Домашен вегански Бейлис

Вчера ми беше особено кисел ден. А когато човек е леко обезнадежден и доста притеснен най- добрата и бърза рецепта за щастие е алкохолът, казват хората. Ужас, това последното трябва да не се чете от деца, защото ще се замислят!
Аз обаче никога не съм била по пиенето и дори чаша вино не мога да завърша в рамките на една вечер. В интерес на социалните ми мероприятия съм стигнала до относително приятелски отношения единствено с лятната си любов Мохито и Baileys върху много лед, който има по- скоро вкус на десерт от колкото на алкохол.

Според законовите разпоредби обаче алкохолните напитки не се задължават да имат списък със ставките си, както храните! Ха! Което води до логичния въпрос- какво би трябвало да има в една бутилка Baileys, което да накара "сметаново- ликьорната" напитка да бъде с толкова дълъг срок на годност?! И ако внимавам толкова за всичко, което ям, то не е ли добре да помисля и какво пия в  особено редките случаи, когато изобщо го правя?

В пространството има много рецепти за домашен Baileys и всички те силно ме мотивираха да опитам и аз, но исках да избегна животинската сметана и да отида крачка напред в "изчистването" на домашния си ликьор. Ако ще е домашно- нека е супер здраво!

След няколко опита с различни версии на вегански рецепти си направих моята, която най- истински повтаря вкуса и консистенцията на оригиналната напитка.

Домашен вегански Baileys

 

 

Състав:

400 гр- консерва кокосово мляко

200 гр. соева сметана

1/2 ч.ч. кафява захар- аз използвах суканат, но с него се налага да се добави малко повече

150 мл силно кафе

80- 100 мл. шотландско уиски- количеството може да промените по Ваш вкус, тъй като за мен е силно, но за останалите е съвсем добре, така че опитайте и преценете

щипка сол

N.B. В една от рецептите за веган Бейлис използват Jameson, защото е веган

Приготвяне:

В тенджера с дебело дъно поставете кокосовото мляко и разбъркайте, за да се смеси водната част с гъстата. Добавете захарта и започнете да бъркате на средна температура на котлона. Следете и разбърквайте често, като не оставяте сместа да кипне. Целта е млякото и захарта да се сгъстят и хомогенизират. Аз бърках доста време- около 15-20 минути, защото исках основата ми да не е рядка. Доведете приблизително до консистенцията на кондензирано мляко. 

Когато се сгъсти оттеглете от огъня и добавете кафето. След това прибавете соевата сметана, разбъркайте и оставете да се охлади на стайна температура за кратко. Когато сметановата смес не е твърде топла прибавете алкохола, като промените количеството в зависимост от това колко силно искате да се усеща. За нас 80-100 мл са напълно достатъчни за относително силно, но приятно усещане.

Ако сместа ви се струва малко по- гъста от оригинала можете да добавите съвсем мъничко вода, но помнете че когато се сложи върху много лед при сервиране той го разрежда до перфектната консистенция по време на топенето си.

Чудесен начин да се отпразнува както един кисел ден с добър завършек, така и предстоящия Св. Патрик, пък какво ако не сте ирландци!

И нека някой ви каже, че не живеете здравословно!

Бадемово мляко

След силната доза захар по празниците и съпътстващите ги специални събития е време отново да се върна към по- здравословната храна, която не само храни сетивата, но и наистина дава на тялото ни нужните му вещества, към онази пълна с "полезности" храна, която не ви преследва в моментите на равносметка "Какво погълнах днес?" и "Все пак диетата ще започне от утре, нали?!".

За да сме в мир и хармония и с лакомията си за сладко и с добрата храна идва на помощ отново суровоядството, което ни предлага една прекрасна и много вкусна алтернатива на млякото, която е не само прекрасна на вкус и съвсем податлива на различни допълнения и вариации, но и е чудесна и засищаща закуска "на крак" във вечно забързания ритъм на деня. Освен това е напълно подходяща и за деца и за възрастни, което улеснява много мениджъра на домашната микроикономика, като му спестява приготвянето на няколко различни неща за подопечните, за да отговори на изискванията и нуждите на всички.

Сурово бадемово мляко

 

Състав:

1 ч.ч. сурови бадеми

2-3 ч.ч. вода

2 банана

ванилия

сироп от агаве/ фурми или просто мед- на вкус

лукума, чиа* - по желание

1 с.л. растителна мазни- най- добре соева или друга, която няма характерен вкус и аромат

Приготвяне:

Накиснете бадемите за около 16 часа в студена вода. Съхранявайте ги в хладилник. Това се прави, за да можете лесно да ги обелите. Ако не успявате да премахнете лесно люспата ги оставете още мъничко във водата- при мен по- голямата част се белеха на 10-11 час, но се наложи да оставя другите до 16-я.

Обелете всички бадеми и ги поставете в блендер. Добавете 2-3 чаши чиста вода и пуснете на средна скорост. През отвора отгоре добавете ванилията, растителната мазнина и подсладителя, който се избрали.

Увеличете скоростта и обработвайте до постигане на гладко мляко, с консистенция подобна на по- рядък шейк. Преценете според вкуса си колко сладък и колко рядък искате да го направите.

Можете да добавите каквото се сетите и мислите, че ще ви допадне в млякото. 

Сервирайте веднага. 

Прекрасно е за закуска, защото дава усещане за ситост и много енергия. 

Ако не използвате мед е подходящо за деца над 1 година, които нямат проявени или наследствени алергии от ядки.

ПП. Растителната мазнина не бива да се пропуска- тя се добавя заради по- доброто усвояване на мастно разтворимите вещества и пропускането й няма да направи млякото по- полезно и нискомаслено :-)

O, Mojito!

Цяло лято не спрях да мрънкам, че не мога да открадна и два часа, за да отида някъде и на изпия на спокойствие едно прекрасно, студено Мохито....Надали е останал някой, който ме познава дори слабо, и който не е разбрал за тази моя лятно- алкохолна драма. И тъй като към днешна дата нещата стояха все още по този начин, реших, че след като толкова много харесвам персонажа на Барон Мюнхаузен, е редно да взема отново пример от него и да се извадя за пореден път сама от собствената си локва нещастие.
Проблем бе единствено, че времето преди залязване на слънцето и по- скоро клонящо към обяда от колкото към следобедните часове е отхвърлено от обществото като подходящо за алкохолни наслади на мама, така че в моя вариант продължава да липсва градуса....но той няма да липсва в рецептата, която използвах за направата на първото си Мохито, чийто резултат бе изненадващо задоволителен според дегустатори, предвид пълната липса на бармански потенциал в мен.
Е, моята чаша беше просто ментова лимонада, поради което и тя да не бе удостоена със снимка.

Това обаче не значи, че моето търсене на съвършеното Мохито е приключило- приемете го по- скоро като пролог на едно дълго пътуване :-)
И преди да започна и със самата рецепта, бързам да внеса малко яснота- моето Мохито не е така кристално прозрачно поради употребата на кафява захар и тъмен ром (алкохолните ми запаси са комични- имам само това, което използвам когато готвя). За наистина префектната чаша Мохито е по- добре да се използва бяла захар и светъл ром, но аз не разполагах с нито едно от двете.

Mojito

Състав:


2 стръка прясна мента (плюс още един за декориране)
2 с.л. захар
30 мл. пресен сок от лайм
кората на 1 лайм (нетретиран с химикали)
60 мл. светъл ром (използвах Havana club)
90 мл. газирана минерална вода
лед- за предпочитане натрошен леко


Приготвяне:


В чаша сипете захарта, ментовите листа (добре измити и подсушени) и кората от лайм. Размачкайте ги заедно, за да се слеят ароматите. Това размесване се прави с една подобна на малка точилка пръчка, но такъв инструментариум аз нямах наличен и за това използвах задната част на лъжица, като натисках към чашата, за да ги смачкам. Върши същата работа, макар и да няма чар в хамалското мачкане с подръчни средства. Важно е да не направите съставките на пастет- леко размачкване е достатъчно!

Прибавете в чашата сока от лайм, ромът и газирана вода. Сипете натрошения лед и разбъркайте със сламка. И....

Voilà!

Имате си страхотна чаша Мохито, направена с любов и старание- не по- малко важни съставки от всички останали, за да се получи правилната комбинация.
Остава да хвърлите обувките си настрани, да облечете нещо удобно, да пуснете тиха музика и да се насладите на чашата си сладко лимонено удоволствие в спокойната и приятна атмосфера на малкото оставащи летни нощи. О, Mojito......

Манго Ласи/ Mango Lassi

Макар и да не можах да изпадна в безпаметна любов с индийската кухня- а правих множество опити да ме понесе тази модерна вълна на кулинарното удоволствие, но винаги оставах на брега, едно нещо ме грабна истински и това бе йогуртовата напитка с манго, която ни поднесоха в едно малко и кокетно индийско ресторантче в Англия това лято. Разбира се, дължа половината от живота си на нея, защото гасеше пожара след всяка хапка "не много лютиво" ястие, препоръчано от домакините ни, и всъщност бе основната ни прехрана по време на цялата вечеря, след като приключихме с дегустацията на течната лава, дегизирана като храна, но и самата тя е едно безценно камъче, което остана в списъка на любимите на цялото семейство и често присъства в менюто ни. И като казвам цялото семейство визирам и най- малкия член на сериозна възраст от година и четири месеца, който изпива смайващи количества, за моя радост.

Състав:

250 гр. йогурт
100 мл. мляко
3-4 бр. манго
3 с.л. захар
джинджифил или кардамон*

Приготвяне:

Обелете и махнете костилката на мангото. В блендер поставете всички съставки и смелете до напълно гладка консистенция.
Прехвърлете в кана и сервирайте или съхранете в хладилника до едно денонощие.

Количеството захар може да се увеличи или намали по Ваш вкус, аз не слагам никаква захар, но за по- широкия вкус няма да е достатъчно сладко, така че е въпрос на проба в процеса на приготвяне. Подправките са подходящи, ако не е предназначено за деца.

Прекалено лесно за приготвяне, но изумително приятно и насищащо.

Ароматна лимонада

Съставки:

3-4 лимона
около 4 литра студена вода
захар, сироп от агаве или друг подсладител- на вкус
пресен босилек
прясна мента
пряна мащерка

Приготвяне:

Измиваме с четка лимоните. В блендер смилане на едро целите лимони заедно с корите- целта е да ги нарежем, а не да ги пюрираме. Не съветвам да се използват лимони, които не са домашно отгледани или био сертифицирани заради високите нива на токсини в корите от обработката им. След това ги прехвърляме в голям съд и наливаме студената вода. Добавяме билките и част от агаве сиропа или захарта. Оставяме да престои една нощ в хладилник. На следващия ден прецеждаме и добавяме подсладител според личния вкус. В готовата лимоната аз оставям по едно- две резенчета лимон и листа мента.
Безкрайно свежо за горещите летни дни!

Ето така изглежда лимонадата преди прецеждането ;-)

Домашна био боза

 

Състав:

вода – 3 л.
брашно от просо – 3 dl.
захар – 2 dl.
закваска 

За закваската:

брашно – 2 с.л.
вода (хладка) – 1 к.ч.
захар – 2 с.л.

Рецепти за домашна боза в интернет могат да се намерят в изобилие. В общи линии не се различават особено една от друга и често са копирани дословно дори. След като претърпях три провала със следването им стъпка по стъпка, си позволявам да поместя тук моя опит в начинанието, както и корекциите, които поне при мен имаха резултат. Позволявам си да опиша по- обстоятелствено процеса с надеждата, че ще бъда полезна, тъй като прочетох не един и два разочаровани поста, от несполучили като мен с рецептите.

Приготвяне:

В малък буркан сипваме 2 с.л. пресято брашно , 2 с.л. захар- в рецептите е дадена само една, но с една при мен само за ден се размириса отвратително сместа, за това реших да добавя повече захар, с цел да я използвам като консервант против нежелани гости в моя квас ;-),  и вода далеч по- малко от давана в рецептите, т.е. не 1 ч.ч, а около 1 к.ч. в моя случай- да се получи каша с лек излишък от течност. Тази смес  оставяме да развие живот за 2-3 дни, в зависимост от топлината на помещението, като я наблюдаваме и поразклащаме колкото пъти се сетим, защото е много важно да не се пропусне момента на готовност! Трябва да има балончета и да е шупнала, да мирише на вкисната леко боза. Точно тук е малко критичен моментът и си е изцяло на усет и късмет, но с практиката предполагам става по- лесно. Когато закваската ни е готова е време да преминем и към самата боза.
В тази част на рецептата взех методиката от блогът на една дама , която използва за измерване на съставките dl, така че е добре да имате нещо, което има готови деления с dl.
Пресяваме поне два пъти брашното, след което го запичаме до бледо розово на сух тиган, като бъркаме постоянно, за да не загори. Не допускайте да го направите тъмно кафяво или да замирише на прегоряло. Препеченото брашно се разтваря с около 3-3.5 литра вода и се поставя на котлона, като се бърка непрекъснато, за да се сгъсти. Добавя се захарта- по рецепта е 2 dl- за мен това беше много. Следващият път смятам да я подсладя изцяло със сироп от агаве, но като за пръв път не посмях да си правя опити. Вари се до леко завиране и около 5 минути след това. Готовата смес се оставя да изстине напълно, след което се добавя закваската. Бозата се оставя в не метален съд за още ден- два отвън, за да втаса, след което се прибира в хладилника. При мен и беше достатъчен само ден отвън. Също така прецедих бозата два пъти, преди да я прибира в хладилника, тъй като брашното ми от просо бе мляно на каменна мелница и все имаше някакво усещане за частиците. Едва след второто прецеждане вече бе идеално гладка и съвсем като купешката. В хладилник също не бива да стои повече от 2-3 дни, защото макар и забавен процесът на ферментация си продължава.

В крайна сметка цялото ми упорство бе възнаградено от добрия резултат! Доволна съм :-)