За Еньовден в ретроспекция и сладките Горски гъбки

Макар да мина много време от Еньовден и по- скоро да е време за есенни рецепти и кадри от пожълтяващата вече природа, все пак ще си позволя да направя последна препратка към отминалите топли дни, да си спазя отдавна даденото обещание за кратък разказ в картинки и еретично да изневеря на заливащите пространството тиквени напитки, бисквити, торти, супи, декорации и какво ли още не. Тиквите могат да си отдъхнат....за малко.

И така...Еньовден! Всяка година този празник е особено чакан за мен, защото раждайки и двете си деца през зимата той е единствената ни възможност да празнуваме на открито някой от техните празници. И всяка година времето неумолимо и категорично проваляше тази моя мечта, както може да се види тук и тук . Тази година не очаквах нищо по- малко неприятно в последния момент, но пък и не се отказах от упоритата си мечта, за това отново смело планирах градинско парти за Яна и дори не помислих за резервен вариант, защото просто не желаех да приема възможността за пореден провал.
И като че да потвърди твърдението, че обикновено третият опит е на късмет, то най- сетне се случи! Градинското парти стана факт!

Времето беше леко влажно, но прекрасно топло, слънчево и зареждащо, а късните следобедни часове в Ботаническата градина осигуриха на децата и родителите възможност за едно приятно, отпускащо и  весело изкарване на открито на този специален ден за моето момиче.

Поради факта, че храната седи навън се придържах към безопасните пикник- опции, но дори и с ограниченията, всичко бе напълно достатъчно и разнообразно и гостите останаха доволни.
Солени мъфни, пресни сандвичи с маслинов хляб, хумус, царевица с масло и домашна малинова лимонада бяха само част от нещата, които приготвих за гостите на празника ни.

Тези  шоколадови кремчета заблудиха дори няколко от по- капризните деца и никое от тях не успя да се досети, че вместо шоколадов крем с удоволствие похапна голяма порция банани, сурово какао и авокадо. Едно на нула за здравословната парти храна срещу децата :-)

 

Всичко на масата бе предвидено да кореспондира с природата и градинската тематика- простичко, вкусно и лесно за хапване на крак.

Всичко вървеше като по вода....От неописуемата жега обаче семплата ми кексо- торта, a.k.a. Victoria sponge, отнел ми часове наред проучване за правилната му направа и не малко време религиозно методологично приготвяне, тръгна като по вода, тъй като масленият крем просто се разтече, но все пак не можем да бъдем максималисти, нали?! По- смели гости опитаха тортата в наливен вид и въпреки неугледната й форма я похвалиха високо, което помогна да не се разплача от яд за съдбата й и дори в крайна сметка тя бе изядена до последната троха...или капка.....

За гостите по поляната бях предвидила големи пъстри одеяла и меки възглавнички, а децата имаха организирана весела програма с много състезателни игри и дребни порадъчета, които всяко дете обича като гумен топчета и сапунени балони.

И тъй като не мога да ви почерпя за нашия празник реално, то поне мога да ви дам рецептата за едно от нещата, които се оказаха много харесвани и свършиха бързо на масата, а именно тези малки  вкусни маслени сладки гъбки, които се приготвят много бързо и лесно, ефектни са и най- важното- много вкусни!

Маслени сладки Горски гъбки

Източник: www.turkishcookbook.com/

Състав:

125 гр. масло на стайна температура
1/2 ч.ч. захар
1 яйце на стайна температура
1 1/2 ч.ч. нишесте
1/2 ч.ч брашно
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ч.л. бакпулвер

какао за декориране

Приготвяне:

Разбийте маслото със захарта. Добавете яйцето и ванилията. След това прибавете нишестето и брашното в което сте сложили бакпулвера и месете докато се поеме. Получава се много меко и нежно тесто. Оставете да почине 5 минути в хладилника, а през това време загрейте фурната до 190 С. Подгответе си прегаментова хартия върху тава за бисквити.

Извадете тестото от хладилника и оформете малки топчета, колкото орех, и ги поставете върху тавата с пергаментовата хартия. В малка купичка поставете какаото, а в друга сипете малко вода. За да придадете формата на гъбка на сладките ще ви е нужна една празна стъклена бутилка. С помощта на нейното гърло, което сте измили и подсушили предварително, притиснете всяка сладка леко отгоре, за да оформите пънчето, като преди всяко притискате намокряте леко бутилката с вода я потапяте в какаото. Забърсвайте от време на време гърлото на бутилката със салфетка или чиста кърпа.

Печете сладките до леко зачервяване и оставете готовите да се охладят върху решетка.

Аз направих три дози от рецептата, защото само една е сравнително малка- около 15/20 малки сладки.

За тази година мечтата ми за прекрасен имен ден се изпълни и не бих могла да искам повече от празника ни. За догодина си пожелавам може би още един такъв прекрасен ден със същите силни емоции и красиви изживявания и същите прекрасни приятели, които да го споделят с нас :-)

И тъй като съм хванала вълната на пропуснатите за споделяне празници, то няма да е лошо да продължа с пропуснатите миналогодишни рождени дни на момичетата преди да е станало време за тазгодишните им, но това е само в сферата на пожеланията ми към мен самата за наваксване на недовършените публикации.

А сега нека отново тиквите залеят блогосферата, защото есента е прекрасен и много вкусен сезон, а аз все още не съм правила нищо тиквено, за да я отбележа. Срам за мен!

Великден в козунаци и истински яйца

Малко преди настъпването на един от най- любимите ми празници, който носи толкова силен религиозен и емоционален заряд, нека Ви пожелая да го посрещнете смирени, чисти в душите си и готови за ново начало- начало на по- достоен и стойностен живот, на повече добри дела и по- мъдри решения.

Освен важен религиозен празник, Великден винаги е бил и много вълнуващ за малки и големи, които обичат пъстротата на шарените яйца и уханието на вкусните топли козунаци, които мама или баба месят с толкова много любов. Ах, този аромат никога не се забравя!

Както всяка година и тази не направи изключение и в нашия дом отново замириса на прясно изпечени домашни козунаци, но тази година традицията се промени леко, но много съдбоносно ;-)

В тон с естествената вълна, която следвам, този Великден в боядисването на яйцата не взеха участие никакви купешки химикали в нескопосани картонени опаковки, което се оказа изключително добро решение не само защото нямам притеснение да дам и на децата да ядат от шарените яйца, но и защото противно на очакванията ми този метод на боядисване е далеч по- лесен и бърз. По- здравословно и по- лесно...защо ли съм чакала толкова дълго?!

Виждала съм много пъти боядисани с обелки от лук яйца, но честно казано никога не изглеждаха особено добре според мен в тези мътни кафеникави тонове. Случайно обаче попаднах в Pinterest на една- две снимки на яйца с ярки цветове, които твърдяха, че са боядисвани с естествени материали и това много силно ме грабна. След известно проучване бях сигурна, че тази година това ще бъде опитано.

За съжаление не ми остана време да си поиграя по- детайлно с това, но от двата опита съм изключително впечатлена от лекотата и най- вече от резултатите, които се постигат.

Боядисване на яйца с естествени бои

 

За да боядисате яйца по този начин дори не ви е нужна особена предварителна подготовка и повечето от нещата ги имате в кухнята си така или иначе. Малко по- надолу в текста съм направила табличка, която ще ви улесни в избора на източници за цветовете, но бъдете смели, импровизирайте и добавяйте и своите идеи, а ако ги споделите с мен ще ги добавя в таблицата, за да помогнат и на други.

1) Измийте добре сварените яйца с топла вода и гъба, за да премахнете остатъчни мазнини по повърхността им, които биха попречили на доброто поемане на боята.


2) В малка тенжерка сипете вода (около две чаши средно), поставете избраният източник на цвят (цвекло, куркума, чай и т.н.) и сипете щедро количество бистър оцет (1/3 ч.ч. напр.). Оцетът е много важен и не бива да бъде пропускан, защото той спомага поемането на боята от черупката на яйцето!

Няма определени точни количества от нещата, които ще използвате за боя. Просто сложете една- две шепи от зеленчуците или другите едри неща или по около две големи супени лъжици от подправките.

3) Поставете на котлона и оставете да заври, като след завиране намалете огъня и следете колко наситен става цвета на "отварата" ви. За добро насищане около 10-20 минути са повече от достатъчни според мен, но това е въпрос на вкус все пак.

4) Готовата течност минете през филтър за кафе или много фина цедка, за да получите чиста боя. Пресипете я в съд, който ще е достатъчно голям да побере яйцата и да може течността да ги покрива добре.

5) Поставете яйцата във водата и оставете настрана, като от време на време проверявате колко дълбок е станал цвета. Извадете ги, когато ви хареса нюанса- това може да отнеме от 30 минути до една нощ, като ако ги оставяте за цяла нощ то задължително приберете изстиналата боя с яйцата в нея в хладилника!

Ето и таблица за цветовете и техните източници в реалния, не- промишлен свят ;-)

Цвят	Продукти
Лилаво	Червено вино Чай от хибискус Сварени люспи от червен лук
Синьо	Листа от червено зеле- сварени Тъмно лилав гроздов сок Консервирани боровинки
Зелено	Спанак- сварен Пресен босилек- сварен
Зелено- жълто	Магданоз- сварен Кори от златна превъзходна ябълка
Жълто	Кори от лимони или портокали- сварени Куркума- смляна Чай от лайка Зелен чай Семена целина- сварени
Кафяво	Силно или разтворимо кафе Черен чай
Оранжево	Червен пипер Моркови- сварени Обелки от жълт лук Чили
Розово	Сок или пресни червени боровинки Цвекло Сок от консервирано цвекло Малини
Червено	Много обелки от червен лук- сварени Череши консервирани със сок Сок от нар

Моите яйца тази година са боядисани в жълто с куркума и в сиво с чай от боровинки по описаната горе технология. Просто сварих в един съд куркумата с оцет и вода, а в друг чая с оцет и вода, поставих яйцата вътре след това и ги забравих докато месех козунаци. След по- малко от час имаха този интензитет на цветовете и щастливо ги извадих от боята им.

Сивите яйца имат особено небрежен и състарен вид, а жълтите са толкова изскрящи, че чак е трудно да повярва човек, че са боядисани с едно проста подправка! Не мога да си избера фаворит....Но може би яйцето с мустака ще ми помогне в подбора ;-)

Така боядисаните яйца са напълно безвредни и годни за консумация като аз препоръчвам силно да съхранявате яйцата си в хладилника!

И сега нека продължа с козунака.

Тази година отново направих козунаците по двете вече любими у нас рецепти- тази за Класически козунак  и тази за Козунак със заквасена сметана , с тази разлика, че вместо прясно мляко използвах соево и вместо животинска сметана- отново соева.
И този път съм изключително доволна и от двете, а сега с още по- голяма сигурност мога да твърдя, че изводите ми миналата година за сравнението между тези две рецепти, които можете да почетете ТУК в началото на текста, са съвсем правилни.

Остава ми само да ви пожелая весели, спокойни и незабравими празници сред близките на сърцето ви хора и да ви напомня, че не всеки ден е Великден, за това направете така че да си струва този един специален ден в годината!

И не изяждайте сами козунаците- те остават с вас доста след празника, за да ви напомнят, че няма неплатени грехове :-)

Честит празник, дами!

 
Едно от най- красивите и предизвикателни неща на този свят е да се родиш жена! Можеш да си ранима, но можеш да бъдеш и по- студена от стомана, можеш да плачеш като малко дете на сълзливия филм, но можеш и да събереш цялата мъка на света в сърцето си и да намериш начин да дадеш сили на човека срещу теб да продължи напред с вдигната глава, ръцете ти са нежни като коприна, когато галят бузката на спящото дете, но тези две ръце работят неуморно в студ и пек, може да страдаш за счупен нокът, но минаваш с усмивка през мъките на раждането и си готова да го направиш пак....Мога да продължа до безкрайност този списък с напълно противоречащите си качества на всяка една жена, но надали е нужно да го правя.
Не е ли чудесна тази неосъзната буря от сила и слабост? Кой мъж може да се похвали с такава сложност на вътрешното Аз без да бъде пренасочен към специализирана помощ?!

 
Разбира се, че всеки ден жената трябва да бъде обичана и да се чувства ценена, но защо пък да нямаме един по- специален ден, в който децата да ни зарият с картички, рисунки и накъсани от градинките цветчета, а мъжете ни да са обществено задължени да намерят пътя до цветарския магазин, бижутерията и други стратегически важни за женското щастие места!

В духа на прекрасния празник днес ми се иска да Ви пожелая всеки ден да намирате време за себе си- да си напомните, че сте уникални и незаменими за толкова много хора и да се обичате! Бъдете щастливи жени, съпруги и майки, бъдете обичани, грижете се и бъдете обгрижвани, бъдете горди и щастливи от постигнатото в живота си!

А какво е нужно на едни ден да бъде перфектен освен подаръче, красиво цвете и внимание? Сладкиш! За днес се спрях на много калорична и може би съвсем не здравословна, но умопомрачително сочна и вкусна комбинация от дъх на лимони, маково семе, боровинки и пухкав млечен крем! Празник или не- тези къпкейкове правят експлозия от щастливи мисли в главата ви веднага щом докоснат небцето!

 

Лимоново- макови кексчета с пълнеж и крем

Състав:

За кексчетата
(12 броя)

120 гр. захар
125 гр. масло
175 гр. брашно с набухвател
3 яйца
кората на 1-2 лимона- необработвани
капсула лимоново масло- ако не разполагате с такова може да използвате есенция
1-2 супени лъжици маково семе

За пълнежа

1 бурканче сладко от боровинки/ малини

За крема

250 гр. крем сирене- без сол
1 кутия маскарпоне
5 с.л. пудра захар с връх- по ваш вкус може да намалите или увеличите захарта
ванилия

Приготвяне:

В голяма купа разбийте маслото със захарта. Разбивайки на ръка с бъркалка добавете яйцата, брашното, лимонените кори и лимоновото масло/ есенция. Накрая добавете маковото семе.
Разпределете сместа в 12 предварително подготвени хартийки за мъфини като запълвате около 1-3 от тях за равни кексчета или около 2/3 от тях за кексчета с връх.
Поставете тавата в предварително загряна на 180 С/ 160 С с вентилатор фурна. Печете до златисто и чиста клечка. Не препичайте кексчетата, защото ще станат по- ронливи.

Готовите кексчета поставете върху решетка, за да изстинат напълно преди да продължите.

За да напълните кексчетата ще ви бъде най- удобно, ако разполагате с уред за почистване на ябълки като този на снимката. Каквото и да съм купувала до сега за тези цели, това нещо продължава да бъде единственото, което използвам. намира се във всеки голяма магазин и струва 1-2 лева.

Направете дупка в средата на всяко кексче, като се стараете да оставяте "дъно" отдолу. Аз си запазвам "капачетата" и ги поставям обратно след като напълня кексчето, а другите остатъци оставям за унищожаване от дегустаторите. Капачето е особено важно когато ще измазвате с маслен крем и ще покривате с фондан и не чак толкова важно когато ще шприцовате крем върху къпкейка, но аз и в двата случая обичам завършените неща.

Затоплете съвсем леко сладкото , за да ви е по- удобно да го сипвате. Ако нямате време и сладкото ви не е твърдо може и да не го топлите, както направих аз.

С помощта на малка лъжичка поставете сладко във всяка дупка.

За да приготвите глазурата разбийте крем сиренето със захарта, добавете маскарпонето и ванилията и разбийте леко, за да се смесят кремовете, но да не се втечнят- някои марки маскарпоне са склонни да се втечняват рязко, така че наблюдавайте и не прекалявайте с разбиването.

Поставете в пош със звездовиден накрайник и шприцовайте или просто намажете с лъжица.
Този крем втечнява фондановите елементи! Не декорирайте с такива, освен ако преди това не ги изолирате с малко маслен крем в долната им част.

Кексчетата могат да бъдат направени ден преди сервиране, защото пълнежът и кремът ги поддържат сочни.

Оставям ви с пожелания за превъзходни изненади пред вас в този ден и може би с мисълта дали и вие да не опитате едно от тези малки подли кексчета.

Пост-валентинско с любов

Обикновено когато силно се заканя да направя нещо то много рядко се случва, но аз упорито продължавам с този гаден навик. А уж практиката учела....

Тази година имах рядко срещано силна мотивация да празнуваме Св. Валентин, най- вече за да накарам децата да очакват нещо, да изработват украса, бисквити и изобщо да прибавим един специален ден повече към празниците, независимо че за мен самата Купидоновият ден е силно недолюбван, но това важи и за аналога му- Трифон Зарезан. Просто циникът в мен не може да преглътне нито плюща, завехналите червени рози и пошлите еротични "закачки", нито поредния повод да се натряскаме геройски в името на добрата кауза. Както и да е. Тази година бях самата Валентина, но за съжаление кармата не си взе отпуска и направи всичко по силите си да скапе плановете ми, като щедро ме дари с вече 5-та седмица щафетно боледуващи от всеки възможен вирус деца плюс един съпруг в една от паузите. Този период застъпи времето както преди празника, така и това по време и след него и осуети големите ни подготовки, но въпреки това не успя да спре съвсем стремежа ни. За това сега ще ви залея пост- любовно с нашия принос към всеобщата розово- сърцато- романтична треска.

Ммм да- мислехте си, че Св. Валентин е минал и сега поне за година сте си изтърпели квотата от сърчица, дебели голи бебета и сладникави кадри? Грешите! Ето Ви още малко!

При първата вълна на боледуване се заехме да украсим къщата за предстоящия празник. Направихме може би тон най- различни картички с мечета и сърчица.

Основната декорация обаче направихме от последната ми книга, която се оказа такова разхищение на хартия и мастило, че се бе запътила в контейнера за рециклиране преди да намери малко по- ползотворното си приложение като украса. Поне така наистина стана смислена. Ето как доброто побеждава злото- върху болните писания на автора залепихме сърчица, изрязани от брокатен картон, който си харесахме неотдавна без да знаем за какво ли точно ще го използваме. Обичам когато нещата някак сами намират приложението си!

Листовете от книгата подрязахме в долния край с дантелен кътър, а след това залепихме в горната им част към пекарска корда.

Направихме същото сърчице и на бял фон и го поставихме в една от рамките за снимки, за да продължим идеята от банера.

Бях планирала много различни сладки с декорация и какви ли други дребни неща, но покрай болестите тези неща отпаднаха категорично от списъка ми. Успях обаче да направя много набързо три мънички тортички за добри другарчета, които имах късмета да видя в един малък промеждутък около празника.

И трите торти разбира се бяха шоколадови!

На самия празник къщата ни ухаеше повече на оцет и аспартам от Панадола и сходните му, от колкото на вкусни сладкиши, но не оставих малките си герои без мъничко радост. 

Този бял шоколад с истински сушени ягоди се оказа повече от божествен на вкус, а оформянето му като устнички на клечка накара малките (и големите в интерес на истината)очички да блеснат от радост! 

Мисията изпълнена за мама!

Разбира се имаше и още няколко сладки изкушения, които отбелязаха периода около болнавия Валентин у нас, но за тях ще Ви разкажа в рецепти следващия път.

Може би обаче все пак наистина има някаква любовна магия в този ден, защото точно тогава аз също открих моята голяма любов в момента, а именно фъстъченото масло. Не бях опитвала фъстък от детството си, той като не са едни от добрите и полезни ядки, но това масло в съчетание с шоколад е нещо възхитително, подлудяващо, подкосяващо краката вкусно и аз с радост жертвам малко здраве от време на време за този вкус :-)  Новата ми любов вече бе главно действащо лице в повече от четири десерта и скоро някой трябва да ме спре да правя каквото и да е с него, защото съм близо до прилагането му в супите, основните и изобщо да се радват, че все още не ги мажа след баня с него!

Надявам се Вашия празник да е бил полюсно различен и да сте изкарали незабравими мигове в любовни трепети, но ако и Вие не сте, то следващия път ще видите как аз утеших мъката си по пропуснатия празник с това....И то наистина действа!

Сурово бадемово брауни

Наближава Денят на влюбените. Освен емблематичните плюшени изчадия, прегърнали сърчица с гръмки надписи, показващи топлите чувства, които изпитват потребителите на тези стоки едни към други, бутилките вино и евтиното дантелено бельо, този ден е особено силно маркиран и от консумацията на прекомерни количества шоколад. Е, кои сме ние, че да се противопоставяме на тази традиция....няма да се проявяваме като "хейтъри" все пак. Щом хората са казали шоколад, нека е шоколад, но защо пък сериозната ни любовна връзка с шоколад трябва да личи от километри, изписана върху кръшните извивки на телесата ни?! Традиция, любов, сладкиши и сърца надничат от всеки ъгъл...а от нас се очаква да гризем стрък целина и морков на романтичната вечеря?! Не, това просто не бива да се случва! Ето защо тук идва на помощ едно изумително добро кулинарно хрумване, което не само събира нас с мечтания шоколадов десерт, но и отново ни носи онези точки в графата Добро момиче! Не е ли просто прекрасно....и те ще ми разправят, че само по Коледа ставали чудеса!

Отнема само няколко минути и почти нулева кулинарна практика, изисква малко съставки и носи много ползи. Няма за какво повече да си мечтаем, дами. Усмихнете се и кажете Б-р-а-у-н-и!

Сурово бадемово брауни

Източник: vegansweettooth.wordpress.com

Състав:

2 чаши сурови бадеми
450 гр. фурми- без костилка
5  ч.л. сурово какао- препълнени
1-2 с.л. агаве
ванилия


Приготвяне:

В кухненски робот смелете бадемите до брашно. Прибавете останалите съставки и пуснете отново робота, докато съставките се смесят напълно. Готовото "тесто" прехвърлете в тава или друг съд със средни размери 20х20 см, който преди това сте покрили с пергаментова хартия. С помощта на пръстите си и/ или опъката страна на супена лъжица притиснете тестото плътно и загладете повърхността му добре.
Поставете в хладилник за през нощта или във фризер поне за час, за да се стегне. Готовите браунита можете да нарежете на квадратчета или да изрежете с помощта на формичка за бисквити, както направих аз в този случай.

И сте готови да започнете с празника на любовта с вашия суров, вегански брауни десерт без угризения!

И ето пак идва Коледа!

Има нещо странно във времето напоследък! Дните минават като секунди, месеците като минути, а годините...годините не са това, което бяха. Сякаш още не съм си изтупала брашното от ръцете след щолените за миналата Коледа и ето отново е...о, да- Коледа! Кога мина цяла година така и не разбрах. Съвсем не защото беше много благодатна и спокойна година- нито в личен, нито в общо социален план. Просто защото времето е решило да се забърза и да види дали ще успеем да наваксаме ритъма му...ей така, за забавление.
И макар Коледа да се опита да ме издебне в гръб и да не ми даде време да се подготвя тази година аз упорито не се дадох на този пъклен план. Коледата невъзможна, ама не съвсем! Наистина, тази година ми се налага повече да си самовнушавам, че ме залива коледно настроение, но пък с упоритост ще го докарам до там в подходящото време.
За начало си украсих малка елхичка в хола, налепих може би 7 метровите кабеляци с лампи по прозорците и дори религиозно ги включвам всяка вечер, за да напомнят- на мен и на хората навън, че каквото и да се случва в ежедневието ни все пак трябва да допуснем магията на празника в сърцето си да си помечтаем за нужните ни чудеса, за по- доброто бъдеще и да заредим отново запаса си с вяра, който не без основание бързо се изчерпва през годината.

Разбира се, съвсем в тон с вечно намаляващото субективно време, моето тази година е още по- малко дори и от предходната, но плановете ми винаги са смели и упорито не се отказах от традиционното раздаване на сладки на близки и приятели. Е, вярно е, че списъкът бе съкратен от 100 на 50; че визуално нямах време да направя дизайна, който исках, защото 50 кутии с по 5-6 сладки от различен вид изискват бройка от около 300 сладки, като в нея не включвам подяждането от домашните любимци при процеса на производство, съответно декорирани една по една, опаковани и тн., а всичко това предполага време, което аз най- вече нямам за съжаление покрай работа, семейни ангажименти и общи други спънки пред безметежното ми сладкарстване.
На принципа малко, но от сърце ето какъв ще бъде малкия ми принос за една усмивка и искрица топлина към приятелите ни тази година. Не мога да скрия, че макари така набързо и леко претоварващо всичко това ми донесе голяма доза щастие и силно подпомогна коледното настроение в домът ни. Ето защо казват, че доброто винаги се отплащало :-)

Как би могло да има Коледа без джинджифилови човеци! Но понеже вече на всеки ъгъл надничат оригиналните, нека нашите да демонстрират "раждането" на тези малки вкусни човечета :-)

За заблуда на противника основата са лимонени маслени сладки, а вкусът на джинджифил прие причудливи форми, присъщи по- често за узурпаторите на джинджъровите хора.

 В един момент обаче двата лагера решиха да се обединят и се сляха в коледна хармония, в името на кратката си фотосесия и общата си кауза по носене на радост за децата и сетивата.

Може и да не съм се престрашила все още да се опитам с истинските френски макарони, но тези, което виждам така често този сезон, декорирани с листенца и малки плодчета имел  ме грабнаха силно, за това ги пренесох на бисквитите си, макар и само от захар.

И разбира се не можах да мина съвсем без нещо малко винтидж. За децата- реално или само по душа....

Тази година темата на Коледа у нас е бяло и розово, за това и повечето бисквити приеха тези тонове в украсата си. Прекрасно е, когато у дома има женски превес- можеш безпардонно да си украсиш само в бяло и розово и няма кой да ти каже нищо....или поне не нещо, което да си струва да послушаш. Дамите царуват!

 

Неее......не се каня да си бъркам в ухото. Позирам си така безгрижно, което не мога да правя, с розово- бялата елха, за да се документира тази малка лудост.

 Но пък за да е справедливо, редно бе да има по нещо и за кавалерите! Ето, поредния пример колко сме великодушни ние, нежните представители на силния пол.

 Разбира се, не се сдържах да си поиграя с любимия си pin up ретро стил, но държах нещата все пак в относително прилични граници. Този път...защото все пак е Коледа!

И така! Изкарах няколко дни, в които имаше много, много такива кътчета

Но в неделя намерих време да организирам бисквитеното надмощие над масата си и всичко започна да върви към кулминацията си. Сглобих 50 кутийки, подготвих метри с панделки, украси и хартия и започнах голямото подреждане.

В измерения на моя ръст, купчината кутии ме надминаваше поне двойно, но заплашваше да се подаде на гравитацията, за това отново бе разквартирувана на различни места.

Сега вече няма за пореден път да се извинявам, че пропуснах толкова много неща последната половин година. Имам тонове, тонове снимки, които чакат по- добри и свободни времена, имам да наваксвам с месеци с любимите си места при любими блогъри, но този момент все още не е дошъл. Защо? Може би някой ден ще събера смелост да кажа, но за сега ще се придържаме към хубавите емоции и добрите неща от живота.

А за да продължа с добрия и вкусен коледен дух, следващия път ще ви споделя най- вкусната рецепта за шоколадови сладки, който дори отидоха стъпка напред и станаха още по- вкусни с малко карамел....Мммм......карамел!!!!