Показват се публикациите с етикет Сладкиши. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сладкиши. Показване на всички публикации

неделя, 16 юни 2013 г.

Шоколадови мъфини с изненада

Обещах Ви сладко, а обещания свързани със сладкиши трябва винаги да се спазват. Така е по закон! А ако не е, то трябва веднага да се гласува такъв!

Шоколадовите мъфини не са нещо ново и няма да изненадат никого, но шоколадови мъфини с топящ се център от бял трюфел- ето това е нещо, което никой не очаква да има в един на пръв поглед обикновен шоколадов мъфин и точно това е голямата малка изненада в една иначе бърза и лесна за изпълнение рецепта, която с малко усилие ще пожъне голям 'УАУ' ефект сред гостите Ви, а пък ако няма такива, то не е лошо човек да се изненадва сам от време на време....например през десетина минути :-)

Няма да отделям повече време за интродукция, защото е неделя и ми е мързеливо да пиша, а пък и какво ли още мога да напиша, когато те сами ще Ви разкажат историята си в картинки.

Шоколадови мъфини с топящ се бял център

 

Източник: Woman&Home


Състав:

225 гр. брашно
2 ч.л. бакпулвер
50 гр. какао
100 гр. кафява захар
2 яйца
4 с.л. растителна мазнина- зехтин, кокосово масло или друго по избор
300 мл. заквасена сметана
4 с.л. мляко
12 бели бонбона Lindor
пудра захар

Приготвяне:

Замразете бонбоните във фризера за поне два часа.

Загрейте фурната до 150С. В голяма купа пресейте бакпулвера и какаото, добавете захарта. В друга купа разбийте яйцата, мазнината, заквасената сметана и млякото до гладко. Прибавете към сухите съставки и разбъркайте леко, като не вкарвате въздух, а просто ги смесите, за да няма сухи петна. Сместа ще бъде леко на бучки и това е нормално.

Поставете хартиени формички в тава за мъфини с 12 отделения. Сложете смес във всяка формичка, поставете бонбон в средата на всяка и го потопете с пръст, за да потъне напълно и сместа да го покрие напълно.


Печете докато се стегнат и леко се зачервят краищата им, а клечка за зъби излиза все още леко влажна, но не със сурова смес. Важно е да не препичате мъфините, за да не стават сухи.

Оставете да се охладят 15 минути преди да поръсите с пудра захар. Сервирайте пресни, за да е още течен центъра им. Иначе може да бъдат съхранявани в затворен плътно буркан или друг съд с плътно затваряне и затопляте леко преди сервиране, но определено са най- хубави в деня на приготвяне.







вторник, 30 април 2013 г.

Пет минутно брауни ?!

Миналата седмица се оказахме далеч от обичайната си среда през уикенда, т.е. далеч от кухнята на мама и всичките нейни буркани, бурканчета и най- нужни потребности, които осигуряват цвета и аромата на почивните дни и държат зверовете кротки и щастливи :-)
Наистина е прекрасно да се озовеш далеч от шума и мръсотията на града, на място където птичките пеят силно, облаците се влачат мудно по кристално синьото небе и тревата е искрящо зелена, но дори на това малко парче от рая му липсваше нещо...нещо, нещо...сладко, което да прави компания на традиционния следобеден чай.

Всички желания на малки и големи се въртяха около две основни теми- шоколад и сладолед, но не и шоколадов сладолед, нито чист шоколад, нито само обикновен бял сладолед.....И тъй като както вече казах моята кухня бе далеч, заедно с повечето ми продукти, се наложи да проявя особена креативност в измислянето на десерт, който да отговори на тези безумни изисквания и да е съставен само от наличните неща, които бяха малко повече от бира и сода за хляб.

"От нищо нещо" е патент на всяка една добра домакиня, така че нали не си помислихте, че ги оставих с фантазиите за нещо сладко и отидох да си изпия чая далеч от тези нагли същества, които смятат, че времето пред печката е новият масаж на стъпалата?! Ни най- малко! Има ли фурна и повече от две съставки винаги може да се измисли нещо в услуга на домашните любимци, а при особено добро представяне дори може да получите поощрение, като ви гласуват доверие да им приготвите и вечеря! Не е ли възхитително да си майка и съпруга ;-)

Резултатът от търсенето на нещо, което бих могла да направя без подходящи съдове и съставки обаче надмина и най- наглите ми надежди и се оказе един изключително вкусен и пристрастяващ десерт, който освен това се прави за никакво време и с почти подръчни средства. Брауни без шоколад, без сеуетене и за нула време?! О, да!

Самата снимка на десерта идва от телефона ми, тъй като моят арсенал не беше поел на път с нас, но каквото липсва на снимката вие ще си го допредставите- лоша или не, щом различавате десерта на нея, значи върши работа ;-)

Пет минутно брауни

 


Състав:

300 гр. захар
225 гр. меко масло
60 гр. какао
4 яйца
225 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
60 гр. натрошени лешници или 1-2 с.л. ядкова паста (бадемово, фъстъчено, лешниково)*
ванилия

* ядките са по желание и могат да бъдат пропуснати

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С/ 160 С с вентилатор.
Смесете всички съставки по реда им на изброяване.
Печете в правоъгълна тава с относителни размери 20х30 за около 20 минути.
Охладете леко и нарежете на квадратчета докато е още топло.

Гарнирайте с йогурт сладолед за още повече разкош! Рецептата за нашия любим сладолед може да намерите ТУК.

Лесно като пай...брауни! Това е то :-)

И така редът в нашата микровселена бе възстановен, а аз получих моите пет минути наслада с чаша чай в ръка, заслушана в птичките, тишината и потракването на вилиците по чиниите около мен.

А има жени, които не готвят.....Какви ли са техните свръх- сили? Кажете ми, че не си помислихте нещо мръснишко!






петък, 8 март 2013 г.

Честит празник, дами!

 
Едно от най- красивите и предизвикателни неща на този свят е да се родиш жена! Можеш да си ранима, но можеш да бъдеш и по- студена от стомана, можеш да плачеш като малко дете на сълзливия филм, но можеш и да събереш цялата мъка на света в сърцето си и да намериш начин да дадеш сили на човека срещу теб да продължи напред с вдигната глава, ръцете ти са нежни като коприна, когато галят бузката на спящото дете, но тези две ръце работят неуморно в студ и пек, може да страдаш за счупен нокът, но минаваш с усмивка през мъките на раждането и си готова да го направиш пак....Мога да продължа до безкрайност този списък с напълно противоречащите си качества на всяка една жена, но надали е нужно да го правя.
Не е ли чудесна тази неосъзната буря от сила и слабост? Кой мъж може да се похвали с такава сложност на вътрешното Аз без да бъде пренасочен към специализирана помощ?!

 
Разбира се, че всеки ден жената трябва да бъде обичана и да се чувства ценена, но защо пък да нямаме един по- специален ден, в който децата да ни зарият с картички, рисунки и накъсани от градинките цветчета, а мъжете ни да са обществено задължени да намерят пътя до цветарския магазин, бижутерията и други стратегически важни за женското щастие места!

В духа на прекрасния празник днес ми се иска да Ви пожелая всеки ден да намирате време за себе си- да си напомните, че сте уникални и незаменими за толкова много хора и да се обичате! Бъдете щастливи жени, съпруги и майки, бъдете обичани, грижете се и бъдете обгрижвани, бъдете горди и щастливи от постигнатото в живота си!


А какво е нужно на едни ден да бъде перфектен освен подаръче, красиво цвете и внимание? Сладкиш! За днес се спрях на много калорична и може би съвсем не здравословна, но умопомрачително сочна и вкусна комбинация от дъх на лимони, маково семе, боровинки и пухкав млечен крем! Празник или не- тези къпкейкове правят експлозия от щастливи мисли в главата ви веднага щом докоснат небцето!

 

Лимоново- макови кексчета с пълнеж и крем



Състав:

За кексчетата
(12 броя)

120 гр. захар
125 гр. масло
175 гр. брашно с набухвател
3 яйца
кората на 1-2 лимона- необработвани
капсула лимоново масло- ако не разполагате с такова може да използвате есенция
1-2 супени лъжици маково семе

За пълнежа

1 бурканче сладко от боровинки/ малини

За крема

250 гр. крем сирене- без сол
1 кутия маскарпоне
5 с.л. пудра захар с връх- по ваш вкус може да намалите или увеличите захарта
ванилия

Приготвяне:

В голяма купа разбийте маслото със захарта. Разбивайки на ръка с бъркалка добавете яйцата, брашното, лимонените кори и лимоновото масло/ есенция. Накрая добавете маковото семе.
Разпределете сместа в 12 предварително подготвени хартийки за мъфини като запълвате около 1-3 от тях за равни кексчета или около 2/3 от тях за кексчета с връх.
Поставете тавата в предварително загряна на 180 С/ 160 С с вентилатор фурна. Печете до златисто и чиста клечка. Не препичайте кексчетата, защото ще станат по- ронливи.


Готовите кексчета поставете върху решетка, за да изстинат напълно преди да продължите.

За да напълните кексчетата ще ви бъде най- удобно, ако разполагате с уред за почистване на ябълки като този на снимката. Каквото и да съм купувала до сега за тези цели, това нещо продължава да бъде единственото, което използвам. намира се във всеки голяма магазин и струва 1-2 лева.


Направете дупка в средата на всяко кексче, като се стараете да оставяте "дъно" отдолу. Аз си запазвам "капачетата" и ги поставям обратно след като напълня кексчето, а другите остатъци оставям за унищожаване от дегустаторите. Капачето е особено важно когато ще измазвате с маслен крем и ще покривате с фондан и не чак толкова важно когато ще шприцовате крем върху къпкейка, но аз и в двата случая обичам завършените неща.


Затоплете съвсем леко сладкото , за да ви е по- удобно да го сипвате. Ако нямате време и сладкото ви не е твърдо може и да не го топлите, както направих аз.

С помощта на малка лъжичка поставете сладко във всяка дупка.


За да приготвите глазурата разбийте крем сиренето със захарта, добавете маскарпонето и ванилията и разбийте леко, за да се смесят кремовете, но да не се втечнят- някои марки маскарпоне са склонни да се втечняват рязко, така че наблюдавайте и не прекалявайте с разбиването.

Поставете в пош със звездовиден накрайник и шприцовайте или просто намажете с лъжица.
Този крем втечнява фондановите елементи! Не декорирайте с такива, освен ако преди това не ги изолирате с малко маслен крем в долната им част.

Кексчетата могат да бъдат направени ден преди сервиране, защото пълнежът и кремът ги поддържат сочни.


Оставям ви с пожелания за превъзходни изненади пред вас в този ден и може би с мисълта дали и вие да не опитате едно от тези малки подли кексчета.



сряда, 13 февруари 2013 г.

Сурово бадемово брауни

Наближава Денят на влюбените. Освен емблематичните плюшени изчадия, прегърнали сърчица с гръмки надписи, показващи топлите чувства, които изпитват потребителите на тези стоки едни към други, бутилките вино и евтиното дантелено бельо, този ден е особено силно маркиран и от консумацията на прекомерни количества шоколад. Е, кои сме ние, че да се противопоставяме на тази традиция....няма да се проявяваме като "хейтъри" все пак. Щом хората са казали шоколад, нека е шоколад, но защо пък сериозната ни любовна връзка с шоколад трябва да личи от километри, изписана върху кръшните извивки на телесата ни?! Традиция, любов, сладкиши и сърца надничат от всеки ъгъл...а от нас се очаква да гризем стрък целина и морков на романтичната вечеря?! Не, това просто не бива да се случва! Ето защо тук идва на помощ едно изумително добро кулинарно хрумване, което не само събира нас с мечтания шоколадов десерт, но и отново ни носи онези точки в графата Добро момиче! Не е ли просто прекрасно....и те ще ми разправят, че само по Коледа ставали чудеса!

Отнема само няколко минути и почти нулева кулинарна практика, изисква малко съставки и носи много ползи. Няма за какво повече да си мечтаем, дами. Усмихнете се и кажете Б-р-а-у-н-и!



Сурово бадемово брауни

Източник: vegansweettooth.wordpress.com


Състав:

2 чаши сурови бадеми
450 гр. фурми- без костилка
5  ч.л. сурово какао- препълнени
1-2 с.л. агаве
ванилия


Приготвяне:

В кухненски робот смелете бадемите до брашно. Прибавете останалите съставки и пуснете отново робота, докато съставките се смесят напълно. Готовото "тесто" прехвърлете в тава или друг съд със средни размери 20х20 см, който преди това сте покрили с пергаментова хартия. С помощта на пръстите си и/ или опъката страна на супена лъжица притиснете тестото плътно и загладете повърхността му добре.
Поставете в хладилник за през нощта или във фризер поне за час, за да се стегне. Готовите браунита можете да нарежете на квадратчета или да изрежете с помощта на формичка за бисквити, както направих аз в този случай.


И сте готови да започнете с празника на любовта с вашия суров, вегански брауни десерт без угризения!









вторник, 31 юли 2012 г.

За романтиката и шоколада

Романтика. Не е моята силна страна- не ме влече особено и някак не я разбирам съвсем в онзи широко лансиран, христоматиен вид. Не виждам добре единствено на светлината от свещи, не ми се отдава да дъвча еротично в заплашителна близост до лицето на любимия, който също бори пореден залък в опит да изглежда лежерно- елегантен на фона на протяжна музика, в компанията на половин храст червени рози и купчина други плевели из тях, старателно завити в целофан и струващи близо половин месечна заплата.
Животът обаче държи да натрие носа на всеки, дръзнал да махне пренебрежително с ръка на романтиката.


За да се дистанцирам от темата и да избегна всякаква прилика с реални лица и събития ще ви разкажа една малка приказка с отворен край.

"Имало едно време едно момче и едно момиче. Те не се познавали и никога не се били виждали, макара да живеели съвсем близо един до друг. И двамата били още ученици и се радвали на прекрасен живот и грижовни родители, които едни ден решили, че за да подсигурят бляскавото бъдеще, което чертаели за потомците си, е редно те да бъдат изпратени на лятно училище, където да учат език от самия извор, а именно- под крилото на Кралицата.
И така, макар момичето и момчето да направили всичко по силите си да вразумят родителите си и да защитят полагащите им се по право няколко седмици безметежно съществуване, те били натоварени на колите и закарани на летището. Там им била връчена по една "разпознавателна" оранжева тениска, която Тя облякла примиренчески, а той бунтарски отказал да сложи каквото ще да става и с голяма доза помахвания и тихо проронена от майките им сълза младежите били насочени към изходите за излитане.
Ето тук е и моментът, когато всичко започва, с една на вид кратка и простичка фраза като " Да ти помогна ли с това?", отправена кавалерски от Него към младата дама, която се борела отчаяно с куфар, тежащ средно три пъти колкото нея, който упорито отказвал да следва нейното темпо и най- вече - посока!

Няколко часовият полет дал възможност на младежа да покаже най- доброто от себе си с комплименти като " Това перука ли е?", изречено с възторг (?!?) към прическата от студено къдрене на младата дама, последвано от напористо нахлупване на слушалки с размерите на шлемофон, с цел демонстриране на музикален вкус и още няколко хода, които мозъкът на младата дама услужливо е изтрил, за да не завърши всичко още там и тогава. А тя, о,  тя била повече от очарователно прелестна с къдравата си черна коса и очи като на изоставено от майка си малко пале- големи и леко изплашени от постоянното тръскане на самолета.

Пристигайки, някак поети от общия организационен хаос на летището всеки поел в различна посока- Тя отивала в Кеймбридж, а той в Лондон. Всеки от тях попаднал в нова и непозната среда и сякаш за миг забравил прекрасната среща на онзи самолет, а и двамата имали достатъчно гордост, за да не се обадят "първи", така че всичко изглеждало сякаш ще остане само един приятен спомен, ако съдбата не била решила друго.
С присъщия си неразбираем за простосмъртни подход тя някак направила така, че Той все пак да се обади, Тя да успее да отиде до него, уж просто на екскурзия до Лондон, Той да се обади с горещи молби към родителите си да удължат със седмица престоя му там, защото толкова много харесвал училището, когато реално целта била да успее да съвпадне полета му обратно с нейния и да имат отново няколко часа заедно.....сякаш случайно.

И така, малко след завръщането си на родна земя и въпреки пречките от различен характер пред тях Той и Тя скоро станали Те. Светът им станал някак по- малък, всичко друго загубило смисъла си и целта на всеки един била да свърши учебния ден и отново да бъдат заедно- онази истинска, някак детски чиста любов, когато стомахът ти се пълни с пеперуди само при мисълта за другия човек. Дошло време за завършване, балове и планове за бъдещето пред всеки от тях. Тук отново животът изправил двамата пред огромно препятствие, такова което слага край на повечето подобни връзки- докато Тя завършвала първата година в мечтания университет, за постъпването в който била вложила толкова много време и усилия, Той трябвало да замине отново на Острова, където да продължи образованието си. И логично тук би трябвало да свърши всичко.....Но отново съдбата се намесила!
Тя получила разрешение от майка си, напук на всички, които я убеждавали да не го дава,  да прекъсне за няколко години своето следване и да последва любовта си с едни от най- мъдрите и запомнящите се думи, които изискват изумителна майчина сила да бъдат изречени: " Правилният човек идва само веднъж в живота ни, а диплома се взима по всяко време. Ако наистина вярваш, че това е Той, отиди, аз ще съм до теб, мила моя!".

И така започнали месеците на мъчително чакане за виза. Месеци и месеци, през които Те страдали разделени на хиляди километри и без яснота дали и кога отново ще са заедно, докато един ден дошла добрата новина, че Тя вече има официално разрешение!

Само дни по- късно, отново на летище, но този път далеч от България, Той и Тя започнали да пишат новата страница в житейската си история. Заживели щастливо в малкото си подземно апартаментче, в което било жизнено важно да не наддаваш на килограми, за да можеш да минаваш покрай гардероба и леглото, учейки се практически, по трудния начин- далеч от близки и познати, в чужда страна и в лоши битови условия, да бъдат отговорни възрастни, но пък нищо от тези несгоди не било способно да развали прелестния свят, който те имали, двамата.

Годините вървели, те учели житейските си уроци- понякога по- трудно, понякога с лекота, но винаги заедно. Не след дълго дошла новината за предстоящата поява на То. То, което преобърнало света им, направило го още по- непредсказуем и вълнуващ и ги научило на толкова много нови неща- за света около тях, за любовта и за живота, макар То да било толкова малко и крехко и така безпомощно само по себе си.

Дошло време Те да се приберат обратно при всички, които ги обичали и ги чакали толкова дълго. Животът продължил да им изпраща своите изпитания и незабравими мигове, но и онази романтично настроена Съдба продължила да бди над тях и с присъщия си замах добавила към Тях още едно То, което дошло с изцяло нови уроци, нови предизвикателства и донесло ново огромно щастие на новото си семейство. И макар не всичко да било като на приказка, Те продължавали да бъдат все така задружни, обичащи се и най- важното щастливи от това, че са заедно.

И както е редно да завърши всяка една приказка, Те заживели щастливо, пели, пили и се веселили, а сигурно го правят и до днес, там някъде, в своя свят за четирима."

Така....Приказките са хубаво нещо. Далеч от тях, в реалния живот, аз и моята по- добра половинка не чак толкова отдавна направихме цели 11 години заедно. Миналата година не успяхме да отбележим този важен ден, защото борехме високи температури по морето, тази отново не успяхме поради сходни причини, но не на морето, а и защото за този месец аз имам план. План, който е с кодовото име " Аз, моя милост и отново Аз" и включва пълна забрана над проектите ми, извън проект Аз, т.е. малко възстановяване на силите преди да се ликвидирам окончателно. Всичко това доведе до липсата, или по- скоро до строгата забрана над плануваното от мен тържество с торта и всичко останало. За да отбележим празника си обаче не можеше да няма поне нещо захарно, което да споделим над чаша топло мляко с какао и мили спомени, след като децата заспят....И дори успях да му направя мил романтичен колаж- ей така, за да му покажа, че след тези години и две деца по- късно все още го обичам това сладко момче, което ми помогна с куфарите и до ден днешен ми помага да виждам по- цветен живота си, въпреки всичко.


А и това никой не успя да ме хване докато го приготвя, така че нямаше вето.

Може и да нямате годишнина всъщност, но няколко шоколадови бишкоти с чаша топло мляко винаги действат добре в преградките на любимия, а защо не и самостоятелно, заедно пак с любим, но сериал/ филм или книга. Каквото и да решите, тези шоколадови бишкоти ще ви донесат не само удоволствие, но и много мили спомени от детството, ако тогава сте изяждали по пакет шоколадови бисквити Еверест без да се грижите за талията или холестерола си, защото вкусът им е почти автентичен с този на любимите бисквити, но и с добавената екстра на бадемите и дъха на портокал...мммм....

Шоколадово- бадемови бишкоти



Състав:

150 гр. бадеми
150 гр. натурален шоколад- поне 70%
250 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
150 гр. кафява захар
2 яйца- големи
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ампула масло от портокал*
настърганата кора на 1 портокал- необработван химически

Приготвяне:

Загрейте фурната до 160 С и постелете пергаментова хартия върху плоска и голяма тава- такава за бисквити или пандишпанови платки е най- удобна, както и тази от самата фурна. Оставете ги да се охладят.

Запечете бадемите върху сух тиган или във фурната за около 5-10 минути.
Начупете шоколада на относително еднакви парчета и го разтопете на водна баня или в микровълновата, като внимавате да не го пресечете- за начинаещи е по- добре това да става на водна баня, за да имат повече време за реакция и да следят през цялото време процеса. Оставете и него да се охлади настрана.

В голям съд пресейте около половината брашното с бакпулвера, добавете захарта, охладените бадеми (цели), шоколада, леко разбитите яйца, ваниловия екстракт, маслото от портокал и кората. Разбъркайте с дървена лъжица докато се хомогенизира и оформи, а след това продължете да месите на ръка, добавяйки по малко от брашното, за да се получи стегнато, но все пак меко тесто- при мен пое почти цялото количество по рецептата, но от точния грамаж на яйцата, влажността на помещението в което работите, качеството на шоколада и още няколко фактора може значително да промени грамажа на брашното и ако сложите цялото рискувате да получите много сухо тесто.


Разделете тестото на две топки и оформете всяка на фитил с относително 5 см диаметър. Поставете фитилите върху предварително подготвената хартия в тавата и ги притиснете леко отгоре, за да станат около 3 см дебели.

Печете в предварително загряната фурна 20-за минути или докато са леко твърди на допир.
Когато това стане ги извадете от фурната, намалете температурата й на 150 С и ги оставете да се охладят навън за 15 минути.
С помощта на остър нож нарежете изпечените фитили на филии с дебелина около 1 см. и ги върнете отново върху пергаментовата хартия. Запечете ги във фурната за още 5- 10 минути от всяка страна докато станат хрупкави.


Прехвърлете готовите бишкотите върху решетка, за да се охладят.
Когато изстинат напълно ги съхранявайте в буркан за бисквити или друг съд с добре изолираща капачка, за да не се овлажнят.

* Маслото от портокал не е химически синтезираната есенция, която се продава широко, макар да е в същите малки шишенца. Ако използвате есенции го заменете с такава, но аз не го препоръчвам и не знам до колко ще се запази след термичната обработка  вкусът и аромата от такава алтернатива.

Хубаво нещо са приказките, а още по- хубаво е когато те успяват да се преплетат с реалния живот и да докажат на вече порасналите момичета, че романтиката не е само клишета и високопарни фрази в книжките за принцеси, а нещо реално, нещо като малкото чудо в живота ви, което ви кара да заобичате така силно и истински един мъж, че дори и 11 години по- късно да продължавате да го наричате "единствения" с чисто сърце и да се гордеете, че именно той е човека до вас.
И макар да си оставам не съвсем романтична по учебник си позволявам малки залитания към нея по някакъв мой си, особен начин. А когато тези залитания са придружени от най- верния приятел на романтиката, шоколада, то просто няма как да не призная, че има защо всичко това да е така ценено и търсено от по- нежните души в този живот.


петък, 8 юни 2012 г.

Две лесни и бързи идеи за шоколадови сладки

При все, че писането в блога ми носи огромно удоволствие и непрекъснато трупам нови и нови снимки и идеи, които искам да споделя тук, реално времето от една публикация до друга тенденциозно се увеличава. Дали ще е заради битови причини или пък заради природни катаклизми, но време за писане все не остава.
И тъй като това положение никак не ми харесва, реших, че днес просто ще пусна две малки и бързи идеи за оползотворяване на големите количества суров, полезен и прекрасен шоколад, ако сте се решили на голямата стъпка. А ако не сте, то нищо не пречи да затворите очи и да посегнете към купешките, но поне обещайте да прочетете съдържанието и да изберете най- малкото зло!

Ще ми бъде почти невъзможно да ви дам точни пропорции за тези два сурови десерта, защото всичко зависи от количеството, което искате да почути на финала, а и те са толкова простички и лесни, че всеки може сам на око да си ги направи.

Започнах с идеята, че ще направя нещо непретенциозно за каката, когато се върне от градина и при условие, че ми донесе доброто си настроение, относително чисти и не отново скъсани по колената дрехи и най- сетне реши, че слагането на масата не ограбва реално нейното време за игра (!?!) и не е моят таен начин да съсипя детството й!

И тъй като в момента е на вълна земята, растенията и фазите им на растеж, то аз продължих темата в десерта.

Шоколадови "кални" купчинки

 
Състав:

Натурален шоколад
Ядки по избор- аз използвах микс от бадеми, орехи и лешници
Стафиди и/ или фурми- без костилка и нарязани на дребно
няколко капки етерично масло от портокал- по желание, то не е задължително, но придава много хубава нотка. 

Приготвяне:

Разтопете шоколада на водна баня.
Предварително запечете леко ядките на сух тиган, ако не държите десертите да останат съвсем сурови и полезни. Аз направих малка част с изпечени за таткото, а другите ядки си оставих сурови, каквито е най- добре да бъдат.
Прибавете към разтопения шоколад ядките и стафидите/ фурмите и разбъркайте докато добре се покрият в шоколад.
Прибавете етеричното масло, ако използвате.

С помощта на супена лъжица взимайте от шоколадовите ядки и поставяйте на купчинки върху пергаментова хартия.  Оставете в хладилника да стегнат. Преди сервиране може да декорирате с малко листа от мента или други подобни, за да завършите идеята за почва и растения.


Втората рецепта просто се наложи като продължение на първата, защото бях разтопила повече шоколад, който остана излишен. Получиха се превъзходни измислени бисквити.

Сурови кокосови бисквити

 
Състав:

Разтопен на водна баня шоколад
Кокосови стърготини- неизбелвани
Сушени червени боровинки- заменете със стафиди, ако нямате
Мъничко захар или сироп от агаве- аз използвах кокосова захар
Ванилия

Приготвяне:

В разтопения суров шоколад, който както казах вече можете да замените с друг качествен шоколад по Ваш избор,  поставих достатъчно кокосови стърготини, за да стане много гъста смес и подсладих с малко сушени червени боровинки, кокосова захар и ванилия.
Готовата смес оформих като бисквити с помощта на ринг за сервиране, но всяка кръгла формичка ще ви свърши същата работа. Поставя се по малко от сместа в ринга и се притиска плътно с опакото на супена лъжица.
Оформените сладки поставих в хладилника да стегнат.

 
Измислени и лесни, но пък много вкусни и добре посрещнати от семейното жури, особено кокосовите бисквитоподобни :-)

И за финал едно творческо откровение. Всички сме свикнали, та дори сме се пренаситили и разглезили,  да се наслаждаваме на кои от кои по- красиви снимки на порции храна и изящни сладкиши из пространството. При блоговете с кулинарна насоченост е въпрос на чест да поднесеш интересно и  красиво храната, която описваш и това е наслада за очите на четящия. Но както совите не са това, което бяха, то и планове за снимки не винаги са това, което са били в главата на задапаратното кулинарно чудо на природата. И защото не е честно да си показваме само хубавата страна на фотографските авантюри, ето един кадър, който доказва казаното по- рано


Тази снимка извиква в мен неистов смях всеки път щом я видя и просто не можех да не я споделя! В главата ми това беше прекрасен кадър, но главата ми очевидно има нужда от творчески тайм- аут, защото това откровено докарва на дело на кучето ми по средата на двора, но не и на иначе прекрасно вкусните шоколадовки. Какво изобщо съм с и мислела?!

Дояде ли ви се? Нямате търпение да опитате тази наслада за небцето? Не?! О, отивате да разходите кучето, разбирам!


понеделник, 21 май 2012 г.

Шоколад


"Една хапка и си там!", твърди симпатична млада дама, протягаща се сред лилави крави на планинска поляна. Е, кой не е би се изкушил да се пренесе за кратко на такова място?!
Една хапка, две хапки, три хапки....още съм на дивана, а коша с пране ме гледа заплашително....сигурно не правя нещо както трябва....четири хапки, пет хапки, шест хапки.....Този шоколад е дефектен, къде са ми лилавите крави и тиролската гледка и защо кучето е направило беля в средата на хола...?! 

Е, той и без това шоколада свърши, поне ми даде сила да си довърша простирането в атмосферата на собствения си апартамент с категорично не-лилавото си куче за компания и под съпровода на трафика и ремонта при съседите.....Пф, реклами.....Сега и диетата ми отиде на кино....

Ето това е момент, в който човек трябва да вземе нещата в свои ръце, да усети, че има нещо гнило в цялата работа, да бойкотира псевдо- лилавите крави с наемници мармоти и да си свърши работата сам!

Като всяко фабрично произвеждано нещо за масова консумация и шоколадите са обект на пазарно максимизиране на печалбите, а като се изходи от високите цени на наистина качествените важни съставки във всяко блокче шоколад и се сравни с пазарната цена на готовите продукти на най- разпространените марки, то някак човек започва да се чуди що за производствен гении е успял да направи така, че да се получи толкова ниска себестойност на дадените продукти при вложена максимална грижа за потребителя и абсолютно категоричното отсъствие на компромиси в качеството. И отговорът е лесен- "когато нещо ходи като патица и кряка като патица, то най- вероятно Е патица" са казали хората и са били прави. Дори с всички уникални намаления на цената на изходните съставки при закупуването на големи количества и тн пак няма как да се направи тази икономическа магия и тя да бъде в полза на шоколадо- изяждащия на финала :-)

И така, след като направих малка разбивка на съставките на опакованото в станиол щастие изводите се сведоха най- общо до: водеща съставка с най- голямо съдържание- захар- бяла почти категорично; около 30% съдържание на какао в "чист" шоколад- останалото изобщо съдържащо се какао е уж какаово масло, но и то е със съмнителен произход и качество, защото на пазара маслото е с относително висока цена само по себе си; соев лецитин с неуточнен, най- вероятно ГМО произход- иначе щяха изрично да го подчертаят- това винаги дава повече вяра на потребителя, че производителя все пак му пука поне малко за него и здравето му, обезмаслени сухи млека- тук се чудя кое повече ме притеснява- състава на обработеното, обезмаслявано, изсушавано и тн мляко или произхода на самото мляко в началото на целия процес, от там нататък е редица от протеини, овкусители и тн и тн....

След този кратък размисъл над едната хапка и къде всъщност ме води тя, реших, че е по- разумно или да зарежа шоколада изцяло (което е просто лудост- все пак той е толкова полезен, ако не друго!) или да отделя малко време и да си направя сама такъв, който с чисто сърце да мога да дам и на децата си дори.

Тъй като вече така или иначе бях пробвала нещо като домашен шоколад преди много време и имах относителна представа какви са минусите на един такъв, сравнен с купешко блокче, си потърсих начин как да се отърва от неприятната черта на първия си опит- това, че се топи бързо на стайна температура. Оказа се, че за тази цел се иска темпериране при приготвянето- нещо, което  мен определено лекичко ме плашеше, но се оказа не чак толкова страшно на финала.

Рецептата и супер добрите и точни обяснения намерих от RecipeMagician.com и тъй като моята цел бе именно чист, натурален и тъмен шоколад тя бе точно от каквото имах нужда, за това и не съм променяла почти нищо, освен разни малки допълнения за вкус, но без да изменям основата. Рецептата е за 1 кг шоколад, но дори това да звучи ужасно много ( и то наистина е) не ми съветвам да намаляте нищо, защото цялото бъркане, цапане и въртяне не си струва за по- малко, а шоколадът се съхранява прекрасно и може да се използва за всякакви десерти и кремове, освен за похапване чист.

Суров вегански шоколад

Източник: RecipeMagician.com


Състав:

625 гр. натурално какао на прах
3 и 1/2 ч.ч. какаово масло- разтопено на водна баня
1 ч.ч + още 3 с.л. сурова кафява захар (суканат)- фино смляна
1/3 ч.ч. агаве или 2 с.л. мед
3/4 сол- морска, хималайска или келтска
1 с.л. ванилия- естествена, не химическата алтернатива


Добавки по желание:

1 с.л. лукума
1 ч.ч. ядки-бадеми, лешници, орехи
1/2 ч.ч. стафиди или годжи бери


Приготвяне:

Авторите на рецептата са раздели процеса на два етапа- хомогенизиране и темпериране.

Етап 1: Хомогенизиране

В тази част основно важно е да се спазва редът на добавяне на всяка съставка.

Какво ще Ви е нужно:

-Блендер или достатъчно голям робот

Поставете разтопеното на водна баня какаово масло в блендера, добавете ванилията и включете за 1 минута, за да се смесят.


Изсипете 1 1/2 ч.ч. от смесеното с ванилията какаово масло и оставете настрани, а към останалото количество добавете половината какао и отново смесване за 1 минута.


Добавете след това солта и смляната на фино захар и отново включете за 1 минута.


Прибавете отделеното в началото какаово масло с ванилия и включете блендера на бавни обороти. Докато той работи прибавете на тънка струйка агаве нектара или меда и оставете да се смесят.

На финала прибавете останалото какао на прах (като преди да го добавите спрете блендера, разбира се, иначе ще направите ефектна димна завеса из кухнята си) и отново включите за 1-2 минути, за да се поеме. Аз добавих и лукума на този етап, а може да бъдат добавени и други етерични масла или аромати, но трябва да бъде сега, защото при следващия етап повече намеса в състава не се допуска.



За да направя по- прегледно и ясно кое след кое следва:


1. Какаово масло + ванилия
2. Половината какао на прах
3. Сол и захар
4. Агаве или мед
5. Останалото какао на прах
6. Овкусители и аромати- натурални и чисти, без химия моля ;-)

Етап 2: Темпериране

В този етап е много важно да се спазват много точно стъпките и температурите. Ще ви е нужен захарен термометър, още по- добре дигитален такъв, за да сте сигурни, че всичко е както трябва.
Темперирането е процесът на кристализация, при който готовият шоколад добива характерния гланцов блясък и температурна устойчивост, присъща за купешките шоколади. Той е много важен за добрия външен вид и качества на шоколада ни, но звучи много по- плашещо, от колкото е в действителност. При него обаче се изискват подходящите помощни средства като термометър например.
Уверете се, че съдовете Ви са напълно сухи и чисти преди да пристъпите към него!

Какво ще Ви е нужно:

- Захарен термометър- дигитален ще ви спести много трудности
- Два съда за водна баня
- Голяма купа, пълна със студена вода и много лед, за да охладите бързо шоколада- достатъчно голяма да побере купата с шоколадовата смес от водната баня
- Формички за отливане на шоколада


1. Поставяме на водна баня какаовата смес (препоръчително е водата да не докосва съда с шоколада) и загрявате до 45 С, като бъркаме през цялото време, за да се нагрява сместа равномерно. Следете внимателно, защото при достигането на тази температура веднага преминете към охлаждане!

2. При достигане на 45 С поставете бързо купата с какаовата смес в голямата купа с лед и охлаждайте до 27 С, като отново бъркате непрекъснато, за да се охлажда равномерно. Следете отново температурата!


3. Отново връщате съда на водната баня и нагрявате до 31 С. В тази стъпка сместа става съвсем лъскава и гладка и при охлаждането ще стегне плътно.

4. Разпределете шоколада в различните формички за шоколад, като можете да го смесите с различните ядки и/ или сушени плодове и да си направите различни вкусове.


Аз използвах няколко вида фигурки, а останалото поставих във формички за мъфини- тези ще използвам за приготвяне на десерти като калъпчета. За гризане те не са подходящи, защото са много масивни и твърди, но са компактни за съхранение и топене/ настъргване след това.
Ако нямате подходящи силиконови форми за шоколад можете да използвате формички за мъфини, като ги пълните съвсем малко, за да се получат тънки плоски кръгли шоколадчета.


5. Формичките поставете в хладилник за около половин час, за да стегнат. Готови сте с Вашия полезен, антиоксидантен, супер хранителен и уникално невероятен домашен истински натурален шоколад!


N.B. Поради високото съдържание на истинско качествено какао не трябва да се прекалява с количеството от този шоколад, защото може силно да превъзбуди нервната система и да раздразни стомаха. Това важи за всички черни шоколади. 
При него съвсем мъничко е достатъчно, за да насити нуждата от сладко и от шоколад- това си е страхотен плюс пред другите шоколади!




Съхранява се чудесно за много дълго време в хладилник- аз все още имам от първата си доза, а го правих преди около два месеца, дори повече, и въпреки набезите от домашните шоколадофили и употребата в десерти се намират още няколко малки бонбона из хладилника ни, които се представят чудесно на теста на стайна температура и се топят успоредно с бонбон на Lindt.









събота, 28 април 2012 г.

Торта Санта Лучия

Тази торта отлежава толкова дълго в купищата снимани проекти за публикации, че вече дори забравих вкусът й, но съм почти сигурна, че беше фантастично бананова , а за бананофили като мен и околните ми това е достатъчен спомен, за да бъде направена повече от веднъж. Явно е време за втори кръг!

А и с настъпващото лято пред нас малко вкус от Карибите би прояснил мечтите за бански, слънце и крака, заровени в топлия пясък...е, не- не ровете много дълбоко все пак, защото може да станете горди собственици на фас между пръстите, опаковка или нещо още по- екзотично, добре залепнало върху част от ходилото ви и тотално скапващо романтиката на момента.
Обратно към тортата, моля!

Тортата е прекрасна и ненатрапчива комбинация от тропически вкусове, като в същото време има по- домашна и уютна нотка от очакваното за една торта с екзотичен замисъл. И изчезва за отрицателно време, ако бъде оставена без надзор, предупредени сте!

Торта Санта Лучия



Състав:

За блатовете

350 гр. брашно с набухвател
1 ч.л. сода бикарбонат
2 ч.л. микс подправки- джинджифил, шафран, индийско орехче, канела, карамфил и тн.
175 гр. светла захар мусковадо
4 яйца
200 мл. растителна мазнина
2 банана- намачкани
100 гр. ананас- нарязан много ситно
сокът и кората на един портокал
100 гр. лешници- начукани леко

За крема

400 гр. безсолно крем сирене
200 гр. много фина захар/ пудра захар
ванилия
около 50 гр. покрити с мед сушени банани


Приготвяне:


Загрейте фурната до 180 С/ 160 С с вентилатор. Пригответе си форма с падащо дъно с пергаментова хартия или я намаслете и поръсете с малко брашно, за да не залепва.

Пресейте в голяма купа брашното със содата, подправките и захарта.
Разбийте яйцата и мазнината до гладко, прибавете ги към брашното, заедно с бананите, ананаса, сокът и кората на портокала и лешниците. Разбъркайте добре всичко.
Прехвърлете сместа в подготвената форма. Ако не искате да разрязвате блата по- късно, може да го изпечете в две еднакви малки форми.
Печете до готовност- т.е. чиста дървена клечка. Готовият блат извадете и оставете във формата за 10 минути, след което поставете на решетка, за да се охлади напълно.

През това време подгответе крема като разбиете крем сиренето до пухкаво, прибавете малко по малко захарта и ванилията и продължете да разбивате докато стане гладък крем.

Изстиналия блат разрежете внимателно на две равни части. Намажете половината крем между двата блата, притиснете ги съвсем леко. Разпределете другата част от крема върху тортата с кръгови движения. За финал подредете банановите кръгчета.

Оставете да стегне в хладилник.

Много вкусен и ефектен десерт за обедите през уикенда, който е и прекрасна компания за чаша силно черно кафе.








събота, 21 април 2012 г.

Следвеликденско за Великден, един козунак и моя принос за изложбата

По- дълго име на публикация може би не съм писала до сега, но днес съм особено многословна и бъбрива. Ще се постарая този факт да не превърне цялата публикация в проява на логорея, а това може да стане само ако наблегна предимно на картинките от изминалите празнични дни и хубавите неща, които се случиха през това време. За съжаление имаше и едно изключително лошо събитие, но към този момент ще се огранича със справедливото му отбелязване в ретроспекцията на всичко.

Христос Воскресе! Нека този светъл празник донесе на всички Вас много мир, здраве и сили да бъдете по- добри и смирени хора. Надявам се празниците да са донесли много положителни емоции и незабравими семейни мигове за всички ви, а ако те са били гарнирани с пухкави домашни козунаци и пъстри и здрави яйца, то не би могло да бъде по- добре!

Както всяка година и тази в нашия дом ухаеше на прясно изпечени козунаци, боядисваха се несметни количества яйца и всички очакваха трепетно Големия ден.


Макар моите любими две кошници да бяха в готовност да съхранят произведенията на целия усърден труд, реших да поднеса яйцата по малко по- различен начин този път. Затруднява старателното опипване на всяко яйце в търсене на борец от "опитните" яйцеборци, но пък е толкова свежо и пъстро :-)

За децата и по- здравословно ориентираните възрастни направихме и достатъчно количество красиви пъдпъдъчи яйца. Те реално са толкова ефектни сами по себе си, че биха могли изобщо да не се оцветяват, но златото е на сърцето на почти всеки, така че няколко такива яйца винаги са добре дошли.


И след като дълго преди Великден от не един и два любими блога бях изкушена от прекрасни снимки на козунаци, протягащи дебели и примамващи конци пред мен, не можах да устоя и да не опитам и още една рецепта, освен моята абсолютна фаворитка, която използвам всяка година, а именно рецептата за козунак със заквасена сметана на Ева Тонева , който аз промених съвсем козметично според нашите предпочитания.

Направих общо7 козунака по двете рецепти и мога да обобщя принципните им разлики така:

- Ако обичате плътен и наситен вкус и усещане на козунака, то дългогодишната ми фаворитка ще Ви го даде, за разлика от този със заквасена сметана, който е лек и пухкав на усещане.

- Козунакът на Ева е чудесен и на следващия ден, докато този на Лебедуна е най- добър в деня на приготвяне (сравнението е много, ама много критично и най- вече набляга на степента и скоростта на изсъхване на козунака, като се съхранява при еднакви условия- добре завит и защитен от въздух).

- Козунакът на Ева е със сметана, което повишава мазнините- нещо, което на фона на това, че говорим за козунак не е чак толкова водещо, но все пак трябва да се отбележи.

- И двата козунака се месят изключително лесно и някак на шега и докато този на Лебедуна е в машината, имате спокойно време да замесите този на Ева без да сте особено напреднали в месенето и пак да Ви се получи чудесно.

- И двата козунака са превъзходни, лесни за направа и още по- лесни за изяждане, а конците им са километрични. Който и да изберете ще направите изключително добър избор. Въпросът е най- вече какво търсите като текстура.


Козунак със заквасена сметана

източник: Ева Тонева


Състав:

650-700 гр брашно
1 пакетче суха мая
150 гр кафява захар
1/2 ч.л. сол
1 с.л. настъргана лимонова кора - бъдете сигурни, че лимоните не са химически третирани
няколко капки лимонов сок за разбиване на жълтъка за глазура
1 ч.л. ванилия- не препоръчвам ваниловия екстракт, защото се усеща някак странно поне за мен
50 гр стафиди
1-2 шепи бадеми
2-3 с.л. ром
60 гр краве масло
3 големи яйца (отделете жълтък за намазване)
200 гр заквасена сметана
150 мл топло прясно мляко
 Захар за наръсване

Приготвяне:

Накиснете стафидите във вряла вода за 30-на минути, след това добавете рома и оставете поне още половин час.
В купичка поставете яйцата и ги разбийте, добавете ванилията, заквасената сметана и прясното мляко.
В друга купа смесете пресятото брашно, захарта, солта, маята и лимоновата кора и разбъркайте, за да се смесят. Направете кладенче в средата и изсипете там течните съставки.
Започнете да месите. Тестото ще е доста меко и лепкаво, ако има нужда добавяйте съвсем по малко брашно, колкото да постигнете много меко тесто, което може леко да задържа формата на топка. Оформете го на топче и го оставате в купата, като я покриете добре с кърпа или намазнено прозрачно фолио, което не докосва директно самото тесто. Оставете да втасва на топло 30 минути.
В това време разтопете маслото и го оставете да се охлади и отцедете и подсушете с кухненска хартия или чиста кърпа стафидите много внимателно.






След половин час вземете тестото и започнете да го месите отново, като му прибавяте по малко от мазнината докато не я поеме цялата. Върнете пак на топло да втаса докато не удвои обема си.
Следете го, за да не превтаса. Готовото тесто поставете върху намазнена с малко растителна мазнина повърхност и премесете, като добавяте от сухите вече стафиди и бадемите.
Разделете на фитили и сплетете според предпочитанията и възможностите си.
Поставете готовите плитки в тавичките и отново сложете да втасат за 20- 30 минути.
Намажете козунаците с разбития с няколко капки лимонов сок жълтък и наръсете щедро със захар- аз поръсих със захар от цвекло отгоре, защото седи по- красиво от кафявата захар, но ако искате можете да поръсите и с кафява. Печете в предварително загряна до 180 С без вентилатор фурна, като следите и проверявате с клечка за готовност.
Готовите козунаци поставете върху решетка, за да изстинат и съхранявайте добре увити след като са напълно студени.


При мен от една доза се получиха два толкова големи козунака- единият изпекох в правоъгълна, а другия в кръгла форма.

Направих грешката да сложа един от тях в иенски съд, защото вече нямах свободни тави, но това увеличи значително времето на печене, забави изпичането на долната част на козунака и ме принуди да правя сложни системи с покриване на горната му част, за да не загори, така че Ви съветвам да се придържате към тавите си.

И сега, тъй като неотдавна Ви поканих на една благотворителна изложба , на която се надявам поне част от Вас да са успели да дойдат и да са видели лично колко много красота и талант бе събран на едно място в тези два дни, а защо не и да са опитали част от прекрасните захарни изкушения, които момичетата бяха подготвили за всички посетители с големи сърца и слабост към сладкото, то е време да покажа и моя скромен принос към това събитие.

Поради дългата подготовка на всички стотици бройки се наложи да се спра на дълготрайна и сигурна рецепта и да пренебрегна любимата си захарна бисквитка в името на меденките. Дори и така обаче поне успях добре да се позабавлявам (дори твърде добре и граничещо с втръсване) с декорацията на самите бисквити, всяка от които е правена ръчно и е уникална и различна.

Част от бисквитите бяха направени с ядивна вафлена хартия и борд от роял айсинг.






Винаги съм залитала много по винтидж мотивите във всяка сфера, а това, че изложбата- базар беше в Руския културно- информационен център ми предостави чудесна възможност да направя бисквити с ретро мотиви на руски поздравителни картички за Великден, които се оказаха едни от най- красивите картички, които съм виждала някога и съжалявам, че не мога да притежаван наистина част от тях. Но пък мога да ги изям от яд, което пак си е нещо!


След няколко дни работа по тях, всички сладки бяха старателно опаковани и подготвени за заминаване.




Друга част от меденките декорирах с фондан- нещо, което избягвам да правя, защото за мен той е само опаковка и не е най- добрият избор за ядене, но времето не ми позволи да се отдам на дългото и пипкаво декориране с роял айсинг за жалост.

Айсинг или фондан, малките жълти пилета са винаги страшно симпатични и тематични по това време на годината.



И едни от абсолютните фаворити на децата от моите сладки на самото събитие, които свършиха толкова бързо.


Останалата част от сладките бе нещо като тематичен мост към визията на тортата, нещо като реверанс към домакините ни. Доста по- тежък и наситен стил, но пък за мен бе най- голямо удоволствие да ги направя, ако трябва да съм честна.






Те също получиха своите златни панделки преди да отпътуват, но не успяха да се класират за финална снимка.

Тортата от своя страна бе вдъхновена от парадните униформи, присъщи за руските царе- наситено синьо, много златни елементи и тук- там червено. Видът трябваше да не бъде така строг и внушителен, а по- нежен и женствен, за това на помощ дойдоха малко панделки, цветя и други по- фини елементи, които да омекотят визията. И разбира се къде без матрьошка щом става въпрос за Русия :-)



 



В заключение мога да кажа, че за мен беше страхотно удоволствие да взема участие в това начинание. Приготвянето на всичко отне голяма част от празниците и ангажира много дни и нощи, но всичко си струваше, защото благодарение на организаторите, участниците и на всички, посетили изложбата- базар успяхме да съберем една страхотна сума за децата.








Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...