Домашни пуканки с Dorito вкус

Какво по- добро време за малко отпускане с хубав филм под топло одеяло, сгушени до любимите хора от съботния или неделен следобед? Моменти като тези са силно препоръчителни за пълноценното възвръщане на силите след забързания и често напълно абсурдно натоварен седмичен график не всеки от нас.

В нашето семейство е нещо като традиция семейните филми през уикенда да бъдат придружавани от огромни купи домашно приготвени пуканки- там, на дивана, в комфорта на собствения ни дом и с удоволствието на истинската храна в ръцете ни, ухаеща на масло и посолена за привкус, далеч от малките столчета в претъпканото кино, придружавани от деликатната раздираща кашлица на някой съгражданин, дошъл да се обогати културно и социално и със сигурност не с пресолените, генно- подсилени, овкусително- наблъскани и оцветително- напръскани подобия на пуканки или начос. Мне, благодаря! Имало е време, когато с удоволствие съм се отдавала на "леки" прегрешения с храна от киното, но сега не бих си причинила такова нещо, просто защото....се обичам повече може би :-) А ако аз не бих го яла, то със сигурност не бих го дала на децата си, нали?!

Но това не значи, че те трябва да бъдат лишени от удоволствието на филма с пуканки- от онези пуканки от нашето детство, когато единствените познати консерванти бяха сол и аспирин в бурканите, значи няма причина да ги няма и сега, просто няма да идват от завод в готов или полу- готов вид, а ще отнемат 10 минути на мама, в които децата ще се забавляват да гледат как пукат и подскачат и нетърпеливо ще обикалят около купата с врелите пуканки, за да си откраднат една- две.

А какво би станало, ако можехме да бъдем още по- смели и дори нахални в желанията си и съберем вкуса на пуканките с масло с този на така любимия, но религиозно избягван поради логични причини Dorito чипс?! Това вече са не просто пуканки за филм, а цялостно преживяване в което показвате недвусмислен знак на химическата продукция в супермаркета Ви и се наслаждавате без никакви угризения на пуканки с вкус на Doritos! Обичам когато злодеите се превръщат в героите на деня, напр.  храната боклук става истинска храна за удоволствие на тялото и душата, която не идва в алуминиева торбичка от далечна фабрика...Йеи!

И този път обещавам гръмките и смели проекти да се свеждат до сравнително доста улеснена и бърза процедура, точно каквато трябва да бъде една съвременна ежедневна рецепта за заети майки, които обаче не са склонни да посягат към рафтовете с опаковани храни за децата си.

Ще разделя рецептата на две части, за по- голямо улеснение. В първата част ще представя на кратко как се приготвят обикновените домашни пуканки, които правя всяка седмица и овкусявам според предпочитанията на аудиторията, а втората ще бъде за конкретната смес от подправки, която им придава вкус на Доритос.

Домашни пуканки и подправка с вкус на Доритос

(веган, без млечни, без глутен)

 

Състав:

• За пуканките

1 ч.ч. царевични зърна за пуканки*- силно препоръчвам да избирате органичните варианти, защото царевицата е една от най- разпространените ГМ култури и всичките Ви усилия за домашни пуканки ще се обезсмислят до голяма степен. 

*това количество зърна е за поне две големи купи пуканки, т.е. за 4 човека, които обичат мнооого пуканки. Ако искате може да намалите до 1/2 ч.ч. .

1-2 с.л. кокосово масло- заменете с краве масло, ако не разполагате с кокосово

50 гр. предварително разтопено масло- не държа да са без млечни продукти, така че използвам обикновено краве масло, но ако искате може да разтопите кокосово масло и за заливането им

• За Доритос подправката

1/4 ч.ч. хранителна мая/флейк*
1-2 ч.л. чесън на прах
1-2 ч.л. лук на прах
1 ч.л. кимион
1-2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чили- по желание
1/4 ч.л. черен пипер- или на вкус
2 ч.л. сол- може и малко повече

*ако не разполагате с флейк бихте могли да замените с фино настърган пармезан, но това ще промени крайния вкус и отново ще направи пуканките с млечни продукти, както и ще намали трайността на готовата подправка при съхранение

 Приготвяне:

• За пуканките

В максимално голяма и дълбока тенджера с дебело дъно поставете кокосовото масло/ маслото. Изберете наистина огромна тенджера, защото иначе рискувате да се озовете с преливащи пуканки по средата на процеса- правила съм тази грешка и повярвайте ми не е никак приятно :-) 

Включете котлона на малко под максималната сила- важно е да е много висока температурата, защото иначе пуканките ще Ви отнемат часове и резултатът няма да е особено добър. Моят котлон има максимална степен 9 и аз използвам 8-ма степен за пукането им.
Когато мазнината се загрее, поставете няколко зърна от царевицата вътре. Те ще са Вашия ориентир- когато започнат да се пукат е време да добавите останалата част от царевицата.

Поставете капака на тенджерата така, че да я затваря, но да остава съвсем лек процеп през който да излиза парата. По този начин пуканките Ви няма да се овлажнят и да останат меки.
Сега идва ред на голямата физическа работа- започва голямото тръскане!
Придържайки здраво капака на място започнете да движите бързо и рязко тенджерата напред назад, за да не позволите на зърната да загарят. Не спирайте да движите тенджерата и да разбърквате зърната през цялото време! След известно време ще започнете да чувате пукането им- става изведнъж и някак особено бурно и шумно. Пуканките са готови да бъдат оттеглени от огъня веднага щом пукането се разреди. Все още не отваряйте напълно капака, защото останалите тук- там пукащи зърна могат да изхвърлят със себе си огромно количество пуканки из цялата Ви кухня ;-)

Когато пукането почти изцяло спре може да отворите капака и бързо да залеете пуканките с предварително разтопеното масло- колкото повече- толкова повече важи със страшна сила тук по мое мнение, така че увеличете количеството, ако Ви се стори нужно или пък го намалете според предпочитанията си!
Ако искате просто домашни пуканки с масло и сол можете просто вече да ги осолите на вкус и да спрете до тук. Разбъркайте добре, за да поемат равномерно от вкусовете и прехвърлете в голяма купа!

Ако пък решите да направите нещата още по- интересни, пропуснете посоляването и овкусете с предварително приготвената смес за Доритос.

• За Доритос подправката

Източник: wholenewmom.com

Смесете всички съставки и поставете в блендер или кафемелачка. Смелете ги до фин прах.

Използвайте тази смес вместо обикновената сол за овкусяване на поляните с масло/ кокосово масло пуканки.

Сместа е доста за една доза пуканки, така че можете да прехвърлите остатъка в малко бурканче и да съхранявате в хладилник. Аз приготвям двойно количество и я държа под ръка.





** В конкретния случай имах подарък смес за пуканки с различни сортове царевица, който исках да изпробвам. Останах крайно разочарована, защото дребните сортове зърна правят и съвсем дребни пуканки, които не са особено приятни за ядене, така че ако използвате просто обикновената царевица за пуканки ще имате доста по- едри и добре изглеждащи пуканки от тези на снимката :-)


*** За да се получат добре изпукани пуканки е важно зърната да са добре изсушени преди пакетиране и да не е останала влага в тях- нещо, което при някои партиди е проблем и прави много трудно пукането, а самите пуканки остават с едри твърди части при разпуканото остатъчно зърно. За това когато имам съмнения за качеството на зърната в дадена партида винаги ги оставям до радиатора за една нощ на открито, за да се поизсушат допълнително или просто си купувам нов пакет от друга партида.

**** Мазнината, която използвате за приготвяне на пуканките при термичната им обработка е особено важна- тя трябва да има висока точка на загаряне и за това не препоръчвам зехтин или слънчогледово масло. Обикновеното краве масло, кокосово или това от авокадо са най- подходящи. Преди добавяне на сухата подправка задължително трябва да сте овкусили пуканките с допълнителното масло, кокосово или краве според предпочитанията Ви, защото иначе подправката няма да може да се полепи по пуканките. А и пуканките с много масло са просто божествени, докато тези без масло са по- скоро талаш на вкус, съжалявам да Ви разваля здравословните твърдения :-)



Остава да намерите хубав филм и да потънете в блаженство :-)
И не забравяйте да изключите телефоните си- никой няма право да разваля преживяването Ви!

Бързи скоунс с пушена сьомга и млечен крем

Лятото е времето на дългите разходки през уикенда и леките и бързи обеди със семейството след това. И макар тази година лятото да е позабравило, че трябва да се появи и да превърне мокрите и кални пътечки в прекрасни и раззеленени алеи, а унилите и апатични 'сенки' в превъзбудени и оптимистични  хора, очакващи лятната си почивка и усмихващи се смело, без страх от пареза на лицето, ако нарушат намръщена си ежедневна гримаса.

И тъй като за оптимистите чашата е винаги полу- пълна, а аз сега съм на военен курс по оптимизъм, ще си представя, че не ми измръзва носа и топлината от климатика е летен ветрец, галещ кожата ми и ще ви дам една превъзходно вкусна и монго, много бърза рецепта за идните дни, която от скитане по паркове и планини или пък удължения престой на плажа сте останали само с няколко минути, за да приготвите атрактивен и неустоим обяд, който няма да отстъпва по нищо на префърцунените блини по коктейлните партита. Нещо като ежедневен шик в чиния :-)

Рецептата претендира за аналог на добре познатите британски скоунс, но за себе си не бих казала, че вкусът е съвсем като техния, за това запазих оригиналното им име за документална акуратност , но трудно се сдържах да не ги прекръстя изцяло на бухтички или нещо по- разбираемо за нашите ширини, а и предполагащо по- ясно очакване за вкусът им, за това в текста на рецептата по- долу ще си позволя да ги наричам така. Как ще ги наричате е ваше решение, но каквото и име да им сложим, тези скоунс/бухтички си остават едни възхитително вкусни дори сами по себе си основи, които смело може да поднесете с каквато солена или сладка гарнитура изберете и харесвате.

Бързи скоунс/ бухтички с пушена сьомга и млечен крем 

 

Състав:

За бухтичките

125 гр.  брашно с набухвател
2 средни яйца- разделени на белтъци и жълтъци
150 мл. мляко- аз използвам соево
сол и пипер на вкус
мъничко зехтин за намазняване на тигана

За млечния крем:

150 гр. крем сирене или извара
50 гр. гъсто кисело мляко
3 с.л. сибирски лук- накълцан на ситно
3 с.л. магданоз- накълцан на ситно
1 к.л. сух чесън
сол и пипер по желание

200 гр. пушена сьомга
няколко резена лимон
*За вегетарианци сьомгата може да бъде заменена с гриловани чери домати, тиквички и моркови, авокадо и парче лимон

Приготвяне:

Разбийте в чиста и суха купа белтъци на сняг.

Пресейте брашното в купа и подправете с черен пипер и сол по желание. Аз пропускам солта, но ние се храним доста безсолно за повечето вкусове, за това винаги оставам преценката за солта и пипера на всеки и не пиша количества.
Направете кладенче в следата на брашното и поставете жълтъците. Сипете малко мляко и започнете да разбърквате като постепенно събаряте по малко от брашното. Добавете останалото мляко, за да се получи гъста и гладка каша.

Внимателно прибавете към кашата белтъците, като внимавате да не бъркате бързо или твърде много, така че да се запази обемът им.

Загрейте широк и плосък тиган на котлона и намазнете леко повърхността му, колкото да не загарят бухтите ви. Когато е достатъчно горещ, гребнете супена лъжица от сместа и я изсипете смело в тигана, като я оставите да се разлее до кръг с около 7 см. диаметър. Сместа е достатъчно гъста, за да може да дооформите с обратната страна на лъжицата, ако се изкриви формата на бухтичката. Поставете още няколко в тигана- в зависимост от големината му, и оставете да се зачервят за няколко минути, след това обърнете и от другата страна. Готовите бухтички съхранявайте на топло докато приготвяте останалите.
Намазвайте тигана със зехтин от време на време, когато прецените, че има нужда.

В купа смесете крем сиренето и киселото мляко и разбъркайте, за да се хомогенизират. Добавете подправките и посолете според вкуса си, но опитайте преди това, защото някои марки крем сирене слагат сол, която ще ви е повече от достатъчна.

Сервирайте скоуновете/ бухтичките гарнирани с млечен  крем и парче сьомга или поставете добавките в отделни чинии оставете всеки сам да нареди своята според вкуса си.

След този лек обяд днес, утре се надявам да успея да ви върна изгубените калории с нещо по- захаросано и определено много вкусно, макар и без оглед на тънката талия :-)

Великден в козунаци и истински яйца

Малко преди настъпването на един от най- любимите ми празници, който носи толкова силен религиозен и емоционален заряд, нека Ви пожелая да го посрещнете смирени, чисти в душите си и готови за ново начало- начало на по- достоен и стойностен живот, на повече добри дела и по- мъдри решения.

Освен важен религиозен празник, Великден винаги е бил и много вълнуващ за малки и големи, които обичат пъстротата на шарените яйца и уханието на вкусните топли козунаци, които мама или баба месят с толкова много любов. Ах, този аромат никога не се забравя!

Както всяка година и тази не направи изключение и в нашия дом отново замириса на прясно изпечени домашни козунаци, но тази година традицията се промени леко, но много съдбоносно ;-)

В тон с естествената вълна, която следвам, този Великден в боядисването на яйцата не взеха участие никакви купешки химикали в нескопосани картонени опаковки, което се оказа изключително добро решение не само защото нямам притеснение да дам и на децата да ядат от шарените яйца, но и защото противно на очакванията ми този метод на боядисване е далеч по- лесен и бърз. По- здравословно и по- лесно...защо ли съм чакала толкова дълго?!

Виждала съм много пъти боядисани с обелки от лук яйца, но честно казано никога не изглеждаха особено добре според мен в тези мътни кафеникави тонове. Случайно обаче попаднах в Pinterest на една- две снимки на яйца с ярки цветове, които твърдяха, че са боядисвани с естествени материали и това много силно ме грабна. След известно проучване бях сигурна, че тази година това ще бъде опитано.

За съжаление не ми остана време да си поиграя по- детайлно с това, но от двата опита съм изключително впечатлена от лекотата и най- вече от резултатите, които се постигат.

Боядисване на яйца с естествени бои

 

За да боядисате яйца по този начин дори не ви е нужна особена предварителна подготовка и повечето от нещата ги имате в кухнята си така или иначе. Малко по- надолу в текста съм направила табличка, която ще ви улесни в избора на източници за цветовете, но бъдете смели, импровизирайте и добавяйте и своите идеи, а ако ги споделите с мен ще ги добавя в таблицата, за да помогнат и на други.

1) Измийте добре сварените яйца с топла вода и гъба, за да премахнете остатъчни мазнини по повърхността им, които биха попречили на доброто поемане на боята.


2) В малка тенжерка сипете вода (около две чаши средно), поставете избраният източник на цвят (цвекло, куркума, чай и т.н.) и сипете щедро количество бистър оцет (1/3 ч.ч. напр.). Оцетът е много важен и не бива да бъде пропускан, защото той спомага поемането на боята от черупката на яйцето!

Няма определени точни количества от нещата, които ще използвате за боя. Просто сложете една- две шепи от зеленчуците или другите едри неща или по около две големи супени лъжици от подправките.

3) Поставете на котлона и оставете да заври, като след завиране намалете огъня и следете колко наситен става цвета на "отварата" ви. За добро насищане около 10-20 минути са повече от достатъчни според мен, но това е въпрос на вкус все пак.

4) Готовата течност минете през филтър за кафе или много фина цедка, за да получите чиста боя. Пресипете я в съд, който ще е достатъчно голям да побере яйцата и да може течността да ги покрива добре.

5) Поставете яйцата във водата и оставете настрана, като от време на време проверявате колко дълбок е станал цвета. Извадете ги, когато ви хареса нюанса- това може да отнеме от 30 минути до една нощ, като ако ги оставяте за цяла нощ то задължително приберете изстиналата боя с яйцата в нея в хладилника!

Ето и таблица за цветовете и техните източници в реалния, не- промишлен свят ;-)

Цвят	Продукти
Лилаво	Червено вино Чай от хибискус Сварени люспи от червен лук
Синьо	Листа от червено зеле- сварени Тъмно лилав гроздов сок Консервирани боровинки
Зелено	Спанак- сварен Пресен босилек- сварен
Зелено- жълто	Магданоз- сварен Кори от златна превъзходна ябълка
Жълто	Кори от лимони или портокали- сварени Куркума- смляна Чай от лайка Зелен чай Семена целина- сварени
Кафяво	Силно или разтворимо кафе Черен чай
Оранжево	Червен пипер Моркови- сварени Обелки от жълт лук Чили
Розово	Сок или пресни червени боровинки Цвекло Сок от консервирано цвекло Малини
Червено	Много обелки от червен лук- сварени Череши консервирани със сок Сок от нар

Моите яйца тази година са боядисани в жълто с куркума и в сиво с чай от боровинки по описаната горе технология. Просто сварих в един съд куркумата с оцет и вода, а в друг чая с оцет и вода, поставих яйцата вътре след това и ги забравих докато месех козунаци. След по- малко от час имаха този интензитет на цветовете и щастливо ги извадих от боята им.

Сивите яйца имат особено небрежен и състарен вид, а жълтите са толкова изскрящи, че чак е трудно да повярва човек, че са боядисани с едно проста подправка! Не мога да си избера фаворит....Но може би яйцето с мустака ще ми помогне в подбора ;-)

Така боядисаните яйца са напълно безвредни и годни за консумация като аз препоръчвам силно да съхранявате яйцата си в хладилника!

И сега нека продължа с козунака.

Тази година отново направих козунаците по двете вече любими у нас рецепти- тази за Класически козунак  и тази за Козунак със заквасена сметана , с тази разлика, че вместо прясно мляко използвах соево и вместо животинска сметана- отново соева.
И този път съм изключително доволна и от двете, а сега с още по- голяма сигурност мога да твърдя, че изводите ми миналата година за сравнението между тези две рецепти, които можете да почетете ТУК в началото на текста, са съвсем правилни.

Остава ми само да ви пожелая весели, спокойни и незабравими празници сред близките на сърцето ви хора и да ви напомня, че не всеки ден е Великден, за това направете така че да си струва този един специален ден в годината!

И не изяждайте сами козунаците- те остават с вас доста след празника, за да ви напомнят, че няма неплатени грехове :-)

Вегански кракери животинчета

Добрите деца винаги заслужават награди! А особено добрите деца, които не получават широкоразпространените купешки наградки заслужават особено луди родители, които нямат против да произвеждат сами миниатюрни животинчета след дългия работен ден, носещи усмивка на личицата им и много сила и здраве на телата им.

Тези кракери имитират изключително успешно онези мънички рибки от миксовете солети в кръглите кутии (не знам името им, но предполагам всички сте ги виждали и опитвали), които преди години бяха страхотен хит сред подрастващите и "мезещите" - тази дума я о-б-о-ж-а-в-а-м и всеки път когато я чуя ми се иска да отида и да се изкъпя, просто за да възстановя вътрешната си хармония! Бррр....

Версията е напълно веган, но ако не държите на това или просто не разполагате с флейк в този момент можете да замените хранителната мая с настърган пармезан например.
Приготвят се особено лесно и бързо и ако не си играете с формички нещата биха станали още по- лесно и леко, така че нямате оправдание да купувате солени кракери от магазина, когато можете да си направите ваши и да оставите децата да пощуреят, при това по нещо, което няма захарно съдържание.

Детски веган кракери

Състав:

130 гр. пълнозърнесто брашно от спелта- можете да замените с пшенично

1/2 ч.л. сол- можете да намалите солта, ако ще използвате пармезан или да увеличите, ако обичате по- солено

1/2 ч.л бакпулвер

1/2 ч.л. лук или чесън на прах

2 пълни с.л. хранителна мая/ флейк- можете за замените с прясно настърган пармезан, но тогава не са веган

60-70 мл. соево мляко- отново може да замените с мляко по ваш избор

3 с.л. кокосово масло- или друго растително масло

Приготвяне:

Загрейте фурната на 180 С. В купа смесете сухите съставки. Прибавете към тях млякото и кокосовото масло и омесете меко тесто- ако тестото лепка тръде много може да добавите още мъничко брашно. Разточете между два пергаментови листа или върху силиконова подложка- тестото е приятно меко и достатъчно "мазно" за да не залепва, но все пак не пречи да си направите живота си по- лесен с два листа хартия. По- тънко тесто значи по- хрупкави кракери и обратното. Аз предпочетох по- дебело разточване, защото децата ми не харесват много твърди бисквити.

Изреже в желаната форма. Ако е за по- големи деца без алергии може да поръсите изрязаните кракери с малко сусам. Аз го пропуснах този път, защото царят на джунглата никога те би се овъргалял в сусам.

Печете 10-15 минути като ако искате по- меки кракери не ги препичайте. Оставете да се охладят напълно върху решетка.

Можете да съхранявате кракерите в плътно затворена кутия, но все още не мога да кажа за колко дълго, защото ето какво се случва с тях дори по време на фото сесията им....

Така че ако някой от вас ги направи и успее да ги запази по- дълго от два часа- нека ми пише и аз веднага ще добавя тази информация тук! :-)

 N.B. Хранителта мая/ флейк не е обикновената мая, която се среща навсякъде и тя не би могла да бъде използвана за заместител. Флейкът е неактивна мая, богата на протеини и витамини от група В. Той има привкус на сирене и придава вкусът на тези кракери, като ги запазва веган, за това и съм дала опцията да бъде заменен с настърган пармезан за хората, които не държат да запазят рецептата стриктно веганска.

Свежа пролетна салата с червено козе сирене и нар

Днес ще бъде семпла и кратка. Рецептата или по- скоро идеята, защото рецепта е силно казано, за тази салата обаче трябва да споделя от една страна защото е много пролетна, свежа и зареждаща и цветово и вкусово, а от друга защото това отвратително време ни кара много силно да се напрягаме за да си представим, че е пролет и затруднява новите сили, щастието и позитивизма, което не е никак добре в периода на пролетната умора или както там е прието да се нарича галантно сезонно оправдания вековен човешки мързел. И така, аз ще ви поддържам свежи и щастливи със зелени-розово-бели нюанси докато слънцето все пак се покаже отново и вземе да си свърши работата за която е назначено от вселенските сили.

Когато за пръв път правих тази салата беше периода около Св.Валентин, за това и така тематично са изрязани формичките на сиренето, но от тогава я повторих няколко пъти без сърцераздирателните сърца от сирене и вкусът е същия, така че не губете надежда- и без миниатюрен резец сърчице вкусът е превъзходен, а вие сте поне с 20 минути по- свободни и далеч по- спокойни :-)

Няма да изброявам огромние ползи на всички съставик в салатата- те сами говорят за себе си!

Салата с червено козе сирене и нар

Състав:

200 гр. меко козе сирене
1 малка глава червено цвекло- обелена и настъргана на фино ренде
черен пипер
сух чесън или пресована мъничка част от скиритка пресен
1 нар-почистен и наронен
1 краставица
5-6 репички
2 пакета нарязани салати микс или просто избор от свежи салати по Ваш избор

За дресинга

около 1/4 ч.ч. зехтин
2 с.л. балсамов ябълков оцет
1/2 ч.л. мед-не захаросан
1/2 ч.л. горчица с хрян- може и обикновена, ако нямате със зърна хрян
сух лук- ако имате, не е задължителен
сол

Приготвяне:

С вилица намачкайте сиренето, за да стане като каша. Прибавете настърганото червено цвекло, чесъна и черния пипер на вкус. Ако сиренето Ви е безсолно добавете и сол, но надали ще се наложи. Смесете със сиренето докато то се оцвети в розово и подправките се поемат.
Ако ще изрязвате формички: Оформете на плосък диск и поставете във фризера за около 1 час, за да стегне. Следете сиренето да не се вкамени, а просто да стане стабилно, за да изрежете чисти форми от него. След като е готово изрежете с мини формичка по Ваш избор, като за по- лесно рязане аз топях моята в малко топла вода от време на време.

Ако няма да изрязвате формички: Оформете малки топчета от сместа с ръце и поставете в чиния, която сложете за известно време във фризера- около 30 мин. трябва да са достатъчни, за да стегнат леко и да запазят формата си.

Докато сиренето Ви се охлажда си пригответе/ нарежете салатите в голяма купа, нарежете репичките и краставицата на шайби, като за по- красив вид на салатата запазете кората.

Смесете зехтина, оцета , меда, горчицата и солта. Можете да промените количествата на всичко в дресинга по Ваш вкус. Разбийте добре с помощта на малка бъркалка за фрапе или в шейкър. Дресингът става с почти креместа консистенция. Може да добавите още малко черен пипер, ако Ви понася по- лютиво.

Залейте нарязаните салати с дресинга и разбъркайте добре.

В чинии за сервиране поставете от салатата, поръсете със зърна нар и поставете формичките или топчетата от сирене.

Сервирайте и се насладете!

Сурово бадемово брауни

Наближава Денят на влюбените. Освен емблематичните плюшени изчадия, прегърнали сърчица с гръмки надписи, показващи топлите чувства, които изпитват потребителите на тези стоки едни към други, бутилките вино и евтиното дантелено бельо, този ден е особено силно маркиран и от консумацията на прекомерни количества шоколад. Е, кои сме ние, че да се противопоставяме на тази традиция....няма да се проявяваме като "хейтъри" все пак. Щом хората са казали шоколад, нека е шоколад, но защо пък сериозната ни любовна връзка с шоколад трябва да личи от километри, изписана върху кръшните извивки на телесата ни?! Традиция, любов, сладкиши и сърца надничат от всеки ъгъл...а от нас се очаква да гризем стрък целина и морков на романтичната вечеря?! Не, това просто не бива да се случва! Ето защо тук идва на помощ едно изумително добро кулинарно хрумване, което не само събира нас с мечтания шоколадов десерт, но и отново ни носи онези точки в графата Добро момиче! Не е ли просто прекрасно....и те ще ми разправят, че само по Коледа ставали чудеса!

Отнема само няколко минути и почти нулева кулинарна практика, изисква малко съставки и носи много ползи. Няма за какво повече да си мечтаем, дами. Усмихнете се и кажете Б-р-а-у-н-и!

Сурово бадемово брауни

Източник: vegansweettooth.wordpress.com

Състав:

2 чаши сурови бадеми
450 гр. фурми- без костилка
5  ч.л. сурово какао- препълнени
1-2 с.л. агаве
ванилия


Приготвяне:

В кухненски робот смелете бадемите до брашно. Прибавете останалите съставки и пуснете отново робота, докато съставките се смесят напълно. Готовото "тесто" прехвърлете в тава или друг съд със средни размери 20х20 см, който преди това сте покрили с пергаментова хартия. С помощта на пръстите си и/ или опъката страна на супена лъжица притиснете тестото плътно и загладете повърхността му добре.
Поставете в хладилник за през нощта или във фризер поне за час, за да се стегне. Готовите браунита можете да нарежете на квадратчета или да изрежете с помощта на формичка за бисквити, както направих аз в този случай.

И сте готови да започнете с празника на любовта с вашия суров, вегански брауни десерт без угризения!

Торта от какво?!

Торта от моркови? Вече е изтъркано! Торта с блатове и крем? Прелест!, но кой може да си го позволи с тези вечни диети, здравословно хранене....бла, бла, бла... (бел. авт. следва дълбока въздишка с тъга).
Имала съм забрана за правене на торти освен това!
От дете особено силно ненавиждам строгите забрани. Ако искаш да си гарантираш, че нещо няма начин да не го направя, то забрани ми го! На Ева й се чудя как само една хапка от тази пуста ябълка е взела, а не си е направила ябълков пай от половината продукция на дървото...

Няма начин сега да не направя торта, но поради по- рано споменатите скрупули около голямата ми снага, а и защото нямам време за по- сериозни дела, се наложи да бъде креативна.
Торта, но не каква да е, а сезонна. Сега е сезонът на дините, така че ще трябва да е торта от диня! На първо четене- блях!, това няма начин да става за ядене в трезво състояние. На второ обаче има надежда за идеята :-)

Торта от диня и горски плодове

Състав:

1 диня
2 кутийки безсолно крем сирене
4 с.л. йогурт/ пълномаслено кисело мляко
ванилия
захар или мед- на вкус
сокът на половин лимон, пресен
синьо грозде, боровинки или друг дребен плод

Приготвяне:

Измиите добре динята и я нарежете на дебели "филии" / пластове- напречно или по дължина няма значение. Аз я разрязах напречно, защото ми се стори по- удобно.
От централната част (тази без семки) на всеки пласт с помощта на ринг отрежете кръг. Подсушете леко парчетата.
В купа разбъркайте с помощта на вилица или миксер крем сиренето с киселото мляко. Добавете сока на лимона, ванилията и захар/мед на вкус- тук е момента да опитвате честичко с оправданието, че тествате сладостта на крема. Аз не сложих много, защото динята е достатъчно сладка сама по себе си.
Измийте и подсушете боровинките/ синьото грозде.
Във всяка чиния поставете по един пласт диня, отгоре намажете от млечния крем и подрете боровинките. Едва тогава поставете следващия пласт диня и повторете- височината зависи от това за колко бройки тортички се стремите.
В никакъв случай не пропускате дребните плодове при реденето- те са вашата арматура! Първата тортичка направих без боровинките и пластовете просто се свлякоха, размазвайки крема навсякъде.
Когато поставите и последния ред диня завършете с крем и украсете с дребните плодове.
Съветвам ви да поставите по една клечка за зъби в средата на всяка преди да завършите с крема, за да се по- стабилни при рязане, като не забравяте да предупредите дегустаторите си за нея. Последното не е задължително, ние се справихме и без допълнително подсилване, но следващия път ще сложа.

Сервирайте веднага. Не ги приготвяте предварително, защото динята пуска вода в чинията и разваля визията на десерта ви.

Това е! Не би могло да е по- лесно и просто, а също така и по- диетично.



Забранено ми било да правя торти....Аз не правя торти, режа плодова салата ;-)

Сладоледени вариации или с какво кръшкам на диетата през лятото

Днес не ми е многословно, но пък ми е сладоледено. Дойде ли лято сладоледи- изкусители изкачат от всеки ъгъл из интернет и реалното пространство и саботират и без това крехкия напредък в загубата на телесна маса на дамите със слаб ангел като мен.

Изневерите са неизбежни- диетата трябва да приеме факта, че ще се срещам и с други, но пък винаги ще се връщам при нея в края на деня с нови обещания, че този път беше за последно и с ясното съзнание, че това е било грешка и ще си платя за нея :-)

Ако ще трупаме гузна съвест обаче, то поне прегрешението трябва да си заслужава и да бъде направено със стил. Ето с какво изневерявам аз на моята вечно пренебрегната диета тези дни....Ставам закоравял кръшкач- вече дори не изпитвам особени скрупули! Лошото е, че винаги ме хващат и съдията без капка съжаление показва присъдата в цифри, далечни от мечтаните за мен, но пък живота не е идеален.

На първо място най- безобидният и дори трупащ точки в графата 'Добро момиче' вариант, който най- често присъства в менюто, защото е най- подходящ и за децата, а и защото е най- мързелив и бърз.

Веган бананово- ягодов сладолед

 

Състав:

3 банана
2- 3 шепи ягоди- може да се заменят с други дребни червени плодове или да се пропуснат, но тогава е скучно
ванилия
лукума, прах от акай бери или друго- по желание

Приготвяне:

Обелете бананите и ги нарежете на няколко парчета. Измийте и почистете ягодите, подсушете ги добре и заедно с бананите ги поставете в хладилника за една нощ, за да замръзнат добре.
На другия ден поставете замразените плодове в блендера или кухненския робот и започнете да ги мелите докато не станата на гладка паста. Малко преди края добавете ванилията, а ако желаете и малко лукума, прах от акай бери или друго по Ваш вкус и желание.
Сервирайте веднага и се насладете на изкушение без угризения. Децата го обожават, защото е много сладко и нежно като текстура, а в същото време вие сте със спокойна съвест, та дори и пробутвате малко полезни добавки успоредно.
Добавяла съм към вече готовия сладолед парченца био шоколадов чипс и става много, много вкусно, но вече не така безобидно ;-)

Втората любима за сезона версия е плодовия йогурт, който е фаворит най- вече на мъжкия половин, но и аз никога не отказвам, особено след като му давих "нещо за разкош".
Основната рецепта е на Лулу от Something.... - изключително сполучлива и вече най- любима за нас, благодаря ти Лу!

Йогурт сладолед с горски плодове и лимоново сладко

 

Състав:

1 кофичка мек йогурт- голяма
250 мл. течна сметана
200 гр. горски плодове
150 гр. захар- аз замествам с агаве, но оригиналът си е със захар
ванилия- екстракт или семена

За гарниране

Лимоново сладко

Малко свежи горски плодове

Приготвяне:

Киселото мляко се смесва със сметаната, захарта/ агавето и ванилията. Ако някой от плодовете са по- едри- напр. ягоди, се нарязват на дребни парченца и се добавят към млечната смес.
Сипва се в машината за сладолед и се оставя да се втвърди. Ако не разполагате с машина пресипете в подходяща за замразяване купа и поставете във фризера, като разбърквате сладоледа на всеки няколко часа през основната част на замразяване, за да предотвратите образуването на едри кристали в сместа. Машината ви спестява точно тази част и го прави далеч по- бързо, особено ако сте почитатели на италианския стил сладоледи, които са по- кремести и не толкова солидни.

N.B. Не препоръчвам да използвате обикновено кисело мляко за тази рецепта. Нужно ви е такова с по- ниско съдържание на вода в него, така че или се ибърнете към вносните меки йогурти или към изцеденото кисело мляко. Аз използвам най- често първите, но когато си квася сама млякото имам време да го изцедя и второто е много сполучливо.

Преди сервиране оставете сладоледа извън фризера, за да се отпусне и да позволи порциониране.

Поставете по няколко топки в купа, добавете лимоново сладко и поръсете с пресни горски плодове и имате една фантастична комбинация от вкусове и прекрасен синхрон в текстурите на солидния сладолед с горски плодове и кисела нотка и по- топлото лимоново сладко, което допълва страхотно основата и добавя цитрусовия привкус. Пресните плодове са просто финална екстра във вкуса на всяка хапка с допълнителна свежест.

Разбира се, ако нямате лимоново сладко под ръка нищо не пречи да се насладите на чистия сладолед- не по- малко прекрасен и само така- гол от добавен блясък :-)

Последното е най- обикновен сметанов сладолед, така че за него няма да ви давам рецепта, но ще ви покажа просто за да съм пълна в самопризнанията си за иневерите.

Тази година все още не сме посегнали на шоколадовите сладоледи, но пък имаме няколко месеца да злоупотребим и с тях все пак. Мисля, че имам там някъде няколко грама, изгубени с пот и мъка, които могат да приютят обратно тези мои забежки :-)

А сега отивам да ям сладолед- след 24.00 вече се брои към утре, а утре още не съм яла и хапка цял ден, така че извинете ме, но дългът зове!

Две лесни и бързи идеи за шоколадови сладки

При все, че писането в блога ми носи огромно удоволствие и непрекъснато трупам нови и нови снимки и идеи, които искам да споделя тук, реално времето от една публикация до друга тенденциозно се увеличава. Дали ще е заради битови причини или пък заради природни катаклизми, но време за писане все не остава.
И тъй като това положение никак не ми харесва, реших, че днес просто ще пусна две малки и бързи идеи за оползотворяване на големите количества суров, полезен и прекрасен шоколад, ако сте се решили на голямата стъпка. А ако не сте, то нищо не пречи да затворите очи и да посегнете към купешките, но поне обещайте да прочетете съдържанието и да изберете най- малкото зло!

Ще ми бъде почти невъзможно да ви дам точни пропорции за тези два сурови десерта, защото всичко зависи от количеството, което искате да почути на финала, а и те са толкова простички и лесни, че всеки може сам на око да си ги направи.

Започнах с идеята, че ще направя нещо непретенциозно за каката, когато се върне от градина и при условие, че ми донесе доброто си настроение, относително чисти и не отново скъсани по колената дрехи и най- сетне реши, че слагането на масата не ограбва реално нейното време за игра (!?!) и не е моят таен начин да съсипя детството й!

И тъй като в момента е на вълна земята, растенията и фазите им на растеж, то аз продължих темата в десерта.

Шоколадови "кални" купчинки

 
Състав:

Натурален шоколад
Ядки по избор- аз използвах микс от бадеми, орехи и лешници
Стафиди и/ или фурми- без костилка и нарязани на дребно
няколко капки етерично масло от портокал- по желание, то не е задължително, но придава много хубава нотка. 

Приготвяне:

Разтопете шоколада на водна баня.
Предварително запечете леко ядките на сух тиган, ако не държите десертите да останат съвсем сурови и полезни. Аз направих малка част с изпечени за таткото, а другите ядки си оставих сурови, каквито е най- добре да бъдат.
Прибавете към разтопения шоколад ядките и стафидите/ фурмите и разбъркайте докато добре се покрият в шоколад.
Прибавете етеричното масло, ако използвате.

С помощта на супена лъжица взимайте от шоколадовите ядки и поставяйте на купчинки върху пергаментова хартия.  Оставете в хладилника да стегнат. Преди сервиране може да декорирате с малко листа от мента или други подобни, за да завършите идеята за почва и растения.


Втората рецепта просто се наложи като продължение на първата, защото бях разтопила повече шоколад, който остана излишен. Получиха се превъзходни измислени бисквити.

Сурови кокосови бисквити

 
Състав:

Разтопен на водна баня шоколад
Кокосови стърготини- неизбелвани
Сушени червени боровинки- заменете със стафиди, ако нямате
Мъничко захар или сироп от агаве- аз използвах кокосова захар
Ванилия

Приготвяне:

В разтопения суров шоколад, който както казах вече можете да замените с друг качествен шоколад по Ваш избор,  поставих достатъчно кокосови стърготини, за да стане много гъста смес и подсладих с малко сушени червени боровинки, кокосова захар и ванилия.
Готовата смес оформих като бисквити с помощта на ринг за сервиране, но всяка кръгла формичка ще ви свърши същата работа. Поставя се по малко от сместа в ринга и се притиска плътно с опакото на супена лъжица.
Оформените сладки поставих в хладилника да стегнат.

 
Измислени и лесни, но пък много вкусни и добре посрещнати от семейното жури, особено кокосовите бисквитоподобни :-)

И за финал едно творческо откровение. Всички сме свикнали, та дори сме се пренаситили и разглезили,  да се наслаждаваме на кои от кои по- красиви снимки на порции храна и изящни сладкиши из пространството. При блоговете с кулинарна насоченост е въпрос на чест да поднесеш интересно и  красиво храната, която описваш и това е наслада за очите на четящия. Но както совите не са това, което бяха, то и планове за снимки не винаги са това, което са били в главата на задапаратното кулинарно чудо на природата. И защото не е честно да си показваме само хубавата страна на фотографските авантюри, ето един кадър, който доказва казаното по- рано

 

Тази снимка извиква в мен неистов смях всеки път щом я видя и просто не можех да не я споделя! В главата ми това беше прекрасен кадър, но главата ми очевидно има нужда от творчески тайм- аут, защото това откровено докарва на дело на кучето ми по средата на двора, но не и на иначе прекрасно вкусните шоколадовки. Какво изобщо съм с и мислела?!

Дояде ли ви се? Нямате търпение да опитате тази наслада за небцето? Не?! О, отивате да разходите кучето, разбирам!

Шоколад

"Една хапка и си там!", твърди симпатична млада дама, протягаща се сред лилави крави на планинска поляна. Е, кой не е би се изкушил да се пренесе за кратко на такова място?!
Една хапка, две хапки, три хапки....още съм на дивана, а коша с пране ме гледа заплашително....сигурно не правя нещо както трябва....четири хапки, пет хапки, шест хапки.....Този шоколад е дефектен, къде са ми лилавите крави и тиролската гледка и защо кучето е направило беля в средата на хола...?! 

Е, той и без това шоколада свърши, поне ми даде сила да си довърша простирането в атмосферата на собствения си апартамент с категорично не-лилавото си куче за компания и под съпровода на трафика и ремонта при съседите.....Пф, реклами.....Сега и диетата ми отиде на кино....

Ето това е момент, в който човек трябва да вземе нещата в свои ръце, да усети, че има нещо гнило в цялата работа, да бойкотира псевдо- лилавите крави с наемници мармоти и да си свърши работата сам!

Като всяко фабрично произвеждано нещо за масова консумация и шоколадите са обект на пазарно максимизиране на печалбите, а като се изходи от високите цени на наистина качествените важни съставки във всяко блокче шоколад и се сравни с пазарната цена на готовите продукти на най- разпространените марки, то някак човек започва да се чуди що за производствен гении е успял да направи така, че да се получи толкова ниска себестойност на дадените продукти при вложена максимална грижа за потребителя и абсолютно категоричното отсъствие на компромиси в качеството. И отговорът е лесен- "когато нещо ходи като патица и кряка като патица, то най- вероятно Е патица" са казали хората и са били прави. Дори с всички уникални намаления на цената на изходните съставки при закупуването на големи количества и тн пак няма как да се направи тази икономическа магия и тя да бъде в полза на шоколадо- изяждащия на финала :-)

И така, след като направих малка разбивка на съставките на опакованото в станиол щастие изводите се сведоха най- общо до: водеща съставка с най- голямо съдържание- захар- бяла почти категорично; около 30% съдържание на какао в "чист" шоколад- останалото изобщо съдържащо се какао е уж какаово масло, но и то е със съмнителен произход и качество, защото на пазара маслото е с относително висока цена само по себе си; соев лецитин с неуточнен, най- вероятно ГМО произход- иначе щяха изрично да го подчертаят- това винаги дава повече вяра на потребителя, че производителя все пак му пука поне малко за него и здравето му, обезмаслени сухи млека- тук се чудя кое повече ме притеснява- състава на обработеното, обезмаслявано, изсушавано и тн мляко или произхода на самото мляко в началото на целия процес, от там нататък е редица от протеини, овкусители и тн и тн....

След този кратък размисъл над едната хапка и къде всъщност ме води тя, реших, че е по- разумно или да зарежа шоколада изцяло (което е просто лудост- все пак той е толкова полезен, ако не друго!) или да отделя малко време и да си направя сама такъв, който с чисто сърце да мога да дам и на децата си дори.

Тъй като вече така или иначе бях пробвала нещо като домашен шоколад преди много време и имах относителна представа какви са минусите на един такъв, сравнен с купешко блокче, си потърсих начин как да се отърва от неприятната черта на първия си опит- това, че се топи бързо на стайна температура. Оказа се, че за тази цел се иска темпериране при приготвянето- нещо, което  мен определено лекичко ме плашеше, но се оказа не чак толкова страшно на финала.

Рецептата и супер добрите и точни обяснения намерих от RecipeMagician.com и тъй като моята цел бе именно чист, натурален и тъмен шоколад тя бе точно от каквото имах нужда, за това и не съм променяла почти нищо, освен разни малки допълнения за вкус, но без да изменям основата. Рецептата е за 1 кг шоколад, но дори това да звучи ужасно много ( и то наистина е) не ми съветвам да намаляте нищо, защото цялото бъркане, цапане и въртяне не си струва за по- малко, а шоколадът се съхранява прекрасно и може да се използва за всякакви десерти и кремове, освен за похапване чист.

Суров вегански шоколад

Източник: RecipeMagician.com

Състав:

625 гр. натурално какао на прах
3 и 1/2 ч.ч. какаово масло- разтопено на водна баня
1 ч.ч + още 3 с.л. сурова кафява захар (суканат)- фино смляна
1/3 ч.ч. агаве или 2 с.л. мед
3/4 сол- морска, хималайска или келтска
1 с.л. ванилия- естествена, не химическата алтернатива


Добавки по желание:

1 с.л. лукума
1 ч.ч. ядки-бадеми, лешници, орехи
1/2 ч.ч. стафиди или годжи бери

Приготвяне:

Авторите на рецептата са раздели процеса на два етапа- хомогенизиране и темпериране.

Етап 1: Хомогенизиране

В тази част основно важно е да се спазва редът на добавяне на всяка съставка.

Какво ще Ви е нужно:

-Блендер или достатъчно голям робот

Поставете разтопеното на водна баня какаово масло в блендера, добавете ванилията и включете за 1 минута, за да се смесят.

Изсипете 1 1/2 ч.ч. от смесеното с ванилията какаово масло и оставете настрани, а към останалото количество добавете половината какао и отново смесване за 1 минута.

Добавете след това солта и смляната на фино захар и отново включете за 1 минута.

Прибавете отделеното в началото какаово масло с ванилия и включете блендера на бавни обороти. Докато той работи прибавете на тънка струйка агаве нектара или меда и оставете да се смесят.

На финала прибавете останалото какао на прах (като преди да го добавите спрете блендера, разбира се, иначе ще направите ефектна димна завеса из кухнята си) и отново включите за 1-2 минути, за да се поеме. Аз добавих и лукума на този етап, а може да бъдат добавени и други етерични масла или аромати, но трябва да бъде сега, защото при следващия етап повече намеса в състава не се допуска.

За да направя по- прегледно и ясно кое след кое следва:


1. Какаово масло + ванилия
2. Половината какао на прах
3. Сол и захар
4. Агаве или мед
5. Останалото какао на прах
6. Овкусители и аромати- натурални и чисти, без химия моля ;-)

Етап 2: Темпериране

В този етап е много важно да се спазват много точно стъпките и температурите. Ще ви е нужен захарен термометър, още по- добре дигитален такъв, за да сте сигурни, че всичко е както трябва.
Темперирането е процесът на кристализация, при който готовият шоколад добива характерния гланцов блясък и температурна устойчивост, присъща за купешките шоколади. Той е много важен за добрия външен вид и качества на шоколада ни, но звучи много по- плашещо, от колкото е в действителност. При него обаче се изискват подходящите помощни средства като термометър например.
Уверете се, че съдовете Ви са напълно сухи и чисти преди да пристъпите към него!

Какво ще Ви е нужно:

- Захарен термометър- дигитален ще ви спести много трудности
- Два съда за водна баня
- Голяма купа, пълна със студена вода и много лед, за да охладите бързо шоколада- достатъчно голяма да побере купата с шоколадовата смес от водната баня
- Формички за отливане на шоколада


1. Поставяме на водна баня какаовата смес (препоръчително е водата да не докосва съда с шоколада) и загрявате до 45 С, като бъркаме през цялото време, за да се нагрява сместа равномерно. Следете внимателно, защото при достигането на тази температура веднага преминете към охлаждане!

2. При достигане на 45 С поставете бързо купата с какаовата смес в голямата купа с лед и охлаждайте до 27 С, като отново бъркате непрекъснато, за да се охлажда равномерно. Следете отново температурата!

3. Отново връщате съда на водната баня и нагрявате до 31 С. В тази стъпка сместа става съвсем лъскава и гладка и при охлаждането ще стегне плътно.

4. Разпределете шоколада в различните формички за шоколад, като можете да го смесите с различните ядки и/ или сушени плодове и да си направите различни вкусове.

Аз използвах няколко вида фигурки, а останалото поставих във формички за мъфини- тези ще използвам за приготвяне на десерти като калъпчета. За гризане те не са подходящи, защото са много масивни и твърди, но са компактни за съхранение и топене/ настъргване след това.
Ако нямате подходящи силиконови форми за шоколад можете да използвате формички за мъфини, като ги пълните съвсем малко, за да се получат тънки плоски кръгли шоколадчета.

5. Формичките поставете в хладилник за около половин час, за да стегнат. Готови сте с Вашия полезен, антиоксидантен, супер хранителен и уникално невероятен домашен истински натурален шоколад!

N.B. Поради високото съдържание на истинско качествено какао не трябва да се прекалява с количеството от този шоколад, защото може силно да превъзбуди нервната система и да раздразни стомаха. Това важи за всички черни шоколади. 
При него съвсем мъничко е достатъчно, за да насити нуждата от сладко и от шоколад- това си е страхотен плюс пред другите шоколади!

Съхранява се чудесно за много дълго време в хладилник- аз все още имам от първата си доза, а го правих преди около два месеца, дори повече, и въпреки набезите от домашните шоколадофили и употребата в десерти се намират още няколко малки бонбона из хладилника ни, които се представят чудесно на теста на стайна температура и се топят успоредно с бонбон на Lindt.

Бадемово мляко

След силната доза захар по празниците и съпътстващите ги специални събития е време отново да се върна към по- здравословната храна, която не само храни сетивата, но и наистина дава на тялото ни нужните му вещества, към онази пълна с "полезности" храна, която не ви преследва в моментите на равносметка "Какво погълнах днес?" и "Все пак диетата ще започне от утре, нали?!".

За да сме в мир и хармония и с лакомията си за сладко и с добрата храна идва на помощ отново суровоядството, което ни предлага една прекрасна и много вкусна алтернатива на млякото, която е не само прекрасна на вкус и съвсем податлива на различни допълнения и вариации, но и е чудесна и засищаща закуска "на крак" във вечно забързания ритъм на деня. Освен това е напълно подходяща и за деца и за възрастни, което улеснява много мениджъра на домашната микроикономика, като му спестява приготвянето на няколко различни неща за подопечните, за да отговори на изискванията и нуждите на всички.

Сурово бадемово мляко

 

Състав:

1 ч.ч. сурови бадеми

2-3 ч.ч. вода

2 банана

ванилия

сироп от агаве/ фурми или просто мед- на вкус

лукума, чиа* - по желание

1 с.л. растителна мазни- най- добре соева или друга, която няма характерен вкус и аромат

Приготвяне:

Накиснете бадемите за около 16 часа в студена вода. Съхранявайте ги в хладилник. Това се прави, за да можете лесно да ги обелите. Ако не успявате да премахнете лесно люспата ги оставете още мъничко във водата- при мен по- голямата част се белеха на 10-11 час, но се наложи да оставя другите до 16-я.

Обелете всички бадеми и ги поставете в блендер. Добавете 2-3 чаши чиста вода и пуснете на средна скорост. През отвора отгоре добавете ванилията, растителната мазнина и подсладителя, който се избрали.

Увеличете скоростта и обработвайте до постигане на гладко мляко, с консистенция подобна на по- рядък шейк. Преценете според вкуса си колко сладък и колко рядък искате да го направите.

Можете да добавите каквото се сетите и мислите, че ще ви допадне в млякото. 

Сервирайте веднага. 

Прекрасно е за закуска, защото дава усещане за ситост и много енергия. 

Ако не използвате мед е подходящо за деца над 1 година, които нямат проявени или наследствени алергии от ядки.

ПП. Растителната мазнина не бива да се пропуска- тя се добавя заради по- доброто усвояване на мастно разтворимите вещества и пропускането й няма да направи млякото по- полезно и нискомаслено :-)