake designs
Да, тук е добър момент да се посмеете, защото дори и да не сте притежатели на острия ум на Поаро ще се досетите до къде стигнах в опита си да пресъздам тази точно обувка без подходящи подпори, без макет за изрязване  и без опит да правя дори и от онези ниските скучни обувки, които се мъдрят по чанти и кутии навсякъде из тортените сайтове. Аз, разбира се, виня и липсата на музата си, но не бих могла да се самозалъгвам, че дори и безмерно вдъхновена щях да постигна това като краен резултат.  Всичко вървеше дори учудващо добре до момента, в който реших да изместя леко подпряната на почти отвесен наклон върху инженерно чудо от кутии и картонени сводове основна част на обувката, за да премеря токчето. В този момент то залепна, макар съвсем да не бе предвидено да се случва, не можеше да се махне без да разкъса все още много меката обувка и от там нататък всичко се свлече...буквално.....Дори ме бе яд да я снимам, за да покажа какво остана от моята обувка като краен резултат и ще си спестя унижението пред вас. Така или иначе вече бях с една готова, измазана правоъгълна торта и без съвсем никаква концепция какво да я правя. Като добавим към това и огромния ми недостатък да не мога да приемам достойно неуспехите, бях силно решена да изхвърля всичко и да обявя, че торта просто няма да има....
Вразумих се няколко часа по- късно и за оставащите ми час и половина реших, че ще правя нещо в движение...каквото и да е то....Определено имам нужда от още практика за моделиране на хора, така че се спрях на това упражнение. Ето какво се получи в крайна сметка от моята измъчена от начало до край торта





Резултатът е плачевно простичък, самотен и далеч от отличен, с множество елементарни недостатъци и за пореден път доказа, че на сила нищо не се получава. Остава ми да се надявам поне на вкусовите й качества, които ще мога да коментирам по- късно този ден. А за догодина- просто ще трябва да ми направят торта, а аз и музата ми да събираме сили за идните рождени дни на хората около мен :-)

Лесно и бързо тирамису без яйца



Състав:


1 голям пакет бишкоти Savoiardy- не котешки езичета или домашни бишкоти, а купешките, тип lady fingers
500 гр Маскарпоне
200- 250 мл течна сметана с висока масленост
1/2 ч.ч кафява захар
4-5 с.л. ром, Марсала или друг алкохол
1- 1 и 1/2 ч.ч силно кафе
натурално какао без захар за поръсване


Приготвяне:


В миксер разбиваме течната сметана, като прибавяме захарта малко преди края на биенето и изчакваме да се хомогенизират напълно. В отделна купичка смесваме Маскарпонето и 3-4 с.л от алкохола - аз използвам ром, защото упорито забравям да си купя Марсала. След това внимателно смесваме двата крема и разбъркваме.
В плитка купичка изсипваме топлото кафе и останалия алкохол и започваме да топим съвсем за кратко бишкотите вътре и да ги редим в избрания съд плътно една до друга, без да ги мачкаме или притискаме твърде много. Когато наредим цялото дъно разстиламе плътен слой от крема и повтаряме процеса с нов ред бишкоти и крем. Поставяме така приготвения десерт в хладилника, за да се стегне и охлади и след това наръсваме плътно с пресято какао. (Признавам си, че аз си спестявам двойната работа и поръсвам дебело с малка цедка, която използвам за сито на какаото, още щом го наредя и преди да го сложа в хладилника- изглежда си чудесно и не ми се овлажнява какаото- просто трябва да е наистина обилно ;-) )

Най- добре е тирамисуто да отлежи една нощ, за да се напоят хубаво бишкотите и ароматите да се слеят. Става и по- рано да се хапва, но определено не е толкова добро по мое мнение.

В съда, който аз използвам за тирамису са ми нужни три от общо четирите единични опаковки в големите пакети бишкоти, за да се получат хубави два пласта. В зависимост от вашия съд може да бъдат необходими повече или по- малко, като това ще определи и колко от крема ще ви е нужен, макар за този крем любимата на Мечо Пух максима "Колкото повече, толкова повече" да важи в пълна сила......

ПП. В оригиналната рецепта за Тирамису има задължително присъствие на яйца, но аз винаги избягвам рецепти със сурови такива. В тази рецепта конкретно, при правилно разбити съставки не се губи нищо от придаваната иначе от яйцата пухкавост и лекота на десерта.

сряда, 10 ноември 2010 г.

Началото...

Това е може би петия път, когато трия и започвам от начало,  в желанието си да напиша по най- добрия "блогърски" начин първата си публикация. За сега не мога да кажа, че постигам успех....

Ако до вчера някой ме бе попитал дали някога ще имам блог с нещо повече от вид на рецептурник, щях да отговоря твърдо и категорично "Не!", защото това просто не е за мен. Не съм литературна личност, не съм особено словоохотлива в писмен вид и още по- малко съм добър разказвач. За това и подхождам така предпазливо към започването на този блог , а ако трябва да съм напълно честна и неколкократно обмислях да се откажа , но имам една...е, нека са две големи, неутолими страсти, които еднички са в състояние да ме накарат да пиша и това са сладкарството и организирането на празници. Тези две, прекрасно съчетани по стечение на обстоятелствата неща, са и мотивът ми да започна този блог. А и не обичам да се отказвам....Никога не се отказвам всъщност, така че просто нямам избор и ще споделям тук моите обилно захаросани, силно сиропирани, тематично декорирани, детайлно организирани страсти, като се надявам да успея да ви подаря поне частица от моя захарно- покрит свят! 



вторник, 9 ноември 2010 г.

Голямото момиче на мама

  Моята вече голяма дъщеря навърши 5 преди няколко седмици. Този мъничък юбилей мотивира желанието ми да направя едно по- различно от стандартните празненства. Вече повечето, ако не и всички, сме се уморили от вкараното в калъп празнуване в поредния детски клуб, с поредните масово- произведени шапчици, чинийки и покривчици. Поне аз съм и не можех да си представя така този важен ден. За това запретнах ръкави и влагайки целия си наличен перфекционизъм и въображение посветих едни месец на подготовката на Деня. Ето какво се получи накрая в няколко картинки....


Тема на празненството бе Балет, тъй като малката госпожица е една истински талантлива и безкрайно отдадена на тренировките балерина. Логично всичко трябваше да бъде подбрано в нежни цветове, леки вкусове и подходящи за малките балерини занимания. 




Разбира се, всяка балерина има нужда от магическа балетна сила, за да изпълнява трудните танци с лекота. За това бяха задължителни 














И още много други подобаващи сладкиши и не само...


А за да не е изцяло розово и бяло се появи и зеления акцент:



Спаначено руло





Разбира се, като на всеки един рожден ден най- важно място в сърцата и очите на малки и големи  заема тортата. В този случай ми беше наистина трудно да реша каква точно да бъде тя- исках да е нежна, да е в синхрон с цялостната тематика на партито, но да не бъде сладникава, претрупана в розово и панделки купчина блатове и крем, каквато лесно човек може да се подведе да сътвори в желанието си за красота в балетен тон :-) След множество отхвърлени рисунки и идеи, ето какво се получи....



И разрез отгоре....

Тортата бе цяло предизвикателство за сглобяване и поддържане поради голямата си височина и малкия си диаметър, но устоя геройски на тежестта на захарното покритие и на престоя на главната маса. Пълнежът й е от ягодов крем с маскарпоне и пресни ягоди и шоколадов мус. Декорирана е с туту,  като тези, които изработих за гостите и с тиара за акцент. Захарните балетни пантофки бяха много високо оценени от рожденичката и гостите й, а към момента служат за балетни пантофки на една от куклите й- истински съм впечатлена от издръжливостта им. 

За довиждане и благодарност, че посетиха нашето парти, гостите получиха тематично подбрани дребни подаръчета


Като заключение мога да кажа, че макар да бе изключително много труд и да отне много от и без това безсънните ми нощи, цялостната подготовка и всички малки розово- бели, тюлено- сатенени детайли ми доставиха огромно удоволствие и съм нетърпелива за следващия повод, когато ще мога да започна друг такъв проект.
А най- ценната награда за всичко в края на деня бе усмивката на дъщеря ми....





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...