Свежа пролетна салата с червено козе сирене и нар

Днес ще бъде семпла и кратка. Рецептата или по- скоро идеята, защото рецепта е силно казано, за тази салата обаче трябва да споделя от една страна защото е много пролетна, свежа и зареждаща и цветово и вкусово, а от друга защото това отвратително време ни кара много силно да се напрягаме за да си представим, че е пролет и затруднява новите сили, щастието и позитивизма, което не е никак добре в периода на пролетната умора или както там е прието да се нарича галантно сезонно оправдания вековен човешки мързел. И така, аз ще ви поддържам свежи и щастливи със зелени-розово-бели нюанси докато слънцето все пак се покаже отново и вземе да си свърши работата за която е назначено от вселенските сили.

Когато за пръв път правих тази салата беше периода около Св.Валентин, за това и така тематично са изрязани формичките на сиренето, но от тогава я повторих няколко пъти без сърцераздирателните сърца от сирене и вкусът е същия, така че не губете надежда- и без миниатюрен резец сърчице вкусът е превъзходен, а вие сте поне с 20 минути по- свободни и далеч по- спокойни :-)

Няма да изброявам огромние ползи на всички съставик в салатата- те сами говорят за себе си!

Салата с червено козе сирене и нар

Състав:

200 гр. меко козе сирене
1 малка глава червено цвекло- обелена и настъргана на фино ренде
черен пипер
сух чесън или пресована мъничка част от скиритка пресен
1 нар-почистен и наронен
1 краставица
5-6 репички
2 пакета нарязани салати микс или просто избор от свежи салати по Ваш избор

За дресинга

около 1/4 ч.ч. зехтин
2 с.л. балсамов ябълков оцет
1/2 ч.л. мед-не захаросан
1/2 ч.л. горчица с хрян- може и обикновена, ако нямате със зърна хрян
сух лук- ако имате, не е задължителен
сол

Приготвяне:

С вилица намачкайте сиренето, за да стане като каша. Прибавете настърганото червено цвекло, чесъна и черния пипер на вкус. Ако сиренето Ви е безсолно добавете и сол, но надали ще се наложи. Смесете със сиренето докато то се оцвети в розово и подправките се поемат.
Ако ще изрязвате формички: Оформете на плосък диск и поставете във фризера за около 1 час, за да стегне. Следете сиренето да не се вкамени, а просто да стане стабилно, за да изрежете чисти форми от него. След като е готово изрежете с мини формичка по Ваш избор, като за по- лесно рязане аз топях моята в малко топла вода от време на време.

Ако няма да изрязвате формички: Оформете малки топчета от сместа с ръце и поставете в чиния, която сложете за известно време във фризера- около 30 мин. трябва да са достатъчни, за да стегнат леко и да запазят формата си.

Докато сиренето Ви се охлажда си пригответе/ нарежете салатите в голяма купа, нарежете репичките и краставицата на шайби, като за по- красив вид на салатата запазете кората.

Смесете зехтина, оцета , меда, горчицата и солта. Можете да промените количествата на всичко в дресинга по Ваш вкус. Разбийте добре с помощта на малка бъркалка за фрапе или в шейкър. Дресингът става с почти креместа консистенция. Може да добавите още малко черен пипер, ако Ви понася по- лютиво.

Залейте нарязаните салати с дресинга и разбъркайте добре.

В чинии за сервиране поставете от салатата, поръсете със зърна нар и поставете формичките или топчетата от сирене.

Сервирайте и се насладете!

Сурово бадемово брауни

Наближава Денят на влюбените. Освен емблематичните плюшени изчадия, прегърнали сърчица с гръмки надписи, показващи топлите чувства, които изпитват потребителите на тези стоки едни към други, бутилките вино и евтиното дантелено бельо, този ден е особено силно маркиран и от консумацията на прекомерни количества шоколад. Е, кои сме ние, че да се противопоставяме на тази традиция....няма да се проявяваме като "хейтъри" все пак. Щом хората са казали шоколад, нека е шоколад, но защо пък сериозната ни любовна връзка с шоколад трябва да личи от километри, изписана върху кръшните извивки на телесата ни?! Традиция, любов, сладкиши и сърца надничат от всеки ъгъл...а от нас се очаква да гризем стрък целина и морков на романтичната вечеря?! Не, това просто не бива да се случва! Ето защо тук идва на помощ едно изумително добро кулинарно хрумване, което не само събира нас с мечтания шоколадов десерт, но и отново ни носи онези точки в графата Добро момиче! Не е ли просто прекрасно....и те ще ми разправят, че само по Коледа ставали чудеса!

Отнема само няколко минути и почти нулева кулинарна практика, изисква малко съставки и носи много ползи. Няма за какво повече да си мечтаем, дами. Усмихнете се и кажете Б-р-а-у-н-и!

Сурово бадемово брауни

Източник: vegansweettooth.wordpress.com

Състав:

2 чаши сурови бадеми
450 гр. фурми- без костилка
5  ч.л. сурово какао- препълнени
1-2 с.л. агаве
ванилия


Приготвяне:

В кухненски робот смелете бадемите до брашно. Прибавете останалите съставки и пуснете отново робота, докато съставките се смесят напълно. Готовото "тесто" прехвърлете в тава или друг съд със средни размери 20х20 см, който преди това сте покрили с пергаментова хартия. С помощта на пръстите си и/ или опъката страна на супена лъжица притиснете тестото плътно и загладете повърхността му добре.
Поставете в хладилник за през нощта или във фризер поне за час, за да се стегне. Готовите браунита можете да нарежете на квадратчета или да изрежете с помощта на формичка за бисквити, както направих аз в този случай.

И сте готови да започнете с празника на любовта с вашия суров, вегански брауни десерт без угризения!

Торта от какво?!

Торта от моркови? Вече е изтъркано! Торта с блатове и крем? Прелест!, но кой може да си го позволи с тези вечни диети, здравословно хранене....бла, бла, бла... (бел. авт. следва дълбока въздишка с тъга).
Имала съм забрана за правене на торти освен това!
От дете особено силно ненавиждам строгите забрани. Ако искаш да си гарантираш, че нещо няма начин да не го направя, то забрани ми го! На Ева й се чудя как само една хапка от тази пуста ябълка е взела, а не си е направила ябълков пай от половината продукция на дървото...

Няма начин сега да не направя торта, но поради по- рано споменатите скрупули около голямата ми снага, а и защото нямам време за по- сериозни дела, се наложи да бъде креативна.
Торта, но не каква да е, а сезонна. Сега е сезонът на дините, така че ще трябва да е торта от диня! На първо четене- блях!, това няма начин да става за ядене в трезво състояние. На второ обаче има надежда за идеята :-)

Торта от диня и горски плодове

Състав:

1 диня
2 кутийки безсолно крем сирене
4 с.л. йогурт/ пълномаслено кисело мляко
ванилия
захар или мед- на вкус
сокът на половин лимон, пресен
синьо грозде, боровинки или друг дребен плод

Приготвяне:

Измиите добре динята и я нарежете на дебели "филии" / пластове- напречно или по дължина няма значение. Аз я разрязах напречно, защото ми се стори по- удобно.
От централната част (тази без семки) на всеки пласт с помощта на ринг отрежете кръг. Подсушете леко парчетата.
В купа разбъркайте с помощта на вилица или миксер крем сиренето с киселото мляко. Добавете сока на лимона, ванилията и захар/мед на вкус- тук е момента да опитвате честичко с оправданието, че тествате сладостта на крема. Аз не сложих много, защото динята е достатъчно сладка сама по себе си.
Измийте и подсушете боровинките/ синьото грозде.
Във всяка чиния поставете по един пласт диня, отгоре намажете от млечния крем и подрете боровинките. Едва тогава поставете следващия пласт диня и повторете- височината зависи от това за колко бройки тортички се стремите.
В никакъв случай не пропускате дребните плодове при реденето- те са вашата арматура! Първата тортичка направих без боровинките и пластовете просто се свлякоха, размазвайки крема навсякъде.
Когато поставите и последния ред диня завършете с крем и украсете с дребните плодове.
Съветвам ви да поставите по една клечка за зъби в средата на всяка преди да завършите с крема, за да се по- стабилни при рязане, като не забравяте да предупредите дегустаторите си за нея. Последното не е задължително, ние се справихме и без допълнително подсилване, но следващия път ще сложа.

Сервирайте веднага. Не ги приготвяте предварително, защото динята пуска вода в чинията и разваля визията на десерта ви.

Това е! Не би могло да е по- лесно и просто, а също така и по- диетично.



Забранено ми било да правя торти....Аз не правя торти, режа плодова салата ;-)

Сладоледени вариации или с какво кръшкам на диетата през лятото

Днес не ми е многословно, но пък ми е сладоледено. Дойде ли лято сладоледи- изкусители изкачат от всеки ъгъл из интернет и реалното пространство и саботират и без това крехкия напредък в загубата на телесна маса на дамите със слаб ангел като мен.

Изневерите са неизбежни- диетата трябва да приеме факта, че ще се срещам и с други, но пък винаги ще се връщам при нея в края на деня с нови обещания, че този път беше за последно и с ясното съзнание, че това е било грешка и ще си платя за нея :-)

Ако ще трупаме гузна съвест обаче, то поне прегрешението трябва да си заслужава и да бъде направено със стил. Ето с какво изневерявам аз на моята вечно пренебрегната диета тези дни....Ставам закоравял кръшкач- вече дори не изпитвам особени скрупули! Лошото е, че винаги ме хващат и съдията без капка съжаление показва присъдата в цифри, далечни от мечтаните за мен, но пък живота не е идеален.

На първо място най- безобидният и дори трупащ точки в графата 'Добро момиче' вариант, който най- често присъства в менюто, защото е най- подходящ и за децата, а и защото е най- мързелив и бърз.

Веган бананово- ягодов сладолед

 

Състав:

3 банана
2- 3 шепи ягоди- може да се заменят с други дребни червени плодове или да се пропуснат, но тогава е скучно
ванилия
лукума, прах от акай бери или друго- по желание

Приготвяне:

Обелете бананите и ги нарежете на няколко парчета. Измийте и почистете ягодите, подсушете ги добре и заедно с бананите ги поставете в хладилника за една нощ, за да замръзнат добре.
На другия ден поставете замразените плодове в блендера или кухненския робот и започнете да ги мелите докато не станата на гладка паста. Малко преди края добавете ванилията, а ако желаете и малко лукума, прах от акай бери или друго по Ваш вкус и желание.
Сервирайте веднага и се насладете на изкушение без угризения. Децата го обожават, защото е много сладко и нежно като текстура, а в същото време вие сте със спокойна съвест, та дори и пробутвате малко полезни добавки успоредно.
Добавяла съм към вече готовия сладолед парченца био шоколадов чипс и става много, много вкусно, но вече не така безобидно ;-)

Втората любима за сезона версия е плодовия йогурт, който е фаворит най- вече на мъжкия половин, но и аз никога не отказвам, особено след като му давих "нещо за разкош".
Основната рецепта е на Лулу от Something.... - изключително сполучлива и вече най- любима за нас, благодаря ти Лу!

Йогурт сладолед с горски плодове и лимоново сладко

 

Състав:

1 кофичка мек йогурт- голяма
250 мл. течна сметана
200 гр. горски плодове
150 гр. захар- аз замествам с агаве, но оригиналът си е със захар
ванилия- екстракт или семена

За гарниране

Лимоново сладко

Малко свежи горски плодове

Приготвяне:

Киселото мляко се смесва със сметаната, захарта/ агавето и ванилията. Ако някой от плодовете са по- едри- напр. ягоди, се нарязват на дребни парченца и се добавят към млечната смес.
Сипва се в машината за сладолед и се оставя да се втвърди. Ако не разполагате с машина пресипете в подходяща за замразяване купа и поставете във фризера, като разбърквате сладоледа на всеки няколко часа през основната част на замразяване, за да предотвратите образуването на едри кристали в сместа. Машината ви спестява точно тази част и го прави далеч по- бързо, особено ако сте почитатели на италианския стил сладоледи, които са по- кремести и не толкова солидни.

N.B. Не препоръчвам да използвате обикновено кисело мляко за тази рецепта. Нужно ви е такова с по- ниско съдържание на вода в него, така че или се ибърнете към вносните меки йогурти или към изцеденото кисело мляко. Аз използвам най- често първите, но когато си квася сама млякото имам време да го изцедя и второто е много сполучливо.

Преди сервиране оставете сладоледа извън фризера, за да се отпусне и да позволи порциониране.

Поставете по няколко топки в купа, добавете лимоново сладко и поръсете с пресни горски плодове и имате една фантастична комбинация от вкусове и прекрасен синхрон в текстурите на солидния сладолед с горски плодове и кисела нотка и по- топлото лимоново сладко, което допълва страхотно основата и добавя цитрусовия привкус. Пресните плодове са просто финална екстра във вкуса на всяка хапка с допълнителна свежест.

Разбира се, ако нямате лимоново сладко под ръка нищо не пречи да се насладите на чистия сладолед- не по- малко прекрасен и само така- гол от добавен блясък :-)

Последното е най- обикновен сметанов сладолед, така че за него няма да ви давам рецепта, но ще ви покажа просто за да съм пълна в самопризнанията си за иневерите.

Тази година все още не сме посегнали на шоколадовите сладоледи, но пък имаме няколко месеца да злоупотребим и с тях все пак. Мисля, че имам там някъде няколко грама, изгубени с пот и мъка, които могат да приютят обратно тези мои забежки :-)

А сега отивам да ям сладолед- след 24.00 вече се брои към утре, а утре още не съм яла и хапка цял ден, така че извинете ме, но дългът зове!

Две лесни и бързи идеи за шоколадови сладки

При все, че писането в блога ми носи огромно удоволствие и непрекъснато трупам нови и нови снимки и идеи, които искам да споделя тук, реално времето от една публикация до друга тенденциозно се увеличава. Дали ще е заради битови причини или пък заради природни катаклизми, но време за писане все не остава.
И тъй като това положение никак не ми харесва, реших, че днес просто ще пусна две малки и бързи идеи за оползотворяване на големите количества суров, полезен и прекрасен шоколад, ако сте се решили на голямата стъпка. А ако не сте, то нищо не пречи да затворите очи и да посегнете към купешките, но поне обещайте да прочетете съдържанието и да изберете най- малкото зло!

Ще ми бъде почти невъзможно да ви дам точни пропорции за тези два сурови десерта, защото всичко зависи от количеството, което искате да почути на финала, а и те са толкова простички и лесни, че всеки може сам на око да си ги направи.

Започнах с идеята, че ще направя нещо непретенциозно за каката, когато се върне от градина и при условие, че ми донесе доброто си настроение, относително чисти и не отново скъсани по колената дрехи и най- сетне реши, че слагането на масата не ограбва реално нейното време за игра (!?!) и не е моят таен начин да съсипя детството й!

И тъй като в момента е на вълна земята, растенията и фазите им на растеж, то аз продължих темата в десерта.

Шоколадови "кални" купчинки

 
Състав:

Натурален шоколад
Ядки по избор- аз използвах микс от бадеми, орехи и лешници
Стафиди и/ или фурми- без костилка и нарязани на дребно
няколко капки етерично масло от портокал- по желание, то не е задължително, но придава много хубава нотка. 

Приготвяне:

Разтопете шоколада на водна баня.
Предварително запечете леко ядките на сух тиган, ако не държите десертите да останат съвсем сурови и полезни. Аз направих малка част с изпечени за таткото, а другите ядки си оставих сурови, каквито е най- добре да бъдат.
Прибавете към разтопения шоколад ядките и стафидите/ фурмите и разбъркайте докато добре се покрият в шоколад.
Прибавете етеричното масло, ако използвате.

С помощта на супена лъжица взимайте от шоколадовите ядки и поставяйте на купчинки върху пергаментова хартия.  Оставете в хладилника да стегнат. Преди сервиране може да декорирате с малко листа от мента или други подобни, за да завършите идеята за почва и растения.


Втората рецепта просто се наложи като продължение на първата, защото бях разтопила повече шоколад, който остана излишен. Получиха се превъзходни измислени бисквити.

Сурови кокосови бисквити

 
Състав:

Разтопен на водна баня шоколад
Кокосови стърготини- неизбелвани
Сушени червени боровинки- заменете със стафиди, ако нямате
Мъничко захар или сироп от агаве- аз използвах кокосова захар
Ванилия

Приготвяне:

В разтопения суров шоколад, който както казах вече можете да замените с друг качествен шоколад по Ваш избор,  поставих достатъчно кокосови стърготини, за да стане много гъста смес и подсладих с малко сушени червени боровинки, кокосова захар и ванилия.
Готовата смес оформих като бисквити с помощта на ринг за сервиране, но всяка кръгла формичка ще ви свърши същата работа. Поставя се по малко от сместа в ринга и се притиска плътно с опакото на супена лъжица.
Оформените сладки поставих в хладилника да стегнат.

 
Измислени и лесни, но пък много вкусни и добре посрещнати от семейното жури, особено кокосовите бисквитоподобни :-)

И за финал едно творческо откровение. Всички сме свикнали, та дори сме се пренаситили и разглезили,  да се наслаждаваме на кои от кои по- красиви снимки на порции храна и изящни сладкиши из пространството. При блоговете с кулинарна насоченост е въпрос на чест да поднесеш интересно и  красиво храната, която описваш и това е наслада за очите на четящия. Но както совите не са това, което бяха, то и планове за снимки не винаги са това, което са били в главата на задапаратното кулинарно чудо на природата. И защото не е честно да си показваме само хубавата страна на фотографските авантюри, ето един кадър, който доказва казаното по- рано

 

Тази снимка извиква в мен неистов смях всеки път щом я видя и просто не можех да не я споделя! В главата ми това беше прекрасен кадър, но главата ми очевидно има нужда от творчески тайм- аут, защото това откровено докарва на дело на кучето ми по средата на двора, но не и на иначе прекрасно вкусните шоколадовки. Какво изобщо съм с и мислела?!

Дояде ли ви се? Нямате търпение да опитате тази наслада за небцето? Не?! О, отивате да разходите кучето, разбирам!

Шоколад

"Една хапка и си там!", твърди симпатична млада дама, протягаща се сред лилави крави на планинска поляна. Е, кой не е би се изкушил да се пренесе за кратко на такова място?!
Една хапка, две хапки, три хапки....още съм на дивана, а коша с пране ме гледа заплашително....сигурно не правя нещо както трябва....четири хапки, пет хапки, шест хапки.....Този шоколад е дефектен, къде са ми лилавите крави и тиролската гледка и защо кучето е направило беля в средата на хола...?! 

Е, той и без това шоколада свърши, поне ми даде сила да си довърша простирането в атмосферата на собствения си апартамент с категорично не-лилавото си куче за компания и под съпровода на трафика и ремонта при съседите.....Пф, реклами.....Сега и диетата ми отиде на кино....

Ето това е момент, в който човек трябва да вземе нещата в свои ръце, да усети, че има нещо гнило в цялата работа, да бойкотира псевдо- лилавите крави с наемници мармоти и да си свърши работата сам!

Като всяко фабрично произвеждано нещо за масова консумация и шоколадите са обект на пазарно максимизиране на печалбите, а като се изходи от високите цени на наистина качествените важни съставки във всяко блокче шоколад и се сравни с пазарната цена на готовите продукти на най- разпространените марки, то някак човек започва да се чуди що за производствен гении е успял да направи така, че да се получи толкова ниска себестойност на дадените продукти при вложена максимална грижа за потребителя и абсолютно категоричното отсъствие на компромиси в качеството. И отговорът е лесен- "когато нещо ходи като патица и кряка като патица, то най- вероятно Е патица" са казали хората и са били прави. Дори с всички уникални намаления на цената на изходните съставки при закупуването на големи количества и тн пак няма как да се направи тази икономическа магия и тя да бъде в полза на шоколадо- изяждащия на финала :-)

И така, след като направих малка разбивка на съставките на опакованото в станиол щастие изводите се сведоха най- общо до: водеща съставка с най- голямо съдържание- захар- бяла почти категорично; около 30% съдържание на какао в "чист" шоколад- останалото изобщо съдържащо се какао е уж какаово масло, но и то е със съмнителен произход и качество, защото на пазара маслото е с относително висока цена само по себе си; соев лецитин с неуточнен, най- вероятно ГМО произход- иначе щяха изрично да го подчертаят- това винаги дава повече вяра на потребителя, че производителя все пак му пука поне малко за него и здравето му, обезмаслени сухи млека- тук се чудя кое повече ме притеснява- състава на обработеното, обезмаслявано, изсушавано и тн мляко или произхода на самото мляко в началото на целия процес, от там нататък е редица от протеини, овкусители и тн и тн....

След този кратък размисъл над едната хапка и къде всъщност ме води тя, реших, че е по- разумно или да зарежа шоколада изцяло (което е просто лудост- все пак той е толкова полезен, ако не друго!) или да отделя малко време и да си направя сама такъв, който с чисто сърце да мога да дам и на децата си дори.

Тъй като вече така или иначе бях пробвала нещо като домашен шоколад преди много време и имах относителна представа какви са минусите на един такъв, сравнен с купешко блокче, си потърсих начин как да се отърва от неприятната черта на първия си опит- това, че се топи бързо на стайна температура. Оказа се, че за тази цел се иска темпериране при приготвянето- нещо, което  мен определено лекичко ме плашеше, но се оказа не чак толкова страшно на финала.

Рецептата и супер добрите и точни обяснения намерих от RecipeMagician.com и тъй като моята цел бе именно чист, натурален и тъмен шоколад тя бе точно от каквото имах нужда, за това и не съм променяла почти нищо, освен разни малки допълнения за вкус, но без да изменям основата. Рецептата е за 1 кг шоколад, но дори това да звучи ужасно много ( и то наистина е) не ми съветвам да намаляте нищо, защото цялото бъркане, цапане и въртяне не си струва за по- малко, а шоколадът се съхранява прекрасно и може да се използва за всякакви десерти и кремове, освен за похапване чист.

Суров вегански шоколад

Източник: RecipeMagician.com

Състав:

625 гр. натурално какао на прах
3 и 1/2 ч.ч. какаово масло- разтопено на водна баня
1 ч.ч + още 3 с.л. сурова кафява захар (суканат)- фино смляна
1/3 ч.ч. агаве или 2 с.л. мед
3/4 сол- морска, хималайска или келтска
1 с.л. ванилия- естествена, не химическата алтернатива


Добавки по желание:

1 с.л. лукума
1 ч.ч. ядки-бадеми, лешници, орехи
1/2 ч.ч. стафиди или годжи бери

Приготвяне:

Авторите на рецептата са раздели процеса на два етапа- хомогенизиране и темпериране.

Етап 1: Хомогенизиране

В тази част основно важно е да се спазва редът на добавяне на всяка съставка.

Какво ще Ви е нужно:

-Блендер или достатъчно голям робот

Поставете разтопеното на водна баня какаово масло в блендера, добавете ванилията и включете за 1 минута, за да се смесят.

Изсипете 1 1/2 ч.ч. от смесеното с ванилията какаово масло и оставете настрани, а към останалото количество добавете половината какао и отново смесване за 1 минута.

Добавете след това солта и смляната на фино захар и отново включете за 1 минута.

Прибавете отделеното в началото какаово масло с ванилия и включете блендера на бавни обороти. Докато той работи прибавете на тънка струйка агаве нектара или меда и оставете да се смесят.

На финала прибавете останалото какао на прах (като преди да го добавите спрете блендера, разбира се, иначе ще направите ефектна димна завеса из кухнята си) и отново включите за 1-2 минути, за да се поеме. Аз добавих и лукума на този етап, а може да бъдат добавени и други етерични масла или аромати, но трябва да бъде сега, защото при следващия етап повече намеса в състава не се допуска.

За да направя по- прегледно и ясно кое след кое следва:


1. Какаово масло + ванилия
2. Половината какао на прах
3. Сол и захар
4. Агаве или мед
5. Останалото какао на прах
6. Овкусители и аромати- натурални и чисти, без химия моля ;-)

Етап 2: Темпериране

В този етап е много важно да се спазват много точно стъпките и температурите. Ще ви е нужен захарен термометър, още по- добре дигитален такъв, за да сте сигурни, че всичко е както трябва.
Темперирането е процесът на кристализация, при който готовият шоколад добива характерния гланцов блясък и температурна устойчивост, присъща за купешките шоколади. Той е много важен за добрия външен вид и качества на шоколада ни, но звучи много по- плашещо, от колкото е в действителност. При него обаче се изискват подходящите помощни средства като термометър например.
Уверете се, че съдовете Ви са напълно сухи и чисти преди да пристъпите към него!

Какво ще Ви е нужно:

- Захарен термометър- дигитален ще ви спести много трудности
- Два съда за водна баня
- Голяма купа, пълна със студена вода и много лед, за да охладите бързо шоколада- достатъчно голяма да побере купата с шоколадовата смес от водната баня
- Формички за отливане на шоколада


1. Поставяме на водна баня какаовата смес (препоръчително е водата да не докосва съда с шоколада) и загрявате до 45 С, като бъркаме през цялото време, за да се нагрява сместа равномерно. Следете внимателно, защото при достигането на тази температура веднага преминете към охлаждане!

2. При достигане на 45 С поставете бързо купата с какаовата смес в голямата купа с лед и охлаждайте до 27 С, като отново бъркате непрекъснато, за да се охлажда равномерно. Следете отново температурата!

3. Отново връщате съда на водната баня и нагрявате до 31 С. В тази стъпка сместа става съвсем лъскава и гладка и при охлаждането ще стегне плътно.

4. Разпределете шоколада в различните формички за шоколад, като можете да го смесите с различните ядки и/ или сушени плодове и да си направите различни вкусове.

Аз използвах няколко вида фигурки, а останалото поставих във формички за мъфини- тези ще използвам за приготвяне на десерти като калъпчета. За гризане те не са подходящи, защото са много масивни и твърди, но са компактни за съхранение и топене/ настъргване след това.
Ако нямате подходящи силиконови форми за шоколад можете да използвате формички за мъфини, като ги пълните съвсем малко, за да се получат тънки плоски кръгли шоколадчета.

5. Формичките поставете в хладилник за около половин час, за да стегнат. Готови сте с Вашия полезен, антиоксидантен, супер хранителен и уникално невероятен домашен истински натурален шоколад!

N.B. Поради високото съдържание на истинско качествено какао не трябва да се прекалява с количеството от този шоколад, защото може силно да превъзбуди нервната система и да раздразни стомаха. Това важи за всички черни шоколади. 
При него съвсем мъничко е достатъчно, за да насити нуждата от сладко и от шоколад- това си е страхотен плюс пред другите шоколади!

Съхранява се чудесно за много дълго време в хладилник- аз все още имам от първата си доза, а го правих преди около два месеца, дори повече, и въпреки набезите от домашните шоколадофили и употребата в десерти се намират още няколко малки бонбона из хладилника ни, които се представят чудесно на теста на стайна температура и се топят успоредно с бонбон на Lindt.

Бадемово мляко

След силната доза захар по празниците и съпътстващите ги специални събития е време отново да се върна към по- здравословната храна, която не само храни сетивата, но и наистина дава на тялото ни нужните му вещества, към онази пълна с "полезности" храна, която не ви преследва в моментите на равносметка "Какво погълнах днес?" и "Все пак диетата ще започне от утре, нали?!".

За да сме в мир и хармония и с лакомията си за сладко и с добрата храна идва на помощ отново суровоядството, което ни предлага една прекрасна и много вкусна алтернатива на млякото, която е не само прекрасна на вкус и съвсем податлива на различни допълнения и вариации, но и е чудесна и засищаща закуска "на крак" във вечно забързания ритъм на деня. Освен това е напълно подходяща и за деца и за възрастни, което улеснява много мениджъра на домашната микроикономика, като му спестява приготвянето на няколко различни неща за подопечните, за да отговори на изискванията и нуждите на всички.

Сурово бадемово мляко

 

Състав:

1 ч.ч. сурови бадеми

2-3 ч.ч. вода

2 банана

ванилия

сироп от агаве/ фурми или просто мед- на вкус

лукума, чиа* - по желание

1 с.л. растителна мазни- най- добре соева или друга, която няма характерен вкус и аромат

Приготвяне:

Накиснете бадемите за около 16 часа в студена вода. Съхранявайте ги в хладилник. Това се прави, за да можете лесно да ги обелите. Ако не успявате да премахнете лесно люспата ги оставете още мъничко във водата- при мен по- голямата част се белеха на 10-11 час, но се наложи да оставя другите до 16-я.

Обелете всички бадеми и ги поставете в блендер. Добавете 2-3 чаши чиста вода и пуснете на средна скорост. През отвора отгоре добавете ванилията, растителната мазнина и подсладителя, който се избрали.

Увеличете скоростта и обработвайте до постигане на гладко мляко, с консистенция подобна на по- рядък шейк. Преценете според вкуса си колко сладък и колко рядък искате да го направите.

Можете да добавите каквото се сетите и мислите, че ще ви допадне в млякото. 

Сервирайте веднага. 

Прекрасно е за закуска, защото дава усещане за ситост и много енергия. 

Ако не използвате мед е подходящо за деца над 1 година, които нямат проявени или наследствени алергии от ядки.

ПП. Растителната мазнина не бива да се пропуска- тя се добавя заради по- доброто усвояване на мастно разтворимите вещества и пропускането й няма да направи млякото по- полезно и нискомаслено :-)

Пикантни карамелизирани ядки

От дете имам прекрасен спомен за захаросаните бадеми от малките сергии по столичните улици, които мама ми купуваше и заедно похапвахме докато се разхождахме из центъра и си говорехме "по женски" след края на работния/ учебния ден. И до днес мога да извадя кристален вкусов спомен за тези дни, но за съжаление вече не си позволявам да си купувам такива неща поради възгледите ми за качеството на храната.
Как човек да си припомня детските дни като не може да напълни шепата си със сладко- солени ядки, които да помогнат в мислените мостове назад във времето?!

Този проблем обаче наскоро откри своето решение, а въпрос на време, най- вече чисто атмосферно, е да напълня една хартиена торбичка с 'решението' и да завлека моето момиче из централните улици, за да съпреживее с мен тези прекрасни часове, които аз съм имала със своята майка, далеч от телевизори, ангажименти и други хора- само ние двете и следобедното слънце около Витошка и НДК.

Рецептата, която ще ви предложа днес, е толкова елементарна и бърза, а предлага в себе си двойна доза щастие. От една страна получавате голямо количество невероятно вкусни карамелизирани адки, а от друга ви остава една пълна бутилка гъст солен карамелен сироп, с който можете да гарнирате ванилов сладолед или поширани круши. Високото съдържание на захар запазва сиропът дълго време, съхраняван в хладилник.

Пикантни карамелизирани ядки
източник: Lorraine Pascale

Състав:

300 гр. захар
450 гр. ядки (аз използвах бадеми, бразилски орех, кашу и лешници)
1 с.л. морска сол
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. канела
1 ч.л. кимион
щипка индийско орехче
1 ч.л. сух джинджифил
300 мл вода

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С и поставете пергаментова хартия върху най- голямата си и широка тава.
Поставете в тенджера с дебело дъно захарта, ядките, солта и подправките. Поставете водата, разбъркайте и сложете на котлона. Оставете да заври, като бъркате докато захарта се разтопи, след това намалете леко котлона и продължете да бъркате за около 15-20 минути докато сместа се сгъсти и сиропът стане плътен и започне да бълбука.

Изсипете ядките в голям гевгир, поставен върху купа, след което поставете отцедените от захарния сироп ядки върху предварително подготвената пергаментова хартия. Разстелете ги на един пласт и ги сложете във фурната.

Печете ядките докато станат леко златисти, но бъдете внимателни да не ги прегорите. Въпрос на много фактори е кога ще бъдат готови, за това и не давам конкретно време.

Останалият от ядките сироп прехвърлете в бутилка и използвайте, както вече казах в началото, за сладолед, поширани круши или друго, което бихте искали да допълните с прекрасния му контрастиращ вкус.

След като извадите ядките от фурната ги оставете да се охладят върху хартията, а след това ги начупете, за да ги отделите една от друга.

Съхранявайте в добре затворен съд до няколко дни, но реално не се надявайте да останат по- дълго от няколко часа.

Лесно като детска игра!

И докато си похапвате от готовите захаросани ядки можете да наминете и към другата игра в блога, която може да ви донесе мъничко шарено щастие тук .

Маринована салата с краставици и перли от балсамико

Защо ви е обикновена салата с краставици, когато можете да имате нещо толкова по- добро! Тази салата е смехотворно лесна за правене, семпла, но наистина пристрастяващо вкусна дори за недолюбващи туршиите и събратята им като мен. А това че не изисква престой в буркани из мазета и килери- приготвяш и консумираш в същия ден, е огромен плюс в моята таблица за позволени на масата ни храни.

Нека оставим на страна перлите от балсамов оцет за секунда и да се съсредоточим над салатата.....За тях- веднага след това.

Тази салата беше едно от неизброимите неща на коледната ни трапеза и сред прекомерното изобилие там на финал тя бе едно от малкото напълно изконсумирани неща, така че това също говори високо за нейните вкусови качества. Кисела, свежа, без нито грам мазнини и толкова лека, тя е прекрасна нотка към всяко месо, голяма част от рибите или просто така...за мезе на консумиращите алкохол.

Маринована салата от краставици

Състав:

900 гр. краставици
1 глава лук
1 с.л. сол- не я препълвайте
225 мл. бял оцет- аз използвам ябълков, но може да бъде и винен, стига да е светъл и да не е балсамико

Приготвяне:

Измийте и подсушете добре краставиците, като почистите само горната и долната страна, но не ги белите- добре е краставиците да са био или от проверен производител, защото корите ще ви бъдат нужни и не е добре да поглъщате химикалите за обработка и натрупаните нитрати в тях.
Нарежете ги на тънки филийки със съответната част на рендето си или с помощта на кухненски робот- първият и последният резен винаги са реално само кора, така че аз ги отделях и ги изхвърлях, но това е въпрос на личен избор.

Поставете краставиците в дълбок съд, който може да се затваря с капак или просто си пригответе прозрачно фолио за купата.  Добавете към тях обеления, разрязан на две и нарязан на много тънки ленти лук, солта и оцета. Разбъркайте, като внимавате да не натрошите красавиците и поставете капака или фолиото, за да затворите плътно съда.

Оставете салата в хладилник поне за 3-4 часа, за да могат краставиците да се мариноват, да омекнат и да отделят излишната течност. Разбъркайте веднъж- два пъти, когато се сетите.

Сервирайте отцедена от течността и консумирайте в рамките на деня- на следващия ден краставиците вече не са така приятно зелени и се губи от чара и вкусовите качества на салатата.

Източник: BBC Goodfood December 2010


А сега за перлите. Това е по- сложната част от нещата, но пък те изобщо не са задължителна такава от салатата- тях си ги добавих, защото както вече стана ясно, мрязя да ми е твърде лесно.

За рождения ми ден съпругът ми ми подари сет за молекулярна гастрономия. Това е нещо, което вкарва повечето редови граждани консуматори в потрес само при произнасянето си, и макар да бях позапозната частично с него, признавам си потресе и мен. Някак не виждах себе си в ролята на лудия учен- кулинар, чието ястие избухва в син дим, но пък може ли човек да не се възползва от такъв мил и внимателно обмислен подарък и да не направи максимума по силите си да го приложи.

С другата ми позната вече черта- придържането към естествените съставки на храната, се ограничих до използването на растителните агенти и изходни компоненти от тази леко мистериозна и непозната част на кулинарията и макар да е предизвикателство за натовареното ежедневие и ограниченото време на една работеща майка на две малки деца, се оказа изключително забавно начинание! Което значи, че скоро трябва да очаквате още издевателства в тази сфера- предупредени сте!

Молекулярната гастрономия е интересен поглед над обикновената храна- тя представя познати продукти и храни в нов, нестандартен облик и формат, като например спагети от домати, равиоли от кисело мляко и тн. Има много неща, с които човек може да си поиграе там, но за сега ще представя първите си стъпки из това непознато за мен поле:

Перли от балсамов оцет

Ще ви бъдат нужни

1 голяма чаша зехтин
150 мл. тъмен балсамов оцет
1 пакетче агар агар
1 голяма чаша вода
голяма спринцовка

Приготвяне

Поставете чашата със зехтина във фризера за половин час.
Поставете балсамовия оцет в огнеупорен съд, сипете вътре агар агара и загрейте почти до точката на кипване.
Пригответе си чашата вода, която ще ви послужи за изплакване на перлите и извадете зехтина от фризера. С помощта на спринцовката изтеглете от оцета и започнете да капете малки капки в ледено- студения зехтин. Извадете готовите перли от зехтина с помощта на обикновена или решетъчна лъжичка и поставете за кратно във водната баня.

 Voilà!

Технологично съвсем елементарен процес, на демонстрационното видео също такъв (видео демонстрацията можете да видите ТУК ), но реално не чак толкова гладко и леко протичащ, поне при мен.  След корпоративното обединяване на повечето от капките на дъното на чашата зехтин в единно желирано петно и борбата да вадя миниатюрни и едри крехки топченца от чаша вода с петролни петна на повърхността си, признавам, че в един момент ми дойде до гуша и изхвърлих остатъка от оцета, със засилка натиках всички прибори в миялната машина, а почистването на плота от зехтин отне цяла вечност, но пък аз по принцип не страдам от излишно търпение за пипкави дела, така че може би грешката е в моя код.

Така или иначе набавих с усилията на хайверен добив достатъчно перли за салатите на всички и считам проекта за завършен с добър резултат- е, перлите на салатите на снимките бяха участници в учебен експеримент на едното човече, което събра данни дали те са устойчиви на смазване с пръсти и други предмети докато мама си донесе апарата...не са, да ви споделя резултатите от проучването, но пък успях да снимам и няколко изолирани единици, които не взеха участие в опитите и запазиха добър вид.
След като мина първоначалното втрисане и се обърна назад към спомените си оставам с добри чувства към молекулярното издевателство и макар да не изглежда като че скоро мога да очаквам покана за работа из известните вериги ресторанти, практикуващи това изкуство, определено ще го правя отново- може пък и да започне да ми се получава по- лесно с времето.

 

 

Руло от сушени смокини и орехи

Всички обичаме специалните вечери. Онези, в които атмосферата е някак особена, храната е изтънчена, виното е деликатно, облеклото ни кара да се чувстваме неотразими и толкова, толкова уникални. А защо е нужно да чакаме цялата тази тържественост, когато всеки един ден може да бъде превърнат в празник за сетивата толкова лесно- трябват ни само един- два малки детайла  и обикновената вечеря се превръща в достатъчен повод да се насладим на мига, на комфорта на собствения си дом, удобните си дрехи и компанията само и единствено на най- приятните хора на света след дълъг ден на прекаляване с кафе, търчане по улиците и задръстванията и преборването на ежедневната доза офис емоции, които рядко за положителни и освежаващи. Тази рецепта е именно един такъв малък детайл, който е безкрайно неангажиращ и лесен за направа, а носи в себе си толкова неподправена изтънченост и предизвиква вкусовите възприятия по един някак фриволен, но стилен начин. Съчетан с ароматно, плътно сирене, пресни хрупкави бисквити и чаша добро вино той може да ви осигури изтънчената вечеря с половинката или приятели без досадата на снобския ресторант с изпънати като жартиер келнери, кръжащи наоколо. И без крайната сума, разбира се ;-)

Състав:

50 гр. цели бадеми

250 гр. сушени смокини

50 гр. сушени кайсии

50 гр. орехи

1/2 с.л. бренди или ром

1/2 с.л. мед

шипка смлян карамфил

Приготвяне:

В сух тиган леко запечете бадемите, като внимавате да не ги изгорите, защото става бързо. Охладете ги и след това ги поставете в блендер и леко ги смелете- не на брашно! Прехвърлете ги в отделна купа.

Почистете дръжките на смокините с кухненска ножичка. Сложете смокините в блендера и ги смелете на лепкава, плътна маса. Прехвърлете при бадемите. Нареже сушените кайсии грубо, натрошете съвсем леко с пръсти орехите. Добавете всички останали съставки към бадемите и смокините и омесете добре. Оформете на саламче и оставете непокритото руло да изсъхне за около седмица на сухо и хладно място или в хладилника (там рискувате да поеме миризми обаче).

Готово руло увийте в пергаментова хартия. Може да се съхранява до 2 месеца на хладно. При сервиране нарежете на тънки филийки  и предложете с пълнозърнести кракери и меко, плътно сирене. Аз използвах козе сирене фета и  комбинацията беше превъзходна!

Източник: GoodFood December 2010 UK edition

Това руло е идеален подарък за любител на виното и естет, ако бъде опаковано в пергаментова хартия и завързано с малко готварска корда- семпло, красиво и толкова вкусно.

Бърз шоколадов чийзкейк с боровинки

"Кой не обича чийзкейк? "-  "Само който не го е опитвал!", предполагам трябва да бъде отговорът на този въпрос.
Вариантите на вкусове и приготвяне са много и макар печеният чийзкейк да има невероятни вкусови качества, аз оставам истински почитател на този без термична обработка- мека бисквитена основа, нежен и лек крем и разтапящо се сладко за завършек.....

Вчера исках сравнително лек финал за вечерята, но нямах достатъчно време за класически чийз, за това направих чийзкекоподобно съчетание с наличните из хладилника продукти в оставащите ми 15 минути преди вечерята, което обаче се оказа достоен заместник в главната роля и беше отвратително вкусно, а последното доведе и до моето прегрешение с едно мъничко парченце. А най- лошо? Най- лошото е, че днес повторих и дори не съжалявам.

Цялото приготвяне ми отне точно толкова- 15 минути с прекъсванията за други занимания. Може би ще ви трябват мааалко повече, ако решите да го оформяте по- прецизно визуално, но аз лично имам страст към съвсем небрежните и с подчертано домашна визия десерти- дават ми повече усещане за уют в ежедневието.
Не е ли гадно, когато нещо толкова вкусно е и толкова лесно?! Това значи, че може  да се прави по- често....

Ето и рецептата за моето падение- нека не съм сама във войната с кантара

Шоколадов чийзкейк с боровинки

Състав:


За блата


1 голям пакет дайджестив бисквити
50 гр. масло- разтопено
1/3 ч.ч. прасно мляко

За крема


300 гр.  крем сирене
200 мл. течна сметана
1/2 ч.ч. кафява захар
100 гр. черен шоколад 70 %
1/2 ч.ч. боровинки
ванилия

За заливката


70 гр. черен шоколад 70%
30 гр. масло

Приготвяне:

За блата- Смелете бисквитите в блендер до дребни трохи. Прехвърлете в голяма купа и добавете разтопеното масло. Разбъркайте добре, за да се овлажнят. Добавете млякото малко по малко- бисквитите на различните производители могат да поемат и различни количества течност, за това следете на око сместа. Бисквитените трохи трябва да са достатъчно влажни, за да могат да се оформят с притискане, но да не са мокри и кашави.
Прехвърлете във форма за торта с падащо дъно или поставете регулиращ се ринг в сервизната чиния, която сте избрали и с притискане с опаката част на супена лъжица оформете блат. Поставете в хладилника докато приготвите крема.

За крема- Разбийте на сметаната до почти твърда консистенция. Прибавете захарта и леко разбъркайте без да включвате миксера, за да се разтопят кристалчетата. В чист и сух съд поставете шоколада, натрошен на малки парченца и го разтопете на водна баня или в микровълновата печка. Бъдете внимателни и го следете, за да не образува кристали и да се пресече. Разтопения шоколад изсипете върху крем сиренето и ги размесете, за да се охлади шоколада. Прехвърлете при сметаната, добавете ванилията и много внимателно хомогенизирайте с миксера двете смеси. Кремът трябва да е стегнат и да държи формата си. Ако не сте достатъчно опитни или просто не ви е ден и въпреки старанието не сте успели да го направите без да се втечни, то му сложете малко желатин, но това ще удължи времето, защото желатинът иска време в хладилника.
Измитите и подсушени боровинки добавете като съвсем внимателно разбърквате с лъжица или вилица- не трябва да е останала вода по тях и не трябва да бъркате повече от нужното, за да не втечните сметановата основа и да не размажете плодовете.

Така приготвения крем изсипете върху бисквитената основа, заравнете и отново сложете в хладилника.

За глазурата- Разтопете шоколада и маслото на водна баня или в микровълновата печка. Разбъркайте ги внимателно и изсипете върху крема на чийзкейка, като разстилате по повърхността с опаката страна на супена лъжица. Работете бързо, защото студения крем много бързо втвърдява шоколада, а вашата цел е той да е съвсем тъничък слой. Дебелите парчета глазура при рязането създават проблеми, защото размазват крема под себе си, които е съвсем мек и нежен.

Декорирайте с малко касис или друг дребен плод и поставете в хладилника, за да се стегне напълно докато сервирате първата част от менюто си.

Бон апети и дано сте по- въздържани от мен, защото като всеки чийзкейк, и този мрази думата диета и правилно хранене, но пък обича думата "наслада....."